Решение по дело №3358/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 38
Дата: 22 януари 2020 г. (в сила от 8 февруари 2020 г.)
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20192330103358
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 38/22.1.2020 г.                    22.01.2020 година                            град Ямбол

 

                                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският районен съд,                                           ХVI - ти граждански състав

На девети януари                                                        две хиляди и двадесета година 

В публично заседание в следния състав:                                               

   

     Председател: Георги Георгиев

при секретаря Т.К.

като разгледа докладваното от съдия Георгиев

гражданско дело № 3358 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Производството по делото е образувано по искова молба на Гаранционен фонд- гр. София против С.Н.Ю., с която се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 895,55 лв., представляваща изплатено обезщетение по имуществена вреда, както и законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на осн. чл. 288, ал. 1, т.2, б. „а“ от КЗ/отм./, сега чл. 557,ал.1,т.2, б.“а“ ищецът изплатил по щета  №***/07.01.2015  г. обезщетение за имуществени вреди в размер на исковата сума на Г.Н.Г., собственик на л.а., увреден при ПТП на 12.12.2014 г.

 Виновен за настъпване на вредите бил ответникът, който управлявал другото участващо в ПТП МПС,като преминавайки през кръстовището с ул.“Преслав“ и ул. „Страхил войвода“ в гр.Ямбол,не пропуснал правомерно движещият се лек автомобил марка „Ауди А4“,като по този начин причинил ПТП удряйки го.Ответникът управлявал автомобила без сключена застраховка ГО. Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК не е депозиран отговор от ответника.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С писмено становище правят искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие,като се иска уважаване на иска.

            В съдебно заседание ответника С. Н. Ю. се явява лично. Прави искане парите които се търсят да бъдат ликвидирани,като ако все пак бъде осъдена от съда прави искане за разсрочване на задължението.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от протокол  за ПТП № 1247495 от 12.12.2014 г. , на посочената дата в 12.40 ч.  е настъпило ПТП в гр. Ямбол,на кръстовище ул.“Преслав“ и ул.“Страхил войвода“ между лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег.номер У 9431 АМ , управляван от ответницата С.Н.Ю./собственост на Х.В. Ю. /, за който полицейските органи са отбелязали, че е без застраховка ГО и лек автомобил марка „Ауди А4“ с рег.номер У 8455 АМ , собственост на Г. Н. Г.от ***.В графата обстоятелства и причини за ПТП  е отбелязано, че водача на лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ преминава през кръстовището,като не пропуска лек автомобил марка „Ауди А4“,който е с предимство,в следствие на което двете МПС се сблъскват и настъпва ПТП с материални щети. Посочения протокол не  е оспорен от ответника.

Представено е и удостоверение от 30.01.2015 год. от ОД на МВР – Ямбол по повод взето административно отношение  против С.Н.Ю. като участник в ПТП от 12.12.2014 год.В същото е посочено, че на С.Ю. са съставени два броя АУАН, а в последствие и издадени наказателни постановления за нарушаване на : чл. 315,ал.1,т.1 от КР; нарушение на чл. 179,ал.1,т.5,пр.1,2 ЗДвП,като е отбелязано,че и двете издадени наказателни постановления са влезли в сила на 07.01.2015 г.

Приложена е справка от база данни на ИФ към ГФ за застраховка „ГО“ на автомобилистите за МПС с ДКН У 9431 АН, видно от която застрахователната полица за автомобила е прекратена на 27.10.2014 г.,като причина за прекратяването е отбелязано „Невнесена вноска“.

На 07.01.2015  год. собственикът на увредения автомобил Г. Н.Г.  е депозирал уведомление до ГФ за имуществени вреди, в което е посочил, че желае да получи обезщетение определено по експертна оценка. Във връзка с молбата е образувана съответната щета №***/07.01.2015  год., копие от преписката по която е приложено по настоящото гражданско дело и по която след извършена оценка е определено обезщетение в размер на 895, 55  лв.

Представени са и неоспорени писмени доказателства относно реалното заплащане на сумата от ищеца на собственика на увредения автомобил .

След изплащане на обезщетението ищецът е изпратил до ответника С.Ю. регресна покана за доброволно заплащане на сумата. В приложената обратна разписка,чрез куриерска служба е отбелязано, че пратката е приета от ответника на 19.06.2015 г. без забележки.

При така установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Предявеният иск е с правно основание чл. 288, ал. 12 от КЗ , отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г. / чл. 558, ал. 7 КЗ /, във вр. с чл. 45 от ЗЗД - регресен иск за заплащане в полза на ищеца на сумата от 895, 55  лв., представляваща изплатени от него имуществени вреди на трето лице, виновно причинени от ответника в резултат на ПТП, по отношение на което не имало сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност".

Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ , анал. с чл. 288, ал. 1 т. 2 б. "а" от КЗ отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г. -  Гаранционният фонд изплаща обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република Б, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. След изплащането на обезщетението, Гаранционен фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.

От съвкупната преценка на събраните по делото и неоспорени от ответната страна писмени доказателства безспорно се установи, че С.Н.Ю. виновно е причинила имуществени вреди по автомобила на Г.Н. Г., в резултат на причиненото от нея ПТП на 12.12.2014 г. Между противоправното и виновно поведение на ответника, изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата /установено и от наложените му административни наказания за нарушаване на чл. 179,ал.2,врчл.179,ал.1,т.5,пр.1,2 ЗДвП/  и настъпилата вреда е налице пряка и непосредствена причинна връзка. С оглед на това са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Същевременно безспорно се установи по делото , че за процесното МПС през инкриминирания период не е налице валидно сключена полица за задължителната застраховка "Гражданска отговорност",като в тази връзка са и самите признания на ответника направени в проведеното съдебно заседание.Устнови се, че ищецът е заплатил на увреденото лице  обезщетение в претендирания размер. Не се установи ответника да е погасил задължението към ищеца.

С оглед гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е изцяло основателен и доказан и като такъв следва да се уважи. Върху процесната сума ответникът дължи и законна лихва от завеждане на иска- 24.09.2019 г. до окончателното й изплащане.

По разноските:

С оглед уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за настоящата инстанция в размер на 350,00 лв.- заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

На осн.чл. 241, ал.1 от ГПК, предвид искането на ответника за разсрочване на задълженията с оглед финансовото му състояние, съдът намира, че това искане следва да се уважи, като се постанови разсрочване на дълга, вкл. на разноските по делото, като ответника следва да заплаща на ищеца по 150,00 лв. на месец, считано от влизане в сила на решението.

Водим от гореизложеното, Я Р С

 

      Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА С.Н.Ю., ЕГН ********** да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, *** представляван заедно от *** Б.М. и С.С. сумата от 895, 55 лв., представляваща изплатено от Гаранционния фонд обезщетение по щета № ***/07.01.2015 год., в едно със законната лихва от 24.09.2019 год. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.1 С.Н.Ю., ЕГН ********** да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, *** представляван заедно от **** Б. М. и С. С.  сумата от 350,00 лв.– разноски за настоящата инстанция.

На осн.чл. 241, ал.1 от ГПК, РАЗСРОЧВА задължението на ответника С.Н.Ю., ЕГН **********   към ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ***представляван заедно от *** Б. М. и С. С., като ПОСТАНОВЯВА същия да заплаща на ищеца месечни вноски в размер на 150,00 лв. за погасяване на задълженията си по настоящото решение, вкл. на разноските, считано от влизането на решението в сила.

На основание чл.127,ал.4 , указва на ответника С.Н.Ю., ЕГН **********    ,че следва да заплати сумите по осъдителните искове за парично вземане по банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“ АД : IBAN : ***, BIC: ***

 

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: