Определение по дело №340/2020 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 260092
Дата: 22 октомври 2020 г. (в сила от 22 октомври 2020 г.)
Съдия: Добринка Савова Стоева
Дело: 20203400500340
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

260092

 

Силистра, 22.10.2020г.

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Силистренският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:   ДОБРИНКА СТОЕВА

                                                                     мл.с-я ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ             

                                                                                                   

при секретаря ………………..и в присъствието на прокурора………………

като разгледа докладваното от съдия  Стоева  ч.в.гр. д.  № 340  по описа за  2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производство по чл. 278, ал.1 и сл ГПК.

 

Постъпила е частна жалба от А.И.Ц. против протоколно определение от 04.08.2020г. постановено по ч.гр.д. № 174/2020г. по описа на ТРС, с което е постановено вписване в особената книга на съда за приемане на наследство, че А.И.Ц. губи правото да приеме наследството, оставено му от майка му. По изложени оплаквания в жалбата се изразява недоволство от така постановеното вписване относно правото на жалбоподателя да приеме наследството на починалия му наследодател, като се иска отмяна на обжалваното протоколно определение.

Ответникът по частната жалба "Банка ДСК" ЕАД- гр.София, редовно уведомен, не взема становище по жалбата.

Силистренски окръжен съд като взе предвид представените по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл. 275, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Пред ТРС е инициирано производство по чл. 51, ал.1 и сл. ЗН във връзка с гл.49 ГПК от "Банка ДСК" ЕАД – София за провеждането му с оглед призоваване наследниците на починало лице, на което банката е била кредитор по сключен договор за текущо потребление от 10.07.2014г. Банката, като заинтересовано лице по смисъла на чл. 51, ал.1 ЗН, е поискала призоваване на лицата, наследници на починалото лице, кръгът на които удостоверен по удостоверение за наследници изх.№ 216/10.06.20г. на Община Главиница, обл. Силистра, а именно с посочените в удостоверението адреси.

С разпореждане № 361 от 16.06.2020г. съдът е насрочил молбата на банката-молител в открито съдебно заседание, с призоваване на последната и лицата, призовани към наследяване, като им е указал, че в случай, че не се явят в съдебно заседание, могат с изрично писмено заявление, представено най-късно до датата на съдебното заседание, да заявят своя отказ или приемане на наследството, а ако не подадат заявление в указания срок ще загубят правото да приемат наследството.

За насроченото на 04.08.2020г. съдебно заседание редовно призованите ответници по молбата - наследници на починалата, не се явяват. Отчитайки неявяването им и недепозиране на заявление от тяхна страна, районният съд е приел, че същите са изгубили правото да приемат наследството, поради което е постановил обжалваното разпореждане за вписване в особената книга на съда на това обстоятелство.

В частната жалба оплакването на призования наследник Ц. се свързва с довода, че той е осъществил и продължава да осъществява предвидените в чл. 49, ал.2 ЗН  действия, които несъмнено доказват намерението му да приеме откритото наследство след смъртта на майка си.  Той и семейството му продължават да живеят в нейния дом и ползват като свои всички движими вещи, придобити от нея, които се намират в дома й, както и стопанския обект, нейна собственост. Според жалбоподателя всички тези негови  конклудентни действия са категорични, че той вече е приел наследството от майка си и макар обжалваното определение да отговаря на процесуалното му поведение, не съответства с действителното правно положение, свързано с откритото наследство.

Въззивният съд намира частната жалба за неоснователна. Хипотезата на чл. 51, ал.1, пр.І ЗН предвижда наличието на редовно призоваване на лицата, които имат право на наследяване, както и определянето на срок, в който да заявят приемат или се отказват от наследството. Процедурата има за цел да гарантира осигуряване на достатъчна процесуална възможност за призованите наследници да формират воля и изразят съответното волеизявление във връзка с приемане или отказ от наследство, с оглед на което законовата разпоредба е предвидила определянето на срок за това, след което се следва приложението на разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗН.

В случая така именно е указано с първоначалното разпореждане на ТРС, като на страните е разяснено условието, че ако не се явят в съдебно заседание или не направят изрично волеизявление, ще загубят правото да приемат наследството.

На проведеното редовно съдебно заседание на 4.08.20г. жалбоподателят не се е явил и не е депозирал изрично писмено заявление за приемане на наследството, поради което районният съд правилно е постановил обжалваното определение.

Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗН последицата от неприемането на наследството в дадения от съда срок, е именно загубване правото на наследника да приеме наследството впоследствие. Това обаче не е пречка за същия да претендира за права върху даден наследствен имот, твърдейки че е приел наследството преди дадения от съда срок по чл. 51 ЗН по реда на чл. 49 ЗН (с изрично писмено заявление до районния съдия или с конклудентни действия). В този см. и О.№286/25.05.09г. на ВКС по ч. гр. д. №210/09г.,I г. о.

Следва да се има прeдвид също така, че изходът от настоящото производство по чл. 51 ЗН рефлектира върху правната сфера на страната, която го е инициирала, тъй като тя се лишава от правото да търси своето вземане срещу наследниците на починалия длъжник. Освен това съдебната практика приема, че наследникът, чийто отказ е вписан по реда на чл. 51 ЗН, може да установява и нищожност на този отказ поради това, че преди това е приел наследството, с иск срещу всяко лице, което му го противопоставя. В този см. О. № 184 от 2.11.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3684/2017 г., II г.

Водим от гореизложеното, съдът

 

                              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение От 04.08.2020г., постановено по ч.гр.д. № 174/2020г. по описа на ТРС, с което е постановено вписване в особената книга на съда за приемане на наследство, че А.И.Ц. губи правото да приеме наследството, оставено от майка му.  

В останалата част определението е влязло в сила.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

           

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                       ЧЛЕНОВЕ: