РЕШЕНИЕ
№ 1246
гр. Русе, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20214520106842 по описа за 2021 година
Е. К., процесуален представител на „Енерго - Про Продажби“ АД твърди, че М. М. Р.
е абонат на дружеството с клиентски номер **********, във връзка с продажба на ел.
енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер №**********, в село Ряхово.
Поддържа, че облигационните правоотношения между дружеството и клиента са
регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия,
приети от Управителния съвет на електроразпределителното дружество и одобрени от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Сочи, че потребителят на енергийна
услуга е краен клиент, който купува енергия от доставчик, предоставящ услуги от
обществен интерес по смисъла на §1, т.41 Б от ДР на ЗЕ.
Пояснява, че цената за достъп е компонент от цената за електроразпределение и
отразява правото и възможността във всеки един момент клиентите да ползват
предоставената им мощност и задължението на ЕРП „Север“ да осигурява същата без оглед
на искания от други клиенти. В утвърдената от КЕВР структура на цената за
електроразпределение през мрежите на електроразпределителните дружества съществувала
цена за достъп, която се заплащала от клиентите за всеки киловатчас пренесена
електрическа енергия. Цената за достъп се начислявала независимо дали в обекта е
консумирана или не електрическа енергия през съответния период. Отразявала правото и
възможността във всеки един момент клиентите да ползват предоставената им мощност, и
задължението на ЕРП „Север“ да осигурява същата без оглед на потенциалните искания от
други клиенти. Този начин на калкулиране на цената за достъп бил приложим само за
небитовите клиенти на ЕРП „Север“ и „Енерго – Про Продажби“ АД. Цената за достъп до
1
електроразпределителната мрежа била регулирана и утвърдена от КЕВР.
Съобразно разпоредбата на чл.30, ал.1, т.13 ЗЕ цената за достъп и/или пренос през
електроразпределителните мрежи се регулирала от КЕВР. С Решение №Ц-29/01.07.2020г.
КЕВР определила за периода 01.07.2020 – 30.06.2021г. цена за достъп за небитови клиенти
на „Енерго – Про Продажби“ АД в размер 0.02053 лева kW/ден без ДДС. За времето от
13.08.2020г. до 28.05.2021г. електроразпределителното дружество издало 11 фактури на
обща стойност 316.06 лева, които ответникът не заплатил. Предвид забавеното изпълнение
кредиторът начислил мораторна лихва от падежа на всяко задължение до 11.06.2021г. в общ
размер – 12.73 лева.
За събирането на вземането си, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и
се снабдил със заповед за изпълнение №1818/24.06.2021г. издадена по ЧГД №3493/2021г. по
описа на РРС срещу М. М. Р.. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5
ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като
довнесе дължимата държавна такса.
Е. К. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че М. М. Р.,
ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, бул.“Л.“№80, бл.“Ч.В.“, вх.Д, ет.7 дължи на „Енерго -
Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Варна,
район „Владислав Варненчик“, Варна Таурс - Г, бул. „Владислав Варненчик“№258 сумите:
316.06 лева – задължение за неплатена мрежова услуга по единадесет фактури, издадени в
периода 13.08.2020г. - 28.05.2021г.; 12.73 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на
всяко задължение до 11.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.06.2021г. до окончателното изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение №1818/24.06.2021г., издадена по ЧГД №3493/2021г. по описа на РРС.
Претендира направените в заповедта и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК адв.Т. В. – особен представител на ответника М. М. Р. е
депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на
ищцовите претенции.
Счита, че ответникът не дължи претендираните суми, тъй като във фактурите, на
които ищеца основава вземането като получател фигурира ЕТ „Толи – М – М. Р.“, а не
физическото лице М. М. Р.. Твърди, че след справка в ТР установила, че ответникът не е
регистрирал едноличен търговец, а при проверка в секция регистрация по ДДС
констатирала, че посоченият във фактурите номер по ДДС е невалиден.
Според ОУ на ищцовото дружество, цена за достъп на електроенергия се начислявала
на небитови потребители, независимо дали в обекта е консумирана или не електрическа
енергия през съответния период. Поддържа, че след като ответникът е физическо лице, дори
да е абонат на дружеството, не е задължен да плаща такса достъп.
Отделно от това сочи, че от исковата молба и приложените към нея доказателства не
става ясно по какъв начин е формирана и начислена цената за достъп на електрическа
електроенергия, с оглед което приема за недоказана претенцията по размер.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
2
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа страна, следното:
Съгласно извлечение от сметка по партида с клиентски №................., абонатен
№********** за обект „Ряхово, .0“ към 11.06.2021г., задължението на клиента – ЕТ „Толи –
М – М. Р.“ възлиза на 316.06 лева - главница, по фактури, издадени в периода 13.08.2020г. -
08.05.2021г. и 12.73 лева - мораторна лихва.
Електроразпределителното дружество е представило фактурите, издадени в
процесния период, във всяка от които е посочена предоставената мощност за съответните
дни през месеца, единична цена и общата стойност.
За събирането на вземането, ищецът депозирал заявление, въз основа което в РРС е
образувано ЧГД №3493/2021г. и се снабдил със заповед №1818/24.06.2021г. за изпълнение
на задължения по чл.410 ГПК срещу М. М. Р., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе,
бул.“Л.“№80, бл.“Ч.В.“, вх...., ет.... за сумите: 316.06 лева – задължение за неплатена
мрежова услуга по единадесет фактури, издадени в периода 13.08.2020г. - 28.05.2021г.; 12.73
лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 11.06.2021г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 23.06.2021г. до окончателното
изплащане; 75 лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 316.06
лева – задължение за неплатена мрежова услуга по единадесет фактури, издадени в периода
13.08.2020г. - 28.05.2021г.; 12.73 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко
задължение до 11.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.06.2021г. до окончателното изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение №1818/24.06.2021г., издадена по ЧГД №3493/2021г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство гражданско дело №3493/2021г. по описа
на РРС е видно, че заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в
едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на
вземането си и последиците от непредявяване на иска. Съдът намира претенцията за
допустима, тъй като е предявена от взискателя в законоустановения срок, при наличие на
правен интерес – запазване действието на заповедта за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява неоснователен.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или
погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
Предмет на настоящата искова претенция е вземане за мрежова услуга „достъп до
разпределителна мрежа“ на база предоставена мощност 39 кВт. Приложими за казуса са
разпоредбите на ЗЕ, ПТЕЕ и Наредба №6/2014г. за присъединяване на производители и
потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните ел.мрежи. Материалната
3
легитимация на ищеца да получи търсената престация следва от разпоредбата на чл.28
ПТЕЕ – битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички
мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител.
Спорно е обстоятелство, че М. М. Р. има качеството „потребител“. "Енерго - Про
Продажби" АД аргументира вземането си с наличието на валидна облигационна връзка с
ответника, основана на договор за продажба на електрическа енергия, регулирана от общи
условия на дружеството. Легалното определение на понятието „потребител на енергийни
услуги“ е дадено в § 41б от ДР на ЗЕ – краен клиент, който купува енергия и/или ползвател
на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Писмени
доказателства за сключване договор за предоставяне на ел.енергия или заявление за достъп
до такава относно процесния имот липсват. Не са ангажирани доказателства и затова каква
мощност е заявена, от кое лице и кога.
Нещо повече, приетите по делото фактури касаят ЕТ „Толи – М – М. Р.“, а не
физическото лице М. М. Р.. Липсват доказателства установяващи, че ответникът е
регистрирал едноличния търговец и не са оборени твърденията на процесуалния
представител на ответната страна, че ЕТ с данните, посочени във фактурите (ЕИК и ДДС
номер) съществува.
Съдът счита, че искът се явява неоснователен, тъй като не се установява ответникът
да е задължено лице по възникнали и съществуващи облигационни правоотношения по
доставка на ел.енергия към процесния период.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната
претенция.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство.
Ответникът не е направил разноски по делото и предвид изхода на спора не дължи
разноски на ищеца.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „Енерго - Про Продажби“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Варна, район „Владислав
Варненчик“, Варна Таурс - Г, бул. „Владислав Варненчик“№258 срещу М. М. Р., ЕГН
********** с адрес: гр.Русе, бул.“Л.“№80, бл.“Ч.В.“, вх.Д, ет.7 иск с правно основание
чл.422 ГПК за признаване установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: 316.06 лева –
задължение за неплатена мрежова услуга по единадесет фактури, издадени в периода
13.08.2020г. - 28.05.2021г.; 12.73 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко
задължение до 11.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.06.2021г. до окончателното изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично
4
задължение №1818/24.06.2021г., издадена по ЧГД №3493/2021г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5