№ 306
гр. Пловдив, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
Станислава Б. Бозева
при участието на секретаря Таня В. Златева Зейнелова
в присъствието на прокурора ПЕТЪР С. ПЕТРОВ.
като разгледа докладваното от Иван Б. Бонев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20215300601989 по описа за 2021 година
С Присъда № 168/09.07.2020г., постановено по НОХД № 2085/2020г.
ПРС, 14 нак. състав е ПРИЗНАЛ подсъдимия К. Н. П. от гр. Пловдив, ***, ***
гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, работи, с ЕГН
********** за ВИНОВЕН, в това, че на 06.05.2019г. в гр. Пловдив, при
условията на продължавано престъпление, чрез използване на техническо
средство – отвертка е отнел чужди движими вещи, както следва:
-един брой лаптоп марка „MacBook“ на стойност 1314 лева, един брой
портмоне на стойност 28 лева и пари – сумата от 80лв или всички на обща
стойност 1422лева от владението на Р. И. Г. ЕГН ********** без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои
-един брой мъжка кожена чанта на стойност 67 лева, един брой
слънчеви очила на стойност 246 лева, един брой диоптрични очила на
стойност 404 лева, един брой очила за шофиране на стойност 207 лева , един
брой златна гривна 20 гр. на стойност 1380 лева, пари – сумата от 90 лева или
всичко на обща стойност 2394 лева от владението на Ф. Д.А. / *** / *** , без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и на основание
1
чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр.чл.194, ал.1, чл.26, ал.1 от НК го е ОСЪДИЛ на
ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.
Съдът на основание чл. 66, ал. 1 от НК е ОТЛОЖИЛ изпълнението на
така наложеното на подсъдимия П. наказание с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила, като на основание чл. 59,
ал. 1 от НК е ПРИСПАДНАЛ времето, през което е бил задържан по
настоящото дело, а именно на 08.05.2019г.
Със същата Присъда ПРС е осъдил подсъдимият К. П. да заплати на
пострадалата Р. Г. сумата от 1 422 лв., обезщетение за претърпени
имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от
06.05.2019г. до окончателното й изплащане, както и ОСЪДИЛ подсъдимият
П. да заплати на пострадалия Ф. Д.А. сумата от 2 394 лв., обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат от престъплението, ведно със
законната лихва, считано от 06.05.2019г. до окончателното й изплащане.
На основание чл. 189, ал. 2 и 3 от НПК подсъдимият К. П. е осъден да
заплати разноските по делото.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият К. П.,
който лично и чрез защитниците си адвокат Т. А. и адвокат К. Д. моли да бъде
отменена и се постанови нова, с която да бъде признат за невиновен и
оправдан по обвинението, по което е осъден.
Частните обвинители и граждански ищци Р. Г. и Ф. Д.А. не се явяват,
но чрез повереника си адвокат К. Д. молят обжалваната присъда да бъде
потвърдена.
Прокурорът даде становище, че жалбата е неоснователна.
Пловдивски окръжен съд, след като провери обжалваната Присъда,
служебно съгласно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК във връзка с
изложеното в жалбата и страните в съдебно заседание, намира въззивната
жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по делото пред ПРС е протекло под диференцираната
процедура на глава 27, чл.371, т.1 от НПК, като страните по делото са дали
съгласие да не се провежда разпит на разпитаните в досъдебното
производство свидетели и вещи лица и при постановяване на присъдата
непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и
2
експертни заключения. В хода на съдебното следствие са разпитани
единствено свидетелите П. П.а – *** на подсъдимия и С.Я. – *** на
подсъдимия.
От фактическа страна ПРС е приел, че:
Подсъдимият К. Н. П. е ***, живущ в ***. Той е ***, *** гражданин,
женен, неосъждан, със средно образование, работещ, с ЕГН **********.
Свидетелката Р. И. Г. познавала подсъдимия П. по повод извърШ. й в
миналото от същия ключарски услуги. Последния по занятие се занимавал
именно с такава дейност. Пострадалата обитавала апартамент находящ се в
***, **, където от около десет години живеела на семейни начала с ***
гражданин и също пострадал по делото– Ф. Д.А. /****,/. Двамата с Г.
живеели, както в Италия, така и в България. На 27.04.2019 г. за великденските
празници те пристигнали в България, а на 01.05.2019г отпътували за Турция
на екскурзия. В гр.Пловдив се върнали късно вечерта на 05.06.2019г. Около
23,30ч се прибрали в апартамента на свид.Г.. Заключили входната врата на
апартамента, вечеряли и си легнали около 00,00ч на 06.05.2019г Именно по
повод по-раншното им познанство, на подс.П. било известно, че свидетелката
Г. не пребивава постоянно в жилището на *** в гр.Пловдив. Ето защо решил
да извърши кражба. Средства му били необходими, тъй като редовно залагал
на хазарт. Около 02,00ч на 06.05.2019г той пристигнал с управлявания от него
л.а. Опел Корса с рег. № ***. Паркирал в близост до адреса на пострадалата
Г., след което се придвижил пеша. Влязъл в жилищния вход и се изкачил до
жилището на пострадалите. Намазал патрона на входната врата с
двукомпонентно лепило, бързо съхнещо, след това с носената от него
отвертка със закривена работна част преодолял секретността и отключил
бравата, като пъхнал отвертката в допълнителния отвор на бравата,
разположен над отвора за двойния секретен патронник. След това влязъл в
жилището като от стая находяще се точно срещу входната врата взел
намиращата се там мъжка кожена чанта на пострадалия Ф. Д.А.. В нея се
намирали документите на свидетеля -паспорт и СУМПС, както и един брой
слънчеви очила, един брой диоптрични очила един брой очила за шофиране,
един брой златна гривна 20 грама и пари – сумата от 90 лева. Тъй като това
му се сторило недостатъчно, решил да провери и други помещения в
жилището. От кухнята взел намиращото се на плота в стаята портмоне на
3
пострадалата Г.. В него се намирала сумата от 80лв и нейни лични документи
- лична карта, СУМПС, малък регистрационен талон за лек автомобил.
Забелязал и намиращ се в същото помещение преносим компютър – лаптоп
марка „MacBook“, който също взел. След това излязъл от жилището, а и от
сградата с отнетите вещи.
Тази фактическа обстановка първостепенния съд е установил правилно,
след подробен и задълбочен анализ на целия събран по делото доказателствен
материал и напълно се споделя от въззивната инстанция.
За да приеме изложената фактическа обстановка ПРС не е дал вяра на
обясненията на подсъдимия К. П., дадени в съдебно заседание, в които сочи,
че на инкриминираната дата е минал покрай жилището на пострадалата Г. по
друг повод – игра на хазарт, а не за да извърши кражба от жилището на
същата за сметка показанията на пострадалата Р. Г., приятелят й Ф. Д.А.,
показанията на свидетеля Х.М., веществените доказателства по делото,
писмените доказателства по делото и експертните заключения.
Правилно са преценени показанията на пострадалите по делото и
граждански ищци Г. и Д.А., които подробно описват отнетите от жилището
на Г. на ****, ** вещи предмет на кражбата, извършена от подсъдимия П..
Кредитирани са изцяло показанията на пострадалата Г., която при
предявяване на веществените доказателства по категоричен начин е
ръзпознала на записите подсъдимия К. П., както и част от вещите, които е
носил – преносим компютър лаптоп, както и чантичка собственост на другия
пострадал по делото Д.А.. В този смисъл нейните показания се подкрепят
напълно от веществените и писмените доказателства по делото.
Обсъдени са от решаващия съд и показанията на свидетелката П.а – ***
на подсъдимия и свидетеля Я. – *** на подсъдимия като правилно е
преценено, че нямат съществено отноШ.е към предмета на делото, доколкото
не дават информация за извършената кражба, още по-малко да сочат някакво
алиби на подсъдимия П..
Правилно са кредитирани, в подкрепа на обвинението, веществените
доказателства по делото – диск с номер *** и надпис „SONY DVD R“, диск с
номер *** и надпис „DVD R HR“ и диск с номер *** и надпис „CD R – hp“,
съдържащи записи от 06.05.2019 г. във времеви интервал 01,40 часа до 03,16
часа. При предявяването на тези веществени доказателства пострадалата Г. е
4
разпознала категорично на записите подсъдимия К. П. и носените от него
вещи.
Правилно е кредитирано заключението на назначената по делото
съдебно-трасологична експертиза изследвала предаденият от Д.А. по време на
разпита му в хода на досъдебното производство двоен секретен патрон, както
и иззета в последствие секретна брава. Експертизата е установила, че
секретността на бравата се преодолява през допълнително направения отвор в
нея, разположен над отвора за двойния секретен патрон. Именно този
мехинизъм на извършване на престъплението е приел решаващият съд, макар
заключението да не сочи по категоричен начин, че за извършването му е
послужила отвертката иззета от подсъдимия П..
С основание е кредитирано заключението на назначената по делото
химическа експертиза. При извършване на същата е установено, че
веществото във форма на неправилни люспи, което е отделено от патрона на
скеретната браза представлява бързо съхнещо двукомпонентно лепило.
С доверие е прието и заключението на назначената и изготвена по
делото стоково-оценъчна експертиза на вещите, предмет на кражбата – за
гражданския ищец Д.А. общо на стойност 2394 лева, а за гражданския ищец
Г. на стойност 1422 лева или общо отнетите вещи са на стойност 3816 лева.
При правилно установена фактическа обстановка законосъобразно
решаващият съд е приел, че подсъдимият К. П. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпният състав на престъплението по чл.195 ал.1 т.4
предл.2-ро, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, за това че на 06.05.2019г. в
гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, чрез използване
на техническо средство – отвертка е отнел чужди движими вещи, както
следва:
-един брой лаптоп марка „MacBook“ на стойност 1314 лева, един брой
портмоне на стойност 28 лева и пари – сумата от 80лв или всички на обща
стойност 1422лева от владението на Р. И. Г. ЕГН ********** без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои
-един брой мъжка кожена чанта на стойност 67 лева, един брой слънчеви
очила на стойност 246 лева, един брой диоптрични очила на стойност 404
лева, един брой очила за шофиране на стойност 207 лева , един брой златна
5
гривна 20 гр. на стойност 1380 лева, пари – сумата от 90 лева или всичко на
обща стойност 2394 лева от владението на Ф. Д.А. / *** / *** , без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Районният съд е направил подробен анализ на признаците на състава на
престъплението, както от обективна, така и от субективна страна, като
мотивите му напълно се споделят от въззивната инстанция, която не смята да
ги преповтаря.
Възраженията на защитата на подсъдимия в лицето на адвокат Т. А. и
адвокат К. Д., изложени в съдебно заседание и в допълнението към въззивната
жалба са неоснователни и не следва да се имат предвид.
В тях на първо място се подлагат на критика доказателствата, на които
се е позовал решаващият съд за да признае подзащитният им за виновен в
извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Подлагат се на критика огледните протоколи, както и протоколите за
претърсване и изземване, а също и според тях, че не е установен механизмът
на проникване в жилището, което на свой ред е повлякво и опорочаване
заключението на съдебно-трасологичната експертиза. В интерес на истината
при първоначалното констатиране на престъплението и първия протокол за
оглед от 06.09.2019 г. не са иззети патрона или бравата на входната врата на
жилището, което е пропуск на разследващите органи, но в последствие
патронът е бил предаден от пострадалия Д.А. на разследващия по време на
разпита му на 08.05.2019 г., а бравата е иззета при извършен повторен оглед
на местопроизшествието на 10.05.2019 г. след което е разпитан като свидетел
Х.М. –ключар, дал собствена версия за механизма на проникването.
Критиката към съдебно-трасологичната експертиза Окръжния съд намира за
неоснователна, доколкото тя е изяснила по безспорен и категоричен начин
механизма за извършване на престъплението, но в заключението на същата не
се сочи категорично, че вратата е отворена с отвертката, иззета от
подсъдимия с последващ протокол за претърсване и изземване.
Критикуват се наличните по делото веществени доказателства – записи
на магнитен носител, в частност приемо-предавателните протоколи, с които
въпросните магнитни носители са предадени от управителите на игралните
зали в района на служителя в Сектор „Криминална полиция“ при 3-то РУ при
ОД на МВР – Пловдив Л.Д., както и от намиращите се наблизо магазини.
6
Вярно е, че в тях липсва посочено производство, във връзка с което се
извършва предаването, мястото на съставянето, но при все тези нередовности
настоящата инстанция намира, че те притежават необходимата
доказателствена тежест, доколкото са извърШ. подробни огледи на всички
иззети магнитни носители, надлежно описани в съответните протоколи за
оглед на веществени доказателства. Следва да се има предвид, че
процесуалната цел при събиране на веществените доказателства е да се
съхрани тяхната цялост и истинност в първоначален вид, цел която е
постигната в настоящото производство, поради което настоящата инстанция
не намира същите да са компроментирани по някакъв начин. Тоест, налице е
идентичност между предадените с приемо-предавателните протоколи
компакт дискове с тези, на които е извършен оглед на веществени
доказателства.
Критикува се в допълнението на въззивната жалба, „разпознаването“,
извършено от пострадалата Г. на подсъдимия К. П., а също и на вещите които
носи – преносимия компютър и мъжката чанта на другия пострадал Д.А. при
предявяване на вещесвените доказателства – компакт дисковете със записи,
сочещи присъствието на подсъдимия П. в района където е апартамента на Г.,
в частност че не съответства на изискванията на чл.171 от НПК. Тази критика
не се възприема от Окръжния съд, доколкото по делото са налични данни за
познанство и дори интимни отноШ.я между пострадалата Г. и подсъдимия К.
П. назад във времето, и провеждане на разпознаване по реда и смисъла на
чл.171 от НПК би било напълно безсмислено. Същото се отнася и досежно
разпознаването на предметите, носени от подсъдимия П. вечерта на кражбата,
доколкото тези предмети в последствие не са открити и няма как да бъде
извършено разпознаване по смисъла на чл.171 от НПК.
В допълнението към жалбата се сочат и доводи за неоснователност и
недоказаност на предявените граждански искове, като се изтъква че
инкриминираните вещи не са достатъчно добре индивидуализирани, както и
липсват документи удостоверяващи, че същите са собственост на
пострадалите. Тези доводи Окръжния съд също намира за неоснователни.
Става дума за вещи, които не са на някаква значителна стойност, ежедневно
са се потребявали от пострадалите и житейски е напълно логично същите да
не пазят документите по придобиването им. В заключението си в стоково-
7
оценъчната експертиза, при остойностяването на тези вещи / л.61 – л.62 от
ДП/ вещото лице Р.С. е описала в таблици подробно стойността на отнетите
вещи, като са съобразени коефициентите на изхабяване –морални и
физически, както и стойността на пазарните аналози, като е дадена разумна,
пазарна стойност на същите – 2394 лева за вещите на Д.А., 1422 лева за
вещите на Г., или всичко на стойност 3816 лева.
Наложеното на подсъдимия К. П. наказание в размер на една година и
шест месеца лишаване от свобода е справедливо. При определянето му
Районния съд е спазил принципите на законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, като са отчетени всички отегчаващи и
смекчаващи отговорността обстоятелства. Преценката на вида и размера на
наказанието, наложено на П., е правилна, като обосновано е прието, че то е
съответно на извършеното и дава възможност за постигане целите на
наказанието, посочени в чл.36 от НК.
Правилно решаващият съд е приел, че спрямо подсъдимия К. П. целите
на наказанието могат да бъдат постигнати с прилагане института на
условното осъждане, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил
изпълнението на наложеното му наказание от една година и шест месеца
лишване от свобода с изпитателен срок от три години считано от влизане на
присъдата в сила.
Правилно е произнасянето и по предявените граждански искове от
пострадалите Г. и Д.А., като подсъдимият П. е осъден да заплати,ведно със
законната лихва на Г. сумата от 1422 лева, а на Д.А. сумата от 2394 лева до
окончателното им изплащане, обезвреда за извършеното от него
престъпление на 06.05.2019 г.
В съответвие с разпоредбата начл.189 ал.2 и ал.3 от НПК е и
произнасянето за разноските по делото.
По изложените съображения обжалваната присъда следва да се
потвърди, поради което и съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 168/09.07.2020 г. постановена по НОХД
№ 2085/2020 г. на ПРС, 14 н.с.
8
РеШ.ето е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9