Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен,
20.04.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛЕВЕН, втори
граждански състав, в публичното заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при
секретаря Поля Цанева, като
разгледа докладваното от съдия В.Николова гр. дело №5970/2020г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правна квалификация чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК .
Производството е
образувано по искова молба на „Н.М.“
ООД с ЕИК ***,
адрес: ***, представлявано от ***,
против П.И.П. с ЕГН **********, настоящ адрес: ***. Посочва се в исковата молба, че
на 21.05.2015г. ищецът в качеството на кредитор и П.И.П. в качеството на
кредитополучател сключили договор за потребителски кредит № 11672/21.05.2015г.
Твърди се, че по силата на договора кредитора предоставил сумата от 700 лв.
срещу задължение на ответника да върне сумата на 28 броя седмични вноски всяка
по 25 лв. Твърди се, че последната
вноска следвало да бъде заплатена на 03.12.2015г. посочва се, че правата и задълженията на
страните били уредени в договор и Общи условия към него. Твърди се, че сумата
била усвоена от ответника изцяло. За обезпечаване на вземанията по договора
била издадена от П.И.П. запис на заповед от 21.05.2015г., без протест и без разноски,
за сумата от 700 лв. Твърди се, че записът на заповед бил предявен за плащане на 30.09.2015г. в гр.Перник. поради неиздължаване в срока
ищецът подал заявление по чл.417 ГПК и
било образувано ч.гр.д.№ 5356/2015г. Била издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на нея. Посочва се в исковата молба,
че на 08.10.2020г. ищецът получил съобщение от РС Плевен, че срещу издадената
заповед за изпълнение е подадено възражение от длъжника. Иска се от съда да
постанови решение , с което да признае за установено, че в полза на „Н.М.“
ООД съществуват вземания против
П.И.П. за следните
суми: сумата от 700 лв. , представляваща непогасена главница по запис на
заповед, предявен за плащане на 30.09.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.10.2015г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и направените деловодни разноски в заповедното и исковото
производство.
На основание
чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на
ответника.
В
законоустановения месечен срок не е
постъпил отговор от П.И.П..
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява.
Взема становище в молба с вх.№ 264611/12.04.2021г. , към която прилага списък по чл.80 ГПК.
Ответникът, редовно призован, се явява лично. П. признава
основателността на предявените искове и
факта, че вземането произтича от запис на заповед, по силата на която дължи
сумата от 700 лв.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че е
сезиран с искове по чл.422,
ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземане в
полза на ищеца на следните суми: сумата от 700 лв., представляваща
непогасена главница по запис на заповед, предявен за плащане на 30.09.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2015г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №3197/27.10.2015г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д.
№5356/2025г. по описа на РС Плевен.
От
твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства се
установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Страните са
процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр. Плевен
като същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд, по общите и
специалните правила за подсъдност по гражданските производства.
По
същество исковете са основателни и
доказани.
За успешното провеждане на установителния иск, в
тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумата, за
която е издадена заповед за изпълнение.
Безспорно по делото е и се
установява от материалите по ч.гр.д.№5356/2015г. описа на РС-Плевен, че на 26.10.2015г. „Н.М.“ ООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК против
П.И.П. с ЕГН **********, както и че в хода на производството била издадена Заповед №3197/27.10.2015г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК, с която РС – Плевен разпоредил длъжникът П.И.П. с ЕГН ********** да заплати на кредитора „Н.М.“ ООД сумата
от 700 лв.-главница, представляваща задължение по издадена запис на заповед ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2015г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски:
25 лв. внесена държавна такса и 200 лв. адвокатски хонорар. Вземането
произтичало от запис на заповед , издадена на 21.05.2015г. в гр.Перник, за
сумата от 700 лв. , в полза на „Н.М.“ ООД с падеж на задължението-
30.09.2015г. (находяща се в оригинал на л. 3 от ч.гр.д.№ 5356/2015г. по описа на РС
Плевен ). Заповедта била връчена при
условията на чл.47, ал.5 ГПК. С определение
№260412/28.09.2020г. заявителят бил уведомен за възможността в
едномесечен срок да предяви иск за установяване на правото си,
а изпълнението по дело № 449/2019т. по описа на ДСИ при ПлРС било спряно.
Съобщението било получено на 08.10.2020г. С искова молба вх.№266649/10.11.2020г. (пощенско клеймо от 09.10.2020г.) в законовия месечен срок е инициирано
настоящото гражданско дело №5970/2020г. по описа на ПлРС.
Безспорно по делото е и се установява
от представените от ищцовото дружество заверени
копия на документи (заверено копие на договор за потребителски кредит № 11672/21.05.2015г.
и приложение № 1 към него; заверено копие на искане за кредит №
11672/19.05.2015г.; Общи условия за предоставяне на потребителски паричен
кредит от „Н.М.“ ООД; заверено копие на стандартен формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредит), неоспорени от ответника, че
между страните съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет
предоставяне на кредит в размер на 700 лв. от дружеството на ответника, срещу
задължение в срок от 28 седмици паричната сума да бъде върната на седмични
вноски в размер на 25 лв. всяка, при уговорен 0 % лихвен процент и годишен
процент на разходите в размер на 49,99%. Страните се уговорили първата падежна
дата да е 28.05.2015г., а последната вноска да е на 03.12.2015г. В чл.1 било договорено вземането да бъде обезпечено със запис на
заповед.
Не се спори и се установява от заверено копие
на разходен касов ордер от 21.05.2015г., че сумата от 700 лв. била изплатена на
ответника.
Безспорно по делото е и се установява от
оригинала на запис на заповед по ч. гр.д.№ 5356/2015г. по описа на ПлРС,
че заповедта е издадена на 21.05.2015г. от П.И.П.
с ЕГН ********** за сумата от 700 лв. в
полза на „Н.М.“ ООД с ЕИК ***, адрес: ***, представлявано от ***,
като длъжникът се задължил безусловно и без протест
на дата 30.09.2015г. да заплати сумата на кредитора. Записът е предявен на
30.09.2015г. на ответника.
С оглед
направеното признание на факти в исковата молба и признание на основателността
на исковете, съдът приема, за безспорно и обстоятелството, че ответника дължи
на ответника сумите по издадената
заповед за изпълнение в посочения размер. В конкретният
случай по делото са налице безспорни доказателства за основанието на
претендираното вземане за главница, както и неговият размер и обстоятелството,
че ответникът е в забава.
Вземането на ищеца
произтича от издаден в полза на дружеството запис на заповед от 30.09.2015г.
Съгласно запис на заповед ответникът се
е задължил безусловно и неотменимо да заплати на дружеството сумата от 700 лв. на дата
30.09.2015г.Последният е подписал записа на заповед като издател.Записът на
заповед е редовен от външна страна и съдържа всички изискуеми реквизити на чл.
535 от ТЗ. Записът на
заповед е абстрактна, формална, едностранна сделка с менителничен ефект, спрямо
която намират приложение и правилата за договорите,по аргумент на чл. 44 от ЗЗД. Посочената сделка е материализирана
в изискуемата съгласно чл. 535 от ТЗ писмена форма, наличието на която е
абсолютно условие за действителността и съответно за провеждане на ефекта й.
Липсата на някой от задължителните реквизити, посочени в цитирания законов
текст, лишава документа от качеството му на запис на заповед, съобразно
разпоредбата на чл. 536 ал. 1 от ТЗ. В конкретния случай ответникът като издател на записа на заповед от 30.09.2015г. в депозирания по реда на
чл.131 ГПК писмен отговор не е оспорил представените от ищеца писмени
доказателства и не е оспорил подписа си на издател върху процесната записа на заповед,
а обратно в съдебно заседание признава факта на същестуването на вземане въз
основа на ценната книга. След като записът на заповед, от който ищецът черпи
права е редовен от външна
страна, съдържа изискуемите в чл.535 ТЗ реквизити, подписан е от ответника като издател, отношенията
между страните, станали причина за менителничния ефект са без
пряко правно значение за спора. Доколкото менителничното
задължение е резултат от абстрактна сделка, същото възниква с факта на издаването на ценната
книга -Решение № 78/17.07.2007г.на ВКС,І т.о.,постановено
по т.д.№29/2009г. В цитираното решение на ВКС е прието,че при редовен
запис на заповед,съгласно чл.535 ТЗ
кредиторът разполага с правото да събере вземането си на основание на ценната
книга. При поето задължение за плащане по менителничния ефект каузата
съществува, но стои извън съдържанието на документа, като кредиторът е
освободен от необходимостта да доказва основанието на вземането си, а
доказателствената тежест е върху длъжника - издател, ако последният
възразява,че е поел задължение без основание.
В случая от
страна на ответника като издател и длъжник по записа на
заповед не се навеждат подобни
доводи за наличие на
каузални отношения между страните, но
ищецът доказа по делото наличието на такова каузално правоотношение, което е обезпечено
с издаването на процесния запис на заповед. С писмените доказателства – заверено копие на разходен касов ордер от
21.05.2015г.; заверено копие на договор за потребителски кредит №
11672/21.05.2015г. и приложение № 1 към него; заверено копие на искане за
кредит № 11672/19.05.2015г.; Общи условия за предоставяне на потребителски
паричен кредит от „Н.М.“ ООД; заверено копие на стандартен формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредит, ищецът доказа, че между страните е съществувало каузално
облигационно правоотношение, за обезпечението на което е издадена процесната
запис на заповед. Доказа се и обстоятелството, че дължимата сума не е върната в
срок. В тази насока с оглед
разпределение на доказателствената тежест по делото, ответникът не доказа
плащане на дължимите суми. Посочените
по-горе обстоятелства се признават от ответника и в съдебното заседание на
13.04.2021г. Изявлението на ответника, съдържащо неизгодни за него факти, а
именно че дължи сумата от 700 лв. въз основа на процесната запис на заповед,
има характер на признание и се явява важно доказателствено средство. Признанието
води до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни и е
указание за тяхната истинност. Съдът прецени признанието, с оглед на всички
обстоятелства по делото, съгласно чл. 175 от ГПК,
като релевантно за спорното право и по същество. В тази насока е и практиката
на ВКС решение №271/03.10.2014г. на ВКС по гр.д.№ №66/2014г., IV г.о. ГК, Решение № 134 от 5.08.2019 г. на ВКС по гр. д. №
3482/2018 г., IV г. о. ГК, Решение
№ 527 от 15.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 943/2010 г. IV г. о. и др.
С оглед на горното, съдът установява по
безспорен и категоричен начин
основанието, размера на вземанията и начина за определянето им, за които е издадена процесната заповед за
изпълнение.
Ето защо исковете на „Н.М.“
ООД следва да бъдат уважени изцяло
като основателни и доказани.
По отношение на разноските, направени в заповедното производство, същите
съставляват акцесорно вземане,
което е пряко обвързано от изхода на настоящето производство. Разноските нямат характер на самостоятелно
съдебно предявено притезание, а представляват правна последица. Въпреки
обстоятелството, че не се включват в спорното право по делото, съдът в мотивите
си дължи произнасяне в тази част с оглед направеното искане от страна на ищеца.
Ето защо и предвид факта, че установителните искове са явно основателни и доказани, то отговорността
за разноските и в заповедното производства следва да остане върху длъжника –
ответник по настоящето производство. В този смисъл са Определение
№290/01.04.2010г. на ВКС по ч.т.д.№
244/2010г.; Определение № 666/13.07.2012г. на ВКС по ч.т.д.№ 461/2012г.;
Решение № 40 от 05.06.2012г. на ВКС по т.д.№14882011г., Тълкувателно решение №
6 от 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. ОСГТК на ВКС. Ето защо и на основание
чл.78,ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
направените по делото разноски сумата от 25 лв. платена
държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение, както и деловодни
разноски в заповедното производство в размер на 25 лв. платена
държавна такса и сумата от 200 лв. адвокатско възнаграждение или общо за двете
производства сумата от 600 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения
и на основание чл.236, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, че в полза на „Н.М.“ ООД с ЕИК ***, адрес: ***,
представлявано от ***, съществуват вземания против П.И.П. с ЕГН **********, настоящ
адрес: ***, за следните суми: сумата от 700
лв., представляваща непогасена главница по запис на заповед, предявен за
плащане на 30.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.10.2015г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №3197/27.10.2015г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д.
№5356/2015г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 П.И.П. с ЕГН **********, настоящ адрес: *** да заплати на Н.М.“ ООД с ЕИК ***, адрес: ***,
представлявано от ***, сумата от 600 лв. – общо направени деловодни разноски в
исковото и заповедното производство.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд- гр.Плевен.
Препис от решението след влизането му в сила да се приложи по ч.гр.д.№5356/2015г.
описа на РС-Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: