Решение по дело №781/2020 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 260122
Дата: 23 декември 2020 г. (в сила от 23 декември 2020 г.)
Съдия: Жечка Николова Маргенова
Дело: 20203200500781
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

            РЕШЕНИЕ

260122

гр.Д., 23.12.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на двадесет и пети ноември през 2020г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                                                               2. ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря РУМЯНА РАДЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №781 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано  по въззивна жалба вх.№8339/31.12.2019г. от  Т.И.Г., чрез адв.С.В. от ВАК, срещу решение №1167/04.11.2019г.  и по въззивна жалба вх.№260047/07.08.2020г. на същия срещу допълващо решение №645/15.07.2020г. , двете постановени по гр.д.№348/2018г. на Д.ки районен съд.

С обжалваните решения Т.И.Г. се осъжда да заплати на П.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване честта и достойнството му, преживяване на негативни емоционални състояния, в т.ч.: стрес, дискомфорт, безсъние, нервност и избухливост, вследствие на клеветнически твърдения, които ответникът публично е отправил, в интервю за Регионална телевизия Д., проведено на *** г., а именно, че ищецът*** от „***” АД/, както и че същият*** с ***”, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 26.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и съдебни разноски от 1000лева, и се ОТХВЪРЛЯ предявеният от него срещу П.А.К.  насрещен иск за сумата от 3 000лева обезщетение за претърпени вреди вследствие твърдяното от първоначалния ищец в исковата молба, че го клевети и обижда чрез печатни издания, телевизия и други средства за масова информация.

В жалбите се излага несъгласие с изводите на съда за основателност на предявения срещу него иск и за неоснователност на предявения от него иск, обосновано с идентични твърдения относно спорния по делото въпрос за наличието или липсата на публично отправени клеветнически твърдения относно ищеца К., съдържащи се в дадено на ***г. интервю пред ТВ“Д.“, в която връзка се обсъждат доказателства по делото и се извежда извод за липсата на доказано деяние от естество да причини на ищеца неимуществени вреди в претендирания размер, за причинени нему в резултат действията на ищеца по предявяване на иск, обоснован с твърдения за обидно и клеветническо поведение на ответника.  Иска отмяна на решението, отхвърляне на предявения срещу него иск и уважаване на предявения от него иск.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК в писмен отговор по въззивните жалби насрещната страна е изразила становище за бланкетност на жалбата срещу допълващото решение поради липса на изложени и обосновани пороци; за законосъобразно и правилно разрешаване на спора, правилна преценка на фактите и доказателствата, мотивирани и правилни правни изводи. Иска потвърждаване на решението.

Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от процесуално легитимирано лице с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение.

                По повод жалбите Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в тях оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното: 

          Атакуваното решението/основно и допълнително/ е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

          Предмет на гр.д.№348/2018г.на ДРС са осъдителен иск на  П.А.К. срещу Т.И.Г. за репариране на неимуществени вреди и насрещен осъдителен иск на Т.И. Г.срещу П.А.К. за репариране на неимуществени вреди, т.е. последващо обективно кумулативно /липсва заявено каквото и да е условие за разглеждане на насрещния иск/ съединени два иска, а именно:

          С искова молба вх.№1757/26.01.2018г. П.А.К., ЕГН ********** ***, е предявел срещу Т.И.Г., ЕГН**********, с настоящ адрес: *** и адрес за призоваване: гр. Д., *** – „***” АД, осъдителен иск за  сумата от 2500 лева, обезщетение за неимуществени врединакърнена чест и достойнство, стрес, дискомфорт, безсъние, нервност, избухливост, причинени му в резултат на обидни и клеветнически твърдения в интервю пред ТВ“Д.“ на ***г., че *** на област Д.: ***; ***, ведно със законната лихва върху посочената сума, от датата на деянието до окончателното изплащане на задължението.

                Искането за обезщетяване на неимуществени вреди е обосновано с твърдения, че ищецът е бивш *** на „***” АД, гр. Д., а ответникът настоящ ; че в период две седмици преди подаването на исковата молба многократно са излъчвани интервюта с ответника във връзка с гражданското недоволство и организирани протести срещу *** за област Д., *** на „***” АД, гр. Д., както и по повод искането на обществеността за оставка на Г. и на целия Съвет на ***ите на търговското дружество. В интервю, проведено на *** г. и излъчено по „Телевизия Д.”,  във времето между 12.40минута и 15.20минута от него, след като му бил пуснат от водещата запис с интервю с ищеца в същата телевизия от ***г. по повод бизнес план на „***“ АД гр.Д./когато ищецът бил ***/,ответникът заявил: „Този бизнес план, който е започнал при същия господин /имайки предвид ищеца/, който е в основата на сегашното недоволство, и *** и да ***, макар че знае много добре...ааааа... може... аз мога да ви извадя на вас предложението в поетапно в годините, какво е неговото предложение...”.  Изреченото от ответника било клевета,  заявена публично, пред неограничен кръг граждани и гости на гр. Д., с цел да опетни доброто му име. Клеветнически са твърденията, че ищецът „стои в основата на протестите”, „***”, „разбутва хората с ***”. Вследствие на тези клеветнически твърдения, които ищецът възприел лично, но и са били предмет на обсъждане и коментар от негови близки, роднини, колеги специалисти от ***, съграждани и съседи, ищецът претърпял описаните неимуществени вреди, чието репариране иска ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане.

В писмения отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът оспорва основателността на предявения иск.  Признава, че на датата ***г. е дал интервю за Телевизия Д., в което изказал свои мисли и съждения, но не и позорна за ищеца информация, никъде не бил конкретизирал лицето, за което става въпрос, цитираните от ищеца изрази не съставлявали клеветническо действие, не изпълвали фактическия състав на клеветата като престъпление. С молба вх.№4520/02.03.2018г. ответникът предявява насрещен осъдителен срещу П.А.К. за сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за нанесени му неимуществени вреди –чувствал се засегнат от изложените в подадената от същия искова молба твърдения за клевети и обиди чрез печатни издания, телевизия и други средства за масова информация.

В писмен отговор по насрещната искова молба ответникът по насрещния иск е изразил становище за неговата недопустимост като средства за защита срещу предявения срещу него иск и поради липсата на нарушено насрещно право, произтичащо от едно и също правоотношение с правото предмет на първоначалния иск. Изразява становище и за неговата неоснователност-лишен от основание, обоснован от  несъгласие с изнесеното в исковата молба.

И двата иска черпят правното си основание от разпоредбата на чл.45 от ЗЗД. Фактическият състав на отговорността по чл.45 от ЗЗД включва четири кумулативно дадени елемента: противоправно поведение/действие или бездействие/, вреда, причинна връзка и вина. Елемента вина се предполага по силата на оборимата презумпция на чл.45, ал.2 от ЗЗД и докато не бъде оборена от ответника. Останалите три елемента подлежат на доказване и доказателствената тежест се носи от ищеца. Липсата на който и да е от четирите елемента има за последица неангажиране отговорността на ответника, респ. води до неоснователност на иска.

Не е спорно по делото, че П.К. е бивш, а Т. Г.настоящ *** на „***“АД гр.Д., както и, че на ***г. е дадено и излъчено от ТВ-Д. интервю с Т. Г.. Установено е, не е било и спорно, че предаването е излъчено двукратно за една седмица, като същото е налично в сайта на телевизията. Принципно установяването на спорните обстоятелства в гражданския процес се извършва с помощта на описаните в закона доказателствени средства, а именно писмени и гласни доказателства, обяснения на страните, оглед и освидетелстване, експертизи. По делото е изискан и е представен от Регионална телевизия Д. компактдиск със запис на проведено на *** г., от 18.30 ч. интервю с ответника Т.Г.. При възпроизвеждането му в открито съдебно заседание, проведено на 28.06.2019г. е протоколирано речевото съдържание на звуковия файл- казаното от ответника „… който е в основата на сегашното недоволство и който плаща пари по медии, и да ***... “. Ответникът и не оспорва изричането на конкретните изрази. Че ответникът в процесното изказване е визирал именно ищеца се установява от показанията на св. Х. Д. Ц., без родство със страните, бивш *** във „***“ АД, който твърди лично да е гледал интервюто с ответника, по време на януарските-февруарските протести пред Областна управа по повод ***, в които протести свидетеля участвал като засегнат гражданин. Твърди непосредствено да е възприел изреченото от ответника в интервюто, че протестите ***, като ответникът имал предвид Т.К.. След него и преди Т. Г.*** бил Д. Р., но той останал на работа в дружеството. Нямало и как да визира него защото още работел в дружеството, назначен Г., и не можел да организира протести за това, че гражданите получават некачествена услуга. Св. Н. Н. К., *** на ищеца, твърди заедно с ищеца да са гледали интервюто, чула думите, че *** и стои в основата на протестите, че той ***. Разбирало се, че става въпрос за *** и чрез препратките, които се правели към други изказвания. Макар и от кръга на лицата по чл.172 от ГПК, показанията на свидетелката следва да бъдат кредитирани като кореспондиращи с останалия доказателствен материал и поради липса на опровергаващи ги доказателства. Така въз основа на гласните доказателства следва да се приеме за несъмнено установено, че ответникът в процесното изказване е визирал именно ищеца. Принципно, не е и необходимо изрично да бъде посочено името на лицето, адресат на едно изказване, за да бъде припознато в същото. С оглед на изложеното настоящия състав намира за неоснователно възражението на ответната страна за неотносимост на изказването на ответника спрямо ищеца поради липсата на посочване на името му.

Неоснователно е възражението на ответника и, че изразите в  интервюто не съставляват клеветническо твърдение, не изпълват фактическия състав на клеветата, а съставлявали негови мисли и съждения. 

Съгласно чл.39, ал.1 и ал.2 КРБ всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин, но това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. Следователно като се изключат случаите, визирани в чл.39, ал.2 от КРБ, разпространяването на свои или чужди оценъчни съждения,  е правомерно, стига те да почиват на достоверни факти, т.е.да отговарят на истината.  

Изреченото от ответника в интервюто не може да се квалифицира като обида и клевета едновременно, в какъвто смисъл са твърденията на ищеца. Обидата, съгласно разпоредбата на чл.146 от НК, е казване или извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго и се различава от клеветата, която съгласно разпоредбата на чл.147 от НК е разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство за другиго. Разграничителния критерий между двата вида деяние е изяснен от теорията и практиката, и това е характерът на информацията, отнасяща се до пострадалия. В първия случай деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел. При клеветата не се дава личностна оценка на пострадалия, а се разпространяват позорни обстоятелства за честта му, които не са истински или му се преписва престъпление, което не е извършил. По правило обидата и клеветата са посегателства срещу духовните ценности на личността - нейната чест, достойнството, добро име и положителната обществена оценка за личността на определено лице или неговата самооценка. При клеветата обаче се излагат фактическите твърдения, които могат да бъдат проверявани и ако те са верни, авторът им не носи отговорност, дори да позорят адресата.

 В случая изразите в  интервюто съставляват клеветнически твърдения, като не е установено от носещия доказателствената тежест за това ответник твърденията му да отговарят на истината.

Налице са всички елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника.

Св. Х. Д. Ц. познава ищеца като спокоен човек, който никога не взема прибързани решения. Срещал се с ищеца след интервюто, бил притеснен, че го клеветят пред Д.ката общественост. Св. Н. Н. твърди, че ищецът е спокоен и изключително търпелив човек, но вследствие на отправените към него неоснователни обвинения, той станал раздразнителен и избухлив. Започнал да повишава тон, често се връщал към интервюто и „излизал от релси“, изреченото от ответника причинило на ищеца „изключителен стрес”, в резултат на който здравословното му състояние се влошило. В този смисъл и показанията на св. Х. Д. Ц., които също съдържат информация, че в резултат на  преживявания по повод казаното в интервюто здравето му се влошило.

Следователно, установени са действията на ответника Г., посочени от ищеца като факти, пораждащи правото му на обезщетение за причинените неимуществени вреди- негативните емоционални изживявания, последица от виновното поведение на ответника. Изхождайки от горепосочените обстоятелства и от принципа на справедливостта, съобразно който съдът следва да определи размера на претендираното обезщетение /чл. 52 ЗЗД/, настоящият състав намира, че същото следва да бъде присъдено в пълния претендиран размер от 2 500лв., ведно със законната лихва, претендирана от датата на подаване на исковата молба. В този смисъл предявеният иск на П.К. срещу Т. Г.следва да бъде уважен.  

По отношение на предявения насрещен иск съдът намира, че същият следва да бъде отхвърлен.

 Събраните по делото доказателства чрез разпита на св. Д. Г. Д. – *** във „***“ АД не установява по категоричен начин претърпяването на вреди/негативните емоционални изживявания/ от ищеца по насрещния иск в резултат на предявения срещу него иск от П.К..  Свидетелят сочи, че след интервю през месец януари Г. се затворил, станал необщителен. Последствие станало ясно, че *.К. е завел някакъв иск, но свидетелят не знае за какво. Г.не обичал да коментира служебни или лични отношения, но споменал, че не му е приятно, почувствал се неудобно, некомфортно, затворил се, известно време не говорил с никого. Коментирал пред свидетеля, че не е обиждал никого. Показанията на свидетеля са неубедителни относно източника на негативните изживявания на ответника. Дори обаче да се приеме, че  предявяването на иска по чл.45 от ЗЗД от П.К. е предизвикало негативни емоции у ищеца по насрещния иск, липсва елемент от фактическият състав на отговорността по чл.45 от ЗЗД - виновно противоправно поведение. Това е така, тъй като искането за защита на накърнени права представлява една правомерна дейност, която е конституционно гарантирана, а отговорността за причинени вреди по чл. 45 от ЗЗД се поражда само при виновно противоправно поведение на причинителя на вредата. Право на всеки гражданин е да сезира органите на властта с искане за защита на правата му, когато счита, че те са застрашени или накърнени от другиго . Гражданинът е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Предявяването на един оказал се в последствие неоснователен иск би могло да представлява противоправно поведение на предявилата го страна само и единствено в хипотезата на т.нар. злоупотреба с права. Злоупотреба с право /тоест противоправно поведение/ е налице, когато искането не е отправено с цел да бъдат взети необходимите мерки от страна на държавния орган, а когато молителят знае, че обстоятелствата са неверни, но подава искането си за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес/така решение № 1347 от 18.12.2008 г. по гр. д. № 5006/2007 г. на II ГО на ВКС, решение по гр. д. № 1243/2009 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 758 от 11.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о., ГК; решение № 245 от 5.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2014 г., III г. о., ГК/. В случая обаче предявеният иск е и основателен.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция по чл.45 от ЗЗД на ищеца по насрещния иск Т. Г.се явява недоказана и следва да се отхвърли.

Обжалваното решение/основно и допълнително/ следва да бъде потвърдено с препращане на основание чл.272 от ГПК и към мотивите на същото .

С оглед изхода от въззивното производство, на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 350лева адвокатско възнаграждение за въззивното производство, реалното плащане на което в брой е удостоверено с представения договор за правна защита и съдействие от 10.09.2020г./л.17 от делото/.

С оглед гореизложените съображения, съдът

 

Р        Е      Ш       И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №1167/04.11.2019г. и допълващо решение №645/15.07.2020г., двете постановени по гр.д.№348/2018г. на Д.ки районен съд.

          ОСЪЖДА Т.И.Г. с ЕГН**********, с настоящ адрес: ***, да заплати на П.А.К. с ЕГН ********** ***, сторените съдебно-деловодни разноски за въззивното производство в размер на 350лева адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ВКС.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.                    2.