Решение по дело №376/2019 на Окръжен съд - Бургас

                                      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Номер    406                                    06.11.2019 година                               Град Бургас

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски окръжен съд                                                                         граждански състав

На трети октомври                                                    Година две хиляди и деветнадесета

В открито заседание в следния състав:

                                                     

                                                    Председател:    Симеон Михов                                                 

                                                            Членове:                                                           

                                       Съдебни заседатели:    

 

Секретар              Стойка Вълкова  

Прокурор                               

като разгледа докладваното от               С.Михов

търговско дело номер        376     по описа за       2019  година.

 

                        Производството по делото е образувано по повод искова молба от Ж.П.Г. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.”Вардар” № 1, вх.3, адв.Красимир Кацарски от АК-Бургас против „ЛЕВ инс” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 51 Д, представлявано от изпълнителния директор Мария Стоянова Масларова – Гъркова, чрез адв.Станислава Райчева, със служебен адрес: гр.София 1606, ул. „Владайска“ № 49, ет.1, ап.1, да бъде осъден ответника да заплати сумата от 26 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на претърпяно на 02.04.2015 г. ПТП, 4880.72 лв. законна лихва за периода 02.04.2015 – 02.04.2018 г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на увреждането – 02.04.2015 г., до окончателното й изплащане,  както и да заплати направените по делото разноски. Твърди се в исковата молба, че с постановление на прокурор при РП-Бургас, е било прекратено наказателното производство по ДП № 127/ 2015 г. по описа на РУ-Созопол. Според извършената в ДП авто-техническа експертиза, на 02.04.2015 г. по път BGS 1213 ва км 14+800 в посока с.Зидарово около 13.35 ч. е станало ПТП между МПС л.а.м.”Тойота”, модел „Раф 4“, с ДК № А 17 12 ММ управляван от Д. М.М. и л.а.м.”Фолксваген”, модел „Поло“, с ДК № А 51 90 ММ управляван от Ж.П.Г., с настъпили щети. Д. М.е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, полица № 22115000476250, валидна от 21.02.2015 до 20.02.2016 г. Вследствие на допуснатото ПТП, Г. е получил наранявания: ********, представляваща трайно затруднение движението на левия крайник за срок от около 8-10 месеца при обичаен ход на оздравителния процес. Ответното дружество се съгласило да изплати обезщетение при съпричиняване на ПТП от страна на пострадалия, но при много по-нисък размер. Пострадалият и към настоящия момент продължава да приема медикаменти, като изпитва постоянни болки и силни страдания, които са подробно описани, както и тежките последици във всекидневието. Подробно са описани и направените разходи за закупуване на ортопедични пособия и операции.

В отговора на исковата молба от ответника „ЛЕВ инс” АД, бяха оспорени някои от изнесените в исковата молба твърдения, както и наличието на причинно-следствена връзка между действията на участниците в ПТП и настъпилите вредни последици. Оспорена беше претенциите по размер, поради прекомерно завишаване предвид принципа за справедливо обезщетяване в чл.52 от ЗЗД. Претенциите са прекомерно завишени по размер и поради съпричиняване от Ж.Г. в съотношение 70 %, поради неспазване на изискванията на ЗДвП – движение с несъобразена скорост. Бяха направени възражения за вече изплатени суми на ищеца във връзка със същото ПТП: 3597.20 лв. по гр.д.№ 7352/2016г. по описа на РС-Бургас;, 7399.58 лв. по гр.д.№ 234/2017 г. по описа на РС-Бургас; 5000 лв. присъдени с невлязло в сила решение по гр.д.№ 8350/2017 г. по описа на РС-Бургас. Направени бяха възражения във връзка с претендиарните имуществени вреди, тъй като липсва връзка между приложените доказателства и претендираните суми. Оспорени бяха и акцесорните искове за лихва за забава, като се твърди, че същите не се дължат.

В съдебно заседание пълномощникът на ищеца поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като основателни и доказани. В подкрепа на исковете ангажира свидетелски показания, съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертизи.

В съдебно заседание ответната страна чрез процесуалния си представител поддържа направените възражения и моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

 

                        Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Съдът приема, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. По отношение на правния интерес и допустимостта на воденото дело, следва да се съобрази и влязлото в сила определение № V-2485/ 21.12.2018г. по ч.гр.д.№ 1806/2018г. по описа на ОС-Бургас, с което е било отменено прекратителното определение по първоначално образуваното гр.д.№ 2322/ 2018г. по описа на РС-Бургас.

Предявените искове са с правно основание чл.226 и чл.223 ал.2 от Кодекса за застраховането (отм.) и чл.45, чл.52, чл.86 и чл.84 ал.3 от ЗЗД.

Изложената в исковата молба фактическа обстановка се потвърди от събраните по делото доказателства. С постановление от 29.08.2016 г. на прокурор при РП-Бургас (л.32-33 по приложеното ДП), е било прекратено наказателното производство по ДП № 127/ 2015 г. по описа на РУ-Созопол, ПОР. № 941/ 2015 г. по описа на РП-Бургас, образувано против неизвестен извършител за престъпление по чл.343 ал.3, предл.трето, вр.ал.1 б.“б“, вр.чл.342 ал.1 от НК, вр. чл.21 ал.1, чл.20 ал.1 от ЗДвП. Било е установено, че на 02.04.2015 г. по път BGS 1213 в км 14+800 в посока с.Зидарово, около 13.35 ч., е станало ПТП между МПС л.а.м.”Тойота”, модел „Раф 4“, с ДК № А 17 12 ММ собственост на Д. Д., управляван от Д. М.М. и л.а.м.”Фолксваген”, модел „Поло“, с ДК № А 51 90 ММ управляван от собственика Ж.П.Г., с настъпили щети. Вследствие на получените наранявания, пострадалият Ж.Г. *** АД, където са били констатирани травматични увреждания, подробно описани в заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза, вкл. описаните в исковата молба *********. Това е отразено в приложената документация към заболяването на Г., вкл. епикриза от 2019 г. (л.331-334 по делото пред РС-Бургас) и беше констатирано в заключението на вещото лице П.Парасков. Лечението е продължило в домашни условия, но е настъпило усложнение – *************, наложило в крайна сметка*****. Към 02.04.2015 г. автомобилът „Тойота“ е имал валидна застраховка „Гражданско отговорност“ с ответното дружество, по който въпрос няма спор.

Видно от приложения отговор от застрахователя (л.43), същият е приел да изплати сумата от 9500 лв. за неимуществени вреди при 50 % съпричиняване от страна на пострадалия. Приложените преводни нареждания от 20.02.2018г. за сумата от 7388.58 лв. и от същата дата за сумата от 3597.20 лв. доказват извършените плащания от застрахователя на присъдени обезщетения по приключилите с влезли в сила решения по гр.д.№ 7352/2016г. и гр.д.№ 234/2017 г. – двете по описа на РС-Бургас.

В съдебно заседание пред РС-Бургас е било изслушано заключение на вещото лице д-р Параско Парасков по назначената съдебно-медицинска експертиза (л.349-350), съгласно което пострадалият е получил подробно описани счупвания и др.увреждания, като вещото лице е установило, че с течение на времето състоянието на ТБС не се е подобрило, получила се е ************************. Това уреждане и било в пряка връзка с настъпилото ПТП.   

Съдът допусна и изслуша автотехническа експертиза, с изготвено заключение от вещото лице инж.Веселин Гяуров. В експертното заключение подробно са описани механизма на възникване на ПТП, времето, мястото, както и останалите обстоятелства. Пострадалият се е намирал в л.а.м. „Фолксваген“ в момента на удара, като автомобилът се е движел с максимално допустимата скорост при завой. Водачите и на двата автомобила са могли да избегнат настъпването на ПТП, ако се бяха движили с по-ниска скорост. Направен е извод, потвърден в съдебно заседание, че е вината за станалото ПТП се поделя по 50 % за двамата водачи.

Според показанията на свидетеля Н. Г.– съпруга на ищеца, след излизането от болницата в Бургас, отишли в София, защото само там можела да се направи първата операция. След близо месец престой, първите три месеца пострадалият почти не ставал от леглото. Започнал да се движи след 6 месеца с помощта на количка и патерици. Вместо подобряване, болките се усилили и се наложила нова операция за подмяна на ставата, извършена през м.януари 2019 г. След това е бил неподвижен още 3 месеца. И сега изпитва болки  и накуцва.

 

Представените доказателства водят до извода за основателност на исковете. Съгласно чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.), увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението, което му се дължи, пряко от застрахователя. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Механизмът на настъпилото ПТП беше установен с приетата съдебно-автотехническа експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективна и почиваща на събраните по делото доказателства. Безспорно беше установено, че автомобилите са участвали в ПТП, като вината на двамата водачи на МПС е по 50 %.  Пострадалият Г. ***, където е било проведеното лечение, вкл.с неколкократни хирургически намеси. Наложила се е повторна операция на ТБС, с неотшумели последици. Получените наранявания са подробно описани в приетата е неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, чиито изводи като резултат от събраните по делото доказателства, съдът споделя изцяло.

В хода на настоящото производство по несъмнен начин се установи, че ищеца е претърпял болки и страдания, изразяващи се в шок, счупвания, натъртвания, оперативни намеси вследствие на пътно-транспортно произшествие, за причиняването на което вина имат той и Д.М. поравно. Последният, чрез своите действия, противоправно е причинил средни телесни повреди на Г., а с това и неимуществени и имуществени вреди на същия, като съдът приема, че са  налице предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Д.М. е извършил противоправно действие, довело в крайна сметка до причиняване на ищеца на неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, болки и страдания. Ответното застрахователно дружество отговаря по силата на валидна към момента на настъпването на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства, каквито са характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и др. Съдът определи характера на вредите с оглед събраните по делото доказателства, като счита, че искът за присъждане на обезщетение за посочените неимуществени вреди, се явява основателен и следва да ги уважи, но частично спрямо претендирания размер. Явно е, че след претърпяното ПТП, ищецът не може да живее както преди това. И от показанията на разпитаната свидетелка се установи, че пострадалият е бил в безпомощно състояние след ПТП, като единствено негови роднини са полагали непосредствени грижи за него. Причинената средна телесна повреда е довела до мъки и страдания, изпадане в зависимост от други хора, които да се грижат за него, продължително ненормално протичане на неговия живот. Пострадалият и към момента на приключване на съдебното следствие не може да се движи без затруднение.

Претърпените болки и страдания от ищеца вследствие на преживяното, невъзможността да води живот както преди, съдът преценява, че отговарят на сумата от 30 000 лв. За да определи обезщетението в такъв размер, съдът взе предвид и заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, според което се доказа причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и действията на пострадалия. 

Направеното от ответната страна възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, е  частично основателно. Съпричиняване е налице, когато със своето поведение на пътя пострадалият, като участник в движението и в нарушение на правилата за това движение, е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, т.е за произшествието, при което е пострадал. В настоящият процес безспорно се установи, че Г. е извършил описания завой с пределно възможната скорост,  без да е съобразил риска от това, с което е допринесъл за настъпването на ПТП при 50 % съпричиняване с другия водач.  В този смисъл е заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза.

Или с оглед приетото съпричиняване искът по чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) се явяват основателен до размера на 15 000 лв., като в останалата част до пълния предявен размер от 26 000 лв. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Ищецът претендира на основание чл. 86 от ЗЗД и законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на увреждането до окончателното изплащане. Задължението за обезщетение на вреди, причинени от непозволено увреждане несъмнено е изискуемо от деня на увреждането и съгласно чл. 84 ал. 3 от ЗЗД длъжникът се смята в забава от този ден и без покана. Това правило  важи не само за прекия причинител на вредата, но и за застрахователя. Вярно е, че последния изпада в забава от деня на поканата, респ. на съобщението по чл. 224 ал. 1 от КЗ (отм.). Отговорността на застрахователя произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволеното увреждане. Тази отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, а това обуславя и отговорност на застрахователя за всички причинени от извършителя вреди и при същите условия, при които отговаря самия причинител на вредите. С оглед и императивната норма на чл.84 ал.3 от ЗЗД, законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена от датата на увреждането, а не от поканата за плащане на застрахователно обезщетение. В подкрепа на това становище е и чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм.).

При това положение искът за заплащане на лихва за забава върху сумата от 15 000 от датата на увреждането е основателен и следва да бъде уважен. Изчислена чрез общодостъпна програма, лихвата за периода 02.04.2015 – 02.04.2018г. е 4573.51 лв., като до претендираните 4880.72 лв. иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предвид тези изводи, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, Застрахователна компания „ЛЕВ инс” АД следва да заплати в полза на ищеца направените по делото разноски в размер на 3800 заплатено адвокатско възнаграждение, 354.07 лв. възнаграждения на вещи лица и 1240.54 лв. внесена държавна такса. Съобразно уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер общо на 3419 лв. Ответната страна на основание чл.78 ал.3 от ГПК, също има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете, но доказателства за такива не бяха приложени.

Възражението на ответника на основание чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв.Кацарски, не следва да бъде уважавано. Договарянето и получаването на възнаграждение за положен адвокатски труд е специфична част от упражняването на една свободна професия. Приетата Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е спорно доколко изобщо обвързва съда, след като се отнася до една гилдия. Или цит. норма е предвидена в случай на значителни разминавания в заплатено адвокатско възнаграждение, което излиза извън принципа за справедливост. Случаят не е такъв. Оспорването на исковете от ответника, проведените общо 4 съдебни заседания пред РС-Бургас и настоящата инстанция, както и изслушването на 2 съдебни експертизи, обосновават извода за значителна правна и фактическа сложност на спора и правят възражението за прекомерност неоснователно.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

 

                                            Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА „ЛЕВ инс” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.Черни връх № 51 Д, представлявано от изпълнителния директор Мария Стоянова Масларова – Гъркова, чрез адв.Станислава Райчева, със служебен адрес: гр.София 1606, ул. „Владайска“ № 49, ет.1, ап.1,  да заплати в полза на Ж.П.Г. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.”Вардар” № 1, вх.3, адв.Красимир Кацарски от АК-Бургас  сумата от 15 000 (петдесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на причинена средна телесна повреда: *********, с последвала ************* от настъпило на 02.04.2015 г. пътно-транспортно произшествие причинено от Д. М., при управлението на л.а.м.”Тойота”, модел „Раф 4“, с ДК № А 17 12 ММ  собственост на Д. Д., ведно със законната лихва от 02.04.2018 г. до окончателното изплащане, като иска до претендираните 26 000 лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.

ОСЪЖДА „ЛЕВ инс” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.Черни връх № 51 Д, представлявано от изпълнителния директор Мария Стоянова Масларова – Гъркова, чрез  адв.Станислава Райчева, със служебен адрес: гр.София 1606, ул. „Владайска“ № 49, ет.1, ап.1., да заплати в полза на Ж.П.Г. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.”Вардар” № 1, вх.3, адв.Красимир Кацарски от АК-Бургас сумата от 4573.51 (четири хиляди петстотин седемдесет и три  лв. петдесет и една ст.), представляваща законната лихва върху сумата от 15 000 лв. за периода от настъпването на увреждането - 02.04.2015 г., до 02.04.2018 г. – подаване на исковата молба, като иска до претендираните 4880.72 лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.

ОСЪЖДА „ЛЕВ инс” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.Черни връх № 51 Д, представлявано от изпълнителния директор Мария Стоянова Масларова – Гъркова, чрез адв.Станислава Райчева, със служебен адрес: гр.София 1606, ул. „Владайска“ № 49, ет.1, ап.1 да заплати в полза на Ж.П.Г. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.”Вардар” № 1, вх.3, адв.Красимир Кацарски от АК-Бургас, сумата от 3419 (три хиляди четиристотин и деветнадесет) лв. направени по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: