Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 395 07.04.2023 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XXVІ-ти административен състав,
на тридесети март две
хиляди двадесет и трета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ЯНА КОЛЕВА
2. КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ
при секретаря В. С.
с участието на прокурора Соня Петрова
като разгледа докладваното от съдията
Колева касационно наказателно административен характер дело №345 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Н.Х.П., ЕГН **********, адрес *** против
решение № 1/04.01.2023г. постановено по НАХД № 427/2022г. на Районен съд – Царево,
с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0302-000126 от 17.08.2022 г., издадено от началник
РУ Царево, ОДМВР-Бургас, с което на касатора, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 2000 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и е осъден да заплати
155,08лв. разноски по делото и 5лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
В жалбата си жалбоподателят иска съдът да отмени оспорвания съдебен акт и
да отмени наказателното постановление. Не посочва конкретни пороци на
обжалвания акт.
В съдебно
заседание, жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. Лютфиева.
Процесуалният представител акцентира на обстоятелството, че актът за нарушение
е предявен при отказ, като не са спазени правилата на чл.43, ал.2 от ЗАНН и
отказът не е удостоверен с подписа на един свидетел, което посочва че
представлява съществено процесуално нарушение на правилата в
административно-наказателното производство. Моли да бъде отменено обжалваното
решение и наказателното постановление. Не ангажира доказателства. Не претендира
разноски.
Ответникът по касация, началник група
към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“, редовно призован,
не изпраща представител, не ангажира
становище по оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Царево
е потвърдил наказателно
постановление № 22-0302-000126 от 17.08.2022 г., издадено от началник РУ
Царево, ОДМВР-Бургас, с което на касатора, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 2000 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и е осъден да заплати
155,08лв. разноски по делото и 5лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
За да
постанови решението си съдът е приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По
отношение на възражението за нередовно връчване на акта за нарушение е приел,
че след като касаторът на две места е
вписал собственоръчно изявление „отказвам“, безспорно се е запознал със
съдържанието му, а не е получил екземпляр от него в резултат на отказа да
подпише акта. Направил е извод, че актът за нарушение е съставен в присъствие
на касатора и той е запознат със съдържанието му, като по този начин не е
нарушено правото му на защита. Обсъдил е подробно свидетелските показания и е
приел, че на посочените в НП време и място, жалбоподателят, в качеството на водач на МПС, е
извършил административно нарушение по чл.174, ал. 3 от ЗДвП, за което бил
правилно наказан.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда
само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Съдебното решение е съобразено с
материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно
и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви
относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се
споделят и от настоящия съдебен състав.
В конкретния
случай по делото са събрани множество гласни доказателства, които
първоинстанционният съд поотделно и тяхната съвкупност подробно е анализирал. Въз
основа на направения анализ правилно е формирал извод за фактическата
обстановка, а именно, че на 18.07.2022г.,
около 04,00ч., в с.Лозенец, местност „Иванови колиби“ касаторът управлявал лек
автомобил „Мерцедес Е 220“. На водача било предложено да бъде тестван за
алкохол, но същият отказал. Бил изготвен талон за медицинско изследване, който
бил връчен на водача и отведен във ФСМП-Царево, където пред медицинското лице
отказал да даде кръвна проба за изследване на наличие на алкохол в кръвта. За
констатираното деяние е бил съставен АУАН и впоследствие, наказващият орган
издал обжалваното наказателно постановление. Квалифицирал деянието като
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и наложил наказание на основание чл.174, ал.3
от ЗДвП.
В хода на
касационното производство единственото възражение, което е направено е по
отношение на неспазване на процедурата за предявяване на акта за нарушение,
изразяваща се в нарушение на чл.43, ал.2 от ЗАНН. Действително законовата
регламентация в разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН повелява, че при наличие на
отказ да се подпише акта, той следва да се удостовери чрез подписа на един
свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта. За да се отговори
на въпроса съставлява ли съществено процесуално нарушение неспазването на това
правило, следва да се вземе предвид съвкупността от извършените действия от административните
органи и дали това нарушение е довело до нарушаване на правото на защита на касатора.
В настоящия случай актът е съставен в присъствието на нарушителя и е предявен
на същия, за да се запознае със съдържанието му, след запознаване със
съдържанието под „след запознаване със съдържанието на акта и правя следните
обяснения и възражения“ е посочено „имам възражения“, след което на мястото за
подпис на нарушител собственоръчно жалбоподателят е написал „отказвам“, а не
„отказано“, както посочва процесуалния представител, и на разписката за
получаване на акта също е написал „отказвам“. Подписването на акта е с цел да
се удостовери предявяването му, което в случая е безспорно, на жалбоподателя са му били
известни фактите, съставляващи основание за образуване на
административно-наказателното производство, за които е имал възражения и това
обстоятелство е посочено в акта за нарушение.
При тези данни настоящият съдебен състав счита, че макар да е допуснато
нарушение на процесуалните правила, то не е от категорията на съществените, тъй
като по никакъв начин не е възпрепятствало или нарушило възможността на
жалбоподателя да упражни ефективно правото си на защита, поради което
възражението в тази насока е неоснователно.
При правилно
установена фактическа обстановка, правилно е приложена и относимата административно-наказателна
норма. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП,
съгласно която, водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от две години и глоба 2000 лв. Наказанието е определено в
законоворегламентирания размер, поради което е законосъобразно.
Предвид изложените мотиви касационната
инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно,
поради което същото следва да се остави в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд
– гр. Бургас, ХXVІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1/04.01.2023г. постановено по НАХД № 427/2022г. на
Районен съд – Царево.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.