Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, …………..
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори
касационен състав, в публично съдебно заседание на трети юни две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Александър
Атанасов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 928/2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на П.С.Т.,
ЕГН: **********,*** чрез адвокат М.Д., срещу Решение № 260356/12.03.2021г.,
постановено по н.а.х.д. № 3126/2020г. по описа на Районен съд гр. Варна,
двадесет и трети състав.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за
незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила и в нарушение на материалния закон и необоснованост. Формулирано е
искане съдът да отмени въззивното решение и потвърденото с него наказателно
постановление. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред
въззивната и касационната инстанции с основание чл.62, ал.3 от ЗАНН, във връзка
с чл.38, ал.2, във връзка с чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата.
Ответникът Областна дирекция на МВР
гр. Варна чрез процесуалния си представител К.Л.А.– старши юрисконсулт, с
депозирани писмени бележки с.д. № 8221/02.06.2021г., оспорва жалбата, като счита
същата за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Варна, дава заключение за основателност на касационната жалба.
Административен съд - Варна, като обсъди
първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218,
ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна
по следните съображения:
С НП № 436а-127 от 17.06.2020г. на
Директора на Областна дирекция на МВР гр. Варна, на жалбоподателя на основание
чл.209а от Закона за здравето /ЗЗ/ е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 /триста/ лева.
От фактическа страна, районния съд е
приел за установено следното:
На 23.04.2020г. около 12.55 часа, служители на ІІ
РУ-Варна, един от които св. Николай С , в изпълнение на служебните си
задължения, със служебен автомобил се намирали на кръстовището на
ул.“Кюстенджа“ и ул.“Черна“. Там, в близост до контейнери за смет до читалище
„Маяковски“ забелязали мъж, който бил без поставена предпазна маска, с което се
нарушавали въведените противоепидемични мерки. Поради това и му извършили
проверка, в началото на която той се намирал до контейнер за смет и държал
долница на анцуг. От представената лична карта св.С установил, че мъжът е въз. Т.. Свидетелят го
попитал защо е без маска, а въззивникът отговорил, че маската не го пази.
Тогава св. С го уведомил, че ще му бъде
съставен акт за установяване на административно нарушение, като въз. Т. казал,
че ще възрази. Така св. С съставил
против Т. акт за установяване на административно нарушение за това, че е
нарушил и не е изпълнил въведените със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. за
допълнение на Заповед №РД-01-124/13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването
противоепидемични марки по чл.63, ал.1 от Закона за здравето, тъй като на
открито обществено място не е поставил задължителна защитна маска на лицето или
друго средство, покриващо носа и устата. Деянието било квалифицирано като
такова по чл.209а от ЗЗ. Въз основа на съставеният АУАН е било издадено
процесното наказателно постановление.
В мотивите на оспорения съдебен акт съдът е приел, че
при съставяне на АУАН и издаването на НП са спазени изискванията, визирани в
императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Същите са издадени от
компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Приел е още, че
административнонаказателното производство е било проведено законосъобразно.
Съдът е счел, че правилно административнонаказващия орган е констатирал
нарушение на Закона за здравето, като е отнесъл фактите към хипотезата на
правната норма. Позовавайки се на събраните по делото доказателства, съдът е
счел за безспорно установено, че въз. Т. на 23.04.2020г. е бил установен от
полицейски служители на ІІ РУ-Варна докато се намирал на открито обществено
място на кръстовището на ул.“Кюстенджа“ и ул.“Черна“, в района на читалище
„Маяковски“, като не е имал поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата. Изложил е
мотиви защо не може да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, както и за
правилността на наложената на Т. глоба в размер на 300.00 лева.
Така постановеното решение е неправилно
поради следното:
Спор между страните относно фактите няма. Настоящият
състав на касационния съд намира обаче, че деянието представлява маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Макар и формално да е осъществен съставът
на административно нарушение, деянието, в своето конкретно проявление разкрива
една незначителна степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. По делото са налице смекчаващи обстоятелства,
които обосновават по-малка степен на обществена опасност на извършеното от Т.
деяние. Установено е, че същият се е намирал на обществено достъпно място – на
улицата до казаните за смет, без предпазна маска; в близост не е имало хора, не
са настъпили никакви вредни последици. Според приложимостта на общата
разпоредба на чл.28 от ЗАНН, за маловажен случай на административно нарушение,
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да се
отмени, като се постанови друго по съществото на спора и се отмени
наказателното постановление.
С оглед изхода на спора, основателно и своевременно
направено се явява искането на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на
адвокатско възнаграждение. На осн. чл.38, ал.2, във вр. с чл.38, ал.1 от Закона
за адвокатурата, във вр. с чл.18, ал.2, във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответника
следва да бъде осъден да заплати на адвокат М.И.Д. от Адвокатска колегия гр.
Варна, № ********** сумата в размер на 300 лева, адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на осн.
чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд –
Варна, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260356 от 12.03.2021г.
на Районен съд гр.Варна, постановено по н.а.х.д. № 3126/2020г., като вместо
него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ наказателно постановление № 436а-127 от 17.06.2020г.
на Директора на Областна дирекция на МВР гр. Варна, с което на П.С.Т., ЕГН: **********,***,
на основание чл.209а от Закона за здравето /ЗЗ/ е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Варна да заплати
на адвокат М.И.Д. от Адвокатска колегия гр. Варна, № ********** сумата в размер
на 300 лева, адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: