РЕШЕНИЕ
№ 2272
гр. София, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. П. Л.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. П. Л. Административно наказателно дело
№ 20221110212741 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л. Р. И. срещу електронен фиш серия К №
............., издаден от СДВР, с който на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 189, ал.
9 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Оспорва се издадения електронен фиш. Иска се отмяната му. Твърди се,
че в описателната част на ел. фиша не е посочено установено ли е движение
на управляваното МПС. На следващо място се твърди, че фишът е опорочен,
тъй като в него отсъства признатия толеранс на отмерване на скоростта.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР, редовно призована, не се
представлява.Постъпили са писмени бележки от юрк. Милтенов и юрк.
Виденов, в които те излагат доводи електронният фиш да бъде потвърден.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 06.04.2021г. в 13.36 часа в гр. С. по бул. „Я.” ........, с посока на
1
движение от бул. „С.” към бул. „Ч. в.” лек автомобил „Ф. Г.” с ДК № ...........
се движел със скорост от 73 км/ч при разрешена скорост в населено място от
50 км/ч.
Нарушението е заснето с преносима система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип АТСС TFR1-M,
номер 575, преминала техническа проверка, съгласно съставен от Български
институт по метрология протокол.
Записът, направен от техническото средство, е отразен на хартиен
носител – фотоснимка, отразяваща дата, точен час, скорост и регистрационен
номер на превозното средство.
Направена е справка за регистрация на МПС и е установено, че към
06.04.2021г. същото е собственост на жалбоподателката.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства – справка за собственост на
МПС, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система, протокол от
проверка, заповед на министъра на вътрешните работи, както и веществените
доказателствени средства - снимков материал с конкретно отчетени
стойности на заснетото МПС, както и заснемане на позиционирането на
техническото средство.
Събраните по делото писмени доказателства и веществени
доказателствени средства единно и непротиворечиво изграждат възприетата
от съда фактическа обстановка, с оглед на което и съдът ги кредитира в
цялост.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
жалбата е неоснователна.
Жалбата е процесуално допустима, продадена е от процесуално
легитимирана страна в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
който подлежи на обжалване. По същество жалбата е неоснователна.
Съдът счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
при издаване на атакувания електронен фиш. Той е издаден в съответствие с
изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, като съдържа всички задължителни
реквизити, изрично и изчерпателно изброени с изречение второ на посочената
2
разпоредба, а именно – данни за териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото за доброволното й заплащане. По силата на изричната
разпоредба на чл. 189, ал. 11 ЗДвП електронният фиш е приравнен по своите
правни последици на наказателно постановление.
В тази връзка се явяват неоснователни възраженията на жалбоподателя,
че в описателната част на ел. фиша не е посочено установено ли е движение
на управляваното МПС. Това не е задължителен реквизит на електронния
фиш, заложен от законодателя. Още повече, че наличието на скорост и посока
се презюмира с оглед начина на засичане конкретните параметри на
скоростта и на средството за измерването й. Посочено е в каква посока е било
движението и каква е била засечената скорост.
По отношение на второто възражение, че фишът е опорочен, тъй като в
него отсъства признатия толеранс на отмерване на скоростта, то същото се
явява неоснователно. Видно от приложената разпечатка на клип 14566 от
06.04.2021г. измерената скорост е била 73км./ч., като след приспадане на
предвидения толеранс тя е посочена от АНО като 70 км./ч., което е правилно
и законосъобразно.
Ясно е посочено мястото на контрол, с точен адрес и географски
координати, като е приложена и снимка на записващото устройство, макар и
малко размазана. Бил е съставен протокол за използване на техническото
средство и ежедневна форма за отчет.
В случая е допустимо отговорността да бъде реализирана при условията
на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, тъй като е установено с автоматизирана система –
мобилна система за видеоконтрол, фиксирала скоростта. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 /Нова – ДВ, бр. 10 от 2011г., изм. бр. 19 от
2015г., бр. 101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г., бр. 54 от 2017г./ при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш
в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
3
размер, определен за съответното нарушение. В точка 65 /Нова – ДВ, бр. 19
от 2015г./ от ДР на ЗДвП е дадена дефиниция на „Автоматизирани технически
средства и системи”, които представляват уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона
за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: А)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; Б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
На основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП министърът на вътрешните работи е
издал Наредба № 8121з-532/12.05.15г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.15г., с която се уреждат
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи/АТСС/ за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от
Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като
чл. 3 от наредбата гласи, че за установените от АТСС нарушения на
правилата за движение по пътищата се издават елктронни фишове чрез
използване на автоматизирана информационна система.
При анализа на посочените разпоредби се налага изводът, че към
настоящия момент нарушенията на правилата за движение по пътищата могат
да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само
чрез използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. Въведените
изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина
на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган – освен
включването и изключването на мобилното АТСС отговарят на изискванията,
залегнали в ТР № 1 от 26.02.14г. на ВАС. Настоящият съдебен състав приема,
че електронен фиш за санкциониране на нарушение на ЗДвП може да бъде
издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно
автоматизирано техническо средство или система, при условие че са
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.15г. Първоначалните
4
действия на полицейските служители по заснемане на автомобила, движещ се
с превишена скорост, посредством система за видеоконтрол, без да бъде
спрян и без да са предявени на нарушителя данни от мобилната система за
видеоконтрол, сочат за процедура по издаване на електронен фиш съобразно
чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
Процесният електронен фиш е издаден на собственика на автомобила. С
оглед на това правилно е определен субектът на отговорността.
Съдът намира за доказано извършването на нарушение по чл. 21, ал. 1
ЗДвП, тъй като на 06.04.2021г. в 13.36 часа в гр. С. по бул. „Я.” ......., с посока
на движение от бул. „С.” към бул. „Ч. в. лек автомобил „Ф. Г.” с ДК №
............. се движел със скорост от 73 км/ч при разрешена скорост в населено
място от 50 км/ч. При липса на изрична сигнализация с пътен знак за друго
ограничение на скоростта, скоростта, с която трябва да се движат водачите на
превозни средства категория В в населено място е до 50 км/ч. Техническото
средство е отчело скорост на движение от 73 км/ч при отчитане на
допустимото отклонение. С оглед на това автомобилът, собственост на
жалбоподателя, се е движил със скорост, превишаваща максимално
допустимата за съответния пътен участък с 20 км/ч, с което е нарушена
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина
пряк умисъл, тъй като водачът на превозното средство е съзнавал, че
управлява същото в границите на населено място със скорост, надвишаваща
максимално допустимата и е целял това.
Размерът на наложеното на жалбоподателя административно наказание
съгласно нормата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП /изм. – ДВ., бр. 10 от 2011г.,
бр. 101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г./ е абсолютно определен –глоба от 50
лева. Поради това отсъстват предпоставки за обсъждане размера на
наложеното административно наказание.
С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че жалбата следва
да се остави без уважение и наказателното постановление следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на
СДВР следва да се присъди възнаграждение, тъй като
административнонаказващият орган в съдебното производство е бил
5
защитаван от юрисконсулт. Отчитайки изискванията на чл. 63, ал. 5 ЗАНН,
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът счете, че следва да осъди
жалбоподателя Л. Р. И. да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № ..............., издаден от
СДВР, с който на Л. Р. И. е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лв. на основание чл. 189, ал. 9 от ЗДвП за нарушение на чл. 21,
ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Л. Р. И. да заплати на СДВР юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6