Мотиви
към присъда по НОХД № 120/2019 год.
по описа на РС – Оряхово.
Подсъдимият Ц.М.К. - роден на *** ***, с
постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с основно образование,
безработен, неосъждан, неженен, с ЕГН ********** е
предаден на съд по обвинение за
извършването на престъпление по чл.
209, ал. 1 от НК – за това, че на неустановена дата през месец януари 2015
година в с. Остров, обл. Враца, с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил и до неустановена дата в края на месец юли 2015 година, с цел да
набави за себе си имотна облага, е поддържал заблуждение у М.А.И. ***, че ще се
снабди с нотариален акт за къща с дворно място, находяща се в с. Остров, обл.
Враца, на ул. „Пейо Яворов“ № 35, след което се осъществяват сделката по
съответния ред, като не е сторил това, с което е причинил на М.И. имотна вреда
в размер на 1 486,44 лв.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни.
Производството е по реда на Гл. ХХVІІ от НПК
– чл.371 т.2 НПК.
В съдебно заседание представителят на
обвинението, с оглед безспорно установената фактическа обстановка и предлага да
се постанови осъдителна присъда с
налагане на наказание в размер на 1 година „Лишаване от свобода“, което да се
редуцира предвид задължителното приложение на чл. 58а от НК, чието изпълнение
на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от 3 години, като
подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на престъплението – така,
както му е повдигнато обвинението и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски. Счита, че са налице предпоставките за уважаване на гр. иск.
По делото е приет за съвместно разглеждане
граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, предявен от пострадалата М.А.И.
*** против подсъдимия за сумата от 1500.00 лева, представляваща нанесени и
невъзстановени имуществени щети в резултата от престъплението.Същата е
конституирана и като Частен обвинител по делото
В с.з. гражданският ищец и ЧО, лично и чрез
повереника си адв. Д.В. ***, редовно упълномощен по делото поддържа предявения
граждански иск и моли съда да го уважи в пълен размер. По отношение на
наказанието поддържа становището на представителя на прокуратурата.
Подсъдимият се признава за виновен в
извършеното престъпление, така, както е описано в обстоятелствената част и
предявено в диспозитива на обвинителния акт, заявява, че признава всички факти
, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не
се събират доказателства за тези факти.
Лично и чрез договорния си защитник адв. Ц.К.
***, пледира за осъдителна присъда с налагане на наказание 1 година „Лишаване
от свобода“ и редуцирането му с 1/3, като счита, че изпълнението на същото
следва да бъде отложено за срок от 3 години.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната логическа последователност и взаимовръзка, и с оглед
принципите визирани в чл. 13 и 14 от НПК, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
Ц.М.К.
- роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български
гражданин, с основно образование, безработен, неосъждан, неженен, с ЕГН **********
Недвижимият имот, находящ се в с. Остров,
обл. Враца, на ул. „Пейо Яворов“ №35, парцел 133, масив:05, план. №934, бил собственост на Митко Панталеев Христов и Анка
Горанова Христова, бивши жители на с.Остров. Имота се състоял от жилище, навес
с оградни стени, второстепенна сграда
и дворно място. След смъртта на
собственика Митко Панталеев
Христов до 2010г. в процесния имот живели
подс. Ц.К. и св. Надежда
Валентинова Любенова, с която живее на семейни начала, след което имотът
останал необитаем.
На 10.07.2008 година, на собственика на имота
Анка Горанова Христова, б.ж на с.Остров, бил отпуснат кредит от банка „ДСК“,
филиал Оряхово, в размер на 5 900 лева. Срокът за погасяване на кредита
бил до 10.07.2018 година. Като обезпечение за връщане на кредита бил направен
залог върху пенсията на Анка Христова.
До 2013 година, жената обслужвала редовно
кредита си. На 07.02.2013 година, Христова починала, и плащането на
задължението било преустановено. След нейната смърт от банката - кредитор изпратила
покани до наследниците на Анка Христова –
подс. Ц.М.К. и св. Анюта Методиева Панталеева, за доброволно поемане на
задълженията по кредита. Наследниците на
Христова обаче не предприели действия по погасяване на задълженията на своята наследодателка.
В съседство на процесния недвижим имот
живеели св. Анка Николаева Сиракова и нейният съпруг – св. Лазар Илиев Рангелов.
До 2013 година, заедно със свидетелите Рангелов и И. живеела пострадалата М.А.И.. През 2013 година,
св. И. заминала да работи в гр. Хонемс, Република Австрия. В края на 2014
година, пострадалата се свързала по телефона със св. Анка Сиракова, и и казала
че търси да закупи къща в с. Остров.
През същия период от време подс. Ц.К. обявил за продан къщата, която му
била оставена в наследство от неговите баба и дядо - Митко Панталеев Христов и
Анка Горанова Христова, бивши жители на с.Остров. Тъй като жилището било
съседен имот на св. Сиракова, то тя предложила на пострадалата да започне
преговори по закупуването му. На неустановена дата, в началото на 2015 година, подс.
Ц.К. чрез „Скайп“ установил връзка със пострадалата М.И. в присъствието на св.
Анка Сиракова. В разговора подс. Ц.К. и заявил пред И., че продава
наследствения си имот, находящ се на ул. „Пейо Яворов“ №35 за сумата от
1 500 лева. В разговора същият заявил, че не притежава нотариален акт за
имота, но ще се снабди с такъв. Уговорили се да се чуят отново.
През м. февруари 2015 година, М.И. провела
още няколко разговора с подс. К., който я уверил, че няма пречка да се снабди с
необходимите документи, за да изповядване на покупко – продажбата на процесния
имот, пред нотариус. Пострадалата не
разполагала с паричната сума за осъществяване на покупко-продажбата, но
страните по сделката се договорили до лятото на 2015 година, св. И. да преведе сумата
от 1500 лева на подсъдимия, а той от своя страна да се снабди с необходимите
документи за изповядване на сделката с
процесния недвижим имот.
На 30.03.2015 година, в 09:19 часа,
пострадалата превела чрез системата за парични преводи „Western
union“ сумата от 429 евро на подс.
Ц.М.К., от които обаче 29 евро покриват таксите за превода. Към датата на деянието
левовата равностойност на 400 евро възлиза на
сумата от 782.33 лева , съгласно
курса за деня, обявен от БНБ /1,95583 лв. за евро/. На 03.04.2015 година, в
14:08 часа, св. М.И. извършила нов превод
чрез системата за парични преводи „Western union“, в
общ размер на 389 евро,
от която 29 евро за такси и комисионни, с получател -
подс. Ц.К.. Към датата на деянието левовата равностойност
на 360 евро възлиза 704,10
лева при курс на деня 1,95583, съгласно
обявеното от БНБ. Или общата сума която получил подсъдимия възлиза на 760 евро,
на левовата равностойност в размер на 1486,44 лева.
След като превела окончателната сума,
пострадалата се свързала по телефон с подсъдимото лице. Жената помолила К. да
предаде ключовете от къщата на св. Анка Сиракова, за да почисти имота. Подсъдимият
отказал като заявил, че ще предаде ключовете лично на нея, когато пристигне в
Остров. Пострадалата отново попитала подсъдимия дали се е снабдил с необходимите му документи за
изповядване на сделката, като същият я
уверил, че всичко е наред и няма проблеми, въпреки че не бил предприел каквито
и да било действия по снабдяване с документите и книжата, нито уведомил другият
съсобственик – св. Анюта Панталеева за намеренията си да продаде недвижимия
имот.
На
неустановена дата, през м. юли 2015 година, св. М.И. ***. Жената отседнала
отново в дома св. Лазар Рангелов. Пострадалата потърсила подсъдимото лице, за
да изповядат сделката с недвижимия имот,
съгласно договорката им, но не го открила. В разговор със св. Надежда Любенова установила,
че подсъдимото лице се намира на работа в София. Св. Любенова представила ключовете от имота на св. И..
Последната попитала дали има вече издаден нотариален акт за имота, предмет на покупко-продажба. Св.
Любенова отговорила, че мъжът й не се е
снабдил с документа, но не знае повече подробности. След няколко дни подсъдимия
се свързал със пострадалата И. и й заявил, че не е готов с документите, и
предложил двамата заедно да отидат при адвокат, за да се консултират.
Пострадалата останала изненадана, че въпреки уверенията, подс. К. не бил
предприел необходимите действия по снабдяване с нотариален акт за собственост
върху процесния недвижим имот. На неустановена дата, през м. юли 2015
година, подс. Ц.К. и св. М.И. отишли в
кантората на адв. Георги Сапунов – АК -Враца. Пред адвоката К. заявил, че иска
да се снабди с нотариален акт за собственост върху процесния имот. Подс. К. заявил, че неговата баба приживе е изтеглила кредит, който не е успяла
да погаси, като й че има и друг наследник на имота освен него. Адвоката обяснил
на подсъдимия и пострадалата, че за снабдяването с на нотариален акт за
собственост върху процесния имот е необходимо съгласието на всички наследници.
При така направената консултация, подс. К. заявил на пострадалата , че поради
възникналите усложнения се отказва от сделката, като й предложил ако иска да
живее в жилището без да прехвърлят собствеността по съответния ред. М.И.
отказала категорично, и поискала подсъдимия да й върне парите, които му е
изпратила. На 10.11.2015 година,
остатъкът по кредита на Анка Горанова Христова, бивш жител *** , бил предсрочно
погасен по служебен ред, поради неплащането му. След тази дата от банката
преустановили изпращането на покани до съсобствениците на имота.
През м. декември 2015 година, М.И. ***.
Жената потърсила подсъдимото лице и поискала да й върне парите. Подс. К.
заявил, че не разполага с парични средства. След това въпреки многократните
опити да установи контакт с подсъдимия по телефона, пострадалата така и не
успяла да се свърже с него.
Междувременно, през 2016 г. – 2017 година, подс.
Ц.К. отново обявил процесния недвижим имот
за покупко-продажба или за отдаване под наем. Свидетелят Антон Божков
Цветанов, от с. Остров, не разполагал със собствено жилище, поради което лицето
наело частния имот, находящ се в с.
Остров, обл. Враца, на ул. „Пейо Яворов“ №35. През 2017/2018 година, наемателят
решил да закупи недвижимия имот, когото обитавал. Лицето провело разговор с подс.
Ц.К.. Последният се съгласил да му продаде имота срещу сумата от 2000 лева. На
неустановена дата, през м. ноември 2018 година,
св. Цветанов предоставил сумата от 1000 лева на подсъдимото лице.
Последният заявил, че се нуждае спешно от парични средства, за да възстанови
дължимата сума на св. М.И.. До настоящия момент
дължимата сума не е възстановена.
На 12.09.2017 година, пострадалата депозирала жалба до Районна прокуратура, гр. Оряхово
против подсъдимия.
По
доказателствата:
Горната фактическа обстановка, Съдът приема
за безспорно установена на базата на
самопризнанията на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК, който бяха приети от съда
по реда посочен в чл. 372 ал.4 от НПК, както и на доказателствата, събрани в
досъдебната фаза, които ги подкрепят и които на основание чл. 373 ал.3 от НПК
съдът ползва.
Обвинението се установява изцяло, по
безспорен и категоричен начин от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства: Том I –писмо-отговор
и Удостоверение към него /лист 40-42/,
писмо-отговор от Агенцията по вписванията
/лист 44/, справка-характеристика /лист 54/, справка за съдимост на Ц.М.К.,***
/лист 56/, Удостоверение за наследници /лист 59-61/, справка-отговор /лист 68/,
справка за лице /лист 69-70/, банково
извлечение /лист 71-72/, Протокол за разпит на свидетел на лицето Анка
Николаева Сиракова, от с. Остров, обл. Враца /лист 79-80/, Протокол за разпит
на св. Вержиния Лазарова И.,*** /лист 81-82/, Протокол за разпит на св. Лазар
Илиев Рангелов, от с. Остров /лист 83-84/, Протокол за разпит на св. М.А.И.,***
/лист 85-91/, Протокол за доброволно предаване /лист 92/, заверени копия на
платежни документи /лист 93-94–, Протокол за разпит на св. Анюта Методиева
Панталеева, от гр. Мездра /лист 100/, Протокол за разпит на св. Надежда В.
Любенова, от с. Остров /лист 104-105/, Искане за разкриване на банкова тайна и
Определение на съда /лист 113-119/, Справка-извлечение от банкова сметка /***-158;
Том II – писмо-отговор ведно
с извлечение по партидата на имот /лист 4-8/, Удостоверения за наследници /лист
11-13/, писмо-отговор /лист 14/, писмо-отговор от Агенцията по заетостта /лист
16/, писмо-отговор от Агенцията за социално подпомагане /лист 18/,
писмо-отговор ведно със справка от НОИ /лист 20-21/, писмо-отговор от
Съдия-изпълнител при РС – Оряхово /лист 23/, писмо-отговор /лист 25/,
Удостоверение за данъчна оценка на имот /лист 26/, справка-характеристика /лист 29/, извлечение
от АИС „БДС“ /лист 31/, справка за съдимост на Ц.М.К.,*** /лист 32; лист 34/,
Протокол за разпит на обв. Ц.К. /лист 38-39/, справка за проведени задгранични пътувания на св. И.
/лист 43/, Протоколи от проведени очни
ставки /лист 61-66/, Протокол за разпит на св. М.А.И.,*** /лист 67-68/,
Протокол за разпит на св. Мирослав Бориславов Митков, от с. Остров /лист 69/,
Протокол за разпит на св. Антон Божков Цветанов, от с. Остров /лист 70-71/.
От
правна страна:
От обективна страна престъплението е осъществено от подс. Ц.М.К.,***, първоначално с действие, а в
последствие с бездействие, като същият е
възбудил и поддържал заблуждение
у пострадалия, че ще се снабди с
необходимите документи за изповядване на покупко-продажба с недвижим имот, въпреки
че е знаел че не е имал фактическата и юридическата възможност да стори това и като пряк причинен резултат
от тази заблуда пострадалата се е разпоредила с парична сума в размер на
760 евро, с левова равностойност от
1486,44 лева.
От субективна страна е налице
специална цел, като съществен елемент от престъплението измама. Самото
деяние несъмнено е осъществено с пряк умисъл,
виновно, тъй като деецът е осъзнавал, че с така възбудената и поддържана
заблуда у неговата братовчедка за нея ще настъпи имотна вреда и въпреки това
е искал и е допуснал
настъпването на противоправните последици от деянието.
При така установената фактическа обстановка
на деянието, може да се приеме за
безспорно установено и доказано, че подс.
Ц.М.К., ЕГН **********,***, от обективна и от субективна страна е
осъществил състава на престъпление по чл.209,
ал. 1 от НК, тъй като на неустановена дата през месец януари 2015 година в
с. Остров, обл. Враца, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и до
неустановена дата в края на месец юли 2015 година, с цел да набави за себе си
имотна облага, е поддържал заблуждение у М.А.И. ***, че ще се снабди с
нотариален акт за къща с дворно място, находяща се в с. Остров, обл. Враца, на
ул. „Пейо Яворов“ № 35, след което се осъществяват сделката по съответния ред,
като не е сторил това, с което е причинил на М.И. имотна вреда в размер на
1 486,44 лв.
Касае се за престъпление против
собствеността.
Деянието е осъществено от обективна и от
субективна страна.
Правна квалификация на деянието по чл.209,
ал.І от НК се извежда от събраните по делото гласни и писмени доказателства –
от показанията на свидетелите М.А.И., Вержиния Лазарова И., Лазар Илиев
Рангелов, Надежда Валентинова Любенова, Анка Николаева Сиракова, Анюта
Методиева Панталеева, Мирослав Бориславов Митков и Антон Божков Цветанов, както
и от приобщените към делото писмени доказателства – писма-отговори, справки,
извлечения от банкова сметка, ***, характеристична справка и справка за
съдимост. Мотивите ми за това са
следните:
От обективна страна, за да е налице
извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК то следва да е доказано по несъмнен начин, че деецът е
възбудил и поддържал заблуждение у пострадалото лице и с това да е причинил
нему или другиму имотна вреда. От
разпита на св. М.И. и на св. Анка Сиракова се доказва по безспорен начин, че на
неустановена дата, през м. януари 2015 година, пострадалата е провела разговор
по „Скайп“ с подс. Ц.К. относно покупко-продажба на недвижим имот – къща с
дворно място, собственост на бабата и
дядото на дееца. От така събраните гласни доказателства, както и от проведените
очни ставки между свидетелите се установява по безспорен начин, че в проведения разговор авторът на деянието
е заявил, че не разполага с нотариален
акт за къщата, която предлага за
покупко-продажба, но същият е уверил пострадалата, че няма пречка да се снабди
с необходимите му документи, както и че ще стори това до лятото на 2015г. По
делото безспорно е доказано, че деецът не е предприел каквито и да било
действия за изваждане на изискуемите се по закон документи, от което
му поведение може да се направи обоснованият извод, че подс. К. не е имал намерение да продава
имота.
Изведено от горното, налице са безспорни доказателства, че подсъдимото лице е възбудило заблуждение у
пострадалата, че няма пречка за изваждане на
нотариален акт за собственост,
респ. за изповядване на сделката по
съответния нотариален ред. Самото
изпълнително деяние несъмнено е
осъществено като у св. М.И. е създадена невярна представа относно юридическите
факти и обстоятелствата, свързани със собствеността на имота и неговата
покупко-продажба.С разпита на
пострадалата се установява, че след като у пострадалата вече е било възбудено заблуждение, то същата е провела
още няколко разговора с подсъдимото лице, в които авторът на деянието вече е затвърдил изградената представа у св. И., че няма
пречка авторът на деянието да се снабди с необходимите му документи. Именно от това му бездействие се извежда и
умисъла у дееца за извличане на имотна облага за себе си, както и може да се
затвърди убеждението, че изначално подс. К.
не е имал намерение да осъществи сделката с процесния недвижим имот.
Самото поддържане на заблудата се е изразило в затвърждаване на вече
създадената представа у пострадалото
лице, че имотът е собственост на дееца и няма пречка същият да го продаде.
От друга страна, за да е налице фактическият състав на
престъплението по чл.209 от НК следва в следствие на възбуденото и поддържано
заблуждение пострадалата е извършила
съответно правно значимо действие, т.е. осъществила е юридическо или фактическо
разпореждане. По делото се съдържат
безспорни доказателства, че св. М.И., през м. март 2017 година, е превела обща
сума в размер на 1486.44 лева на подс. Ц.К., който факт не се отрича от дееца.
Несъмнено е налице фактическо разпореждане с парични средства от страна на
пострадалата, което същата не би сторила, ако е знаела факта за съществуващ
дълг от страна на Анка Христова към банкова институция, както и за
невъзможността да бъде изповядана сделката.
В хода на разследването св. Анка Сиракова е потвърдила, че в проведения първоначален разговор по
„Скайп“, подс. К. е заявил, че не разполага с нотариален акт за собственост
върху процесния имот, но същия не е съобщил за възможността над същия да се наложи възбрана, нито е
споменавал, че и св. Анюта Панталеева има
равни наследствени права върху имота. От разпита на последната пък се
установява, че нейният братовчед не е съобщавал намеренията си да продаде
имота, нито е искал нейното съгласие за това, съответно не е предоставил част
от получените парични средства. Тези обстоятелства отново не се отричат от дееца. В хода на разследването са
събрани необходимите писмени доказателства – извлечения от банка „ДСК“, както и
справки, от които се установява по безспорен начин, че кредитът на св. Анка
Христова е погасен по служебен ред на
10.11.2015 година. След тази дата подсъдимият не е получавал уведомление от
банката. С разпита на св. Цветанов се установява по косвен път, че деецът е бил
наясно с отпадналите задължения към банковата институция. Въпреки това подс. К.
не се
снабдил с необходимите документи за собственост върху частния дом,
находящ се в с. Остров, на ул. „Пейо Яворов“ №35, нито е върнал взетата парична
сума. От приобщените към делото писмени доказателства – копие на извършени
парични преводи и от така събраните гласни доказателства се доказва по несъмнен
начин, че като пряк причинен резултат от
възбудената и поддържана грешна представа у постр. И. за същата е
настъпила имотна вреда в размер на
1486,44 лева. Налице е несъмнено
причинна връзка между осъществените
действия и бездействия от страна на
дееца и настъпилата имотна вреда за св. М.И.. Към датата на деянието
установената за страната МРЗ е била в размер на 360.00 лева, съгласно ПМС №
419/17.12.2014 г. От изложеното е видно, че е налице настъпил съставомерен
престъпен резултат от деянието.
За
наказанието:
За престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК предвиденото
наказание към момента на извършване на престъплението е „Лишаване от свобода“ от
1 до 6 години.
При определяне на вида и размера на наказанието съдът се
съобрази с императивния характер на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК,
съгласно която при направено признание на фактите от обстоятелствената част на
обвинителния акт от страна на подсъдимия, което е прието по надлежния ред от съда, при постановяване
на осъдителна присъда наказанието следва да се определи при условията на чл. 209, ал.1 от НК, чл. 58а от НК, ако
са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
При индивидуализиране на наказанието, съдът
отчете като отегчаващи вината обстоятелства - желанието на подсъдимото лице да
си набави необходимите му парични средства без да положи трудови усилия, както
и поради незачитането на правовия ред и като смекчаващи отговорността
обстоятелства направените от подсъдимия пълни самопризнания, които в значителна
степен спомогнаха за изясняване на обективната истина по делото,чистото съдебно
минало и добрите характеристични данни както и изразеното в съдебното
производство искрено съжаление за извършеното деяние.
Съобразявайки се с тази постановка на закона,
съдът му наложи наказание при условията на чл. 209, ал. 1 от НК вр. чл. 58а от НК вр. чл. 54 и го
осъди на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА, като на
основание чл.373, ал.2, вр.чл.372, ал.4 от НПК намали така определеното наказание с 1/3 и постанови Ц.М.К. /със снета по делото самоличност /, ДА ИЗТЪРПИ НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ за срок от 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА.
На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ от влизане на присъдата
в законна сила.
Така наложеното наказание, съдът намира, че е
от вид и характер, да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК –
както по отношение на подсъдимия, която да превъзпита към спазване занапред на
законите и установеният в страната правов ред, така и по отношение на
останалите членове на обществото, като им въздейства възпитателно и
предупредително.
Съдът намери за основателен и доказан
предявения основание чл.45 от ЗЗД
граждански иск от пострадалата против подсъдимия Ц.М.К. представляваща нанесени
и невъзстановени имуществени вреди в резултат на извършеното по чл.209 ал.1 от НК, като осъди подсъдимия да и заплати сумата от 1 486,44 лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – месец юли 2015
г. до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 189, ал. 1 от НПК осъди
подсъдимия Ц.М.К., да заплати по сметка на РС-Оряхово държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск, в размер на 59,46 лв. /петдесет и девет
лева и четиридесет и шест/, както и 5,00 лв., в случай на служебно издаден
изпълнителен лист.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: