Решение по дело №1232/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 396
Дата: 1 август 2019 г. (в сила от 1 август 2019 г.)
Съдия: Румяна Бончева
Дело: 20195501001232
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 14 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            01.08.2019 година                       Град Стара Загора

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД          ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 03.07.                                                                                               2019 година

В публичното заседание в следния състав:     

                 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

                                                                             ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

                                                    

Секретар: ТАНЯ КЕМЕРОВА  

като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА

в.т.д. № 1232 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Обжалвано е решение № 203/29.03.2019г., /неправилно посочено като дата на постановяване 29.03.2018 г./, постановено по гр.д. 3243/2018г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което се признава за установено  по отношение “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, че К.П.К. не дължи на дружеството сумата 110.48 лева, представляваща стойността на допълнително начислени по фактура №**********/27.11.2018 г., за начислена електрическа енергия в размер на 764 кВтч  за периода от  29.10.2016 г.  - 01.12.2016 г. за имот, находящ се в град Казанлък, ж.к. „Васил Левски“ №3, вх. Б, ап.30, с ИТН 2124124 и “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД да заплати на К.П.К. направените по делото разноски в размер на 410 лв.

Въззивникът “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД обжалва изцяло първоинстанционното решение, като излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на същото. Направено е искане да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови ново, с което да се отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан. В случай на прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, въззивникът прави искане на основание чл. 78, ал. 5 ГПК същото да бъде намалено до минималния размер, предвиден в чл. 36, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира присъждане на разноски пред двете инстанции.

         В законният срок е постъпил  отговор на въззивната жалба, в който въззиваемият сочи, че подадената жалба е допустима, но неоснователна. Счита постановеното решение за правилно, законосъобразно и изцяло съобразено с константната практика на настоящата въззивна инстанция по сходни дела. Претендира за направените разноски пред въззивната инстанция.

 

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

 

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК

Не се оспорва обстоятелството, че ответникът е обществен доставчик на електроенергия за територия, в чийто обхват попада собственият на ищеца имот, както и че страните са  обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на електроенергия при общи условия. Следователно ищецът е потребител на електроенергия в процесния имот, а ответникът – доставчик на такава, като страните са обвързани от договор при общи условия, одобрени от ДКЕВР и при регулирани цени на електроенергията. 

Видно от представената по делото и приета като доказателство фактура № **********/27.11.2018 г., издадена от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,  ответното дружество е начислило на К.П.К.,*** допълнително електроенергия от  764,000 KWh, за сумата 110,48 лева, за периода 29.10.2016 г. – 01.12.2016 г.

От представения по делото констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №321694/01.12.2016 г., подписан от двама  служители на „ЕВН България Електроснабдяване” АД и двама свидетели се установява, че на 01.12.2016 г. служители на ищцовото дружество са извършили  проверка на процесния електромер, при която са установили, че електромерното табло е етажно обезопасено и състоянието на електромера е добро. При проверката са констатирали още, че е скъсана заводската пломба. От протокола се установява, че процесният електромер фабричен №********* е демонтиран и изпратен за експертиза. /лист 7 от делото/.

С писмо 27.11.2018г. ответното дружество е уведомило ищеца за допълнително начислената му ел.енергия, вследствие неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството ел.енергия, за която му е начислена допълнително сумата 110.48лв.

По делото е представен констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 392/18.05.2018 г. на БИМ, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел - Бургас съгласно, който електромер с идентификационен № *********/2016 г, отчитащ ел. енергия в имот, находящ се в град Казанлък, кв. „Васил Левски“ № 3, вх. Б, ап. 30, с потребител ищеца, ИТН 2124124 е представен за експертиза. Констатирано е, относно техническото състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромер – изваден куплунг Х15 за сигнализация при отваряне на капака на клемореда; монтирано допълнително устройство за дистанционно управление в измервателната верига, водещо до манипулация на метрологичните характеристики на електромера (проверката е извършена при изключено устройство за дистанционно управление) .

От заключението на съдебно – техническа експертиза се установява, процесния електромер еднофазен, двутарифен, статичен, тип ADDAX NP71E.1-5-31, ф. № *********/2016 г. е отварян и манипулиран. В измервателната му верига е монтирано допълнително устройство, непринадлежащо към схемата на електромера, с дистанционно управление. Изводът на експертизата е, че електромерът не съответства на техническите и метрологичните изисквания и не отчита реално консумираната ел. енергия. Видно от експертизата, методът за изчисляване на прогнозната неотчетена ел. енергия и методиката за остойностяването ѝ в конкретния случай са приложени  правилно в съответствие с чл. 48, ал. 1, т. 1Б и чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ.

 

         При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

         Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ процедурата за корекцията на неизмерена ел. енергия е предвидена в Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия. ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл. 83, ал.2, изр. 2 ЗЕ, с решение от 14.10.2013 г. е приела нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.

         В случая се установява, че процесният електромер не отчита действително ползваното количество електрическа енергия, поради манипулация на средството за измерване. Съгласно чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни.       Със ЗИД на Закона за енергетиката (ДВ бр. 54/2012 г.) е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия. Това правомощие, съгласно задължителна практика на ВКС – Решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. и решение № 173 от 16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, може да бъде упражнено, ако крайният снабдител е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е. само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия. ПИКЕЕ, приети на основание посочените норми, са издадени на 12.11.2013 г., след която дата, следва да се приеме, че корекцията на сметката на клиента от крайния снабдител е допустима и правомерна, но при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция. В настоящия случай периодът на корекция е след тази дата, поради което  новите ПИКЕЕ са приложими в настоящия случай.

 В чл. 28, ал.1 и 2 от общите условия на ищцовото дружество не е посочено, че е регламентиран ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6, в посочените в б.”а” и б.”б” хипотези, а единствено регламентира процедура за корекция на сметки за изминал период, без никаква конкретика, вкл. и уведомяване на абоната в 7-дневен срок, за което пък липсва регламент по какъв точно начин се извършва. Така снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия, чието съдържание да отговаря на изискванията в посочената норма, доколкото в заварените Общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция. Ето защо с оглед задължителните разяснения, дадени с горепосочената съдебна практика, следва да се приеме, че не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия и предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е основателен.

 

         По отговорността за разноски :

         Процесуалният представител на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е направил възражения за прекомерност на заплатеното от К.П.К..

         Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес до 1 000 лв. – 300 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай, видно от представените доказателства, адв. М.Д. е регистрирана по ЗДДС и направените разноски във въззивното производство се претендират с ДДС. Ето защо размерът на дължимото адвокатско възнаграждение, изчислено при спазването на тези правила, е в размер на 300 лв. х 20 % ДДС  = 360 лв. В настоящия случай въззиваемият  К.П.К. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв., поради което същото не следва да бъде намалявано поради прекомерност.

 

Въззивникът “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД следва да заплати на К.П.К. направените пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

                                               Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 203/29.03.2019г., постановено по гр.д. № 3243/2018г. по описа на Районен съд – Казанлък.

 

ОСЪЖДА  „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов №37 да заплати на К.П.К. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес:*** направените пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. /триста и шейсет лв./ по банкова сметка *** ***; BIC ***, с титуляр „Матикс“ ЕООД ЕИК200447099 в “Алианц Банк България” АД.

 

Решението е окончателно не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:           

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.             

 

                                                                     2.