Р Е Ш Е Н И Е
Номер 517 20.12.2019г. град
П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година в открито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Галина Младенова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№754 по описа за 2019г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С решение на В.ски
районен съд №267 от 09.08.2019г. постановено по гр.д.№519/2018г. по описа на
същия съд, е допуснато извършване на съдебна делба между Г.В.Б., ЕГН **********,*** и Л.В.Б., ЕГН: **********,***, на следния недвижим имот: втори жилищен етаж от двуетажна масивна къща,
построена в УПИ XXIX /двадесет и девети /, пл. №3539, в квартал № 180, по КК на
гр. В., одобрен със Заповед № 300-4-41/11.05.2002г. на АГКК, при граници и
съседи по скица - от север УПИ XXVII, пл. № 3538, от изток УПИ III, пл. № 3540
, от запад - улица и от юг - УПИ XXVI, пл. № 3542, ведно с 1/2 ид. част
от мазето и тавА., при следните квоти: 1/2 ид.ч. за
Г.В.Б. и 1/2 ид.ч. за Л.В.Б..
Допуснато е извършването на съдебна делба
между Г.В.Б., ЕГН **********,*** и Л.В.Б., ЕГН: **********,***, на следния недвижим имот:
½ идеална част от УПИ XXIX / двадесет и девети / отреден за имот № 3539
от кв. 180 по плА. на гр.В., при граници и съседи - Л. и Г. Б., Ф.Б., П.П. и
улица и съседи по скица - от север УПИ XXVII пл. № 3538 , от изток УПИ III пл.
№ 3540, от запад - улица и от юг - УПИ XXVI, при следните квоти: 1/2 ид.ч. за Г.В.Б. и 1/2 ид.ч. за Л.В.Б..
Със същото решение е допуснато извършването на съдебна делба между Г.В.Б., ЕГН **********,*** и Л.В.Б., ЕГН: **********,***, на следния недвижим имот: гараж,
построен в УПИ XXVII, пл. № 3538, в кв. 180, по КК на гр. В., одобрен със
Заповед № 300-4-41/11.05.2002 г. на АГКК, с площ от 259 кв.м., при съседи-ПИ
501.3539, ПИ 501.3536, ПИ 501.9579 и улица, при следните квоти: 1/2 ид.ч.
за Г.В.Б. и 1/2 ид.ч. за Л.В.Б..
Решението се обжалва с въззивна жалба
подадена от съделителя Л.В.Б. чрез пълномощника си адв. У. в срока по чл.259
л.1 от ГПК В ЧАСТТА С КОЯТО е допуснат до делба втори жилищен етаж от двуетажна масивна къща,
построена в УПИ XXIX /двадесет и девети /, пл. №3539, в квартал № 180, по КК на
гр. В., ведно с ½ ид. част от
мазето и ½ ид.ч. от тавА., и от общите части, при съседите посочени в
съдебното решение, като се иска обжалваното решение в посочената част да бъде
отменено и да се изключи процесния етаж от делбата, поради това, че този имот е
индивидуална собственост на Л. Б. по силата на упражнявано от него 10г. давностно владение. Поддържа, че в
обжалвА.та част решението е неправилно поради съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, необоснованост и
противоречие с материалния закон.
По отношение на
процесуалните нарушения допуснати от съда се поддържа, че в доклада по чл.146
ал.1 т.5 от ГПК липсвало указание за приложимата презумпция по чл.69 от ЗС и
разпределянето на доказателствената тежест за нейното оборване, като съдът не е
приложил презумпцията, но въпреки това е приел, че тя е надлежно оборена. На
второ място, в доклада липсвало констатация за наличие на обективно признат от
ищеца факт, релевантен за предмета на доказване, че през периода 2005г. до края на 2017г. наследодателката
е живяла на първия жилищен етаж от процесната двуетажна жилищна сграда, който
факт е признат от ищеца в свое писмено становище. На следващо място се
поддържа, че в мотивите си съдът не е
извършил необходимата преценка на конкретно и ясно релевирани от ищеца
твърдения, и че съдът е извършил преценка на твърдения /възражения които никога
не са били заявявани от ищеца, което е процесуално недопустимо. Не била
извършена обективна и критична преценка на показанията на св.П.-К. и на св.П. с
оглед обективно изключващите тяхната достоверност възражения и твърдения на
ищеца както и налично взаимно несъответствие.Липсвала преценка на заявеното от
ищеца становище по отговора на исковата
молба досежно местоживеенето на наследодателката къде и с кого преди 2012г.
като се поддържа, че извършването на
такава преценка е императивно необходимо за установяване на фактическата власт
на ответника върху етажа. Като незаявени от ищеца по делото възражения по отношение на които се поддържа, че съдът е
извършил процесуално недопустима преценка, се поддържа за приетото от съда,
че ответникът е извършвал процесните
ремонти възмездно по поръчка и със средства на наследодателката доколкото
ищецът никъде и никога не е заявявал твърдение/възражение, че наследодателкатата
е поръчвала, възлагала и заплащала процесните ремонти именно на ответника и че
ако е имало възлагане и плащане на ремонтите, то този факт би бил известен на ищеца и заявен от него в
писменото си становище. Друго възражение по което е била направена недопустима
преценка е за приетото от съда, че ответникът е извършил ремонтите със свои
средства, но безвъзмездно с намерение за даряване/подпомагане на
наследодателката доколкото ищецът никъде не е заявявал такъв факт, но че в
същност той е заявил, че наследодателката е платила за всички ремонти
със свои средства.Излагат се обстоятелства за противоречие в мотивите на съда
досежно възприетото за това кой, как и с какви средства е извършил
ремонтите.Твърди се за липса на обективна преценка на свидетелските показания
по отношение на въпроса за упражнявано
от ответника давностно владение върху процесния етаж. В тази връзка са А.лизирани
свидетелските показания за произхода и собствеността на средствата за ремонтите
и твърденията на ищеца, от кого са поръчани и платени същите.
Като необоснованост на
решението се поддържа вътрешно противоречие на мотивите му, че ремонтите
в процесния втори етаж са извършени от ответника по поръчка и изцяло със
средства на наследодателката, а последствие и на база на свидетелски показания
на св.П., приема обратната теза, че същите са извършени с лични средства на
ответника, но безвъзмездно под формата на дарение. Счита, че решението е необосновано поради грешно прилагане на логическите правила и
каузални връзки между явленията по отношение на непредприемане на действия от
ответника пречещи на наследодателката да ползва процесния имот и да заявява, че
той е негов собственик и да отказва да я допусне в него и да й даде ключ, който
извод бил необоснован доколкото било установено, че в същност ответникът без
договорно основание периодично е ремонтирал със свои средства втори жилищен
етаж, а през това време наследодателката е обитавала спокойно и
безвъзмездно неговия първи етаж, като
това фактическо положение не е било прекъсвано за срок повече от 6месеца.
Необосноваността на решението се свързва и с довода за неустановеност според
съда, че упражнявА.та от ответника фактическа власт върху етажа е стА.ло в израз на намерението му да го
поддържа като свой, като в тази връзка се поддържа, че ответникът е извършил и платил със свои
средства всеки от процесните имоти при нетвърдяно и недоказано от ищеца наличие
за възлагане на тези ремонти от наследодателката или извършени с намерение тя
да се надари. Необосноваността се свързва и извода на съда за неустановеност на
датата на извършване на ремонтите и началото на давностния срок и че по делото
е установено, че същите са извършени 2005г., 2007г. и 2017г.. Необосноваността
се свързва и с изводите на съда за собствеността на средствата, с които са
платени процесните ремонти и приетото, че не е установено това да е стА.ло със средства на ответника, като тезата на
жалбоподателя е, че няма твърдения от ищеца и доказани такива, че процесните ремонти някога са били възлагани и
съответно заплащани на ответника от наследодателката и че такива не са въведени
от ищеца в предмета на доказване от една стрА., а от друга разпитаните
свидетели К. и П. нямат преки
впечатления от начина на възлагане и заплащане на някои от ремонтите за разлика
от третия свидетел очевидец св.П., като
в тази връзка са представени и фактури за закупени за ремонта материали,
неоспорени от ищеца. На следващо място
необосноваността се свързва и с извода на съда на коя група свидетели дава
вяра, което не се подкрепяло от обсъдените от съда писмените доказателства,
както и позицията на ищеца и обстоятелствата установени от свидетелите, както и
кой от тях е участвал в ремонта и кой
няма преки впечатления . Оспорва се извода на съда за обореност на презумпцията
на чл.69 от ЗС, че към 01.01.2007г. ответникът не се е считал за собственик на
втория етаж и у него е липсвало
намерение за своенето му, поради поискА. от последния да бъде извършена замяна
с наследодателката между първия и втория етаж, като се поддържа от
жалбоподателя, че намерението за своене
е възникнало у ответника през 2000г. и няма как към 01.01.2007г. той да се легитимира като собственик по давност и обективно не би могъл да стане бенефициент
на евросредства. Въпросното предложение за замяна се коментира от жалбоподателя
като намерение за своене от него на втория етаж при все още непридобита по
давност собственост върху него.
Като противоречие с
материалния закон на обжалваното решение се сочи, извода на съда за
непредприети действия от ответника които да пречат на наследодателката да
ползва процесния имот, нито да заявява, че той е негов собственик, да е
отказвал да я допусне в него или да й даде ключ, което противоречало на доказателствата, за установена от него
фактическа власт върху втория жилищен етаж през 2000г. след като последният е
бил трайно изоставен и не се ползва от
неговия собственик-наследодателката, че последната е заживяла трайно на първия етаж съвместно със своята майка и е
ползвала този етаж; че през 2005г. ответникът е извършил ремонт на етажа по
своя инициатива/ на банята/ без такъв да му е възлаган и заплащан от
собственика, сочещо на установена от
последния фактическа власт върху имота с намерение за неговото своене, за което собственикът
/наследодателката/ обективно е знаел, поради факта, че живее на долния етаж.;
че през 2017г. ответникът е извършил по своя инициатива и ремонт на покрива на
жилищната сграда, без да му е възлаган и заплатен от наследодателката, също
сочещо според жалбоподателя на упражнявА. фактическа власт с намерение да се
свои имота и че през целия период от
2005г. до края на 2017г. наследодателката е живяла на първи жилищен етаж в
процесната сграда без да прекъсва установената от ответника фактическа власт върху втория етаж. Предвид
изложеното се иска да бъде отменено решението по отношение на процесния имот и
същият се изключи от делбената маса като придобит по давност в изключителна
собственост на жалбоподателя.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната
по спора стрА.-съделителя Г.Б. чрез адв.Р., в който се излагат доводи за
правилност на обжалваното решение.Поддържа се, че решението е постановено след А.лиз
на всички събрани по делото доказателства, оценени по отделно и в тяхната
съвкупност, коментирани са свидетелските
показания на лицата, посочени от ищеца в процеса, като се акцентира на тяхната
последователност и убедителност, за разлика от остА.лите свидетели, чиито
показания били неубедителни.КоментирА. е и назначената по делото техническа експертиза и установеното от нея и е направена
съпоставка с твърденията на ответника като се навежда извод за незнание и
непознаване от последния за това как
изглежда процесния етаж, което разколебавало твърденията му за придобиване на
имота по давност. Моли да се потвърди обжалваното решение.
Няма направени доказателствени искания от страните по делото
пред въззивната инстанция по реда на чл.266 от ГПК.
Пазарджишкият окръжен съд
провери при условията на чл.269 ал.1 от ГПК валидността и допустимостта на обжалваното
решение , а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба и в
писмения отговор и прие за установено
следното:
Предявен е иск за делба на
недвижими имоти по чл.341 ал.1 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
В исковата си молба с вх.№1971
от 19.04.2018г. против ответника Л.В.Б., ЕГН-********** ***, ищецът Г.В.Б., с
ЕГН-********** ***, е поискал да се извърши съдебна делба на втори жилищен етаж
от двуетажна масивна къща, построена в УПИ ХХІХ/двадесет и девети/, отреден за
имот №3539 в кв.180 по плА. на гр.В.,
при граници и съседи-Л. и Г. Б., Ф.Б., П.П. и улица и съседи по скица-от север
УПИ ХХVІІ пл. №3538, от изток УПИ ІІІ, пл.№3540, от запад-улица и от юг-УПИ
ХХVІ, ведно с ½ идеална част от мазето и тавА., и ½ ид.ч. от УПИ
ХХІХ, отреден за имот №3539 в кв.180 по плА. на гр.В., при граници и съседи –Л.
и Г. Б., Ф.Б., П.П. и улица и съседи по скица-от север УПИ ХХVІІ пл.№3538,
изток УПИ ІІІ пл.№3540, от запад-улица и от юг УПИ ХХVІ, при квоти на
собственост -по ½ /една втора/ идеална част за всеки един от двамата
съделители. Твърди се, че страните са братя
и наследници на починалата им на 02.11.2017г. сестра
А.В.Б., която приживе е притежавала процесния жилищен етаж от къщата ведно
с мазето и тавА. и половината от УПИ и че страните не могат доброволно да разделят процесния имот.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника Л.В.Б.,
в който се оспорва само искането за
делба на процесния втори жилищен етаж от къщата, ведно с идеалните части от тавА.
и от избените помещения като се твърди, че този имот е негова, на ответника
изключителна собственост, придобита чрез упражнявано от него приживе на
наследодателката давностно владение, започнало в началото на 2000г. и продължило
без прекъсване до нейната смърт през 2017г. и което продължавало и към момента.
Твърди се, че наследодателката на страните е придобила този имот с договор за
покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане през 1974г., като е
живяла в него до 1998г., след което е напуснала етажа за да заживее трайно и
във фактическо брачно съжителство в жилището на лицето В.П..Твърди се, че при
напускането на жилището наследодателката оставила на брат си Л. ключ за да
стопанисва имота и да го пази. Твърди, че през 2000г. ответникът установил своя
фактическа власт върху имота на сестра си с намерение да го свои, макар и да не
пристъпил към физическото ползване на имота, но предприел действия за осуетяване на достъпа на всяко друго лице до
него, без обаче тези действия да ги конкретизира по характер, естество и обем и
кога точно са предпрети в отговора си.Твърди, че така установената от него фактическа власт върху
втория жилищен етаж била явно манифестирА. от него по отношение на сестра си
през 2005г. когато осуетил нейно намерение да се върне и да заживее в
собствения си имот, след смъртта на В.П., като братът предоставил на сестра си
възможност да заживее безвъзмездно на първия жилищен етаж от същата сграда, която
придобил с договор за покупко-продажба от 2004г. Твърди, че през 2007г. докато
сестра му продължавала да живее в собствения
му първи жилищен етаж, с нейно знание и
съгласие той започнал ремонт на нейния етаж, с което дал израз на ясното и
недвусмислено намерение, за придобиване/своене
на имота, като този ремонт продължил с прекъсвания в периода от 2007г.
до началото на 2009г, за което изразходвал само свои лични парични средства в
общ размер на 8200лв, разбити по пера :
1.За закпуване на ПВЦ дограма на целия етаж-1740лв с ДДС; 2. За ламиниран
паркет-297лв с ДДС;3. За нова баня и тоалетна с цялостна подмяна на плочките и
санитария-2000лв;4. За измазване на жилището с латекс-1000лв; 4.Поставяне на
поликарбанови плоскости на терасата /покрив и две стени/-300лв; 5. За труд на
5работника-2000лв; 6. За циклене и лакиране на дюшеме-600лв и за други дейности-300лв. Твърди се, че това
фактическо положение при което ответникът физически да не е ползвал етажа по
предназначение за живеене, тъй като живеел постоянно в гр.П., а при
инцидентното идване в гр.В. използвал друго свое жилище, намиращо се на първия
жилищен етаж от друга сграда съседна на процесната масивна двуетажна сграда,
построена в съседния имот №3538, придобит чрез покупко-продажба от баща си през
1974г. и че той е упражнявал несъмнена,
явна, и спокойна еднолична фактическа власт върху етажа с намерение за неговото
своене, като периодически демонстративно го ремонтирал със знанието и без
противопоставянето на сестра му и същевременно осуетявал всякакъв неин достъп
до имота без негово разрешение, продължило до смъртта й през 2017г., и по този
начин придобил собствеността върху този имот чрез давностно владение. С
отговора на исковата молба е поискано да бъдат допуснати до делба и други
недвижими имоти, които въззивният съд не ги коментира и обсъжда доколкото
предмет на въззивната проверка и контрол е делбеният имот представляващ процесния
втори жилищен етаж и идеалните части от мазето и тавА. от жилищната сграда в който е построен етажа. При условията на
евентуалност ответникът поддържа, ако не се установи придобиване на имота по давност, да бъде допуснат до делба при
равни права за двамата съделители с претендиране за заплащане на подобренията
направени в него и в други делбени имоти увеличили стойността им.
Във връзка с така депозирания
отговор, е постъпило становище от ищеца Г.В. с вх.№5783 от 30.11.2018г. с което
се оспорва придобиването на имота от ответника по давност като се твърди, че
наследодателката е живяла през
последните години преди смъртта си на
първи жилищен етаж от къщата, в която се е намирал и процесния делбен етаж за да
се грижи за майка си и да ползват заедно
електричество, отоплението и водата, но че същевременно с това същата е
ползвала и собствения си втори жилищен етаж,като ответникът е живял в жилищния
си етаж в съседния имот както и че наследодателката сама е правила ремонт
на жилището си-поставяне на камина,
смяна на дограма, ремонт на фасада, покрив и терасите със заемни средства и без
помощта на брат си финансова и физическа.
Страните сочат писмени и гласни
доказателства.
Пазарджишкият окръжен съд за
да се произнесе взе в предвид следното:
Установява се, че страните
по делото са единствени наследници по закон на
наследодателката и тяхна сестра А./А./
В.Б. родена на ***г. и починала на 02.11.2017г. за което е представено
удостоверение за наследници, №3923 от 06.11.2017г., издадено от Община В. и
удостоверение за идентичност на имена. Същата приживе е придобила в собственост по алеаторен
договор /нотариален акт за покупко-продажба на покрит имот-№460, том II, дело
№961/1974г. на нотариус Р.Б. при В.ски районен съд/ от баща си В.И. Б. втори етаж от двуетажна къща, цялата
построена върху 70кв.м. ведно с ½ ид.ч. от тавА. и ½ ид.ч. от избените помещения с общи части и с ½ ид.ч. от парцел
ХХVІІ-А имот пл.№309 в кв.180, по плА. на гр.В., с площ от 320кв.м., при съседи
–улица; Ф.Б. и П.П., срещу задължение към прехвърлителя си баща В.И. Б. и към
неговата съпруга С. Б. за гледане. От своя стрА. ответникът Л.Б. е собственик по покупко-продажба на
½ ид.ч. от парцел ХХІХ –имот №3539 в кв.180 и е едноличен собственик на
първи жилищен етаж на 72кв.м. от двуетажната жилищна сграда в същия парцел ведно с ½ ид.ч. от избата и от тавА., при запазено
право на пожизнено и безвъзмездно ползване на продавача С. Г. Б. /н.а.№863,том
V, рег.№5687, н.д.№841/ 16.12.2004г./л.52/. В същност това е същата двуетажна
къща, вторият етаж на която е собственост на А./А./ Б.. Ответникът Л.Б. е собственик
въз основа на сключен алеаторен договор с баща си В.И. Б. на първи жилищен етаж
от двуетажна жилищна къща, построена върху 80кв.м. заедно с ½ идеална част от тавА. и толкова от избените
помещения, ведно с ½ иделна част от
парцел ХХVІІ-310 в кв.180, съседен на делбения имот, съгласно н.а.№459,
том ІІ, н.д.№960/1974г. /л.51/ срещу
задължение да гледа баща си В.И. Б. и съпругата му С. Г. Б.. По делото са представени
множество писмени документи за придобити в собственост от страните на други
недвижими имоти- идеални части от УПИ и реални части от етажи от жилищни
сгради, но съдът не ги обсъжда като неотносими предвид предмета на спора
въведен с въззивната жалба.
В съдебното заседание след
доклада на делото и включване в делбената маса на допълнително посочени имоти,
са разпитани свидетели основно във връзка с довода на ответника за придобиване
на делбения имот-втори жилищен етаж от къщата в УПИ ХХІХ-3539 в кв.180 в
собственост по давностно владение. Така първият свидетел Г.К.П., без родство със страните установява
следните обстоятелства: Знае коя стрА. кой имот притежава в собственост като
сочи, че наследодателката на съделителите и тяхна сестра А. Б. е живяла в собствения си втори жилищен
етаж от къщата, като нейните родители са живеели заедно на първия жилищен етаж,
като след смъртта на баща си В., тя е
помагала на майка си до нейната смърт.
За ответника Л. Б. знае, че той живее на
първия етаж в единия апартамент в другата съседна къща, а брат му Г. е живеел над него на втория етаж в същата
къща, като Л. е едвал един път в годината и през лятото и е отсядал в етажа под
етажа на Г.. Обяснява, че ответикът може да е ходил да вижда майка си, но е
категоричен, че е отсядал да спи в етажа, който е под етажа на брат му в другата къща.Свидетелят не знае Л. да е имал
ключ от първия или от втория етаж на сестра си. Знае, че наследодателката А. Б.
е правила ремонт на етажа в който живее, след което направила ремонт и на
покрива. Свидетелят обяснява, че е очевидец когато майстор е правил ремонтите и
че брат й Л. е отказал да участвува в разходите по ремонта от 400лв тъй като не
е разполагал с финансови средства,
поради което А. заплатила на майстора цялата сума и който факт тя споделила с
майка си за отказА.та от брат й Л.
помощ.Свидетелят обяснява, че знае че 5-6г. преди смъртта си
наследодателката е правила ремонти в етажа който обитава, като е сменяла
дограма. Знае, че наследодателката е държала всичките си дрехи, багаж и
бижута в собствения си втори етаж и че е
разполагала с финансов ресурс от 5000лв за текущи плащания по ремонти и за
дърва.Свидетелят не знае наследодателката да е напускала собствения си втори
жилищен етаж и че в същност го е ползвала до смъртта си. Знае, че
наследодателката е ползвала и първия етаж от къщата за да изчисти преди
пристигането на Л. и че тя е слизала при майка си долу на етажа и е полагала
грижи за нея.Знае, че същата е живеела на съпружески начала с мъж на име В.П.
на съседна улица, но и че през този период тя редовно е идвала при майка си, защото последната била сама. Знае, че по това
време А. е работила и е посещавала майка си за да й сготви и да й изчиси.
Категоричен е, че не е имало момент в който А. да е била изгонена от собствения
си втори етаж. Знае, че е прекъсвала ползването на етажа докато е живеела при
приятеля си, но е категоричен, че и по това време е влизала в етажа си защото
той е нейна собственост -“...етажът си беше неин..“. Знае, че тя е имала
ключове от етажа и че в него е държала дрехи и багаж.За брат й Л.Б. знае, че
той е идвал в къщата епизодично и че той е бизнесмен със строителна фирма в гр.П.,
като обикновено е посещавал гр.В. през лятото „
.....два-три пъти в годината...“. Не може да каже къде преспива
ответника и че е виждан от свидетеля да
отключва първия етаж на къщата. Знае, че след смъртта на А., брат й Л.
взел ключа и заключил целия вход, сменил бравите и от които действия всички
били възмутени. Свидетелят не знае докато А. се е грижела за майка си и е влизала при нея, къде е спяла. Установява, че
пред него А. не е споделяла, че не може да ползва етажа си, че не спи в него и
че смятала да постави багажа си при
племеннищата си Д..Пред свидетеля
наследодателката споделяла, че смята да
остави етажа си на голямата дъщеря на Г.Б.,
Д. като й го завещае. Споделяла пред свидетеля, че е правила ремонти-смяна на дограма и ремонт
на покрива.Свидетелят не може да каже точно в какво са се изразявали ремонтите,
но е категоричен, че такива са правени
за което А. е имала достатъчно пари. Знае, че всяка вечер дъщерята е била при
майка си.Знае, че след смъртта на А. брат й Л. довел роми които направили нещо,
но не знае какво точно.Пред свидетеля наследодателката е твърдяла, че си е направила
ремонт на етажа си със собствени пари. Свидетелката Н.Б. П. установява, че с наследодателката
на страните се познават от деца, знае че последните години от живота си тя е живяла в южната половина на къщата и на
практика и на двата етажа-първи и втори, като свидетелката е категорична, че А.
не е споделяла с нея някой да й пречи да ползва собствения си втори жилищен
етаж, че на него са стояли дрехите, парите и цветята й, даже там е имало цветя
и на свидетелката.Знае, че тя е ползвала спокойно етажа си и никой не й е оспорвал собствеността
казвайки, че това е негово, както и че същата не е споделяла със свидетелката
някой да й е сменял ключа за етажа й. Знае, че наследодателката си е правила
ремонт на етажа, че след земетресението от 1977г., нейният етаж почти се е срутил
и бил издигнат наново. Знае, че когато бил строен етажа баща й изциклил цялото дюшеме, в последствие
била сменена дограмата, а преди 10г. поставила и ПВЦ дограма. Знае, че е бил
сменен и бойлера, етажа бил обзаведен,
закупени килими и извършени други поддържащи ремонти. Направила
наследодателката навес от плексиглас на балкона за да не му вали. Знае, че е имало теч на покрива и
наследодателката е извикала хора, които да претърсват керемидите, като преди
две години сменила улуците на цялата къща. Знае, че сестрата на страните не е
имала финансови проблеми, държала е у себе си около 3000лв за текущи нужди, за
дърва и за други нужди, които е трябвало
да се заплатят веднага. Знае, че наследодателката не е взимала заеми от никой,
и че ако не са й достигали суми между 50-100лв, свидетелката й е давала
средства на заем, които са й били връщани на следващия ден. Знае, че тя не е взимала
пари на заем и пред нея не е споделяла да е взимала пари.Установява
свидетелката,че познава Л.Б. и че сестра му А. не й е споделяла, той да е
собственик на втория жилищен етаж.Категорична е, че Л. не е ходил на втория
етаж и не е живял никога там, и че сестра му е разказвала на свидетелката, че
той й е предложил да направят замяна като се смени собствеността на втория етаж
с първия етаж в другата къща, защо тогава можел
да тегли пари за европейско финансиране и да направи къща за гости, но
че сестра му не е била съгласна с мотиви, че
тя живее постоянно в къщата и не е съгласна да идват външни лица.На шега наричала брат си
„хотелиера“. Знае ,че брат й Л. ***, където има къща, че докато майка им била
жива, идвал не всяка събота и неделя, но за няколко часа за да напазарува и да
помогне, а след смъртта на майка си идвал два-три пъти през лятото и си стоял в
неговата си част от къщата и не тази, която била на сестра му А.. Знае, че в
частта от къщата на Л. живеела майка му,
а на втория етаж живяла А., че Л. винаги е отсядал в неговия си етаж, който се намирал в другата къща. Обяснява
свидетелката, че А. може да е живяла на първия етаж след смъртта на майка си, но е живеела и на своя втори
етаж. Братът Г. живеел на етажа над Л.,
че къщата била на две половини с отделни врати и отделни дворове, знае, че на
двора има пътека, но че в същата къща не можеш да влезеш от едната в другата и
че не може да се влезе от етажа на Л. и Г.
и от вътре да се отиде в етажа на сестра им А.. Свидетелката установява, че
сестрата не е споделяла пред нея някой да й е давал финансови средства за
ремонт или че етажът й да е бил заключван от братята й и да не й е разрешавано
да влезе в него. Категорична е, че никой
от братята й не е претендирал, че етажа
й не е нейн. Знае, че на етажа на сестрата има баня и тоалетна със зелени
плочки и те не са били подменяни и освен извършено претърсване на керемиди
други ремонти не са правени. Знае, че в антрето тъй като дюшемето било изгнило
бил поставен ламинат и че в банята не било подменяно нищо. Знае, че за последно
А. е живяла и на двата етажа, на практика на първия и на втори етаж в дясната половина на къщата. Знае, че
дрехите на А. са й били горе на втория етаж, там е простирала дрехи и е
чистела, че на втория етаж са ходили на
кафе и на чай, но че е готвела на приземния етаж, а се е живяло на първия и на
втория етаж. И че това обитаване на етажите е било по времето след смъртта на
майката на А.. А преди това А. спала при майка си, която е била на легло със счупена
тазобедрена става. Знае, че А. е имала проблеми с краката, че на първия етаж не
е имало простор за дрехи и затова е простирала на втория етаж, за което
направила навес за да предпазва дрехите от дъжд. Знае, че майстори са правили
ремонтите, като брат й Л. ги е водил, и който имал строителна фирма и на тях тя плащала всичко-труд, материали,като
уточнява, че не може да каже дали е плащала директно на майсторите или на брат
си Л.. Знае, че за последно е правена подмяна на улуците за което е заплатила
400лв, и че брат й Л. е отказал да заплати своята си част от ремонта. Мотивът
на Л. бил, че „..сега няма пари...“ и си тръгнал, което разстроил сестра му и
същата се разплакала. Свидетелката Л.Б. П.,приятелка на А. Б. от деца, знае, че А. е живяла в
собствения си втори жилищен етаж от къща, както и на първия етаж при майка
си.Свидетелката установява, че е помагала на Л. за смяната на тапетите в
собствения на сестра му жилищен етаж
когато последната е била в болница, но не уточнява кога това е стА.ло. Знае,
че втория етаж е бил преписан от А. от баща й , но че тя живеела на първия етаж
при възрастната си майка и че преди де почине А. е живяла на първия етаж, но че
свидетелката се качвала с нея и на втория етаж. Според свидетелката вещите на А.
стояли на първия етаж. Свидетелката не може да каже къде е било простирано
прането на майката на А., но знае, че след смъртта на приятеля й, тя се върнала
да живее в жилището обитавано от майка й. Знае свидетелката, че на А. е било
трудно да ходи, тя живяла на първия етаж, там готвела и там посрещала
свидетелката, там и спяла, където била майка й. Пред свидетелката А. не е споделяла да е имала финансови
проблеми. Знае, че брат й Л. много й помагал-подпомагал я финансово, зареждал
хладилника, давал й пари, купувал дърва на нея и на майка си. Свидетелката знаела
от А., че Л. сменил дограмата, плочките
и че всичко правел Л., но лично не е видяла тези ремонти, нито може да каже
кога са правени. Знае, че А. е работила в поликлиника и след това се е
пенсионирала и е работила допреди една година преди да почине. Споделяла със
свидетелката, че брай й Л. й е помагал. Твърди ,че „.. тези прословути ремонти
ги е извършвал Л...“; че той има строителна фирма и той е плащал, но не знае
кога са правени тези ремонти и че знае, че са правени ремонни преди 10г. когато
се правела банята, но не уточнява какво точно е било ремонтирано.Категорична е,
че не е ходила при А. 4-5г. преди смъртта й, или след 02.11.2012г. Уточнява,
че не е виждала Л. да дава пари на сестра си и че това й е казвано от А. и е виждала Л. да
носи и да пълни хладилника.Знае от А., че Л. е направил това, но не може да го
конкретизира.Обяснява, че не е виждала Л. когато идва в коя къща влиза, къде
точно спи и е категорична, че не е слушала Л. да казва на сестра си, че не я
пуска на втория етаж, нито на първия етаж, и че не й е забранявал, нито й е
заявявал, че той е собственик на втория етаж и такива неща не са й казвани и от А..
Последният разпитан свидетел П. П., работник в строителната фирма на съделителя
Л.Б. установява, че е работил
многократно в апартаментите разположени във въпросната къща знае, че
апартаментите са близнаци и че първо е работил в апартамента на Л. отляво на
първия етаж, а след това и в „горния апартамент“ на сестра му. Твърди, че е слагал паркети,
алуминиева дограма, обръщане отвън и от вътре, тераси, обръщане на прозорци и
сменяване на плочки на терасата. Уточнява, че не е слагал дограма, само я е
обръщал. За банята установява, че е правил ВиК, кА.лизацията, за плочки не си
спомня точно годината, но че е правил ремонт и на долния и на горния
етаж.Установява, че на долния апартамент
е слагал гипскартон, обръщане на прозорците откъм източната стрА.,теракотни
плочки и почти същото както на горния апартамент, баните и боядисване. Обяснява,
че е работено докато свършат средствата на Л.,***. Бил направен първо втория
етаж, ремонт на покрива с керемиди и цимент. Установява, че Л. ги викал, той им
плащал и нареждал. Обяснява, че сестрата на Л. не му е казвала какво иска и че
свидетеля бил зависим от Л. като негов работник и че работел това каквото той
му каже.Твърди, че Л. е купувал материалите и ги е докарвал от гр.П., като
всички дейности и материали били записвани в книга. Не посочва какви суми за
положения труд във връзка с извършените строителни дейности са му били дадени
от Л.. Знае, че сестрата на Л. е живеела само на първия етаж. Уточнява, че
ремонта на първия етаж е правен след като е починала сестрата на Л..
Установява, че той е правил ремонта на етажа собственост на А.. Твърди, че
ремонта на втория етаж е правен през месец май 2005г.-2006г.Уточнява, че на
балкона са слагани плочки на две страни, а на първия етаж няма плочки и
че е работено по два-три дни, а не като
постоянна работа.За ремонта на покрива установява, че е правен от бригада преди
повече от 5г. и че ремонтите са продължавали периодично през годините и когато Л.Б.
е имал пари. Установява, че като са свършвали парите на Л., той ги е пращал на
други обекти в гр.П.. Знае, че от А. не е имало възражения към ремонта и че
същата е била наясно, че в етажа й се прави ремонт. Установява, че ремонтът на
втория етаж продължил с месеци през 2005г., 2006г., 2007г. и 2008г., че банята
е била правена 15дни и че общо ремонтът на втория етаж е продължил една година.
Не може да каже ремонтът на плочките и лепенето им колко време е продължило,
както и на покрива. Знае, че по време на ремонта на жилищния етаж на А., същата
се е качвала на етажа, но не е живяла
постоянно и не е казвала на свидетеля, че отива да взима пари и
бижута.Установява, че настилката на двете тераси на втория етаж е от теракотни
плочки; че в банята е правил ВиК, стените със зеленикави плочки,подът бил също
с плочки.Категоричен е, че не е правил нищо в стаите на втория жилищен етаж и
че в етажа на А. е ремонтирал само банята и то приживе на майката на Л..Знае,
че на втория етаж е сменена дограмата и е правено обръщане.Знае, че дограмата
за първи етаж я е купил и е доК.л Л..Допълва,
че той не е присъствал когато е била сменена
и монтирА. дограмата на втория етаж.
По делото е допусната и
изслушА. съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице Б.З.Г., от
заключението по което се установява, че на етажа собственост на наследодателката А. Б.,
представляващ жилище, апартамент с площ
от 70кв.м. с идентификатор 10450.502.508.1.2. с адрес-гр.В., ул.“Т.К.“ №1-А,
етаж 2, е извършен вътрешен ремонт с частична замяна на настилки, облицовки, дограми
и инсталации, с които първоначално вложените, но износени материали са заменени
с други видове, като: 1.В коридора с вътрешни светлини с размери
2.21/1,23л.м. и светла височина от 2.71 л.м., с начин на достъп от вътрешно стълбище
към общ външен вход от запад са изпълнени настилка от ламиниран паркет, стени с
тапети, таван с латекс на мазилка; 2. В санитарното помещение с
вътрешни светли размери 2,13/1.21 л.м. с
височина 2.65л.м. са изпълнение настилка от теракот, стени от цокъл облицовани
с фаянс, таван с латекс на мазилка, водопроводна
инсталация от поцинковани тръби ½ цола до 8м. и санитарно
обзавеждане-седало с казанче комплект,порцеланова мивка, душ и бойлер; 3. В
трапезария с вътрешни светли размери-3.49/3.48 л.м. и светла височина 2.71л.м. с открита външна тераса с навес от
плоскости от поликарбонат 4мм сини, са изпълнени настилка от дюшеме, стени с
тапети и латекс, таван с латекс на мазилката и прозорци с ПВЦ дограма със
стъклопакет;4. Във всекидневната- изпълнени настилка от ламиниран
паркет, стени с тапети, таван с латекс на мазилката и прозорци с ПВЦ дограма със стъклопакет;5. В
спалнята и външна открита тераса- настилка от дюшеме, стени с тапети,таван с
латекс на мазилката и прозорци с ПВЦ дограма със стъклопакет. 6.Положена
настилка от пердашена циментова замазка
с бяла мозайка на двете открити тераси.Вещото лице сочи, че за извършените в имота строително-ремонтни дейности
не са му били представени строителни книжа и документи за началото на
извършените в имота СМР и че същите не са задължителни съгласно нормите на
чл.151 от ЗУТ, а само представени фактури за закупуване на част от материалите за
ремонта от м.април и м.юни 2007г., като не ги конкретизира в заключението. По
делото са представени закупени от ЕТ“ Тибела“ с МОЛ Л.Б. ламиниран паркет и
вата на площ от 27.965кв.м. за сумата от
297.10лв с ДДС от дата 17.04.2007г и фактура от 27.06.2007г. за закупени от
същия ЕТ ПВЦ дограма от „Оги -Инвест“ ЕООД на стойност 1740.80лв.,
като не става ясно къде точно и кога са вложени тези материали доколкото същите
са свързани непосредствено с предмета на дейност
на ЕТ - строителство. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението
си като допълва, че не може да се определи времето когато са извършвани
ремонтите.Допълва, че на балкона не е видял да са поставени плочки. Според
вещото лице ламинираният паркет и ПВЦ
дограмата на място отговорят на описаното във фактурите, но не може да отговори
на въпроса кога реално е сменена дограмата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен
съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, по
предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищеца да
установи, че процесният имот има наследствен и съсобствен между него и брат му
характер, че този характер се е запазил и не е променен и до момента въпреки
въведените от ответника доводи, че той е придобит от него в изключителна
собственост в резултат на упражнявано повече от 10г. давностно владение
съгласно чл.79 от ЗС във връзка с чл.69
от ЗС демонстрирано с конкретни действия-извършени множество ремонтни дейности
със свои средства със знанието и съгласието на наследодателката А. Б.,
отстраняването на последната от собствения й жилищен етаж, завладяването му от
ответника и недопускането на собственика до него и че наследодателката е
изгубила собствеността си поради изоставяне на жилищния си имот и заживяване на
друго място. Интересът на ищеца произтича и от това, че същият иска да се
извърши съдебна делба на този имот като съсобствен между страните и да се ликвидира съсобствеността, при равни
права за всеки един от двамата съделители.
РазгледА. по същество исковата претенция е основателна.
Установява се, че процесният
втори жилищен етаж от масивната двуетажна къща в УПИ ХХІХ-3539 в кв.180 по плА.
на гр.В., е придобит в изключителна собственост от наследодателката на страните
и тяхна сестра А.В.Б., починала на 02.11.2017г. Придобиването на имота е по
сключен алеаторен договор-като е прехвърлена собствеността му от прехвърлителя
и баща на наследодателката В. Б. срещу поето задължение за гледане на
прехвърлителя и на неговата съпруга, като договорът е сключен на 28.12.1974г.
От доказателствата по делото се установява, че приобретателят по договора А. Б.
е установила трайна фактическа власт върху имота и го е обитавала включително и
след земетресението през 1977г. когато на жилището е бил извършен ремонт/св.П./.
Имотът е използван по неговото предназначение от собственика и е бил обзаведен
и със съответните удобства и пригоден за живеене. Установява се ,че приобретателката
е изпълнявала задължението си да гледа родителите си по алеаторния договор,
като грижите са полагани в жилището, обитавано от двамата прехвърлители-първия
жилищен етаж. Факт е, че след 2000г. наследодателката А. Б. е заживяла във фактическо съжителство с
приятеля си В.П. в жилището му, намиращо се в същото населено място и на
съседна улица/виж показанията на св.П./. Независимо от това липсват данни този
жилищен етаж да е бил изоставен и занемарен от собственицата му А. Б..
Разпитаните свидетели установяват еднозначно, че и по време на фактическото й съжителство
с В.П., същата е посещавала собствения си жилищен етаж, както и родителите си
на които е дължала гледане и са живеели на първия етаж. В тази връзка от
ответникът Л.Б. се твърди в отговора на исковата молба , а и във въззивната
жалба, че жилището е било изоставено от собственика си А. Б. и занемарено. Този
довод, който определено облагодетелства, лицето което го твърди в посока на
започната упражнявА. фактическа власт от него спрямо процесния втори етаж, не е
подкрепен с никакви конкретни данни за предприети фактически или правни действия
на собственика, които да дават основание да се приеме, че той изобщо се е дезинтересирал
от този свой жилищен етаж, че не го посещава и се отказал примерно от идеята която
е споделена със свидетеля П.-К.П., че А. Б. има намерение да завещае собствения
си жилищен етаж на своята племенница Д.. Нелогично е, когато един собственик
демонстрира явно нежелание да обитава и поддържа един свой имот, да се дезинтересира изобщо от него,
не плаща данъците си за него си, не го обитава изобщо, тоест, че той да е
със съзнанието че този жилищен етаж изобщо
не му е необходим и му е все едно дали го има, дали съществува или е
погинал примерно, и същевременно с това да мисли да разсъждава на глас и да
споделя с близки приятели и познати намерението си да го завещание на свой
близък роднина. Занемаряването и дезинтересирането от жилищния етаж изключва
направения изричен отказ на собственика му А. Б. да го замени с жилище на брат си Л.. Занемаряването и
дезинтересирането от собственото си жилище изключва извършването на каквито и
да било ремонти в него с цел да запази жилището и същото да стане още по-добро
място за живеене, каквито действия са извършвани от собственичката му. Липсват
и данни как точно ответникът е установил приживе на собственика на жилищния
етаж и негова сестра фактическа власт върху имота и с какви конкретни действия,
както и че е отблъснал всеки опит на сестра си да влезе в жилището си и да го
ползва по неговото предназначение.Не се установява дори той да разполага с
ключове от жилищния етаж, които да са му предадени от собственика А. Б. така
както се твърди в отговора на исковата молба. Нещо повече, ремонтите в този
апартамент са извършвани по време когато А. Б. е била там, тоест тя е тази
която е осигурявала реално достъпа на работниците до жилището за да бъде
ремонтирано. Нещо повече, въпреки противоречивите свидетелски показания по
отношение на ремонтите, нито един от свидетелите не сочи и не установява, че
през процесния период за който ответникът Л.Б. твърди, че е упражнявал фактическа
власт върху чужд имот, за който знае че е такъв
с намерение да го свои, отношенията между него и собственика на етажа-А.
Б., не са били приятелски и нормални
като за хора, които са близки роднини-брат и сестра, че е имало каквито и да било недоразумения,
възражения и спорове, че са били съпроводени със скандали, с К.ници и други подобни, които биха били характерни
при едни сериозно обтегнати и непоносими отношения и в хипотеза когато братът
недопуска рождената си сестра в собствения й етаж, който тя надлежно е
придобила по сделка и за което е поела
задължение към родителите си които са прехвърлители на имота. Логично е при заявено
открито и явно от Л.Б., че той вече е собственик на този изоставен от сестра си имот и че тя няма място в него и
че няма да я допуска повече в него, като примерно смени бравите на входната
врата и я лиши от достъп, между тях да възникват спорове,проблеми и К.ници.Нищо
подобно такова няма в техните взаимоотношения.Същите до последно са били
коректни един към друг, разбирали са се, при нормални взаимоотношения и близки, като нито един от двамата не е
споделял пред трети близки лица и приятели, че Л. претендира да е собственик на
този втори етаж и че сестра му е съгласна с това,че на нея й е напълно безразлично
какво ще стане с жилището й. Поставя се въпроса ако сестрата е имала такава
позиция по отношение собствеността на жилището си защо просто не го е продала
на брат си и въпросът да се разреши безпроблемно. Явно намерението й е било
друго, а именно да го завещае. Всичко това дава основание на въззивният съд да
приеме, че владението ако изобщо е имало такова от стрА. на Л.Б., същото е било
скрито, неявно, тайно владение което не може да доведе до установяване както на
фактическа власт върху имота така и до
придобиването му по давност. По въпроса за ремонтите, следва да се отбележи ,че
същите са налични с оглед установеното от вещото лице.Спорните въпроси кой е
извършвал тези ремонти и с какви средства-дали по поръка на собственика или по
инициатива на владелеца, не водят на извод, че същите биха били основание да се
приеме за установена фактическа власт с намерение имота да се свои като свой от
Л.Б.. Извършването на ремонти със знанието и съгласието на собственика от държателя на имота каквото качество в
най-добрия случай би имал братът на собственицата Л.Б. не води на извод, че държанието е
трансформирано във владение. Не се установява ремонтите да са извършвани именно
с цел да се придобие владение върху имота и да са обявени за такива. По никакъв
начин не се установява Л.Б. със съгласието на сестра си да е установил фактическа
власт върху имота й. Нещо повече всички ремонти са извършвани със знанието и
съгласието на собственика, за което тя е плащала на работниците лично или чрез
брат си. Не се установява нито един ремонт да е извършен без знанието и съгласието
на собственика А. Б., доколкото логично това предполага предварителна подготовка
и набелязване на онези части от жилищния етаж които по една или друга причина
се нуждаят от ремонт. Освен това характера и естеството на ремонтите са такива,
че чрез тях жилищният етаж става по-добро място за живеене, включително и
ремонта на покрива който е обща част и задължение на всички съсобственици какъвто
и е Л.Б. със сестра си, тоест това са все необходими и належащи ремонти, свързани със запазването
на имота. Ако собственицата на етажа А. Б.
се е била дезинтересирала и го е изоставила, то логично би било тя да не е
имала изобщо намерение да го ремонтира, да събира пари за ремонт и да влага
средства за това, както сочат свидетелите и да се съгласява с извършването му.Тоест това
е още един аргумент в подкрепа на тезата, че в случая предвид действията на А. Б. по
запазването на жилищния етаж, същите са в посока да аргументират извода за
липса на каквото и да било дезинтересиране на собственика от жилището, за липса
на основание да се счита, че е изоставил
собствения си жилищен етаж, за
даване на достъп до жилището си на Л.Б., както и че същата доброволно е
заживяла на друг етаж без повече да се интересува от собствения си имот който
както се посочи освен, че е отказано да го замени с имот на брат си Л., но е и
имала намерение да го завещае на племенницата си. Освен това самият характер и
естество на ремонтите и извършените строително-монтажни работи са типичните и обикновено
характерни за всяко едно жилище вътрешни ремонти, свързани с подмяна на плочки,
поставяне на теракот, ПВЦ дограма за по-добра изолация, ламинат, смяна на
санитария и бойлер и други. Не се установява, Л.Б. да е извършил по-големи и
по-мащабни ремонти като примерно да е построил със собствени средства пристройка
или да е надстроил етажа или да го
разширил или извършил някакъв друг вид преустройства, които предвид
значителността си като обем и като стойност и с което значително да се завиши и увеличи
стойността на жилищния етаж и да навеждат на несъмнения извод, че с оглед на
тези ремонти и на така влаганите значителни средства и труд, намерението му е
да свои имота като свой собствен, а не само да го държи. По делото не са събрани
такива данни, а и жалбоподателят не сочи да е извършвал такива ремонти.Всичко
това дава основание на въззивният съд да приеме, че по делото не е установено
по несъмнен и категоричен начин да е започнало реално упражняване на фактическа
власт с намерение да се свои имота от стрА. Л.Б. като свой чрез извършване на
процесните ремонти, описани в отговора на исковата молба.
Фактическа власт върху един
имот може да се придобие по два начина- или чрез пряко завладяване на имота от
едно трето лице което не се интересува този имот има или няма собственик само
поради факта, че намира имота изоставен, напуснат и неподдържан и нестопанисван
и запустял както и когато е упражнявал само държане върху такъв имот след като
знае кой е действителния му собственик и трансформира държането във владение
чрез конкретни фактически и правни действия-
отблъсква владението на досегашния собственик, извършва ремонти по начин, че да
демонстрира чрез тях, че той е действителния собственик, без знанието и
съгласието на собственика и други. В случая липсва каквото и да е афиширане на
намерение за своене на втория етаж от стрА. на Л.Б. приживе на собственичката
му и негова сестра А. Б.. Ремонтите в жилищния етаж дори не са и довършителни
по своя характер и естество, доколкото преди извършването им етажът е бил годен
да се обитава и да се живее в него. От
значение за упражняването на фактическата власт е и факта дали владелецът е
установил трайна, непрекъсната, постоянна и продължителна фактическа власт
върху обекта, който владее. Разпитаните по делото свидетели установяват, че Л.Б.
нито трайно се е установил да живее в това населено място и адрес, нито реално го
е обитавал/виж признанието му в отговора на исковата молба/, като посещенията
му са били само спорадични, епизодични и
преобладаващо през летния сезон,като той е отсядал само в собствения си апартамент.Нещо
повече, самият Л.Б. не е извършвал лично ремонтите /виж броя на
работниците,посочен в отговора на исковата молба/, тоест той реално изобщо не е
обитавал трайно и постоянно етажа и по време на ремонтите. Инцидентните
посещения в жилището и то за изключително кратки периоди от време и само за
няколко дни в рамките на една календарна година, като между отделните посещения
е изминавал период по-дълът от 6месеца, а в някои случаи и повече от 10 месеца между
отделните посещения сами по себе си не установяват наличието на установена и упражнявА.
трайна фактическа власт до степен същата да има правно значение на придобивна
давност по смисъла на чл.79 във връзка с чл.75 ал.1 от Закона за собствеността
/ЗС/. Давността не е започнала да тече за Л.Б. нито през 2000г. нито през
2005г., 2006г., нито през 2007г. нито до края на смъртта на А. Б.. Липсват посочени и установени по делото конкретни действия на
ответника Л.Б. чрез които да е установил своята фактическа власт с намерение да
свои еднолично жилището на сестра си, доколкото по същото време, години и
период собственичката му А. Б. реално е обитавала явно и безпроблемно имота,
живяла е пълноценно в него до смъртта си, имала е неограничен достъп до него,
не е била по никакъв начин изолирА., възпрепятствА.
или е била лишена от достъп до
собственото си жилище. Установеният факт, че след смъртта на приятеля си тя се
е завърнала обратно в къщата и в жилището си означава, че отново е установила
фактическа власт върху жилищния етаж, като обстоятелството, че е спяла на
първия етаж, а не в собствения си етаж е лесно и логично обяснимо-нейната майка
е била в напреднала възраст и се е нуждаела от полагането на непосредствени и
непрекъснати във времето грижи за нея, което е задължение на дъщерята А. по
алеаторния договор, което обаче не й попречило тя да продължава да владее и собствения си етаж доколкото
липсват безспорни и категорични данни тя реално по един или друг начин да е
била успешно възпрепятствА. от брат си в това отношение. В този смисъл налага
се извода, че процесният втори жилищен етаж е остА.л собственост на
наследодателката на страните А. Б., същата по никакъв начин не е загубила
собствеността си и владението върху него и правилно той е допуснат до делба
между двамата й наследници-братята Л. и Г. Б. при равни права. В най-добрия
случай, за начало на придобивна давност за жалбоподателя Л.Б. би могло да се счита
датата смъртта на наследодателката А. Б. -02.11.2017г., когато брат й Л. е заключил
етажа й, дори целия вход на жилищната сграда и е възпрепяствал достъпа на кого
и да било до имота й, но същият е недостатъчен като продължителност съгласно
чл.79 ал.1 от ЗС отчитан до момента на
подаването на исковата молба за делба на имота.
Въззивният съд не споделя
нито един от доводите развити във въззивната жалба подадена от Л.Б..
Въпросът за приложимостта на
презумпцията по чл.69 от ЗС е актуален и съдът дължи произнасяне по него след
като стрА.та се позовава на института на придобивната давност и упражняваното
давностно владение, като в тази връзка страните са ангажирали и ангажирала
гласни доказателства, които обаче не установяват наличието й предвид
установеното по делото,че в нито един момент наследодателката на страните не е
изгубвала правото си на собственост и фактическа власт върху жилищния си етаж,
който е притежавала на договорно основание. Живеенето на наследодателката А. Б.
на първия жилищен етаж, а преди това и в жилището на приятеля си, в същото
населено място и в непосредствена близост до собствения си имот само по себе си не е достатъчно за да се
приеме, че последната е изоставила жилището си
и се е дезинтересирала от него, доколкото от свидетелските показания се
установява, че тя е имала неограничен достъп по всяко едно време от етажа си,
разполагала е със собствени ключове и е влизала вътре когато си поиска и спрямо
нея не са предприемани никакви правни и фактически действия които да елиминират
достъпа й до жилището си, включително и да не бъде допускА. от брат си Л.. Същата
е имала достъп до жилището си както към 2000г., така и към 2005г., така и съм
датата на смъртта на майка си през 2012г., а и след това. Тези обстоятелства са
установени от всички разпитани свидетели, като никой от тях не е бил свидетел и не знае А. Б. да е изоставила жилището си,
да не се интересува от него, да го е занемарила и да не се грижи за него и да
не е допускА. в него от брат си Л., както и последният реално да го е завладял.
Въззивният съд напълно възприема показанията на свидетелите П.-К. и на П., същите са обективни, логични, последователни,
дадени са от лица които не са заинтересовани от изхода на делото, имат преки и
непосредствени впечатления за състоянието на жилището на наследодателката А. Б.,
обитаването му, както и на установените изключително добри, коректни,
безпроблемни и дружелюбни отношения и взаимоотношения между брат и сестра Л. и А.,
демонстрирани по това време и чак до смъртта на сестрата. В нито един момент и с
нито едно свое действие А. Б. не е обявила пред най-близките си хора, че е
възпрепятствА. от брат си Л. да си влезе в собствения си жилищен етаж и че той
иска да се титулува за негов собственик, да й е бил отнет достъпа до него и да не
може да го ползва и че той е правил ремонтите с цел да установи фактическа
власт върху имота й. Факт е, че наследодателката е живяла продължителен период
в чужд имот-този на брат й разположен на първия етаж, но е и факт, че през този
период от време връзката й със своя собствен втори жилищен етаж не е била
изгубена или прекъсната под никаква форма, същата го е посещавала когато си
поиска, държала е там дрехите си, простирала е изпраните дрехи на родителите си
и го е ремонтирала. Ремонтите в жилището й са извършени от нея, която е и
заплащала за тях, като малка част от тях са извършени от брат й Л., но
заплащането е било извършено с нейни собствени средства или със заемни
средства. Нещо повече, брат й Л. й е отказал да заплати своята си част от ремонта на обща част, а именно покрива на
жилищната сграда по причина, че в този момент е нямал средства. В тази връзка
съдът кредитира показанията на свидетелите
П.-К.П. и св.П.. Съдът не дава вяра на показанията на св. П. и св. П. П.,
досежно извършването на ремонтните в
жилищния етаж на наследодателката от стрА. на Л.Б. доколкото първата свидетелка
няма преки впечатления за времето на извършването им и не е участвала при
извършването им и показанията в тази част са уклончиви, непоследователни и
взаимно изключващи се, както и по причина, че същата няма преки впечатления от
извършването им доколкото след 2012г. не е посещавала изобщо жилищния етаж и няма как да знае какво е
правено през този период и до смъртта на наследодателката. Съдът не дава вяра и
на свидетеля П. П. поради неговата очевидна заинтересованост от изхода на
делото и зависимост от Л.Б. като негов работодател, която съществува и към
момента на депозирането на свидетелските показания, който очевидно депозира
показания в полза на Л.Б.. Не се установява обстоятелството той да е работил
едновременно и да е извършвал ремонти и в етажа собственост на Л. и в етажа, собственост
на сестра му А.. Нещо повече, свидетелят няма яснота какви точно ремонти е
правил в единия и в другия етаж, като ги подвежда под общ знаменател, като се
обърква по отношение вида и ремонтите правени в етажа на А.. Фактът, че той
твърди че всичко за ремонта който е извършил му е за плащано от Л. при положение, че има свидетелски
показания за плащания направени от А. чрез брат си за част от ремонтите
означава, че той е заинтересован от изхода на делото и цели да възпроизведе
обстоятелства от които да се възползва работодателят му по отношение вида и плащането
на ремонтите и намерението му да установи владее върху имота. По никакъв начин Л.Б.
не е установил, че парите за ремонтите са били лично негови, доколкото липсват
ангажирани писмени доказателства от една стрА. и предвид направеното оспорване,
а от друга се установява, че сестра му е имала заделен финансов ресурс с който
да извърши тези ремонти. Освен това моментът на предложението на Л.Б. към
сестра си за замяна собствеността на
двата жилищни етажа което отправя, безусловно следва да се свърже с влизането
на Р България в Европейския съюз на 01.01. 2007г., предвид търсеното от Л.Б.
европейско финансиране по програма за така наречените „къщи за гости“, което недвусмислено означава, че с
това си действие Л.Б. към този момент и независимо от ремонтите, които твърди,
че е правил безусловно признава правото на сестра си А. да е собственик на
процесния имот, за да иска замяна със своя
жилищен етаж, тоест, няма как да се приеме, че към този момент е налице извършено
валидно оспорване на правото на собственост на А. от брат й Л.. Липсват данни
след това предложение за замяна и последвалия категоричен отказ на сестрата да
се осъществи такава сделка, как, кога и с какви правни и фактически действия Л.Б.
е установил несъмнено своя фактическа власт върху имота й с намерение да го
свои, при положение, че и към тази дата, а и след това до смъртта на майка си и до собствената
си смърт, А. реално е обитавала и ползвала собствения си жилищен етаж, при
липса на данни тя да го изоставила и да се е дезинтересирала от съдбата му, още
повече както се установява и от свидетелите, че същата е имала намерение да го
завещае на племенницата си Д.. Ако тя повече не е обитавала етажа си и е била изгонена
от брат си и той го е завладял трайно и постоянно и че същата е била реално
лишена от всякакъв достъп до него, няма логично обяснение недвусмислено заявеното
от нея, че ще го завещава на свой близък роднина. Установява се от
доказателствата по делото, че ответникът
Л.Б. в нито един момент не е предприел действия, които да пречат на наследодателката
да ползва процесния имот нито да е заявявал, че той е негов собственик, да я е лишил от достъп и да е отказвал да я допусне
в него и да й даде ключ.Този правен извод е направен от районния съд и
въззивният съд напълно го споделя. Недоказано по делото остА. твърдението на
ответника Л.Б., че той реално е осъществил фактическа власт върху имота през
2000г. доколкото липсват каквито и да било данни въз основа на които да се
направи непротиворечив извод, че е налице реално и трайно изоставяне и
неизползване на етажа от неговия собственик. Напротив жилището многократно е
посещавано от А., същата е била наясно с неговото състояние дори е и
предприемала действия по ремонтирането му, наред и въпреки ползването от нейна
стрА. и на първия жилищен етаж във връзка с обгрижването на своята майка.
Всички ремонти в жилището са извършени със знанието на неговия собственик.
Липсват данни някой от тези ремонти да извършен без знанието и съгласието на А.
Б., респективно без нейно участие при заплащането му. Извършването на част от
ремонтите и от брат й Л. чрез негов пряко подчинен работник и дори да се приеме,
че са заплатени с негови средства не
представлява фактическо и правно действие, което да доведе до установяване на
фактическа власт и до активиране на презумпцията по чл.69 от ЗС доколкото
липсват данни за установена в последствие надлежно такава фактическа власт
която да елиминира и изключи изобщо властта на собственика върху имота си по
начин, че същият да е лишен безвъзвратно от достъп и от възможност да посети и
да влезе в жилището си и да го ползва по неговото пряко и непосредствено предназначение.
В най-добрия случай братът Л. би имал основание да претендира заплащане на разходите
по ремонтите, ако са доказани, че са извършени от него и със свои средства след тяхното точно установяване по
основание и по размер. Както се посочи
ремонтите са от категорията на така наречените традиционно типични ремонти представляващи необходимите ремонтни
дейности за поддържане на жилището във функционален и добър общ вид за живеене
и ползване по предназначение. Това са обикновените ремонти, присъщи за всеки един
жилищен имот. В случая не се касае нито за пристрояване или надстрояване или за
извършване на довършителни ремонти на значителна стойност, които по своя
характер и естество да водят несъмнено на извод, че извършилият ремонтите е
установил не само трайна фактическа власт върху обекта, но и че доказва по този
начин, а и с последващите си след ремонта действия недвусмислено намерението си да свои имота
като свой собствен, като недопуска по никакъв начин собственика му в него нито,
че владението му е прекъснато за период по дълъг от 6/шест/месеца. В случая не
е установена нито фактическа власт нито непрекъснатост на владението на Л.Б. по отношение на този делбен имот.
В този
смисъл обжалваното решение е валидно, допустимо и по същество правилно в обжалвА.та
му част и не страда от пороците посочени във въззивната жалба.
Трайна
и последователна е съдебната практика,
че правото на собственост не се придобива автоматично, но се придобива с
изтичането на срока по чл.79 от ЗС.Ответникът Л.Б. в нито един момент приживе на собственика на
етажа и негова сестра не се е позовал, че е придобил имота по давност.Ако е имал в предвид твърдяното начало на придобивна
давност от 2000г., защо не е се позовал на тази давност пред живата си сестра примерно
още през 2010г., и още тогава да се снабди с констативен нотариален акт за
собственост или през 2015г. когато също е била жива сестра му, както и примерно
до нейната смърт през 2017г. Логично е да не може да се позове на давността
защото той не е упражнявал същинска фактическа власт като владение върху
жилището й, не е препятствал по никакъв начин достъпа на сестра си до жилищния й
етаж, нито открито да е заявявал пред нея намерението си да свои имота й за
себе си. Вместо това той през целия този период от време се е намирал в приятелски
и нормални родствени отношения със сестра си и по никакъв начин, по никакъв
повод и с никакви свои явни действия не й е заявил ясно и открито, че той се счита и се легитимира за
собственик на имота й тъй като тя не го стопанисва, не се грижи за него,
изоставила го е на произвола на съдбата и няма интерес повече да го притежава и че той реално
й забранява всякакъв достъп до него като и не й дава ключове до жилището. Поведението
на Л.Б. е в хипотеза на упражнявано скрито владение, без неговото явно афиширане,
без никой друг да знае за това, даже и
родителите му, включително и действителния
собственик, което елиминира намерението му да свои имота като свой
собствен. Нещо повече, пред нито един от свидетелите разпитани по делото Л.Б.
по никакъв начин не е манифестирал, дори не е загатнал, че прави ремонт на
жилището на сестра си с намерение да стане негов едноличен собственик тъй като той
се счита за такъв, че сестра му е съгласна с това и не му се противопоставя, че
тя е изоставила жилището си и се е дезинтересирала напълно от него, и затова
той го ремонтира за да го запази и защото се чувства негов собственик и лишава
сестра си от достъп до него. Обективният елемент на владението-упражняването на
фактическа власт съвпада с този при държането, но субективният елемент определя
упражняването на фактическата власт върху имота като владение, като
законът предполага наличието на намерение
да се свои вещта.Изводът е, че за да се трансформира фактическото състояние на
упражнявА. фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно
право в самото вещно право е необходимо
потвърждаване наличието на намерение за
своене чрез позоваване на последиците на придобивната давност.В случая,
волевото изявление на субективния елемент на владението чрез възражението при
наличен спор за собственост като процесуално средство е с цел легитимиране на
придобитото вещно право, тоест за да придобие Л.Б. право на собственост,
предполагаемото намерение за своене следва да бъде потвърдено. В случая, то не
се потвърждава приживе на действителния собственик сестра му А., а едва след
нейната смърт, с оглед да я лиши по този начин от възможност лично да оспорва като
титуляр на правото на собственост върху етажа както началото на установяване на
фактическата власт така и наличието на субективния елемент.Трайна е и последователна
съдебната практика в посока, че когато
ползващото имота лице извърши действия които надхвърлят обикновеното
ползване на този имот като например
надстрояване или пристрояване, извършване на довършителни работи в имота,
участие в разноските за общите части на жилищната сграда и собственикът не се
противопостави на тези действия, това сочи на намерение за своене на имота.От
данните по делото несъмнено се налага извода, че извършените в жилищния етаж
ремонтни работи са свързани с нормалното функциониране и ползване на този етаж
по предназначението му за задоволяване на жилищни нужди на живеещите в него, в
който случай извършването на такива ремонти не представлява действие, с които
се надхвърлят обикновеното ползване на имота /виж описаните в отговора на
исковата молба ремонтни дейности/,респективно не е налице каквато и да било промяна
на намерението за своене на имота от стрА. на Л. Б.. Освен това, в случая не би
могло да се обоснова извод за предоставяне от собственика на имота и лицето на което евентуално
е предадено владението, /а такова реално няма/, да извършва действия
надхвърлящи обикновеното ползване на имота поради категоричната липса и
неустановеност да са извършвани именно такива действия, респективно собственикът
им да не се противопоставя.
В тази
връзка са Постановление №6 от
27.12.1974г. по гр.д.№9/ 1974г. на Пленума на ВС; Тълкувателно решение № 1 от
06.08.2012г. на ВКС по тълк.д.№1/2012г.,ОСГК; Тълкувателно решение №4 от 17.12.
2012г. на ВКС по тълк.д.№4/2012г. ОСГК; решение №91 от 02.07.2010г. на ВКС, по
т.д.№713/2009г.,ІІ т.о.; решение №3 от 25.01.2016г. на ВКС по
гр.д.№3973/2015г., І г.о; решение №114 от 20.06.2016г. на ВКС по гр.д.№
760/2016г.,І г.о.; определение №184 от 13.04.2018г. на ВКС по гр.д.№3874
/2017г., І г.о. и други.
Предвид
изложеното обжалваното решение по допускане на делбата по отношение на процесния
втори жилищен етаж ведно с идеалните части от мазето и от тавА., и при определените от съда равни квоти ще
следва да се потвърди.
Не са
налице пороци на същото изложени във въззивната жалба.
Съдът
не присъжда разноски в полза на ответника по въззивната жалба Г.Б. предвид липсата на представени доказателства
установяващи извършения разход, както и неговия характер, независимо, че в
отговора на въззивната жалба е направено такова искане.
Водим
от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
решение на В.ски районен
съд №267 от 09.08.2019г. постановено по гр.д.№519/2018г. по описа на същия съд,
В ЧАСТТА С КОЯТО е допуснато извършване на съдебна делба между Г.В.Б., ЕГН **********,*** и Л.В.Б., ЕГН: **********,***, на следния недвижим имот: втори жилищен етаж от двуетажна масивна къща,
построена в УПИ XXIX /двадесет и девети /, пл. №3539, в квартал № 180, по КК на
гр. В., одобрен със Заповед № 300-4-41/11.05.2002г. на АГКК, при граници и
съседи по скица - от север УПИ XXVII, пл. № 3538, от изток УПИ III, пл. № 3540
, от запад - улица и от юг - УПИ XXVI, пл. № 3542, ведно с 1/2 ид. част
от мазето и тавА., при следните квоти: 1/2 ид.ч. за
Г.В.Б. и 1/2 ид.ч. за Л.В.Б..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд
на Р България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: Членове:1. 2.