Р Е Ш Е Н И Е
№260118/9.3.2021г. 09.03.2021 година град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХVI - ти граждански състав
На деветнадесети февруари две хиляди двадесет и
първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Георги Георгиев
при секретаря Е. В.,
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело № 2918
по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
предявена от “Кредитреформ България“ЕООД против И.Д.Р., с която се
иска съдът да осъди ответника да заплати
на ищеца сумата от 200,00 лв. – главница
по договор за кредит № *** ,както и законна лихва от датата на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата, включително разноски в производството.
В исковата молба се твърди, че между праводателят на
ищеца и ответника е бил сключен договор
за кредит № *** от 05.02.2016 год., оформен съгласно
разпоредбите на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Кредит бил отпуснат за период от 30 дни с падежна дата 06.03.2016 год., като сумата
била получена,чрез система epay. вg на името на кредитополучателя в
„Изипей“ АД на 05.02.2016 г. Със
сключването на договора ответника се задължил да върне на кредитополучателя
сума в размер на 200,00 лв.-главница.За избягването на всяко съмнение,с
настоящата искова молба ищеца не претендира цедираните суми в размер на 277,76
лв.,представляваща наказателна лихва и сумата от 30,00 лв.,представляваща
стойността на изпратени три броя напомнителни писма.
С настъпване на падежната дата
ответника не изпълнявал задълженията по договора за кредит.След като изпаднал в
забава,до същата са изпратени напомнителни писма от страна на кредитора,като
въпреки отправените покани,същата не погасила посочените вземания. На
23.11.2018 год. бил сключен договор за прехвърляне на вземанията, по силата на
който ищецът придобил вземането срещу ответника с всичките му привилегии и
принадлежности. Ответникът бил уведомен по реда на чл. 99,ал.3 от ЗЗД от страна
на ищеца по силата на изрично пълномощно.
Иска се уважаване на претенцията, както и присъждане
на разноски в производството.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК не е депозиран
отговор на исковата молба.
В с.з. ищецът не изпраща представител.С писмена молба заявява становище за
основателност на иска и моли за постановяване на неприсъствено решение.
Ответницата, редовно и своевременно уведомена , не се
явява и не се представлява,както и не
прави искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
По искането за
постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:
Разпоредбата
на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да
постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие.
В процесния случай тези предпоставки са налице.
Наред
с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, на страните по делото са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание.
Според
настоящия съдебен състав е налице и
последната предпоставка за постановяване на неприсъствено решение - иска е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
Предявеният иск е с правно основание чл. 240, ал. 1,
вр. чл. 79 ЗЗД.
Вероятната
основателност на същия се установява от съвкупната преценка на събраните по
делото писмени доказателства. Събраните по делото доказателства, неоспорени от
ответника, водят до единствения и категоричен извод, че между праводателя на
ищеца и
ответницата е съществувало валидно облигационно правоотношение , по силата на
което на последната е предадена твърдяната парична сума. Към датата на
депозиране на исковата молба е настъпил крайния падеж на договора. Освен това
са налице доказателства, че ищецът е придобил вземането срещу ответницата, като
извършената цесия й е надлежно съобщена, съгласно чл. 99 от ЗЗД. Не са
релевирани твърдения или ангажирани доказателства за извършено плащане. Искът е
основателен и следва да бъде уважен в пълния си предявен размер.
По разноските:
Предвид уважаване на претенцията и на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 150,00 лв. – заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
определено на минимума предвиден в разпоредбата на чл. 25 от НЗПП.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА И.Д.Р., ЕГН ********** да заплати на „Кредитреформ България“ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК *** сумата от 200,00 лв. – незаплатена главница по
договор за кредит № *** от 05.02.2016 год., в едно със законната лихва от датата
на исковата молба – 02.11.2020 год. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА И.Д.Р., ЕГН **********,да заплати на
„Кредитреформ България“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК ***
сумата от 150,00 лв.– разноски за настоящата инстанция.
На основание чл.127,ал.4 ГПК указва на ответника,че
следва да плати сумите по осъдителните искове по банкова сметка : ***; BIC : *** „Банка ДСК“
ЕАД.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване, на
осн. чл. 239,ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: