Решение по дело №196/2022 на Районен съд - Враца

КО & СИ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр.Враца, ул.Лукашов №10, офис №501 представлявано от управител ****
с ЕГН: ********** е обжалвало НП 26-0000032, от 01.02.2022год. на Директор на
РД „АА“ - гр.Враца при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с
което на дружеството жалбоподател е наложено на основание чл.104, ал.7 пр.2 от
ЗАвПр. административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000
лв., за извършено нарушение на чл.91в, т.2 от ЗАвПр. В жалбата и чрез процесуален
представител адв.В.Христов се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на издадените от наказващият орган актове и се иска отмяна на
наказателното постановление.
Ответника по делото Директор на РД „АА“ - гр.Враца, в придружителното
писмо и писмено становище релевира доводи за неоснователност на жалбата и иска
потвърждаване на Наказателното постановление.
Производството по делото е по реда на чл.58б от ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното: На 13.01.2022г. служителите на ДАИ – Враца, св.**** и Т****,
инспектори в РД „АА“ - Враца извършили комплексна проверка в офиса на
дружеството превозвач КО&СИ“ ЕООД, с ЕИК:*********. При проверката било
констатирано, че фирмата притежава лиценз на Общността за превоз на товари №
12434.
Във хода на проверката с Известие – покана от 17.12.2021г. от дружеството е
поискано предоставяне на множество документи включително и : „Съхранени и
архивирани данни от дигиталните тахографи и картите на водачите с цифрово
криптиран подпис за период от 1 година назад от датата на проверката;“
В изпълнение, на което на електронна поща на инспектор **** жалбоподателя
изпратил прикрепен файл с данни извлечени от тахограф **** за **** свалени в
специализирания сервиз „Автотехконтрол“ ЕООД което се установява от приложените
по делото разпечатка от електронна поща касателно тахограф **** за **** от дата
09.09.2021 г. и 13.01.2022 г. и документи кореспонденция между жалбоподателя и
специализирания сервиз „Автотехконтрол“ ЕООД във връзка с подмяната на тахографа
и сваляне на данните.
Въз основа на представената документация проверяващите констатирали, че
фирмата превозвач не е съхранила и не представя при проверка извлечена информация
от дигиталния тахограф, с който е бил оборудван товарен автомобил „Мерцедес“
кат.N2 с peг. № **** за периода от 05.03.2021 г. , /когато за първи път превозвача е поставил карта
на предприятието до момента на проверката на/ до 13.01.2022 г., видно от разпечатки от програма
TDCS-3 на ИААА.
Констатирано било и че на 05.04.2021 г. автомобилът е бил управляван от
Мартин Альошев Димитров с ЕГН: **********, видно от АУАН № 286834/05.04.2021
г., а на 06.04.2021 г. е натоварил 25 бр. PLT AUTOMOTIVE PARTS в гр.София, като
част от международен превоз до Германия, видно от CMR от 06.04.2021 г.
За констатираното нарушение свидетеля **** в присъствието на свид.Т****
съставил Акт за административно нарушение бланков №310504 от 13.01.2022 г. за
извършено нарушение, за това че: Фирмата - КО&СИ“ ЕООД, в качеството и на
превозвач не е съхранила и не представя при проверка извлечена информация от
дигиталния тахограф, с който е бил оборудван товарен автомобил „Мерцедес“
кат.N2 с peг. № **** за периода от 05.03.2021 г., /когато за първи път превозвача е
1

поставил карта на предприятието до момента на проверката на/ до 13.01.2022 г.,
видно от разпечатки от програма TDCS-3 на ИААА. Акта е предявен и връчен срещу
подпис лично на управителя на фирмата жалбоподател на същата дата, без възражения.
Деянието било квалифицирано от актосъставителя, като нарушение по чл.91в, т.2 от
ЗАвПр.
Последвало е издаването на обжалваното Наказателно постановление № 26-
0000032 от 01.02.2022год. на Директор на РД „АА“ - гр.Враца при Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“София, в което почти дословно е пренесено
текстовото и цифрово описание на нарушението от АУАН, като на основание чл.96г,
ал.1 пр.2 от ЗАвПр., за извършено нарушение на чл.104, ал.7 пр.2 от ЗАвПр. на
жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от АУАН №310504 от
13.01.2022 г. , НП 26-0000032 от 01.02.2022год., показанията на свидетелите Т**** и
**** и **** , както и приложената административнонаказателна преписка съдържаща:
жалба, придружително писмо, становище, Заповед № РД-08-30/24.02.2020 г.на
Министъра на ТИТС;Становище на директор РД АА Враца, Жалба - per. № 52-00-52-
620/1/23.2.2022г.,АУАН бл.№286834 от 05.04.21г.,Международна товарителница CMR,
Разпечатка от програма TDCS-3, Копие на протокол от комплексна проверка,Известие
– покана, длъжностна характеристика, пълномощно, разпечатка от електронна поща за
данни касателно тахограф **** за **** от дата 09.09.2021г. и 13.01.2022г. и документи
кореспонденция между жалбоподателя и специализирания сервиз „Автотехконтрол“
ЕООД във връзка с подмяната на тахограф и сваляне на данните.
Съдът намира жалбата за подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН,
разгледана по същество, същата е процесуално допустима и основателна по
следните съображения:
АУАН и Наказателното постановление са издадени от длъжностни лица, в
рамките на определената им с ЗАНН, ЗАПр. и Заповед № РД-08-30/24.02.2020г. на
Министъра на ТИТС компетентност. Същевременно извършвайки служебна проверка
за законосъобразност на НП, съдът констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в следното:
На първо място следва да се посочи, че никъде в АУАН и НП няма изрично
посочване на коя дата, респ. период е извършено твърдяното нарушение, така както
нормите на чл.42 т.3 пр.1 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН повеляват!
И в АУАН и в НП има посочени няколко дати съответно 17.12.2021г.,
05.03.2021г., 05.04.2021г., 06.04.2021г., 13.01.2022г., но по отношение на нито една от
тях няма изрично словесно посочване, че това е датата/периода, която наказващият
орган е възприел като - дата/период на извършване на нарушение.
Да действително в НП е посочено, че в деня на извършената проверка -
13.01.2022г., е установено от контролните органи, че дружеството непредставя при
проверката информация, извлечена от дигиталния тахограф на конкретно посочен
автомобил. В случая обаче датата - 13.01.2022г., не е и неможе да бъде нищо друго
освен дата на констатиране на нарушението.
От друга страна посоченото твърдение сочи на това, че нито наказващият
орган, нито актосъставителя правят разлика между дата на констатиране на
нарушението и дата на извършване на нарушението.
Включително и в съставения КП от 13.01.2022г., липсва изрично посочване
2

на датата или периода на извършване на нарушението, записано: "че направената
проверка за дейността на дружеството е за периода от 13.01.2021г. до 13.01.2022г.",
но това отразяване, не спомага съществено за изясняване на действителната воля тъй
като не е част, нито от АУАН, нито от НП, не може да санира допуснатия порок в
АУАН и НП.
При липсата на изрично посочване и до колкото датата (периода) на
извършване на нарушението би могла да бъде изведена от изложената фактическа
обстановка в АУАН и НП, следва че твърдяното нарушение би могло да е извършено в
периода от 05.03.2021г., до 13.01.2022г., такъв обаче изричен запис в тях липсва.
При това положение следва, че в АУАН и НП в нарушение на чл.42 т.3 пр.1
от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН липсва изрично посочване на датата или
периода на извършване на нарушението.
Все пак, ако наказващият орган правилно е дефинирал извършеното и е
отчел, че става на въпрос не за едно, а за няколко отделни административни
нарушения последният е следвало да приложи разпоредбата на чл.18 от ЗАНН
съгласно която когато едно и също лице извърши няколко отделни нарушения,
наложените наказания се изтърпяват отделно за всяко едно от тях.
Правоприлагането по принцип и административнонаказателното такова, в
частност не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и
данни. Липсата на правилно отразяване на датата или период на извършване на
нарушението в НП, и в АУАН, като основен реквизит от посочените документи,
представлява съществено процесуално нарушение, предвид на това, че е нарушена
императивна правна норма.
Липсата на дата на извършване на нарушението освен, че лишава
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да разбере в какво
нарушение е обвинено и в частност на коя дата го е извършило, лишава и съда от
преценка относно спазването на процесуалните срокове по чл.34 от ЗАНН. Датата на
извършване на нарушението е не само задължителен реквизит по смисъла на чл.42
т.3 пр.1 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН от съдържанието на АУАН и НП, но и очертава
фактическата рамка на повдигнатото обвинение. Ето защо липсата на дата на
нарушението опорочава издаденото НП и е основание за неговата отмяна, тъй като е
нарушено правото на защита на дружеството жалбоподател.

На второ място - нито в АУАН, нито в НП е посочено мястото на
извършване на нарушението.Тук отново става на въпрос за липсата на задължителен
реквизит по смисъла на чл.42 т.3 пр.2 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН от съдържанието на
АУАН и НП, който и очертава фактическата рамка на повдигнатото обвинение.
Доколкото от доказателствата по делото се извежда информацията, че комплексната
проверка е извършена в офиса на дружеството превозвач КО&СИ“ ЕООД, то и би
могло да се приеме, че нарушението е извършено именно там - по место седалището на
фирмата нарушител:гр.Враца, ул.Лукашов №10, офис №501.
От друга страна доколкото самото нарушение се изразява във непредставяне
на наказващият орган на изискуема за нуждите на проверката информация би могло да
се приеме, че нарушението е извършено и/или довършено на мястото където
изискуемата информация не е била предадена, а именно в местослуженето на
наказващият орган - гр.Враца, ул."Васил Кънчов" № 78, то и следва, че деянието е
извършено и довършено именно там, но и това обстоятелство отново не се изяснява от
3

отразеното съдържание на АУАН и НП.
Очевидно, е че щом АНО е могъл да посочи изрично в приложеното по
делото писмено становище - датата и място на извършване на нарушението то със
същият успех е можел да стори това и в АУАН и НП, а именно там където тези
реквизити е било нужно задължително да са вписани!!!
Очевидно въпроса – „Къде е извършено конкретното вменено на
жалбоподателя нарушение?“ - е въпрос с повишена трудност, защото самите
актосъставител и наказващ орган не са наясно, тъй като твърдят, че нарушението се
изразява в това че: „ПРЕВОЗВАЧЪТ НЕ Е СЪХРАНИЛ И НЕ ПРЕСТАВЯ ПРИ
ПРОВЕРКА“, което сочи на това, че нито наказващият орган, нито
актосъставителя правят разлика между място на съхранение и място на
представяне на изискуемата информация, още повече, че мястото на съхранение може
да е различно от мястото на предоставяне.
Като съвсем на отделно плоскост стои въпроса дали това не са две отделни
нарушения, но очевидно, нито наказващият орган, нито актосъставителя правят
разлика.
Следва да се посочи и че - Мястото на извършване на нарушението е
съществен реквизит на НП и АУАН, тъй като същото е определящо както по
отношение на това кои са лицата, оправомощени да съставят АУАН, така и по
отношение на компетентността на АНО да издава НП за такива нарушения, а в
последствие и компетентността на съда, разглеждащ производства във връзка с
депозирани жалби против издадени НП.
Датата и място на извършване на нарушението като елементи от състава
на административното нарушение и като основни реквизити на НП следва да бъдат
ясно и конкретно посочени. Липсата им в НП, като основни реквизити от същото,
представлява съществено процесуално нарушение, предвид на това, че е нарушена
императивна правна норма. Тези реквизите не могат да бъде извличани по пътя на
формалната или правна логика, още по - малко, да бъде извличани по
тълкувателен път от съдържанието на други реквизити или от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Това би имало за последица твърде
сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от
категорията на процесните, и в твърде сериозна степен би застрашило правото на
защита на привлеченото към отговорност лице. В този смисъл са без значение
индициите, че лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно е
разбрало за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Правоприлагането по принцип и в частност
административнонаказателното такова, не може да почива на предположения, а на
конкретни факти, обстоятелства и данни.

На трето място – липсата на дата/период и място на извършване на
нарушението от своя страна е довело и до още едно нарушение на задължителен
реквизит - този по смисъла на чл.42 т.4 пр.1 и 2 от ЗАНН и на чл.57 ал.1 т.5 пр.1 и 5
от ЗАНН, - непълно и неясно описанието на нарушението, и на обстоятелствата,
при който е извършено, като в тази връзка дори показанията на разпитаните по
делото свидетели по акта не способстват съществено за изясняване на фактическата
обстановка, тъй като не са посочени всички обстоятелства, а именно в кой период от
време и къде именно е извършено нарушението. По този начин отново правото на
4

защита на дружеството-жалбоподател е нарушено, тъй като то не може да разбере в
какво точно е обвинено и да организира правилно защитата си.
При това съдът констатира, че въпреки сравнително подробно изложената
фактическа обстановка то - нито в акта, нито в постановлението е посочено точно и
ясно описание на установеното нарушение, датата и мястото на осъществяване на
нарушението, с което са опорочени императивните изисквания на ЗАНН. Наказващият
орган е длъжен да даде ясно, точно и непротиворечиво описание на нарушението -
изискване, произтичащо от императивната разпоредба на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН.
На четвърто място – обжалваното НП незаконосъобразно и от
материално - правна страна.
На дружеството е наложена имуществена санкция за извършено нарушение
на чл.91в, т.2, ЗАвтПр.
Съгласно чл.91в. Превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една
година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните
органи:т.2. информацията, извлечена от:
1.паметта на дигиталния тахограф и 2. от картата на водача;
Видно от изложеното, е че нарушението по чл.91в, т.2 от ЗАвтПр. има две
форми на изпълнително деяние.
Първата - въвежда задължение за превозвачите - съхраняват най-малко една
година след тяхното приключване и да предоставят за проверка на контролните
органи: информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф.
Втората - въвежда задължение за превозвачите да съхраняват най-малко
една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка на контролните
органи: информацията, извлечена от картата на водача;
В конкретния случай словесното описание на нарушението дадено в АУАН
и в НП е съответно за извършено нарушение по чл.91в, т.2 пр.1 от ЗАвтПр., а
цифрово е повдигнато обвинение за извършено нарушение по чл.91в, т.2 пр.1 и пр.2
от ЗАвтПр.

На свой ред приложената от АНО санкционна норма на чл.104, ал.7 пр.2 от
ЗАвПр. предвижда административно наказателна отговорност на превозвач, който не
съхранява /пр.1/ тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от
дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или /пр. 2/ отказва да
ги предостави за проверка на контролните органи.
Очевидно е, че нарушението по чл.104, ал.7 пр.2 от ЗАвПр. има две форми
на изпълнително деяние. Първата е несъхранение на тахографските листа,
разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача,
а втората е отказ за предоставянето им при проверка от контролните органи .
В случая от обстоятелствените части на АУАН и НП не става ясно за какво
точно нарушение е наказан жалбоподателя нарушител и при какви обстоятелства го е
извършил, доколкото от фактическа страна в АУАН и НП е посочено, че той не е
представил по време на проверка информация извлечена от дигиталния тахограф,
с който е бил оборудван товарен автомобил „Мерцедес“ кат. N2 с peг. № **** за
периода от 05.03.2021 г. до 13.01.2022г. , но такава форма на изпълнително деяние - /не
5

представя информация/ не е предвидена в състава на нарушението по чл.104, ал.7
пр.2 от ЗАвПр. Както бе посочено по-горе в мотивите обаче нормата предвижда
санкция за несъхранение на информация или за отказ да бъде представена такава.
За да е осъществена от обективна страна обаче втората форма на изпълнителното
деяние /отказ да се представи/ следва информацията да е била съхранена, в противен
случай е налице първата хипотеза на несъхранение на информация.
На следващо място, за да е нарушена посочената по-горе разпоредба в
хипотезата на непредставяне /такова е изпълнителното деяние/ вменено на
жалбоподателя от фактическа страна - следва на първо място да е налице извлечена
информация и на следващо място да е съхранена такава информация. Само в тези
случаи би могло да бъде осъществено деяние под формата на непредставяне на
информация, защото ако информация изобщо не е била извлечена то няма как такава
изобщо да бъде съхранена, съответно представена. Тогава ще е налице друго
нарушение свързано с неизпълнение на задължението да се извлича информация. В
края на краищата какво нарушение е приел АНО за извършено, при какви приети за
установени факти и за какво е наказан жалбоподателя в случая може само да се
предполага.
Освен това, ако АНО е приел, че жалбоподателя е следвало да носи
отговорност за двете форми на изпълнително деяние на чл.104, ал.7 пр.2 от ЗАвПр.
Тоест за това, че „не съхранява извлечените данни от дигиталния тахограф“ и
съответно за това пък, че е „отказал предоставянето им при проверка от
контролните органи“, както вече се отбеляза по горе е следвало да има две отделни
административни обвинения, за всяко от тях респективно две отделни
административни наказания така както чл.18 от ЗАНН предвижда - когато едно и
също лице извърши няколко отделни нарушения, наложените наказания се
изтърпяват отделно за всяко едно от тях.

В настоящият случай този съдебен състав счита за необходимо да посочи, че
дори и в случай, че небяха допуснати посочените по горе в настоящото изложение
съображения за съществени процесуални нарушения и ако повдигнатото обвинение
беше перфектно, а не със констатираните пороци то в контекста на изложеното и с
оглед на представените доказателства не би могло да бъде установено и доказано, нито
една от двете форми на изпълнително деяние на чл.104, ал.7 пр.2 от ЗАвПр.
Това е така защото приложеното на /л.45 от делото/ уведомително писмо от
специализирания сервиз „Автотехконтрол“ ЕООД до управителя **** на КО & СИ
ЕООД, е видно, че изискуемите данни от дигиталния тахограф“ освен, че са били
извлечени от специализирания сервиз, са били и съхранявани от наказаното дружество
на което „Автотехконтрол“ ЕООД ги е изпратил след свалянето поради
наложилият се ремонт. От друга страна съответната информация видно от
съдържанието на същото писмо е била изцяло изтеглена и съхранена в криптиран вид
на електронен носител. За което криптиране е необходима специализирана техника с
каквато жалбоподателя не разполага.
Не се установява и втората форма на изпълнително деяние на чл.104, ал.7
пр.2 от ЗАвПр. Жалбоподателя да е „отказал предоставянето им при проверка от
контролните органи“, в тази насока са освен писмените доказателства – Уведомително
писмо и Приемо - предавателен протокол/л.45, 46 от делото/ и показанията на
свидетеля актосъставител - ****, в които сочи: „Преди да е съставен АУАН уведомихме управителя
и той изпрати имейла по телефона. Имейла беше изпратен на 13.01.2022 г., но не съдържаше необходимата
6

информация за периода от 05.03.2021 до 13.01.2022 г. То е препратено съобщение, като дата на препращане е
09.09.2021 г. в 16.26 час и 16 секунди, че е изтеглена информация, но въпреки това информацията не беше
налична. Имейла, който е изпратен, е с разширение.ddd. Превозвачите също могат да си отварят тези файлове
с въпросното разширение стига да си го закупили. Става въпрос на специализиран софтуер.“ Така и
показанията на св.**** – управител, които сочи че : „Цялата процедура по демонтаж и
монтажа на тахографа се извършва в специализиран сервиз, който е лицензиран за такива дейности. Преди да
свалят тахографа, хората в сервиза попитаха как да свалят информацията и на какъв носител да я свалят-дали
на имейл или на флашка. Нямах в себе си флашка и затова им казах, че ми е по-удобно да ми я изпратят на
имейл, при което те си извършиха техните процедури и ми изпратиха файловете на ел.пощата. При проверката
от ДАИ бяха изискани файловете, а аз от своя страна се обадих на моята служителка в офиса и тя директно
препрати файловете по служебния имейл на имейла на ИИ АА. Калин Крачуновски преглеждаше файловете и
каза, че е правена проверка в Германия и в България, но не може да прочете файловете. Ние не можем да
отворим файловете, тъй като те са направени в някакъв специален формат. Ние имаме машина, в която
можем да ги свалим, но не можем да ги отворим и да ги четем. Не ми е искана информация допълнителна нито
писмено, нито устно.“
Факт, е че задължителната информация (в случая –извлечение от паметта на дигиталния
тахограф), е била свалена и съхранена, а след това и предоставена на проверяващия
орган. Друг е въпроса дали той е могъл или не да отвори тази информация. От
събраните гласни доказателства се установява и че проверката на тази информация е
достъпна само със специализиран софтуер, който жалбоподателят не е притежавал,
нито преди, нито по време на проверката или пък след нея. Не на последно място
представеният по делото Приемо-предавателен протокол е доказателство, че данните
от дигиталния тахограф, с който е бил оборудван процесният товарен автомобил
Мерцедес кат. N2 с peг. № **** са били свалени и криптирани от специализирания
сервиз „Автотехконтрол“ ЕООД и предадени на дружеството, а приложените
разпечатки от електронната поща на дружеството до наказващият орган, сочат че
същите са били изпратени своевременно на проверяващият екип. Освен това
наказаното лице не е имало знанието, че изпратените криптирани файлове не са се
отворили с оглед да бъде разчета информацията в тях, защото ако е имало тази
информация е могло да поиска повторно същата от оторизирания сервиз и да я
предостави на АНО.
Констатираните съществени процесуални нарушения, водят до невъзможност
на наказаното лице да разбере, какви точно задължителни предписания на закона е
нарушило, защо и при какви обстоятелства, както кога и къде е извършено това
нарушение и същите са засегнали с висок интензитет правото на защита на
дружеството-жалбоподател поради което и санкционирането му за това, че не е
съхранило или представило съответните документи предпоставя отмяна на издаденото
НП.
Жалбоподателят не претендира разноски и такива не следва да бъдат
присъждани.
Затова и съдът, ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 26-
0000032 от 01.02.2022год. на Директор на РД „АА“ - гр.Враца, при Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ София, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО –
съгласно чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
7

Номер на акта:	157
Дата:	5 май 2022 г. (в сила от 24 май 2022 г.)
Съдия:	Искра Петьова Касабова

Дело:	20221420200196
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	4 март 2022 г.

Решение по дело №196/2022 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите