Р Е Ш Е Н И Е
№
260543/ 31.03.2021 год., град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на двадесет и втори март две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при
секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело
№ 6259 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на «ЮБЦ» ЕООД против М.Н.Д., за установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника, че дължи на ищцовото сумата от 186.61 лв. – стойността на далекосъобщителни услуги, дължима по договори за предоставяне на далекосъобщителна услуга от 25.04.2017 год., 26.04.2017 год. и 28.04.2017 год., сключени между длъжника и “Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ведно с мораторна лихва в размер на 47.63 лв., начислена върху главницата за периода от 28.09.2017 год. до 01.04.2020 год., които вземания са прехвърлени в полза на «ЮБЦ» ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 год. и за които по ч.гр.д. № 3642 / 2020 год. на БРС е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Исковете са предявени по реда на чл.124, ал.1 вр. с чл.422 от ГПК, а материалноправното им основание е в чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцовото дружество, редовно призовано, не се представлява в съдебно заседание. Процесуалният представител на същото, с нарочна молба поддържа исковете.
Особеният представител на ответника оспорва исковите претенции по съображения, изложени в отговора по чл.131 от ГПК.
Въз основа на събраните по делото доказателства, Бургаският районен съд намира за установено от фактическа страна следното:
На 25.04.2017 год., между „Българска телекомуникационна компания“ АД - доставчик и М.Д. - абонат, е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги - мобилна услуга за номер ++359*********, по тарифен план “Smart M; на 26.04.2017 год. между същите страни е сключен втори договор - за предоставяне на далекосъобщителни услуги - мобилна услуга за номер ++359*********, по тарифен план “Smart M; отново между същите страни, на 28.04.2017 год. е сключено и допълнително споразумение към посочените два договора, с което предметът им е изменен - към мобилните услуги са добавени още две услуги - интернет и телевизия.
На 16.10.2018 год. между „Българска телекомуникационна компания“ АД - цедент и „С.Г.Груп“ ООД - цесионер, е сключен договор за прехвърляне на вземания, посочени в приложение № 1, неналично по делото.
С договор за цесия от 01.10.2019 год., „С.Г.Груп“ ООД е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД вземания, придобити от трети лица, в т.ч. от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД по силата на договора за цесия от 16.10.2018 год. и описани в приложение № 1, също неналично по делото.
Представен е и изходящ от управителя на „С.Г.Груп“ ООД документ, озаглавен „Извлечение от приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 год.“, съдържащ и елементи на потвърждение за станалата цесия, в който са вписани имената на ответника и вземане към него, произтичащо от „договори за мобилни услуги, лизингови договори и начислени неустойки по тях“ в размер на исковата сума за главница - 186.61 лв.
Съдът, при тази фактическа съвокупност, намира предявените искове за неоснователни.
Очевидно е, че „Българска телекомуникационна компания“ АД и М.Д. са били в облигационно правоотношение по повод предоставяне на услуги - мобилни, интернет и телевизия.
Но при изначално възложената й доказателствена тежест, ищцовата страна не съумя да проведе пълно и главно доказване на твърдението си, че мобилният оператор е бил изправна страна, което е обуславящо за дължимостта на исковите суми за месечни абонаменти и стойност на предоставени услуги. В този смисъл липсват доказателства, годни да установят предоставянето на услугите, респ. осигуряването на достъп до мобилната, телевизионна и интернет мрежа за срока на договора. Изходящите от доставчика-праводател на ищцовата страна фактури и справки за потребление, са неподписани от ответника, поради което не разполагат с материална доказателствена сила, относно доставка на посочената в тях услуга.
Впрочем, дори да се приеме обратното, недоказано е и твърдението, че тъкмо вземането на „Българска телекомуникационна компания“ АД от ответника, почиващо на твърдяното основание и произтичащо от договора за далекосъобщителни услуги, е било предмет на договора за цесия, сключен между „Българска телекомуникационна компания“ АД и „С.Г.Груп“ ООД на 16.10.2018 год., съотв. на договора за цесия от 01.10.2019 год., сключен между „С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД.
Както се каза, с договорите за цесия са прехвърлени множество вземания, които е следвало да са описани в приложения. Такива приложения, съдържащи всички вземания, в т.ч. и процесното, както и волеизявленията на съдоговорителите за тяхното прехвърляне, не фигурират сред доказателствата по делото. Липсата на приложенията не може да се преодолее с изходящото от законния представител на „С.Г.Груп” ООД (а впрочем и на ищцовото „ЮБЦ“ ЕООД) „извлечение“.
Ето защо, предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, представлявано от Юлиян Цампаров, против М.Н.Д. ***, ЕГН–**********, за установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника, че дължи на ищцовото сумата от 186.61 лв. – стойността на далекосъобщителни услуги, дължима по договори за предоставяне на далекосъобщителна услуга от 25.04.2017 год., 26.04.2017 год. и 28.04.2017 год., сключени между длъжника и “Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ведно с мораторна лихва в размер на 47.63 лв., начислена върху главницата за периода от 28.09.2017 год. до 01.04.2020 год., които вземания са прехвърлени в полза на «ЮБЦ» ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 год. и за които по ч.гр.д. № 3642 / 2020 год. на БРС е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/ А.Радев
Вярно с оригинала:
И.Г.