Р Е Ш Е Н И Е № 2514
гр. Пловдив, 20.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, XV граждански състав, в публично заседание на
тридесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Катя Янева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
376 по описа за 2020 г. на
Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от М.А.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** против Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”
към Министерство на правосъдието, с адрес гр. София, бул. ”Ген. Н. Столетов” №
21, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 2, т. 3 и
4, чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че работи като ***** от ****** на
ответната Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието на длъжност „******“, с местоизпълнение на служебните си
задължения на територията на З.-П.. Заявява, че в процесния период, а именно от
01.10.2016 г. до 30.06.2019 г. е положил 100 часа извънреден труд, като не му е
било заплатено допълнително възнаграждение за неговото полагане в размер на
1000 лв. Твърди, че падежът на задължението за заплащане на допълнителното
възнаграждение е 25-то число на следващия месец, следващ полагането на труда. С оглед изложеното, от съда се иска да постанови съдебно решение, по силата
на което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за 100 часа положен извънреден труд,
както и сумата от 100 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата в
периода от 26-то число на следващия месец след края на отчетния период до
датата на подаване на исковата молба, като всички главници се претендират и
наред със законната лихва от датата на предявяване на исковете до окончателното
им изплащане. Претендират се и направените разноски.
С протоколно
определение на съда от 30.06.2020 г. на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е
допуснато изменение в размерите на обективно съединените искове, като същите се
считат предявени, както следва: претенцията
за допълнително възнаграждение за извънреден труд в исковия период е увеличена
на сумата от 1296,09 лв. за целия исков период. Претенцията за мораторна лихва
върху възнаграждението за извънреден труд, следва да се счита предявена за
сумата от 239,10 лв. за целия исков период.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който претенциите се
оспорват по размер. Признава се обстоятелството, че в процесния период ищецът е
изпълнявал длъжността „******“ в З. – П., като и обстоятелството, че работното
време е било уговорено при сумирано отчитане за тримесечен период, както и
факта, че трудът е полаган на смени по график или т.нар. 12 и 24-часови
дежурства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Между страните няма спор, а и от
представените писмени доказателства, се установява, че между ищеца и ответника
съществува служебно правоотношение, считано от 2010 г., като със Заповед № *****
г., същият е преназначен на длъжността „****** *****“ в З.-П., *****, с основно
месечно възнаграждение в размер на 684 лева, считано от датата на встъпване в
длъжност. Заповедта е връчена на ищеца на 13.03.2017 г., като на същата дата е
встъпил в длъжност, съгласно Акт за встъпване в длъжност от ***** г.
Ищецът твърди, че за периода 01.10.2016 г. –
30.06.2019 г. е полагал труд над нормативно установената продължителност.
За доказване на твърденията си, в хода на настоящото
производство ищецът ангажира и гласни доказателства посредством показанията на
св. П. А. Ч., работещ в З.-П., на длъжността „******“. От показанията на св. Ч.,
се установява, че, познава ищеца, който също е ****** в З.-П.. През последните
4 години той и колегите му дават 24-часови дежурства. Начинът на даване на дежурства е
един и същ по време на всяко дежурство. Застъпват сутринта, отиват най-късно 8
без 10 часа, тъй като имат снаряжаване, трябва да се преведат във външен вид с ************.
В 8.00 часа започва инструктажът, който продължава поне 15 минути, след което
всеки постови застъпва на поста, на който е разпределен. Там съответно сменят
другите колеги, които не напускат ***** докато не дойде новата смяна. Самото
приемане и сдаване на смяна се извършва съвместно от стария и новия наряд.
Трябва да ************. Старият и новият ***** имат съвместни дейности. Това е
абсолютно всяка сутрин, винаги, когато са на работа. Това продължава поне до 8.30
часа. Приемането и сдаването на ***** става поне до 8.30 часа, което означава,
че старият постови може да си тръгне най-рано в 8.30 часа – 8.40 часа, но може
да продължи и повече време, зависи каква е била обстановката понеже те
запознават *****. Обръща се внимание на всеки един и му се задават конкретни
задачи. Отделно, като предават поста, запознават постовите с обстановката и
това е абсолютно всеки път. Продължителността на едно 24-часово дежурство е от
8 без 10 часа сутринта до 8.30 часа на следващия ден. Дежурството е 24 часа
плюс 40 минути за тези описани дейности, които са длъжни всеки път да провеждат.
Дават и 12-часови дежурства на *****, когато ***********,
които са в болница. Там е още по-сложно, защото поне 7.30 часа трябва да са в З..
Всеки един е инструктиран от ***** ****** как да пази ********* в болницата.
Дежурството не е в ***** на З.. Поне в 7.30 часа влизат в З., вземат *****, а
ако считат, че е необходимо и п******** се и най-късно в 8.00 часа трябва да са
отишли. Ако е сутринта за дневна смяна, най-късно 8.00 часа трябва да са в
болницата. Служебният автомобил ги взима от З., кара ги в конкретната болница,
сменят се. Там пак имат приемане и сдаване. Колегите им казват, ако има нещо и
след това се връщат по обратния маршрут. Това става най-рано 8.30 часа, зависи
от трафика. Връщат се в З. и дават информация на *****. Ако има много болни *******,
може да има няколко за ****** в различни болници и този път може да продължи
много повече. Същото е и при нощната смяна, само че в 20 часа вечерта. Имат
половин час преди самото дежурство и половин час след това. Реалната минимална
продължителност на едно такова дежурство на *********** става 13 часа. Нямат
право да напускат ****** докато не дойде смяната, независимо дали дежурството е
в корпуса на З. или е на *****. Винаги са на разположение на ***** ******.
Съдът кредитира показанията на св. като логични,
последователни, съответни на приетите писмени доказателства, както и основани
на преки впечатления, макар същият да е заинтересован предвид факта, че има
дела срещу ответника със същия предмет.
В разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ е посочено, че за
държавните служители се прилагат разпоредбите относно държавната служба в
Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в този закон не е
предвидено друго. Предвид липсата на изрична уредба в ЗИНЗС относно
продължителността на служебното време и на извънредния труд, приложение намират
нормите на Закона за МВР. Съгласно
разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи
/ЗМВР/, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормата на
ал. 3 на същия текст пък предвижда, че работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени - сумирано за тримесечен период. Сочената разпоредба е била изменена,
като в периода 24.02.2015 г. /ДВ бр. 14/20.02.2015 г./ до 14.10.2016 г. /ДВ бр.
81/2016 г./ периодът на отчитане е бил едномесечен. Съгласно ал. 5, т. 2 на чл.
187 от ЗМВР /в редакцията на закона,
действала през процесния период/ работата извън редовното работно време до
280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени,
а ал. 6 урежда правилото, че извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение.
От приетото по делото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като изготвено с
необходимите знания и опит в съответната област, като същото е съобразено с
нормативната уредба, действала в процесния период, а и съответства и на
събраните по делото доказателства, се установява, че ищецът е давал дежурства в
процесния период над нормативно установената продължителност на служебното
време, които са били частично заплатени. Общо от м. октомври 2016 г. до м. юни
2019 г. положеният от ищеца извънреден труд в размер на 104 часа, не е
начисляван и не е изплащан, като същият е изчислен от в. л. в размер на сумата
от 1166,10 лева, а размерът на обезщетението за забава на възнаграждението за
извънреден труд, в. л. е посочило да възлиза на сумата от 213,02 лева. При
дежурства по външни постове – в болнични заведения, са положени общо 20 часа
извънреден труд, като възнаграждението възлиза на сумата от 129,99 лева, а
обезщетението за забава – на 26,08 лева.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че ищецът доказа
полагането на труд над нормативно установената продължителност, като се
установи, че при даване на дежурства същият е полагал труд над отчетеното
работно време, като завишението е с 40 минути, а при дежурство при външен пост
– с 1 час. В този смисъл, полаганият труд се явява извънреден, като незаплатеното
възнаграждение за извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от
1296,09 лева, а обезщетението за забава, изчислено до 07.01.2020 г.
включително, е в размер на сумата от 239,10 лева. С оглед допуснатото с
протоколно определение на съда от 30.06.2020 г., изменение в размерите на
предявените искове, то съдът намира, че същите следва да се уважат в пълните
претендирани размери.
По делото не са ангажирани доказателства от ответника,
процесните суми да са заплатени на ищеца. Ето защо, съдът намира, че
предявените искове, като доказани по основание и размер, следва да бъдат
уважени изцяло.
Като последица от уважаване на предявения
иск за главница, следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 10.01.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, на основание
чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноските за настоящото производство в размер на 500 лева – адвокатско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в тежест на ответника следва
да се възложат и разноски за държавна такса в размер на 101,84 лв., както и разноски за ССЕ
в размер на 130 лв.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието, с адрес гр. София,
бул. ”Ген. Н. Столетов” № 21, ДА ЗАПЛАТИ
на М.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 178,
ал. 1, т. 2, т. 3 и 4, чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, СУМАТА
от 1296,09 лева (хиляда двеста
деветдесет и шест лева и девет стотинки), представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 01.10.2016 г. – 30.06.2019 г. на длъжност „****** – ***** от ******“
на ГД „ИН“ при Министерство на правосъдието с местоизпълнение на служебните
задължения – теротирията на З. в гр. П., както и сумата от 239,10 лева (двеста тридесет и девет лева и десет стотинки),
представляваща обезщетение за забавено плащане на възнаграждението за
извънреден труд за периода от 26-то число на месеца, следващ
отчетния период, до 07.01.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от
10.01.2020 г. до
окончателното изплащане, както и СУМАТА
от 500 лева (петстотин лева) – разноски по производство за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.6 ГПК Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министерство на
правосъдието, с адрес гр. София, бул. ”Ген. Н. Столетов” № 21, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, СУМАТА от 101,84 лева (сто и един лева и
осемдесет и четири стотинки) - държавна такса, както и 130 лева (сто и тридесет лева) - разноски за ССЕ.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Весела Кърпачева
Вярно с оригинала!
КЯ