Решение по дело №186/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 302
Дата: 13 юли 2021 г.
Съдия: Дарина Славчева Драгнева
Дело: 20217240700186
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                   

 302                                       13.07.2021год.                      град Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

     Старозагорският административен съд, в публично засеД.е                          на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесет и първа год. в състав:

                                                                       Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                  Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА                                                                                     

                                                                                         МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря Пенка Маринова с участието на прокурора Гриша Мавров като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №186 по описа за 2021 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Д. М 78“ ЕООД ЕИК ********* гр. Харманли против Решение № 260015/14.01.2021г, постановено по АНД №1185/20г. по описа на РС Казанлък, с което е изменено  НП № 143/02.10.2020г издадено от Председателя на Патентно ведомство на Република България като наложената на основание чл.81 ал.1 от Закона за марките и географските означения / отменен/ имуществена санкция в размер на 2000лв е намалена до размера от 1000лв.

С касационната жалба се твърди, че въззивния съд е приложил материалния закон неправилно. Конкретно нарушени са императивните правила на чл. 36 ал.1 вр. с ал.2 от ЗАНН като не е съставен АУАН срещу санкционираното юридическо лице, а НП е издадено въз основа на Постановление за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24 ал.1 т.6 от НПК – стойността на предмета на деянието сочи на основание по чл.9 ал.2 от НК за преценяването му като такова с по-ниска степен на обществена опасност, отколкото е необходимо за квалификацията му като престъпление, но достатъчна за определянето му като административно нарушение. Наказателното производство обаче е имало за субект управителя на дружеството, който е конкретно физическо лице, различно от юридическото лице, на което е наложена имуществена санкция без да е му е повдигнато по съответния ред административно обвинение със съставен и връчен АУАН, а това е препятствало и правото му на защита, доколкото няма и никаква правна възможност да участва в наказателното производство и не е уведомено за воденото срещу него административно наказателно. Иска от съда отмяна на въззивното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени изцяло наказателното постановление като се присъди възнаграждение за един адвокат.

Ответника Патентно ведомство на Р България в писмен отговор оспорва касационната жалба и твърди, че досъдебно производство №284ЗМ 110/2019г по описа на РУ Казанлък е прекратено с постановление на прокурор при РП Казанлък, поради което административно наказателното е образувано при условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН с влизане в сила на постановлението за прекратяването на наказателното производство. Правилно АНО е преценил, че субект на административно наказателната отговорност следва да бъде юридическото лице с управител М., тъй като в постановлението за прекратяване е посочено, че материалите се изпращат за реализиране на административно наказателната отговорност на Д. М 78 ЕООД, поради което няма необходимост от съставяне на АУАН. От съда се иска да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение и да се присъди възнаграждение за юрисконсулт като се прави и възражение за прекомерност на възнаграждението за един адвокат, заплатено от касатора.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение. С измененията на НПК е определено образуване на наказателните производства за извършено престъпление, а не срещу конкретно лице, освен в хипотезата на бързите, когато има данни, че конкретно лице е извършило престъпление. Основанията за прекратяване на наказателното производство обективно не е започнало срещу конкретно лице, тъй като е правно недопустимо да се образува срещу лице. Следователно произнасянето на съответния прокурор е по отношение на това дали има доказателства за извършено престъпление или не, които могат да се използват в административно наказателното производство за преценка на административно наказателната отговорност. Съответно АНО въз основа на изпратените му материали по прекратеното наказателно производство е обосновал изводите си за авторството на деянието и е наложил имуществена санкция на юридическото лице. По изложените съображения счита изводите на РС Казанлък за липса на допуснато съществено нарушение на правилата на ЗАНН за законосъобразни и решението му за постановено при правилно приложение на материалния закон.

          Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 36 ал.1 от ЗАНН административно наказателно производство се образува със съставяне на АУАН, а това процесуално действие се извършва, когато се открие нарушителя по аргумент от чл. 34 ал.1 изречение второ – не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, което правило намира израз и в разрешенията по чл.40 ал.1 и сл. от ЗАНН за задължително присъствие на нарушителя, тъй като едновременно със съставяне на АУАН се привлича и лицето към отговорност. Без установен нарушител не се съставя АУАН, а съставянето на АУАН е първото действие по административно наказателното производство, поради което е въведена и забраната на чл.36 ал.1 от ЗАНН да не се образува административно наказателна преписка без приложен АУАН. Изключенията се отнасят до прекратено наказателно производство или отказ да се образува наказателно производство с изпращане на материалите на наказващия орган, но в този случай следва да има установено авторство тоест лице, чието деяние се явява се явява не съставомерно по НК, но с достатъчно висока степен на засягане на установения ред на държавно управление, за да бъде административно нарушение. Не е задължително, а и не е възможно в случаите на отказ да се образува наказателно производство да има привлечено към наказателна отговорност лице, съответно и в хипотезите, когато деянието се преценява като не обществено опасно при прилагане на чл.9 ал.2 от НК, какъвто е и настоящия казус. За да не се състави АУАН обаче ще е нужно поне в мотивите на съответния акт за прекратяване или отказ да се образува наказателно производство да е посочено лицето, което е автор на деянието, преценено от държавното обвинение или съда като административно нарушение и това лице да е имало такова качество във воденото производство, което му осигурява възможност да се запознае с обвинението. Целта на АУАН е да привлече към административно наказателна отговорност съответно лице, което трябва в същия момент едновременно с образуване на производството срещу него да е запознато с всички факти, които са причини и основания да му се търси административно наказателна отговорност. Ето защо изключението по чл.36 ал.2 от ЗАНН не може да се разбира като правило, чието съдържание дерогира правото на защита на наказаното по административен ред лице. Юридическото лице не е участвало в наказателното производство в никакво процесуално качество и е без значение, че според мотивите на постановлението за прекратяване точно управителя е извършвал търговска дейност в обект, находящ се в град Казанлък, състояща се в предлагане на стоки, означени с регистрирани марки, без дадено разрешение от техния притежател. Обвинението по НП срещу юридическото лице е за това, че на 08.08.2019г Д. М 78 ЕООД използва в търговската дейност по смисъла на чл.13 ал.2 т.2 от ЗМГО отменен, като предлага за продажба конкретно посочени по вид и марка дрехи, сходни на регистрирани търговски марки без съгласието на техния притежател. Още повече, че в чл.81 ал.1 от ЗМГО / отменен/ като субект на нарушението са изброени физическите лица, както и търговците – еднолични или юридически лица. От значение е следователно да се прецени кой използва в търговската дейност стоки, означени със знак, който е сходен или идентичен с регистрирана търговска марка без разрешението на нейния притежател. След като се извърши тази преценка лицето трябва да бъде привлечено към отговорност със съставяне и връчване на АУАН, което не е сторено в настоящия случай. Съдът е приел, че след като в постановлението на РП Казанлък е указано да се ангажира административно наказателната отговорност на дружеството, то на същото не следва да се съставя АУАН, с което действие да му се повдигне административното обвинение, но правото на защита е равно и еднакво по съдържание за всички субекти на административно наказателната отговорност, като изключението по чл.36 ал.2 от ЗАНН не може да бъде тълкувано в смисъл, че позволява да се издаде наказателно постановление с налагане на имуществена санкция само въз основа на съдебен или прокурорски акт, с който се прекратява или се отказва образуване на наказателно производство, още повече, че последното никога не може да бъде провеждано срещу юридическо лице. Изключенията се тълкуват стриктно, точно и в смисъл, който не дерогира основни права, каквото е правото на защита и срещу което не е насочено правилото на чл.36 ал.2 от ЗАНН, имащо за цел да не се привлича втори път едно лице, което вече е било запознато с основанията да му бъде търсена отговорност. Налага се извода, че в случаите, когато нарушителя е имал процесуално качество в прекратеното наказателно производство или поне е бил известен за отказа да се образува такова за деяние, за което има данни да е извършено от него, е допустимо да се приложи изключението на чл.36 ал.2 от ЗАНН. Претенцията на касатора е за възнаграждение на един адвокат в размер на 300лв, която е минимално определения такъв по чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

      ОТМЕНЯ решение №260015/14.01.2021г. постановено по АНД №1185/2020год. по описа на Районен съд Казанлък и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ НП № 143/02.10.2020г на Председателя на Патентно ведомство.

     ОСЪЖДА Патентно ведомство на Република България да заплати на „Д. М 78“ ЕООД ЕИК ********* сумата от 300 лв /триста/, представляваща възнаграждение за един адвокат по КАНД 186/21г по описа на АС Стара Загора.

 

          Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

  

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                         

                                                           2.