Р Е Ш Е Н И Е № …
гр.Козлодуй, 22 юни
2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, трети състав
в открито съдебно заседание на 18.06.2020 г. /осемнадесети юни две хиляди и двадесета
година/ в състав:
Районен съдия: Борислав Методиев
при секретаря Стела Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Б.Методиев
административно наказателно дело № 20 по описа на РС-Козлодуй за 2020
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
e по
чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Производството по делото е
образувано по повод жалбата на Ц.Б.Ц. с ЕГН:********** *** срещу Наказателно
постановление № 19-0288-000643/15.01.2020г. на Началника РУ-К. към ОД на МВР
гр.Враца, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по
пътищата / ЗДвП /, на основание чл.175, ал.3, пр.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят оспорва наказателното
постановление. Излага доводи, че е извършил нарушението, за което е
санкциониран, но по принуда се качил да управлява, за да отиде да си купи
храна, тъй като не можел да ходи пеша. Сочи, че бил прекарал инсулт.
Ответната страна – административно-наказващият орган
не изпраща представител, не оспорва жалбата, не сочи доказателства.
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1
от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран
субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 24.12.2019г., полицейските служители на
РУ-К. св.К.С.Ц. и св. Г.Ю.М. били на работа във връзка със специализирана
полицейска операция, като се намирали на територият на с.Б., общ.К.. Докато
извършвали проверка на лек автомобил, покрай тях преминал друг лек автомобил,
който бил без поставен задна регистрационна табела. Полицаите последвали този
автомобил, като подали светлинен и звуков сигнал. Водачът на автомобила, който
бил марка „Ф.“ спрял, но не веднага, а след около 50-70 метра. При извършена
проверка свидетелите установяват, че водач е жалбоподателят Ц.Б.Ц. с ЕГН:**********
***, който управлявал собственият си лек автомобил марка „Ф. П.“ с рег. №********,
без поставена задна регистрационна табела. Полицейските служители констатирали
още, че водачът е бил без СУМПС, а автомобилът не е имал застраховка
„Гражданска отговорност“. Жалбоподателят Ц. заявил на полицаите, че е без
регистрационна табела, тъй като му била отнета по-рано от други служители на
полицията, но водел дело, което още не било приключило. При извършена проверка
в масивите на МВР не е установено, на автомобила на жалбоподателя да са му
отнети регистрационните табели и същият би следвало да е изряден.
Поради това, че автомобилът е бил без
поставена задна регистрационна табела на жалбоподателя е съставен акт за
установяване на административно нарушение за това, че на 24.12.2019г., около 10.30
часа, в с.Б. на ул.“Г. Д.“ срещу дом №**, управлява собственият си лек
автомобил марка „Ф. П.“, с рег. №********, без поставена задна регистрационна
табела на обозначеното място, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Актът за установяване на административно
нарушение е подписан от жалбоподателя без възражения.
Административно-наказващият орган е приел
нарушението за установено от фактическа страна и е издал обжалваното
постановление, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175,
ал.3, пр.2 от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“
в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Наказателното постановление е връчено
лично на жалбоподателя на 24.01.2020г..
По делото са разпитани като свидетели
актосъставителят К.С.Ц. и вписаният в акта като свидетел Г.Ю.М..
Показанията на разпитаните по делото
свидетели са едностранни и взаимно допълващи се, като двамата заявяват, че жалбоподателят
е управлявал автомобила си без поставена задна регистрационна табела.
Съдът следва да кредитира показанията на
свидетелите, като кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Горната фактическа обстанвока се
потвърждава от административно-наказателна преписка и от разпитите на
свидетелите.
При
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достигна до
следните правни изводи:
Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление съдържат изискуемото съдържание и
необходимите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като не са допуснати процесуални
нарушения при съставянето им. Спазени са правилата за съставянето на акта за
установяване на административно нарушение, като същият е съставен в
присъствието на нарушителя и свидетеля, който е присъствал – Г.М., съгласно
изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН.
Впоследствие, наказателното постановление
е издадено от компетентното за това лице – Началник на РУ-К. към ОДМВР-Враца,
упълномощен със Заповед №8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи в съответния 6-месечен срок от съставянето на акта, съгласно чл.34 от ЗАНН.
Според издаденото Наказателно
постановление № 19-0288-000643/15.01.2020г. на Началника РУ-К. към ОД на МВР
гр.Враца, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Тази
норма гласи, че по пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само
МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените затова места. Т. е. цитираната разпоредба въвежда
забрана за водачите да управляват МПС, което не е с табели с регистрационен
номер, поставени на определените затова места, като нарушаването на тази
забрана се санкционира по чл.175, ал.3, пр.2 от ЗДвП с лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева.
От показанията на свидетелите, а и от
изложеното в жалбата и заявеното в съдебно заседание от жалбоподателя,
безспорно се установи по делото, че последният на посочените в АУАН и
издаденото, въз основа на него наказателно постанволение дата и място, е
управлявал собственият си лек автомобил марка „Ф. П.“ с рег. №********, без поставена задна регистрационна
табела.
От горното, може да се направи извод, че
от обективна страна Ц.Б.Ц. *** е нарушил, забраната въведена в чл.140, ал.1 от ЗДвП, а именно да не управлява МПС, без регистразионни табели на обозначените
за това места.
От субективна страна деянието е извършено
от жалбоподателя с пряк умисъл, тъй като е съзнавал неговата обществена
опасност, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването
им.
Правилно административно-наказващият орган
е приложил разпоредбата на чл.175, ал.3, пр.2 от ЗДвП и е наложил на Ц.Б.Ц.
предвидените в нормата наказания в техния минимален размер, а именно „глоба“ в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В съдебно заседание Ц.Ц., заяви, че е
управлявал лекия си автомобил, тъй като е бил прекарал инсулт, не можел да се
движи пеша, а искал да отиде да си напазарува храна, тъй като нямало кой да се
грижи за него.
В настоящия случай обаче, съдът не може да
приеме, че е налице „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. За да е
налице „маловажен случай“ е необходимо извършеното нарушение, с оглед липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случай на нарушения от съответния вид. От събраните по
делото гласни доказателства се установи, че жалбоподателят освен нарушението по
чл.140, ал.1 от ЗДвП е извършил и други
нарушения, а именно управлявал е без свидетество за управление на МПС и
автомобилът е бил без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, за които
нарушения също е санкциониран. Ц.Ц. не представи доказателства, че е прекарал
инсулт и че не може да се движи пеша, което му пречи да се обслужва и да си
пазарува. Дори и да се приеме, че това е така, то извършеното от него не би
могло да бъде с по-ниска обществена опасност от обикновените нарушения от
съответния вид. Още повече, че не е ясно дали заболяване като инсулт, може да
определи водача, като годен от медицинска гледна точка да управлява лек
автомобил, без същия да е опасен за самия себе си и за другите участници в
движението. При невъзможност от страна на жалбоподателя да се придвижва и да си
пазарува, същият би следвало да потърси съответната социална помощ, чрез
съответните институции, а не да извършва редица нарушения на ЗДвП и др.
нормативни актове.
Предвид горното, настоящият съдебен състав
намира, че не е налице „маловажен случай“ и следва да потвърди Наказателно
постановление № 19-0288-000643/15.01.2020г. на Началника РУ-К. към ОД на МВР
гр.Враца, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по
пътищата / ЗДвП /, на основание чл.175, ал.3, пр.2 от ЗДвП, на Ц.Б.Ц. с ЕГН:**********
*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като правилно и
законосъобразно издадено.
Мотивиран от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, Козлодуйският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0288-000643/15.01.2020г.
на Началника РУ-К. към ОД на МВР гр.Враца, с което за нарушение на чл.140, ал.1
от Закона за движението по пътищата / ЗДвП /, на основание чл.175, ал.3, пр.2
от ЗДвП, на Ц.Б.Ц. с ЕГН:********** *** е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд- гр.Враца в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: