Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 909 20.07.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XIX-ти административен
състав,
на двадесет и пети юни две
хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. ЯНА
КОЛЕВА
при секретаря В. С.
с участието на прокурора Христо Колев
като разгледа докладваното от съдията Колева
касационно наказателно административен характер дело № 977 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение
второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Н.А.Г., ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, подадена чрез адв. Г.П. срещу решение № 88 от 20.03.2020г.,
постановено по НАХД № 72/2020 по описа на Районен съд – Несебър, с което е потвърдено
наказателно постановление № 19-0304-003157/19.11.2019г. на Началник Сектор към
ОД МВР Бургас, РУ Несебър, с което на касационния жалбоподател:
1. за нарушение по
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв.;
2. за нарушение на
чл.190, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20 лв.;
3. за нарушение по чл.104б,
т.2 от ЗДвП, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 3000 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
В касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен
акт и отмяна на наказателното постановление. Излагат се аргументи относно
липсата на легална дефиниция на понятието „дрифт“, като се сочи, че водачът не
извършвал дрифт, а единствено му се наложило рязко да завие с автомобила.
Изтъква още, че автомобилът не бил собственост на водача, поради което същият
не бил наясно с неговите характеристики и не се възползвал от тях, за да
извършва „дрифт”.
Оспорва се изводът на съда, че маневрата била извършена умишлено. Не се сочат нови
доказателства.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация – РУ Несебър, при ОД на МВР – Бургас, редовно уведомен, не изпраща
представител. Не представя отговор на касационната жалба. Не представя
доказателства.
Представителят на прокуратурата поддържа становище за
неоснователност на оспорването.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
С обжалваното решение Районен
съд – Несебър е потвърдил наказателно постановление №
19-0304-003157/19.11.2019г. на Началник Сектор към ОД МВР Бургас, РУ Несебър, с
което на касационния жалбоподател:
1. за нарушение по
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв.;
2. за нарушение на
чл.190, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв.;
3. за нарушение по чл.104б,
т.2 от ЗДвП, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 3000 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
За да постанови решението, въз
основа на доказателствата по делото, съдът приел, че НП
е издадено при спазване изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН, тъй като съдържа изискуемите
реквизити. Съдът е посочил, че в писмено сведение, жалбоподателят
признал неизгодни за себе си факти, че именно той управлявал автомобила,
че това управление било извършено на
мястото посочено в АУАН и НП, както и, че извършвал „дрифт”, което обяснил с наложило се рязко
завиване, но не посочил причини за такова пътно
поведение. Изложеното мотивирало съдът да приеме, че жалбоподателят е направил преднамерено извеждане на МПС извън контрол чрез обратен завой с управлявания от него автомобил, което било извършено с различна цел от тази, пътят да се използва за превоз на хора и товари. По тези съображения съдът приел, че деянието било извършено както от обективна, така и от субективна страна.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
В
обстоятелствената част на процесното наказателно постановление е посочено, че на 02.11.2019г. около 18,50ч. в
гр.Несебър на улица без име, стара част, като водач лишен от СУМПС, БМВ 750 И с
рег.№ В0760НА, при обстоятелства: гр.Несебър, стара част, на обръщалото,
управлявал лек автомобил с рег.№ В0760НА, собственост на А.П.ЕГН ********** и е
направен извод, че използва пътища отворени за обществено ползване за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари,
изразяващо се в извършване на „дрифт“, не представя контролен талон, водачът
има наложено наказание „глоба“ с фиш, който не е заплатен в срока за доброволно
плащане. За установените нарушения срещу водача бил съставен АУАН, в който като
нарушени били посочени разпоредбите на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП; чл.190, ал.3
от ЗДвП и чл.104б, т.2 от ЗДвП. В писмено сведение, от датата на нарушението,
водачът Н.Г. посочил, че управлявал автомобила на посоченото място и му се
наложило да обърне рязко.
Относно първото
нарушение:
Съгласно чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП, Водачът на
моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство
за управление на моторно превозно средство от съответната категория и
контролния талон към него. Неизпълнението на това задължение се
санкционира на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, съгласно който наказва
се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените
документи – свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за
регистрация на управляваното моторно превозно средство.
В конкретния случай
между страните няма спор относно факта, че при полицейската проверка водачът не
представил контролния талон. Самият водач не твърди да е носил и представил на
полицейските служители този талон. Не ангажира доказателства в тази насока. По
тези съображения и предвид събраните
по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено, че към момента
на проверката жалбоподателят не е носил и не е
представил контролен талон, поради което правилно била ангажирана отговорността
му за това нарушение и оспореното решение следва да бъде оставено в сила в тази
част.
Относно второто
нарушение:
В процесния случай, за да
ангажира отговорността на Н.Г. на основание чл.185 от ЗДвП, АНО приел, че на
водача, с фиш от 17.07.2019г. била наложена глоба, която не била заплатена в
срока за доброволно плащане по чл.190, ал.3 от ЗДвП.
Изводът на органа за извършено нарушение – неплащане на глобата в срок, не се
подкрепя от доказателствата по делото, тъй като няма данни, кога фишът е бил
връчен на Г., респективно, кога е влязъл в сила и от кога е започнал да тече
срокът по чл.190, ал.3 от ЗДвП за изпълнение на задължението за плащане в
едномесечен срок. Събирането на доказателства, установяващи посочените
обстоятелства, които са от съществено значение за съставомерността на деянието,
няма да санират непосочването им в обстоятелствената част на наказателното
постановление, поради което наказателното постановление е незаконосъобразно,
поради допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Отделно от горното следва
бъде изяснено следното:
Разпоредбата на
чл.190, ал.3 от ЗДвП въвежда едномесечен срок, в който водачът разполага с
възможност да плати доброволно наложената му глоба с влязло в сила наказателно
постановление, електронен фиш или
съдебното решение или определение на съда при обжалване, но не предвижда наказание за неспазване на този срок. Това
е така, тъй като предоставеният от закона срок е за доброволно плащане. Единствената
възможност след изтичане на едномесечния срок, ако водачът не е платил глобата,
е да се пристъпи към принудително събиране, както и налагане на принудителни
административни мерки по чл.171, т.1, б. „д“
от ЗДвП и чл.171, т.2, б. „к“
от ЗДвП. Т.е., неплащането на наложените глоби за нарушения по ЗДвП,
не съставлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН,
тъй като законодателят не е определил това деяние за наказуемо, а е
регламентирал други последици от бездействието на водачите.
Предвид изложеното,
касационната инстанция приема, че дори да се приеме, че фишът посочен в НП по
номер и дата е бил влязъл в сила към момента на проверката, административнонаказателната
отговорността на касатора е била ангажирана незаконосъобразно на основание чл.185 от ЗДвП
за неплащане на глоба, наложена с влязъл в сила фиш. АНО е следвало да
предприеме някое от горепосочените правни действия спрямо водача, но не и да
налага глоба.
Като е достигнал до изводи различни от изложените
и е потвърдил наказателното постановление в тази част, районният съд е
постановил решение при неправилно приложение на закона, което налага неговата
отмяна в тази част (в този смисъл Решение № 1982/06.11.2018г. по КНАХД № 2761 по описа за 2018г. на Адм.
съд – Бургас).
Относно третото
нарушение:
Третото нарушение
вменено на касатора Г. е по чл.104б, т.2 от ЗДВП, който регламентира, че на водача на моторно превозно средство е
забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Приложената санкционна разпоредба на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП указва, че се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12
месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани
състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
За да ангажира отговорността на
водача въз основа на посочените правни норми АНО приел, че на 02.11.2019г. на
посоченото в НП време и място същият използва пътищата отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари, изразяващо се в извършване на „дрифт“. ЗДвП не съдържа
легално определение на това понятие, но в съдебната практика същото е било
обект на анализ. В съответствие с чл. 46, ал. 1 от
Закона за нормативните актове разпоредбата на чл.
175а ал. 1 от ЗДП следва да се тълкува в смисъла, който най-много
отговаря на целта на нормата – осигуряване на безопасността на движението по
пътищата чрез превенция и наказване на поведение от страна на водачите, което
поставя в опасност живота, здравето и имуществото на гражданите. В този смисъл
под “дрифт“ се разбира техника на шофиране, включваща рязко подаване на газ,
рязко завъртане на волана, изпускане на съединителя, активиране на ръчната
спирачка или други подобни действия в резултат на които се постига движение на
автомобила напречно на завоя, задържане на
задните гуми на автомобила възможно най-дълго, докато в същото време
автомобилът странично се приплъзва.
В обстоятелствената част на АУАН и НП не е налично
описание на фактическите действия, които е извършвал жалбоподателя, за да се
направи извод следва ли поведението му да се квалифицира под посочената правна
норма. В производството пред Районния съд е разпитан актосъставителят М., който
изрично заявява, че не е присъствал при извършване на нарушението (дрифта) и е
описал, че водачът извършвал „дрифт“ по данни от неговите колеги, които били на
място. В АУАН е посочен свидетел-очевидец Валентин Петров – служител на РУ
Несебър, но същият не е разпитан в съдебното производство, за да даде показания
какви точно действия е извършвал с автомобила Н.Г., но дори и да бъде разпитан,
показанията му не биха могли да допълнят непълната фактическа обстановка в АУАН
и наказателното постановление. Актът за нарушение има функция
да повдигне обвинението и да очертае от обективна и субективна страна предметът
на доказване, като от съществено значение с оглед правото на защита на
жалбоподателя е ясното и точно описание на нарушението. В производството по издаване на наказателното
постановление са допуснати нарушения на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
като в акта за нарушение и наказателното постановление не се съдържат
фактически обстоятелства по отношение на съставомерни признаци на деянието,
касаещи неправомерните фактически действия, които е извършил водачът и които
следва да се квалифицират към относимата правна норма. Недопустимо
е пред съда за първи път да се установяват фактите, представляващи част от
състава на съответното административно нарушение. По изложените съображения, Съдът счита че наказателното
постановление е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила,
които са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Посочването
на визираните
по-горе обстоятелства би позволило да се формира извод, че привлеченото към
отговорност лице не е използвало пътя по предназначение, като е
извършвало „дрифт“. В настоящия случай този извод е необоснован, поради което наказателното
постановление в тази му част следва да бъде отменено.
Като е достигнал до извод
различен от изложения и е потвърдил наказателното постановление в тази част,
районният съд е постановил решение при неправилно приложение на закона, което
налага неговата отмяна и в тази част.
При този изход от спора,
основателно се явява и искането на касационния жалбоподател за присъждане на
направените разноски по делото съобразно уважената част от жалбата.
Разпоредбата на чл.63, ал.3
от ЗАНН указва, че съдът присъжда разноските по реда на АПК.
Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, разноските следва да бъдат възстановени
от бюджета на органа, издал отменения акт, в случая наказателното
постановление. По делото са направени и доказани разноски за платено адвокатско
възнаграждение на пълномощника на касатора в производството пред Районния съд в
размер на 510 лв. и 12лв. пътни разноски за свидетел, заплатени от бюджета на
Районен съд-Несебър. В касационното производство разноски не са извършени. Органът
издател на НП е от структурата на ОД на МВР Бургас, поради което именно това
юридическо лице следва да заплати разноските в полза на жалбоподателя. Присъждането на разноските следва да бъде съобразено с
уважената част от жалбата. С наказателното постановление са наложени три
наказания за три нарушения, а жалбата е уважена по отношение на двете
нарушения, поради което разноските следва да се присъдят в съотношение 2/3 в
полза на жалбоподателя и 1/3 в полза на наказващия орган, който обаче не е
направил искане и не е бил представляван. Направените разноски от 12лв. от
бюджета на съда, следва да бъдат присъдени в същото съотношение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН,
Административен съд – гр. Бургас, ХIX състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 88 от 20.03.2020г.,
постановено по НАХД № 72/2020 по описа на Районен съд – Несебър, както следва:
- в частта, с която е потвърдено наказателно
постановление № 19-0304-003157/19.11.2019г. на Началник Сектор към ОД МВР
Бургас, РУ Несебър, в частта, с която на Н.А.Г. *** за нарушение на чл.190,
ал.3 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20 лв., както и
- в частта, с която е
потвърдено наказателно постановление № 19-0304-003157/19.11.2019г. на Началник
Сектор към ОД МВР Бургас, РУ Несебър в частта, с която на Н.А.Г. *** за
нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 88 от 20.03.2020г., постановено по НАХД
№ 72/2020 по описа на Районен съд – Несебър в останалата част.
ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас, да
заплати на Н.А.Г. ***, сумата от 340 лв., разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас, да
заплати в полза на бюджета на Районен съд Несебър сумата от 8 лв., разноски по
делото.
ОСЪЖДА Н.А.Г. *** да заплати
в полза на бюджета на Районен съд
Несебър сумата от 4 лв., разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.