Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1458
гр. Пловдив, 06.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V състав в открито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на
секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия Зорница Тухчиева
въззивно гражданско дело № 1957 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 124
от ГПК вр. чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 вр. чл. 83, ал. 1, т. 6
от Закона за енергетиката.
Образувано е по жалба вх. № 50666/01.08.2019 г. на
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, действащо чрез юрк. К. срещу решение №
3012/15.07.2019г., постановено по гр.дело № 15665 по описа на РС-Пловдив за
2018 г., в частта, с която е признато за установено в отношенията между страните,
че Р.И.М. не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сумата от 2072,26 лева с ДДС, представляваща допълнително начислена
електрическа енергия за периода 10.12.2017г. – 14.02.2018г., за което вземане е
издадена фактура №
ФЕ **********/ 03.04.2018 г., за обект
измервателна точка ИТН 1277469, с клиентски номер **********, находящ се в с. К.,
ул. *** № 18.
С обжалваното решение „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е осъдено да заплати на Р.И.М. и сумата от 841.57 лв.
представляваща разноски в производството.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност
и необоснованост на решението в обжалваната част, като постановено при непълнота
на ценените доказателства и неправилно възприемане на доказаната по делото фактическа
обстановка. Формулирано е искане за отмяна на решението в тази част и постановяване
на друго такова, с което да се отхвърли иска, предявен от Р.И.М. против „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, като недоказан по
основание и размер.
Въззиваемата
страна Р.И.М., действащ чрез адв. М.Ч.-***, в законоустановения срок е подал
отговор на въззивната жалба, в който се излагат подробни съображения за допустимост, но неоснователност на същата.
Застъпва се становището, че в обжалваната част решението е правилно,
законосъобразно и обосновано, поради
което моли да бъде потвърдено. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК се претендират разноски за воденето на
настоящото съдебно производство пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание процесуалният представител
на въззиваемата страна поддържа изложеното в отговора на жалбата, като
конкретизира, че констативният протокол,
въз основа на който е извършена корекция на сметка, е съставен на 14.02.2018 г.
и в него изрично е посочен реда на чл. 42 и чл. 44 от ПИКЕЕ. Акцентира, че с решение
№ 1500 от 06.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г. на ВАС е отменен целият
нормативен акт, с изключение на разпоредбите от чл. 48 до чл. 51. Изразява становище за неприложимост на
цитираната във въззивната жалба съдебна
практика, изхождайки от конкретиката на настоящия случай.
Настоящият
въззивен състав след като прецени събраните по делото доказателства,
становищата на страните и наведените от тях възражения, приема за установено
следното:
Въззивната
жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба
срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната
компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита.
Съгласно
чл. 269 изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от
посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна
материалноправна разпоредба, както и не се твърди конкретно нарушение на
процесуалните правила, обосноваващо служебно събиране на доказателства.
Съдът,
като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК вр.
чл. 269 ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания напълно споделя
фактическите изводи на първоинстанционния съд, поради което на основание чл.
272 от ГПК препраща към мотивите му. По делото не се спори, а и във въззивната
жалба не са наведени конкретни твърдения за неправилно установени факт от
страна на първостепенния съд, поради което и с оглед разясненията в т. 3 от ТР
№ 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд не
може да приеме различни от посочените факти.
Предвид
изложеното спорът по настоящото дело се съсредоточава върху правната страна, а
именно изпълнени ли са изискванията на чл. 98а, ал. 2, т. 6, и чл. 104а, ал. 2,
т. 5 във вр. чл. 83, ал.1 ЗЕ във вр. чл. 45, ал.1 /обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013
г./ във вр. чл. 51, ал.1 от ПИКЕЕ за корекция на сметката на ищеца, включително
следва ли да се установява виновно поведение на ищеца от ответника.
Служебно
известно е на съда, че с решение № 1500 от 6.02.2017
г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен състав се отменят ПИКЕЕ, приети с
решение от 14.10.2013 г. на ДКЕВР поради нарушение на процедурата по приемането
им, с изключение на разпоредбите на чл.
45-51 от ПИКЕЕ.
С
решение № 2315 от 21.02.2018 г. по
адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС, IV отделение са отменени и разпоредбите на чл. 48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ, обн.
ДВ, бр. 98/12.11.2013 г, което решение е влязло
в сила на 23.11.2018
г., след потвърждаването му с решение № 13691/08.11.2018 год. по адм. дело
№ 4785/2018 г. на ВАС, 5- членен състав.
Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се
смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. Следователно
неговата отмяна поражда своите правни последици занапред и не засяга
отношенията, възникнали по време на действието на съответните разпоредби до отмяната
им и осъществените на основание действащите правила корекционни процедури. Тъй
като за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна
актът се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици, е налице
и основание за осъществената от ответното дружество корекция на сметка на
потребителя, доколкото тези норми са действали към момента на проверката.
Във
връзка с гореизложеното настоящият въззивен състав счита, че след 16.11.2013 г. и предвид
законодателните изменения в ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г. е регламентирана
допустимостта на едностранната корекция от страна на оператора на количествата
консумирана електрическа енергия при изрично предвидени хипотези, а именно- при
доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил
задължението си по чл. 98а, ал.2 т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ свързано с
изискването за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на
количеството електрическа енергия. Създаването на ПИКЕЕ и на ред за
уведомяване, изрично регламентиран в общите условия на договорите с крайния потребител е вменено от законодателя изрично като
задължение на съответното електроразпределително дружество, а приемането на
предложените от енергийните предприятия правила е задължение на КЕВР. От
изложеното следва, че, за да е налице основание за начисление на корекционна
сметка е необходимо да се установи наличието в обективната действителност на
следните предпоставки: 1/ наличие на ПИКЕЕ, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена ел. енергия; 2/ предвиждане в общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка; 3/ Спазването на правилата за измерване на количеството ел. енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване.
Процесният
период обхваща интервала от 10.12.2017 г до 14.02.2018 г., през който е
действал ЗЕ с измененията и допълненията, в сила от 17.07.2012 г., както и разпоредбите
на чл. 48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ, поради което е налице законово основание за
извършване на едностранна корекция на сметка на потребител при положителното
установяване на гореизброените предпоставки.
Според
разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ общите условия на крайния снабдител
следва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. В последно цитираната
норма е предвидено наличието на правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и
местата за измерване, включително реда и начините за
преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която
има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско
измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от
тези средства база данни.
Следва да се има предвид, че Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на "ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД представляват по своето правно естество договор.
Както вече бе посочено те трябва задължително да съдържат реда за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ/, което изискване дружеството-
жалбоподател не е изпълнило.
В
разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ОУ е установено задължение за уведомяване на
потребителя в случаите на корекция на неговата сметка, като е посочено, че
продавачът изготвя справка за дължимите суми и в седемдневен срок уведомява
клиента за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със
следващото плащане. В тази разпоредбата е установено единствено задължение за
уведомяване на потребителя, като не е посочен реда за това.
В
разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ОУ, е установено, че "всякакви документи,
включително съобщения, уведомления и други, свързани с тези Общи условия, ще
бъдат разменяни на адреса на ЕВН ЕС, посочен в тези Общи условия, и на адреса
на мястото на продажбата, или на адреса за кореспонденция, посочен в
заявлението за започване на продажбата, освен съобщенията, уведомленията,
предизвестията и другите документи, които настоящите Общи условия предвиждат да
бъдат правени чрез средствата за масова информация". Според настоящия въззивен
състав в посочените разпоредби не е предвиден ред за уведомяване на клиента
съгласно изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ. В случая цитираните норми
установяват ред за уведомяване на клиента, но след вече осъществена корекционна
процедура, а именно- в седемдневен срок след изготвяне на справка за сумите,
които клиентът дължи, което не охранява в достатъчна степен правата на
потребителите. Изискването на посочените норми е да се предвиди изричен ред за уведомяване на
клиента за започнала, но неприключила корекционна процедура, така че да се
обезпечи възможността на потребителите да участват в нея посредством
уведомяването им за извършените при проверката констатации.
Предвид
горното след като ответникът не е
доказал да е променил Общите си условия съобразно изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, следва да се приеме, че не е
налице изпълнение на това законово задължение, предвидената в закона процедура
не е завършена, а правото на ответника да коригира сметките на клиентите си не
се е породило.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че договорните отношения между страните по
принцип важи правилото на чл. 81 от ЗЗД /за виновния характер на договорната
отговорност в смисъла на „дължимата грижа“/, освен в случаите, когато
приложението му е нормативно изключено и е предвидена обективна /безвиновна/
отговорност, каквато е тази, регламентирана с нормата на чл. 48 ПИКЕЕ. Тя е
именно такава, тъй като целта на корекционната процедура е да възстанови
настъпилото без основание имуществено разместване, а не поради някаква форма на
неизпълнение на договорно задължение. Така решение № 115 от 20.09.2017 г. по
т.д. № 1156/2016 г. на ВКС, II т.о. Предвидените в ПИКЕЕ хипотези не предвиждат в своя
фактически състав каквото и да е било
поведение от страна на клиента, а дори могат да бъдат следствие на обективни
промени, независещи от ничие поведение. Това налага да се застъпи тази теза и
да не се сподели виждането на районния съд относно характера на отговорността
по ПИКЕЕ и съответно необходимостта от доказване на виновно поведение на
клиентите от доставчика. Макар основателността на жалбата в тази част,
решението на първоинстанционния съд е правилно, предвид описаните по- горе нарушения,
които са достатъчни основания за уважаването на иска.
Предвид
изложеното въззивният съд намира, че крайното разрешение на първата инстанция
за признаване за установено недължимостта на сумата от 2072,26 лева от ищеца към
ответника е правилно и следва решението да се потвърди в обжалваната част. В
тежест на ищеца не е възникнало задължение да заплаща на крайния снабдител
цената на неизмерената електрическа енергия, определена след извършена корекция
на сметката за минал период, което прави предявеният отрицателен установителен
иск изцяло основателен само на това основание и правилно е уважен с обжалваното
първоинстанционно решение.
При
този изход на спора на въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл.
273 ГПК следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски. С
жалбата е направено под условие възражение за прекомерност на размера на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна, като се моли, на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК същото да бъде намалено до минималния размер, предвиден в
чл. 36, ал. 2 от ЗА във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид цената на иска в обжалваната част – 2072,26
лева приложение следва да намери разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
наредбата, която определя, че при интерес от 1000 до 5000 лева възнаграждението
за процесуално представителство е в размер на 300,00 лева плюс 7 % за горницата
над 1000 лева. Предвид претендирания размер от въззиваемата страна – 400,00 лева,същото
не следва да бъде намалявано.
С оглед
на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3012/15.07.2019г., постановено по гр.дело №
15665 по описа на РС-Пловдив за 2018 г., в
частта, с която е признато за установено в отношенията между страните, че Р.И.М.
не дължи на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД сумата от
2072 ,26 лева с ДДС, представляваща допълнително начислена електрическа енергия
за периода 10.12.2017г. – 14.02.2018г., за което вземане е издадена фактура № ФЕ **********/ 03.04.2018
г., за обект измервателна точка ИТН
1277469, с клиентски номер **********, находящ се в с. К., ул. *** № 18.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ АД,
ЕИК *********, със седалище гр. Пловдив и адрес на управление ул. „Христо Г.
Данов“ № 37 да заплати на Р.И.М.,
ЕГН: ********** сумата от 400,00 лв.
- разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
В
останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: