Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 05.03.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на осми септември две хиляди и двадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на
секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 222
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 1140 от 20.01.2020 г. на директора на Областна
дирекция по безопасност на храните гр.Ловеч са наложени на „М.М.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ул.”Ц.А.”
№ **, ЕИК ********, представлявано от В.Ц.М., административни наказания на
основание чл.48, ал.2, във връзка с ал.1 и чл.49, ал.2 от Закона за храните – 5
/пет/ имуществени санкции, всяка в размер на по 1000 лева, за нарушения на чл.21а,
ал.1, т.1, чл.21а, ал.2, чл.21а, ал.3 и чл.15, ал.2, във връзка с чл.14, ал.4 от
Закона за храните, и чл.2 от Наредба № 1/2016 г. за хигиената на храните, във
връзка с Регламент 852/2004 г., Приложение II, Глава
IX, т.1 и т.2.
Недоволни от постановлението останали от дружеството, които чрез процесуалния
си представител адвокат С.Т. *** са го обжалвали, като незаконосъобразно и молят
да бъде отменено изцяло. В жалбата се изтъква, че при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални
нарушения, както и че неправилно е бил приложен материалния закон. Сочат, че
фактическата обстановка е неправилно установена и не отговаря на действителното
положение в момента на проверката. Считат и че неправилно наказващият орган е
отказал прилагането на чл.28 от ЗАНН, тъй като реално осъществените факти не са
били отразени в АУАН и НП, а същите сочат на маловажни случаи на
административни нарушения.
Като процесуални нарушения в жалбата се сочат такива по чл.34, ал.3, чл.52,
ал.1, изр.1-во и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, като са изложени и аргументи в
тази насока. Счита, че неправилно едното от нарушенията е квалифицирано, като
неизпълнение изискванията на Регламент 852/2004, Приложение II, Глава
IX, т.1 и т.2 и съответно чл.2 от Наредба № 1/2016 година.
Развива доводи, че относими към описания случай са разпоредбите на Регламент №
853/2004 г., към който препраща нормата на чл.3 от Наредбата.
По отношение на вменените с НП нарушения на разпоредбите на чл.21а, ал.1,
т.1, ал.2 и ал.3 от ЗХ изтъква, че фактическата обстановка имаща отношение към
тях е неправилно установена и ако се приеме, че въобще има извършено нарушение,
то същото е само едно, а не три, като следва да се квалифицира по чл.21а, ал.1,
т.1 от ЗХ, тъй като визираните в ал.2 и ал.3 от същия текст норми имат
спомагателно значение и не представляват самостоятелни състави на
административни нарушения. В този смисъл сочи и че санкционната норма на чл.48,
ал.2 от ЗХ е неприложима в случая, тъй като е обща и приложението ѝ се
изключва от специалната такава по чл.41, ал.2 от ЗХ. Подробно са обсъдени по
същество вменените на дружеството нарушения, като се акцентира на
обстоятелството, че установените при проверката факти не са коректно отразени в
НП и в следствие на което неправилно е приложен материалния закон. По отношение
на нарушението на разпоредбата на чл.15, ал.2, във връзка с чл.14, ал.4 от Закона
за храните сочи, че установената закваска не
представлява нова дейност, за която е необходимо промяна на регистрацията по
чл.12 от ЗХ, тъй като за изготвянето ѝ не са необходими специални
условия, сграден фонд и оборудване. Изтъква също така, че в разпоредбата на
чл.14 от ЗХ липсва алинея 4.
Жалбоподателят счита и че нарушенията (ако се установи извършването им) са
маловажни по смисъла на чл.28, б.„а“ от ЗАНН. Счита, че отказа на наказващия
орган да приложи тази разпоредба също се явява самостоятелен порок на
обжалваното НП.
В съдебно заседание, редовно призовано, дружеството се представлява от
управителя В.М. и упълномощеният процесуален представител адвокат С.Т..
Последният поддържа жалбата с наведените в нея доводи и пледира за отмяна на
наказателното постановление, като незаконосъобразно издадено във всичките му
части. Изтъква, че в наказателното постановление не са били отразени обективно
и пълно установените при проверката обстоятелства, което е довело до съществени
процесуални нарушения. Позовава се на показанията на разпитаните по делото
свидетели, като акцентира, че не се установява откритите подправки да са били
използвани при производството на кашкавал. Сочи, че цитираните разпоредби от
Регламент 852/2004 изискват при обработката на суровини и съставки да са, или
да може разумно да се очаква, че са заразени, така че произведения с тях
продукт да е негоден, а това обстоятелство не е установено и доказано по
никакъв начин. Отново твърди, че приложимият в случая регламент е бил този с №
853/2004, а не посочения в АУАН и НП № 852/2004 година. Позовава се и на
ангажираната по делото технологична документация, съгласно която, при определени
условия температурата на зреене и съхранение могат да имат общи сечения или да
съвпадат. Изтъква в тази връзка, че това по никакъв начин не би се отразило на
продуктите, които са били в процес на зреене, тъй като готовата продукция е
била пакетирана и по никакъв начин това не се е отразило на годността им или
пък да е довело до влошаване на качеството им. Развива подробни аргументи и
относно установената при проверката закваска, като
изтъква, че липсват доказателства, че се е произвеждала такава, а се е доказало,
че всъщност е бил стартиран процес по съживяване на закваската,
която е била използвана за производството на сирене. В заключение сочи, че
отразените в АУАН и НП факти в голямата си част не съвпадат с действително
доказаните и установени в хода на съдебното производство. Претендира на
жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно
призовани, се представляват от гл.юрисконсулт М.С.. Същата оспорва възраженията
на жалбоподателя и пледира наказателното постановление да бъде потвърдено
изцяло, като правилно и законосъобразно издадено. Представила е писмени
бележки, в които подробно е развила тезата си за законосъобразност на
издаденото НП и в петте му части, като оспорва възраженията на жалбоподателя. По
пункт 1-ви от НП акцентира на обстоятелството, че наличието на подправки с
неясен произход и то в помещението където се е произвеждал артикула „кашкавал с
подправки“, е достатъчно основание да се предположи, че подправките са били
предназначени за влагане в продукцията, поради което е следвало да бъдат
представени документи свързани с доставчика на подправките. В тази връзка
пледира да не бъдат кредитирани показанията на свидетелката Ц. Матеева, която
сочи, че подправките са били нейни, за лична употреба.
По пункт 2-ри от НП са развити доводи, че в момента на проверката в обекта
се е извършвало производство на храни, но на проверяващите не са били
предоставени записи от системата за самоконтрол относно намерените подправки.
По този начин е било констатирано, че системата не работела ефективно и не
можело да се осигури проследяване на храните на всички етапи от производството.
Не оспорва твърдението на жалбоподателя, че нормата на чл.21а, ал.2 от ЗХ е бланкетна, но сочи, че в НП са посочени всички съставомерни факти, които я касаят, както и допълващата я
норма.
По пункт 3-ти от постановлението също са развити подробни доводи за това,
че нарушението на разпоредбата на чл.21а, ал.3 от ЗХ е безспорно доказано и че
установените и описани в НП суровини и храни не са били етикирани или маркирани
по начин, който да улеснява проследимостта им. Като
такива сочи намерените две касетки кашкавал (30 кг.) без идентификационна
маркировка, млечни продукти в хладилното помещение в размер на 20 кг (отпадъци
от производството на кашкавал), 30 кг кайма и двата килограма подправки.
Оспорва в тази връзка показанията на свидетелката М.. Позовава се и на факта,
че за тези храни е било постановено унищожаването им, което е и било сторено
доброволно от дружеството, без да оспорва основателността на дадените
предписания.
По пункт 4-ти от НП са изложени аргументи, че намерения продукт „закваска“ е бил произвеждан в обекта на дружеството, без
обаче да фигурира като продукт в удостоверението за регистрация на обекта и без
да е била извършена нова регистрация по реда на чл.12 от ЗХ. Изтъква, че за
този продукт се изисква специален разрешителен режим, тъй като е необходимо да
отговаря на определени със заповед на министъра на земеделието и храните
стандарти.
Подробни и обстоятелствени аргументи са изложени в писмената защита и по пункт
5-ти от НП, акцентирайки, че установените по това нарушение факти, правилно са
били квалифицирани по императивната норма на чл.2, от Наредба № 1/2016 г. за
хигиената на храните и по бланкетните на нея норми от
Регламент № 852/2004 на Европейският парламент и Съвета. Изложени са доводи и
за това, че е приложена правилната за установеното нарушение санкционна норма
от ЗХ.
Оспорва доводите на жалбоподателя за наличието на предпоставки за приложението
на чл.28 от ЗАНН. Алтернативно излага, че дори и да са били допуснати нередовности в акта, то следва да бъде съобразена
разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите Ц.И.М., Т.Л.Л., Ц.Д.Ц., Ц. П. М., Й. Д. Р. и М.Ц.Д., както и от изложеното в
жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
„М.М.” ЕООД със седалище и адрес на управление
гр.Ловеч, ул.”Ц.А.” № **, ЕИК ********, представлявано от В.Ц.М., стопанисвало
обект, представляващ млекопреработвателно предприятие, намиращо се в с.Г.,
област Ловеч. Предприятието било предназначено за преработка на сурово краве
мляко, производство на краве бяло саламурено сирене, краве кисело мляко,
кашкавал „Г.“, сирене „Г.“, топено сирене, извара, краве масло, роле с шунка и пастьоризирано прясно мляко, съгласно
удостоверение за регистрация № 101/18097/16.07.2018 г. /л.43/.
На 10.07.2019 г. В предприятието била извършена планова проверка от
служители на ОДБХ Ловеч, между които
били и свидетелите Ц.М. и М.Д.. По време на проверката присъствали и управителят на дружеството В.М. и
свидетелката Ц. М. – технолог в предприятието.
Резултатите от проверката служителите на ОДБХ Ловеч обективирали с констативен протокол /л.16-21/, като
в него било отразено и че при проверката
са били констатирани несъответствия в дейността съгласно действащото законодателство, поради което следва да бъде съставен АУАН. В заключителната част на протокола конкретно са отразени констатациите, за които е прието, че съставляват нарушения на законодателството
уреждащо този вид
отношения.
На 12.07.2019 г., на адреса на управление на дружеството „М.М.“ ЕООД, представлявано
от В.М. била изпратена покана
изх.№ 1437/12.07.2019 г. /л.14/ за съставяне на АУАН, в която се сочело, че следва да се яви в сградата на ОБДХ Ловеч на 23.07.2019
г. за съставяне, предевяване
и връчване на АУАН. Видно от известие за доставяне /л.15/ поканата била получена на адреса от служител
с името В.Н.
На указаната
в поканата дата се явил управителя на дружеството В.М. и в негово присъствие свидетелката Ц.М. съставила на „М.М.“ ЕООД АУАН № 1/23.07.2019 г. /л.11-13/.
Като свидетели при съставянето
на акта били посочени и се подписали Т.Л. и Ц.Ц..
В акта свидетелката М. посочила,
че по време на проверката на 10.07.2019 г., в
млекопреработвателното предприятие на дружеството в с.Г., област Ловеч са
били открити сухи подправки в найлонов плик, използвани при производство на „кашкавал с подправки" в количество два килограма и които се
съхранявали в помещението, където се съхраняват материали
и предмети за контакт с храни (МПКХ) и че това е в несъответствие с изискванията на Регламент 852/2004, Приложение
II, Глава IХ, т.1 и т.2. Отразила също така и че използваните подправки при производството
на „кашкавал с подправки" нямат документи за произход,
което обстоятелство е несъответствие с изискванията на чл.21а, ал.1, т.1 от ЗХ.
Посочила, че на комисията не са били предоставени записи
по системата за самоконтрол (дневник за входящ
контрол на храни и спомагателни материали), във връзка с намерените подправки, което представлява нарушение на разпоредбата на чл.21а, ал.2 от ЗХ. Намерените подправки нямали етикетировка и
маркировка, което пък съставлява нарушение на чл.21а, ал.3 от ЗХ.
По-нататък в съставеният АУАН е описано, че в хладилната
камера за зреене на сирене
се съхранявал
готов продукт краве сирене, което
е нарушение, тъй като двата процеса
се осъществяват при различен температурен
режим и това също е в несъответствие с изискванията на Регламент 852/2004, Приложение
II, Глава IХ, т.1 и т.2. Като констатации при проверката е отразено също и че в хладилната камера за готов продукт
се установило наличието
на 30 кг (две касетки
кашкавал) без идентификационна маркировка, което е в несъответствие с изискванията на чл.21а, ал.З от
ЗХ. В цеха за „Разфасовка и опаковка",
в хладилното съоръжение - фризер се
установило
наличието на
храни от животински произход, представляващи млечни продукти в размер на
(отпадъци от производството на
кашкавал), които били без маркировка за установяване
на проследимост. Актосъставителката приела, че това е в несъответствие с
изискванията на чл.21а, ал.З от ЗХ, както и наличието на 35 кг мляно месо без
идентификационна маркировка.
В термостатната камера комисията открила
съд, в който се правела
производствена закваска - дейност, която
не била включена в разрешените групи храни и дейности,
съгласно Удостоверението
за регистрация на предприятието
№ 101/18097/16.07.2018 г., издадено от ОДБХ Ловеч по реда
на чл.12 от ЗХ. Посочено е, че бизнес-операторът не е уведомил писмено
ОДБХ Ловеч за промяна на извършваните
дейности, съгласно изискването на чл.15,
ал.2 от ЗХ и не била извършена нова
регистрация. Бизнес - операторът нямал условия по сградов
фонд и оборудване за извършване на
такъв вид дейност.
Актът бил връчен на управителя В.М., който го подписал. В графата за
обяснения или възражения не е вписал такива.
Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от дружеството да са
представили писмено възражение срещу така съставения им АУАН.
Въз основа на акта за нарушение, на 20.01.2020 г. било издадено обжалваното
наказателно постановление № 1140, като отразената в акта фактическа обстановка била
пресъздадена и в него. Наказващият орган също приел, че от дружеството са извършили
пет нарушения, а именно : на разпоредбите на чл.21а, ал.1, т.1, чл.21а, ал.2,
чл.21а, ал.3 и чл.15, ал.2, във връзка с чл.14, ал.4 от Закона за храните (Отм.,
бр.52 от 9.06.2020 г., в сила от 9.06.2020 г.), и чл.2 от Наредба № 1/2016 г.
за хигиената на храните, във връзка с Регламент 852/2004 г., Приложение II, Глава
IX, т.1 и т.2. За тези 5 нарушения наложил на дружеството
предвидената в действащата към този момент редакция на разпоредбата на чл.48,
ал.2, във връзка с ал.1 от ЗХ (отм.) имуществена санкция, за всяко от
нарушенията от по 1000 лева.
Видно от обратната разписка на л.10 от делото, постановлението е било
получено от жалбоподателя на 21.02.2020 година.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът
прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз
основа на АУАН, съставен от оправомощено за това
лице, съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗХ (отм.) и Заповеди №№ ОСПД - 602/30.07.2012
г. и ОСПД – 48/08.05.2015 г. на изпълнителния директор на БАБХ /л.41-42/.
Обжалваното наказателно постановление е издадено в законоустановения
давностен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, поради което не
може да бъде споделено наведеното с жалбата възражение в този смисъл. АУАН е
бил съставен на 23.07.2019 г., а постановлението е било издадено на 20.01.2020
г., т.е. в 6-месечния сок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, макар и само три дни преди
изтичането му. Доказателство за това е и представената разпечатка от
електронния регистър на наказателните постановления, издадени от директора на
ОБДХ Ловеч /л.73-80/, на който на л.80 от делото е отразено, че обжалваното в
настоящето производство НП № 1140 е било издадено и съответно вписано в
регистъра на 20.01.2020 година.
Що се отнася до възражението за неспазен срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН, то
същия цели да дисциплинира административнонаказващите
органи, но неспазването му, за разлика от сроковете по чл.34 от ЗАНН не води до
незаконосъобразност на наказателното постановление, нито пък е процесуално
нарушение, довело до съществено нарушаване правото на защита на наказаното
лице.
По отношение нарушенията по пункт 1. и 2. от НП.
В тези си част с наказателното постановление са вменени на дружеството извършването
на нарушения на разпоредбите на чл.21а, ал.1, т.1 и чл.21а, ал.2 от действащия
към този момент Закон за храните (отм., бр.52 от 9.06.2020 г., в сила от
9.06.2020 г.). Двете следва да бъдат обсъдени заедно, тъй като касаят
намерените при проверката 2 кг сухи подправки в найлонов плик. Актосъставителят и наказващият орган са приели, че същите
са били използвани при производството на артикула „кашкавал с подправки“, като
за същите е нямало документ за произход, както и че на проверяващите не са били
предоставени записи от системата за самоконтрол (дневник за входящ контрол на
храни и спомагателни материали). Разпоредбата на чл.21а, ал.1, т.1 от ЗХ (отм.)
задължава производителите и търговците на храни да осигурят възможност за
проследяване на храните и на всички други вещества, предназначени за влагане
или за които се предполага, че ще бъдат вложени в храни, на всички етапи от
производството, като за целта следва да изискват и съхраняват информация за
всеки свой доставчик на храни или на вещества, предназначени за влагане в
храни. Съответно, с оглед на това изискване, визираната в ал.2 на чл.21а от ЗХ
(отм.) норма задължава производителите и търговци на храни да въведат и
прилагат системи и процедури за събиране и съхраняване на информацията по ал.1,
така че да позволява предоставянето ѝ на компетентните органи при
поискване. Тълкуването на разпоредбата на чл.21а, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗХ
(отм.) ясно сочи, че производителя на храни (какъвто в случая е безспорно
дружеството-жалбоподател) следва да е въвел и да прилага такава система, т.е.
имат се предвид материалните носители, на които следва да се съхранява
информацията по ал.1. Такъв носител е дневника за входящ контрол на храни и
спомагателни материали. От начина, по който са формулирани в обжалваното НП установените
в тази връзка обстоятелства, а и от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства става ясно, че „М.М.“ ЕООД са имали въведена
система за самоконтрол, но в нея
са липсвали записи касаещи произхода на намерените в найлонов плик подправки. При това
положение, неправилно нарушението
е било квалифицирано по чл.21а, ал.2 от ЗХ (отм.), защото разпоредбата
съдържа самостоятелен състав
на нарушение само ако производителят
въобще не е въвел и поддържа система за самоконтрол, което в обсъждания случай не е така, а и в НП липсва словесно формулиране на такова нарушение. Вменено е, че за въпросните подправки няма документи за произход, който факт безспорно се установи
по делото, но е посочено още и че не са записани в дневника за входящ контрол. Последното е логично, при
положение, че след като подправките
нямат документи за произход, то няма и какво да бъде отразено
в дневника. На практика, в обжалваното НП е посочено изпълнителното деяние на
едно административно нарушение, но неясно защо цифрово е било квалифицирано като две отделни такива.
С оглед на тези съображения съдът намира, че по пункт 1 и 2, в обстоятелствената
част на НП е описано извършването на едно административно нарушение, което
обаче неправилно е било квалифицирано като две отделни нарушения по ЗХ (отм.) и съответно за него са били наложени две отделни санкции. Недопустимо е при едни и същи факти и за едно административно нарушение (липса
на информация за произхода и доставчика
на намерените подправки, за да може
да се осигури проследимост)
да се налагат две административни
наказания, макар и с едно и
също основание – чл.48, ал.2, във
връзка с ал.1 от ЗХ (отм.).
Доколкото в съдебното
производство по обжалването на едно
наказателно постановление се извършва
проверка на изводите на наказващия орган, а в случаят наказанието е наложено в
нарушение на принципа ne bis in idem, то обжалваното НП следва да бъде отменено в тези му части изцяло, тъй
като е невъзможно да се съпоставят установените по делото факти
с фактическия състав на административното нарушение, прието от
наказващия орган. Съдът не може сам да определи административното наказание (в
случая дали ще е за нарушение на чл.21а, ал.1, т.1 или за нарушение на чл.21а,
ал.2 от ЗХ /отм./), а проверява наложеното такова от наказващия орган.
По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че по т.1 и т.2
обжалваното НП е незаконосъобразно издадено и в тази му части следва да бъде
отменено.
По пункт 3 от НП.
В тази част на наказателното постановление на дружеството е вменено
извършването на нарушение на разпоредбата на чл.21а, ал.3 от ЗХ (отм.), която
задължава производителите и търговците на храни, с оглед изпълнение на
изискванията по ал.1 от същия текст да етикират и/или маркират храните по
начин, който да улеснява проследимостта им. Както се
вижда от текста и систематическото място на разпоредбата, същата е пряко
свързана с нормата на чл.21а, ал.1, т.1 и т.2 от ЗХ (отм.), която задължава
производителите и търговците на храни да изискват и съхраняват информация за
всеки свой доставчик на храни или вещества, които се влагат в тях, както и за
тези търговци и производители, на които те са доставили своите продукти. В
случая, от обстоятелствената част на наказателното постановление, а и от
събраните писмени и гласни доказателства по делото става ясно, че при
проверката в обекта на дружеството-жалбоподател са били намерени няколко
продукта, които не са били етикирани или маркирани по начин, от който да може
да се проследи произхода им. В хладилната камера за готов продукт е било
установено наличието на две касетки (30 кг според проверяващите) кашкавал, в
цех „Разфасовка и опаковка“, в хладилното съоръжение – фризер
са били установени млечни продукти (20 кг) отпадъци от производството на
кашкавал и 35 кг мляно месо. Като неетикирани
проверяващите, съответно и наказващият орган приели и намерените в найлонов
плик сухи подправки.
За намереното мляно месо се установи, че е било
лично на свидетелката Ц. М., за което обстоятелства самата тя в показанията си
заявява. Липсват каквито и да било данни, че въпросното мляно
месо е собственост на дружеството или по някакъв начин е било предназначено за
влагане в производството, още повече, че съгласно удостоверението за
регистрация /л.43/, в асортимента на предприятието няма разрешено
производството на храни с месен произход. В такъв случай, за въпросното мляно месо изискването за проследимост
не се отнася, респективно да бъде маркирано или етикирано. Фактът, че от
дружеството са допуснали в хладилното съоръжение, редом до разрешените за
производство храни да присъства въпросното месо по-скоро навежда на извод за
извършено друго административно нарушение, касаещо хигиената на храните, но не
и такова по чл.21а, ал.3 от ЗХ (отм.).
Относно отпадъците от производството на кашкавал, то за тях страните не
спорят, че са получени в резултат на производството на един от основните артикули,
като свидетелката М. пояснява, че това е годен за консумация кашкавал, но няма
търговски вид, за да се предлага за продажба, поради което се влага в
производството на топено сирене. При това положение, за този продукт съдът
счита, че не е било необходимо да бъде маркиран или етикиран, тъй като не е
получен от външен за производителя доставчик на храни, нито пък в този си вид
продукта е бил предназначен за продажба, т.е. не е бил от храните или
веществата, за които се отнасят изискванията на чл.21а, ал.1, т.1 и т.2 от ЗХ
(отм.).
По отношение на намерените подправки, то освен, че не са етикирани, за
същите е посочено в НП и че нямат документи за произход, което обстоятелство
наказващият орган е приел, че е в разрез с изискванията на чл.21а, ал.1, т.1 от
ЗХ (отм.), т.е. прието е, че подправките са получени от друг, външен за
производителя доставчик на храни. В този контекст, нарушението на разпоредбата
на чл.21а, ал.3 от ЗХ (отм.), обсъдено
само по отношение на подправките, би се явило неправилно квалифицирано, тъй
като не е самостоятелно и отделно от това по чл.21а, ал.1, т.1 от ЗХ (отм.) и в
този смисъл съображенията изложени по-горе по пункт 1 и 2 от НП са относими и
за настоящето. Недопустимо е при едни и същи факти и за едно административно нарушение да се налагат
две административни наказания, макар
и на едно и също основание
– чл.48, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗХ (отм.).
При това положение, за наличието на нарушение на разпоредбата на чл.21а,
ал.3 от ЗХ (отм.) може да се обсъжда единствено обстоятелството относно намерените
две касетки готов, произведен кашкавал, за които в НП се твърди, че е не е бил
етикиран или маркиран по начин, че да бъде осигурена проследимост.
От свидетелските показания по делото се установи, че този кашкавал е бил
поставен във вакуумни опаковки, но не е бил етикиран. Според свидетелките М. и Р.
е бил оставен в камерата за временно съхранение на продукцията, тъй като все
още не е бил етикиран, за да бъде преместен в помещението за готова продукция. Като
причина за това сочат, че е бил зает работника, който работел на машината за
етикиране, а други, в частност и свидетелката Р., не били обучени за работа на
нея. Последното обаче не може да се приеме като основателна причина за
неетикирането на продукта, тъй като е въпрос на организация на дейността на
производителя по начин, който да позволява протичането на целия процес в
съответствие с нормативните изисквания. Етикирането или маркирането на продукта
е част от цялостния процес по осигуряване проследимост
на храните и съгласно нормата на чл.21а, ал.1 от ЗХ (отм.) това следва да става
на всички етапи от производството. Безспорно етикирането е един такъв етап. Важен
практически въпрос обаче е, отговора на който е релевантен за обсъждания казус,
в кой момент точно е следвало да бъде извършено етикирането. Логиката сочи, че
това е следвало да стане след приключване на предходния етап от производството
на продукта – в случая на оформянето на кашкавала на отделни опаковки с
определен грамаж и вакуумирането им. В показанията си свидетелките М. и Д. сочат,
че в деня на проверката е работела само линията за производство и вакуумиране
на кашкавал – факт, който не се оспорва от жалбоподателя, а и се потвърждава и
от показанията на свидетелите посочени от него. При това положение, логичен е
изводът, че намерените две касетки кашкавал (макар и да не се установява по
безспорен начин, че е бил в размер на 30 кг и как е било установено теглото му)
е бил произведен и вакуумиран същия ден, непосредствено преди започването на проверката
от служителите на ОБДХ. Впрочем, данни кога е започнала проверката на
10.07.2019 г. и колко време е продължила липсват. Липсват също така и данни, че
въпросният кашкавал е бил произведен и оставен в помещението в някой от
предходните дни. При това положение открит в казуса остава въпросът дали
технологично етапът на оформянето на произведения кашкавал в отделни разфасовки
е бил приключил към момента на проверката, за да е налице изискването да бъде
етикиран или същата е съвпаднала по време с него. А това е въпрос,
установяването на който е от съществено значение, за да може да се приеме, че е
бил осъществен състава на нарушението по чл.21а, ал.3 от ЗХ (отм). Доказателства за това обаче липсват и не са
ангажирани от страна на въззиваемата страна. На
практика изводът на наказващия орган, че намерените две касетки с кашкавал не
са били етикирани и това се дължи на бездействието на жалбоподателя (като форма
на изпълнителното деяние), се базира на предположения. Нищо не оборва
хипотезата, че в един последващ момент, още същия
ден, този продукт е щял да бъде етикиран, като се има предвид и че количеството
от 30 кг (дори и безспорно доказано, с оглед обстоятелството, че не е ясно как
е било установено или измерено) не е голямо, за да се счита, че е произвеждано
в течение на няколко дни и оставено на съхранение без да е надлежно
етикирано.
С оглед на тези съображения съдът намира, че наказателното постановление в
тази си част е необосновано, тъй като от доказателствата по делото, характера
на намерените храни и производството им не се установи, че за част от тях е
било необходимо етикирането им, а за други, че към момента на проверката е бил
приключил етапът от производството, на който е следвало да бъдат етикирани. Ето
защо, в тази си част обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено, като незаконосъобразно.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът не споделя
възражението на жалбоподателя, че за така вмененото нарушение на разпоредбата
на чл.21а, ал.3 от ЗХ (отм.) е следвало да се приложи санкционната норма на
чл.41, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗХ (отм.). Последната се явява санкционна
такава за извършено нарушение на разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗХ (отм.).
Нормата действително визира етикиране на храните, но и тяхното рекламиране и
представяне, включително форма, външен вид, опаковка, начин на търговско
аранжиране и подредба, както и наличната информация за дадена храна в медиите и
е насочена към потребителите и правата им като такива. Докато вменената като
нарушена разпоредба на чл.21а, ал.3 от ЗХ (отм.) законодателят е имал предвид
етикиране и/или маркиране на храните по начин, който да позволява и улеснява проследимостта им, поради което нормата е пряко свързана с
тази по ал.1 на чл.21а от ЗХ (отм.) – от кои доставчици са ги получили и
съответно на кого производителя е доставил своите продукти. Тези разпоредби
касаят и са част от контрола при производството и търговия с храни, какъвто
именно е и настоящият случай. Така че, приемайки за нарушена нормата на чл.21а,
ал.3 от ЗХ (отм.), то правилно наказващият орган е приложил санкционната
разпоредба на чл.48, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗХ (отм.). Друг е въпросът, че
както се посочи по-горе, постановлението в тази му част е необосновано и
недоказано.
По пункт 4 от НП.
По този пункт от наказателното постановление на жалбоподателя е наложено
наказание за извършено административно нарушение по чл.15, ал.2, във връзка с
чл.14, ал.4 от ЗХ (отм.). Съгласно цитираната разпоредба, в случаите на промяна
на групите храни, които обектът ще произвежда или търгува, както и при промяна
в дейността на обекта, се извършва нова регистрация по реда на чл.12.
Като обстоятелства при извършването на това нарушение в НП е посочено, че в
термостатната камера проверяващите контролни органи са открили съд, в който се
правела производствена закваска и са приели, че това
е дейност, която не е включена в разрешената група храни и дейност, съгласно
издаденото по реда на чл.12 от ЗХ Удостоверение за регистрация №
101/18097/16.07.2018 г. на ОДБХ Ловеч. Отразено е също така, че бизнес-операторът не е уведомил писмено
ОДБХ Ловеч за промяна на извършваните
дейности, съгласно изискването на чл.15,
ал.2 от ЗХ и не е била извършена нова
регистрация, както и че от
дружеството са нямали условия по сградов фонд
и оборудване за извършване на такъв вид дейност.
Видно от приложеното по делото и цитирано по-горе удостоверение за
регистрация /л.43/, в същото е посочена групата храна, за която
дружеството-жалбоподател е получило разрешение да произвежда, а именно : Група
а) – мляко и млечни продукти, съгласно § 1, т.12 от ДР на ЗХ (отм.). Сред тях
действително не е включен продукта „закваска“, която,
както се установи по делото се използва в производството на сирене и в този
смисъл се явява вещество, което се влага в производството на храна. В тази
връзка, съгласно дефиницията на §1, т.12 от ДР на ЗХ (отм.) същата попада по-скоро
в групата по б.„ф“ – храни със специално предназначение, които поради
специфичния си състав или начин на производство ясно се разграничават от храните
за нормална консумация.
В показанията си свидетелката М. – технолог в обекта на жалбоподателя сочи,
че намереното в съда вещество не е производствена закваска,
а закваска за производство на сирене, която
представлява сухо вещество и за да се възбуди и възстанови, т.е. да е годна да
се сложи в сиренето и съответно да предизвика желания процес в него, се слага
предварително в прясно мляко и престоява определено време и при определена
температура. Съдът няма основания да се съмнява в обективността в показанията
на свидетелката М., независимо от факта, че същата е роднина по сватовство с
управителя на наказаното дружество. Показанията ѝ са убедителни,
последователни и дадени на чисто професионална основа, като специалист в
специфична област и технология, като производството на млечни продукти. От
друга страна, показанията ѝ не противоречат и не са оборени от
доказателствата ангажирани от въззиваемата страна, в
т.ч. и показанията на свидетелките М. и Д.. Последните заявяват, че са открили
в термостатната камера съд, субстанцията в който те са приели, че е закваска, но не сочат на какви обективни, технологични и
професионални признаци почива този им извод. Подобни обстоятелства не са
посочени както в АУАН, така и в наказателното постановление. Липсват данни, а и
свидетелките Д. и М. не сочат такива, как са установили, че това е закваска и то произвеждана като отделен продукт, а не е
вещество, което предстои да бъде вложено в храна, в случая сирене. По никакъв
начин намиращото се в съда вещество не е било изследвано, нито пък е било
установено количеството му. Изводът, че това е закваска
и то произвеждана като отделен и невключен в удостоверението продукт се базира
единствено на субективната преценка на проверяващите контролни органи и
съставлява по-скоро предположение, отколкото категоричен и безусловно доказан
факт. Ето защо, в контекста на тези съображения, наказателното постановление в
тази му част се явява необосновано и недоказано.
На следващо място – в тази му част обжалваното НП е издадено и при
допуснати съществени процесуални нарушения.
Вменената като нарушена разпоредба на чл.15, ал.2 от ЗХ (отм.) е посочена
от наказващия орган във връзка с разпоредбата на чл.14, ал.4 от същия закон. Разпоредбата
на чл.14 обаче никога, включително до отмяната на Закона за храните (отм.,ДВ,
бр.52 от 9.06.2020 г., в сила от 9.06.2020 г.) не е имала 4-та алинея. Посочването
на несъществуващ текст от закона съществено нарушава правото на защита на
наказаното лице. Не може да се приеме, че това е техническа грешка допусната
при изписването на наказателното постановление и да се предполага, че
наказващият орган е имал предвид чл.14, ал.1 от ЗХ (отм.), каквато цифрова
квалификация процесуалния представител на ОДБХ сочи в писмената си защита.
Недопустимо е едва в хода на съдебните прения, при въззивното
обжалване на наказателното постановление, на наказаното лице да е става ясна
точната квалификация на вмененото му нарушение. А в случая правилната привръзка на чл.14 от ЗХ (отм.) към нормата на чл.15, ал.2
от ЗХ(отм.) е от съществено значение, тъй като последната съдържа две алтернативни
хипотези, при наличието на които се изисква нова регистрация по реда на чл.12,
а именно : промяна на групите храни, които обектът ще произвежда или търгува
или промяна в дейността на обекта. Коя от двете хипотези на разпоредбата е имал
предвид наказващият орган не става ясно и от обстоятелствената част на
обжалваното НП. В същата е посочено, че „…Бизнес-операторът не е уведомил
писмено ОДБХ Ловеч за промяна на извършваните дейности, съгласно чл.15, ал.2 ЗХ
и не е извършена нова регистрация“. Нещо повече – добавено е в НП, че
„…Бизнес-операторът няма условия по сградов фонд и
оборудване за извършване на тази дейност.“, което в още по-голяма степен
задълбочава неяснотата около това за какво всъщност нарушение в тази част на НП
е бил санкциониран жалбоподателят. Последното навежда на извод за неизпълнено
изискване за регистриране на обект за производство на храни, в частност на това
по чл.12, ал.1 т.1 и т.2 от ЗХ (отм.), но в случая обектът на жалбоподателя
вече е имал регистрация по реда на чл.12 от ЗХ(отм.).
Във връзка с горното, следва да се има предвид и че с нормите на чл.12,
ал.1 и чл.15, ал.2 от ЗХ (отм.) са били регламентирани различни правила за
поведение, независимо, че е предвидено прилагането на един и същи ред –
регистрация по чл.12. Несъблюдаването на тези норми (чл.12, ал.1 и чл.15, ал.2
от ЗХ), представлява осъществяването на съставите на различни нарушения.
Съдът намира, че до извършване на новата регистрация на обекта по чл.12 от
ЗХ (отм.), включваща новите групи храни, когато тази нова регистрация се
изисква, съгласно чл.15, ал.2, не следва да се приема, че по отношение на тези
храни обектът е нерегистриран по чл.12 от ЗХ и производството на тези храни е
производство в обект, нерегистриран по чл.12 от ЗХ (отм.). Доколкото даден
обект има регистрация по ЗХ, то фактът, че осъществява производство на храни,
невключени в удостоверението му за регистрация, не означава, че се извършва
производство по отношение на тези храни в нерегистриран по ЗХ обект.
Ето защо, при тълкуването на нормите на чл.12, чл.15, ал.2 и на чл.42 от ЗХ
(отм.), изхождайки от настоящия казус, следва да се приеме, че водещия момент е
регистрацията на обекта, а не храните, за които е регистриран.
С оглед на гореизложените съображения, то на първо място липсва единство
между посочените обстоятелства при извършване на нарушението и цифровата му
квалификация по чл.15, ал.2 от ЗХ. На следващо място – ако се приеме, че
вмененото на жалбоподателя нарушение е именно по чл.15, ал.2 от ЗХ освен, че е
неясно за коя от двете хипотези се твърди, че е осъществена, то липсва
посочване и на съставомерни факти в обстоятелствената
част на АУАН и НП.
В тази част на обжалваното НП съдът констатира като процесуално нарушение и
липсата на посочване на дата на извършване на нарушението. Посочването на
датата на извършване на административно нарушение е от значение не само като
индивидуализиращ белег на нарушението, но и с оглед съдебната проверка за
спазване давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. В
конкретния случай, за нарушението по пункт 4 от НП, актосъставителят и
наказващият орган са посочили датата на извършване на проверката от контролните
органи (10.07.2019 г.), като не са уточнили дали приемат тази дата за дата на
извършване и на нарушението. И доколкото за обсъдените по-горе нарушения по
пунктове 1,2 и 3 от НП, датата на проверката безпротиворечиво
може да се приеме и като дата на извършване на нарушенията, то естеството на
вмененото нарушение по чл.15, ал.2 от ЗХ (отм.), независимо в коя от двете
хипотези е, недвусмислено сочи, че няма как датата на проверката да се приеме и
като дата на извършването му.
Всичко изложено до тук води до извода, че при издаването на наказателното
постановление в тази му част са били нарушени разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5
и т.6 от ЗАНН, които нарушения са съществени и неотстраними и като последица
водят до отмяна на НП.
По отношение на нарушението по пункт 5 от НП.
По тази част от наказателното постановление, при проверката на 10.07.2019
г. комисията от ОБДХ Ловеч е констатирала, че в хладилната камера за зреене на
сирене се съхранявал готов продукт – краве сирене. Актосъставителката
М., а и наказващият орган, приели това за нарушение, като са посочили, че двата
процеса се осъществяват при различен температурен режим. Квалифицирали са
установените обстоятелства като нарушение на разпоредбата на чл.2 от Наредба №
1 от 26.01.2016 г. за хигиената на храните. Тъй като разпоредбата на чл.2 от
Наредбата е бланкетна, то като такава е била
допълнена от наказващия орган с посочването на Приложение II, Глава IX, т.1 и т.2 от Регламент № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
29.04.2004 г. относно хигиената на храните. Същото нарушение са приели, че е
било извършено от дружеството и по отношение на откритите сухи подправки в
найлонов плик, използвани при производството на „кашкавал с подправки“, които
подправки според наказващия орган са били съхранявани в помещението, където се
съхранявали материали и предмети за контакт с храни.
Разпоредбата на чл.2 от Наредба № 182016 г. задължава производителите и
търговците на храни да спазват хигиенните изисквания към първичното
производство на храни, обектите за производство и търговия с храни и условията
за производство и търговия с храни, регламентирани в Регламент (ЕО) № 852/2004.
В тази връзка съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че приложимата
нормативна база е чл.3 от Наредбата, която от своя страна препраща към
Регламент (ЕО) № 853/2004.
Глава I „Общи разпоредби“, чл.1, § 1 от Регламент № 853/2004 сочи, че този
„…регламент определя специфичните правила за хигиената на храните от животински
произход за предприятията за хранителни продукти. Тези правила допълват
правилата, предвидени в Регламент (ЕО) № 852/2004. Те се отнасят за
непреработени и преработени продукти от животински произход“. Точка (1) от
преамбюла на Регламент № 853/2004 също сочи на свързаността на двата
регламента, като подчертава, че Регламент № 852/2004 определя общите правила за
предприятията за хранителни продукти по отношение на хигиената на хранителните
продукти. Точка (2) от преамбюла на Регламент № 853/2004 прогласява пък
причината, поради която за храните от животински произход се налага
определянето на специфични хигиенни правила, а именно, че те могат да изложат
здравето на хората на специфични опасности.
С оглед сочените в НП обстоятелства при извършването на тук разглежданото
нарушение и след внимателен преглед на нормите от Регламент № 853/2004 съдът не
констатира такива, които пряко да касаят и да са относими към обстоятелствата
по вмененото по пункт 5-ти нарушение и в частност относно начина на съхранение
на храни от животински произход. При това положение, правилно бланкетната норма на чл.2 от Наредбата е попълнена с такива
от общия Регламент № 852/2004 и в този смисъл не може да се кредитира
възражението за неправилна правна квалификация на нарушението.
Относно установеното в хладилната камера за зреене на сирене готово
произведено количество сирене е посочено в НП, че двата процеса следва да се
осъществяват при различен температурен режим, в какъвто смисъл са и показанията
на свидетелките М. и Д.. В тази връзка, посочената като привръзка
на чл.2 от Наредбата норма на § 2 от Приложение II, Глава IХ на Регламент № 852/2004 предвижда, че суровините и всичките съставки,
съхранявани в хранително предприятие, трябва да се държат при подходящи
условия, предназначени да предотвратяват вредно разрушаване и да ги предпазват
от замърсяване. В показанията си свидетелката Д. заявява, че за производството
на бяло саламурено сирене има технологична документация по БДС (Български
държавен стандарт), но при желание на бизнес-оператора параметри като зреене,
срок на годност и др. могат да бъдат променени при определени условия и за
което следва да има необходимата технологична документация. В обжалваното НП
обаче не се сочи дали дружеството-жалбоподател е произвеждало бялото сирене по
технология различна от БДС и в този смисъл не може да се прецени дали
действително сиренето, което е в процес на зреене следва да се съхранява при
температура различна от тази, при която се съхранява вече готовия продукт. Защото
от представената документация за Български стандарт за бяло саламурено сирене
(БДС 15 – л.81-91 от делото) става ясно, че сиренето от краве мляко следва да
зрее 45 дни, при температура от 10 °С – 12 °С, а готовия продукт следва да се
съхранява при температура от минус 2 °С до 4 °С, със срок на минимална трайност
от 12 месеца – Приложение А, т.А.2.9 и А.2.11. /л.86 на гърба/. Свидетелката М.
– технолог в обекта на жалбоподателя обаче твърди, че камерата е била
предназначена както за зреене, така и за съхранение на сиренето, като същото
зрее 30 дни, а когато е готово за продажба отива в друга камера на по-ниски
градуси, но това не му пречи и там да зрее до 50 дни. Според нея няма
производствено изискване зрялото сирене да се мести на друго място, където да
спира зреенето и че това не се отразява по никакъв начин на процеса на зреене
или съхранение. Показанията ѝ се потвърждават от представената по делото
Техническа документация ТД 58-2002, касаеща производството на бяло саламурено сирене /л.53-58/,
утвърдена от управителя на „М.М.“ ЕООД. Видно от
същата, произвежданото в обекта на жалбоподателя сирене е следвало да зрее в
продължение на 30 дни, в помещение с температура 5-8 °С /т.6.8. от ТД 58-2002 –
л.57/, а готовото сирене да се съхранява в хладилно помещение при температура
от 4 до 7 °С /т.8. от ТД 58-2002 – л.57/, т.е. температурните граници при двата
етапа от производството са почти идентични. От така цитираните доказателства
става ясно, че производството на бяло саламурено сирене в обекта явно не е било
изцяло в съответствие с БДС, но в обстоятелствената част на АУАН и НП липсва
посочване по какви технологични стандарти се е основавало. Въобще, описанието
на това нарушение е крайно лаконично и общо – не става ясно при какъв
температурен режим актосъставителят, респективно наказващият орган, са считали,
че следва да зрее и съхранява сиренето, имал ли е обекта на жалбоподателя
утвърдена технологична документация за производството му и при какви параметри.
Това освен, че затруднява правото на защитата на наказаното лице и това да
разбере какво нарушение точно му се вменява, че е извършил, препятства и съда в
преценката между това какви са били технологичните изисквания на всеки етап от
производството на сирене в обекта на жалбоподателя, и съответно били ли са
нарушени и по какъв начин. Защото, както се посочи и по-горе в изложението,
установи се, че параметрите по БДС не са единствените и задължителни за
производителите на бяло саламурено сирене и законът го позволява, като обаче
производителят следва да има изготвена и утвърдена съответната технологична
документация за това. Дали в случая жалбоподателят е имал такава или се е
придържал към БДС при производството на сирене, това по никакъв начин не е
отразено в обжалваното НП. В констативния протокол от проверката на 10.07.2019
г. не е отразено да са били проверени тези обстоятелства, показанията на
разпитаните свидетели на въззиваемата страна също не
дават категорични и ясни данни в тази насока. Още повече, че в приложимия
Регламент № 852/2004 и допълващия го Регламент № 853/2004 липсват конкретни и
точни изисквания в тази насока (относно температурата на зреене и съхранение
въобще на сирене). Посочената като нарушена разпоредба на § 2 от Приложение II, Глава IХ на Регламент № 852/2004 визира само най-общо, че суровините и всички
съставки в хранителното предприятие следва да се държат при подходящи условия,
за да се предотврати тяхното вредно разрушаване. И за да се приеме, че тези
изисквания на регламента не са били спазени и изпълнени, то за всеки отделен
случай следва да се посочи какви са подходящите условия за съхранение на
съответната суровина, с какъв документ или нормативен акт тези изисквания са
били въведени и съответно кое от изискванията не е било изпълнено. От
обстоятелствената част на обжалваното НП по никакъв начин не става ясно на
какви обективно проявени факти се основава извода на наказващия орган, че сиренето,
което зрее и готовото такова, следва да се съхраняват при различен температурен
режим и на какви технологични изисквания при производството му се базира този
извод.
По подобен начин стои и въпроса относно намерените и описани в
наказателното постановление сухи подправки в найлонов плик, използвани при
производството на „кашкавал с подправки“. Посочено е единствено, че същите са
се съхранявали в помещението, в което се съхранявали материали и предмети за
контакт с храни и също е прието, че това е в несъответствие с изискванията на §
1 и § 2 от Приложение II, Глава IХ на Регламент № 852/2004. Двата параграфа обаче визират две различни
хипотези, приложими за храни. Тази по §1 забранява на оператора на предприятие
за храни да приема други суровини или съставки, или каквито и да било други
използвани в преработката материали, ако за тях е известно, че са, или може
разумно да се очаква, че са заразени с паразити, патогенни микроорганизми или
токсични, разложени или чужди вещества и които биха довели до производството на
негоден за консумация от хора продукт. Анализа на разпоредбата сочи, че същата
касае забрана да се приемат суровини или съставки, за които е известно или може
да се предполага, че по някакъв начин са заразени, докато в НП подобни
обстоятелства не са отразени за намерените подправки, а е посочено, че се
използват в производството, но не се съхраняват в подходящото за това
помещение. От така изложените в НП обстоятелства при извършване на нарушението
е видно, че по никакъв начин разпоредбата на § 1 от Приложение II, Глава IХ на Регламент № 852/2004 не е относима към тях и
по този начин неправилно е посочена в квалификацията на нарушението. В този
смисъл, неясно защо е посочена и с оглед обсъдените по-горе обстоятелства
относно намерените в хладилната камера готово и за зреене сирене. А що се
отнася до разпоредбата на § 2 от Приложение II, Глава IХ на Регламент № 852/2004, то и по отношение на подправките важи вече
споменатото, че е следвало да се отрази какви са били подходящите условия за
съхранение на тази суровина и съответно кое от изискванията за съхранението
ѝ не е било изпълнено.
Всичко изложено до тук по тази част от обжалваното НП води до категоричния
извод, че същото е било издадено при допуснати нарушения на съществени
процесуални правила, в частност на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като не са посочени всички обстоятелства при извършване на
нарушението, касаещи съставомерните му признаци,
както и в съответствие с тях не е дадена точната и правилна квалификация на нарушението.
Ето защо, по тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че по пункт
5 обжалваното НП също е незаконосъобразно издадено и като такова следва да бъде
отменено.
При този изход на делото и с оглед претенцията на жалбоподателя да му бъдат
присъдени направените по делото разноски, то на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН
следва да бъде осъдена Българска агенция по безопасност на храните гр.София,
представлявана от изпълнителния директор, да му заплати направените по делото
разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Следва да бъде
осъдена именно БАБХ, а не териториалната ѝ структура ОДБХ Ловеч, чийто
директор е издал наказателното постановление, тъй като, съгласно чл.2, ал.2 от Устройствения правилник на БАБХ именно тя е самостоятелно
юридическо лице. Възнаграждението е в размер от 1000 лева, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие № 48487 от 10.06.2020 г. /л.39/
и следва да бъде присъдено в пълния му размер, тъй като не е направено от въззиваемата страна възражение за прекомерност по реда на
чл.63, ал.4 от ЗАНН. А и изплатеното възнаграждение не е прекомерно, тъй като в
обжалваното НП са наложени санкции за пет нарушения, всяко от което поотделно
може да е предмет на самостоятелно производство. Делото освен това е със
значителна фактическа и правна сложност.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1140
от 20.01.2020 г. на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните
гр.Ловеч, с което са наложени на „М.М.” ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ул.”Ц.А.” № **, ЕИК ********,
представлявано от В.Ц.М., административни наказания на основание чл.48, ал.2,
във връзка с ал.1 и чл.49, ал.2 от Закона за храните – 5 /пет/ имуществени
санкции, всяка в размер на по 1000 лева, за нарушения на чл.21а, ал.1, т.1,
чл.21а, ал.2, чл.21а, ал.3 и чл.15, ал.2, във връзка с чл.14, ал.4 от Закона за
храните, и чл.2 от Наредба № 1/2016 г. за хигиената на храните, във връзка с
Регламент 852/2004 г., Приложение II, Глава IX, т.1 и т.2, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните гр.София, бул.„Пенчо Славейков“
№ 15 А, представлявана от изпълнителния директор, да заплати на „М.М.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, с
горните данни, представлявано от В.Ц.М., сумата 1000 /хиляда/ лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч
в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :