№ 213
гр. Варна, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500148 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 82771/30.11.2022 г. на Е. Ч. Я., ЕГН **********, с
местожителство в ****** срещу Решение № 3346/06.11.2022 г., постановено
по гр.д. № 17340/2021 г., на ВРС, XXX с., с което е прието за установено, че
дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп“, №
33, сумата 384.73 лв., главница за ползвани ВиК услуги, по партида с аб. №
1744425, за Апартамент № 56, находящ се в ******, за периода 27.08.2019 г. –
25.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда – 21.09.2021 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 20.94 лв., обезщетение за забава върху главницата
за периода 15.11.2020 г. – 17.09.2021 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, за които
суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13711/2021 г. на ВРС,
XXX с.
В жалбата се излага, че ВРС е извършил неправилна оценка на
събраните по делото доказателства, в резултат от което е достигнал до
неправилни изводи, че на името на въззивницата е открита партида, още
повече, че в представено от въззиваемия извлечение от карнета по партидата
фигурира име различно от това на въззивницата. Излага, че в решението не е
даден отговор на възраженията в отговора на исковата молба. Също така не
било съобразено обстоятелството, че отчитане на общия водомер не е било
извършвано или ако такова е било извършвано, то не е било в присъствие на
представител на потребителя. Счита, че липсата на отчет на общия водомер,
1
не можело да бъде заместено от отчитане на индивидуалния водомер, който
бил извън метрологична годност. Излага, че ВРС не е съобразил разпоредбата
на чл. 32, ал. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. Твърди, че контролните
водомери уреждат отношенията между отделните етажни собственици и
доколкото той не е индивидуален, по него не може да се извършва отчитане
на консумацията. Счита, че след като не е открита партида на нейно име, то
не е възникнало и задължението й да поддържа изправността на водомера.
Счита, че издаването на фактура от страна на въззиваемия е съществено за
реализиране на правото на възражение срещу дължимата сума и за датата на
изпадане в забава. По същество отправя искане за отмяна на атакуваното
решение и отхвърляне на предявеният иск. Представя писмено доказателство.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА“ ООД, ЕИК *********,
депозира отговор на въззивната жалба, в който оспорва оплакванията
изложени във въззивната жалба и излага собствени доводи във връзка със
законосъобразността и правилността на атакувания съдебен акт. Сочи съдебна
практика по изложените в отговора доводи. По същество моли решението на
ВРС да бъде потвърдено. Не възразява срещу приобщаването към
доказателствата на представеният с въззивната жалба Констативен протокол.
В съдебно заседание въззивникът поддържа въззивната жалба в
писмено становище, а въззиваемият, чрез процесуален представител
поддържа доводите, изложени в отговора.
Варненски Окръжен Съд по предмета на спора съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА“ ООД, ЕИК *********,
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. Чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за приемане
за установено, че Е. Ч. Я. дължи сумата 384.73 лв, представляваща
консумирана и неплатена вода по партида с абонатен номер 1744425, за
периода 27.08.2019 г. - 25.08.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 21.09.2021 г. до
окончателното изплащане, за обект: Апартамент № 56, находящ се ****** и
сумата 20.94 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.11.2020
г. - 17.09.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
5208/24.09.2021 г., по ч.гр.д. № 13711/2021 г., на ВРС.
В исковата молба поддържа, че като В и К оператор, съгласно чл. 2, ал.
1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,
е доставил на ответника като потребител в имот – апартамент № 56, находящ
се в ******, В и К услуги, отчитани по партидата на аб. № 1744425. Твърди,
че въз основа на подадено заявление по чл. 410 ГПК му е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 13711/2021 г., на ВРС, срещу която длъжникът
възразил. Излага, че претендираната главница представлява цена на реално
доставени и отчетени ВиК услуги, чрез използването на електронен карнет,
които към момента били неплатени. Предвид подаденото възражение, ищецът
претендира установяване дължимостта на непогасените задължения за
плащане на доставените услуги за периода 27.08.2019 г. - 25.08.2021 г.
В границите на срока по чл. 131 ГПК, ответницата Е. Ч. Я. депозира
писмен отговор, в който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
претендираните количества да са реално доставени в съответния период.
Излага, че липсват доказателства да са издавани фактури за задълженията и
2
те да са връчени на ответника. Твърди, че счетоводството на ищеца е
нередовно, както и, че не е бил уведомяван за забавяне или неплащане на
сумите. Оспорва да е налице съответствие между абонатния номер и
водомера, монтиран на адреса. Оспорва метрологичната годност на водомера,
както и че е собственик на имота.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
постановеното по делото Определение № 305/25.01.2023 г., поради което
същата подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът
на ВОС, намира, че обжалваното решение е постановено от законен състав на
ВРС и в обхвата на правораздавателната му компетентност, поради което се
явява валидно. Искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, е предявен в
границите на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при
наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. №
13711/2021 г., на ВРС, XXX с. Произнасянето на ВРС съответства на
заявената за разглеждане претенция, поради което обжалваното решение е и
допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Не е било предмет на спор между страните, а и се установява от
представените доказателства и експертното заключение, че самостоятелният
обект – Апартамент № 56, е водоснабден и е получавал услугите по
водоснабдяване и канализация от дружеството – оператор. При
присъединяването на имота към водопреносната мрежа е асоцииран с
абонатен № 1744425. По делото е представена справка от АВ, от която
безспорно се установява, че за въззивника е учредено право на ползване
върху процесния апартамент № 56, находящ се в гр. Варна, кв. „Виница“, ул.
„Св.Константин и Елена“, № 40, вх. 2, с което въззивникът заема позицията
потребител, съответно титуляр на откритата партида за имота, с посочения
по-горе абонатен номер.
По смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ, чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба
№ 4/14.09.2004 г., за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и чл. 2, ал. 1,
т. 1 от ОУ, потребители на В и К услугите са лицата, на които е учредено
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост. Като титуляр на правото на ползване, считано от 04.04.2019 г.,
учредено от собственика на водоснабдения имот, както и като титуляр на
партидата при ищцовото дружество ползвателят се явява потребител на В и К
услуги (чл. 2, ал. 1, т. 1 от ОУ) и съответно Е. Я. е задълженото лице за
плащането на задълженията за консумираната в имота вода и доставени В и К
услуги.
Съобразно правилото на чл. 9а от Наредба № 4/14.09.2004 г., промяната
на носителя на правото на ползване на водоснабдения обект има действие
3
спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда,
определен в договора или в общите условия. Съгласно чл. 61 от ОУ на
настоящия ВиК оператор промяната на правото на ползване следва да се
заяви от новия и/или от предишния ползвател в тридесет дневен срок. В чл.
63, ал. 2 от ОУ пък е предвидено, че в случай на неизпълнение на
задължението за промяна на партидата в 30-дневен срок, новият ползвател
заплаща всички дължими суми за имота, след датата на промяната в
ползването. С оглед на изложеното, възражението на въззивника за липса на
валидно сключено облигационно отношение и, че той не е титуляр на
партидата при ищцовото дружество, се преценява като неоснователно. Още
повече, че пред въззивната инстанция е представен Констативен протокол №
42008/11.11.2022 г., който е получен и подписан от Е. Я., с което е потвърдила
конклудентно това си качество.
Безспорно е, че процесните отношения между страните се регулират
при общи условия, издадени от ищцовото дружество и одобрени по
съответния за това ред, доказателства за което са представени по делото и са
в съответствие с Наредба № 4/14.09.2004 г., за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
Редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на
количествата питейна вода и на количествата, отведени и пречистени
отпадъчни води е уреден в разпоредбите на гл. III от ОУ и на гл. VI от
Наредба № 4/14.09.2004 г. Така, изразходваните количества питейна вода се
отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К
оператора и по индивидуалните водомери, поставени при сгради - етажна
собственост. Съобразно разпоредбата на чл. 30 от Наредба № 4,
изразходваната вода за сгради - етажна собственост се отчита по общия
водомер на водопроводното отклонение, след което изразходваното
количество вода се разпределя между потребителите в сграда - етажна
собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери, като в
разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и
загубите на вода в сградната водопроводна инсталация. Значимостта на тази
разпоредба е в полза на оператора и съхраняване на неговите права и
интереси, с оглед отчитане и начисляване на количеството водa, разходвано и
за общи нужди. (по арг. на чл. 39, ал. 2, т. 3 от Наредбата). Отчитането на тези
количества и тяхното допълнително разпределение би довело до
допълнително начисляване на количества доставена и потребена вода, поради
което на този етап липсата на представено разпределение към процесния
самостоятелен обект от общия водомер е само обстоятелство, което ползва
въззивника. Поради това, потребеното количество вода в конкретния
самостоятелен обект се счита за коректно отчетено при показанията на
посочения индивидуален водомер, а възражението за некоректно отчитане на
разходваното количество вода - за неоснователно. Ирелевантно в случая е
какви са показанията на главния водомер, доколкото претенцията касае
отчетено потребено количество вода през индивидуален водомер на абоната.
Видно е от съставения между страните Констативен протокол №
42008/11.11.2022 г., представен по делото, че към посочената дата в имота е
установен водомер със сер. № 10816 и показания 244 куб. м. Констатиран е
работещ водомер, но с липса на пломбата на холендъра и с изтекла
метрология като са дадени предписания за неговата подмяна в срок до три
4
месеца. Представеният протокол, съставен между страните, удостоверява
показанията за изразходваното количество вода към момента на проверката –
11.11.2022 г., които предвид изминалия период от време от засичането на
претендираните вземания (съгласно справка за недобора към 25.08.2021 г. са
174 куб. м.), следва да се приемат за достоверни и коректни. Те
хронологично, последователно и съразмерно съответстват и на
констатациите, направени от вещото лице по назначената съдебна експертиза,
според които разходваното количество вода към 19.09.2022 г. е 235 куб. м.
Според показанията за потребеното количество вода, разпределено в периода
от 25.08.2021 – 11.11.2022 г., се наблюдава величина, от която при проста
аритметика се извежда средна консумация по 4.60 куб.м., на месец. Това
количество според посочените от експерта и въведени стандарти и статистики
на НСИ, е в рамките на нормалното за едно домакинство и същевременно в
съответствие с константните обеми за конкретния обект и в синхрон с
миналите периоди на отчитане.
На следващо място, възражението, че отчитането следва да се
удостовери с подписа на потребителя в случая е неоснователно, доколкото са
налице данни за отчитане при ползване на електронен таблет/карнет, в който
случай законът не предвижда подписването му от потребителя (арг. чл. 32, ал.
4 от Наредба № 4/14.09.2004 г. и чл. 23, ал. 4 ОУ).
Неоснователно е и възражението досежно годността на процесния
водомер, доколкото задължение на потребителя, а не на ВиК оператора, е да
следи за техническата изправност на монтирания в имота му водомер (който е
негова, а не на ВиК оператора собственост) и да инициира своевременно
периодична проверка на същия. Отделно от това, при съмнения относно
изправността на водомера потребителят във всеки един момент може да
поиска извършването на проверка за неговата метрологична годност. От
потребителя нито се твърди, нито се установява, както изпълнение на
задължението му по чл. 16, ал. 4 от ОУ, така и заявявана проверка на
водомера му по реда на чл. 16, ал. 5 от ОУ.
По отношение на констатацията, че холендерът на индивидуалния
водомер на абоната липсва, съдът намира, че доколкото това е задължение на
потребителя съгласно чл. 17, ал. 4 и ал. 5 от ОУ, който отговаря за
поддържането и ремонта на водомера, то абонатът не може да черпи
позитивни права от неизпълнение на договорните си задължения и за него да
се приложи като последица неначисляване на потребените количества вода до
отстраняване на неизправностите по водомера. Макар и констатацията на
вещото лице да е, че процесният водомер е редовен, съдът намира, че за
пълнота следва да се отбележи, че в общите условия е предвиден ред за
изчисляване на количествата изразходвана при напълно неработещ водомер.
Съгласно чл. 20, ал. 2 от ОУ те се определят по реда на чл. 26, ал. 2 от ОУ,
което означава, че начисляването дори и в този случай не се преустановява.
Още повече, че съществува възможност след привеждането на водомера в
изправност, съгласно чл. 16, ал. 3 от ОУ да бъде осъществена проверка и
отчитане на отклонения, при наличието на такива, които да бъдат отразени и
коригирани в справките за дължими суми на потребителя.
Несъответствието между серийните номера на индивидуалния водомер
на абоната, говори само и единствено за подмяна на водомера, без
последващо изпълнение на задълженията по уведомяване на оператора съгл.
чл. 20, ал. 1 от ОУ. Смяната на водомера задължава потребителя не само да
5
уведоми, но и да осигури достъп на оператора за извършване на първоначално
отчитане и пломбиране на холендъра. Поради изложеното, съдът не споделя и
възражението, че различният сериен номер на водомера от този посочен в
справките на оператора опорочава замерването му и не може да се отнесе към
абонатния номер, тъй като това несъответствие се дължи на потребителското
бездействие.
По отношение на понятието „контролен водомер“ съдът счита, че то е
правилно отъждествено с понятието „индивидуален водомер“ и неговите
функции. Поначало ролята на контролния водомер, както става ясно и от
наименованието му е по него всеки абонат да контролира и следи
разходваните количества вода, в случаите, когато индивидуални водомери не
се монтират. При всички положения обаче, в нито един случай абонатът не е
освободен от заплащане на консумираните количества вода и ползвани
услуги.
Като неоснователно се преценява и възражението на въззивника за
нередовно водено счетоводство на въззиваемото дружество, доколкото
издаването на фактурите за по-дълъг период от време не се отразява на
редовността на счетоводството в частта му за установяване на задълженията.
В случая, фактурата играе ролята само на покана към потребителя за
заплащане на сумите и по никакъв начин не се преграждат правата на
потребителите да възразят срещу определяните с фактурите дължими суми,
дори се създават облекчени условия предвид, че задълженията са
обективирани в три такива - с № *********/16.10.2020 г., №
**********/16.04.2021 г., № **********/26.08.2021 г., което улеснява
потребителя при упражняване на своите права, без да е необходимо
ежемесечно да прави преценка за основателността или не на едно евентуално
възражение. Фактурите са датирани и в рамките на 30-дневен срок
потребителят е имал възможността да възрази срещу посочените
задължения/количества в тях.
Относно отчетните периоди, съдът намира, че в чл. 35, ал. 2 от Наредба
№ 4 и чл. 23, ал. 3 от Общите условия е посочено, че когато периодът е по-
дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество
изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от
предходните 2 отчета. След отчитане на показанията на водомерите
количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. В
случая отчет на потреблението е извършен на 16.10.2020 г., на 16.04.2021 г. и
на 26.08.2021 г. или на повече от три месеца. Законодателят не е предвидил
санкция за неотчитането в тримесечния период, с която потребителят да се
освобождава от задължението си за заплащане на реално потребените и
отчетени количества потребени ВиК услуги.
Стойностната претенция на ищеца е проверена и установена от
заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – строително-
техническа експертиза, което заключение не е оспорено от страните при
изслушването му. Потребителят, нито твърди, нито доказва, че за процесния
период е заплащал стойността на доставените му от оператора ВиК услуги.
При това положение съдът намира предявеният иск за установяване
съществуването на вземанията на ищеца „Водоснабдяване и канализация -
Варна" ООД срещу длъжника Е. Ч. Я. по издадената му Заповед за
изпълнение № 5208/24.09.2021 г., по ч.гр.д. № 13711/2021 г., на ВРС, за
сумите 384.73 лв. - главница за консумирана и незаплатена вода по абонатен
6
номер 1744475 за периода 27.08.2019 г. - 25.08.2021 г. и сумата 20.94 лв. -
обезщетение за забава за периода 15.11.2020 г. - 17.09.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 21.09.2021 г. до окончателното изплащане, за основателен,
поради което следва да бъде уважен.
Като е достигнал до същия краен извод, районният съд е постановил
законосъобразно и правилно решение, в което е обсъдил всички направени от
ответника възражения, поради което същото следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора пред въззивния съд и направеното искане
разноски за въззивното производство се следват на въззиваемата страна.
Доколкото защитата е осъществявана от юрисконсулт, то следващото се
възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК за настоящата инстанция се
определя на осн. чл. 25 от НЗПП, в размер на 100.00 лв., която сума подлежи
на присъждане.
Мотивиран от изложеното, съставът на Варненски Окръжен Съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3346/06.11.2022 г., постановено по гр.д.
№ 17340/2021 г., на ВРС, XXX с.
ОСЪЖДА Е. Ч. Я., ЕГН **********, с местожителство в ****** да
заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп“, №
33,, сумата 100.00 лв., представляваща разноски за въззивното производство,
на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, вр. Чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7