РЕШЕНИЕ
№ 4433
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110216578 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Й.
А.З. (чрез процесуален представител) срещу ЕФ серия К, № 5294779, на СДВР, с който на
жалбоподателката за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4
вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1200
лева. От страна на жалбоподателката се прави искане за отмяна на фиша и за присъждане на
разноски, като се излагат конкретни доводи за нарушаване на процесуалните правила и на
материалния закон. Възиваемата страна посредством упълномощен юрисконсулт излага
конкретни доводи за процесуална и материална законосъобразност на обжалвания ЕФ, като
иска потвърждаването му и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От писмените доказателствени материали (с изключение на удостоверението за одобрен тип,
както и отчасти с изключение на протокола за използване на АТСС – виж по-долу!) и от
предявените в съдебно заседание снимки (разпечатки), включително информацията на гърба
на една от тях, се установява по несъмнен начин изложеното от фактическа страна в
обжалвания ЕФ, към която фактическа обстановка съдът препраща (забрана за използване на
подобна техника за излагане на установената от съда фактическа обстановка не се открива в
релевантната нормативна уредба), както и (се установява още) съобразеността на процесния
ЕФ със съответната заповед на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на образец
и метрологичната годност на процесното техническо (измервателно) средство към
процесната дата - съответното одобряване на типа (виж и по-долу!) и успешното
преминаване на измервателното средство през метрологична проверка със срок на валидност
към датата на установяване на нарушението (т. е. - спазването на съответните изисквания по
1
ЗИ), а също (се установява още) и това, че упоменатият в процесния ЕФ предходен такъв
фиш е бил издаден срещу въззивничката (родена през 2000 г.) за нарушение по чл. 21, ал. 1
от ЗДвП (санкционирано на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП) и че процесният (по
настоящото дело) фиш е издаден на 28.09.2021 г. и е връчен на нарушителката на 05.11.2021
г. Приложени са напълно достатъчен набор от материали (в това число снимка),
удостоверяващи въведеното с пътен знак ограничение на скоростта. Приложеното
удостоверение за одобрен тип не може да бъде свързано (или поне не еднозначно) с
посоченото в ЕФ, в отразената на гърба на снимката на самото нарушение информация и в
протокола за използване на АТСС техническо средство, но от приложения протокол за
метрологична проверка, издаден от служител на БИМ, е видно не само успешното
преминаване на съответната метрологична проверка, но и че устройството е от одобрен тип
(за установяване на съответствието или несъответствието с такъв изобщо се извършва
периодичната метрологична проверка, за каквато е издаден съответният приложен по делото
протокол от БИМ); впрочем, неслучайно в разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП не е
указано изпращането на съда на данни за одобряването на типа, а само на данни за
извършената метрологична проверка. В приложения протокол за използване на АТСС пък е
посочено „АТСС е преминало метрологична проверка:“… , след което е посочен протокол
от 21.02.2020 г., удостоверяващ годност за експлоатация до 21.02.2021 г. – очевидно е, че се
касае за грешка от техническо естество, а приложеният по делото протокол от БИМ се
отнася до метрологична проверка именно на конкретното средство за измерване – посочен е
тип Cordon M2 и на друго място в протокола е посочено MD 1192, каквито данни за АТСС
са посочени и в приложения протокол за използване на АТСС, а в информацията на гърба на
снимката относно установяване на нарушението досежно идентификационен номер на уреда
е посочено MD 1192, а на лицевата страна на същата разпечатка (под самата снимка) е
посочено „Радар: „CORDON-M”2 Сер. #MD1192”. С други думи, няма съмнение, че именно
за използваното в случая средство за измерване се отнася приложеният протокол от
метрологична проверка, т. е. – че такава е премината успешно от същото със срок на
валидност, обхващащ и процесната дата 27.05.2021 г.
Правилно при това положение е приложен законът. В тази връзка:
Посочването на привръзка между алинеи 2 и 1 на чл. 21 от ЗДвП не е некоректно, доколкото
съществува пряка логическа връзка между двете разпоредби (едната установява изключение
от другата), като при всяко положение в обжалвания ЕФ ясно е посочено, че процесното
ограничение на скоростта е въведено с пътен знак (т. е. налице е визираното преди малко
изключение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП).
Административното нарушение попада в обхвата на пар. 6, т. 33 от ДР на ЗДвП (хипотезата
на извършване в съответния едногодишен срок). В контекста на уредбата по чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП вр. пар. 6, т. 33 от ДР на ЗДвП ирелвантно е дали именно жалбоподателката е
управлявала процесното МПС в случая; от значение е това, че наказанието се налага на нея
(като регистриран собственик на МПС) и за съответното предишно административно
нарушение (без значение дали и тогава именно тя е управлявала) е наложено
административно наказание също на нея.
2
Макар да липсва във фиша изрично посочване на привръзка с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, то
от съпоставката между фактическото описание на административното нарушение и
правната му квалификация просто няма какво друго да следва, освен че се визира именно
хипотеза на попадащо в обхвата на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП административно нарушение,
извършено, обаче, в условията на повторност – касае се за превишаване на максималната
разрешена скорост с 49 км./ч., т. е. превишение над 40 км/ч., но под 50 км./ч., в населено
място, като е наложена глоба в размер на 1200 лева, т. е. именно двойният размер на глобата
по чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Несъобразяване с изискванията по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в
тази връзка не е налице, доколкото нарушената разпоредба е посочена и тя е чл. 21, ал. 2 вр.
ал. 1 от ЗДвП, но дори и да следваше да се приеме, че под нарушени разпоредби в чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП законодателят има предвид и тези, явяващи се основание конкретно за
санкционирането, то нарушението на процесуалните правила не би било съществено
(съобрази чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН!), именно доколкото е
налице в крайна сметка яснота относно това за какво административно нарушение и от
гледна точка на правната му квалификация е ангажирана отговорността; често повтаряната в
практиката теза за строго формалния характер на административно-наказателното
производство, застъпена и в процесната жалба, е дълбоко неправилна – строго формална се
явява например уредбата относно записа на заповед съгласно ТЗ, но не и уредбата относно
административно-наказателното производство – иначе нямаше да съществуват разпоредбата
на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН и възвеждането само на същественото (а не изобщо) нарушаване на
процесуалните правила като основание за отмяна в разпоредбата на чл. 63, ал. 3, т. 2 от
ЗАНН. За нарушението по чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП не се предвижда наказание
лишаване от право, а само глоба, поради което издаването на ЕФ не е в несъответствие и от
тази гледна точка с уредбата по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Изобщо, съдът не намира отклонение
на атакувания ЕФ от уредбата по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП или поне съществено такова,
включително като ясно е посочено управление на кое точно МПС кога (в това число че се
касае за населено място) и къде е осъществено, с каква скорост, при какво и как въведено
ограничение на скоростта, каква глоба се налага и как може да се заплати тя доброволно,
като освен това е посочено също така съвсем ясно влизането в сила и кога на кой точно фиш
обуславя извода за повторност. Уредбата по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, която има за очевидна
цел опростяване на административно-наказателното производство, не съдържа изискване за
посочване в ЕФ на правното основание, обуславящо извода за повторност на
административното нарушение. От изложеното в атакувания фиш може да се получи
напълно достатъчна с оглед осъществяване на процесуалното право на защита информация
относно фактите, обуславящи извода за повторност.
В обжалвания ЕФ изрично е посочена разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП като основание
за издаването му, като друг е въпросът, че самата уредба по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, в която
законодателят е установил изискванията към съдържанието на ЕФ, липсва изискване за
посочване на нормативните разпоредби, явяващи се основание за самото издаване на фиша.
Визираното в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП отсъствие на контролен орган не означава, че при
обработката на получените от АТСС данни не може да бъде направен извод за повторност н
3
административното нарушение по смисъла на ЗДвП. Видно от легалните дефиниции по пар.
6, т. 63 от ДР на ЗДвП и по пар. 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗАНН, получените от АТСС данни
подлежат на обработка при издаване на ЕФ, което не означава, че фишът се издава в
присъствие именно на контролен орган (т. е. такъв по чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП).
Липсва нарушение и на чл. 10 от № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата или поне липсва съществено такова нарушение – протокол за
използване на АТСС е съставен, а техническата грешка в него досежно това кой точно
протокол за проверка удостоверява метрологичната годност на измервателното средство в
крана сметка не е довела реално по никакъв начин до ограничаване на процесуалните права
на нарушителката.
При извършената цялостна (включително служебна) проверка по реда на чл. 314 от НПК вр.
чл. 84 от ЗАНН съдът не констатира каквито и да било основания за отмяна или за
изменение на ЕФ, поради което при съобразяване на чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр.
чл. 58д, т. 4 от ЗАНН обжалваният фиш следва да бъде потвърден. При този изход на делото
липсва правно основание за присъждане на разноски в полза на въззивничката, а
въззиваемата страна има право на присъждане на юрисконсултско възнаграждение
съобразно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, което с оглед действителната фактическа и правна
сложност на делото следва да бъде определено в минималния допустим от последната
посочена разпоредба сума.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия К, № 5294779, на СДВР.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката.
Осъжда жалбоподателката Й. А. З. да заплати на СДВР сумата от 80 лева – разноски по
делото, а именно юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4