Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 06.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в публично заседание на двадесет и
седми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
Ивайло Йорданов
при секретаря Адриана Хаджипеткова, като разгледа докладваното от
съдията Йорданов НАХД № 809 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано
е по жалба на В.С.К. против Наказателно постановление № 17-0274-001117/09.11.2017
г., издадено от ВПД началник на РУ – Ихтиман, ОДМВР София, с което за нарушение на 103 от ЗДвП на основание чл. 175,
ал. 1, т 4 от ЗДвП на жалбопдателя е наложено наказание глоба в размер на 200
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 2 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.
В
жалбата се твърди, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно при подробно изложени съображения, поради което се иска
неговата отмяна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност съобразно с чл. 16 НПК, приема за установено следното:
От показанията на свид. Ц., У. и Б. – полицейски служител в ОДМВР - София,
се установява, че на 22.10.2017 г. около 02.30 часа свидетелите изпълнявали
служебните си задължения по контрол на движението по пътищата. Свид. Ц. подал
сигнал със стоп палка на водача на л.а. марка „БМВ“, модел „320“ с рег.№ СО
3275 ВР – жалбоподателя В.С.К.. Водачът не се подчинил като първоначално
намалил скоростта, а след това я увеличил като по този начин продължил
движението си. Свид. Ц. разпознал, че автомобилът е управляван от жалбоподателя
В.К., тъй като преди няколко месеца извършил проверка на същия, при която
жалбоподателят управлявал МПС под въздействието на наркотични вещества и
впоследствие свидетелството му за управление на МПС било отнето. След около 30
минути свидетелите извършвали проверки на други моторни превозни средства. В
едно от тях бил установен като пътник жалбопод. К.. При поискване той не
представил никакви документи, включително свидетелство за регистрация на МПС.
За извършеното срещу жалбоподателя е
бил съставен АУАН от свид. Ц. в качеството му на младши контрольор при РУ на
МВР – Ихтиман за това, че в гр.Ихтиман на кръстовището на ул. „Софроний Врачански“
и ул. „Три уши“ В.С.К. управлява л.а. марка „БМВ“ модел „320“ като при подаден
сигнал със стоп-палка по образец МВР водачът не се починява и продължава
движението си по ул. „Софроний Врачански“, с което е нарушил чл. 103 ЗДвП. 2. Не
представя СРМПС, с което е нарушил чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. При същата
фактическа обстановка е издадено обжалваното наказателно постановление, с което
с което за нарушение на 103 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т 4 от ЗДвП на
жалбопдателя е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
наказание глоба в размер на 10 лв.
Горната фактическа обстановка се
установява от събраните гласни доказателства, които са логични, непротиворечиви
и взаимно допълващи се, поради което следва да бъдат кредитирани в цялост.
С оглед възприетото от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е
подадена в срок, и по същество – частично основателна.
Издадените АУАН и НП не страдат от
формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен
актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен
надлежно на нарушителя.
По нарушението на чл. 103 ЗДвП:
Съдът намира, че безспорно се установи
извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 103 ЗДвП, задължаващ водачите при
подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната
част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания. По делото се установи, че на
жалбоподателят е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от компетентен
орган за контрол на правилата за движение по пътищата, който е имал обективна
възможност да възприеме, но той не е спрял, а продължил движението си, като
увеличил скоростта.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е видяла, че му
се подава сигнал от полицейски служител, съзнавал е, че с неподчинението си
застрашава обществените отношения, свързани с осъществяване на контрола върху
транспорта, но е целял да не изпълни задължението си.
Административнонаказващият орган е
приложил правилно материалния закон. Разпоредбата на чл. 175, ал.1, т. 4 ЗДвП,
предвижда санкция за неизпълнение на указания, дадени от органите, регулиращи
реда за движение по пътищата.
Не може да се приеме, че е допуснато
съществено процесуално нарушение с това, че в наказателното постановление
деянието описано като не спира плавно на посоченото място или в най-дясната
част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране на контролен орган.
Фактическите дейсвия на водача са описани ясно в обстоятелствената част, поради
което е ясно, че водачът не е спрял плавно, при подаден сигнал за спиране от
контролния орган, като е без правно значение дали е неспирането е на посоченото
място или в най-дясната част на платното за движение.
Административнонаказващият орган
правилно е индивидуализирал размера на наказанието глоба, предвид данните, че
водачът е неправоспособен и е управлявал процесното МПС като такъв. На следващо
място, той е видял е полицейския служител, след което при подадения сигнал
демонстративно увеличил скоростта на движение. Всички тези обстоятелства са
отегчаващи вината. Смекчаващи вината обстоятелства не са установени. Поради изложеното
наказанието размерът на наказанието глоба е определено съответно на изскванията
на чл. 27, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Съдът намира, че материалния закон е
приложен неправилно по отношение на кумулативното наказание лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца. Доколкото е установено, че жалбоподателят
е бил неправоспособен водач към момента на извършване на деянието
административнонаказващият орган не е имал право да наложи такова наказание,
тъй като никой не може да бъде лишен временно или постоянно от право, което не притежава
(в този смисъл ППВС № 1/83 г.)
По нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП:
Неправилно е прието, че
жалбоподателят е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Видно от същата субект на науршение може да бъде само лице, което има
качеството на водач към момента на извършване на нарушението. В § 6, т. 25 от
ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието водач – лице, което
управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което
води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. В
случая жалбоподателят К. не е предоставил свидетелство за регистрация на МПС в
момент, когато е имал качеството на пътник по смисъла на § 6, т. 26 от ДР на
ЗДвП, тъй като не е участвал в управлението на автомобила в който се е намирал
по време на проверката, поради което за него не е било обвързващо правилото за
поведение, установено в чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП
С оглед гореизложеното, настоящият
състав приема, че наказателното постановление в частта за нарушението по чл.
103 ЗДвП следва да се измени, като се отмени наложеното наказание лишаване от
право да управлява МПС в останалата част да се потвърди, а в частта относно
нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП следва да се отмени, като издадено в нарушение
на материалния закон.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА
Наказателно постановление № …………. г.,
издадено от ВПД началник на РУ – Ихтиман, ОДМВР София, в ЧАСТТА, с която
за нарушение на 103 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т 4 от ЗДвП на В.С.К.,
ЕГН **********, е наложено наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца като отменява наложеното
наказание.
ОТМЕНЯВА
Наказателно постановление № ……….. г., издадено
от ВПД началник на РУ – Ихтиман, ОДМВР София, в ЧАСТТА за нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП на на В.С.К.,
ЕГН **********, е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № ……….. г.,
издадено от ВПД началник на РУ – Ихтиман, ОДМВР София в останалата част.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – София област на основанията, предвидени в
НПК и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия:
(И. Йорданов)