РЕШЕНИЕ
№ 1567
гр. Пловдив, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330112294 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД против И. Й. П. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД чл. 422 ГПК
във вр. чл. 86 ЗЗД, за установяване на паричните притезания, удостоверени в
Заповед № 4021/28.04.2021 г. за изпълнение, издадена по ч. гр. д. №
7003/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III граждански състав, както
следва: 950, 44 лв. - главница за периода от 28.08.2017 г. до 02.04.2018 г.,
дължима по договор за паричен заем № 129428 от 05.06.2017 г., сключен от
длъжника със „Сити Кеш” ООД, вземанията по който са прехвърлени на
10.12.2019 г. с Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от 24.09.2019 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
и сумата от 55, 19 лв. - обезщетение за забава за периода от 29.08.2017 г. до
26.04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на постъпване
на заявлението в съда – 27.04.2021 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че е кредитор на ответника по силата на Приложение
1
№ 1 от 10.12.2019 г. към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от
24.09.2019 г., сключен с „Сити Кеш” ООД, с което цедентът прехвърлил на
ищеца процесните вземания срещу длъжника. За прехвърлянето на вземането
длъжникът бил уведомен с уведомително писмо от цесионера, в качеството
му на пълномощник на цедента, което писмо е получено от длъжника.
Прилага уведомлението към исковата молба и счита, че с връчването й за
отговор, изявлението на цедента следва да се счита достигнало до длъжника.
Твърди, че на 05.06.2017 г. ответната страна сключила с „Сити Кеш” ООД
договор за паричен заем № 129428, по силата на който заемодателят се
задължил да предаде на заемателя сумата от 1 100 лв. срещу насрещното му
задължение, да върне последната, ведно с възнаградителна лихва от 195, 99
лв. на 43 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер от 30, 14 лв.
Падежът на първата погасителна вноска бил на 12.06.2017 г., а на последната
– 02.04.2018 г. Поради неизпълнение на задължението на заемополучателя за
заплащане на задължението му, последният следвало да заплати и
обезщетение за забава. По така изложените съображения се моли за
уважаване на предявените установителни искове, ведно със законните
последици.
Ответната страна И. Й. П. не е депозирала в законоустановения за това
срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД., вр. с чл. 99 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.
Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на
вземанията, обективирани в Заповед № 4021/28.04.2021 г. за изпълнение,
издадена по ч. гр. д. № 7003/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III
граждански състав, както следва: 950, 44 лв. - главница за периода от
28.08.2017 г. до 02.04.2018 г., дължима по договор за паричен заем № 129428
от 05.06.2017 г., сключен от длъжника със „Сити Кеш” ООД, вземанията по
който са прехвърлени на 10.12.2019 г. с Приложение № 1 към Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 24.09.2019 г. на „Агенция за
2
събиране на вземания” ЕАД и сумата от 55, 19 лв. - обезщетение за забава за
периода от 29.08.2017 г. до 26.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.04.2021 г., до
окончателното й изплащане.
Против заповедта за изпълнение е депозирано възражение, поради
което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е дал указания на заявителя
да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на
съда в срок.
Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл.
415, ал. 4 ГПК, поради което са налице специалните предпоставки за неговата
допустимост.
Във възражението против заповедта за изпълнение длъжникът е
обосновал доводите си за недължимост на претендираните суми, като е
посочил, че договорът и неговите клаузи са недействителни, че е погасил
задълженията си с плащане. Релевира възражение за погасяване на
задълженията по давност.
Така заявените възражения на длъжника подлежат на разглеждане в
настоящото производство, в който смисъл съдът съобрази задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с т. 11 а от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема,
че ъдът следва да разгледа в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1
ГПК само обоснованите във възражението по чл.414, ал.1 ГПК оспорвания на
вземането на кредитора, като например: на основанието, от което произтича
вземането; за недеиствителност на това основание; за погасяване на
вземането; за неистинност на документа, въз основа на които е издадена
заповедта за изпълнение.
От договор за паричен заем № 1129428/05.06.2017 г., сключен между
“Сити Кеш” ООД и И. Й. П., се установява, че между страните е породено
правоотношение по договор за заем, по силата на което заемодателят се е
задължил да предостави на заемателя сумата от 1 100 лв. срещу насрещното
задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за
възмездно ползване финансов ресурс на 43 седмични погасителни вноски –
всяка в размер на сумата от 30, 14 лв., ведно с начислената възнаградителна
3
лихва или сумата в общ размер от 1 295, 99 лв. Установен е годишен лихвен
процент от 40, 08 % и годишен процент на разходите от 49, 682 %.
С разпоредбата на чл. 6 от договора страните са постигнали съгласие, че
заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне
две от следните обезпечения: запис на заповед, издаден от заемателя, банкова
гаранция или поръчител, отговарящ на условията по чл. 9, ал. 2 от Общите
условия към договора за заем, а именно: поръчителство от едно или две
физически лица, които отговарят кумулативно па следните условия: имат
осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на
минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители,
размерът на осигурителния доход па всеки един от тях трябва да е в размер на
поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по
други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по
сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат
кредити към банки или финансови институции с класификация различна от
"Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания
от тях доход.
С клаузата на чл. 8 от договора страните са уговорили, че при
неизпълнение на задължението на длъжника да осигури посоченото
обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, последният следва
да заплати неустойка на кредитора в размер на сумата от 1 086, 18 лв. на
вноски.
По делото е представен и погасителен план към договора за кредит, в
който е установен размерът на дължимите погасителни вноски в общ размер
от 55, 40 лв., от които вноска от 30, 14 лв. и неустойка от 25, 26 лв.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 24.09.2019
г., сключен между “Сити Кеш” ООД и „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача всички
вземания по договори за потребителски кредит, сключени в съответствие с
действащото законодателство, индивидуализирани в Приложение № 1 към
договора.
По делото е представено Приложение № 1 от 10.12.2019 г. към
4
договора, в което е посочено вземането на цедента “Сити Кеш” ООД против
И. Й. П., с посочен единен граждански номер, по договор № ****с размер на
отпуснатата главница от 1 100 лв. и обща дължима сума по кредита 1 862, 96
лв.
Съдът намира, че прехвърлянето на вземането е произвело правното си
действие по отношение на длъжника в съответствие с изискванията, въведени
в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. На първо място следва да се посочи, че по
делото е представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава
цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предишният
кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и
Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС.
Длъжникът е получил уведомлението за прехвърляне на вземането –
лично на 21.12.2019 г., видно от приложената по делото разписка.
Договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на едно
вземане го отстъпва на трето лице и по силата на който настъпва промяна в
субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът,
на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Предвид изложеното следва
да се приеме, че цесионерът – ищец разполага с материланоправна
легитимация в исковото производство пред настоящата съдебна инстанция,
образувано по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ЗЗД.
Вземането, предмет на договора за цесия, е породено от сключен между
първоначалния кредитор "Сити Кеш" ООД и длъжника – ответник договор за
паричен заем, по силата на който заемодателят се е задължил да предостави
сумата в размер на 1 100 лв., а заемателят да върне последната, ведно с
договорна лихва или сумата от 1 295, 99 лв. на 43 равни седмични вноски с
падеж на последната вноска до 24.03.2018 г. – т.е. вземането е станало изцяло
изискуемо към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 27.04.2021 г.
По отношение на породеното между страните облигаторно
правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява
такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Съдът следи служебно за неравноправния характер на договорните
5
клаузи, включени в потребителските договори, в който смисъл е практиката
на Върховния касационен съд, постановена с Решение № 23 от 07.07.2016 г.
по т.д. № 3686 по описа за 2014 г., ВКС, ТК, І т.о., която задължава
първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по
делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят,
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като
служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на
договора са нищожни. В този смисъл са и разясненията, дадени с т. 1 и т. 3
от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС; Решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I г.о. и
Определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I г.о.
В случая са налице и конкретно релевирани възражения в тази насока
от страна на длъжника във възражението против заповедта за изптлнение.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата
на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита,
годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по
кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на
дължимата погасителна вноска.
По така изложените съображения следва да се приеме, че договорът
отговаря на изискванията за съдържание, установени в ЗПК.
Съдът обаче намира, че договорът за заем е частично недействителен –
досежно клаузата на чл. 8 от Договора, с която е уговорена неустойка за
неизпълнение на задължението за учредяване на обезпечение в установения в
разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Договора вид.
В клаузата на чл. 8, ал. 1 от Договора е уговорена неустойка за
неизпълнение на това задължение в размер на сумата от 1 086, 18 лв., която се
6
заплаща разсрочено съобразно погасителния план към договора.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 1 от 15.07.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. В цитираното тълкувателно решение е посочено, че
условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните
примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични
и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената
неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част; 4.
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди
Следва да се посочи, че освен типичната обезпечителна и
обезщетителна функция, на неустойката може да се придаде и санкционна
функция. В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на
заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.
Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на
кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на
неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, близък до
този на главницата, съдът намира за установено в разрез с добрите нрави.
Това е така, тъй като по този начин се цели да бъде осигурено допълнително
възнаграждение на кредитора, извън установения годишен процент на
разходите. По изложените съображения неустоечната клауза е
недействителна и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в
7
тази си част договорът не е породил правно действие.
Досежно задължението за заплащане на главница и договорна лихва,
договорът за заем е съобразен с изискванията на Закона за потребителския
кредит, поради което е възникнало задължението за връщане на
предоставената в заем сума, доколкото е настъпил падежа за заплащане и на
последната вноска за погасяване на задължението – на 30.03.2018 г.
Съдът намира, че кредита в размер на 1 100 лв. е усвоен от страна на
ответника – кредитополучател, в който смисъл е удостоверителното му
изявление, обективирано в чл. 4, ал. 1 от Договора, което изявление
представлява признание на неизгоден за страната факт. Договорът за кредит е
подписан от ответната страна, като истинността, в частност автентичността
на този частен диспозитивен документ, не бе оспорена в сроковете по чл. 193
ГПК, поради което последният се ползва с формална доказателствена сила по
смисъла на чл. 180 ГПК и следва да се приеме, че обективираните в
последния изявления изхождат от лицето, сочено като техен автор.
От заключението на вещото лице по приетата по делото и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в полза на
ответника – кредитополучател е отпуснат заем в размер на сумата от 1 100
лв. Вещото лице е установило, че длъжникът е заплатил в полза на „Сити
Кеш“ ООД сумата в общ размер от 976, 50 лв., с която е погасено задължение
за неустойка от 479, 42 лв., задължение за главница от 21, 68 лв., за
възнаградителна лихва от 36, 40 лв. и за такси от 430 лв. Вещото лице е
установило, че в полза на ищеца е заплатена сумата от общо 350 лв., с която е
погасено задължението за възнаградителна лихва от 159, 59 лв., за главница
от 127, 88 лв. и за обезщетение за забава от 62, 53 лв. Експертизата е
установила, че с оглед разпределението на заплатените суми за погасяване на
задълженията на длъжника е останал непогасен остатък от главница в размер
на сумата от 920, 44 лв. и за обезщетение за забава от 55, 19 лв. от общо
начислената в размер от 117, 72 лв. за периода от 10.12.2019 г. до 01.04.2021
г., като лихва не е начислявана за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г.
Съдът цени съдебно-счетоводната експертиза като компетентно и
безпристрастно изготвена, дала пълен и обоснован отговор на всички
поставени въпроси, поради което възприема фактическите (доказателствени)
изводи, до които вещото лице е достигнало.
8
Следователно и предвид установения от вещото лице размер на
незаплатената главница от 950, 44 лв., претендираното задължение е
установено по размер.
Доколкото обаче съдът установи, че клаузата от договора за кредит,
установяваща задължение за заплащане на неустойка е нищожна, заплатените
за погасяване на посоченото задължение суми в размер от 479, 42 лв. са
заплатени без наличие на валидно правно основание за това и подлежат на
приспадане по реда на чл. 76 ЗЗД. Съдът при запознаване с клаузите на
договора не установи основание за начисляване на такси, за погасяване на
които е заплатена сумата от 430 лв. Дори да се приеме, че в договора е налице
основание за начисляване на такси, последните са установени в противоречие
с разпоредбите на ЗПК – чл. 10 а и чл. 33 ЗПК, които установяват, че
потребителят не дължи заплащане на такси свързани с усвояване и
управление на кредита, а при изпадането му в забава, последният следва да се
санкционира единствено с начисляване на законна лихва. Следователно с така
заплатените суми следва да се погаси задължението за заплащане на главница
до размер на сумата от 41, 02 лв., представляваща задължението за заплащане
на част от 42 -рата погасителна вноска с падеж на 23.03.2018 г. и на
последната 43-та погасителна вноска с падеж на 30.03.2018 г.
Следователно следва да се присъди главница в размер на сумата от 41,
02 лв. за периода от 23.03.2018 г. до 30.03.2018 г., като за разликата над 41, 02
лв. до пълния му предявен размер от 950, 44 лв. и за периода от 28.08.2017 г.
до 16.03.2018 г. предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1
ЗЗД следва да се отхвърли.
Тъй като длъжникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
задължението си за заплащане на главницата на седмични вноски с установен
в договора падеж за погасяване, ответникът следва да заплати и обезщетение
за забава в размер на законната лихва. Когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжник изпада в забава след изтичането му – арг.
чл. 84, ал. 1, изр. първо ЗЗД. Следователно и обезщетение за забава следва да
се присъди, считано от датата, следваща падежа на първата непогасена вноска
– 24.03.2018 г., до датата – предхождаща деня на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 26.04.2021 г.
Във възражението против заповедта за изпълнение длъжникът е
9
релевирал възражение за погасяване на задълженията по давност, което
следва да се вземе предвид от съда в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК,
което е неоснователно с оглед частичната основателност на предявения иск за
главница единствено в установените от съда периоди. Вземането за главница
се погасява с изтичане на общата – петгодишна погасителна давност, която
започва да тече от падежът на последната погасителна вноска по кредита,
като давностният срок не е изтекъл към датата на депозиране на заповедта за
изпълнение, от който момент се счита предявен установителният иск – арг.
чл. 422, ал. 1 ГПК.
Вземането за обезщетение за забава се погасява с кратката – три
годишна погасителна давност – арг. чл. 111, б. „б“ ЗЗД, като вземането следва
да се присъди в рамките на тригодишния срок от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение или за периода от
26.04.2018 г. до 26.04.2021 г., като исковата претенция е неоснователна,
поради погасяването й по давност за периода от 24.03.2018 г. до 25.04.2018 г.
Предвид изложеното съдът служебно установи размера на
обезщетението за забава за периода от 26.04.2018 г. до 26.04.2021 г. върху
главницата от 41, 02 лв., посредством интернет калкулатор
(https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html) в размер на сумата от размер
на сумата от 12, 50 лв., до който размер и период акцесорната искова
претенция е основателна, като за сумата над този размер до пълния й
предявен размер от 55, 19 лв. и за периода от 29.08.2017 г. до 25.04.2018 г.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената
част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени
пропорционално сторените, както в настоящото съдебно производство
разноски, така и тези в заповедното производство по ч. гр. д. № 7003/2021 г.
по описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема,
че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство – относно размера им, както и
разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е
доказал сторени разноски в размер на 75 лв., като следва да му се присъдят по
съразмерност 3, 99 лв. В исковото производство ищецът е доказал
10
заплащането на държавна такса в размер от 75 лв. и депозит за вещо лице в
размер на 120 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК претендира юрисконсутско
възнаграждение от 350 лв. Съдът при съобразяване на действителната
фактическа и правна сложност на делото размерът на юрисконсултското
възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37
ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да
бъде в размер от 100 лв. Следователно общият размер на сторените от ищеца
разноски в исковото производство е 295 лв., от които с оглед уважената част
от предявените искове следва да бъде присъдена сумата от 15, 70 лв.
В полза на ответната страна се следват разноски, но не подлежат на
присъждане, тъй като в производството по делото не се установи такива да са
сторени.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 99 ЗЗД и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, че И. Й. П.,
ЕГН **********, с адрес гр. П, *****, дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
сумата от 41, 02 лв. - главница за периода от 23.03.2018 г. до 30.03.2018 г.,
дължима по договор за паричен заем № 129428 от 05.06.2017 г., сключен от
длъжника със „Сити Кеш” ООД, вземанията по който са прехвърлени на
10.12.2019 г. с Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от 24.09.2019 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
и сумата от 12, 50 лв. - обезщетение за забава за периода от 26.04.2018 г. до
26.04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на постъпване
на заявлението в съда – 27.04.2021 г., до окончателното й изплащане, за които
вземания е издадена Заповед № 4021/28.04.2021 г. за изпълнение, издадена по
ч. гр. д. № 7003/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III граждански
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за разликата над
уважения размер от 41, 02 лв. до пълния му предявен размер от 950, 44 лв. и
11
за периода от 28.08.2017 г. до 16.03.2018 г., както и иска по чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от
12, 50 лв. до пълния му предявен размер от 55, 19 лв. и за периода от
29.08.2017 г. до 25.04.2018 г.
ОСЪЖДА И. Й. П., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 3, 99 лв. – разноски в заповедното производство по ч.
гр. д. № 7003/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III граждански
състав и сумата от 15, 70 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. №
12294/2021 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при
Районен
_________/п/______________
съд –
Пловдив:
12