Определение по дело №300/2021 на Административен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

                                                                                                                                     № 25

гр.Русе, 04.06.2021 г.

Административен съд-Русе, I-ви състав, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

             СЪДИЯ: Ивайло Йосифов

като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 300 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.158, ал.3 от АПК.

С разпореждане от 18.05.2021 г., препис от което е връчен на 25.05.2021 г. на  жалбоподателя „Гораинвест“ АД, на последния са дадени указания за отстраняване в 7-дневен срок на констатираните нередовности по жалбата чрез представяне на доказателства за заплатена по сметка на съда държавна такса в размер на 50 лева. Със същото разпореждане е предоставена и възможност на жалбоподателя да представи отговор по подробно изложените в придружителното писмо аргументи за недопустимост на жалбата. Със съдебния акт са указани и неблагоприятните последици при неизпълнение на дадените указания в срок – жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото ще бъде прекратено.

Срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 01.06.2021 г., а указанията не са изпълнени и понастоящем. Съдът извърши и служебна справка, при което се установи, че дължимата държавна такса все още не е внесена по сметката на Административен съд – Русе.

По изложените съображения, с оглед неотстраняване на нередовността по чл.151, т.3 от АПК в срок, следва да се приеме, че е налице основанието по чл.158, ал.3 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на образуваното по нея съдебно производство.

В придружителното писмо е направено и искане за присъждане на направените от ответника по жалбата разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Представен е договор за правна помощ и съдействие № 2647/13.05.2021 г., в който е уговорено заплащането на възнаграждение на процесуалния представител на същия в размер на 500 лева като е отбелязано, че то е платимо по банкова сметка. ***тен превод, с печат на обслужващата ответника по жалбата банка – „Юробанк България“ АД, от 14.05.2021 г., от което е видно, че уговорената сума от 500 лева е наредена по сметката на процесуалния представител.

Поставя се въпросът съставлява ли неоспореното от противната страна платежно нареждане надлежно доказателство за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение по банковата сметка на адвоката. Съдът намира отговора на този въпрос положителен.

Според т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, ако в договора за правна помощ е уговорено адвокатското възнаграждение да бъде заплатено по банков път, това обстоятелство следва да бъде документално установено със съответните банкови документи. Същевременно разпоредбата на чл.75, ал.3 от ЗЗД, респ. чл.305 от ТЗ, с оглед търговското качество на жалбоподателя, предвиждат, че когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, ***еряване сметката на кредитора. Следователно, за да бъде установено, че сметката на процесуалния представител на жалбоподателя е заверена с наредената от последния сума, е следвало да бъде представено извлечение от банковата сметка на адв.Х.А. в „Банка ДСК“ АД (обслужващата банка на адв.А.), от което да е видно постъпването на сумата.

В случая обаче съдът е връчил на жалбоподателя препис от придружителното писмо – становище на ответника по жалбата, поради което последният е запознат със заявената претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение, както и с доказателствата, на които се базира тя и не е възразил в указания му от съда 7-дневен срок за отговор.

При това положение и в съответствие с константната практика на ВКС по този въпрос (вж. определение № 400 от 9.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1123/2015 г., I т. о., ТК и др.) следва да се приеме, че банков документ, установяващ заверяване сметката на длъжника, вкл. само платежното нареждане, съставляват достатъчно доказателство за плащането на задължението, когато кредиторът не го оспорва.

По изложените съображения и на основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата сумата от 500 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. По арг. от Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да бъде присъдено в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от адвоката едноличен административен орган, т.е. в полза на „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП – Габрово, което има качеството на юридическо лице съгласно чл.163, ал.2 от ЗГ.

Така мотивиран и на основание чл.158, ал.3 от АПК, съдът

                                            О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Гораинвест“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, бул.“Тутракан“ № 49А, представлявано от изпълнителния директор В.С.Н., против заповед № 116/26.04.2021 г. на директора на ТП Държавно ловно стопанство „Дунав“.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 300/2021 г. по описа на Административен съд – Русе.

ОСЪЖДА „Гораинвест“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, бул.“Тутракан“ № 49А, представлявано от изпълнителния директор В.С.Н., да заплати на „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП – Габрово, със седалище и адрес на управление гр.Габрово, ул. „Бодра смяна” № 3, сумата от 500 лева – деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

 Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: