№ 983
гр. София , 22.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и втори декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно
дело № 20201000601361 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, във връзка с Глава 22-ра
от НПК.
С определение от 24.11.2020г., постановено по ЧНД №3929/2020г.,
Софийски градски съд, НО, 14 състав е оставил без уважение молбата на
осъдения Я. Е. З. за условно предсрочно освобождаване.
В законния срок против определението на съда е постъпила частна
жалба от защитника на осъденото лице З. –адв.Б. Х.. В жалбата се поддържа,
че същото е постановено при нарушение на материалния закон и неправилно
прилагане на процесуалните правила. Съдът бил подходил формално при
прилагане на материалния закон, тъй като не бил приложен духът на закона.
Съобразил се е със становището на служителите на СЦЗ, които само
формално са изготвили своя доклад, където се съдържали съществени
противоречия. Л.св. заявява, че е осъзнал вината си и се стреми да се поправя,
данни за което не били приложени в досието му. Не било взето предвид
тежкото здравословно състояние и възрастта му, поради това не може да
участва активно в социалните и превъзпитателни дейности. Моли да бъде
отменено обжалваното определение и да бъде постановено друго, с което да
бъде уважена молбата му за предсрочно условно освобождаване.
Софийски апелативен съд, като взе предвид доводите, залегнали в
частната жалба и като се запозна с материалите по делото намери, че за
изясняване на обстоятелствата във връзка с постъпилата молба за условно
предсрочно освобождаване, както и съобразявайки принципа за
непосредственост в наказателния процес, е необходимо делото да бъде
1
насрочено в открито съдебно заседание по реда, и на основание разпоредбата
на чл.345, ал.1, алт.2 от НПК за събирането на доказателства.
В проведеното въззивно съдебно следствие настоящият състав
приобщи към доказателствата по делото актуална справка от Затвора *** за
изтърпяната част от наказанието, проведе разпит на допуснатия като свидетел
по делото ИСДВР Т. Г. и изслуша лишеното от свобода лице З..
В пледоарията си пред въззивния съд представителят на САП взема
становище, че жалбата е основателна. З. е изтърпял по-голяма част от
наказанието. Показал е добро поведение, за което е бил е награждаван.
Понастоящем не може да се движи, има силно затруднено зрение, не може да
участва в общите дейности. С оглед разпита на свидетеля, който е работил с
л.св. само 5 месеца, счита че липсва актуално становище на затворническата
администрация. Същевременно, личните впечатления на инспектора са по-
скоро положителни. Счита, че администрацията не може да работи с него в
бъдеще, престоят му в стационара няма да доведе до процес на поправяне.
Същият ще бъде предаден, за да бъде екстрадиран в Израел, което също е
аргумент жалбата му да бъде уважена. Независимо то немалкия остатък, дава
мнение, че лицето може да бъде условно предсрочно освободено.
Представителят на Н. София инспектор М. моли да бъде оставена
молбата на осъдения без уважение.
Упълномощеният защитник на осъдения - адв.Х., моли да бъде
уважена жалбата по аргументите, изложени в нея. Счита, че СГС е погледнал
формално на закона.
Предпоставката за изтърпяване на по-голямата част от наказанието е
изпълнена. Счита, че докладът и становището на администрацията на
затвора, че не се е поправил, са написани формално, тъй като е използван стар
доклад. Инспекторът не изказва своето становище как може да се работи с
л.св. З. в условията на затвора и за неговото поправяне. Моли за хуманно
отношение към него, макар да не влиза в изискванията на закона. Дори и да
иска, не може да участва активно в превъзпитателната работа, както е описана
в доклада. Той осъзнава своята вина, изказал е съжаление за това, което е
направил, и се опитва от три, четири години да се поправи. Моли да бъде
отменено определението на СГС и бъде постановено друго, с което З. да бъде
освободен условно предсрочно.
Осъденият З. в лична защитата, чрез преводача, поддържа казаното
от защитника си. Заявява, че много съжалява и дава дума, че никога повече...
2
В последната си дума пред въззивния съд моли да бъде пуснат да се
отиде при децата.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид доводите,
залегнали в частната жалба, становищата на страните и като се запозна с
материалите по делото, намери за установено следното:
Я. Е. З. е постъпил в затвора София на 30.05.2014г. за изтърпяване на
наказание от четиринадесет години „лишаване от свобода“ по НОХД №
228/2000г. на ОС - гр.Бургас за престъпление по чл.115 от НК. С начало
07.01.2013г. е приведено в изпълнение наказанието му по тази присъда, при
първоначално определения му от съда „строг“ режим.
Понастоящем същият е настанен на територията на стационара към
медицинския център в корпуса на затвора.
Видно от постъпила по делото справка от Затвора *** /л.18 от
първ.дело/, към 24.11.2020г. лишеният от свобода З. е изтърпял фактически 8
години, 1 месец и 14 дни. От работа са му зачетени 8 дни. Има остатък за
изтърпяване от наложеното наказание „Лишаване от свобода” в размер 5
години 10 месеца и 8 дни.
Настоящият състав на САС внимателно проучи приобщените по
делото доказателства, вкл. тези от проведеното въззивно съдебно следствие –
показанията на свидетеля Г., и намери за необоснован направеният от СГС
извод за отсъствие в конкретния случай на втората от предвидените в чл.70 от
НК предпоставки за условно предсрочно освобождаване на лицето.
Според отразеното в доклада по чл.155, ал.1 от ЗИНЗС, изготвен на
11.10.2020г. от ИСДВР Т.Г., в частта „Здравословно състояние“ З. е
емоционално устойчив, а предвид напредналата възраст - трудно подвижен и
неработоспособен. Страда от диабетна, артрозна болест, артериална
хипертония. Без регистрирани зависимости и психологически проблеми. Не
декларира суицидни мисли и намерения. В частта „Личност на осъдения” в
доклада е посочено, че контактите на л.св. З. са насочени предимно към хора
от неговото спално помещение и близки на житейската му философия. Не е
конфликтна личност. На моменти е претенциозен, прекалено изискващ. С
малко усилия цели да постигне повече дивиденти, прагматичен тип.
Самооценката му е завишена, склонен да надценява своите възможности. С
прояви на самосъхранително и социално желателно поведение. Стреми се да
получи одобрението и позитивните оценки на администрацията на Затвора -
3
гр.***, с цел облекчение на престоя си в пенитенциарното заведение и с оглед
ползването на предвидените от закона възможности за редуциране срока на
постановеното му наказание. В същия доклад е отразено, че З. е нарушавал
режимните изисквания, притежавайки неразрешени вещи, за което е бил
наказван дисциплинарно два пъти, със заповед №159/08.05.2015г. на
„изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия” за притежание на
мобилен телефон и със заповед № 6/12.01.2016г - „лишаване от хранителна
пратка за срок от 3 месеца” за притежание на мобилни телефони, батерии,
зарядно устройство и сим карти. За престоя му в затвора, напредналата
възраст и здравословното му състояние, както и показано позитивно
поведение да не нарушава правилата в институцията, л.св. З. е награждаван
както следва: със заповед №376/18.07.2018г. - „писмена похвала” и със
заповед №182/25.04.2019г. - „извънредна хранителна пратка“. Същият не е
изявявал желание да бъде включен в трудов или образователен процес, който
лишени от свобода чужди граждани посещават /курсове по български език и
компютърна грамотност/. При извършената първоначална оценка на риск от
рецидив е определила нисък риск от рецидив – 30 т. Основни регистрирани
дефицити, върху които се въздейства са: 1. отношение към
правонарушението - л.св. все още не успявал да дефинира причините и
мотивите за вредното си поведение. Към момента не бил приел присъдата си
за справедлива, не изразявал в пълна степен мотивация за промяна на
криминалното си поведение и нагласи което говори за инертност и ниско
правно съзнание, без да е взел поука от допуснатото правонарушение, и 2.
умения за мислене - не приемал отговорността, изразявал твърдения, че е
невинен, бил провокиран, не осъзнавал в пълна степен последствията от
извършеното правонарушение. Не успявал да разкрива и успешно да решава
житейските си проблеми, действията били неефективни, липсвала
целенасоченост и преследване на дългосрочни цели. Според посоченото в
доклада, рискът от сериозни вреди за обществото е занижен в среден, имайки
предвид характера и последствията от извършеното правонарушение, както и
напредналата възраст и здравословното му състояние. Нивото на риска от
вреди продължавал да бъде със средни стойности за самия него, нисък за
служителите в затвора и останалите лишени от свобода.
Отрицателното становище на ИСДВР, във връзка с постъпилата
молба за УПО от осъдения, е мотивирано с липсата на промяна по отношение
на риска от вреди за обществото, който остава среден, дефиниран с оглед
характера и тежестта на извършеното деяние, както и с непоследователното и
колебливо поведение на З..
Разпитан като свидетел пред въззивния съд, и. Г. потвърждава
обстоятелствата, изнесени в изготвения от него доклад. Сочи каква е
честотата на срещите му с осъдения и по какви поводи се провеждат –
обикновено по повод на проблеми от битов характер и междуличностни
конфликти в спалното помещение. В частите, в които е установил
4
продължаващо съществуване на дефицит, същият бил използвал предходните
доклади на колегите си, тъй като за краткия период, в който е заемал
длъжността, му е било трудно да направи реална преценка. Свидетелят
заявява, че понастоящем л.св. няма констатирани нарушения на правилника за
вътрешния ред. З. е награждаван за спазване на дисциплината и доброто
поведение през изминалата 2019г. Становището на инспектора е, че трябва
още да се работи с него в насока промяна на поведението, да осъзнае степента
на престъплението, което е извършил. Счита, че изразеното съжаление по
отношение на жертвата е формално, с цел да се представи в по-добра
светлина пред администрацията.
Отрицателно становище по повод молбата на З. за УПО е постъпило по
делото и от Н. гр.София, инкорпорирано в справката за изтърпяната част от
наказанието лишаване от свобода.
При така установеното от приложеното по делото затворническо досие и
документите, изготвени по повод на постъпилата молба за условно
предсрочно освобождаване, САС намери за неправилно и незаконосъобразно
определението на първия съд, с което е отхвърлена молбата на З..
За да постанови атакувания акт, СГС е възприел и напълно кредитирал
изразеното отрицателно становище на администрацията от Затвора ***. В
мотивите на определението си първият съд не е извършил необходимия
задълбочен анализ на информацията, съдържаща се в постъпилата от Затвора
документация, намираща се в затворническото досие, а се е задоволил с
възпроизвеждането на общи и декларативни фрази за необходимост от
продължаване на корекционната работа по отношение на л.св. Настоящата
инстанция не се съгласява с така изложените оскъдни доводи като основание
да се отхвърли молбата за условно предсрочно освобождаване. В случая
следва да се обърне особено внимание на обстоятелството, че последните
години от престоя на лицето в пенитенциарното заведение показват стабилна
линия на поведение, насочено към спазване на режимните условия.
Доказателство за това са и наградите, които са му дадени. Прави
впечатление, че самата администрация на затвора не полага усилия за
постигане на задачите по плана на присъдата. Автоматично, от доклад в
доклад по чл.155 от ЗИНЗС се преписват като налични констатираните с
първоначалния такъв проблемни зони. В резултат не е променян нито режима
на изтърпяване на наказанието, нито е извършвана корекция на оценката на
риска. По принцип не е невъзможно такова да е обективното положение, но в
случая актуалният доклад и оценка са очевидно необосновани. Аргумент в
тази насока е не само буквалния му препис от предходни такива, но и
информацията от показанията на разпитания като свидетел по делото ИСДВР
Г.. Самият той заявява, че единствените му контакти с л.св. З. са инициирани
във връзка с битови и междуличностни проблеми в спалното помещение,
което той обитава. По никакъв начин не се изпълнява заложената в
5
препланирания план на присъдата цел и задача за „формиране на умения и
навици за предвиждане на резултатите и последствията от собствените
действия и поемане на отговорност“, с периодичност 1 път седмично, чрез
включване в целева група. Същевременно, в доклада не е отразено наличното
в същия този препланиран план на присъдата, че „към момента
корекционният процес при З. върви по план, същият не е наказван,
мотивиран е да спазва правилата за вътрешния ред и дисциплина, както и
законоустановените такива.“. Опровержение на поддържаното в доклада, че
л.св. З. не си е взел поука от допуснатото правонарушение, както и че
изразената критичност е формална, са обясненията, които същият дава пред
въззивния състав, според които той дълбоко съжалява за случилото се и дава
дума, подобна проява да не се случва. Непосредственото впечатление на
настоящия състав е, че З. е преосмислил поведението си, а изтърпяната част
от наказанието лишаване от свобода до момента е изиграло своята
превъзпитателна и поправителна роля. Оценката на администрацията на
Затвора *** освен, че е в противоречие с документите, намиращи се в
затворническото досие, е и явно необоснована. Именно на това
обстоятелство следваше да обърне внимание първостепенния съд. След
първоначалното колебливо поведение, за което на З. са били наложени две
наказания, за изтеклия период от почти пет години престой в затвора, същият
е следвал положителна линия на поведение. Невъзможността му за участие в
трудови, образователни, обучителни, квалификационни и специализирани
програми за въздействие и общественополезни прояви, е обективна, тъй като
същият, освен че е нетрудоспособен поради напредналата си възраст, е и с
много влошено здравословно състояние. Всичко това дава възможност да се
направи извод, че съобразно възможностите си, същият е показал добро
поведение, доказателство за което е както отсъствието на наказания, така и
получените две награди. Тези обстоятелства несъмнено сочат за
положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Според САС при З. е налице личностна готовност за вписване в обществото
по положителен начин – същият има семейство в чужбина, Израел / съпруга и
деца/, които са значим ресурс на личността, тъй като са негова подкрепа и
може да остане при тях в случай на предсрочното му освобождаване.
Декларативно посочените в доклада и приповторени в останалите становища
проблемни зони при осъдения З. – отношение към правонарушението и
умения за мислене, не могат да обосноват отрицателните становища по
начин, който да удовлетворява изискванията на закона и в частност
разпоредбата на чл.439а от НПК.
Относно срокът, който остава за изтърпяване, следва да се посочи, че
законодателят е възприел като подход императивно да установи минималния
изтърпян, но не и оставащия за изтърпяване. Следователно, понятието „голям
остатък” е напълно несъобразено със закона и не може да бъде самостоятелно
6
основание за отказ да бъде условно предсрочно освободено едно лице.
Ето защо въззивния съд достигна до извод, че към настоящия момент
осъденото лице е дало достатъчно доказателства за своето поправяне.
По изложените съображения САС намери, че атакуваното
определение на СГС следва да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения
Я. Е. З. от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ по НОХД №
228/2000г. на ОС - гр.Бургас.
На основание чл.70, ал.6 от НК следва да бъде определен изпитателен срок
в размер на неизтърпяната част от наказанието с остатък към датата
21.20.2020г. от 5 години 9 месеца и 11 дни, съгласно справка на Затвора-
гр.*** /л.12 от настоящото дело/.
Водим от горното и на основание чл.70 от НК и чл.345, ал.2, вр. чл.341,
ал.2 от НПК, САС, НО, 7 състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 24.11.2020г., постановено по ЧНД №
3929/2020г. на Софийски градски съд, НО, 14 състав и вместо него:
ПОСТАНОВЯВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ на Я.
Е. З. от изтърпяване на наказание от четиринадесет години „лишаване от
свобода“ по НОХД № 228/2000г. на ОС - гр.Бургас, с остатък към датата
21.20.2020г. от 5 години 9 месеца и 11 дни, съгласно справка на Затвора -
гр.*** /л.12 от настоящото дело/.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.70, ал.6, пр.1 от НК изпитателен срок в
размер на неизтърпяната част от наказанието към датата 21.20.2020г. от 5
години 9 месеца и 11 дни, съгласно справка на Затвора- гр.*** /л.12 от
настоящото дело/.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7