РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. В., 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:А.М.П.
Членове:В.Й.М.
Н.Д.Н.
като разгледа докладваното от В.Й.М. Въззивно гражданско дело №
20221300500074 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Н. М. М., ЕГН : ********** от гр.В.,
жк „Х. „ бл.8 вх.А ет.10 ап.39 против Решение № 373/29.10.2021 по грд №
1681/20г по описа на ВРС, с което признава за установено по отношение на
жалбоподателката, че в полза на „Е.М.” ЕООД , със седалище и адрес на
управление гр.С., район В. , ж.к.М.Д., ул.Р.П.-К., №4-6 ЕИК * съществува
вземане в размери 613.68 лева главница, ведно със законната лихва, считано
от подаване на заявление по чл.417 ГПК на 25.03.2015г. до окончателното
издължаване, 41.22 лева изискуема редовна лихва за периода 15.06.2011г.-
14.09.2012г., 386.21 лева изискуема наказателна лихва за периода
15.07.2011г.-23.03.2015г.по договор за банков кредит, сключен на
18.09.2007г. между ответника и „Р.Б.Б.” ЕАД.
Поддържа във въззивната жалба, че решението е недопустимо.
От данните по делото и приложеното ч. гр. д № 548/2015 год на ВдРС е
установено, че между нея като кредитополучател и „Р.Б.Б.,като кредитор е
имало облигационни отношения обективирани в приложеният по делото
1
Договор за банков кредит от 08.09.2007 год , като за неиздължените вземания
на „Р." на 22.03.2019 год е сключен Договор за прехвърляне на
вземанията/цесия/ между банката кредитор като цедент и ищеца „Е.М."
ЕООД като цесионер. Въз основа на този договор за цесия, ищецът е предявил
описаните в ИМ искове с правно основание чл.422 ал. 1 ГПК.По делото от
страна на ищеца не е представен Договорът за прехвърляне на вземанията
/Цесия/ от 22.03.2019 год, който е послужил като факт за предявяване на иска
.
Посочва, че в закрито заседание на 16.04.2021 год. е подала молба
становище , входена във ВдРС на 14.05.2021 год ,със която взела становище
по предявените искове и направила възражения, като твърди , че не е
уведомена по реда на чл. 99 от ЗЗД за прехвърляне на вземането от цедента.
Счита , че поради това договорът за цесия, макар и да съществува не може да
породи действие по отношение на нея като ответник- длъжник, като
ответникът не е активно легитимиран по настоящите искове.
Посочва, че това възражение не е преклудирано като направено след
изтичане на срокът за отговор по ИМ, съобразно разпоредбите на чл. 143 ал.
3 от ГПК където е указано че в първото съдебно заседание „Страните са
длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да
вземат становище по твърдените от насрещните страни обстоятелства"
Посочва , че е направила и възражение, че не й е връчена Заповед за
парично задължение, тъй като ЧСИ не е изпълнил задълженията си указани в
разпоредбата на чл. 47 ал. 3 от ГПК .
Посочва, че Заявител във заповедното производство по чл. 410 и сл. от
ГПК е „Р." /България и в нейна полза е издадена Заповедта за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.По делото е
представена тази заповед издадена на този заявител. Исковото производство
по чл. 422 от ГПК се предявява от друго дружество -Е.М." ЕООД, което
дружество е конституирано като ищец, без да има представени доказателства,
че ищецът има някакви права за това вземане срещу ответникът – длъжник.
Поради това поддържа искане за обезсилване на Решение № 373 от
29.10.2021 год постановено по гр. д. № 1681/2020 год на ВРС като
недопустимо или съда да постанови Решение с което отмени изцяло
гореописаното решение на ВРС и постанови друго такова като отхвърли
2
изцяло предявените искове .
Постъпил е отговор на въззивната жалба от „Е.М.” ЕООД които
считат депозираната въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с
което се признава за установено, че ответникът дължи на дружеството
процесиите парични суми за главница и лихви, е неоснователна и
постановеното първоинстанционно решение е допустимо, правилно и
законосъобразно, тъй като е постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон.
Поддържат, че изложеното от съда в първоинстанционното съдебно
решение е съобразено с установените фактически обстоятелства и изложеното
като правна аргументация от страните като не са допуснати процесуални
нарушения при разглеждането делото, въз основа на които да бъде
възпрепятствано правилното решаване на спора между страните.
Посочват, че неправилно, необосновано и недоказано се явява
твърдението на въззивника, че не съществува валидно сключен договор за
цесия между „Р. (Б.)” ЕАД и „Е.М.” ЕООД, по силата на който процесното
вземане е прехвърлено на ответното дружество.
Поддържа се , че е налице в хипотезата на чл. 429, ал. 1 ГПК, при която
носителят на паричното притезание, посочен в изпълнителния лист като
кредитор, го прехвърля на трето лице чрез договор за прехвърляне на
вземания. В този случай правото на собственост върху вземането преминава
от цедента към цесионера и по силата на настъпилото частно правоприемство
взискателят, посочен в изпълнителния лист, бива заменен.
В процесния случай доказателства за сключения договор за цесия се
съдържат в кориците на изпълнително дело № 00350/2019г. по описа на ЧСИ
В.М.Т., рег. № * към КЧСИ.
Посочват, че ответникът не е подал в срок отговор на исковата молба и
не е оспорил нито възникването на правоотношението, нито представените по
делото писмени доказателства, а съгласно разпоредбата на чл. 133 от ГПК,
когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе
становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен
документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той
губи възможността да направи това по-късно. Изключение е предвидено
единствено, ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства,
3
каквито в процесния случай не са доказани.
Посочва се, че възраженията на ответника са не само процесуално
недопустими, тъй като са направени извън преклузивния срок, уреден в
закона, но са и неоснователни. В случая не са допуснати процесуални
нарушения и правото на защита на длъжника не е било накърнено.
Наведеното във въззивната жалба твърдение, че в процесния случай
единствен легитимиран да предяви иск по чл. 422 ГПК е цедентът - "Р.
(България)" ЕАД, противоречи на даденото от ВКС с Тълкувателно решение
№ 4/201 Зг. по т. д. № 4/201 Зг. ОСГТК на ВКС тълкуване, в хипотезата на
частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия,
настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до
предявяване на иска реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, легитимиран да
участва в производството по установителния иск е цедентът, като намира
приложение нормата на чл.226 ГПК, но легитимиран да предяви иска е и
цесионерът, ако е спазил срока по чл.415, ал.1 ГПК, който по отношение на
него започва да тече от връчване на указанията на съда на цедента.
Моли съда да потвърди решението на ВРС.
ВОС, като взе предвид постъпилата жалба, становището на
ответната по делото страна и съобразявайки данните по делото в тяхната
съвкупност, прие за установено следното :
Искът е с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във чл. 415 ГПК, във
вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
С решение № 373/29.10.2021 по грд № 1681/20г ВРС признава за установено
по отношение на Н. М. М., ЕГН : ********** от гр.В., жк „Х. „ бл.* вх.* ет.*
ап.*, че в полза на „Е.М.” ЕООД , със седалище и адрес на управление гр.С.,
район В. , ж.к.М.Д., ул.Р.П.-К., №* ЕИК * съществува вземане в размери
613.68 лева главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявление по чл.417 ГПК на 25.03.2015г. до окончателното издължаване,
41.22 лева изискуема редовна лихва за периода 15.06.2011г.-14.09.2012г.,
386.21 лева изискуема наказателна лихва за периода 15.07.2011г.-
23.03.2015г.по договор за банков кредит, сключен на 18.09.2007г. между
ответника и „Р.Б.Б.” ЕАД.
Установи се по делото, че между посочените страни е сключен договор
за кредит , с който на Н. М. М., ЕГН : ********** от гр.В., жк „Х. „ бл.* вх.*
4
ет.* ап.* е отпусната сумата от 2030.00 лева за потребителски нужди с краен
срок на издължаване 15.09.2012г. и при годишна лихва от 8.50 процента,
която представлява стойността на банковия ресурс, определен от банката
плюс 3.50 пункта надбавка годишно, съгласно чл.4 от договора. Съгласно
чл.4, ал.5 от договора при забава на плащане на дължимите суми,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на 12 пункта
годишно. Наказателната лихва представлява договорна такава, увеличена с
наказателна надбавка, начислявана на годишна база върху цялата усвоена и
непогасена главница за времето на забавата до окончателното погасяване.
Сочи се още, че съгласно чл.5 кредитът следва да бъде погасен съгласно
погасителен план: една вноска от 39.73 лева, дължима на 15.10.2007г. и 59
равни месечни вноски по 41.65 лева , дължими на 15-то число на съответния
месец, считано от 15.11.2007г. до 15.09.2012г. Съгласно чл.10 от договора,
при неплащане от страна на длъжника на което и да е парично задължение,
изцяло или отчасти, в продължение на 50 дни от падежа, считано от 151 ден
кредитът става изцяло и предсрочно изискуем. Сочи се, че поради неплащане
на задълженията по договора, кредитът е станал изцяло изискуем на
15.09.2012г., поради настъпване на крайния срок на издължаване, съгласно
договора. На 22.03.2019г. вземанията към ответника са цедирани с договор на
ищеца.
Подадено е заявление по реда на чл. 417 ГПК ,по което е образувано
ч.гр.д.№548/2015г и е издадена заповед за изпълнение. Заповедта е връчена на
длъжника, заедно с призовка за доброволно изпълнение по реда на чл.47 ГПК,
за което е съставен протокол №4032/11.05.2020г. за връчване на основание
чл.47, ал.5 ГПК от ЧСИ В.Т. Вземането е предявено по исков ред и е
образувано настоящото дело.
Установено е също, че исковата молба, заедно с приложенията, на
основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, който в срока за
отговор не е депозирал такъв, не е правил доказателствени искания . В молба -
становище ,след изтичане на срока за отговор, е поддържано възражение за
погасено по давност вземане. Излага се, че не и връчвана заповед, нито
уведомление за цесия.
В.ският окръжен съд, прие за установено следното от правна страна:
Производството е инициирано по заявление по реда на чл. 417 ГПК ,по
5
което е образувано ч.гр.д.№548/2015г и е издадена заповед за изпълнение.
Заповедта е връчена редовно при условията на чл.47, ал.5 ГПК, удостоверено
с протокол, който не е оспорен. Налице е правен интерес от предявяване на
установителен иск по чл. 422 ГПК, а именно: издадена заповед за изпълнение;
подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или връчване за заповедта за
изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и спазване на
срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по
чл. 415, ал. 1 ГПК.
В процесния случай е налице правен интерес от предявяване на
установителния иск по чл. 422 от ГПК, обоснован и доказан с документите от
проведеното заповедно производство, и предявеният иск е допустим.
Със съобщение , получено лично от Н. М. М., ЕГН : ********** от
гр.В., жк „Х. „ бл.* вх.* ет.* ап.* на дата 15.02.2021г. е уведомена за
възможността да подаде отговор в срокът по чл.131 ГПК, както и
последиците от неподаването му /стр.18 от грд № 1681/2020г./. С молба –
становище от 14.05.2021е поддържала възражение за погасяване по давност
на вземането, неуведомяването по чл.99 ЗЗД за прехвърленото вземане от
цедента, липсата на връчване на заповедта по чл.417 ГПК.
ВдОС приема депозираната въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение, с което се признава за установено, че
ответникът дължи на дружеството процесиите парични суми за главница и
лихви, за неоснователна , а постановеното първоинстанционно решение за
допустимо, правилно и законосъобразно.
Ответникът не е подал в срок отговор на исковата молба и не е оспорил
нито възникването на правоотношението, нито представените по делото
писмени доказателства, а съгласно разпоредбата на чл. 133 от ГПК, когато в
установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище,
не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или
не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи
възможността да направи това по-късно. Изключение е предвидено
единствено, ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства,
каквито в процесния случай не са доказани.
Възраженията на ответника са не само процесуално недопустими, тъй
6
като са направени извън преклузивния срок, уреден в закона, но са и
неоснователни.
Недоказано се явява твърдението на въззивника, че не съществува
валидно сключен договор за цесия между „Р. (България)” ЕАД и „Е.М.”
ЕООД, по силата на който процесното вземане е прехвърлено на ответното
дружество.
„Е.М.“ ЕООД се явява частен правоприемник на „Р. (България)” ЕАД и
нов кредитор по процесното вземане.Налице е хипотезата на чл. 429, ал. 1
ГПК, при която носителят на паричното притезание, посочен в изпълнителния
лист като кредитор, го прехвърля на трето лице чрез договор за прехвърляне
на вземания. В този случай правото на собственост върху вземането
преминава от цедента към цесионера и по силата на настъпилото частно
правоприемство взискателят, посочен в изпълнителния лист, бива заменен.
В процесния случай доказателства за сключения договор за цесия се
съдържат в кориците на изпълнително дело № 00350/2019г. по описа на ЧСИ
В.М.Т., рег. № 724 към КЧСИ, което е описано и поканата за доброволно
изпълнение / стр.22 от чгрд № 548/2015г на Рс-В..
За осъществяване правните последици на договора за цесия е
достатъчно постигането на съгласие между цедента и цесионера, че със
сключването му вземането преминава от цедента в патримониума на
цесионера. Уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав
на договора за цесия, а има значение при изследване на
противопоставимостта на цесията на длъжника /и на третите лица/, който
може валидно и с погасителен ефект да плати на предишния кредитор преди
уведомяването.
С оглед на изложеното, „Е.М." ЕООД се явява кредитор от датата на
сключването на договора за цесия. Становището, че придобиване на
вземането от цесионера настъпва със самото сключване на договора за цесия
се подкрепя категорично от съдебната практика. В този смисъл са Решение №
404 от 12.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 666/2015 г., IV г. о., ГК и Решение №
239 от 15.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 986/2017 г., I т. о., ТК.
С определение на съда по ч. гр. д. № 548/2015г. по описа на Районен съд - В.
са дадени указания за предявяване на установителен иск, тъй като заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, като
7
същото не е обжалвано от страна на Н.М.. В случая не са допуснати
процесуални нарушения и правото на защита на длъжника не е било
накърнено.
Наведеното във въззивната жалба твърдение, че в процесния случай
единствен легитимиран да предяви иск по чл. 422 ГПК е цедентът - "Р.
(България)" ЕАД, противоречи на даденото от ВКС с Тълкувателно решение
№ 4/201 Зг. по т. д. № 4/201 Зг. ОСГТК на ВКС тълкуване, в хипотезата на
частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия,
настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до
предявяване на иска реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, легитимиран да
участва в производството по установителния иск е цедентът, като намира
приложение нормата на чл.226 ГПК, но легитимиран да предяви иска е и
цесионерът, ако е спазил срока по чл.415, ал.1 ГПК, който по отношение на
него започва да тече от връчване на указанията на съда на цедента.
По отношение възражението на ответника за погасяване по давност на
вземането, същото е направено след изтичане на преклузивния срок по чл.131
ГПК, не е подадено и възражение в заповедното производство, което да
съдържа позоваване на погасителна давност и не следва да се разглежда. Това
приема съдебната практика в свои решения /решение №177/26.11.2010г.по
т.д.№46/2010г. на ВКС /, като се приема, че т.6 от ТР 1/2000г. ОСГК е
изгубила своето значение след влизане в сила на ГПК в сила от 01.03.2008г.
Същото се отнася и за останалите възражения, изложени от ответника след
срока, предоставен му за отговор.
Не се установи от събраните доказателства, задължението на ответника по
процесния договор да е погасявано.
С оглед липсата на оспорване от ответника на възникването на
правоотношението, и представените писмени доказателства , съдът приема,
че правоотношението е възникнало , с уговорените в договора права и
задължения, включително за погасяване на задължението от ответника в
уговорените срокове и размери на погасителни вноски. Не се твърди да са
правени плащания и не са ангажирани доказателства от ищеца ,
установяващи погасяване изцяло или отчасти на задълженията по посочените
неплатени вноски от 15.07.2011г. до 15.09.2011г.
Като е постановил решение в същия смисъл, първоинстанционният съд е
8
постановил правилно и обосновано съдебно решение, което следва да бъде
потвърдено. Пред въззивната инстанция не се представиха доказателства,
изменящи възприетата от ВРС фактическа обстановка или налагащи друг
краен правен извод.
Решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, жалбоподателката следва да заплати в полза
на Е.М.” ЕООД , със седалище и адрес на управление гр.С., район В. ,
ж.к.М.Д., ул.Р.П.-К., №* ЕИК : * –сумата 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение във въззивното производството, съгласно чл.25, ал.1 от
НЗПП, вр. с чл.78, ал.8 ГПК.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 373/29.10.2021 по грд № 1681/20г по
описа на ВРС.
ОСЪЖДА Н. М. М., ЕГН : ********** от гр.В., жк „Х. „ бл.8 вх.А ет.10
ап.39 да заплати на “ Е.М.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С.,
район В. , ж.к.М.Д., ул.Р.П.-К., №4-6 ЕИК *, сумата 100.00 / сто/ лева
юрисконсултско възнаграждение във въззивното производството, съгласно
чл.25, ал.1 от НЗПП, вр. с чл.78, ал.8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9