№ 188
гр. Стара Загора, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно
гражданско дело № 20225500500298 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 ал.2 т. 6 от ГПК.
Постъпила е жалба от И.Т. П.-П. чрез адв. З.Д. против отказа за
прекратяване на изп.д.№ 2144/2016г. по описа на ЧСИ – Г.И. с рег. № 765 при
КЧСИ, с район на действие Окръжен съд- Стара Загора, постановен на
30.03.2022г. поради липса на условията на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Жалбоподателят счита този отказ за неправилен и незаконосъобразен.
Излага съображения, че не отговаря на истината изложеното в отказа. Делото
било образувано през 2016 год. и са извършвани валидни действия, които
прекъсват давността една година. След това липсвало движения по делото.
Едва в края на 2021 год. било извършено действие, за което се твърди, че
прекъсва давността. В по-голямата си част извършената кореспонденция и
справка от съдебния изпълнител не представлявали действия по смисъла на
закона, които да прекъсват давността. Затова моли съда да постанови съдебен
акт, с който да приеме, че жалбата е основателна и да отмени отказа на ЧСИ
Г.И. по изп.д. № 2144/2016 год. като неправилен и незаконосъобразен.
Взискателят Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД не са депозирали
становище по жалбата.
На основание чл. 436, ал.3 ГПК са приложени мотиви на ЧСИ – Г.И. по
обжалваното действие.
Старозагорският окръжен съд, след като обсъди изложените в жалбата
1
оплаквания и провери законосъобразността на обжалваното постановление,
намери за установено следното:
Жалбата е постъпила в срок, подадена е от надлежна страна-длъжника в
изпълнителното производство, поради което е процесуално допустима,
разгледана по същество същата е неоснователна.
Изпълнително дело № 20167650402144 по описа на ЧСИ Г.И. е било
образувано на 18.07.2016г. по молба на взискателя „Агенция за събиране на
вземания“ с ЕАД ЕИК *** и приложен към същата изпълнителен лист №3196
от 12.10.2015г., изд. по ч.гр.д. № 3196/2015г. по описа на PC — Стара Загора.
Съгласно приложения изпълнителен лист длъжникът И.Т. П.-П. с ЕГН
********** е била осъдена да плати на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД сумата от 422,43 лв. — главница по невърнат кредит, 26,20 лв.
договорна лихва, 265,83 лв. лихва за забава, ведно със законната лихва върху
главницата от 01.07.2015г. до окончателното плащане на сумата, както и
сумата от 325 лв. разноски по делото.
Предвид постъпило по делото Удостоверение изх.№
240371601626362/19.07.2016г., издадено от НАП — ТД — Пловдив за
наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки, държавата е била
конституирана като присъединен взискател за изискуемите спрямо длъжника
публични задължения в размер на 129,58 лв.
Длъжникът е получил уведомление за образуваното изпълнително дело
на 27.07.2016г.
С молбата на взискателя от 18.07.2016г., освен образуване на
изпълнителното дело, е било поискано и предприемане на изпълнителни
действия спрямо имуществото на длъжницата, а именно: извършване на опис
на секвестируемо движимо имущество, както и налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника.
В хода на изпълнителното производство са били извършвани както
справки, така и изпълнителни действия с цел удовлетворяване вземането на
взискателя, а именно:
На 21.07.2016г. ЧСИ Г. И. е пристъпил към налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника при работодателя му –„ Д. *“ ООД
гр. С.З., получен от последния на 01.08.2016г.
По повод подадена на 07.09.2016г. молба от взискателя по
изпълнителното дело, е била извършена справка за притежавани банкови
сметки в „Банка ДСК“ ЕАД, по които титуляр е длъжникът. На 21.09.2016г.
по изпълнителното дело е постъпила сума от 9,17 лв. в резултат на
наложените запори върху банкови сметки на длъжника. Справка за
притежавани от длъжника банкови сметки в Юробанк България АД е била
2
поискана на 04.01.2017г.
С цел предприемане на действия за удовлетворяване на вземането си,
взискателят е поскал с молба от 09.03.2017г. да бъде изпратено напомнително
до работодателя на длъжника предвид наложения запор върху трудовото му
възнаграждение.
На 17.03.2017г. по делото е постъпила сума в размер на 32,08 лв. за
погасяване на задължението по делото.
По искане на взискателя, обективирано в молба от 10.04.2017г. е била
извършена справка за притежавани от длъжника банкови сметки и сейфове, с
оглед, на което са били наложени запори върху сметки в „Уникредит
Булбанк“ АД (на 08.08.2017г.), в „Алианц Банк България“ АД (на
09.08.2017г.) и в „Първа инвестиционна банка“ АД (на 08.08.2017г.).
Със Запорно съобщение изх.№ 30662/17.07.2018г. по описа на ЧСИ,
получено от работодателя на 20.07.2018г., е бил наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника И.Т. Петкова в „Заара - уайн“ ООД.
С молба от 25.09.2018г. взискателят е поискал да бъде извършена
поредна справка за новооткрити, притежавани от длъжника банкови сметки
на длъжника, както и да се наложи запор върху тях. Със Запорно съобщение
изх.№ 41485/26.09.2018г. е бил наложен запор върху банковите сметки на
длъжника в „ОББ“ АД.
В изпълнение на запора върху трудовото възнаграждение, от
работодателя на длъжника са постъпили суми, както следва: на 09.10.2018г. -
сума от 50 лв., на 21.11.2018г. - сума от 30 лв., на 18.12.2018г. -сума от 30 лв.,
на 10.01.2019г. - сума от 30 лв., на 06.02.2019г. - сума от 30 лв., на
12.03.2019г. - сума от 30 лв., 10.04.2019г. - сума от 30 лв., на 07.0б.2019г. -
сума от 30 лв.на 04.07.2019г. - сума от 30 лв., на 08.08.2019г. - сума от 30 лв.,
на 20.10.2019г .- сума от 30 лв., на 09.10.2019г - сума от 30 лв., на 12.12.2019г.
- сума от 60 лв., на 10.01.2020г. - сума от 30 лв., на 24.02.2020г. - сума от 30
лв., на 11.03.2020г. - сума от 30 лв.
По молба на взискателя, на 14.06.2021г. е била извършена нова справка
за притежавани от длъжника банкови сметки, както и са били наложени
запори върху вземанията й, вкл. банковите й сметки в „Райфайзенбанк
България“ ЕАД (на 21.06.2021г.) и в „БАКБ“ АД.
По искане на взискателя от 05.11.2021 г. е бил насрочен опис на
движими вещи в дома на длъжника на дата 01.12.2021г. от 11:00 часа, за
което действие жалбоподателката И.Т. П.-П. е била редовно уведомена на
15.11.2021 г.
След извършена на 07.12.2021г. справка за действащи трудови договори
3
на длъжника, на 08.12.2021г. е било изпратено напомнително писмо до 3-то
задължено лице - работодател, предвид наложения запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника и задължението за удръжки в съответствие с
чл.446 и сл. от ГПК.
На 30.03.2022г. по ИД № 20167650402144 по описа на ЧСИ Г.И. е
постъпила молба от длъжника И.Т. П.-П., с която е направено искане за
прекратяване на изпълнителното производство на основание настъпила
перемпция.
С резолюция от 30.03.2022г. ЧСИ Г.И. е отказал да прекрати
производството по изпълнителното дело предвид липса на законови
предпоставки за приложение на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Отказът на съдебния
изпълнител да прекрати изпълнителното производство е бил сведен до
знанието на длъжника чрез съобщение изх.№ 31361/30.03.2022г., получено от
него на 04.04.2022г.
На 12.04.2022г. по настоящото изп.дело е постъпила Жалба от
длъжника против отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнително
дело № 20167650402144 по описа на ЧСИ Г. И. на осн. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
В жалбата се сочи, че предприеманите действия по делото са прекъсвали
давността за една година след образуване на делото, след което липсвало
движение по делото. Направено е искане за отмяна на отказа за прекратяване
на изпълнителното производство поради перемция, като неправилен и
незаконосъобразен.
Окръжният съд намира, че постановеният отказ от ЧСИ да прекрати
изпълнителното производство на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК е правилен и
законосъобразен.
Съгласно дадените с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания,
давността в изпълнителното производство се прекъсва многократно - с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител. Ето
защо искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, когато съдебният изпълнител предприеме
съответното действие за принудително изпълнение.
В процесния случай изпълнителното дело е било образувано на
18.07.2016 г. по молба на взискателя "Агенция за събиране на вземания" ЕАД.
Действително прекратяването поради т. нар."перемпция" настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител само прогласява с постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
4
съответните правнорелевантни факти, но тези факти в конкретния казус не са
налице. Правният интерес за събиране на вземането е на взискателя-кредитор,
поради което той има задължението със своите действия да поддържа
висящността на изпълнителното производство, тъй като изцяло в негов
интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена
само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и
липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на
изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е
поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния
изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия
в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и
разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е
поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия
или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят в нормата на
чл.433, ал.1, т. 8 от ГПК е счел, че липсата на активност от страна на
взискателя в хода на изпълнителното производство - да отправя искания до
съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което
състояние продължава в период от две години, има за правна последица -
прекратяване на изпълнителното производство по право.
От приложеното ИД № 20167650402144 по описа на ЧСИ Г.И. е видно,
че в настоящия казус не е налице бездействие на взискателя за период от две
години, което да обоснове прекратяване на изпълнителното производство
поради т. нар. "перемпция" спрямо длъжника И.Т. П.-П.. Срокът, установен в
горепосочената норма, който е преклузивен, започва от тече от всяко
поискано, респ. предприето изпълнително действие по изпълнителното дело.
Изпълнителни действия, съгласно дадените разяснения в мотивите на т.10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тьлк.дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, независимо от това дали прилаганото им е поискано от
взискателя или са предприети по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя, съгласно чл.18 ал.1 от ЗЧСИ представляват:
насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана,
присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В
случая всяко от предприети изпълнителни действия - наложените запори
върху трудовото възнаграждение на длъжника И.Т. П.-П. и поисканите такива
реално извършени действия - налагането на запори върху банковите сметки
на същия и на вземанията му по трудови договори в резултат на което
регулярно по делото са постъпвали суми, са в интервали от време по-малки
5
от две години.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката И.Т. П.-П. за липса на
извършвани валидни изпълнителни действия, прекъсващи давността по
смисъла на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Безспорно, справките, извършени по делото за установяване
имущественото състояние на длъжника не представляват изпълнителни
действия, както е прието и в задължителните разяснения, дадени в т. 10 от ТР
№ 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, но в дадената хипотеза искането на взискателя
с тази молба не е ограничено само до нея, а е свързано и с искане за
предприемане реализирането на конкретни валидни изпълнителни действия -
запори върху вземания на длъжника по банковите сметки и трудови договори,
установени от ЧСИ при извършените справки. Нещо повече - в резултат на
наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, за периода
месец септември 2016г. до месец март 2020г. регулярно са постъпвали суми
по сметка на съдебния изпълнител. Тези постъпления представляват
изпълнително действие, прекъсващо 2 годишния срок по т.8 на чл.433, ал.1 от
ГПК , съгласно т.10 от ТР № 2/ 2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Последната преведена сума по делото е от 11.03.2020г., след което на
14.06.2021г. взискателят е поискал нова справка за налични банкови сметки
на длъжника и налагане на запори върху същите. Запори са били наложени
върху вземанията и банковите сметки на длъжника през месец юни 2021 г. в
„Райфайзенбанк България“ ЕАД и „БАКБ“ АД, а 5 месеца по-късно е бил
насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника. След извършена
справка през месец декември 2021 г. е изпратено напомнително писмо до
работодателя на длъжника, предвид отговорността му по чл.93 от ГПК и чл.
227 ал.2 от НК.
Понастоящем, считано от 07.01.2022г. до сега предвиденият от закона
срок не е изтекъл и поддържаното в основание за прекратяване на
производството не е налице.
Предвид изложеното, съдът намира, че в случая няма период от две
години след образуването на изпълнителното производство, който да
обосновава прекратяването му по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като е било
искано извършването на изпълнителни действия от взискател, предприемане
на изпълнителни действия от частния съдебен изпълнител, както и събиране
на парични суми в резултат на приложен изпълнителен способ - запор.
Ето защо съдът намира, че ЧСИ Г.И. правилно е отказал прекратяване
на изпълнителното производство, констатирайки липса на настъпила и
твърдяна от жалбоподателката перемпция по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК. С оглед на това следва жалбата да бъде оставена без уважение.
6
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от И.Т. П.-П. чрез адв.
З.Д. против отказа за прекратяване на изп.д.№ 2144/2016г. по описа на ЧСИ –
Г.И. с рег. № 765 при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд- Стара Загора,
постановен на 30.03.2022г. поради липса на условията на чл.433 ал.1 т.8 от
ГПК, като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7