МОТИВИ към присъда от 22.04.2019г. по НОХД № 958 / 2019г. по описа на Варненския Районен Съд.
ХХІІІ наказателен състав
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по депозиран от
Районна Прокуратура-Варна обвинителен
акт против А.Х.А.-ЕГН ********** , за
престъпление от общ характер по чл.150 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК за
това, че в периода от неустановена дата през лятото на 2016г. до 04.08.2017г. в
гр. Варна, обл. Варна, действайки в условията на
продължавано престъпление, чрез употреба на сила и чрез използване на положение
на зависимост и надзор, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – неговата
дъщеря Н.А.Х., родена на ***г., като тези действия са се изразявали в
прегръщане, опипване по тялото, седалището, половия орган и гърдите, опити за
проникване с ръка в половия орган и аналния отвор, целуване, включително по устата,
търкане на половия си орган с ръката на Х..
В наказателното производство срещу подсъдимият в хипотезата на чл.76 и сл.
от НПК в качеството на частен обвинител бе конституирана пострадалата Н.Х. , действаща със съгласието
на своята майка и чрез редовно упълномощен повереник-адв.Ст.И..
Производството по делото се проведе
при условията и реда на глава 27 от НПК, като по искане на подсъдимия бе
проведено съкратено съдебно следствие.Същият, при условията на чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.Съдът намери
, че направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, поради което не бе проведен разпит на свидетелите и
не се събираха доказателства за фактите , изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Участващият в производството
представител на ВРП поддържа предявеното против подс. А.
обвинение, описано в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Сочи, че описаната в него
фактическа обстановка безспорно е била изяснена и авторството на деянието е
доказано с категоричност. В пледоарията си прокурорът акцентира върху тежестта
на извършеното престъпление и върху
личността на подсъдимия.Пледира на подс.
А. да бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК, а
именно „ Лишаване от свобода” за срок
от 3 години, чието изтърпяване да бъде отложено с
максималния изпитателен срок от 5 години,
като се мотивира от една страна с тежестта на извършеното
престъпление, а от друга- с
обстоятелството, че той единствен полага грижи за болната майка на пострадалата
и осигурява финансите в семейството.Представителят на ВРП пледира още на подс. А.
да бъдат възложени направените по делото разноски.
Процесуалният представител на
ч. обвинител – адв.Ст.И. , в пледоарията
си не се спира на обстоятелства, относно авторството на деянието.Присъединява
се към становището на прокурора за вида и размера на наказанието, което следва
да бъде наложено на подс. А., като и той акцентира върху необходимостта да се
съобрази и тежестта на деянието , и възможността за нормално съществуване на
семейството за в бъдеще.
Св.Х. също моли баща й да не влиза в
затвора, защото само той се грижи за майка й, като заявява, че от м.януари не
живее при тях , а при приятеля си.
Подс.А.А. участва в производството лично и с упълномощен
процесуален представител. В хода на досъдебното производство е дал обяснения по
предявеното му обвинение. В хода на съкратеното съдебно следствие прави самопризнания , като признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния
акт.С последната си дума изразява съжаление за постъпката си , заявява че само
той работи в семейството, че предстои съпругата му да постъпи в болница, както
и че продължава да се грижи за дъщеря си .
Процесуалният представител на
подс. А. - адв. Ат.Д. , в пледоарията
си не оспорва обективната и субективна съставомерност на вмененото във вина на
подс. А. деяние по чл.150 от НК.Изтъква наличието на множество смекчаващи
отговорността му обстоятелства- чистото му съдебно минало, изминалия период от време,
през който той сам е преустановил противоправното си
поведение и не е извършвал каквито и да било действия спрямо дъщеря си.Поради
това и адв.Д. пледира на подс. А. да бъде наложено наказание при условията на
чл.55 от НК, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изтърпяването
на което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.
След преценка на събраните по делото
релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
Подс.А.Х. и
С. А. заживели на съпружески начала в края на 1999г.По време на съвместното им
съжителство на 27.10.2002г. се родила дъщеря им –св.Н.Х..През 2007г. С. А. претърпяла
операция от аневризма и преживяла и исхемичен микроинсулт. Тя била диагностицирана и с други заболявания и цялостното й
здравословно състояние било силно влошено.А. не
работела, като семейството се издържало единствено от доходите,
реализирани от подс. А..Така тя и дъщеря
й били изцяло финансово и
битово-материално зависими от него. От доходите на подс. А. били покривани
ежедневните им разходи за храна, разходите за облекло, били заплащани режийните
разноски и наема на жилището им, тъй като живеели на квартира в гр. Варна, на
ул. «Костур» №6. С. А. била силно затруднена и в осъществяването на
домакинските си задължения .Поради това и въпреки , че св.Х. била в крехка
възраст, голяма част от тези задължения
били възложени на нея. Детето
придружавало майка си и при
посещенията при лекар, тъй като поради
наличието на ментални дефицити С. А. не можела да запомни сама указанията на
лекарите. Поради влошеното си здравословно състояние майката не била в състояние да упражнява ефективно
родителските си функции, свързани с отглеждането и възпитанието на св. Х.. Те се осъществявали основно от подс. А..
Лошото здраве на А. се отразило и на интимните отношения с нейния съпруг, тъй
като след претърпяната операция, тя не
изпитвала желание за секс. Сексуалните й контакти с подс. А. намалели силно и
станали спорадични, поради което той изпитвал сексуална незадоволеност.За това
и сексуалните му желания се насочили към дъщеря му.
Една вечер през лятото на 2016 г., св.Н.Х.
легнала в леглото в стаята си, като била облечена с долнище на пижама и с
тениска. На телефона си тя разглеждала
публикациите в социалната мрежа „Фейсбук" и си
пишела с приятеля си. През това време майка й била извън жилището и разговаряла
със съседки на пейка пред него. Възползвайки се от отсъствието на Х., подс. А.
влязъл в стаята при дъщеря си и легнал на леглото до нея. Той започнал да я прегръща, а
след това се преместил върху нея, като легнал отгоре й. Започнал да я целува по
врата и по устата с език, като я хапел и по носа. Подс.А. пъхнал ръката си под долнището на пижамата и
бельото й в областта на половия й орган и седалището й, но св. Х. започнала да се съпротивлява , като му
дърпала ръката и за да може да бъде чута от съседите, на висок тон му казала да
престане и да излезе от стаята й. Тогава подсъдимият започнал да прави различни физиономии,
опитвайки се да представи случващото се като шега. Той казал на дъщеря си, че
иска да спи една вечер с нея и я попитал няма ли право на това. Св.Х.
отвърнала, че не желае да спи с него.Въпреки това подсъдимият отново направил опит да пъхне ръката си под
долнището на пижамата й и да я хване за задните части, но не успял, защото тя
дръпнала ръката му. В този момент С. А. се прибрала.Подс.А.
чул шума от това и се стреснал, че тя
може да влезе в стаята и да види, че той лежи върху дъщеря си. Св.Х. пък
извикала майка си да дойде и й казала да изведе мъжа си от стаята й. Момичето й
казало, че баща й е поискал да спи тази вечер при нея. С.
А. казала на подсъдимия да излезе от стаята на дъщеря им и да отиде на дивана в
хола, където спели те двамата. Св. Х. пък избутала баща си от леглото и той
паднал на земята. От това подс.А. се ядосал и излизайки от стаята, когато
минавал покрай С. А. , посегнал да я
удари, но се спрял и не го направил. След това отишъл в хола да гледа футболен
мач, за да се успокои.
След
този случай подс.А. успявал да се контролира и не извършвал посегателства
спрямо дъщеря си. От 04.06.2017 г., обаче, той започнал отново да осъществява блудствени действия спрямо нея. На тази дата бил рождения
ден на С. А.. Рожден ден имала и св. Н.С. - сестра на св. В.С., която била
приятелка на св.Х.. За това двете сестри били в дома на А., където си правили
прически в стаята на св.Х..Тя била
облечена с къса рокля с дължина до средата на бедрата. Когато подс.А. се
прибрал от работа, той видял дъщеря си и в
присъствието на св. В.С. й казал,
че е много секси.Започнал да я оглежда похотливо
отгоре до долу, а след това я пляснал с ръка по
дупето. Св. В.С. била силно впечатлена от поведението на подс.А. към дъщеря му,
което според нея било неприемливо, възмутително, перверзно и нетипично за
отношенията между баща и дъщеря .Когато малко по-късно двете момичета излезли навън, св. С. попитала приятелката си какъв е този нейният
баща и защо се държи така към нея. Тогава св.Х. й споделила за първият път,
когато баща й я е опипвал и св. С. я
посъветвала да се обърне към полицията.
Св.Х.
обаче не предприела нищо, защото баща й издържал семейството напълно, а майка й
била болна и не можела да работи.Самата тя била малка и не можела да изкарва прехраната на двете.
От друга страна св.Х. се страхувала от подс.А., тъй като не били редки
случаите, в който той осъществявал
физическо насилие над нея и над майка й, като ги удрял.Поради това тя се
чувствала изцяло зависима от него, изпитвала страх и несигурност за бъдещето си
и решила да търпи поведението му. Понякога
споделяла за него на св. В.Х., с която вуйчо й - св. Е. А. , живеел на съпружески начала, на
приятелките си В.С. и Н.С. и на майка си.
А. обаче се отнасяла с недоверие
към думите й, тъй като й казала, че е
разговаряла с подс.Х., но той й е отвърнал, че няма как да посегне на дъщеря
си.
Възползвайки се от положението на зависимост и надзор над дъщеря си,
след рождения ден на майка й, подс.Х. ежедневно и многократно извършвал
различни блудствени действия спрямо своето дете.
Когато момичето минавало покрай него,
той я хващал за ръката и я придърпвал към себе си, след което я опипвал по
цялото тяло. Случвало се да стиска гърдите й, да я хапе по ушите и по носа.
Докато чистела и се намирала в близост до него, подс.А. я дърпал за ръката, в
следствие на което тя падала върху него на дивана, а той я намествал да седне в
скута му и започвал да търка гениталиите си в нея, като се възбуждал и половият
му орган еректирал. При това св.Х. се опитвала да се
съпротивлява и се дърпала, за да стане, но подсъдимият я притискал силно да
седи върху него, като я държал за кръста, за да не може да стане. В някои
случаи подс.А. правил опити да проникне с пръсти във влагалището и в аналния
отвор на дъщеря си. Когато тя не му позволявала да върши тези неща с нея и му
се противопоставяла, той се ядосвал и започвал да я бие, за да сломи
съпротивата й.В тези случаи подс.А. се възползвал от отсъствието на А. и
извършвал блудствени действия спрямо дъщеря си когато
съпругата му била отишла до магазина , или била на терасата, като изчаквал
момент, когато само двамата са в къщи.Тогава или когато А. спяла, той влизал в стаята на дъщеря си, изваждал пред
нея половия си орган и настоявал тя да го пипа. Св.Х. се страхувала от него,
затваряла очите си и започвала да вика да се махне от стаята й, при което майка
й понякога се събуждала и също започвала да вика на А. да излезе от там, но без
да отиде и да види какво се случва. Подсъдимият често влизал и в банята, докато
дъщеря му се къпела и възползвайки се от голотата й започвал да я опипва,
поради което св.Х. започнала да избягва да се къпе, когато той е в дома им.
Понякога, когато двамата седели на дивана, въпреки, че С. А. си била в къщи,
той си пускал порнографски филми и внимавал съпругата му да не забележи. След
това започвал да пипа гениталиите си пред дъщеря си и да се самозадоволява,
като в някои случаи достигал до еякулация. Вечер, когато вечеряли, подс. А.
нарочно сядал в близост до дъщеря си , често се пресягал и дърпал ръката й,
като я поставял върху члена си и започвал да го търка с нея. Веднъж, излизайки
от банята по халат, подс. А. отишъл в
стаята на дъщеря си. Св.Х. лежала на
леглото си.Тогава подс.А. отишъл до нея с разтворен халат, под който бил гол и й казал, че иска тя да лапне члена му с уста.
Св.Х. го попитала дали е луд да й говори
по такъв начин, при условие, че му е дъщеря.Подс.А.
пък й отговорил, че с майка й не правят
секс от дълго време.Тогава момичето му казало да си намери любовница и че тя няма как да прави секс с него.Казала му
още да стои далеч от нея. Независимо от негодуванието и съпротивата на
св.Х., подс.А. извършвал действия с цел
да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление спрямо нея, като за да
не предизвика съмненията на А. за естеството им, се стараел да ги представи за
невинни шеги на баща към дъщеря и като начин да изрази обичта си към детето си.
На
03.08.2017 г. св.Х. била заедно с майка си в болницата за преглед. Тъй като не можела да я остави сама и да се
прибере до дома си, за да се нахрани там, когато огладняла, А. й дала два лева,
с които момичето си купило закуска.
Вечерта, след като разбрал за това, че св.Х. е похарчила пари за храна навън,
вместо да пести, защото не разполагат с много средства,подс. А. се ядосал и й
ударил шамар. Тогава тя решила, че повече не може да търпи отношението
и поведението му и в ранните часове на 04.08.2017г. отишла в IV РУ при ОД на
МВР - Варна, като споделила пред полицейските служители за блудствените
действия, извършвани спрямо нея от страна на баща й в продължителен период от
време. Така било образувано и настоящото
досъдебно производство.
В хода на разследването св.Х. била
настанена в дома на своя вуйчо, като съобразно заключенията на изготвените
социални доклади , било прието, че това е адекватна мярка за нейната защита.По
отношение на детето била назначена и изготвена съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, чието заключение като обективно, компетентно и
пълно и неоспорено от страните, съдът
кредитира изцяло.От него се установява, че св.Н. Х. не страда от психично заболяване, както и
липсват данни за злоупотреба и зависимост към алкохол и психоактивни вещества.
Към момента на извършване на деянията спрямо нея тя не е била в състояние на
„краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието" и не страдала от
умствена недоразвитост Физическото и психическото състояние на св.Х. й
позволявали да възприема факти, които имат значение за досъдебното производство
и да дава достоверни показания за тях. Показанията й съответстват на нейната
възраст и интелект. Както всеки юноша, който е свързан с приятели и субгрупа, може да се поддаде на
внушение, но в настоящия случай то е в рамките на нормата за
възрастта. Проведеното психиатрично интервю и експериментално-психологично
изследване са дали основание на вещите лица да приемат, че споделеното от нея е
преживяно. Към момента на освидетелстването при св.Х. не са били налице
характерните симптоми на „посттравматично стресово разстройство“.
Комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза е била изготвена и по отношение на С. А..При
нея са били налице органични
разстройства на настроението и леко когнитивно разстройство, дължащи се на исхемичен мозъчен инсулт, ХВБСН, ИМИ в ТЛСМА, десностранна централна хемипареза,
операция по повод мозъчна аневризма. Психичното
състояние на А. е съответствало на медицинските критерии за невменяемост
-«продължително разстройство на съзнанието» , тъй като тя е била в състояние да разбира свойството,
но не и значението на извършеното и не е могла да ръководи постъпките си. А. не
може да дава напълно достоверни показания, тъй като нейните възможности за
осмисляне и анализ на факти и обстоятелства от действителността са дефицитарни, дължащи се на мозъчна органика
вследствие на оперативна интервенция на аневризма и
ИМИ.
За изясняване на
обстоятелството дали подс. А. към момента на извършване на деянието е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и по
отношение на него е била назначена комплексна съдебно- психиатрична и
психологична експертиза, която съдът
кредитира изцяло. От заключението
й се установява, че подс. А., към момента на психологичното изследване напълно
оневинява своето поведение и отношение към дъщеря си. В семейството обаче
съществува сериозен конфликт между баща и дъщеря. Детето не е получавало разбиране от него, а майката
е била болна и имала потребност от обгрижване. Подс.А. имал свои разбирания и нагласи за семейство, като
моделът му за това бил формиран трайно и не търпи промяна. Разграничаването на
ролите на жената и мъжа в него са неизменни и не подлежат да обсъждане или
коригиране. Ролята на жената се възприема като такава, която следва се грижи
единствено за домакинството, да стои у
дома и да се подчинява на мъжа. Подобно е отношението и към дъщеря му. Тя
трябва покорно да изпълнява задълженията
си, да помага в домакинството и на болната си майка, като налаганите правила на
възпитание са в този дух. Майката е тази, която я направлява и възпитава, както
и „докладва" на мъжа си как се е държала и какво е извършвала през деня,
докато той е бил на работа. Тъй като подс. А. имал протективно
отношение у дома спрямо двете жени, но в същото време и физиологична потребност
от сексуални отношения, поради зрялата възраст в която се намира, той вероятно
е прехвърлил удовлетворяването на този нагон върху дъщеря си, която приема за
своя собственост. Вероятно е извършвал единствено блудствени
действия с нея, които самият той приема като безобидни , като е отрекъл да има педофилски
или хомосексуални наклонности.Подс. А. не страда от
психично разстройство, като липсват анамнестични и
клинични белези за зависимост към алкохол и психоактивни вещества. Към момента
на извършване на деянието той е бил в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Подс.А.Х.А.
е роден на ***г. в гр.Две могили, живее в гр.Варна, български гражданин, с
основно образование,не женен,работи.Към момента на извършване на деянието и към
настоящият момент той не е осъждан за престъпления от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност.
Горната фактическа обстановка,
принципно безспорна между страните, съдът прие за установена въз основа на
гласните доказателства по делото- самопризнанията на подс. А. , които са
доказателствено обосновани от писмените доказателства по досъдебно производство
№ 958 / 2019г. по описа на ІV РУ –Варна – докладна записка и писмо за
образуване на досъдебно производство, обясненията на подс. А., протоколите за
разпит на св.Н.Х., св.Е. А., св.В.С., св.Н.С., св.В.Х., Х.П.,
св.Я.П., св.И.П., св.Д.Б., заключения
на назначени съдебно-психиатрични и
психиатрични експертизи, епикризи, социални доклади, справки, декларации и др. на Д „СП“-Варна по отношение на св.Х.,
характеристични справки за св.Х., справка за съдимостта на подсъдимия и
др., инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, не оспорени от страните, чиито съвкупен анализ не налага различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка,съдът прави следните правни
изводи:
Подс. А.А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.150
ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като
в периода от неустановена дата през лятото на 2016г. до 04.08.2017г. в
гр. Варна, обл. Варна, действайки в условията на
продължавано престъпление, чрез употреба на сила и чрез използване на положение
на зависимост и надзор, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст –
неговата дъщеря Н.А.Х., родена на ***г., като тези действия са се изразявали в
прегръщане, опипване по тялото, седалището, половия орган и гърдите, опити за
проникване с ръка в половия орган и аналния отвор, целуване, включително по
устата, търкане на половия си орган с ръката на Х..
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено
от подс. А. чрез поредица от активни
действия .Употребеното физическо въздействие – дърпане
и притискане на тялото му в това на св.Х.,
опипването на момичето в областта на гърдите, седалището и половия орган, опита
му да проникне с ръка в половия орган и аналния отвор на пострадалата,
целуването и др., са били извършени за
постигане на пряко целените от подсъдимия възбуждане и удовлетворяване на полово желание без съвъкупление със свидетелката, с което вредоносния резултат е реализиран и деянието е довършено.Безспорно
е, че при осъществяване на деянието, с оглед на обстоятелството, че подс.А. е баща на момичето и единствен източник на приходи за живота на семейството,
той е използвал това
положение на зависимост и надзор.
От субективна
страна това престъпление е осъществено
от А.А.
с пряк умисъл, като е предвиждал общественоопасните
последици на своето деяние, и пряко е
целял тяхното реализиране.Прекият му
умисъл за извършване на деянието в пълна степен е
обективиран чрез предприетите от него в продължителен период от време упорити действия за осъществяване
на блудствени действия .
Квалифициращият елемент по
смисъла на чл.26 ал.1 от НК се с обуславя от факта, че подсъдимият е
осъществил последователни деяния, осъществяващи поотделно един състав на
престъпление по чл.150 ал.1 от НК,
извършени през непродължителен период от време , при една и съща фактическа
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
При горните констатации , и тъй
като прецени че обвинението против подс. А.А. е
доказано по несъмнен начин съгласно чл.303 ал.2 от НПК със събраните в производството доказателства,
съдът призна подсъдимият за виновен
в извършването на престъпление по чл. 150 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:
На първо място съдът съобрази
високата степен на обществена
опасност на престъплението,
насочено към половата неприкосновеност на непълнолетно дете, което е родна дъщеря на подсъдимия.Това
деяние се отличава от останалите
посегателства от този вид със своята по-висока
тежест и по-високи по
степен на обществена опасност
престъпни последици.Блудствените
действия, извършени срещу
родна дъщеря, увреждат не
само прекия обект на посегателството, но и влияят изключително негативно
и на родствените връзки,
които са едни от най-здравите в морално, биологично и социално отношение. Подчиненото положение на децата спрямо родителите произтича от
обективно обусловените особености на процеса на отглеждане, възпитание и
надзор, които родителите им дължат по силата на закона, но по никакъв начин то
не може да се възприема като възможност за родителя и задължение за детето да
замести майката в интимните отношения с бащата.Доколкото най-малко от един
биологичен родител се очаква да вреди на детето си, то укоримостта
на деянието на подс.А. е силно завишена.В случая съдът съобрази и възрастта на
пострадалата, която в началото на инкриминирания период е била навършила 14
години.В тази възраст децата оформят своята психика и именно тогава те имат
най-ярко изявена нужда да бъдат разбирани и да се чувстват комфортно в
семейната среда.В този смисъл следва да се приеме, че последиците от деянието
нарушават множество видове обществени отношения- тези свързани с половата
неприкосновеност, семейните отношения и отношенията, свързани с правилното
развитие на подрастващите.
На следващо място, съдът взе
предвид и степента на обществена опасност на подс. А..По отношение на него съдът не установи
отегчаващи отговорността обстоятелства.Същевременно, като смекчаващи такива
съдът прецени чистото му съдебно минало ,
изразеното в последната му дума съжаление и обстоятелството, че след образуване на
досъдебното производство той сам е коригирал поведението си. Тези обстоятелства обаче не
са изключителни или многобройни, поради което и съдът намери, че следва да наложи на подс. А. наказание при условията на чл.54 от НК
.Поради това и му определи наказание от
3 години „Лишаване от свобода” , над
минималния предвиден в закона
размер, което съобразно нормата на чл.58”а” ал.1 от НК намали
с една трета и наложи на подсъдимият
да изтърпи наказание от 2 години
„Лишаване от свобода”.
При преценка на начина на неговото изтърпяване, съдът взе предвид, че не е налице законова пречка по смисъла на чл.66
ал.1 от НК, доколкото подс.А. не е
осъждан за извършени престъпления от общ характер.На следващо място съдът
съобрази изявлението на пострадалата, която сама заявява, че не желае баща й да
влиза в затвора, тъй като няма кой да се грижи за болната й майка. Съдът взе
предвид и обстоятелството, че св.Х. вече не живее в едно домакинство с
подсъдимия, както и че непосредствено след приключване на посегателствата
спрямо нея , видно от експертизата, при пострадалата не са били налице характерни
симптоми на посттравматично стресово разстройство. С оглед на това приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК и отложи изтърпяването на наказанието, наложено на подс.А., с изпитателен срок от 4 години.
Съдът
счита, че така наложеното по вид и размер наказание е адекватно на извършеното престъпление и с него
ще бъдат реализирани в пълна степен целите
както на генералната, така и преди всичко
на специалната превенция по смисъла
на чл.36 от НК.
В хипотезата на чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс. А. да заплати направените по делото разноски в размер на
507, 84 лв. в полза на бюджета на ОД на МВР-Варна и 200лв. в полза на НБПП.
Като причини за осъществяване
на деянието съдът възприе незачитане на установения в Р.България правов ред, грубо незачитане на половата неприкосновеност на личността и установените в нейна защита законови положения.
Мотивиран от горното и по
изложените съображения,съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :