№ 21
гр. Кюстендил, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20221520101260 по описа за 2022 година
П. К. В.,ЕГН ********** от ******** е прдявил против „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ООД,ЕИК *********,адрес на управление-гр.София,район
Триадица,бул.“България“№ 81 В,иск да бъде признато за установено по
отношение на ответното дружество,че ищецът не му дължи сумите по ч.гр.д.№
14363/2009 год. по описа на СРС,по което дело е издаден изпълнителен влист
от 15.05.2009 год.,както и сумите оп образуваното против ищеца изп.д.№
20219240405905 по описа на ЧСИ с рег.№ 924 при КЧСИ-София.Претендират
се и разноски по делото.
Ответното ТД е сторило отговор на ИМ,съгласно който искът е допустим и
основателен.
КРС,след като обсъди при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК събраните по делото
доказателства,приема за установено следното:
Видно от материалите по ч.гр.д.№ 14363/2009 год. на СРС е,че същото е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
1
задължение по чл.410 ГПК от „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ЕАД против ответникът за
сумата от 1989,90 лв.,дължаща се по договор от 06.03.2006 год.,сключен между
посочените лица.Заявлението е уважено с издаването на заповед от 03.04.2009
год.,на гърба на която е поставен удостоверителен щемпел,че е издаден
изпълнителен лист. От представеният като доказателство по делото изп.лист от
дата 15.05.2009 год./л.6/ е видно,че диспозитива му е съответен на този по
цитираната заповед.
Горният изпълнителен лист,бил представен пред ЧСИ Анелия Василева с
рег.№ 813 при КЧСИ-София,видно от молбата /л.1/ от изискането от съда и
изпратено изп.д.№ 20219240405905 на ЧСИ Галин Костов с рег.№ 924 при
КЧСИ-София.От матералите,предтавляващи съдържанието на това изп.дело се
установява и следното.По образуваното изп.дело № 20128130401909 на ЧСИ
Василева бил наложен запор върху Банкови сметки на ищеца и изпратено
запорно съобщение на 08.11.2012 год.,след което по молба на взискателя от
22.02.2014 год. делото било прехвърлено на ЧСИ Димитър Вълков с рег.№ 861
при КЧСИ-София,пред когото на 28.02.2014 год. взискателят сторил искане за
налагане на запор върху банкова сметка на длъжника в Банка „ДСКС“ЕАД а
ЧСИ Вълков наложил освен в тази запори на банкови сметки и в още редица
банки на дата 29.05.2014 год.С молба от 29.05.2014 год.ответното ТД на
основание сключеният между него и Взискателят Споразумение за покупко-
продажба и прехвърляне на вземания,по силата на което твърдяло че
ВЗИСКАТЕЛЯТ му е прехвърлил вземанията си от ищеца,поради което
пожелало да бъде конституирано като ВЗИСКАТЕЛ на мястото на
първоначалния в изпълнителния процес,която молба била удовлетворена с
резолюция на ЧСИ от същата дата върху самата молба.С молба от 24.08.2015
год.ответното ТД поискало налагането на запори върху трудово
възнаграждение,МПС на длъжника и възбрана на недвижимото му
имущество,която била удовлетворена с полагане на писмена резолюция от
ЧСИ върху самата молба.Няма доказателства да са изпращани отделни
запорни съобщения до конкретни банки,нито за резултати от тях,като на
13.09.2015 год. ответното ТД поискавло отново от ЧСИ Вълков налагането на
запори върху трудово възнаграждение,МПС и банкови сметки,като молбата
била удовлетворена с писмена резолюция върху самата нея на датата на
постъпването й.Нова молба от ответното ТД била депозирана на 06.08.2018
2
год. пред ЧСИ Вълков и същият на датата на молбата в писмена форма
наложил запори върху новооткрити банкови сметки и трудовото
възнаграждение на ищеца.Поредна молба ответното ТД депозирало пред ЧСИ
на 28.07.2020 год.
По неустановени по делото причини изпълнителното производство било
прехвърлено на ЧСИ Галин Костов с рег.№ 924,пред когото на 22.03.2022 год.
ответното ТД депозирало поредна молба за установяване на банкови сметки на
длъжника и налагане на запор върху тях,ако съществуват.Запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца бил наложен на 19.05.2022
год.,съобщението за новообразуваното изп.дело № 20219240405905 било
получено от ищеца на 08.06.2022 год.,на същата дата той подал молба за
вдигане на наложеният запор срещу поетото задължение да внася месечно по
вземанията по 500.00 лв.,на 09.06.2022 год.,видно от съобщение за вдигане на
запора същият бил вдигнат.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените
писмени доказателства, като същата обуславя извод на съда за
неоснователност на исковата претенция, поради което и същата хще бъде
отхвърлена. Мотивите на съда са следните:
На първо място следва да се отбележи,че доказателствата по делото сочат на
това,че ответникът не се е снадбил с изпълнителен лист за вземанията
си.Изпълнителният лист е издаден при данни и доказателства за постановена
преди това заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410
ГПК в полза на трето,неучастващо в процеса лице,както е отбелязано върху
същата по ч.гр.д.№ 14363/2009 год. на СРС,изискано и приложено като
доказателство в цялост към настоящото.В представеният като доказателство
изп.лист е допусната грешка досежно годината на делото,тъй като
действителната е 2009 год.,а не както е посочена в него 2008,като грешката е
несъществена за резултата по делото.Видно е ,че изп.лист е издаден по
изисканото ч.гр.д.на СРС тъй като е налице идентичност в страните,вкл. ЕГН
на ищеца,предмет и суми,номер на делото и датата на заповедта.По делото
ответникът се легитимира като носител на вземанията по изпълнителният
3
титул на основане на сключен между него и заявителят в заповедното
производство договор за цесия,по отношение на който ,бланкетен по
съдържание,не се представиха доказателства,че конкретно вземането по
горният изп.лист е попадало в обхвата му,но конкретно тактова възражение не
е релевирано в процеса и не е негов предмет.
Съгласно чл.116,б.“б“ и “в“ ЗЗД давността се прекъсва с
предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително
производство; ако искът или възражението или искането за почване на
помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята
прекъсната и с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Анотирана съдебна практика
По силата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД новата давност, която тече от прекъсването
на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила
съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение. Това е така,
защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща
страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува
към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. /Съгласно чл.
424 ГПК длъжникът може да се оспори вземането по исков ред само при
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено
значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на
срока за възражение и съгласно чл. 439 ГПК той може да оспорва чрез иск
изпълнението, но само въз основа на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното
основание/. Законодателят е преклудирал възможността за възражения срещу
заповедта за изпълнение. След изтичане на срока по чл. 414 ГПК, за длъжникът
остава само възможността за оспорване на вземането по чл. 424, ал. 1 ГПК.
Извън това и след срока по чл. 424, ал. 2 ГПК, за длъжника не съществува
форма за искова защита, с която да оспорва вземането. Задължителната
практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК /когато възражение
не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за
установяване на вземането/, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение
по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418
ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новият процесуален ред
4
заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните
изпълнителни основания по чл. 237 ГПК-отм. / и оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се
преклудират /вж. решение по т. д. № 1562/2015 г. на І т. о., по гр. д. №
1722/2021 г. на ІV г. о. / .Изводимо от горните съображения давността за
погасяване на вземането на изпълнителният лист не е била изтекла до
05.09.2012 год.,когато кредиторът по изп.лист и взискател по изп.дело №
2012813040190982012 год. на ЧСИ Анелия Василева е сторил искане за
налагане на запори върху вземания на длъжника по това производство и ищец
в настоящото.
Изпълнителното производство се образува на осн.чл.426, ал.1 ГПК, въз
основа на представен изпълнителен лист и посоченият по посоченото по-горе
заповедно производство е бил представен пред ЧСИ ВАСИЛЕВА и същата е
наложила запори върху сметки на ищеца на 03.11.2012 год.След тази дата
против ищеца принудителни действия по събиране на вземането са били
искани многократно по молби на взискателя-кредитор-на 28.02.2014
год.,29.05.2014 год.,24.08.2015 год.13.09.2016 год.,06.08.2018 год.,28.07.2020
год.,19.05.2022 год.,като в една част на молбите,съдържащи искане за
прилагане на конкретни принудителни способи ЧСИ не е реагирал никак-нито
с оставяне на молбата без движение и даване на конкретно указание за внасяне
на дължими такси по реда на ЗЧСИ,нито чрез изискване за внасяне на някаква
допълнителна яснота относно исканият способ,нито по друг начин.По молбите
от 29.05.2014 год.,13.09.2016 год.06.08.2018 год.и 19.05.2022 год. ЧСИ е
изпращал изрично запорни съобщения.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи - ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Настоящият докладчик счита, че т. 10 на ТР № 2/2015 г. дава тълкуване на
правна норма, която вече е била предмет на тълкуване с ППВС № 3/1980 г.,
при което новото тълкуване действа само занапред - след датата на
тълкувателното решение /26.06.2015 г./, преди която дата, изпълнително дело
№ 20148610400352 на ЧСИ ДИМИТЪР ВЪЛЧЕВ ВЪЛКОВ вече е било
образувано, то като заварено с оглед на новото тълкуване, спирането на
давността по същото трябва да се счита преустановено от момента на отмяната
5
на ППВС № 3/18.11.1980 година извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015
година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, а именно
от 26.06.2015 год.
Както бе посочено по-горе на определени интервали от време, никой от
които не надхвърля двугодишният срок за прекратяване на изпълнителното
производство,нито петгодишният за погасяване на вземането по изп.лист по
давност,взискателят е искал извършването на конкретни принудителни
действия против ищеца,а след 26.06.2015 год. всяко едно такова действие е
прекъсвало теченето на давността за погасяване на вземането,предвид
правилото, че нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата,
на която е поискано последното валидно изпълнително действие,като
съответно до ,между посочените дати и от последната до датата на предяваване
на иска давността не е изтекла и предявеният иск е неоснователен.
С оглед изложеното по-горе стореното признание на иска от ответникът не
обвързва съда.
Няма данни и доказателства по делото ответникът да е сторил
разноски,поради което такива няма да му се присъждат.
Водим от горното и на осн.чл.439 ГПК,съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от П. К. В.,ЕГН
********** от ******** против „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ООД,ЕИК
*********,адрес на управление-гр.София,район Триадица, бул.“България“№
81 В,иск да бъде признато за установено по отношение на ответното
дружество,че ищецът не му дължи сумите по ч.гр.д.№ 14363/2009 год. по описа
на СРС,по което дело е издаден изпълнителен влист от 15.05.2009 год.,както и
сумите по образуваното против ищеца изп.д.№ 20219240405905 по описа на
ЧСИ с рег.№ 924 при КЧСИ-София,поради погасяването им по давност.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на
преписи.
6
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7