Р Е Ш Е Н И
Е № 261128
гр. Пловдив, 04.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на единадесети август
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 20270 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е
сезиран със субективно и обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК, предявени от Г.С.Т., С.С.Т. и Р.Д.Т. против Т.Р.Т.,
С.И.Т., С.Р.Т. и С.В.Т..
В исковата молба се твърди, че ищците са
съсобственици на дял от наследството, останало от общия им наследодател С. Г. Т.,
починал на ******г., който от своя страна е наследник на **** на общия
наследодател – С. Р.Т.. Сочат, че ответниците също са наследници на този общ
наследодател, от друго коляно, и като такива са съсобственици на дял от
съсобствените имоти, останали от С. Р.Т.. Твърдят, че между страните е налице
спор за собственост по отношение на следните земи, а именно: 1) ПИ с
идентификатор № *****, лозе, находящ се в землището на село *****, община *****,
местността „*****“, с площ от 4057 кв.м.; 2) ПИ с идентификатор № *****, нива,
находящ се в землището на село *****, община *****, местността „*****“, с площ
от 33999 кв.м., от които имоти ищците и ответниците имат по 1/6 идеална част.
Поддържат, че от описаните имоти ползват и владеят като техни 12,5 дка от
нивата и 2,029 дка от лозето, считано от възстановяването им през 1994 г. до
настоящия момент. Твърдят, че ответниците са се снабдили с констативен
нотариален акт за собственост на целите процесни имоти № *****г., като оспорват
ответниците да са владели процесните земи, както и направените констатации от
нотариуса. Предвид изложените твърдения предявяват настоящите искове, с които
молят да се признае за установено в отношенията между страните, че ответниците
не са собственици на 5/6 идеални части от процесните имоти. Претендират
присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК са постъпили
писмени отговори от ответниците Т.Р.Т., С.И.Т., С.Р.Т. и С.В.Т., с идентично
съдържание, с които оспорват предявените искове. Твърдят, че са владели трайно
и необезпокоявано процесните имоти, като оспорват претендираните от ищците
права. Сочат, че ищците никога не са упражнявали фактическа власт по отношение
на земите. Правят възражение за придобивна давност въз основа на упражнявана
фактическа власт за периода от 01.01.2003 г. до настоящия момент. Предвид
изложените твърдения, молят за отхвърляне на предявените искове. Претендират
разноски. Правят доказателствени искания.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
С
решение № *** за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището
на село ***** от 17.04.1995 г. се възстановява правото на собственост на наследниците
на С. Р.Т., бивш жител *** по отношение на процесните земеделски земи, а именно
нива от 33,998 декара находяща се в местността *****, както и лозе от 4,057
декара в местността *****, двата имота
находящи се в землището на село *****.
Процесната нива е нанесена в
кадастралната карта и кадастралните регистри като поземлен имот с идентификатор
№ *****, а лозето - като имот с
идентификатор *****.
Видно от удостоверение на С. Р.Т., роден
на *** г. и починал на ***г., бивш жител ***, същият е оставил за свои
наследници ***, която е починала през **** г., както и шест деца, тоест шест
колена наследници. Ищците се явяват наследници на **** на общия наследодател Г.
С. Т., починал през **** г., като е оставил за свои наследници своята *** С. Н.
Т., починала през **** г. и **** си С. Г. Т., починал през **** г. След смъртта
на последния, наследствените права са преминали върху тримата наследници, а
именно ищците Р.Д.Т., Г.С.Т. и С.С.Т..
Ответниците Т.Р.Т. и С.Р.Т. от своя страна са наследници от друго коляно,
а именно - на **** на общия наследодател Р. С. Т., починал на *****г.
От договор за наем на земеделска земя от
10.07.2013 г. се установява, че С. Г. Т., в качеството си на наемодател е
предоставил на наемателя П. А. В., за стопанска година 2013 г./ 2014 г.
земеделски земи, находящи се в землището на село *****, в това число и процесната
нива в местността ***** с площ 12,500 декара.
С договор за наем № *** на земеделска
земя от 9.07.2017 г. ищцата Р.Д.Т. е отдала под наем на дружеството „Вакосте"
ООД 13 декара от процесната нива в
местността *****. Договори за наем с подобно съдържание са сключени и за
следващите стопански години 2018 г./ 2019 г., 2019 г./ 2020 г., както и за 2020
г./ 2021 г., видно от представените
документи.
С нотариален акт за право на собственост
върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № *****г., вписан в СВ -
Пловдив под акт № *****, са признати Т.Р.Т. и *** му С.И.Т. за собственици в
режим на СИО на 1/2 идеална част, както и С.Р.Т. и *** и С.В.Т. за собственици
в режим на СИО на 1/2 идеална част от процесните земеделски земи, а именно нива
в местността *****, както и лозе в местността *****.
Видно от
писмо изх.№ *****, издадено от Областна дирекция земеделие – Пловдив, Р. Т.
Т. има регистрация като земеделски стопанин с имот с идентификатор № ***** в
землището на село ***** за стопанските 2015 г./ 2016 г., 2016 г./ 2017 г., 2017
г./ 2018 г. и 2018 г./ 2019 г. на основание наредба № * от ****** г. за
създаване и поддържане на регистър на земеделските земи.
Видно
от писмо изх. № *****г., издадено от Общинска
служба по земеделие - ***** относно процесния имот с идентификатор № *****, лозе,
няма регистрирани договори за наем и аренда. По отношение на имота с идентификатор
№ *****, представляващ нива, са регистрирани
договори за наем за стопанската 2014 г./ 2015 г., сключен между Ф. С.Т., като
наемодател и П. А.Т., като наемател,
както и за стопанските 2015 г./ 2016 г., 2016 . /2017 г., 2017 г./ 2018 г. и 2018
г./ 2019 г., договори за наем, сключени между наемодателя Т.Р.Т. и наемателя Р.
Т. Т.. Към писмото са приложени описаните договори, както и заявления от Р. Т. Т.
за регистрирането му като земеделски производител с описаните в заявлението
земеделски земи в това число и процесната нива.
По реда на чл.176 ГПК всеки от ищците е
дал обяснения, като е отговорил на поставените от ответниците въпроси. Ищецът Г.С.Т.
заявява, че откакто са възстановили земеделските земи, ищците ги отглеждат,
като за периода от 2003 г. до 2013 г. засаждали жито в тяхната част от нивата.
Имотите били разделени на три и всеки обработвал неговата част. Ищецът С.С.Т.
заявява, че още от 1994 г. - 1995 г. стопанисват и отглеждат два декара от
лозето и 12,500 декара от нивата, като впоследствие започнали да отдават под
аренда част от нивата, за което подписали договор. На лозето ходели ежегодно
заедно с цялото семейство, за да го режат и берат. На нивата е ходил
многократно с ****си, включително и след като започнали да я отдават под
аренда. Ищцата Р.Д.Т. заявява, че за периода 2003 г. - 2013 г. ползват двата
имота, като първоначално отглеждали
земеделски култури в тях, а впоследствие започнали да ги отдават под аренда.
По делото са събрани и гласни
доказателствени средства, като на всяка от страните са разпитани по двама
свидетели. От показанията на свидетеля Н. С. С. се установява, че познава
процесната нива в местността *****, тъй като от 2000 г. до 2015 г. е работил
при арендатора на тази нива. Лично той е карал рента, жито на ищеца С.Т., като
впоследствие рентата се изплащала в пари. Нивата не била оградена с ограда. В
първите години, откакто знае имота, по средата на нивата били засадени
зеленчуци. По отношение на лозето не знае къде се намира, но знае, че С. също
има лозе, тъй като и той самият имал лозе в същия масив.
От показанията на свидетелката С. Г. Л. се
установява, че познава процесните имоти, като нивата в местността ***** била
част от един голям масив, който нямал обозначителни знаци. Нивите били
засаждани с пшеница. Знае, че Титови имат лозе, като ги е виждала да го
обработват.
От показанията на разпитания на ответниците
свидетел Г. Б. С. се установява, че ответникът Т.Т. го е ангажирал да му помага
при обработването на нива с площ от 33 декара в село ***** след 2003 г. до 2014
г. Т. имал също лозе около декар и половина, два реда, като и другите
наследници имали по два реда. Ищците също имали лозе, но то било на друго място.
Изяснява, че цялата нива от 33 декара се засаждала със зеле и пипер, като
ответникът ползвал трактор за обработване.
От показанията на свидетеля С. Д. П. се
установява, че знае имота от 33 декара в местността *****, като е виждал
ответниците да засаждат зеленчуци в нивата, както и пшенични култури. Знае и
лозето на страните, като ги е виждал да обработват същото. По отношение на
лозето изяснява, че е около три до пет реда с площ около един декар и половина.
Виждал е един от двамата ищци в лозето, но не е наясно кой къде е работил.
При
така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата
съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Пловдивски
районен съд, III граждански състав е сезиран с
отрицателен установителен иск за собственост, с предявяването на който ищците
се стремят да отрекат правото на собственост на ответниците по отношение на 5/6
идеални части от процесните земеделски земи, като противопоставят собствени
права. За да е допустимо предявяването на отрицателен иск за собственост,
ищците следва да обосноват и докажат правен интерес за това.
По въпросите за допустимостта от
предявяването на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни
права е прието ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, с което са дадени разяснения,
задължителни за съдилищата. Прието е, че правен интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице,
когато: ищецът притежава самостоятелно
право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите,
от които произтича правният му интерес, а ответникът – фактите, от които
произтича правото му. При липса на правен интерес, производството по делото се
прекратява.
В мотивите на тълкувателното решение се
приема, че при установителните искове (включително и отрицателните) в
най-голяма степен се откроява разликата между спорното право и правото,
което може да се окаже засегнато от правния спор. Първото (спорното право)
има качеството на „предмет на иска”, защото е обект на противоречиви правни
твърдения на страните по спора. Когато ищецът твърди, че определено право не
съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него
право. Съществуването на това право е в тежест да бъде установено от ответника,
като той е длъжен да изчерпи всички правни основания. От друга страна,
наличието на право, което може да се окаже засегнато от правния спор, обоснова
правния интерес на ищеца да предяви иска. Именно ищецът следва да установи
наличието на защитимо свое право, засегнато от правния спор, като докаже
фактите, от които то произтича. В противен случай, той ще бъде освободен от
това да доказва каквото и да било претендирано от него право върху вещта, а
единствено ответникът да доказва наличието на отричаното право. Ако по волята
на ищеца, началото на процеса бъде поставено при условия, изискващи активност
при доказването единствено от страна на ответника по отрицателния установителен
иск, това би означавало да се защитава право, което изобщо може и да не съществува.
Аргумент за допустимостта на
отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право е и
правопредпазващото действие на силата на пресъдено нещо. Ако с решението бъде
установено несъществуването на спорното право, защитната функция на процеса е
по отношение на субективното право на ищеца, чието съществуване и реализация са били засегнати от отреченото
със съдебното решение право.
В случаите, в които ищецът обосновава
правния си интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за
собственост, с твърденията, че самият той е собственик на процесните имоти,
съгласно задължителните постановки на тълкувателното решение, негова е тежестта
да докаже наличието на фактите, от които произтича защитимото право, т.е.
правото, което може да се окаже засегнато от правния спор. Това означава, че
той следва да установи наличието на годен придобивен способ, но не и че е
собственик на имота – не това е предмет на иска, както се изясни по-горе, а
това представлява доказване на правния интерес на ищеца. Следва да се
подчертае, че е налице разлика между двете понятия – наличие на годен
придобивен способ и това ищецът да е собственик на имота, като не всеки годен
придобивен способ прави едно лице собственик, доколкото насрещната страна по
спора може да противопостави свои собствени права, също произтичащи от годен
придобивен способ, с които да отрече тези на ищеца. Също така интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има
възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече
претендираните от ответника права. Всяка страна, независимо от процесуалното си
качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава
своите искания и възражения.
В настоящия случай ищците обосновават
правния си интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск с
твърденията, че са наследници на общия с ответниците наследодател С. Р.Т., като
всяко коляно, всеки от **** му, е наследило по 1/6 идеална част от оставените в
наследство земеделски земи. От това следва, че ищците се титуловат за
собственици на 1/6 идеална част от процесните имоти по наследствено
правоприемство, до който размер намират, че ответниците са техни съсобственици,
поради което до този размер не оспорват техните права на собственост. Предмет
на спора е правото на собственост по отношение на 5/6 идеални части от парцела,
за които ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка през 2013 г., с който е констатирано, че те са
придобили имотите по давностно владение, продължило повече от 10 години. Ищците
също така излагат твърдения, с които обосновават правен интерес от завеждане на
делото, че те лично и чрез техния пряк наследодател - **** на ищцата Р.Т. и ****на
другите двама ищци, са упражнявали фактическа власт по отношение на
земеделските земи. От тези твърдения може да се направи извод, че правният
интерес от предявяване на отрицателния установителен иск, с който се отричат
правата на ответниците до размера на притежаваните от тях по наследство 1/6 идеални
части, е и възможността ищците да придобият имота на оригинерно основание, ако
се отрекат претендираните от ответниците права, в случай че докажат фактическия
състав на това основание в евентуален бъдещ процес.
Ищците ангажираха доказателства, от
които се установи, че в действителност страните по спора са наследници на две
от колената на общия наследодател С. Р.Т., като по наследство всяко коляно е
придобило по 1/6 идеална част от наследствените земеделски земи. Установиха
също от събраните и обсъдени по-горе гласни доказателствени средства, че са
упражнявали фактическа власт по отношение на нивата и лозето, от възстановяване
на земеделските земи през 90-те години, като са обработвали същите с лични
средства или са отдавали нивата под аренда. По този начин ищците доказаха
наличието на защитим правен интерес, като от една страна доказаха наличието на
годен придобивен способ, а именно наследствено правоприемство и земеделска
реституция в полза на наследниците на общия наследодател С. Р.Т., както и
възможността, в случаи на отричане на правата на ответниците, да придобият
имотите на оригинерно правно основание, при доказване на предпоставките за това.
Поради това съдът намира, че предявените обективно и субективно съединени
отрицателни установителни искове са допустими, поради което подлежат на
разглеждане по същество.
Както се посочи по-горе, предмет на
настоящия процес е правото на собственост по отношение на 5/6 идеални части от
процесните земеделски земи, като доказателствена тежест за установяването му
лежи върху ответниците. Последните следва да докажат при условията на пълно и
главно доказване, че са придобили процесните земи на всички възможни правни
основания, като по този начин биха оборили претенцията на ищците. Отричането на
правото на собственост на ответниците би обхванало всички възможни придобивни
основания.
В писмения отговор наведеното от
ответниците правно основание е придобивна давност, въз основа на упражнявано от
тях давностно владение за периода от 2003 г. до 2013 г. При така оформения спорен
предмет и разпределена доказателствената тежест, ответниците следва да
установят при условията на пълно и главно доказване реализирането на наведения
придобивен способ.
Придобивно
основание давностно владение е оригинерно такова и предполага осъществяването
на фактическа власт върху процесния имот в определен от закона срок, с
намерение да се държи вещта като своя. Владението е легално дефинирано в
разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС, като негови основни елементи са обективният
(corpus) – осъществяването на фактическа власт, и субективният (animus) –
намерението за своене. Разпоредбата не посочва характеристиките на
упражняваната фактическа власт, така както това е било при правната уредба,
преди приемането на Закона за собствеността – чл.302 ЗИСС (отм.). Въпреки това
правната теория и съдебната практика са последователни, че владението трябва да
е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Така посочените признаци на
владението се явяват логическо продължение на посочените по-горе обективен и
субективен признак. Тяхното установяване предпоставя извода за това дали
упражняването на фактическа власт върху имота представлява владение.
Доколкото
се претендира придобиването по давност на идеални части, собственост на
сънаследници, следва да се имат предвид постановките на ТР № 1 от 2012 г. на
ОСГК на ВКС. В тълкувателното решение се приема, че презумпцията на чл. 69 ЗС
се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В
случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа
власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението
му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа
власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е
започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е
държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита
за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е
възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху
чуждите идеални части, да превърне в едностранни действия държането им във
владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той
трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните
идеални части за себе си.
С оглед дадените задължителни
разяснения, твърденията на страните и очертания правен предмет, а именно че
ответниците са владеели имота считано от 2003 г., то съдът намира, че макар и
да се приеме, че ответниците са започнали да упражняват фактическа власт върху
процесните земи веднага след възстановяването им по силата на земеделска
реституция, то тази фактическа власт се е установила като държане, а не като
владение. В този случай ответниците сънаследници следва да докажат, че са
манифестирали преобръщането на държането във владение и това тяхно намерение е
достигнало до знанието на всички останали сънаследници. По делото не се
ангажираха доказателства в този смисъл. В действителност, разпитаните на
ответниците свидетели дават сведения, че ответникът Т.Т. е обработвал
процесната нива от 33 - 34 декара, като дори свидетелят С. му е помагал за
това. Тези сведения се потвърждават и от показанията на другия разпитан
свидетел П., който изяснява, че ответниците обработвали цялата нива. Нито един
от разпитаните свидетели обаче не даде информация ответниците да са имали
намерението да владеят и идеалните части на другите съсобственици, както и това
тяхно намерение да е достигнало до другите сънаследници. Поради обстоятелството,
че ответниците не проведоха пълно и главно доказване на наведеното от тях оригинерно
придобивно основание, нито пък на някакво друго, било то и деривативно
основание, то за съда се налага изводът, че ответниците не са собственици на
процесните 5/6 идеални части от земеделските земи. Още повече, по отношение на
процесното лозе и двамата свидетели на ответниците заявиха, че частта от
лозето, която ответниците ползвали била декар и половина, тоест не целият имот
от четири декара, от което следва, че те не са осъществили и обективния елемент
– упражняването на фактическа власт. Всички свидетели изясниха, че ищците също
ползват лозе, което се намира в описания от тях масив, като ежегодно са
посещавали същото с оглед извършване на обичайните дейности по обработването
му.
Предвид гореизложените съображения,
съдът намира че предявеният отрицателен установителен иск е основателен, поради
което следва да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
ответниците не са собственици на 5/6 идеални части от процесните земеделски
земи - нива и лозе, находящи се в землището на село *****, обл. Пловдив.
Като последици от уважаването на иска е
отмяната на основание чл.537, ал.2 ГПК на нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка № ******, вписан в СВ
Пловдив под акт. № *****, в частта му за 5/6 идеални части от процесните
земеделски земи, за които са признати за собственици с нотариалния акт. Така -
ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора, право на разноски имат ищците на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Доказа се да са сторени разноски в размер на 100 лв. за държавна такса, както и
адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. съгласно договор за правна
защита и съдействие от 10.01.2020 г. – л.47, гръб. Ответниците направиха
възражение за прекомерност на претендирания хонорар, което съдът приема за
основателно съгласно нормата на чл.78, ал.5 ГПК, като взе предвид фактическата
и правна сложност на делото, както и че същото е приключило в две открити
съдебни заседания. Затова съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение
в размер на 700 лв. Общият размер на сторените разноски е 800 лв., за която
сума следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищците.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, по предявените обективно и субективно кумулативно съединени
установителни искове с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, от Г.С.Т., ЕГН: **********,
С.С.Т., ЕГН: ********** и Р.Д.Т., ЕГН: **********, тримата с адрес: ***, че
ответниците Т.Р.Т., ЕГН: **********, адрес: ***, С.И.Т., ЕГН: **********,
адрес;***, С.Р.Т., ЕГН: **********, адрес: *** и С.В.Т., ЕГН: **********,
адрес: ***, НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на
следните недвижими имоти, а именно:
-5/6
идеални части от Поземлен имот с идентификатор № ***** по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *******г. на ***** на
АГКК, находящ се в землището на село *****, община *****, обл.Пловдив,
местността *****, с площ от 33997 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята – пета, номер от предходен план – *******,
при съседни поземлени имоти: ПИ с идентификатор № ******, ПИ с идентификатор № ******
и ПИ с идентификатор № ******.
-5/6
идеални части от Поземлен имот с идентификатор № ***** по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-****** г. на ******
на АГКК, находящ се в землището на село *****, община *****, обл.Пловдив,
местността *****, с площ от 4057 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория на земята – пета, номер от предходен план – ******,
при съседни поземлени имоти: ПИ с идентификатор № ******, ПИ с идентификатор № ********,
ПИ с идентификатор № ********* и ПИ с идентификатор № **********.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка № ******,
вписан в СВ Пловдив под акт. № *****, В
ЧАСТТА МУ за 5/6 идеални части от процесните земеделски земи - Поземлен
имот с идентификатор № ***** и Поземлен имот с идентификатор № *****.
ОСЪЖДА Т.Р.Т., ЕГН: **********, адрес: ***, С.И.Т., ЕГН: **********,
адрес;***, С.Р.Т., ЕГН: **********, адрес: *** и С.В.Т., ЕГН: **********,
адрес: *** да заплатят на основание чл.78, ал.1 ГПК на Г.С.Т., ЕГН: **********,
С.С.Т., ЕГН: ********** и Р.Д.Т., ЕГН: **********, тримата с адрес: *** сумата
от 800 лв. (осемстотин лева) –
разноски в първоинстанционното производство за заплатена ДТ и адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от страните в
двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.