Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София, 10.06.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-А въззивен състав, в открито съдебно заседание
на девети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 3262 по
описа за 2019г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по реда на Част втора,
Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивни жалби,
подадени от ищеца Е.К.М., чрез надлежно упълномощен представител, както и лично
от страната, срещу съдебно решение № 528803 от 08.11.2018г., постановено по гр.
дело № 53753/2017г. по описа на Софийския районен съд (СРС), І ГО, 120 състав.
С обжалваното
решение са отхвърлени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл.49, вр. с чл.45 и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) за сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева – обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, причинени от изнесена невярна, неправилна,
неточна, изопачена и осмиваща ищцата информация в предаване „Господари на
ефира“, епизод 146 от 2012 г. за факти и обстоятелства, случили се в предаване
„На кафе“, излъчено от Нова телевизия на 12.10.2012 г., с което дълбоко били
накърнени човешкото и професионално достойнство и чест на ищцата, злепоставили
я в обществото и пред приятелите и читателите й, настроили негативно и против ищцата
голяма група от хора и предизвикали преживяване на стрес, дълбока депресия и
съпровождащи заболявания, задълбочили стари заболявания и отключили нови
усложнения, ведно със законната лихва, считано от деня на завеждане на исковата
молба до окончателното плащане, като неоснователни.
Във въззивната жалба на адв. М.С. от
САК са изложени твърдения за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, които са довели до необоснованост на формираните
от първоинстанционният съд изводи в обжалваното решение. Пълномощникът на въззивницата
твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, като излага подробни
съображения за пълно противоречие на изводите на първоинстанционния съд със
събраните по делото доказателства. Излага, че съдът неправилно е приел, че
изразът на водещия Р.: „з., г-жа М. знае как да търси правото на отговор, но не
дава право на отговор на очернените от нея“ не изразява обидни изрази,
отношение и поведение към въззивницата, а в израза: „очернените от нея“ липсва
елемент на обида. Пълномощникът на въззивницата счита, че този извод на съда е
незаконосъобразен, тъй като посочените изразни средства представляват пряка
обида и клевета по отношение на М.. Счита, че цялата цитирана фраза е клевета,
която е изречена в ефира на предаване, гледано от милиони зрители и излъчени в
една от най-популярните медии – „Нова телевизия“. На следващо място поддържа,
че е незаконосъобразен извода на съда, че в израза „очернените от нея“ липсва
елемент на обида, тъй като съдът не е основал извода си на представени
доказателства за „очернени“ (обидени, оскърбени, нагрубени хора) от ищцата М..
Излага, че и други изрази на водещите са представилиГ. като „жертва“ на М..
Счита, че неправилно и незаконосъобразно съдът е приел, че няма обида по
отношение на въззивницата с твърдението, че тя е „жълт“ журналист, тъй като да
си такъв, който „очерня“ хората и след това не им дава право на отговор да се
защитят е изключително обидно, наскърбяващо и злепоставящо в обществото. Твърди
също, че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила,
тъй като е постановено въз основа на доказателства, които не са събрани по
делото, което е отменително основание за обжалваното решение. Иска от съда да
отмени обжалваното решение с всички произтичащи от това правни последици. Претендира
разноски по делото. Не сочи доказателства.
Във въззивната жалба, подадена лично
от ищеца Е.К.М. се поддържа, че е омерзена от обжалваното решение, тъй като е
постановено в пълно несъответствие с хода на процеса и на констатираното в
него. Въззивницата счита, че съдът е мотивирал решението си с предположението,
че „ищцата е очернила поне веднъж друго лице – водещатаГ.“, като прави този
извод по неприета като доказателство публикация от 2010г. Поддържа, че съдът не
кредитира като деликт изречените от ответника – „Господари на ефира“ само и от
негово име обидни фрази – негови думи и изрази, както и използваните
стилистични похвати за подигравка в предаването и класирането на процесния
епизод 146 на първо място в седмична класация на „гафовете“, която класация
ответника многократно и кампанийно е излъчвал в ефира за реклама на процесния
епизод, който и до момента е на разположение в интернет. Излага подробни
съображения относно водещата на предаването „На кафе“ с твърдения за нейно
хулиганско поведение, както и че епизод № 146 на „Господари на ефира“ цели да
засегне ищцата както в професионално, така и в лично отношение. Оспорва
изводите на съда, че няма деликт. Твърди, че не са приети изводите за манипулации
на съдебно-техническата експертиза – подигравателен смях и подбрани изрази в
надписи. Твърди, че не е осъждана за журналистическата си дейност, а съдът е
разполагал с доказателства срещу доводите на ответника, че ищцата е очернила С.В.
иГ.. Счита, че първонистанционният съд неправилно е отказал допускане на СМЕ и
психологическа експертиза, тъй като въпросите според съда били „общовато
формулирани“. В заключение излага, че районният съд по грозно субективен и
безпардонен начин, игнорирайки представените от ищеца доказателства е обслужил
интересите на ответната страна. Иска от съда да отмени изцяло обжалваното
решение, тъй като то е несправедливо и противоречи на правото и доказателствата
по делото. Не сочи доказателства и не претендира разноски.
В открито съдебно заседание, чрез
представителите си по пълномощие и лично, въззивницата поддържа въззивните
жалби. Заявява искане за допускане на нови доказателства по смисъла чл. 266,
ал. 2, т. 2 и ал. 3 от ГПК. Изразява становище по съществото на спора, като
поддържа изцяло доводите изложени във въззивните жалби. В хода на устните
състезания пледира за отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
Претендира разноски пред първата инстанция и представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК
въззивницата представя лично писмена защита, в която развива доводите си за
незаконосъобразност на обжалваното решение. В същия срок са представени и
писмени бележки от пълномощника на въззивницата, в която се поддържат
съображенията за незаконосъобразност на обжалваното решение.
Въззиваемата страна - „Г.Ф.“ ООД, в
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, чрез надлежно упълномощен представител е подал
отговор на въззивните жалби, с които ги оспорва като неоснователни. Излага
подробни съображения и прави доказателствени искания, които са оставени без
уважение от съда с определение от 15.03.2019г. (лист 84-85 от делото). Претендира
разноски.
В открито съдебно заседание „Г.Ф.“
ООД, чрез представители по пълномощие, иска да бъдат отхвърлени въззивните
жалби, както и да бъдат присъдени разноски по делото. В хода на устните
състезания прави искане за оставяне на първоинстанционното решение в сила и
отхвърляне на въззивните жалби. Претендира разноски и представя списък на
разноските. В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК въззиваемата страна представя
писмена защита, в която оспорва изложеното във въззивните жалби и иска да бъде
потвърдено първоинстанционното съдебно решение.
По делото е депозирана и частна
въззивна жалба от ищцата Е.К.М., срещу определение № 567032 от 20.12.2018г. по гр.
дело № 53753/2017г. по описа на СРС, І ГО, 120-ти състав, с което е изменено
решение № 528803/08.11.2018г. в частта за разноските. Иска то да бъде отменено
като незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила. Излага съображения, че заплащането на адвокатско
възнаграждение от ответната страна в размер на 3000 лева е в размер, почти три
пъти по-висок от минималното възнаграждение за адвокатска защита, определено в
Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Оспорва извода на съда, че делото се отличава с фактическа и правна сложност,
като твърди, че фоноскопската експертиза не изисква специални познания от
страна на адвоката, за които той да се е подготвил допълнително и да е
регистрирал в съда специални научни познания. Твърди, че за тази експертиза
ответната страна не е положила нито труд, нито е ангажирала допълнителни
познания. Счита изводите на съда за сложност на процеса за неправилни и
неоснователни, а заключението за определяне на размера на адвокатското
възнаграждение за незаконосъобразно, поради което иска обжалваното определение да
бъде отменено и постановено друго определение, с което размера на адвокатското
възнаграждение на ответната страна да бъде намален до минималния размер за това
производство. Твърди също, че не следва да бъде заплащано от ищеца ДДС за платения
адвокатски хонорар на ответната страна, тъй като тя сама е избрала адвокатско
дружество със заплащане на ДДС, каквото не е предвидено в Наредба № 1 от 2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Иска съдът да отмени
обжалваното определение и да присъди разноски в предвидения минимален размер по
цитираната наредба. В открито съдебно заседание, чрез представителя си по
пълномощие, жалбоподателката моли да бъде уважена жалбата срещу определението
за присъденото адвокатско възнаграждение на ответната страна за първата
инстанция, тъй като делото не е с изключителна фактическа и правна сложност. В
писмените си бележки по чл. 149, ал. 3 от ГПК въззивницата, чрез представителя
си по пълномощие, също моли да бъде отменено обжалваното определение, по
съображенията в частната жалба.
Подадена е и частна въззивна жалба
срещу определение № 567032 от 20.12.2018г. по гр. дело № 53753/2017г. по описа
на СРС, І ГО, 120-ти състав от „Г.Ф.“ ООД в частта, с която първоинстанционния
съд е намалил размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Твърди се, че в
обжалваната част определението е неправилно поради противоречие с процесуалните
правила, материалния закон и е необосновано. Поддържа се, че размера на
заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерен, тъй като е съобразен с
фактическата и правна сложност на делото и съответства на усилията и на
отделеното време за защита. Жалбоподателят иска да бъде отменено обжалваното
определение, с което е изменено решението в частта за разноските, ведно с
произтичащите от това правни последици.
Във въззивното производство са приети
нови писмени доказателства, представени от пълномощника на въззивницата, представляващи
медицински документи: амбулаторен лист от 10.04.2019 г., лист за преглед
на пациент от същата дата и изследване от Катедра по образна диагностика от
10.04.2019 г., които настоящият съдебен състав счита за неотносими към
разглеждания спор, тъй като се отнасят за настъпило травматично увреждане на
ищцата от 10.04.2019г. (видно от описаната анамнеза – лист 145-147 от делото),
което не се установява да е във връзка с твърдения с исковата молба деликт.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби
пороци на атакувания съдебен акт намира, че фактическата обстановка по делото,
установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е
описана вярно и изчерпателно в обжалваното решение, поради което не е
необходимо да се възпроизвежда изцяло в настоящия съдебен акт.
При установената от първата инстанция
фактическа обстановка въззивният състав намира от правна страна следното:
Въззивните жалби са депозирани в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана и с правен интерес от
обжалването страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите
са допустими и следва да бъдат разгледани по същество, а доколкото изхождат от
едната страна в производството, съдът ще разгледа изложените в тях доводи без
да ги разделя.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Съгласно чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от
посоченото от страната във въззивните жалби, като служебно правомощие има да
провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към
процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването
и прилагането на закона с т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълк. д. №
1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
І. По валидността на обжалваното
решение.
Обжалваното решение е валидно,
доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано
от разгледалия делото съдия.
ІІ. По допустимостта на решението.
Решението е допустимо, тъй като са
били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на иск, а съдът се е произнесъл именно по иска по чл. 49, вр. с чл.45 от ЗЗД, с който е бил сезиран, поради
което няма произнасяне в повече от поисканото. Настоящият съдебен състав не
споделя изцяло дадената от първоинстанционния съд правна квалификация, тъй като
счита, че ищецът не е предявил кумулативно осъдителен иск по чл. 86 от ЗЗД.
Заявената с исковата молба претенция за лихва за забава е само от датата на
завеждане на исковата молба, до окончателно изплащане на дължимата сума.
Доколкото не се претендира лихва за забава в предходен на исковата молба период,
то следва, че ищецът не е предявил иск по чл. 86 от ЗЗД. Последното не
опорочава съдебното решение, тъй като съдът не се е произнесъл свръх петитум.
ІІІ. По съществото на спора съдът приема
следното:
Въззивната жалба е неоснователна.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите,
изложени в обжалваното решение, като препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
В допълнение, както и в отговор на
наведените от въззивницата доводи, съдът излага следните съображения:
Предявен е осъдителен иск с правна
квалификация чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД за сумата от 20 000 лв., претендирана
като обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, причинени от
изнесена невярна, неправилна, неточна, изопачена и осмиваща информация в
предаване „Господари на ефира“, епизод 146 от 2012 г. за факти и обстоятелства,
случили се в предаване „На кафе“, излъчено от Нова телевизия на 12.10.2012 г.,
с което дълбоко били накърнени човешкото и професионално достойнство и чест на ищцата,
злепоставили я в обществото и пред приятелите и читателите й, настроили
негативно и против ищцата голяма група от хора и предизвикали преживяване на
стрес, дълбока депресия и съпровождащи заболявания, задълбочили стари
заболявания и отключили нови усложнения, ведно със законната лихва, считано от
деня на завеждане на исковата молба до окончателното плащане.
Между страните не е спорно, че ищцата
е журналист с опит и стаж в областта на разследващата журналистика, за която
дейност през 2011 г. получила награда „Златно перо за разследваща журналистика“
от Съюза на журналистите в България. Не се спори също, че през 2012 г. работела
в „Интермедиа“ ООД – собственик на интернет сайта „Блиц“ и вестниците „Шоу“,
„Доктор“ и „Над 55“, а на 12.10.2012 г. била поканена в предаването „На кафе“,
излъчвано по Нова телевизия с водещаГ. Б., за право на отговор по тема, която
била разисквана в предходно предаване с певицата С.В., в което била цитирана ищцата.
С исковата си молба, въззивницата е изложила твърдение, че на 12.10.2012 г. в
студиото на предаването „На кафе“, водещата предаванетоГ. Б. без каквото и да
било основание и без въззивницата да я е предизвиквала, се нахвърлила върху нея
с обидни епитети, като неколкократно я нарекла „лъжец“, а наградата й „Златно
перо“ определила като „тенекиено“, с което „тенекиено перо“ пишела за хората „с
катран“, а в следващите дни предаването „Господари на ефира“, включено във
вечерния блок на Нова телевизия, предприело кампания срещу въззивницата като
излъчвало определена част от излъченото на 12.10.2012 г. интервю от предаването
„На кафе“ с коментари, които не отразявали точно случилото се в предаването, а
точно обратното – тълкували и изопачавали случилото се във вреда на ищцата и в
полза на водещатаГ., откровено надсмивайки се и подигравайки се с ищцата по
отвратителен начин. Твърди се, че в епизод 146 на предаването „Господари на
ефира“, в рубриката „Гледам и не вярвам на ушите си“, което представлявало
класация на най-подиграваните в предаването през седмицата случаи, правото на
отговор на ищцата и разговора с водещатаГ. било поставено на първо място. Ищцата
е потърсила защита на правата си по съдебен ред срещу водещата Г. за нанесената
й обида, като делото приключило с решение по ВНЧХД № 5046 от 2016 г. на СГС, в
което било постановено, чеГ. Б. на 12.10.2012 г. в предаването „На кафе“ е
нанесла обида на Е.К.М..
С исковата молба са изложени и твърдения,
че предаване „Господари на ефира“, епизод 146/2012 г., излъчено в ефира на Нова
телевизия, й приписало и я обвинило в лъжи, които никога не е писала, както и
обиди по отношение наГ., които никога не е изричала. В предаването й залепили
етикет „жълт журналист“, пишещ лъжи за хората. Ищцата поддържа, че цялото
предаване и подигравателната класация на „първо място“ за това, че е обидилаГ.
и че е написала за нея лъжи, както и че е „очерняла“ хора с жълтите си писания,
дълбоко я наранили – нейната чест и достойнство на журналист, тъй като никога
не била писала лъжи заГ. или за други хора, които да ги очернят в обществото.
Сочи, че с това предаване била злепоставена, очернена, оскърбена и обидена пред
милиони зрители, като й било приписано престъплението „обида“ по отношение наГ..
Чувствала се поругана и осмяна, а зрителите били настроени против нея, била
унизена и пред читателите и приятелите й, като всичко това дълбоко я разстроило
и довело до дълбока депресия. Сочи, че вследствие на това предаване се
задълбочили старите й заболявания и се отключили нови усложнения, които трудно
лекувала и преодоляла в един много дълъг период от време.
Пред първата и въззивната инстанция са
събрани множество писмени доказателства, включително и такива от медицинско
естество – за здравословното състояние на ищцата, разпитани са свидетели, както
и са приети две заключения по допуснати експертизи – основна и допълнителна.
Съгласно присъда от 16.09.2016 г.,
постановена по НЧХД № 19383/2015 г. на СРС, НО, 98 състав, потвърдена с решение
по ВЧХД № 5047/2016 г. на СГС, НО, VІ въззивен състав,Г. Георгиева Б. е
призната за виновна в това, че като водеща на предаването „На кафе“, излъчвано
по „Нова телевизия“ на 12.10.2012 г., при условията на продължавано
престъпление, с няколко деяния, които осъществяват поотделно един и същи състав
на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, да е
изрекла: „Вие сте лъжец! Вие сте лъжец…! В 44.07 мин. от предаването, както и
да е изрекла: „Вие сте лъжец,…“ и „Лъжец, …“ в 44.36 мин. от предаването, както
и да е изрекла: „Вие сте лъжец“ в 45.27 мин. от предаването, което е
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, връзка с чл. 146, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК. По останалите повдигнати обвинения подсъдимата Б. е била
призната за невиновна, а именно: че като водеща на предаването „На кафе“ в
предаването, излъчвано по „Нова телевизия“ на 12.10.2012 г., при условията на
продължавано престъпление, с няколко деяния, е изрекла: „Аз не приемам казаното
от С.за лъжа. Тя е мой гост и казва нейната истина в момента. Не подлагам на
съмнение тази истина. Аз не правя разследваща журналистика. Аз чувам това,
което ми казва.“, „Ако правя като Вашата, благодаря на Бога, че не мога.“, „За
тая журналистика, която Вие правите“, „знам, че е за цялата Ви работа като…“,
„Ние сме богата телевизия, вие сте беден вестник, за съжаление, и вие ако
трябва да платите глобата, няма да можете да я платите“, „Според мен Вие пишете
с тенекиено перо, топено в катран и най-вероятно ние сме прави…“ „пасквилите, в
които работи г-жа М.“, както и по отношение на израза: „Вие имате „Златно перо“
и това е тъжното“, с което да е осъществила състава на престъплението по чл.
148, ал. 1, т. 1 и т. 2, връзка чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Призната е за невиновна и че като водеща на предаването „На кафе“ в
предаването, излъчвано по „Нова телевизия на 17.10.2012 г., при условията на
продължавано престъпление, е изрекла: „Право на отговор поиска Е.М., … тя
искаше право на отговор, за да се оневини, така да се каже, засегната от това,
че обвиняват в лъжа жената, която сипе лъжи за всеки от нас, изобщо – за
всякакви хора“, с което да е осъществила състава на престъплението по чл. 148,
ал. 1, т. 1 и т. 2, връзка чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; както и че
в интервю за статия във вестник „24 часа“ от 18.10.2012 г., при условията на
продължавано престъпление, да е изрекла: „Жълт журналист да получи „Златно
перо“ е равносилно да се присъди „Златен скалпел“ на хирург, осакатил хиляди“ и
„Да се даде такава награда на журналист от жълт вестник, който пише очевидни
лъжи, е равносилно на това да се присъди „Златен скалпел“ на хирург, който е
спасил 10 човешки живота, а е осакатил и инвалидизирал хиляди, целенасочено и
абсолютно съзнателно“, с което да е осъществила състава на престъплението по
чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. По тези
обвинения и на основание чл. 304 от НКГ. Георгиева Б. е оправдана.
По делото е установено също, че по
искане на Главния прокурор с решение от 14.02.2018 г. съдът е възобновил
производството по ВНЧХД № 5047/2016 г. по описа на СГС, 6 въззивен състав и е
отменил решението по същото дело, както и присъдата на първоинстанционния съд,
в коятоГ. Б. е освободена от наказателна отговорност за престъпление по чл.
148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, извършено на 12.10.2012 г.,
като на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, връзка чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК е прекратил наказателното производство затова престъпление,
поради изтекла абсолютна давност.
Видно от приетите от първата съдебна
инстанция множество медицински документи, ищцата е хронично болна със
заболяване есенциална хипертония и заболяване страхова невроза – панически
кризи и хипертонична сърдечна болест. От амбулаторни листове за извършени
прегледи, както и документи за извършени лабораторни изследвания и резултатите
от тях се установява, че към 12.10.2012 г. - датата на процесното предаване „На
кафе“ и „Господари на ефира“ ищцата е имала хронични заболявания като
есенциална хипертония и страхова невроза с панически кризи, както и е страдала от
пернициозна анемия (Витамин В12 недоимъчна анемия). Представени са и документи
за ползване на отпуск по болест от Е.М. в периода м. ноември-декември 2012 г.
От писмо от председателя на СЕМ Г.
Лозанов до изпълнителния директор на „Н.Б.Г.“ АД от 30.10.2012 г., по повод на подадена
жалба от Е.М. във връзка с предаването на „На кафе“, излъчено на 28.09.2012 г.
и относно предаването, в което на ищцата е дадено право на отговор, излъчено на
12.10.2012 г. се установява, че СЕМ е констатирал, че при реализацията на
правото на отговор на ищцата са се породили нови основания за право на отговор.
Обърнато е внимание на „Н.Б.Г.“ АД, че възможните доводи и реакции в един
по-широк дебат или тема не трябва да възпрепятстват гарантираната от закона
възможност на засегнато лице да изложи своята гледна точка без изменение или
съкращаване, като водещият следва да съобрази поведението си с прякото
изпълнение на тази разпоредба на ЗРТ.
Не е спорно между страните по делото,
че предаването „Господари на ефира“, излъчвано в ефира на „Нова телевизия“ е
външна продукция, която се реализира от външен независим продуцент с дружество
– продуцент „Г.Ф.“ ООД, което се установява и от писмо от 10.08.2018 г. на „Н.Б.Г.“
АД (лист 231 от делото на СРС).
От заключенията на фоноскопска
експертиза и допълнителна такава, приети при първоинстанционното разглеждане на
делото, се установява точното съдържанието на предаването „На кафе“ от
12.10.2012 г. и предаването „Господари на ефира“ – епизод 146 от 2012 г.
Цялостното съдържание на предаването „Господари на ефира“ – епизод 146 от 2012
г. е възпроизведено в първоначалната експертиза, а в допълнителната са добавени
използваните в предаването изразни средства и ефекти като смях, междуметия,
изразяващи различни начини на възприятие на ставащото – разочарование, подкрепа
и други. Установява се, че в рубриката „Гледам и не вярвам на ушите си“ на
предаването „Господари на ефира“ е излъчена част от епизод от предаването „На
кафе“ от 28.09.2012 г. с участието на С.В., както и на епизода от 12.10.2012
г., в което е била гост Е.М..
В заключението по допълнителната
експертиза са възпроизведени, както моментите от предаването „На кафе“, които
са били използвани в предаването на „Господари на ефира“, репликите на водещите
на последното – Д. Р. и В.В.– з.а, така и използваните ефекти зад кадър като
възгласи, смях и други междуметия, изразяващи определени емоции. Относно
съдържанието на приетите заключения настоящият съдебен състав препраща, на
основание чл. 272 от ГПК, към мотивите на първоинстанционния съд.
Пред първата инстанция са разпитани
свидетелите: Я. М.Л.- доведена от ищцата, и В.Т.Т.– доведена от ответника. Настоящият
състав прецени показанията им съгласно разпоредбата на чл. 172 от ГПК, като не
намира причина да не ги кредитира.
От показанията на св. Л. – приятелка
на ищцата, се установява, че десет дни след излъчването на предаването
„Господари на ефира“, в което било коментирано предаването „На кафе“, в което Е.М.
взела участие за реализиране правото си на отговор, свидетелката се опитала да
се свърже с ищцата, но тя не отговаряла на телефонните повиквания, а когато
отишла на гости на ищцата, свидетелката забелязала, че тя била разстроена,
унизена, била с високо кръвно налягане и отказала да участва в уговорена кръгла
маса, която били планували съвместно. Според показанията на свидетелката ищцата
била засегната от това, че била наречена „жълт журналист“, била депресирана и
страняла от всички общи приятели, избягвала всякакви публични събирания в
продължение на повече от година. Наложило й се да търси допълнителна лекарска
помощ и да приема лекарства, а и спряла да пише в период от повече от 2-3
месеца. Свидетелката заявява пред съда, че из журналистическите среди ищцата
била наричана „жълт журналист“, което се възприемало като такава журналистика,
която се занимава с клюки.
От показанията на свидетелката Т. -
работила за предаването „На кафе“, излъчвано по „Нова телевизия“ към процесния
период, се установява, че свидетелката е участвала при подготовката за
гостуването на ищцата в предаването, като то било свързано с реализиране на
правото на отговор на Е.М. с предишно издание на предаването „На кафе“ с гост С.В..
Установява се също, че след като ищцата изказала своята позиция относно
репликите на С.В., по които имала възражения, от които била засегната,
разговорът продължил относно това дали водещатаГ. и предаването „На кафе“
подкрепят В.. Установява се, че водещатаГ. пожелала да даде свое право на
отговор в общия коментар за „жълтата преса“, тъй като по неин адрес имало
такива статии в изданието, в което ищцата работила като главен редактор. Според
свидетеля между водещатаГ. и Е.М. имало размяна на реплики и противопоставяне
във връзка с темата за „жълтата преса“ и статии на ищцата по адрес наГ..
Предвид възприемането на установената
от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно приложимата разпоредбата на
чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. За да
бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа;
2) осъществен фактически състав по чл. 45 от ЗЗД от физическото лице - пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда - имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и
вина); 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването
на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването
на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата,
или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са
пряко свързани с него (в този смисъл е Постановление
№ 9 от 28.12.1966 г. на Пленум на ВС). Отговорността за вреди на юридическите
лица е по чл.49 от ЗЗД, която по съществото си е гаранционно-обезпечителна, тъй
като ответното дружество не отговаря за своя вина, действие или бездействие, а
за такива на негови работници или служители (в случая на водещите на
предаването „Господари на ефира“). Те трябва да са причинили вредите – в случая
неимуществени, при или по повод възложената им работа, както и те да се дължат
на техни противоправни действия или бездействия, които да са извършени виновно.
Предмет на доказване е както наличието на фактическия състав на непозволеното
увреждане, а така също и факта на възлагане на работата. В случая по чл.49 от ЗЗД, законодателят е възложил репариране на вредите на правен субект, който
отговаря на основание, различно от това на делинквента. Отговорността по чл.49
от ЗЗД се реализира въз основа на правната норма, чиито фактически състав
изисква установяването на определени предпоставки. Само при осъществяването им
се достига до ангажиране на отговорността на възложителя на работата.
Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ) прокламира правото на всеки да изрази
мнение и свободно да го разпространи - писмено или устно, чрез звук или
изображение. Тази норма не дава право да се разпространяват неверни факти, нито
да се засяга достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на
фактите и възможността тя да се отстоява. Рамките, до които се простира тази
свобода, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и
достойнството на гражданите. В този смисъл се приема, че журналистите не могат
да използват правото за свободно разпространение на информация, за да нанасят
обиди и клевети. Те трябва да ограничат критиките си до границите, визирани в
чл.39, ал.2 от КРБ – да не накърняват правата и доброто име на другиго, като в
противен случай ще отговарят за вреди.
В случая, за ангажиране на
отговорността на ответника, следва се съобрази доколко с предаването „Господари
на ефира“ – епизод 146 от 2012 г. се нарушават личните права и свободи на ищцата
в процеса и доколко „Г.Ф.“ ООД е осъществило чрез това предаване конституционно
гарантираното право на свобода на словото, което е ограничено от личните права
на чест, достойнство и право на живот и липса на унизително отношение, също
конституционно гарантирани (в този смисъл решение № 439/20.01.2016 год. по
гр.д. № 2773/2015 год. на ВКС, ІV ГО).
Следва също да се отрази, че препредаващият
чуждо твърдение не носи отговорност ако посочи точно и ясно лицето, което
твърди позорящи обстоятелства или което приписва престъпление. Именно то е
неговият автор и то следва да носи отговорност при наличие на законовите
предпоставки за това. В случая се установи, че в предаването „Господари на
ефира“ – епизод 146 от 2012 г. е обсъждано предаването „На кафе“, излъчено по
„Нова телевизия“ от 12.10.2012 г., в което е била гост ищцата Е.М.. В
процесното предаване по недвусмислен начин е посочено лицето, което е твърдяло
позорящите ищцата обстоятелства – водещатаГ. Б.. В предаването „Господари на
ефира“ – епизод 146 от 2012 г. са пресъздадени твърдения на водещатаГ. Б., която
е цитирана поименно. Видно от заключенията на фонографските експертизи
(протокол № 2 и № 3 от 2018г. по лист 166 – 190 от делото на СРС), репликите на
водещите на предаването „Господари на ефира“ – епизод 146 от 2012 г. са във
връзка с проведен разговор в предаването на „На кафе“, излъчено по „Нова
телевизия“ от 12.10.2012 г. между водещатаГ. Б. и ищцата Е.М.. Т.е. водещите на
предаването препредават чужди твърдения, а доколкото са посочили точно и ясно
лицето, което е твърдяло позорящите за ищцата обстоятелства, то те не носят
отговорност, респ. не са извършили твърдения от ищцата деликт. Не се установи водещите
на предаването да отправят обидни изрази, нито да изразяват такова отношение
или поведение към ищцата. Действително единият от водещите е използвал израза
„очернените от нея“, но в последния не се съдържа обида към Е.М., а доколкото е
използван по отношение на друго предаване („На кафе“ от 12.10.2012 г.) и друг
разговор (между водещатаГ. Б. и ищцата Е.М.), този израз следва да се преценява
именно в техния контекст.
В съдебната практиката (напр. решение
от 15.02.2013 година по гр.д. № 1740/2011, на ВКС, ІІІ ГО) се приема, че за
преценката на наличие на „обида“ и „клевета“ следва да се съобразят легалните
дефиниции в НК:
Съгласно чл. 147, ал. 1 от НК
клеветата представлява разгласяване на позорно обстоятелство за другиго или
приписване на престъпление, което съгл. чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от НК
също може да бъде разпространена чрез печатно произведение или по друг начин. В
хипотезата на твърдяна клевета, в тежест на ответника е да установи, че
изнесените от него факти отговарят на действителното положение.
След съвкупната преценка на
доказателствата, включително допълнителното заключение на фоноскопската
експертиза и показанията на св. Виктория Тошкова Т., въззивният съдебен състав
приема, че използваният израз „очернените от нея“ не съдържа клеветнически елемент
по отношение на ищцата. Преценявайки го, с оглед на коментираното в предаването
„Господари на ефира“ – епизод 146 от 2012 г. предаване на „На кафе“ от
12.10.2012 г., съдът приема, че в последното е обсъждана статия, касаеща личния
живот на водещатаГ. Б., която статията е с автор ищцата Е.М.. Изнесените в тази
статия факти от ищцата, са от други медии (или от други източници), но не е
посочен конкретен източник на изнесените данни, за да може да се приеме, че се
касае за препубликация. Същевременно не са цитирани и доказателства за да може
да се извърши проверка достоверността на посочените в статията твърдения за
водещатаГ. Б.. След като от заключението на фоноскопската експертиза и от
неоспорените показания на св. Т. се установява, че ищцата Е.М. е изнесла в
публичното пространство, чрез цитираната и показана в предаването статия,
непроверени данни за личния живот на водещатаГ. Б., то съдът не може да приеме,
че използваният израз „очернените от нея“ е клевета.
При не установено противоправно
поведение от страна на водещите, наети от ответното дружество по време на
излъчването на процесния епизод от предаването „Господари на ефира“, съдът
счита, че не дължи изследването на останалите елементи на сложния фактически
състав на чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, а именно – претърпени от ищцата
неимуществени вреди и техния характер, както и връзката на тези вреди с
поведението на водещите на процесното предаване. Липсата на противоправност на
поведението на дадено лице води до единствения възможен правен извод, че това
поведение не съставлява деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД и за такова
поведение то не носи отговорност, респ. не носи отговорност и възложителя по
чл.49 от ЗЗД.
Неоснователни са изложените във
въззивната жалба на представителя на въззивницата доводи, че при постановяване
на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, които са довели до необоснованост на формираните
от първоинстанционния съд изводи. Настоящият съдебен състав приема, че
първостепенният съд е обсъдил подробно и в съвкупност всички относими към спора
доказателства, като делото е било изяснено от фактическа страна, а формираните
правни изводи са законосъобразни.
Неоснователно е и възражението, че в
израза „з., г-жа М. знае как да търси правото на отговор, но не дава право на
отговор на очернените от нея“ има елемент на обида, който извод районният съд
не е приел.
Съгласно чл. 146, ал. 1 от НК който
каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в
негово присъствие се наказва за обида. В изразът на водещия Р.: „з., г-жа М.
знае как да търси правото на отговор, но не дава право на отговор на очернените
от нея“ не се съдържа нищо унизително за честта или достойнството на ищцата,
поради което и не може да се приеме, че този израз е обиден.
Неоснователно е възражението и на въззивницата,
че първостепенният съд е мотивирал решението си с предположението, че „ищцата е
очернила поне веднъж друго лице – водещатаГ.“, като е направил този извод въз
основа на неприета като доказателство публикация от 2010г. В обжалваното
решение съдът е обсъдил само приети по делото доказателства, а цитираният от
въззивницата извод е обоснован със заключението по фоноскопската експертиза,
която е отразила и съответната статия, която не се спори, че е с автор ищцата
(видно от лист 188, стр. 2 от делото на СРС).
Напълно неподкрепено от
доказателствата е и оплакването на въззивницата, че с епизод № 146 на
„Господари на ефира“ се целяло да бъде засегната ищцата както в професионално,
така и в лично отношение. Съдът не установи, от събраните по делото
доказателства, от водещите на предаването да са използвани обидни и
клеветнически изрази, които да са насочени към ищцата. Този извод е изцяло
относим и към репликата: „Справедлив е този гняв, но ще остане без последствия,
защото по традиция у нас лъжите в жълтия печат остават безнаказани.“ Цитираната
реплика е обща, т.е. тя не е насочена срещу ищцата Е.М.. Дали последната се
възприема или не за представител на „жълтия печат“ е без правно значение за
разглеждания спор. След като между страните по делото не се спори, че към
процесната дата - 12.10.2012 г. ищцата е журналист с опит и стаж в областта на разследващата
журналистика, за която дейност през 2011 г. е получила награда „Златно перо за
разследваща журналистика“ от Съюза на журналистите в България, то следва, че тази
реплика не може да се възприема, като адресирана към нея. За настоящия спор е
ирелевантно дали ищцата е била обидена в друго предаване (напр. „На кафе“ от 12.10.2012
г.) и от друг водещ.
Други възражения не се излагат, а
въззивният съд не установи да е допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма при постановяване на оспореното първоинстанционно решение.
По така изложените съображения, въззивната
жалба на ищцата е неоснователна. Тъй като изводите на въззивната инстанция
съвпадат с тези на районния съд, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид цената на предявения иск, на основание
чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, настоящият съдебен акт подлежи на касационно
обжалване.
ІV. По частната въззивна жалба на ищцата
Е.К.М., срещу определение № 567032 от 20.12.2018г. по гр. дело № 53753/2017г.
по описа на СРС, І ГО, 120-ти състав, с което е изменено решение №
528803/08.11.2018г. в частта за разноските, съдът приема следното:
Частната жалба е допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба
е неоснователна.
Настоящият въззивен съдебен състав изцяло
споделя мотивите, изложени в обжалваното определение, които са в съответствие с
приложимата норма и съдебната практика.
Неоснователно е възражението на
частния жалбоподател, че заплатеното адвокатско възнаграждение от ответната
страна в размер на 3000 лева е в размер, почти три пъти по-висок от минималното
възнаграждение за адвокатска защита, определено в Наредба № 1 от 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. С обжалваното определение
съдът е намалил размера на разноските за платеното от ответника адвокатско
възнаграждение до размера от 2400 лв. с ДДС, която сума е съобразена с действителната
правна и фактическа сложност на делото.
Съдът не споделя довода на частната
жалбоподателка, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, тъй
като фоноскопската експертиза не изисква специални познания от страна на
адвоката и за тази експертиза ответната страна не е положила нито труд, нито е
ангажирала допълнителни познания. Действителната правна и фактическа сложност
на делото не се определя единствено от броя и вида на приетите по делото
доказателства, нито само от броя на проведените открити съдебни заседания. Преценката
за сложността на делото е съвкупна и включва както изложените от страните
твърдения, извършените от страните и съда процесуални действия в разглежданото
производство, така и от необходимото време за осъществяването им, включващо и
подготовката за действителното им извършване. В случая се установи, че ищцата е
заявила твърдение в исковата
си молба, че с множество изрази са й причинени неимуществени вреди, за
които е претендирала обезщетение от 20 000 лева. След като по делото са
проведени повече от две съдебни заседания и са събрани множество доказателства
– писмени, гласни, заключения на съдебни експертизи, представена е и писмена
защита от ответника, то следва, че определянето на адвокатския хонорар за
ответната страна следва да е в по-висок размер от минималния по Наредба №
1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Неоснователно е възражението, че не
следва да се дължи ДДС върху заплатеното от ответната страна адвокатско
възнаграждение, тъй като тя сама е избрала адвокатско дружество със заплащане
на ДДС, каквото не е предвидено в Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Съгласно § 2а от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Нов - ДВ, бр. 43 от 2010
г., изм., бр. 28 от 2014 г., доп., бр. 84 от 2016 г.) за регистрираните по Закона
за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на
възнагражденията по тази наредба дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона
за данъка върху добавената стойност. Право на всяка страна е да си
избере дали и от кого да бъде защитавана в съдебното производство. В този
смисъл и съдът не може да прави преценка дали е следвало да бъде начислен ДДС
върху адвокатското възнаграждение в размер на 2500 лв. за Адвокатско дружество
„Г. и С.“, което се установява с представената фактура № 209/01.11.2017 г. за
платената сума от 3000 лв. (лист 105 от делото на СРС).
Следва, че е неоснователно искането
на ищцата да се отмени обжалваното определение и се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение пред първата инстанция в предвидения минимален размер
по Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
V. По частната въззивна жалба на
ответното дружество „Г.Ф.“ ООД, срещу определение № 567032 от 20.12.2018г. по
гр. дело № 53753/2017г. по описа на СРС, І ГО, 120-ти състав, в частта, с която
първоинстанционния съд е намалил размера на присъденото адвокатско
възнаграждение, съдът приема следното:
Частната жалба е допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната
жалба е неоснователна.
С обжалваното определение,
първостепенният съд е приел за доказано плащането от ответника на сумата от
3000 лв. за адвокатско възнаграждение за Адвокатско дружество „Г. и С.“. Съдът
е съобразил направеното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, цената на
иска, фактическата и правна сложност на производството по делото, като е приел,
че адвокатския хонорар за ответната страна следва да е в по-висок размер от
минималния по Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно в размер на 2000 лв., като към тази сума следва да се
присъди дължим ДДС в размер на 400 лв.
Въззивният съдебен състав споделя
мотивите на районния съд, изложени в обжалваното определение.
Минималният
размер на дължимото адвокатско възнаграждение, според чл. 7, ал. 2, т. 4 и чл.
7, ал. 8 от Наредба № 1
от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в конкретния
случай, е в размер на 1230 лв. Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото,
както и извършените от упълномощен представител на ответника процесуални
действия в производството пред районния съд, следва да се приеме, че дължимото
за първата съдебна инстанция адвокатско възнаграждение в размер от 2400 лв. с
ДДС е справедливо, а реално заплатеното възнаграждение в размер от 3000 лв. с
ДДС е прекомерно. Като е достигнал до същия правен извод районният съд е
постановил законосъобразен съдебен акт.
Поради неоснователността на частните
жалба съдът потвърждава обжалваното определение № 567032 от 20.12.2018г. по гр.
дело № 53753/2017г. по описа на СРС, І ГО, 120-ти състав.
При този изход от спора на частните
жалбоподатели не се дължат разноски.
VІ. По разноските във въззивното
производство:
Разноски във въззивното производство
са претендирани своевременно от страната, която има право на такива, поради
което съдът дължи произнасяне за разноските пред СГС. Видно от представеното доказателство
- фактура № 281/21.02.2019 г. за платената сума от 3000 лв. и преводно
нареждане за кредитен превод от 26.02.2019г. (лист 101-102 от делото) и списъка
по чл. 80 от ГПК (лист 104 от делото), във въззивното производство въззиваемата
страна е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 3000 лв.
Въззивницата своевременно е направила
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение (в хода на
устните състезания), поради което и съдът дължи разглеждането му.
Възражението с правно основание чл.
78, ал. 5 от ГПК - за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение, е основателно. Настоящият съдебен състав приема, че с оглед на действителната
правна и фактическа сложност на делото пред въззивния съд дължимото адвокатско
възнаграждение следва да се намали до минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т.
4 от Наредба № 1 от
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Във въззивното
производство е проведено само едно открито съдебно заседание, а са събрани са
само три нови писмени доказателства, които са неотносими към настоящия спор,
респ. не е необходима преценката им относно релевантните факти. В този смисъл
следва да бъде намален размера на адвокатското възнаграждение на въззиваемата
страна до минималния предвиден по цитираната наредба размер при цена на иска 20
000 лв. който минимален размер е 1130 лв., а с ДДС (съгласно § 2а от ДР на
Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения)
възлиза на 1356 лв. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът осъжда Е.К.М. да
заплати на „Г.Ф.“ ООД сумата от 1356 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение по делото пред
въззивната инстанция.
Така мотивиран и на основание чл.
271, ал. 1 от ГПК, Софийски градски съд, ГО, ІІ-А въззивен състав
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 528803 от 08.11.2018г., постановено по гр. дело № 53753/2017г. по описа на Софийския районен съд, І ГО, 120 състав;
ПОТВЪРЖДАВА определение № 567032 от 20.12.2018г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр. дело № 53753/2017г. по описа на СРС, І ГО, 120-ти състав.
ОСЪЖДА Е.К.М., ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на „Г.Ф.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 1356 (хиляда триста петдесет и шест) лева – разноски по въззивно гр. дело № 3262/2019г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-А въззивен състав.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България с касационна жалба, в едномесечен срок от връчване препис на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.