ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
30.09.2016 г. гр. Несебър
Несебърският районен съд граждански състав на тридесети септември през две хиляди и
шестнадесета година
в закрито заседание в следния
състав:
Председател:
Нина Моллова- Белчева
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
гр.д.№ 709 по описа за 2016 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на
„Студио Дизайн- МПО” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Олга Ивановна Гуреева,
против В.А.М., ЕГН **********,***, „Д.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Димитър Димитров Стойков, Л.Б.П.В.,
ЕГН **********,***. Твърди се, че н.а. № 149, том II, н.д. № 809/1997г. на нотариус Стоян
Ангелов, „Студио Дизайн- МПО” ООД е закупило от Христо Тодоров Тодоров и Любомила
Крумова Тодорова правото на собственост върху следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
61056.501.376 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с. Равда, общ. Несебър, обл. Бургас, с граници/съседи: ПИ с идентификатор № 61056.501.377, собственост на „Д.” ЕООД, ПИ
с идентификатор № 61056.501.375, собственост
на Л.Б.П.В., ПИ с идентификатор № 61056.501.374, собственост на Мариана Костадинова
Петрова, ПИ с идентификатор № 61056.501.524, ПИ
с идентификатор №
61056.501.522, а съгласно документ за собственост недвижимият
имот представлява ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в село Равда, Община
Несебър, Бургаска област, съставляващо парцел III-518, квартал 57а, по плана
на село Равда, Бургаска област, целия парцел урегулиран от 1731.00 кв.м., при граници на парцела: от двете страни- улици, парцел II-518,
парцел VI-518,
парцел IV-518.
След като ищецът бил придобил собствеността върху горепосочения имот, бил възложил на лице с постоянно местожителство в страната да наглежда и пази имота от посегателства на трети
лица, тъй като съдружниците и управителят на дружеството към
момента на придобиване собствеността върху имота не пребивавали постоянно на територията на Република България и за
тях било обективно невъзможно да осъществяват
непрекъснат надзор. Впоследствие, през март- април 2016 година, ищецът получил информация от това лице, че
собственият на дружеството недвижим имот бил
ограден, както и че вътре в самия имот също били
поставени допълнителни оградни съоражения. В тази връзка незабавно била извършена справка в имотния регистър- гр.Несебър, от която било установено, че на 11.02.2015г., с н.а. № 80, том I, рег.№ 516, н.д. № 79 на нотариус Линка Чуткина,
недвижимият имот бил
отново продаден от предишните собственици, на ответницата В.А.М., като продавачите се били легитимирали като собственици на имота със същия нотариален
акт, който са били представили при първата сделка, като по този начин се били
разпоредили два пъти с процесният недвижим
имот. В тази връзка се твърди, че така извършената втора по ред покупко- продажба между Христо Тодоров Тодоров
и ответницата В.А.М., въпреки че не била нищожна, не била
породила желаният от страните по сделката вещно-транслативен ефект, като
собствеността върху имота продължавала да бъде на ищеца. След посещение на процесният имот било установено, че собственият на дружеството недвижим имот бил ограден, както и че вътре в самия имот били поставени допълнителни оградни съоражения. От съседи на имота разбрали, чеответницата М. била поискала от другия ответник „Д.” ЕООД, да й предаде владението
върху частта от процесния имот, завладяна от същия, както и
да премахне изградените от него огради в имота, които били поставени преди
около две години. В
тази връзка били депозирани и жалба в РУП- Несебър. Впоследствие ответницата М.
била заградила другата останала средна част от
имота, която
обособила като платен паркинг. Това наложило възлагането и
изготвянето на частна експертиза, която установила, че в североизточната част на имота било налице навлизане с 46 кв.м. от страна на съседният недвижим имот с кадастрален идентификатор № 61056.501.375,
собственост на ответницата Л.Б.П.В., която била изградила
полумасивна дървена ограда, като по-дебелите дървени колове, които носели и крепели
конструкцията били трайно прикрепени към земята. Средната ширина
на завладяната част от имота била 2,68 м., а дължината- 17,24
кв.м. Към настоящият момент заградената от Л.В. площ се използвала като открита лятна тераса/градина към хотел „Вила
Ливия”, изграден в собственият й поземлен имот. Установено било и че в югозападната част на имота било налице навлизане с общо 422 кв.м. от страна на
съседният недвижим имот с кадастрален идентификатор № 61056.501.377, собственост на
ответника „Д.” ЕООД, което било изградило полумасивна ограда от мрежа и метални колове с
квадратен профил, които били трайно прикрепени към
земята. Средната ширина на заграждението била 10.68
м., а средната дължина- 34,14 м. Така
заградената неправомерно площ в настоящият момент се ползвала като платен паркинг към изградения в имот №61056.501.376 хотел „Бижу”. Между паркинга и имот № 61056.501.377 била
заградена още една полуоса от имот № 61056.501.376 със средна ширина 1.38 м. и дължина от
35.42 м., която също била
приобщена към оградения със същият тип ограда ПИ 61056.501.377. Средната част от имота с площ от 1254 кв.м., между изградените паркинг към хотел „Бижу” и
лятна тераса- градина към хотел „Вила Ливия” в имота, била заградена от
ответницата В.А.М. с полумасивна
ограда от мрежа и кръгли метални колове,
поставени в земята, като към настоящият момент така оградената част също се
ползвала като втори обособен в имота платен паркинг за
лични МПС. С оглед гореизложеното се счита, че е налице правен
интерес за ищеца от предявяване на претенции спрямо всеки от ответниците за
приемане за установено по отношение на тях, че ищеца е собственик на
заградените от всеки ответник части, както и осъждането им да предадат на ищеца
владението на сочените по- горе части от процесния имот, който ищеца счита за
свои. Представят се писмени доказателства. Моли се да бъде допусната съдебно-
техническа експертиза, вещото лице по която да отговори на поставени въпроси.
Моли се да бъде задължено, на основание чл.192 от ГПК, РУ- Несебър да представи
копие от преписката, образувана по жалба на ответницата М.. Моли се да бъдат
допуснати до разпит трима свидетели.
В срокът по чл.131
от ГПК, постъпи писмен отговор от ответното дружество „Д.” ЕООД, с който се
оспорва предявената против него претенция. Твърди се, че на 17.09.2005 г. дружеството- ответник, с н.а. № 33, том XVII, рег.8707, н.д.
№ 3064 по описа на нотариус Стоян Ангелов, било
закупило следните имоти: УПИ VI-518 с
площ от 315 кв.м. и УПИ IV-518 с
площ от 583 кв.м. по плана на с.Равда ведно с
находящите се в тези имоти 2 /два/ търговски обекти, като и двата имота били
съседни на процесния имот. Съгласно заповед № 1269/23.12.2005г.
тези два имота били обединени и бил
обособен УПИ IV-518 с площ
от 898 кв.м. с кадастрален номер в момента 61056.501.375, който имот също бил
съседен на процесния имот. Същите два имота преди обединяването им в един били
закупени лично от Димитър Стойков като физическо лице на 27.08.1996 г. с н.а.
№ 160, том III, дело №1155 от 1996г. по описа на НРС.
В периода от 1999 г. до 2005 г. в
тези имоти имало два
търговски обекта. В УПИ VI-518 бил изграден и развивал
търговска дейност обект „Кафе-аператив" със застроена площ от 100 кв.м., а
в УПИ IV-518 бил изграден и развивал
търговска дейност обект „Видеоклуб" със застроена площ от 400 кв.м. Тези
два обекта функционирали като един и били
познати в с.Равда като „Лятното кино". Същия обект бил
стопанисван от Димитър Стойков лично, а след продажбата на
горепосочените два имота стопанисването и управлението на лятното кино било поето и
продължило от
представляваното от него дружество „Д.”
ЕООД. След закупуването на горните два имота през късната есен на 1996г. и по време
на експлоатацията на търговския обект (т.нар. лятно кино) от 1999г. до 2005г.,
поради невъзможността да се удовлетворят нуждите
на клиентите, посещаващи обекта, да
паркират в района на киното, започнали да
ползват и да предоставят като
безплатен паркинг за тези от клиентите на киното, които
идвали с автомобили,
част от съседния имот и който имот бил предмет
на настоящото дело и който имот /процесния/ след закупуването от Стойков
на горепосочените два имота, останал
собственост към момента на продажбата на Христо Тодоров Тодоров, от когото и Стойков
лично закупил имотите). За целта направил
ограждения /ограда/ с цел защита на паркираните в тази част автомобили от
посегателства и кражби, тъй като обстановката била
висококриминогенна през оня период. На заграденото място се паркирали
също и автомобилите на семейството му и на
служители на киното. Част от това същото заградено място се ползвало и за складиране и съхранение на каси с
амбалаж от бира и безалкохолни напитки, инвентар на заведението /маси,чадъри,тенти/ и други вещи- собственост на Стойков. Около две- три
години след като закупил имотите, т.е.
през 1998 г. или 1999 г.,
от разговор със съседи Стойков узнал, че този същия съседен имот бил
продаден на някакви чужденци. Говорело
се, че собственика не бил жив, че бил
изчезнал и т.н. До настоящия момент Стойков не
бил виждал нито срещал собствениците или техен официален представител. По
време на ползването и владението от негова страна
на тази част от процесния имот, не бил
получавал от Христо Тодоров възражение за ползването й или пък искания, молби,
предупреждения за опразване на мястото, премахване на огради, предаване на
владението или каквото и да е. От евентуалният нов собственик до Стойков,
нито като физическо лице, нито пък в качеството му на управител
на „Д.” ЕООД,
също не били достигали никакви възражения за
действията по заграждане и владеене на тази част от процесния имот. През 2006г. и 2007г. в обединения имот бил построен хотел „Бижу", собственост
на дружеството „Д." ЕООД. След построяването му
тази завладяна част от съседния имот продължила да се
ползва основно като безплатен паркинг за гостите на хотела и автомобилите на
служители на хотела поради недостатъчния капацитет на подземния паркинг на
хотела. По възможност се ползвала и за съхранение
на вещи и части от оборудването и мебелировката на хотела при извършване на
ремонти в хотела или смяна на негодно оборудване и мебели. През целия период на
владение и ползване на тази част основно като паркинг, няколко пъти била
подменяна оградата и коловете, на които била
закрепена. Били изградени два подхода: един за
автомобили от едната страна на улицата и втори за водачите им от другата страна
(от към входа на хотела). Била
изградена и пътека, свързваща подхода за автомобили с входа на хотела.
Самият паркинг бил
заравнен и покрит с чакъл и баластра, с оглед извършване на последващо
асфалтиране. Към самият паркинг била
насочена и охранителна камера, свързана с
охранителната система на хотела. От 17.09.2005г. от който ден „Д.”
ЕООД било станало собственик на имота до
момента на предявяване на настоящия иск и
образуване на производството по него, от никой от собствениците (както ищците
по делото, така и другия ответник,
претендиращ да е собственик), Стойков не бил
получавал възражения относно заградената част от имота или искания и молби за
предаване на владението, за премахване на поставените огради, за прекратяване
ползването на тази част от имота. Единственото посегателство, смущаващо
владението върху тази част от имота,
се случило през април
месец тази година, когато на 09.04.2016г. му било съобщено, че вечерта на предния ден изградената ограда
в съседния имот била премахната, а коловете-
съборени, и била поставена нова
ограда, обхващаща целия процесен имот. По нареждане на
Стойковра
хора от персонала незабавно възстановили
изградената от дружеството ограда. След 2 дни се появила една жена, представила се като В., която съобщила, че е закупила
мястото и е поискала то да бъде освободено, на което Стойков отказал. На
14.04.2016 г. бил
посетен от служител на полицията за даване на сведения
по жалба на същата тази жена. В това сведение Стойков отбелязал,
че владее имота повече от 15 години и ако се предприемат нови действия по премахване на оградата, спора щял да се разреши по съдебен ред. С
оглед на гореизложеното се прави изрично
възражение за придобивна давност по отношение на заградената и владяна от
дружеството и към настоящия момент югозападна част на имота,
като се
моли съдът да признае дружеството за
собственик на тази част от имота, придобита по силата на давностно владение
съгласно хипотезата на чл.79 от ЗС, упражнявано необезпокоявано повече от 10
години. От 1999 г. лично Стойков, а в
последствие и собственото му дружество „Д.”
ЕООД, са упражнявали
фактическата власт върху югозападната част на имота като
са я владели до
17.09.2005 г. Стойков за себе си, а
след тази дата владението било осъществявано
от дружеството „Д.” ЕООД с намерение да го своят.
Владението било постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с
намерение да се държи вещта като своя за
периода от есента на 1999г. до настоящия момент. Дори
само за дружеството като недобросъвестен владелец и съгласно изискванията на
чл.79 от ЗС, тази придобивна 10-годишна давност била
изтекла на 17.09.2015г., т.е. преди предявяване на настоящия иск по чл.108
от ЗС. Прибавяйки към това владение
и това на неговия праводател, 10-
годишната придобивна давност за тази част от недвижимия имот била
изтекла през есента на 2009 г., т.е. почти 7 години преди предяваването на
настоящия иск. Представят се писмени доказателства. Моли се да бъдат
допуснати до разпит трима свидетели.
В срокът по чл.131 от ГПК е
постъпил писмен отговор и от В.А.М., която е заявила, че не е съгласна с
изложените в исковата молба факти. Твърди, че действително била собственик
върху процесния недвижим имот по силата на н.а. № 80, том 1, per. № 516, дело № 79 от 11.02.2015 г., съгласно който
била придобила имота въз основа на покупко-продажба от Христо Тодоров Тодоров,
заплатила била цената на имота, като съответно била и получила владението на
същия. Преди сделката и към датата на същинското й изповядане била извършила
пълна проверка относно собствеността върху имота. Към датата на сделката била
извършила проверка в СВ-Несебър за период от 10 години назад, като вписвания
относно процесния недвижим имот нямало. При проверка в система Икар по партидата на
физическото лице Христо Тодоров не излизала каквато и да било разпоредителна сделка с процесния имот, като
вписванията били от 2002 г. насам. При самото изповядане на сделката
проверки били извършени и от нотариуса, потвърдил липсата на каквито и да е
тежести или разпоредителни сделки с имота. При
проверка в СГКК- Бургас, към датата на сделката като собственик на имота фигурирал само
лицето Христо Тодоров при липса на всякакви предходни отбелязвания. Същата проверка извършила и в техническа служба при Община Несебър и в МДТ
при Община Несебър. Към датата на получаване на исковата молба и след
нея положението било същото като
фигурирала само вписаната искова молба. При справки по партидата на ищеца
в Търговския регистър се установило, че дружеството било
подавало редовно отчети в TP, единствено и само нулеви, като в
нито един от тях не бил отразен процесния недвижим имот, т.е. в
баланса на дуржеството липсвал недвижимия имот. До 05.07.2016 г. ищецът бил ООД с двама съдружници- Олга Ивановна Гуреева и
Марина Владимировна Михайлова. На дата 05.07.2016 г. съдружниците вече
стават 4- Олга Ивановна Гуреева
прехвърля 13 дружествени дяла на адв. Р.А.Д.. а Марина
Владимировна Михайлова прехвърлила 12 дружествени
дяла на адв. Мая Младенова Тонкова- адвокатите на ищеца. При така установените обстоятелства било видно, че ищецът трайно се бил
дезинтересирал от имота, никога не го бил владял, не бил полагал каквито и да е грижи за него, от датата на
закупуването до датата на исковата молба не бил предприел действия по отразяване
на собствеността си нито в СГКК-Бургас, нито в техническа служба на Община
Несебър, още по-малко в МДТ при Община Несебър. Видно от счетоводните му
регистри имотът не бил отразен в същите, не бил осчетоводен като актив и не
фигурирал в дружеството. Относно изложените факти отстрана
на ищеца по отношение на третия и втория ответник се заявява,
че се оспорват същите.
Твърди се, че в собствения на ответницата имот имало навлизане от третия ответник Л.Б.П.В., която според
ищеца била изградила полумасивна дървена ограда, представляваща открита лятна
тераса към построения в нейния имот хотел „Вила Ливия”- обстоятелство, което не отговаряло на действителното положение, тъй като Л.В. била
поставила същата със знанието и без противопоставянето от праводателя
Тодоров, а впоследствие и със съгласието на М.. По отношение на навлизането на ответното дружество, то и това навлизане било със съгласието на праводателя Тодоров, но след
придобиването на имота от страна на М.
същата поискала от втория ответник да премахне
изградената от него ограда в имота. От анализа на извършените проверки и установените
посредством тях обстоятелства се налагал извода, че ищецът никога не бил владял имота,
трайно се бил дезинтересирал от него и никой не бил и подозирал за съществуването му. Праводателят на М. никога
не бил предавал владението върху имота на ищеца и години наред, повече от 15, бил своил
имота като свой собствен, придобивайки го отново по давност. До датата на
сделката, с която ответницата придобила имота, праводателят й бил във владение на същия. Самата тя от м.
02.2015 г. била собственик и владеела имота, към чието владение следвало да се
присъедини и това на праводателя й, поради което
се счита, че имота бил придобит по давност. В този смисъл се моли да бъде
привлечено като трето лице- помагач Христо
Тодоров. Поставят се въпроси към вещото лице. Желае се
издаване на съдебни удостоверения. Моли се да бъдат допуснати до разпит двама
свидетели.
В
срокът по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от страна на Л.Б.П.- В., с
който се оспорва предявената против нея претенция. Не се оспорва
обстоятелството, че същата владее част от имота, както и че е собственик на ПИ с идентификатор 61056.501.375. Този имот бил закупен
на името на бившия й съпруг през
1996 г. В последствие по силата на постигнато споразумение по гр.д. № 699/2007
г. по описа на НРС имота е бил поставен изцяло в дял на ответницата. Процесният имот,
съседен на този на В., по това време бил незаграден и неизползваем.
Поради това по време на строежа на хотела, тя била използвала процесния имот като място за складиране на
строителни материали. В последствие, през 2004 г., със съгласието на Христо
Тодоров, от който В.
била придобила и собствения си
имот, и когото тя считала за собственик на процесния имот, била започнала да използва част от този процесен имот за
градина и тераса към ресторанта на хотела й. За претенциите за собственост на
ищеца същата научила
с получаване на исковата молба.
До този момент имота винаги бил във владение на Христо Тодоров, а от миналата
година- на ответницата М., с които В. комуникирала и получавала съгласие за ползването на
част от имота. През всичките почти двадесет години никога представител на ищеца
нито се бил появявал в имота, нито бил извършвал каквито и да е било действия по този имот,
нито пък контактувал с В. досежно ползването от нейна страна на част от имота.
През 2014 г, В. оградила ползваната от нея част от имота с дървена ограда като не отговаряло на истината,
че лице на ищеца бил наглеждал имота. Твърдените оградни
съоръжения съществували от години в имота. Твърди се, че В. ползвала част от имота от 1997 г. досега със съгласието на лицата, които считала за
собственици на имота. В тази връзка
се счита, че ищеца бил загубил правото си на собственост върху имота, тъй
като той бил придобит по силата на непрекъснато в продължение на 19 години давностно владение от лицето
Христо Тодоров Тодоров, респ. от правоприемника му В.А.М.. Това обстоятелство
се доказвало по косвен начин и
от факта, че имота не бил деклариран до 2016 г. на
името на ищеца нито в Данъчна служба при Община Несебър, нито в СГКК - Бургас. Представят се писмени
доказателства. Моли се да бъде
привлечен като трето лице в процеса Христо Тодоров Тодоров. Моли се да бъдат допуснати до
разпит двама свидетели.
Предвид изложеното и съобразно чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе
по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата, да съобщи на
страните проекта си за доклад по делото и да ги напъти към медиация или друг
способ за доброволно уреждане на спора. По отношение на представените писмени
доказателства с исковата молба и отговорите съдът намира същите за допустими,
поради което следва да бъдат допуснати. По отношение на всички доказателствени
искания на страните съдът намира същите за основателни като предвид на това, че
всяка от страните не твърди, че исканите свидетели ще установяват различни
обстоятелства, следва да бъдат допуснати до разпит по един свидетел на всяка от
тях. Що се касае до исканията за привличане на Христо Тодоров като трето лице-
помагач на страната на ответниците, настоящата инстанция счита същите за
основателни с оглед наведените твърдения за продължително владение от негова
страна на имота, на което се позовават всички ответници. Следва да се даде
възможност на ответното дружество да заяви искането за признаване на същото за
собственик на частта от имота като насрещна претенция ли се предявява или
съставлява защитна версия. В случай, че съставлява предявен насрещен иск
производството по отношение на ответното дружество ще бъде отделено тъй като ще стане причина за забавяне на
производство поради задължението на дружеството да заплати държавна такса,
както и правото на ищеца да даде писмен отговор в едномесечен срок.
Предвид изложеното и на основание чл.140 от ГПК, Несебърски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ
делото за
разглеждане в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 31.10.2016
година от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и
отговорите писмени доказателства.
ПРИВЛИЧА в
качеството му на трето лице- помагач на страната на ответниците лицето Христо
Тодоров Тодоров, ЕГН **********,***. На последният да се връчи препис
от исковата молба, доказателствата към нея, отговорите и доказателствата към
тях, както и нарочната молба на ответницата М.. Да се изготвят служебно
необходимите преписи, за заплащането на които да бъде изпратено съобщение до
ответниците. Дава 1- седмичен срок на третото лице- помагач да изрази становище
по иска, да представи доказателства, да наведе доказателствени искания.
УКАЗВА на ответникът „Д.” ЕООД в 3-
дневен срок от уведомяването да посочи искането за признаване на дружеството за
собственик на частта от имота, която владее, предявяване на насрещна претенция
ли представлява или не.
ДОПУСКА до
разпит по един свидетел на всяка от страните.
ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА съдебно- техническа експертиза, вещото лице по
която да отговори на поставените в исковата молба и отговора на ответника М. въпроси.
Определя депозит в размер на 450 лв., 400 лв. вносими
от ищеца и 50 лв.- вносими от ответницата М., в 3-
дневен срок от уведомяването им.
Определя за вещо лице Мариета Гълъбова.
ЗАДЪЛЖАВА РУ-
Несебър в 5- дневен срок от уведомяването да представи заверени копия от
преписка, образувана по подаден от В.А.М., ЕГН **********, против
Димитър Димитров Стойков, ЕГН **********, управител на „Д.” ЕООД, жалбата
касаеща поземлен имот с идентификатор 61056.501.376.
Да се издадат исканите
от ответницата М. съдебни удостоверения след заплащане на държавна такса в
размер на по 5 лв. за всяко едно.
УКАЗВА на страните възможността за
доброволно уреждане на спора- чрез медиация или друг, избран от страните,
способ с оглед постигане на благоприятен за спорещите субекти краен резултат.
УКАЗВА на страните за възможността да
ползват правна помощ при необходимост и право за това.
СЪОБЩАВА на страните проекто-
доклада по делото съобразно мотивировъчната част на
настоящото определение. Всяко от страните следва да докаже твърденията си. Ищецът
следва да докаже, че е собственик на процесния имот и че ответниците владеят посочените
в исковата молба части без основание. Ответниците- „Д.”
ЕООД и В.М., следва да докажат, че са собственици на владените от тях части от
имота на основание придобивна давност.
УКАЗВА на ответниците, че ако не са
представили в срок отговор на исковата молба и не се явят на първото заседание
по делото, без да са направили искане за разглеждането му в тяхно отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответниците
или да оттегли иска си.
УКАЗВА на ищецът, че ответника може да
поискат прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви на първото заседание по
делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от
определението да се изпрати на страните, а на ищеца- и от отговорите.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: