РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Пловдив, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Таня Яв. Букова
при участието на секретаря Мария Ив. Пеева
като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело № 20225300101179 по описа за 2022 година
Ищецът Н. А. Ч. с ЕГН **********, от гр. ****, ул. „******“ № **, ет. *, ап. **, представляван от пълномощника му адвокат С.
П., твърди, че със споразумение утвърдено от Районен съд - Пловдив по н. о. х. д. № 3108/2020 г., постигнато между Районна
прокуратура – Пловдив и Д. Д. К. последният се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 2 във връзка с
ал. 1 от Наказателен кодекс за това, че на ******* г. е нанесъл удар в областта на гръдния кош на ищеца, като му е причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в прободна рана в областта на гръдния кош (наранявания проникващи в гръдната кухина) и развил се
на тази база травматичен пневмоторакс. Освен това на посочената дата ответникът противоправно, нанасяйки му удари с ножица му
причинил и следните 5 травматични увреждания : нараняване в горна лява глутеална област, нараняване в предна лява коремна стена,
нараняване в областта на лява лопатка, нараняване в лумбалната област и нараняване в долната част на гърба, вследствие на което от
всички тях претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди - болки, страдания, неудобства.
Нараняването в областта на гръдния му кош довело до травматичен пневмоторакс, което наложило оперативна интервенция, при
която му била поставена тръба отстрани на гръдния кош, с която му се наложило да живее в продължение на няколко дни, през които
изпитвал силни болки. Не му било възможно да става от леглото и да се обслужва сам, дори за физиологични нужди, за което бил
подпомаган от родителите си, от което изпитвал срам и унижение. Въпреки приемът на успокоителни не успявал да заспи, променени
били и вкусовите му усещания, не можела да се харни и и да пие течности, изпитвал позиви на гадене и повръщане. При извъждането
на тръбата от гръдния му кош изпитал толкова нечовешка болка, че счита, че изгубил съзнание, като това се получавало и при
извършваните му в болницата проби за херметичност. Следоперативният период също бил съпроводен със значителни и мъчителни
болки, като в продължение на три месеца всяко негово вдишване и издишване било болезнено и освен болката изпитвал и страх, че
няма да успее да поеме въздух.
Физическите и психическите му болки и страдания продължават и към датата на подаване на исковата молба в съда – 27.04.2022
г. Макар и да се записал за редовен студент в ******** университет, не успял дори да започне да учи, тъй като изпитвал страх да стои
сам в наетата от него квартира, а всяко пътуване до гр. *******го поставяло в условията на страх и стрес от преживяното. Месеци
наред ходел и дишал трудно, не можел сам да се облича, съблича и обува, като след случилото се раздели с практикувания преди това
любим негов спорт – футбола. Поради състоянието му и невъзможността да се виждат се разделил и с приятелката си.
От 2020 г. живее в ***** и работи на постоянен трудов договор в ***********, но изпитва страх, че ще загуби работата си,
тъй като и понастоящем има физически трудности да я върши. Нормалното му дишане не е възстановено в пълен обем, изпитва
затруднения при ходене пеша и особено при качване по стълби, за което личният му лекар му е изписал помпички и лекарства за
белия му дроб, тъй като се чувства като човек, страдащ от астматични пристъпи.
След причиненото му нараняване страда от изключително интензивни психологически и емоционални травми, които
коренно променили живота и светоусещането му. Има чести приливи на депресия и тревожност, постоянни натрапчиви мисли за
нападението над него, представи и образи на кръв и кръвоизливи, социална изолация, усещане за безпомощност, малоценност,
занижена самооценка. Почти всяка нощ се събужда с усещането, че не може да диша, има често главоболие, умора и сърцебиене, като
всичко това се отразява негативно на личния му живот, на семейството му и на работата му.
Нараняването в областта на горната лява глутеална област наложило двукратно оперативно лечение, тъй като бил разкъсан
масивно намиращият се в нея мускул глутеус максимус, а тъй като мястото е силно кръвоснабдено, травмата довела до неспирна
кръвозагуба за около три дни, при което изпадал в състояние на несвяст. В болницата, а и месеци наред след изписването му изпитвал
силни болки в областта на раната и около нея, не можел да сяда по никакъв начин в продължение на около шест месеца и да лежи
нормално. Налагало се майка му в домашни условия да му прави промивки и превръзки, родителите му да го съпровождат до
тоалетната, от което изпитвал неудобство и срам. Появили се лесна психична и физическа уморяемост, загуба на апетит, понижаване
на телесното му тегло. Липсата на сила и обичайно ежедневие понижили самооценката му до степен, че се срамувал да напусне дома
си, не смеел да излезе на кафе, срам го било, тъй като нямало как да седне. И към датата на подаване на исковата молба в съда изпитва
1
болки и опъване в областта на раната до степен, че не може сам да се изправя от клекнало положение, без да се хване за нещо, като
тези усещания го карат и пред хора да седи само на дясна страна и така изглежда неестествено в очите на другите. Изпитва и огромно
притеснение от големия грозен белег на седалището си.
И от нараняването му в предна лява коремна стена изпитвал болки и неразположения в продължение на около месец, при
всяко движение на тялото до зарастването на раната усещал дърпане, парене и схващане в областта на корема, а дори и повърхностно
вдишване го карало да изпитва болка и усещане, че вътрешностите му ще излязат извън тялото му. Не можел да се изкашля нормално.
Нараняването в областта на лявата лопатка ограничило сериозно възможността на ищеца да движи лявата си ръка от рамото
и не можел да си служил пълноценно с нея около месец. Не можел да се облича и съблича сам, заради което се налагало да му
помагат. Затруднявало се движението на целия му торс особено в легнало положение, в което престоявал дълго, поради което у него се
появило усещането, че се превръща в неподвижен човек. Първоначално изпитвал интензивни болки, които отслабвали във времето.
Усещал щипене, парене в областта на раната и схващане на цялата лява лопатка.
Първоначално изпитвал силни, а впоследствие намаляващи болки до пълното им отшумяване около месец и от нараняването
му в лумбалната област. Тази рана допълнително ограничавала движението на торса на ищеца, като се налагало да спазва строг
хигиенен режим и заради нея, което допълнително затруднявало и без това сериозно влошеното му физическо положение, както и се
налагало и за него да ангажира близките си за промиване, превързки и обличане.
И нараняването в долната част на гърба налагало обработка, превързване и промиване, като до зарастването на раната в
продължение на около месец ищецът търпял първоначално интензивни болки, които постепенно затихвали. Същото ограничавало
движението на торса му, пречело му да лежи, да седи, да се движи, облича и съблича сам, с оглед на което и въз основа на прежде
очертаната фактическа обстановка той моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените му вреди в размер на
59 000 лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането - 24.06.2019 г., до окончателното му изплащане.
Иск с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД.
Ответникът Д. Д. К. с ЕГН **********, от гр. ******, ул. „******“ № ***, представляван от пълномощника му адвокат Д. З.,
признава предявения иск по основание, но го оспорва по размер, като твърди, че ищецът е допринесъл за увреждането си с оглед на
нежеланието му да компенсира труда на ответника при тяхна съвместна дейност и последващо негово поведение, водещо до уронване
на честта и достойнството на К., като не са без значение и обстоятелствата, че нанесената телесна повреда е в резултата на пряк
сблъсък между страните, при който са си разменяли взаимно удари и след употреба на алкохол, който е довел до тяхната превъзбуда,
с оглед на което моли съда да постанови решение, с което да присъди обезщетение на база на събраните по делото доказателства по
справедливост.
Съдът като обсъди твърденията на страните и признанието на ответника във връзка със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :
Един от основните принципи в действащото право гласи, че не трябва да се вреди другиму, поради което при нарушаването
му законът - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, разпорежда, че всеки дължи да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Или съобразно
цитираната разпоредба елементите на фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане са следните : противоправност;
действие/бездействие; вреда; причинно-следствена връзка между деянието и последвалия вредоносен резултат; вина.
Не се спори, а и се установява от приложеното за послужване по настоящото дело н. о. х. д. № 3108 по описа на Районен съд
– Пловдив, ХХV н. с. за 2020 г., че последното е приключило с одобрено на 20.07.2020 г. споразумение между Районна прокуратура
Пловдив и подсъдимия Д. К., с което последният е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал.
1 Наказателен кодекс за това, че на **** г. в гр. ***** е нанесъл удар в областта на гръдния кош на Н. А. Ч., като му е причинил
средна телесна повреда, изразяваща се в прободна рана в областта на гръдния кош /наранявания, проникващи в гръдната кухина/ и
развил се на тази база травматичен пневмоторакс, който е причинил разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда според чл. 383, ал. 1
Наказателно-процесуален кодекс, а чл. 300 Граждански процесуален кодекс разпорежда, че влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, с оглед на което по силата на посочените норми и въз основа на одобреното от
Районен съд – Пловдив споразумение по н. о. х. д. № 3108/20 г. настоящият състав приема за установено, че на ***** г. ответникът
противоправно, нарушавайки общото правило да не се вреди другиму, виновно - умишлено, е причинил средна телесна повреда на Н.
А. Ч., изразяваща се в прободна рана в областта на гръдния кош /наранявания, проникващи в гръдната кухина/ и развил се на тази база
травматичен пневмоторакс, който е причинил разстройство на здравето на ищеца, временно опасно за живота му.
Ответникът, също така, не оспорва, че на ***** г. е причинил на ищеца и наранявания в горна лява глутеална област, в
предна лява коремна стена, в областта на лява лопатка, в лумбалната област и в долната част на гърба, като според неоспореното
заключение на вещото лице д-р М. Б. по допуснатата по делото съдебномедицинска експертиза от горните травматични увреждания
ищецът е претърпял болки и страдания, с оглед на което и предвид гореизложеното налице са визираните в чл. 45, ал. 1 ЗЗД
предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на ответника – противоправно деяние; вина; вреда; причинно-следствена
връзка между увреждането и вредоносния резултат.
Налице е спор относно размера на претендираното обезщетение с оглед на наведеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
2
Съпричиняване ще е налице тогава, когато вредоносният резултат е в причинна връзка както с виновните действия на този,
който се държи отговорен за причинените вреди, така и с действията на самия увреден, като в тези случаи вината на пострадалия няма
отношение при определяне на размера на обезщетението /в този смисъл Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС/.
В настоящия случай възражението за съпричиняване на вредите от страна на ищеца е твърде общо формулирано доколкото в
отговора на исковата молба не са посочени конкретни негови действия, с които той да е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, като наведените от ответника твърдения за нежеланието на ищеца да компенсира положен от К. труд по тяхна съвместна
дейност, съответно провокативно поведение на Ч. и употреба на алкохол от последния сами по себе си не съставляват действия на
увредения, допринесли за настъпване на вредоносния резултат, с оглед на което възражението като неоснователно следва да бъде
отхвърлено.
Според чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
като размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост /чл. 52
ЗЗД/. Съгласно дадените задължителни разрешения в т. ІІ от Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС понятието
„справедливост” не е абстрактно, а като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди се извежда от преценката
на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.
Според трайната съдебна практика при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат и
конкретните обществено-икономически условия към момента на настъпване на произшествието /решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д.
№ 795/2008 г., II т. о., решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., решение № 66 от 3.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г., II
т. о., решение № 23 от 25.03.2014 г. по т. д. № 1154/2013 г., II т. о, решение № 157/28.11.2014 г. по т. д. № 3040/2013 г., II т. о, решение
№ 242 от 12.01.2017 г. по т. д. № 3319/2015 г., II т. о./
За установяване на преживените от ищеца неимуществени вреди бяха разпитани свидетели, според показанията на които :
Е. И. И. – свидетел на случилото се : ищецът изпитвал доста болка, не можел да спи на лявата страна, като първите седмици
след инцидента не можел да става от леглото и го обслужвала майка му, с чиято помощ ходил до тоалетна, не можел да се храни, не
му се ядяло; дълго след случилото се не искал да излиза навън и да се вижда с никого, бил подтиснат и доста депресиран, поради
което се разделил и с приятелката си; не можел да седи на едната страна и се хващал за дръжката; след инцидента спрял да тренира;
през лятото, когато се върнал от Германия видял ищеца с инхалаторче, тъй като понякога се задушавал когато спи; години след
случилото се ищецът му обяснявал, че има кошмари и че все още е подтиснат, а когато се събличал и видели раните му и го питали за
тях, той отново се връщал към инцидента;
св. С. В. Ч. – майка на ищеца : с ищеца били в болница до ***** г. и състоянието му било тежко, белият му дроб бил
прободен, поради което имал тръба, с която нямал възможност да става от леглото в продължение на 5 дни, през който период той
използвал подлога, от което се срамувал изключително много, както и се притеснявал от болките, които изпитва; въпреки, че му
давали болкоуспокояващи не успявал да спи, постоянно му се гадело, повръщал в леглото, което било свързано с допълнителни
болки; първоначално въобще не ядял, а впоследствие не се хранел нормално; след махането на тръбата с чужда помощ се
придвижвал; при махането на тръбата не му сложили упойка и синът й така силно се изкрещял, като викът се носел из целия коридор;
от пробождането на мускула в седалищната му част имал обилно кървене, като в продължение наоколо 3 месеца синът й се нуждаел от
чужда помощ, дори се налагало и в тоалетната някой да влиза с него, не можел да се навежда, да кляка, да сяда, сядането му било само
към едната страна; тъй като трябвало да идват в гр. ******* за превръзки, пътуването му било изключително трудно, защото не можел
да седне нормално в колата и трябвало да е полулегнал; до инцидента синът й тренирал футбол, след което преустановил това спортно
занимание; личният му лекар в ****** му е изписал помпичка за астматици, тъй като има затруднено дишане особено при умора,
причината за което е от белия му дроб според личния му лекар; преди случилото се синът й бил записан да учи в гр.******, намерили
му квартира, но след инцидента сам не успял да живее, изпитвал страх, всичко се връщало в съзнанието му и го преживявал отново,
поради което го преместили в общежитие, като през ****** г. той заминал с родителите си за *****.
Допусна се извършване и на съдебномедицинска експертиза от д-р Б., според заключението на който : непосредствено след
инцидента пострадалият е изпитвал от леки до умерени на моменти по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно в хода
на оздравителния процес са затихвали до пълното им изчезване след неговото приключване, което е траело 25-30 дни предвид липсата
на данни за усложнения в неговото протичане; към датата на изготвяне на заключението - 26.10.2022 г., ищецът не трябва да изпитва
болки и страдания и същият е напълно възстановен от причинените му увреждания; нормалният рехабилитационен период след
инцидента до нормалното здравословно състояние е траел 2 – 3 месеца при благоприятен ход на същия и липсата на усложнения в
неговото протичане, за каквито липсват писмени и гласни доказателства в кориците на делото.
Според изявленията на вещото лице направени в единственото проведено по делото открито съдебно заседание :
торакоцентезата представлява отваряне на гръдната кухина с цел премахване на наличната вътре кръв или въздух, като по принцип
такива манипулации се правят с локална анестезия, след отминаването на която човек започва да изпитва болки, които са леки до
умерени; тези болки не могат да се квалифицират като нечовешки, това не са и силни болки, не е възможно човек да изгуби съзнание
от премахване на тръба от гръдния кош, а ако изгуби съзнание, то това означава, че нещо друго е станало; няма манипулации, които да
са извършени на ищеца и да са свързани с много силни болки, нечовешки; пробите за херметичност са свързани с леки болки;
последваща травма не може да активизира процесните увреждания – след като един път въздухът е премахнат от гръдния кош и
белият дроб е разгънат, последният вече функционира нормално и по никакъв начин не може да застраши здравето на човека повече;
3
след възстановителния период ищецът няма да изпитва затруднение при дишането, както и такова затруднение при ходене; след
торакоцентезата дишането и оксигенацията се възстановяват, а ако не е бил възстановен, ищецът е нямало да бъде изписан от
болницата - фактът, че го изписват, това означава, че дишането е възстановено и не следва да изпитва затруднение при дишането, това
най-вероятно е субективно усещане, това е сугестията, че като е имал това увреждане сигурно няма да може да диша, но няма
обективни причини да не може да диша; усещането, че ищецът се чувства като човек страдащ от астма е субективно и няма причина
да има връзка с процесното увреждане; след физическото възстановяване в период от 25 – 30 дни са били необходими още 2 – 3
месеца на ищеца, за да може всичко да отмине и той да е нормален човек, да изпълнява всички функции като здрав.
Тъй като св. С. Ч. няма данни нито да има медицинско образование, нито да е присъствала на самото вадене на дрена от
гръдната кухина на сина й, то и предвид заключението на д-р Б., че на ищеца по време на болничния му престой не са правени
манипулации, свързани с нечовешки, съответно много силни болки, съдът не кредитира показанията й в частта им, в която тя сочи, че
синът й предварително бил предупреден от лекаря, че при изваждането на тръбата ще изпита ужасна болка.
Вън от горното доколкото и самият ищец не разполага с медицински познания и сам той не е сигурен досежно
обстоятелството дали в действителност е изгубил съзнание при изваждането на тръбата от болка, а според заключението на д-р Б. : по
отношение на Ч. не са осъществявани манипулации свързани с много силни, нечовешки болки, като при пробите за херметичност се
търпят леки болки; не е възможно човек да изгуби съзнание от премахване на тръбата от гръдния кош, а ако изгуби съзнание, то това
означава, че нещо друго е станало; след премахването на торакоцентезата функциите на белите дробове са възстановени и ищецът не
може да има проблеми с дишането, като усещанията му за затруднения при дишането, в това число и при натоварване, и за човек,
страдащ от астма, са само субективни, то съдът намира за недоказани наведените в исковата молба твърдения, че извършените в
болницата проби за херметичност и следоперативният период са били съпроводени със значителни и мъчителни болки, че ищецът е
изгубил съзнание при премахване на торакоцентезата, както и че към датата на подаване на исковата молба нормалното му дишане не
е възстановено в пълен обем, изпитва затруднения при ходене пеша и особено при качване по стълби и че се чувства като човек,
страдащ от астматични пристъпи, а от тук и предвид гореизложеното в предходния абзац в съответствие с изводите на медицинския
експерт приема, че непосредствено след инцидента ищецът е изпитвал от леки до умерени на моменти по сила и интензитет болки и
страдания, които постепенно са затихвали до пълното им изчезване при приключване на оздравителния процес, продължил около 30
дни.
Базирайки се на анализа на събраните по делото и коментирани в предходното изложение доказателства съдът приема за
установено, че : произтеклите от противоправното деяние на ответника увреждания са причинили на ищеца болки, страдания и
неудобства – непосредствено след случилото се той е изпитвала леки до умерени на моменти по сила и интензитет болки, които в хода
на оздравителния процес постепенно са затихвали до пълното им изчезване след неговото приключване в рамките на около 30 дни,
след което е последвал период на рехабилитация от около три месеца; в рамките на 5 дни, до премахването на дрена от гръдния му
кош, той е бил на легло и зависим изцяло от чужди грижи, като необходимостта му от подпомагащи грижи е продължила общо 3
месеца, тъй като поради множеството му увреждания е била ограничена възможността му да се навежда, да кляка, да сяда, което му е
създавало неудобства, изпитвал е срам и унижение.
Случилото се дало отражение и върху личния му и социален живот – преустановил спортните си занимания по футбол,
разделил се приятелката си, затворил се в себе си, не искал да се вижда с никого, отказал се да продължи образованието си в ******
университет, но най-много засегнало психоемоционалния статус на ищеца, който повече от три години не може да забрави инцидента,
за който винаги ще му напомнят и белезите от множеството наранявания.
Или в случая не дългият възстановителен период от процесните травматични увреждания – около 4 месеца, не големият
интензитет и кратката продължителност на преживените болки не могат да обосноват присъждане на обезщетение в претендирания в
исковата молба пълен размер.
Обсъждайки горните обстоятелства и отчитайки икономическата обстановка в страната през 2019 г. в сравнение с която към
датата на приключване на съдебното дирене е налице съществено повишаване на цените в България и на минималната работна
заплата с 26.78 % /минималната работна заплата през 2019 г. е 560 лв., а към месец ноември 2022 г. – 710 лв./, в съответствие
критериите за справедливост настоящият състав намира, че размерът на обезщетението следва да бъде определен на 45 000 лв., като за
разликата до пълния претендиран с исковата молба от 59 000 лв., искът с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД като неоснователен следва
да бъде отхвърлен.
И тъй като се касае за неизпълнение на парично задължение, което произтича от непозволено увреждане, в който случай
длъжникът изпада в забава без покана съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, то в съответствие с чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на увреждането – **** г.
На основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата на адвокат С. И. П. от Адвокатска колегия – *****, със служебен адрес – гр.
****, ул. „****“ № *, следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за оказаната на ищеца безплатна правна помощ и
съдействие по настоящото дело в съответствие с чл. 7, ал 2, т. 4 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения
съразмерно на уважената част от исковата претенция, възлизащо на 4095.70 лв. /2650 лв. + 8 % върху горницата над 25 000 лв.,
равняваща се на 34 000 лв. = 5370 лв. х 76.27%/, за заплащането на която сума на адвокат П. ответникът следва да бъде осъден.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд – Пловдив : сумата
от 1800 лв. държавна такса по производството и сумата 152.54 лв. бюджетни разноски по допусната по делото съдебномедицинска
експертиза съразмерно на уважения иск /76.27%/.
4
На ответника разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК не следва да бъдат присъждани поради липса на искане за това.
По изложените мотиви съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Д. К. с ЕГН **********, от гр. *****, ул. „*******“ № ***, да заплати на Н. А. Ч. с ЕГН **********, от гр.
*****, ул. „****“ № **, ет. *, ап. **, сумата от 45 000 лв. /четиридесет и пет хиляди лева/ като обезщетение за неимуществени вреди –
болки, страдания и неудобства, произтекли от непозволено увреждане, съставляващо престъпление по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1
Наказателен кодекс, в извършването на което К. е признат за виновен с одобрено на 20.07.2020 г. по н. о. х. д. № 3108 по описа на
Районен съд – Пловдив за 2020 г. споразумение, а именно за това, че на ***** г. в гр. ***** Д. К. е нанесъл удар в областта на гръдния
кош на Н. А. Ч., като му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в прободна рана в областта на гръдния кош /наранявания,
проникващи в гръдната кухина/ и развил се на тази база травматичен превмоторакс, който е причинил разстройство на здравето,
временно опасно за живота, от което деяние на Ч. са причинени и следните леки телесни повреди : нараняване в горна лява глутеална
област, нараняване в предна лява коремна стена, нараняване в областта на лява лопатка, нараняване в лумбалната област и нараняване
в долната част на гърба, ведно със законната лихва от датата на увреждането – ******* г., до окончателното й изплащане, като над
уважения до пълния предявен размер от 59 000 лв. – отхвърля предявения иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Д. К. с ЕГН **********, от гр. *****, ул. „******“ № ***, да заплати на адвокат С. И. П. от Адвокатска колегия –
*****, със служебен адрес – гр. ******, ул. „******“ № *, сумата от 4095.70 лв. /четири хиляди деветдесет и пет лева и седемдесет
стотинки/ адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и процесуално представителство на ищеца по гр. д. № 1179
по описа на Окръжен съд – Пловдив ІV гр. с. за 2022 г. Н. А. Ч. с ЕГН **********, от гр. *****, ул. „*****“ № **, ет. *, ап. **.
ОСЪЖДА Д. Д. К. с ЕГН **********, от гр. ****, ул. „*****“ № ***, да заплати по сметка на Окръжен съд – Пловдив : сумата от
1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/ държавна такса по производството и сумата от 152.54 лв. бюджетни разноски по допуснатата по
делото съдебномедицинска експертиза съразмерно на уважения иск.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5