Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
29.11.2019 |
град |
Кърджали |
||||||
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА |
|||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
На |
30.10.2019 |
година |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
В публично
заседание и следния
състав: |
|||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
|
и
при участието на |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Секретар |
Мелиха Халил
|
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Прокурор |
Димитрина Делчева
от Окръжна прокуратура -
Кърджали |
|
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
като разгледа
докладваното от |
съдията Виктор
Атанасов |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
165 |
по описа за |
2019 |
година |
||||||
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във връзка с
чл.348 от НПК и Глава Дванадесета от АПК/чл.208 и следв./.
Образувано е по
касационна жалба от началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация”/ОО„АА”/ – Кърджали, против Решение №205 от 07.06.2019
год.,
постановено по АНД №278/2019 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с
което е отменено наказателно постановление №29-0000026 от 28.02.2019 год.,
издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”/ОО„АА”/ –
град Кърджали.
В жалбата касаторът заявява, че решението на Районен съд - Кърджали
по АНД №278/2019 год. е постановено в нарушение на материалния закон, при
съществени нарушения на процесуалните правила и при необоснованост на изводите.
Счита, че Районен съд - Кърджали е взел неправилно решение, като не е взел под внимание
всички свидетелски показания на св.С. И. и св.М. М., което довело до непълно
изясняване на фактическата обстановка. В касационната жалба касаторът
възпроизвежда фактическата обстановка, приета за установена от районния съд в
мотивите към обжалваното решение, като сочи най-напред, че съдът приел, че по
делото нямало данни посоченото писмо-покана да е получено от управителя на
дружеството, тъй като известието за доставяне било подписано на 29.01.2019 год.
от друго лице - П. Т., който нямал отношение с фирмата, но съгласно справка от
информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”,
към 29.01.2019 год. лицето П. Д. Т., с ЕГН **********, бил вписан в регистъра
на преподавателите към учебен център „Дакида и Р”
ООД, което означавало, че той е служител във въпросната фирма, а освен това, на
06.02.2019 год., в 09:00 часа, в сградата на Областен отдел „Автомобилна
администрация” - град Кърджали се явил лично управителят Д. Д., като носел част
от изисканите документи, което означавало, че той е получил въпросното
писмо-покана. На следващо място касаторът сочи, че
съдът приел, че АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя, който не бил
надлежно поканен за това действие, което не било вярно, като в хода на
съдебното дело свидетелите С. И. и М. М. ясно заявили, че управителят на „Дакида и Р” ООД - Д. Д., бил канен многократно по телефона,
на номер *** да се яви на 15.02.2019 год., за съставяне на АУАН и че
позвъняванията били извършени от служебен телефон с номер ***, но тези
свидетелски показания не били взети под внимание от районния съд. Касаторът сочи, че съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН, „Когато
нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за
съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие.”, но никъде не било посочено,
по какъв начин да бъде отправена поканата, като в случая, поканата била
отправена по телефона лично до управителя на фирмата Д. Д. На следващо касаторът сочи, че съдът приел, че формулировката –
„необходимо да носи документацията, касаеща дейността
на фирмата за периода от 01.02.2018 год. до 31.01.2019 год.”, била твърде обща,
предвид множеството документи, които се съставят от учебния център при
осъществяване на дейността му по Наредба №41 от 04.08.2008 год. на МТ и затова
контролният орган трябвало да индивидуализира документите, които е следвало да
бъдат представени при проверката още с изискването им от „Дакида
и Р” ООД, който извод намира за неправилен. Твърди, че в случая, управителят на
учебен център „Дакида и Р” ООД бил уведомен, че ще
бъде извършена комплексна проверка за периода от 01.01.2018 год. до 31.01.2019
год., а не тематична проверка и че при извършване на комплексна проверка се
представят всички съставени документи за съответния период, както и че в случая
е изискано да се представи цялата документация, свързана с провеждане на
курсове за начална квалификация на кандидатите за придобиване на карта за
квалификация на водача и провеждане на курсове за периодично обучение на
кандидатите за придобиване на карта за квалификация на водача, за периода от
01.02.2018 год. до 31.01.2019 год., което било описано в писмото-покана и че
след като се изисква цялата документация, свързана с обучението, не било
необходимо в писмото-покана да се изписват поименно всички документи, т.к. управителят
на учебния център бил много добре запознат, какви документи се съставят по
време на обучение на курсистите. Касаторът счита, че
предвид изложеното, Районен съд - Кърджали е взел неправилно решение, като не е
взел под внимание част от свидетелските показания и представените веществени
доказателства и моли в жалбата, настоящата инстанция, на основание чл.221 от АПК, да постанови решение, с което да отмени Решение №205/07.06.2019 год. на
Районен съд – Кърджали, постановено по АНД №278/2019 год. и да постанови друго,
с което да потвърди изцяло НП №29-0000026 от 28.02.2019 год. на началника на ОО
„АА” – град Кърджали.
Редовно призован за
съдебно заседание, касаторът - началникът на Областен
отдел „Автомобилна администрация”/ОО„АА”/ – Кърджали, се явява лично, като
заявява, че поддържа касационната жалба по изложените в нея подробни
съображения и че в тази насока по делото са приложени доказателства и съответно
са изслушани показанията на свидетелите. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени обжалваното решение на Районен съд – Кърджали и да постанови
друго, с което да потвърди процесното наказателно
постановление.
Ответникът по жалбата –
„Дакида и Р” ООД, със седалище и адрес на управление
***, с ЕИК ***, редовно призован за съдебното заседание, не се представлява. От
процесуалния представител на същия – адв.Н.М. от
АК-***, преди съдебното заседание е постъпила молба, в която заявява, че
оспорва касационната жалба и я намира за неоснователна, а обжалвания съдебен
акт намира за правилен, обоснован и законосъобразен, като счита, че не са
налице посочените в жалбата касационни основания за отмяната му. В молбата
счита, че изводите на първоинстанционния съд,
посочени в атакувания съдебен
акт, въз основа на които е
приел, че оспореното наказателно постановление е незаконосъобразно, са
съответни на закона и на установяващото се по делото фактическо
и правно положение. Развива подробни съображения в
тази насока. По изложените в молбата доводи моли съда да постанови съдебен акт,
с който да остави в сила Решение
№205 от 07.06.2019 год., постановено по АНД №278/2019
год. по
описа на Кърджалийския районен съд.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Кърджали дава заключение, че касационната жалба е
неоснователна, като счита, че от доказателствата
по делото се установява, че началникът на ОО „АА” – Кърджали е изпратил писмо
от 25.01.2019 год. до управителя на дружеството-ответник по касационната жалба,
с което той е бил поканен да се яви на 06.02.2019 год. в административната
сграда на контролния орган, за да представи документи, отнасящи до дейността на
дружеството, за определен период от време. Сочи, че това писмо не е било
изпратено на адреса, на който се помещава седалището на проверяваното
дружество, а на адрес, който е различен от този и също така, че се установява,
че писмото е било получено от лице, което, макар и да е преподавател в учебния
център, по никакъв начин не е упълномощено да получава кореспонденция, свързана
с дружеството, в което работи. При тези доказателства счита, че обосновано
Районен съд – Кърджали е приел, че липсват каквито и да е основания, за да бъде
ангажирана административно-наказателната отговорност на дружество, за нарушение
по чл.198, ал.2, предл.ІІ/второ/ от ЗАвтП. По тези
съображения предлага решението на Районен съд – Кърджали да бъде оставено в
сила
Административен съд – Кърджали, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и в
рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл.218 от АПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационна жалба е подадена в срока
по чл.211, ал.1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради
което е допустима за разглеждане.
Релевираното от касатора
касационно основание е всъщност нарушение на закона - касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по същество,
касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение №205 от
07.06.2019 год., постановено по АНД №278/2019
год.,
Районен съд - Кърджали е отменил наказателно постановление №29-0000026 от
28.02.2019 год., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация”/ОО„АА”/ – град Кърджали, с което, на основание чл.98, ал.2, предл.ІІ/второ/ от ЗАвтП, на „Дакида
и Р” ООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от
Д. К. Д., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „имуществена
санкция”, в размер на 3000.00/три хиляди/ лева, за извършено нарушение на
чл.98, ал.2, предл.ІІ/второ/ от ЗАвтП.
За да постанови
обжалвания в настоящото производство съдебен акт, Районен съд – Кърджали е
приел за установено от фактическа страна, че на 15.02.2019 год., свидетелите С.
И. и М. М. - *** в ОО „АА” – град Кърджали, извършили комплексна проверка на
учебен център „Дакида и Р” ООД, със седалище и адрес
***, представлявано от управителя Д. Д. Дружеството притежавало Удостоверение
за регистрация №***/*** год. за провеждане на обучение на водачи за придобиване
на начална квалификация и за усъвършенстване на познанията им и осъществявало
дейността си в учебни кабинети в няколко населени места – град Кърджали, град
Търговище, град Смолян, град Вълчедръм, област Монтана, град Попово, област
Търговище, село Средногорци, област Смолян и село Кирково, област Кърджали.
Свидетелите И. и М. извършили проверката в сградата на ОО „АА” – град Кърджали,
***, като установили, че до управителя на дружеството-жалбодател
било изпратено писмо Рег.№***/*** год. на началник ОО „АА” – град Кърджали. С
писмото управителят бил поканен, на основание чл.91, ал.6 от ЗАвтП, да се яви
на 06.02.2019 год., в 09:00 часа, в административната сграда на ОО „АА” – град
Кърджали, ***, където да бъде извършена комплексна проверка на дейността на
фирмата. В писмото до дружеството било указано да носи документацията на
фирмата, касаеща тази дейност, за периода от
01.02.2018 год. до 31.01.2019 година. Писмото било изпратено, но не на адреса на
управление ***, а на адрес: ***, където се помещавал един от учебните кабинети
на дружеството. Съдът е приел, че по делото няма данни посоченото писмо-покана
да е получено от управителя на дружеството-жалбодател,
тъй като известието за доставяне било подписано на 29.01.2019 год. от друго
лице - П. Т. На 06.02.2019 год., в 09:00 часа, в ОО „АА” – град Кърджали не
била представена за проверка цялата документация на учебния център, свързана с
извършването на обучение на водачи за придобиване на начална квалификация и за
усъвършенстване на познанията им и поради това, на 15.02.2019 год., срещу „Дакида и Р” ООД *** бил съставен АУАН по чл.98, ал.2, предл.2 от ЗАвтП. Актът се съставил в отсъствие на
нарушителя, който не бил надлежно поканен за това действие, а на 22.02.2019
год. съставеният АУАН бил връчен на управителя на дружеството, като той го
подписал с възражение. На 28.02.2019 год. наказващият орган издал атакуваното
постановление, с което, на основание чл.98, ал.2, предл.2
от ЗАвтП, наложил на дружеството „имуществена санкция”, в размер на 3000 лева,
за извършено нарушение по чл.98, ал.2, предл.2
от ЗАвтП. В случая, и актосъставителят, и наказващият
орган приели, че „Дакида и Р” ООД *** е извършило
нарушение, като на 06.02.2019 год., в 09:00 часа, не е представило за проверка
цялата документация/регистър Приложение 5 към чл.15, ал.3 от Наредба
№41/04.08.2008 год. на МТ, учебни дневници и др./, свързана с извършването на
обучение на водачи за придобиване на начална квалификация и за усъвършенстване
на познанията им, изискана с писмо-покана Рег.№***/*** година.
Горната фактическа обстановка районният съд е установил
от показанията на свидетелите С. И. и М. М., Акт за установяване на
административно нарушение с бл.№253261 от 15.02.2019 год., писмо –покана Рег.№***/***
год., известие за доставяне от 29.01.2019 год., Удостоверение за регистрация
№***/*** год., Граждански договор №001 от 01.01.2019 год., Констативен протокол
от 11.03.2019 год. и другите приети по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна Районен съд – Кърджали е посочил най-напред, че жалбата е процесуално
допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения
срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
Първоинстанционният съд е
посочил, че отговорността на „Дакида и Р” ООД *** е
ангажирана за нарушение на чл.98, ал.2, предл.2
от ЗАвтП, предвиждащ да се наказва с глоба или имуществена санкция от 3000
лева, който не предостави за проверка на контролните органи по чл.91 цялата
документация, свързана с извършването на обучението на водачи за придобиване на
начална квалификация и за усъвършенстване на познанията им. Съдът е приел за
безспорно установено по делото, че началникът на ОО „АА” – град Кърджали е
изпратил писмо-покана Рег.№***/*** год. до управителя на дружеството- жалбодател, с което, на основание чл.91, ал.6 от
ЗАвтП/текстът отменен през 2012 год./, го поканил да се яви на 06.02.2019 год.,
в 09:00 часа, в административната сграда на ОО „АА” – град Кърджали, ***,
където да бъде извършена комплексна проверка на дейността на фирмата. В писмото
до жалбодателя било указано да носи документацията на
фирмата, касаеща дейността й за периода от 01.02.2018
год. до 31.01.2019 год. и същото било изпратено, но не адреса на управление
***, а на друг адрес – ***, където се помещавал един от учебните кабинети на
дружеството. Районният съд е отбелязъл, че по делото няма данни, посоченото
писмо-покана да е получено от управителя на дружеството-жалбодател,
тъй като известието за доставяне е подписано на 29.01.2019 год. от друго лице -
П. Т. и че последният е имал сключен с „Дакида и Р”
ООД граждански договор от 01.01.2019 год., но към датата на получаване на
писмото-покана на 29.01.2019 год. не е имал каквито и да било правомощия да
управлява или представлява дружеството, респ. да получава книжа от негово име.
Съдът е отбелязъл, освен това, че не става ясно защо
писмото, с което е изискана документацията, е било адресирано до учебния
кабинет в ***, а не до обявения в Търговския регистър адрес на управление на „Дакида и Р” ООД. Поради това, първоинстанционният
съд е приел, че дружеството-жалбодател на 06.02.2019
год. не е осъществило вмененото му нарушение по чл.98, ал.2,
пр.2 от ЗАвтП, защото, след като до тази дата той не е получавал писмото на
контролния орган, с което му е указано да представи определена документация, то
за него не е възникнало и задължението да го изпълни. Съдът е посочил, че
управителят на дружеството-жалбодател, в случая,
следва да е бил наясно със съдържанието на адресираното до него писмо, но
съзнателно да не го е изпълнил в определения срок, но че за такова негово
поведение не са представени доказателства по делото. Районният съд е отбелязъл, също така, че в тежест на административнонаказващия
орган е да установи по недвусмислен начин всички признаци на процесното нарушение, а това не е било сторено. На следващо
място, решаващият състав на районния съд е приел, че от писмото с Рег.№***/***
год. не става ясно, кои точно документи е следвало да представи дружеството-жалбодател в ОО „АА” – град Кърджали, като е
посочил, че формулировка, че е необходимо да носи документацията, касаеща дейността на фирмата за периода от 01.02.2018 год.
до 31.01.2019 год., е твърде обща, предвид множеството документи, които се
съставят от учебния център при осъществяване на дейността му по Наредба №41 от
04.08.2008 год. на МТ и затова контролният орган е трябвало да индивидуализира
документите, които е следвало да бъдат представени при проверката още с изискването
им от „Дакида и Р” ООД. Съдът е отбелязъл,
че е видно, че е направен опит това да бъде сторено едва с акта и наказателното
постановление, където е посочено, че жалбодателят не
е предоставил за проверка цялата документация/регистър Приложение 5 към чл.15,
ал.3 от Наредба №41/04.08.2008 год. на МТ, учебни дневници и др./, свързана с
извършването на обучение на водачи за придобиване на начална квалификация и за
усъвършенстване на познанията им, изискана с писмо-покана Рег.№***/*** год. и
поради това районният съд е приел, че така вмененото на дружеството нарушение е
и необосновано и некоректно описано, тъй като документи като Приложение 5 към
чл.15, ал.3 от Наредба №41/04.08.2008 год. на МТ, учебни дневници и др. изобщо
не фигурират в цитираното писмо. Предвид изложените съображения, първоинстанционният съд е приел, че незаконосъобразно е
била ангажирана отговорността
на жалбодателя за извършено
нарушение
по чл.98, ал.2, предл.2 от ЗАвтП и е извел и
крайния си извод, че това води до отмяна на атакуваното постановление, поради
което и с обжалваното решение го е отменил.
При
извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната
разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е
валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на
правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд
също така е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано
лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са
налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този
съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Касационната инстанция в настоящия състав намира решението за правилно,
като намира, че фактическата обстановка е правилно установена, както и че въз
основа на нея, първоинстанцицонният съд е направил
обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят и от настоящата съдебна
инстанция.
В случая, с процесното
наказателно постановление №29-0000026 от 28.02.2019 год., ответникът по касация
„Дакида и Р” ООД *** е наказан за това, че „На
15.02.2019 год., около 10:50 часа, в град Кърджали, ***, в сградата на Областен
отдел „Автомобилна администрация” – град Кърджали, при извършване на комплексна
проверка на учебен център „Дакида и Р” ООД, на
основание писмо с рег.№***/*** год. на ГД на ГД „АИ” – София, притежаващ
удостоверение за регистрация *** от *** год. за провеждане на обучение на
кандидати за придобиване на карта за квалификация на водача, се констатирало
следното нарушение: лицето по чл.7, ал.1 от Наредба №41/04.08.2008 год. на МТ
(„Дакида и Р” ООД) извършва нарушение 06.02.2019
год., в 09:00 часа, за това, че не представя за проверка цялата документация
(регистър Приложение 5 към чл.15, ал.3 от Наредба №41/04.08.2008 год. на МТ,
учебни дневници и др.), свързана с извършването на обучението на водачи за
придобиване на начална квалификация и за усъвършенстване на познанията им и
изискуема с писмо–покана с рег.№№***/*** год., с което нарушил разпоредбите на
чл.98, ал.2, предл.2/това всъщност е
само една разпоредба/
от Закона за автомобилните превози.”, поради което и на основание същата
разпоредба, на ответника по касация е била наложена имуществена санкция, в
размер на 3000 лева. Посочената норма от ЗАвтП - чл.98, ал.2, предл.2, регламентира, че който не предостави на контролните органи
по чл.91 за проверка цялата документация, свързана с извършването на обучението
на водачи за придобиване на начална квалификация и за усъвършенстване на
познанията им, се
наказва с
глоба или с имуществена санкция 3000 лева.
Настоящата инстанция намира, че в
случая, действително цитираното в наказателното постановление писмо-покана с
рег.№№***/*** год., подписано от началника на ОО „АА” – град Кърджали, с
адресат – управителя на „Дакида и Р” ООД, ЕИК ***, не
е било
изпратено на адреса на управление на дружеството, а именно - ***, а на адрес – ***, където се помещавал
един от учебните кабинети на дружеството, като следва да бъде отбелязано, че в
текста на това писмо-покана въобще не е посочен адрес, на който същото следва
да бъде изпратено. Между страните няма и спор, че същото това писмо-покана е
било получено в учебен кабинет на дружеството, на посочения адрес, на датата
29.01.2019 год., от лицето П. Д. Т., което лице нито е управител, нито е
съдружник в „Дакида и Р” ООД, а е
имал сключен с „Дакида и Р” ООД *** граждански
договор от 01.01.2019 год., с който му е било възложено, „Да проведе необходимия хорариум професионална компетентност” и
нищо повече. Това лице – П. Т., към
датата на получаване на писмото-покана на 29.01.2019 год., не е имал каквито и
да било правомощия да управлява или да представлява дружеството, респ. да
получава книжа и кореспонденция от негово име. Законосъобразен е, в тази
връзка, и изводът на районния съд, че управителят на дружеството-ответник по касация
в настоящото производство, в случая, следва да е бил наясно със съдържанието на
адресираното до него писмо, т.е. да е бил наясно, кога и къде да се яви и каква
конкретно документация за проверката да представи, но съзнателно да не го е
изпълнил, както и че за такова негово поведение не са представени никакви
доказателства по делото. Отделно от това, касационната инстанция в настоящия
състав намира за правилен и извода на районния съд, че в тежест на административнонаказващия орган е да установи по недвусмислен
начин всички признаци на процесното нарушение, а това
не е било сторено в хода на производството. Обстоятелството, че към датата
29.01.2019 год., лицето П. Д. Т., с ЕГН **********, е бил вписан в регистъра на
преподавателите към учебен център „Дакида и Р” ООД и
което означава, че той е служител във въпросната фирма, по никакъв начин не
променя горните изводи, а именно – че това лице, дори и да е служител в
дружеството-ответник по касация/макар че същият извършва дейност в това
дружество по силата на граждански договор/, не е имал е имал каквито и да било
правомощия да управлява или да представлява дружеството, респ. да получава
книжа и кореспонденция от името на управителя на това дружество, още по-малко
пък такава, изходяща от контролни органи като ОО „Автомобилна администрация” –
град Кърджали. По същия начин, горните изводи не се променят и от твърдението,
че на 06.02.2019 год., в 09:00 часа, в сградата на Областен отдел „Автомобилна
администрация” - град Кърджали, се явил лично управителят на дружеството - Д.
Д., който носел част от изисканите документи, което означавало, че той е
получил въпросното писмо-покана. Това всъщност е едно предположение на административноноказващия орган, за което не са представени
никакви доказателства, като касационната инстанция в настоящия състав намира,
че до различни изводи не могат да доведат и показанията на разпитаните по
делото свидетели – актосъставителят С. И. и
свидетелят по акта М. М., от които показания, всъщност не се установява нищо
различно. Съдът намира за нужно само да посочи, че в показанията си, дадени
пред районния съд, актосъставителят С. И. е заявил,
че не той, а главният инспектор бил изпратил писмото-покана и че не знае, до
къде точно го е изпратил главният инспектор, като свидетелят също само предполага,
че щом управителят на дружеството се явил на 06.02.2019 год., то би трябвало да
е получил поканата. Този свидетел заявява също, че когато управителят на
дружеството се явил на 06.02.2019 год., не му е обяснил какви документи трябва
да представи, след което управителят на дружеството влязъл при началника на
отдела и не разговарял повече с него. В подобен смисъл са показанията и на
другия свидетел – М. М., като отново следва да се отбележи, че тези показанията
не водят до различни изводи от тези, изложени по-горе.
Ето защо, с оглед всичко гореизложено, касационната
инстанция в настоящия съдебен състав намира касационната жалба, подадена от
началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”/ОО„АА”/ – град
Кърджали, за неоснователна и недоказана, а решението на Кърджалийския районен
съд намира за законосъобразно и правилно, постановено при правилна преценка на
доказателства и при правилно приложение на материалния закон, поради което и
като такова, с решението по настоящото дело, същото следва да бъде оставено в
сила.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във вр. с чл.63,
ал.1 от ЗАНН, Административен съд - Кърджали
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА
Решение №205 от 07.06.2019 год., постановено по АНД №278/2019
год. по
описа на Районен съд - Кърджали.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.