№ 200
гр. Кюстендил, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20241500500254 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба подадена от В. Г. Н. с ЕГН:
********** от гр. Кюстендил, кв. ”Герена”, бл.151, вх.Б, ет.5, ап.14 чрез адв. К. И.
насочена против Решение № 219 от 27.02.2024 г., постановено от РС – Кюстендил по
гр.д. № 1478/2024 г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт, РС - Кюстендил е отхвърлил
предявеният от В. Г. Н. срещу Г. Б. К. иск за признаване за установено, че е
собственик на сграда с предназначение гараж с идентификатор 41112.503.1247.9, с
площ 14, 00 кв. м., находяща се в поземлен имот с идентификатор 41112.503.1247 по
КККР на гр. Кюстендил, одобрена със Заповед РД-18-96/28.10.2008 г. на Изпълнителен
директор на АГКК, с административен адрес: гр. Кюстендил, ул. ”Крали Марко” № 4,
при граници: ПИ 41112.503.1247, Сграда с идентификатор 41112.503.1247.8, ПИ
41112.503.1831, Сграда с идентификатор 41112.503.1247.10, както и за осъждане на Г.
Б. К. да предаде владението върху описания имот на В. Г. Н., като неоснователен.
Въззивникът твърди, че обжалваното решение е неправилно. Счита, че е доказал
правото си на собственост върху процесния гараж от праводател, който е притежавал
правото на собственост към датата на продажбата, а именно - „Осогово” ЕАД - в
несъстоятелност. Сочи, че неправилно са кредитирани само показанията на
свидетелите доведени от ответника и не са взети предвид показанията на свидетелите
Г.А. Г. и Р.С.М.. Изразява аргументи в насока, че показанията на свидетелите на
ответника не следва да се приемат поради родствена връзка с ответника, както и
поради противоречие. Заявява, че неправилно районен съд е изключил едното
основание за придобиване на гаража[1]Нотариален акт за собственост № 40, т.III, рег.
№ 2773, дело № 407 от 2022г. на Нотариус Евгени Павлов, рег. № 188 в НК, който е
издаден на основание чл.573, ал.3, вр. ал.1 от ГПК., т.е. въз основа на писмени
доказателства. Излага становище в насока, че направеното от ответника възражение за
1
придобивна давност е недоказано. Сочи, че анализът на доказателствата води до
извода, че установената фактическа власт се е трансформирала в намерение за своене
едва със съставянето на Нотариален акт за собственост № 40, т. III, рег. № 2773, дело
№ 407 от 2022г. Моли за отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и
незаконосъобразно, както и за постановяване на решение, с което да се уважи
предявеният иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор по въззивната жалба
от Г. Б. К. чрез неговия пълномощник, с който се счита решението на районен съд за
правилно и законосъобразно. Заявява се, че е неоснователно оплакването на
въззивника във връзка с оспорването на правото на собственост на процесния имот,
както и че не са налице другите оплаквания за отмяна на решението. Твърди се, че
правилен бил изводът на районния съд, че въззиваемата страна е собственик на
процесния гараж, както и че ищецът не е доказал необходимите предпоставки за
уважаване на иска. Моли се за потвърждаване на решението на първоинстанционния
съд и за присъждане на направените разноски във въззивна инстанция.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните,
както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно
убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство,
очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна следното:
Съдът счита, че въззивната жалба е допустима, тъй като изхожда от страна в
първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен
акт, подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Решението е и допустимо.
По правилността:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във
въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането
на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на
делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и
формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените
доводи и възражения на страните.
По делото е установена следната фактическа обстановка :
Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот №60, том III, рег.
№5698, дело №60 от 2005 г. на нотариус Димитър Симеонов е, че „Осогово“ АД – в
несъстоятелност чрез синдика си Б. Б. е продало на ищеца В. Н. гаражи с номера от
№4 до №10 включително, всеки един от тях с площ от по 10 кв. м., изградени в УПИ
III, в квартал 184 по плана на Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Крали Марко“
№4.
От приложения по делото Акт №151 от 17.03.2000 г. на Министерството на
регионалното развитие и благоустройство се установява, че като държавна собственост
(частна ) са актувани 16 бр. гаражи, застроена площ 261 кв.м. монолитна конструкция,
1 етаж, година на построяване 1993 г. /незавършено строителство/, намиращи се в гр.
Кюстендил, ул. „Крали Марко“, п. III, кв. 184. Посочено е също така, че имотът е
включен в капитала на „Осогово“ЕАД гр. Кюстендил.
2
С Удостоверение изх. № УТ-23-570/18.04.2023 г., издадено от главния архитект
на Община Кюстендил се установява, че сградите с предназначение гаражи, изградени
в поземлен имот с идентификатор 41112.503.1247 по КККР на гр. Кюстендил,
одобрени със Заповед №РД-18-96/28.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, отговарят на
местоположение на гаражите, изградени в УПИ III- „Комплексно жилищно
строителство, търговия, офиси и гаражи- полуподземни и надземни“, кв.184, по
действащия план за регулация за ЦГЧ на гр. Кюстендил, одобрен със Заповед №
925/02.06.1993 г., като гараж №6 по сега действащия план е с идентификатор
41112.503.9.
Видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имота №40, том III, рег.
№2773, дело №407 от 2022 г. на нотариус Евгени Павлов ответникът Г. Б. К. е признат
за собственик на основание отстъпено право на строеж и извършен строеж на гараж с
идентификатор 41112.503.1247.9 по КККР на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед
№РД-18-96/28.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, с площ 14 кв.м., намиращ се в гр.
Кюстендил, ул. „Крали Марко“ № 6.
Представен е и Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имота за мероприятия по закона за
териториално и селищно устройство №27, том IV, нот. дело №994/1979 г., по силата на
който на ответника и съпругата му – В. Коларска, е предоставено жилище, с
административен адрес към момента на прехвърлянето – гр. Кюстендил, ул. „Ленин“
№49, кв. 184, доколкото са отчуждени имоти в гр. Кюстендил, ул. „Дунав“ 2.
С Уведомление с изх. №24-18682-16.06.2023 г.на страните по делото се
уведомяват, че по заявление от Г. К. е било извършено изменение в кадастралния
регистър за процесната сграда с ид. №41112.503.1247.9, като изменението се състои в
записване на данни за собственик и документи, удостоверяващи правото на
собственост върху сградата на Г. Б..
По делото са разпитани свидетели, с показанията на които се установяват факти,
свързани с осъщественото владение върху гаража.
При гореописаната фактическа обстановка и след самостоятелна преценка на
събраните доказателства окръжен съд намира, че предявеният иск по чл.108 ЗС е
неоснователен като съображенията в тази насока са следните:
Съгласно чл.108 ЗС собственикът на дадена вещ може да я иска от всяко лице
което я владее/държи/ без да има основание за това, като обуславящо за уважаването
на предявен иск по цитирания законов текст е ищецът, който претендира че е
собственик на дадена вещ /движима или недвижима/ да докаже правото си на
собственост като придобито по поддържания от него способ за това и че ответникът
упражнява фактическа власт върху вещта. Ответникът следва докаже основанието на
което владее имотът. Горното следва от разпоредбата на чл.154 ал.1 ГПК според която
всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата на които основава своите
претенции или върху които основава своите възражения.
В настоящия случай ищецът обосновава правото си на собственост върху
процесния имот по силата на покупко- продажба, по силата на който е закупил от
„Осогово“АД- в несъстоятелност гаражи, в т.ч. и процесния. С представения по
делото Нотариален акт №60, том III, рег. №5698, дело №60 от 2005 г безспорно този
факт се доказва.
По делото няма спор, че ответникът Г. К. упражнява фактическа власт върху
имота.
Съдът намира, че в настоящия казус ответникът е доказал, че владее имота на
основание давностно владение. Съображения:
В отговора на исковата молба ответникът противопоставя две основания за
собственост върху процесния гараж: на основанието посочено в Нотариален акт №40,
3
том III, рег. №2773, дело №407 от 2022 г., а именно отстъпено и осъществено право на
строеж и придобиването му по давност, тъй като за времето след 1979 г. заедно със
съпругата си В. Коларска са осъществявали фактическа власт непрекъснато и
необезпокоявано от никой.
Съдът намира, че първото основание за собственост посочено от ответника, а
именно, че е придобил гаража на основание отстъпено и осъществено право на строеж
е недоказано, доколкото по делото не се представиха доказателства за това.
Съдът намира, че в настоящия казус ответникът е доказал, че е собственик на
гаража на поддържаното от него второ основание, а именно на основание давностно
владение. Съображения:
Придобивната давност е един от способите за придобиване на право на
собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на
тези права в продължение на определен от закона срок от време, който в хипотезата на
чл.79, ал.1 от ЗС е 10 години. През този период от време ответникът следва да е владял
имота постоянно, непрекъснато, явно и несъмнено, да е манифестирал такова
поведение, което да не оставя никакво съмнение, че упражнява фактическата власт за
себе си.
В настоящия казус за установяване на осъществявано от ответника давностно
владение са разпитани свидетели. В показанията си свид. К.С., А.Д. и И. Н.а са
категорични, че Г. и В. К. владеят процесния гараж, откакто са се настанили да живеят
в съседния блок, а именно повече от 36 години, че от тогава и до сега го владеят.
Сочат, че имат техни вещи в този имот, че ответникът е поставил железни врати на
същия и че когато е притежавал автомобил го е вкарвал в гаража. Тези свидетели са
категорични, че до преди няколко месеца никой не им е оспорвал правото на
собственост и не им създавал пречки да го упражняват, никой не е имал претенции за
гаража. Според свидетелите едва преди 3-4 месеца са разбрали, че претенции за
гаражите, в т.ч. и процесния, имал свид. Р.М., който твърдял, че ги е закупил и че
трябва да ги освободят. Заявяват, че не познават ищеца и не са го виждали. Съдът
намира, че районен съд не е допуснал процесуално нарушение при обсъждане на
показанията на посочените по- горе свидетели, доколкото тези свидетели имат
непосредствени впечатления, тъй като свид. А.Д. и И. Н.а живеят в съседен на
процесния гараж блок, а свид. К.С., живее със сина на ответника и също познава
процесния гараж. Показанията на последната свидетелка са обсъдени и при условията
на чл. 172 от ГПК, като е отчетена вероятната й заинтересованост. Първостепенният
съд е преценил показанията на свидетелите в тяхната съвкупност и е приел, че те са
непротиворечиви, логични, последователни и взаимно допълващи се, поради което ги
е кредитирал и е приел за доказан факта свързан с осъществяваното от ответника
давностно владение.
Районен съд правилно не е кредитирал показанията на свидетелите Г. Г. и Р.М..
Първият от тях твърди, че не е виждал гаражите, но от В., с когото са приятели, знае
къде се намират, а свид. М. сочи, че не знае кой е процесният гараж, но е разговарял с
ответника, тъй като от м. юни 2023 г. е закупил част от гаражите. Знае, че В. има
документи, но не знае в последните години, кой стопанисва гаража. Съдът намира, че
тези свидетели нямат непосредствени впечатления, показанията им са повърхностни,
не установяват значими за делото факти и не се подкрепят от останалите
доказателства по делото.
След пълен анализ на събраните по делото гласни доказателства, съдът счита, че
след 1979 г., когато е закупил апартамент в съседния блок до преди 3- 4 месеца преди
образуване на делото пред районен съд, за срок повече от 10 години, ответникът е
осъществявал непрекъснато, явно, необезпокоявано владение върху процесния гараж,
поради което го е придобил по давност.
С оглед на всичко изложено по- горе, съдът намира, че не са налице всички
4
кумулативните предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл. 108 от ЗС,
поради което същият е неоснователен.
Предвид изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
настоящата инстанция с тези на районния съд, ОС Кюстендил намира, че
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
На ответника следва да се присъдят направените от него разноски пред
въззивната инстанция, които са в размер на 500 лв. и представляват адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 219/27.02.2024 г., постановено по гр.д. №
1478/2023 г. по описа на КнРС.
ОСЪЖДА В. Г. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. Кюстендил, кв.
„Г.****************, да заплати на Г. Б. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.
К.*********************, сума в размер на 500,00 лв. /петстотин/ лв. деловодни
разноски, направени пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5