РЕШЕНИЕ
№ 1185
гр. Пловдив, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело
№ 20245300501297 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от А. Т. А. против
решение № 260154/24.10.2023г. по гр.д.№ 3323/2007г. на ПдРС, ХІІІ гр.с., постановено във
втора фаза на делбеното производство, с което решение процесният имот- самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *****.*****.991.3.25 по КККР на гр. **** е изнесен на
публична продан. Решението се обжалва и в частта, с която е уважена претенция по сметки
на въззиваемата Я. Д. А.а /Т./, като жалбоподателят е осъден да й заплати сумата от 7809,40
лева- обезщетение за ползването на ½ ид.ч. от делбения имот. Във въззивната жалба се сочи,
че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Погрешен и необоснован бил
изводът на РС за неподеляемост на процесния самостоятелен обект в сграда. Били
представени три проекта за обособяване на два дяла от имота, но РС не изпълнил
задълженията си по чл. 203, ал. 2 от ЗУТ да изпрати проектите за одобрение от Гл. архитект
на общината, като по този начин била препятствана възможността да бъдат обособени два
дяла и същите да бъдат възложени на страните, чрез теглене на жребий или чрез
разпределение. Относно претенцията по сметките се сочи, че РС необосновано е възприел
показанията на разпитаните свидетели Б. и П., които всъщност не били отрекли, че Я. Т.
имала ключ от имота. От показанията им ставало ясно също така, че въззиваемата през
процесния период била в чужБ. и това била единствената причина да не ползва имота, а не
противопоставяне или създадени пречки от жалбоподателя. Претенцията по сметки се
оспорва и като е недоказана по размер. Иска се отмЯ. на обжалваното решение, връщане на
делото на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение по извършване на
делбата след изпълнение на процедурата по чл. 203, ал. 1 ЗУТ, иска се отмЯ.та му в частта
относно претенцията по сметки и отхвърляне на същата.
От въззиваемата Я. Д. А.а /Т./ е подаден отговор на въззивната жалба, с който се
поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, иска се потвърждаването
1
му.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
С влязло в сила решение № 1333/11.04.2011г. по гр.д. № 3323/2007г. на ПдРС, ХІІІ
гр.с., е допуснато извършването на съдебна делба между Я. Т. и А. А. на съсобствен между
тях недвижим имот, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*****.*****.991.3.25, по КККР на гр. ****, в сграда с идентификатор *****.*****.991.3,
разположена в ПИ № *****.*****.991, находящ се в гр.*****, с предназначение на
самостоятелния обект: ателие, с площ от 107 кв.м., ведно с 2,21 % ид.ч. от общите части на
сградата, при квоти от по ½ ид.ч. за всяка от страните.
В о.з. на 02.10.2014г. от името на ищцата по първоинстанционното дело Я. Т. е
заявено искане за изследване на въпроса относно поделяемостта на делбения имот, чрез
изискване на становище от Главния архитект на Община- гр. ****. Това искане е уважено и
в отговор на изпратеното писмо за становище е постъпило писмо от Гл.архитект на
Район»*****» / л.172 по гр.д. № 3323/2007г./, в което се сочи, че, съгласно чл.203 от ЗУТ, е
необходимо в районното кметство да бъде представен инвестиционен проект за делба,
изготвен от правоспособен проектант. Съгласно посочената разпоредба от ЗУТ, главният
архитект на общината- съответно на районното кметство, по предложение на съда и в
определен от него срок одобрява инвестиционен проект за делба на съсобствен
самостоятелен обект в сграда или издава мотивиран отказ, като контролът относно
законосъобразността на одобряването на проекта или на отказа той да бъде одобрен следва
да се извърши в самото делбено производство.
В о.з. на 13.12.2017г. от пълномощника на ответника А. А., адв.С., е заявено искане да
им бъде дадена възможност да представят проект за разделяне на процесното ателие на две
самостоятелни части, който проект да бъде внесен за одобрение в общината.
Първоинстанционният съд е уважил това искане, като е отложил делото. В о.з. на
04.07.2018г. адв.С. е заявила, че вече е изготвен проект за разделяне на ателието и предстои
неговото внасяне в общината. С молба от 25.07.2018г. от ищеца е представен инвестиционен
проект, който в изпълнение на разпореждане от 16.08.2018г. е изпратен на гл.архитект на
Район“*****“ за одобрение. С писмо от 13.09.2018г. от Район“*****“ са уведомили
пъроинстанционния съд, че е необходимо допълнително да бъдат представени заснемане на
етажа под ателието и предварителен договор с „Електроразпределение ЮГ“ЕАД за
новообразувания обект от ателието. Посочените документи са представени с молба от адв.С.
от 24.10.2018г.. Проектът е одобрен от Гл.архитект на 21.11.2018г. / л.262 и сл. по
първоинстанционното дело/ и е изпратен служебно на съда. В о.з. на 29.11.2018г. същият е
приет и на страните е дадена възможност да заявят становището си по него. Във връзка с
така дадената възможност, с молба от 11.03.2019г. от ищцата Я. Т. е поискано назначаването
на СТЕ със задачи да бъде коментиран инвестиционния проект и възможността той да бъде
реализиран. Поисканата СТЕ е назначена и на 12.12.2019г. е представено заключение от
вещо лице арх.Б. К.- Х.ва, прието в о.з. на 04.06.2020г.. Съгласно заключението, проектът не
предвижда отделни входове за предвидените за обособяване ателие 8А и ателие 8Б откъм
общия коридор на етажа, а входове, до които да се достига през входното антре на ателието.
Освен това е констатирано, че предвиденият по проекта нов санитарен възел в ателие 8А
попада не само над входното антре в разположения отдолу ап.№ 44, но и в голяма част над
дневната на този апартамент. Инвестиционният проект предвижда отвеждането на
отходните битови води от санитарните прибори в новопроектираното ателие 8А да се
осъществява чрез водопроводна връзка с външната водосточна тръба, по която се отичат
атмосферните води от плоския покрив на жилищната сграда. Както се сочи и в заключението
това е недопусимо, съгласно разпоредбата на чл.161, ал.1 от Наредба № 4 от 17.06.2005 г. за
проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни
инсталации, в която е записано, че не се допуска включване във водосточните тръби на
канализационни тръби от санитарни прибори и приемници на битови и промишлени
отпадъчни води. При това очевидно не е налице техническа възможност отходната
канализация за ателие 8А да бъде свързана с вертикалния щранг в съществуващото
2
санитарно помещение в ателие 8Б, тъй като съгласно чл.45, т.2 и чл.134 от горепосочената
наредба, не се допуска водопроводните инсталации и в частност канализационните
инсталации да се проектират по стени, подове и тавани на жилищни помещения. Въобще
разполагането на санитарно помещение над жилищно помещение в разположения пад
ателието апартамент е недопустимо, съгласно разпоредбите на чл.40, ал.2 от ЗУТ и чл.110,
ал.3 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони.
С оглед на констатациите в заключението на вещо лице арх.Б. К.- Х.ва, в о.з. на
04.06.2020г. от страна на ответника А. А. е заявено искане да му бъде дадена възможност да
представи нов инвестиционен проект. Такава възможност му е дадена и с молба от същия от
18.06.2020г. са представени три броя технически проекти- част „Архитектура“ и заявление,
че оттегля предходния проект, като е заявено искане проектът- част „Архитектура“, да бъде
окомплектован с вече представените проекти- част „ВиК- инсталации“ и част
„Ел.инсталации“ и да бъдат изпратени за одобрение в Община- гр. ****. Инвестиционният
проект е изпратен от съда за одобрение от Гл.архитект на Район“*****“ с писмо от
22.07.2020г.. С протокол № 16/30.07.2020г. на Районния експертен съвет по устройство на
територията за Район“*****“- гр.**** инвестиционният проект не е приет. В о.з. на
11.05.2021г. е разпоредено коригиран проект за разделяне на процесното ателие да бъде
изпратен на Гл.архитект на Район „*****“. С протокол № 14/27.05.2021г. на РЕСУТ проектът
отново не е приет. В о.з. на 15.07.2021г. от страна на ответника А. отново е представен
проект, с искане да бъде изпратен за одобрение в общината. Дадена е възможност на
насрещната страна за запознаване с проекта и за изразяване на становище.
С писма от 15.09.2021г. и от 27.09.2021г. инвестиционният проект е изпратен за
одобрение от Гл.архитект на Район“*****“. В о.з. на 04.11.2021г. е докладвано постъпило на
02.11.2021г. писмо от Район“*****“, с приложен към него протокол на РЕСУТ, с който се
предлага на Гл.архитект проектът да бъде одобрен. Докладван е и одобрен от Гл.архитект
инвестиционен проект за разделяне на процесното ателие на две отделни ателиета. С оглед
извършването на преценка относно законосъобразността на проекта, в о.з. на 07.02.2022г. е
назначена нова СТЕ. Изготвено е заключение от вещо лице арх.П. А. / л.564 и сл. по
първоинстанционното дело/. От заключението е видно, че по одобрения проект е предвидено
отходната канализация на новопроектираната тоалетна в ателие 8А да бъде свързана със
съществуващ вертикален щранг за отходни води в новопроектиран склад в ателие 8Б, чрез
тръба ф110, преминаваща по пода на склада. Вещото лице е коментирало, че това налага
завишаване на нивото на пода както на новопроектираната тоалетна, така и на
новопроектирания склад. Посочено е също така, че така предвиденото свързване е в
нарушение на разпоредбата на чл.148 от Наредба № 4 от 17.06.2005 г. за проектиране,
изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации,
съгласно която не се допуска отводняване на санитарните прибори в един вертикален
канализационен клон на разположени на едно етажно ниво съседни гаражи, офиси, жилища,
ателиета, балкони, лоджии или обществени заведения, освен ако той не се намира в
инсталационна шахта между двата имота, тъй като вертикалният канализационен клон се
намира в новопроектирания склад в ателие 8Б, а не е в инсталационна шахта между двете
новопроектирани ателиета. По този проект новопроектираната тоалетна в ателие 8А не
попада над жилищно помещение в апартамент под него, а само над входно антре. Не са
предвидени два самостоятелни входа за новопроектираните ателиета 8А и 8Б откъм
стълбищната клетка. По проекта, както и по предходните проекти, достъпът да тези ателиета
е предвиден през входното антре на процесното ателие.
В о.з. на 10.05.2022г., в което е прието заключението на в.л.А., по искане на
пълномощника на ищеца, адв.С., е назначена повторна експертиза. Определеното за вещото
лице възнаграждение не е внесено и заключение по допуснатата повторна експертиза не е
изготвено. Вместо това с молба от А. А. от 08.07.2022г. е представен нов инвестиционен
проект, който да бъде изпратен на Гл.архитект на Район“*****“ за одобрение. В о.з. на
15.07.2022г. първоинстанционният съд е отказал да изпрати този проект за одобрение по
3
аргумент на това, че са изтекли всички разумни процесуални срокове за одобряване на
проект за разделяне на ателието на два самостоятелни обекта. Диспозитивът на
определението е именно „оставя без уважение искането за одобряване на трети, пореден
проект за поделяемост на процесния имот“, тъй като съгласно чл.203, ал.1, изр.2 от ЗУТ
правомощието на съда, при представен проект за поделяемост, да отправи предложение до
главния архитект на общината той да бъде одобрен. Доколкото, съгласно ал.2 на 203 от ЗУТ,
съдът не само разполага с правомощието да осъществи контрол по законосъобразност на
одобряването на проектите или по отказа, то той има право и на преценка, дали е налице
основание за това да бъде отправено предложение до главния архитект за одобряване на
инвестиционен проект. В този смисъл и с оглед на изложените оплаквания във въззивната
жалба в насока на това, че е налице техническа възможност за обособяване на два
самостоятелни обекта от процесното ателие, ще следва подробно да бъде обсъден
представения с молбата от А. А. от 08.07.2022г. инвестиционен проект.
Въпросният проект е приобщен по първоинстанционното дело в отделна папка и на
заглавната му страница като дата е посочено „06.2022 г.“. В обяснителната записка на част
„Архитектура“ към проекта е записано следното: „Проектът за преустройство предвижда:
Ателие 8А- обособява се кухненски бокс, работен кът и кът за отдих. Ситуира се баня с
тоалетна върху антре от долен етаж, подът на банята е повдигнат на 18 см над основното
ниво на ателието с цел отвеждане на водите. Предвижда се инсталационна шахта за тръбите
с ревизионен отвор, през който при необходимост може да се подмени или ревизира връзката
със съществуващия вертикален щранг на сградата.“. Налице е чертеж, на който площта на
ателие 8А е защрихована със зелени линии, а тази на ателие 8Б- с червени линии. Входното
антре на ателието е разделено през средата, с прекъсната черна линия, опираща
перпендикуляр в средата на съществуващата входна врата. Лявата част от антрето е оцветена
плътно в зелено, а дясната в червено, като, съгласно текстовата част на чертежа, тези площи
са определени като общи части. При съпоставка между този чертеж, чертежа след
обяснителна записка- част „Пожарна безопасност“, който чертеж е наименован „Заснемане“
и последващия чертеж, наименован „Преустройство“ е видно, че новопроектираната
тоалетна в ателие 8А действително се ситуира в съществуващото антре на процесното
ателие, приблизително във вътрешната му половина. Лявата стена на антрето е
непрекъсната, а съгласно проекта за преустройство приблизително по средата й следва да
бъдат отворени две нови врати- едната като входна за ателие 8А, а другата за достъп до
тоалетната. В дъното на антрето понастоящем съществува врата, която следва да бъде
затворена. По проекта е предвидено инсталационната шахта да бъде обособена в горната
половина на помещението, предвидено по предходния проект от 2021г. за склад в ателие 8Б,
като по този начин се затваря съществуващата врата на това помещение и тъй като долната
му половина остава за склад, то за достъп до същия е предвидено да бъде избита врата в
дясната му стена. Също така нова врата следва да бъде избита и в стената между
помещението в горния десен ъгъл на ателието и помещението в долния десен ъгъл. За
необходимостта от избиването на четири нови врати в съществуващи преградни зидове в
ателието не е отразени нищо в обяснителните записки, като не е ясно дали тези зидове не са
носещи, т.е. дали избиването на вратите няма да засегне конструкцията на сградата и
съответно- дали не е необходимо, съобразно с разпоредбата на чл.148, ал.13 от ЗУТ, да се
направи обследване по чл.176в от същия закон.
Налице е и пряко несъответствие на проекта от месец юни 2022г. с разпоредбата на
чл.148 от Наредба № 4 от 17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на
сградни водопроводни и канализационни инсталации, тъй като тази разпоредба изисква
вертикалният канализационен клон да се намира в инсталационна шахта между двата имота,
т.е. в инсталационна шахта между новопроектираните ателие 8А и ателие 8Б, а видно от
чертежа, на който тези новопроектирани обекти са защриховани със зелени и с червени
линии, инсталационната шахта е приобщена към площта на ателие 8А / тя попада в дясно от
тоалетната чиния в тоалетната в ателие 8А и също е защрихована със зелени линии/. За да се
спази изискването на горепосочената разпоредба, следва площта на инсталационната шахта
да бъде изключена от обема на ателиета 8А и 8Б. Цялото съществуващо ателие е допуснато
4
до делба и е недопустимо по извършването й части от него да не бъдат поделени, а да
останат в съсобственост между страните, а още по- малко страните да загубят правото си на
собственост върху тях. Това важи и по отношение на частта от входното антре над
новопроектираната тоалетна в ателие 8А, тъй като тя е определена като обща част и не е
предвидено обособяване на две нови врати откъм стълбищната клетка. При това положение
настоящият състав на ПОС намира, че, като не е изпратил инвестиционния проект от месец
юни 2022г. за одобрение от Гл.архитект на Район“*****“- гр.****, първоинстанционният
съд не е допуснал нито процесуално нарушение, нито нарушение на материалния закон.
Действително разпоредбата на чл.203 от ЗУТ не въвежда ограничение относно броя на
инвестиционните проекти, които страните в делбеното производство могат да представят за
одобрение. В конкретния случай обаче на база на вече представените инвестиционния
проекти и на приетите заключения по двете СТЕ става ясно, че е обективно невъзможно от
цялата площ на процесното ателие да бъдат обособени две самостоятелни ателиета, които да
отговарят на изискването на чл.102, ал.4 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони за наличие на
самостоятелен санитарен възел /тоалетна с мивка/, както и да са съобразени със забраната по
чл.148 от Наредба № 4 от 17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на
сградни водопроводни и канализационни инсталации. Ето защо, обжалваното решение, в
частта, с която процесното ателие е изнесено на публична продан, ще следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
С молба на л.118 по първоинстанционното дело от ищцата- въззиваема в настоящето
производство, Я. Т. е заявена претенция по сметки с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за
сумата от 150,00 лева месечно, представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на
нейните 1/2 идеални части от процесното ателие през периода от датата на подаване на
исковата молба- 05.10.2007г. до 17.09.2013г.- дата на съдебното заседание, в което е
предявена, или общо за 10 725,00 лева, ведно със законната лихва, считано от 17.09.2013г. до
окончателното изплащане на сумата. Ответникът А. А. е оспорил претенцията като
неоснователна, с твърдението, че не е препятствал ползването на делбения имот от ищцата.
Твърди, че тя е разполагала и към момента на предявяване на претенцията също разполага с
ключ от ателието. Обръща се внимание на факта, че писменото искане за заплащане на
обезщетение е отправено до ответника преди прекратяване на гражданския брак между
страните. Заявено е и възражение за изтекла тригодишна погасителна давност.
Съгласно чл.31, ал.2 от ЗС, когато общата вещ се използува лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от
деня на писменото поискване. Задължителна предпоставка за дължимостта на
обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС е неползващият съсобственик да е отправил писмено
искане до ползващия съсобственик. Както се сочи и в мотивите към Тълкувателно решение
№ 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, „Писменото поискване по чл. 31,
ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което
законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието“. Не е
задължително с писмената покана да бъде отправено искане първо за предоставяне на
възможност за ползване на съсобствената вещ, съобразно с квотите в съсобствеността, а едва
след това- и за заплащане на обезщетение, в случай, че не бъде предоставена възможност за
общо ползване. В мотивите към тълкувателното решение е прието също така, че „Веднъж
отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае
съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика“. На 22.06.2006г. Я. Т. / с
тогавашно фамилно име А.а/ е отправила нотариална покана до А. А., в която се сочи, че
придобитото през време на гражданския брак между тях жилище на ул.“***** се ползва
единствено от него и поради това тя претендира да й бъде заплащано обезщетение в размер
от 400 лева месечно. Нотариалната покана е връчена на адресата й на 26.06.2006г..
Гражданският брак между страните е прекратен с влязло в сила на 29.09.2007г. решение №
170/05.07.2007г. по бр.д.№ 717/2006г. на ПдРС, І бр.с.. Съгласно т.4 от Тълкувателно
решение № 5 от 24.06.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС
е приложима при съпружеска имуществена общност, когато при фактическа раздяла общият
5
имот се ползва само от единия съпруг. В мотивите към тълкувателното решение е разяснено,
че „Съпружеската имуществена общност като особена съсобственост има правен статут,
различен от този на обикновената съсобственост. Тя е бездялова и неделима, но както и при
обикновената съсобственост, съпрузите имат равни права на ползване върху общите вещи“.
Ето защо обстоятелството, че писмената покана за заплащане на обезщетение е отправено
преди прекратяване на гражданския брак между страните не обосновава неоснователност на
претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС. По отношение на погасителната давност следва да се
отбележи, че макар обезщетението за лишения от ползването на съсобствената вещ
съсобственик да се определя в размер на пазарния наем, то вземането за обезщетение не е
такова за наем, т.е. за периодични плащания. За всеки един конкретен период се дължи едно
цяло и неделимо обезщетение, независимо от евентуалната промЯ. на пазарния наем. Ето
защо, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приложил общата 5-
годишна погасителна давност, като е отхвърлил претенцията по сметки поради изтекла
погасителна давност само за периода 05.10.2007г.- 16.09.2008г..
Съгласно цитираното по- горе Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по
тълк.д. № 7/2012 г., ОСГК, „Лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко
поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици
да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански
плодове“. В мотивите към решението по- конкретно е посочено, че „Претенцията за
обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна когато неползващ съсобственик е
отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това той
или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата
обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на
семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик; той
или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но
имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея /например като
държи ключа/; ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор
за заем за послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва
общата вещ. В тази връзка следва да се отбележи, че в съдебната практика непротиворечиво
се приема, че ползващият съсобственик може да се освободи от задължението за заплащане
на обезщетение, ако след получаване на писменото искане, отправи до търсещия
обезщетение предложение за общо ползване на съсобствената вещ, съобразно с правата им.
Това предложение следва да съдържа един или няколко конкретни варианта за разпределяне
на ползването, които да могат да се реализират на практика. По първоинстанционното дело
са разпитани свидетелките Р. Б. / без родство/ и М. П. / без родство/. От показанията им се
установява, че от повече от 20 години въззиваемата Я. Т. трайно живее в град *****. Според
свидетелката П. преди 2009г. двамата бивши съпрузи все още били заедно. Другата
свидетелка сочи, че въззиваемата е заминала за ***** още през 1987г.. Съдейки и по
бракоразводното решение, в мотивите на което е прието наличието на дълбоко и
непоправимо разстройство на брака поради продължителна фактическа раздяла и настъпило
отчуждение между съпрузите следва да се приеме, че към месец септември 2008г. те вече
трайно не са живеели заедно, а процесното ателие е било обитавано и ползвано от
жалбоподателя А. А.. С бракоразводното решение е утвърдено споразумение между
страните, по силата на което ползването на семейното жилище е предоставено на съпруга.
Следователно, след връчване на нотариалната покана от 22.06.2006г., между страните е
постигнато общо съгласие, че процесното ателие ще се ползва само от жалбоподателя.
Такава е била и изричната негова воля, при което несъмнено той не е имал никакво
намерение да предостави на бившата си съпруга за ползване, съобразно с нейната квота от
съсобствеността, някаква реална част от този имот. Такова намерение не е заявено в каквато
и да било форма впоследствие. Обстоятелството, че еднократно през годините тя е влязла в
ателието и е взела някакви вещи, не означава, че е разполагала с възможността да ползва
определена реална част от същото, т.е. да го ползва според предназначението му и съобразно
с притежаваната от нея ½ ид.ч.. Тази възможност е препятствана от факта, че ателието се е
ползвало изцяло от бившия й съпруг- както по силата на създалото се фактическо
6
положение по време на фактическата им раздяла, така и по силата на бракоразводното
решение, а и предвид липсата последващо съгласие за разделно ползване на този имот от
двамата или поне поради липсата на предложение от жалбоподателя за разделно ползване по
определен начин. Ето защо, съдът намира претенцията по сметки с правно основание чл.31,
ал.2 от ЗС за основателна по същество.
По първоинстанционното дело е прието неоспорено от страните заключение по СОЕ,
изготвено от вещо лице В. Р. / л.165 и сл./, съгласно което за периода от 17.09.2008г. до
31.12.2008г. месечният пазарен наем е в размер от 1120 лева; за периода от 01.01.2009г. до
31.12.2009г.- 3264 лева; за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2010г.- 3264 лева; за периода от
01.01.2011г. до 12.03.2011г.- 3120 лева; за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г- 3096 лева; и
за периода от 01.01.2013г. до 17.09.2013г.- 1754,80 лева; или общо 15618,80 лева за целия
период, като половината от тази сума се равнява на 7809,40 лева, колкото са присъдени с
обжалваното решение. Ето защо, същото ще следва да бъде потвърдено както в частта, с
която процесното ателие е изнесено на публична продан, така и в частта, с която
претенцията по сметки по чл.31, ал.2 от ЗС е уважена до размер на сумата от 7809,40 лева.
Съобразно с решението по делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
въззиваемата ще следва да бъдат присъдени направените от нея съдебни разноски за
адв.възнаграждение в размер от 3600 лева, което съдът не намира за прекомерно, с оглед
обстоятелството, че във възивното производство е осъществена правна защита както по иска
за делба, така и по претенцията по сметки, която е със значителен материален интерес.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260154/24.10.2023г. по гр.д.№ 3323/2007г. на ПдРС, ХІІІ
гр.с., постановено във втора фаза на делбеното производство, в частта, с която процесният
имот- самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.*****.991.3.25 по КККР на гр.
**** е изнесен на публична продан, както и в частта, с която е уважена претенция по сметки
на въззиваемата Я. Д. А.а /Т./, като жалбоподателят А. Т. А. е осъден да й заплати сумата от
7809,40 лева- обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за ползването на нейната ½ ид.ч. от делбения
имот.
ОСЪЖДА А. Т. А. от гр.****, ул.“*****, *****, ЕГН: **********, да заплати на Я. Д.
Т., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр.*****, чрез адв.Х. М., сумата от 3600 лева-
съдебни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7