№ 29486
гр. София, 23.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110127029 по описа за 2023 година
Исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално
допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и страните са направили
доказателствени искания,поради което и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1
ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Съставя проект за доклад по делото:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът А. Ч. твърди в исковата молба и молба – уточнение от 29.5.2023г., че е
страна по договор за откриване и обслужване на сметка за всеки ден и предоставяне на
банкови услуги за физически лица от 202.2019г. и договор за издаване и обслужване на
пакет комфорт с безконтактна дебитна карта и предоставяне на банкови услуги за физически
лица от 12.1.2018г. , като сочи, че чрез използване на интернет банкиране наредил на
7.2.2023г. в 21,11ч паричен превод към чуждестранна банка Wise Europe SA в размер 761
щ.д., като твърди, че няколко минути след това решил да отмени превода, като веднага се
обадил на телефон за контакт на банката – ответник *********, като заявил на служител на
ответника, че се отказва от направения превод и изложил всички обстоятелства. Бил
информиран, че отказът не може да се извърши с телефонно обаждане, а е необходимо да се
посети клон на банката. Служителят го уверил, че преводът ще отнеме няколко дни, и има
1-2 дни да канселира същия. Твърди, че на 8.2.2023г. в 9,00 часа отишъл в клон на банката,
като му било съобщено, че преводът е извършен. Служител му посочил, че следва да подаде
заявление за възстановяване на сумата, за което се следва такса 45 евро, която се удържа от
банковата му сметка. Към 13.3.2023г. бил уведомен, че парите не са възстановени. Твърди,
че подал жалба, на която получил повторен отказ. Сочи, че претърпял имуществени вреди,
въпреки своевременно подаденото заявление, че иска да откаже превода, като предявява
осъдителни искове за връщане на сумата 1435,96 лева – левова равностойност на 761 щ.д. и
сумата от 45 евро, като претендира заплащането й от ответника. С уточнителната молба
сочи, че е страна по посочените договори, като съгласно чл.323 ОУ за платежни сметки и
услуги, дебитни карти и КВС онлайн за физически лица, ответното дружество носи
1
отговорност за неизпълнена или неточно изпълнена платежна операция.
Ответникът оспорва иска като неоснователен, с доводи, че с декларации към
12.1.2018г.и 20.2.2019г. ищецът е декларирал, че приема ОУ, че от 12.1.2018г., по силата на
договор за пакет комфорт, ищецът е започнал да използва услугата онлайн, като с договора
от 20.2.2019г. е декларирал онлайн банкиране, с потвърждаване на операции със смс на
мобилен номер. Твърди, че трансакцията е реализирана чрез мобилно банкиране от ищеца на
7.2.2023г. в 21,11 часа, по воля и желание на ищеца, не се твърди да е без негово съгласие
или в резултат на измама. Ищецът се обадил в кол центъра в 22,12часа, като действително
му било обяснено, че нареждането следва да се оттегли в писмена форма. Твърди, че въз
основа заявлението, е отправил съобщения до банката – кореспондент, с искане за
канселиране, която уведомила ответника, че са направени опити за свързване с банката на
получателя, с искане за връщане, но не са получили отговор. Затова е препоръчано
наредителят да установи контакт с получателя, за което ищецът е уведомен. Ответникът
счита, че приложима е разпоредбата на чл.70,ал.1 ЗПУПС – операцията е извършена от
ответника по нареждане на ищеца, поради което е „разрешена“, поради което и приложима е
ал.4 на същата разпоредба, защото счита, че по силата на чл.23 ОУ моментът на получаване
на платежното нареждане от банката, е и декларираното му съгласие, което обстоятелство е
прието за приложимо и когато нареждането е извършено чрез интернет банкиране. Счита, че
изложеното води на извод за приложимост на чл.85,ал.1 от ЗПУПС, и нареждането е
неотменимо. Сочи, че за него по ОУ не съществува задължение за изпълняване на
нареждания за отмяна на наредени от клиента преводи. Събраната такса се дължи за
разглеждане на заявлението, съгласно Тарифата, приложима въз основа чл.20 ОУ. Твърди,
че след излъчване на операцията, същата не е под контрола на банката, като за него се е
създала единствено възможността да отправи искане за връщане на сумата, което е сторено,
като тази възможност е на кореспондентската банка, за които действия твърди, че е
начислена и таксата. Относно уточнението, сочи, че приложима е чл.90,ал.1 ЗПУПС, и чл.31
ОУ, като счита, че е изпълнил точно нареждането на ищеца.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предвид уточнителната молба, и обстоятелството,че ищецът твърди, че ответникът
по ОУ носи отговорност за неизпълнена или неточно изпълнена платежна операция, СРС
намира, че е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.79,ал.1,пр.2 ЗЗД във връзка с
чл.82 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за имуществени вреди – сторени от ищеца разходи,
които се твърди, че са претърпени от ищеца, поради неизпълнение на договорно задължение
от страна на ответника.
Безспорни факти.
СРС намира, че страните не спорят по следните факти: между страните са сключени
два договора, при ОУ, приети от ищеца, при ответното дружество ищецът поддържа банкова
сметка, обвързана с интернет банкиране, че ищецът, на 7.2.2023г. в 21,11ч, използвайки
интернет банкиране, е наредил паричен превод към чуждестранна банка Wise Europe SA в
размер 761 щ.д., че на същия ден, ищецът е позвънил на номер *********, като заявил на
служител на ответника, че се отказва от направения превод и изложил всички обстоятелства
че ищецът бил информиран, че отказът не може да се извърши с телефонно обаждане, а е
необходимо да се посети клон на банката, че до 8.2.2023г. преводът е осъществен от
ответната банка в полза на получателя, че на 8.2.2023г. при посещения в клон на банката,
ищецът бил информиран, че преводът е осъществен, както и че на същата дата е подадено от
него заявление за възстановяване на сумата, че към 13.3.2023г.,във връзка със заявлението за
възстановяване на сумата, ответната банка удържала от банковата сметка на ищеца такса от
45 евро, че на 20.4.2023г ищецът е уведомен от ответника, че сумата не може да му се
възстанови, както и че левовата равностойност на сумите 764 щ.д. и 45 евро към
предявяване на иска възлиза на 1435,96 лева.
2
Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че следва да докаже пълно и главно по делото, твърдението си,
че няколко минути след нареждането на превода е информирал ответника, че иска да се
откаже от него, за което не сочи доказателства;
УКАЗВА на ответника, че следва да докаже пълно и главно по делото твърдението
си, че уведомлението е постъпило по- късно от сочения от ищеца час, твърдението, че в
негова полза, по силата на ОУ и ЗПУПС, тъй като операцията е наредена от ищеца, то и
същата е „разрешена“ от него, и че от получаване на нареждането, същото е неотменимо за
него; твърдението, че по силата на ОУ за ответника възниква задължението да поиска
възстановяване на сумата от кореспондентската банка, което е сторено и твърдението, че по
силата на Тарифата, таксата е събрана именно затова действие.
УКАЗВА на ответника, че за първото твърдение не сочи доказателства.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора документи като писмени
доказателства по делото.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно – техническа експертиза по задачи в отговора, и
служебно поставена, от съда – да се посочи след получаване на платежно нареждане, на коя
дата в колко часа, същото е изпълнено от ответната банка, при депозит, вносим от
ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от определението, от 450 лева.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Н.С.К., т.**********, който да се уведоми да работи.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те
могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.10.2023г., от
11.00 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3