Решение по дело №11788/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1811
Дата: 30 април 2019 г. (в сила от 17 януари 2020 г.)
Съдия: Светослав Неделчев Тодоров
Дело: 20183110111788
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1811

гр. Варна, 30.04.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на осми април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.

 

при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11788 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от В.Г.К., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника ѝ адв.Д.Х. – АК Варна срещу Община Долни чифлик с адрес гр. Долни чифлик,  пл. „Тича“ №1 и БУЛСТАТ: *********, с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на недвижим имот  с пл.№ *** в землището на с.***, общ. Долни чифлик, с площ от 3.194 дка, при граници и съседи: имоти №№ ***, *** и ***, като е придобила собствеността въз основа на лично осъществено давностно владение върху имота в периода от 1975г. до 2018г.

В първото по делото заседание ищцата е изменила основанието, на което претендира да е придобила собствеността върху имота, като е посочила за основание лично да е владяла имота за себе си в периода от 1975г. до 2018г.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: дядото на ищцата К.Н.К. е придобил имота по силата на неформален договор с прехвърлители физически лица през 1930г., който не е намерен. През годините наследодателите на ищцата се снабдявали с документи за собственост по давностно владение на части от целия имот, който владели като свой. Бащата на ищцата Г.К.Н. владял и обработвал имота от 1950г. до смъртта си на ***г. Майката на ищцата владяла и обработвала имота от 1957г. до смъртта си на ***г. Ищцата твърди, че е наследила имота от баща си Г.К.Н. и го владее и обработва от 1975г. до предявяване на иска. След смъртта на наследодателя единствено В.К. от всички наследници владеела имота, предмет на спора като свой.

Ищцата твърди още, че имота не е бил коопериран или одържавяван, нито отнеман на друго основание, запазил статута си на частна собственост и бил владян в реални граници, като след отпадане на забраната за придобиване по давност на имоти- частна собственост, попадащи в приложното поле на ЗГС (отм.) през периода от 1990г. до 2000г. било осъществявано явно, непрекъснато и спокойно владение върху имота от ищцата и нейната майка Р.С.Н., а след смъртта на последната владение върху имота било осъществявано единствено от ищцата.

Ищцата моли за уважаване на предявения иск, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковата претенция като неоснователна.

Съгласно чл.2, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост и чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ – земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата била общинска собственост. На това основание община Долни чифлик била собственик на процесния имот № *** по КВС на с.***, представляващ имот с идентификатор *** по КК на с.***.

Оспорват се твърденията в исковата молба, че ищцата и нейните наследодатели са осъществявали владение на процесния имот в периода от 1975г. до предявяване на иска. Поддържа, че към 1975г. имота бил държавна собственост на основание чл.6 от Закона за собствеността в действащата му към него момент редакция – държавни ставали имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик.

По отношение на процесния имот не били издавани реституционни решения, както и не бил обект на изкупуване по реда на §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ от ползватели. Имотът не бил актуван и като имот – държавна собственост. Съгласно списък на стопаните от с.***, Варненска област, които притежават общо земя и преброени към ***г. наследодателите на ищцата К.Н. и Г.К. внесли в ТКЗС притежаваните от тях имоти. С влизане в сила на КВС на с.***, т.к. имота не бил възстановен, не бил изкупен и не бил държавен, то по силата на императивната разпоредба на чл.25, ал.1, изр. Първо ЗСПЗЗ бил придобит в собственост от ответната община.

Ответникът поддържа, че по отношение на процесния и на идентични по статут имоти, до влизане в сила на КВС давност не може да тече.

Ищцата ме разполагала с титул за собственост или основание, на което притежава имотите към 1957г. или преди това, както и не представяла доказателства да е придобила фактическата власт върху имота от физическо или юридическо лице.

Моли за отхвърляне на предявения иск и прави искания по доказателствата.

В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират за   присъждане на сторените по делото разноски. Ищцата заявява, че живее от дете в къщата, в която живели нейните родители, а преди тях и дядо ѝ К. От последния знаела, че прадядо ѝ се заселил в с.*** идвайки от с.*** и тогава закупил Г-образния имот. Години след като придобили имота имало пожар и това дядото на ищцата искал да възстанови имота, който имал от своя баща, но нямали много пари и успял да възстанови къщата и двор от декар и двеста ара, който ищцата притежавала по обстоятелствена проверка. После възстановили друга част, която е на ъгъла и е около декар, а останалата част (процесния имот) останала без документи за собственост, поради липса на средства. Ищцата знаела от своите родители, че рова е имот от нейния прадядо, баба и дядо, а след това и от родителите ѝ. В семейството били три деца и започнали да работят от 10-годишна възраст. Градината била сята с царевица, жито, люцерна, а след това като поела имота ищцата насадила лозе. Мястото било ползвано от нейния род повече от 100 години, а сега лозето било на 10 години. Ищцата случайно разбрала, че земята е актувана като общинска през 2016г. и това много я разстроило и я накарало да предяви иска за установяване на правото ѝ на собственост.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

На ***г. ответната община е съставила Акт за частна общинска собственост № *** за процесния имот пл.№ *** в землището на с.***, общ.Долни чифлик, с площ от 3194 кв.м. и описание на имота: друг селскостопански терен, четвърта категория. В съставения АЧОС № ***г. като основание за придобиване на имота е посочено чл.2, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост, чл.19, ал.1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. На ***г. е съставен Акт за поправка на АЧОС № ***г., като с него правното основание за придобиване собствеността върху имота е поправено на чл.2, ал.1, т.2 ЗОС и чл.25 ЗСПЗЗ /л.6-9/.

Преди съставяне на акта за частна общинска собственост, ответната община е събрала данни, че в картата на възстановената собственост на с.***, ЕКАТТЕ 63197 фигурира имот № ***, с площ от 3.194 дка и неустановен собственик. С отговора на исковата молба са представени доказателства, че за имота не е съставян акт за държавна собственост и няма данни за проведена процедура по изкупуване от ползватели по §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Представено е също писмо, от което се установява, че в Общинска служба „Земеделие“ гр.Долни чифлик няма данни да са предявявани реституционни претенции, имота не е реституиран и няма данни за проведена процедура за изкупуване на имота по  §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ /л.73-76/.

С протоколно определение от 18.02.2019г. е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че процесния имот № ***, с площ от 3.194 дка и граници, подробно описани в исковата молба съвпада с части от дворище *** по стария плана на с.***, одобрен със заповед № ***г.

Твърденията на ищцата изложени в исковата молба са, че процесния имот е част от по-голям имот, който е принадлежал на нейните наследодатели К.Н.К. – дядо на ищцата и Г.К.Н. – баща на ищцата. Твърди се още, че праводателите на ищцата се снабдявали с нотариален акт за собственост на части от големия имот само при необходимост от извършване на разпореждане с тези части, а не се снабдили с акт за собственост на целия имот поради липса на средства. В подкрепа на тези твърдения ищцата е представила с исковата молба надлежно заверени за вярност копия от нотариални актове и удостоверения за наследници на К.Н.К. и Г.К.Н., от които се установява следното:

 К.Н.К. е починал ***г., като е оставил за свои наследници по закон децата си А.К.Н., Н.К.М., Г.К.Н., Я.К.Б., Н.К.Н., М.К.М. и Г.К.Н. /л.22-28/.

Г.К.Н. починал на ***г. и негови наследници по закон са преживялата съпруга Р.С.Н., починала на ***г. и децата му В.Г.К. /ищцата/, К.Г.М. и С.Г А., починала на ***г. /л.29-30/.

На ***г. е съставен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, с който К.Н.К. е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: Къща с дворно място с площ от 1200 кв.м., представляващо парцел *** /***/, дворище *** в кв.*** по плана на село ***, при съседи: К.А.К., А.Н.Й., път и дере /л.10/.

В същият ден К.Н.К. е дарил на сина си Г.К.Н. /баща на ищцата/ имота, за който е съставен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка /л.11/.

На ***г.  е съставен нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който Г.К.Н. е признат за собственик по давностно владение и наследство на незастроено дворно място с площ от 1140 кв.м., находящо се в с.***, Варненски окръг, съставляващо парцел ***, в кв.*** по плана на с.*** при граници: улица, Г.К., А.Н. и Дере /л.12/.

На ***г. Г.К.Н. и съпругата му Р.С.Н. продали П.П.П. собствеността върху парцел *** с площ от 1140 кв.м., в кв.*** по плана на с.*** в изискуемата от закона форма /л.13-14/.

На ***г. е съставен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, с който нотариус А.Г. въз основа на извършена обстоятелствена проверка е признал Р.С.Н. за собственик на дворно място с площ от 1200 кв.м., представляващо парцел ***, кв.*** по плана от 1981г. на с.***, общ.Долни чифлик, с построената в него жилищна сграда при граници на дворното място: парцел ***, път, парцел *** и дере /л.15/.

Ищцата е придобила собствеността върху парцел ***, кв.*** по плана от 1981г. на с.***, общ.Долни чифлик, с построената в него жилищна сграда с договор за покупко-продажба от ***г., като Р.С.Н. е запазила правото за ползване на имота /л.16-17/.

Към доказателствата по делото е приобщен Примерен устав на трудовокооперативно стопанство, приет от конгреса на ТКЗС от 28, 29 и 30.03.1967г., обн.ДВ, бр.83 от 25.10.1968г. /л.94-104/.

В списък на стопаните от с.***, Варненска област, които притежават общо земя и преброени към ***г. под номер *** е вписан дядото на ищцата К.Н. с притежавана земя с площ от 33.8 дка /л.80-84/.

Ответникът е представил също списък на стопанствата на членуващи стопани в ТКЗС изготвен от Селски народен съвет с.***, списък на лицата от с.***, които са обработвали обществени земи, изготвен от Селски народен съвет с.***, ведомости за разпределение на възнаграждението на кооператорите за 1958г. и лист с името на К.Н.К. от Книга за дялов капитал на член-кооператори от 1949г. до 1958г. /л.116-127/.

Към доказателствата по делото са приобщени  историческа справка за образуване на ТКЗС с.*** изготвена на ***г. и правилник на трудовия земеделски производителен отдел „***“ с.*** от ***г. /л.129-155/.

Според представено удостоверение от Общинска служба „Земеделие“ гр.Долни чифлик, коригирания план и картата на възстановената собственост на землище с.***, община Долни чифлик са влезли в сила с обява в ДВ бр.№/12.01.1999г. /л.106/.

За доказване твърденията на ищцата за осъществявано лично от нея владение върху процесния имот са допуснати гласни доказателства, посредством разпит на свидетелите П.Д.К. и Д.С.К.

В показанията си св.К. твърди, че е на 62 години и от раждането си живее в с.***. Познава ищцата, тъй като живеят на една улица, през три къщи. Ищцата живеела в с.*** от десетина години, а преди това идвала през два-три дни. Родителите на ищцата, както и нейните баба и дядо живели в същата къща, в която сега живеела ищцата. На предявената на свидетеля извадка от регулационен кадастрален план с.***, одобрен със заповед № ***. свидетеля посочва, че Г-образния имот с номер *** е имота на ищцата. Откакто се помнел свидетелят семейството на ищцата обработвало имота. Преди го обработвали бабата и дядото на ищцата, след това родителите на ищцата, а сега ищцата и нейният съпруг. Според свидетеля имота не е внасян в ТКЗС. Свидетелят чувал, че имота е закупен от бабата и дядото на ищцата, но документа бил изчезнал. Според свидетеля имота не е бил безстопанствен. Не може да посочи точна година, но от 10 години ищцата сама ползвала имота. Преди това помагала на майка си и баща си. В имота имало лозе и три дръвчета, като за насажденията се грижела ищцата. Последният път когато свидетелят влизал в имота се отваряла мрежата на съседа, а преди това се влизало покрай къщата на ищцата. Имота бил ограден със стабилна мрежа. Откъм дерето не можело да се минава, но откъм къщата и до дерето имота бил ограден. Родителите на ищцата продали част от Г-образния имот, но свидетелят не знае колко декара продали.

Свидетелката Д.К. заявява в показанията си, че живее в с.*** от 1980г. и са съседи с В. Знае за кой имот се води делото и показва имот № *** предявената ѝ извадка от регулационен кадастрален план с.***, одобрен със заповед № ***г. Свидетелката не знае имота да е бил безстопанствен. Откакто свидетелката живеела в с.*** имота се обработвал. Дори когато имало ТКЗС за имота се грижели родителите на ищцата и го ползвали като градина.  В момента собственик на имота била В., а преди това били нейните родители. Свидетелката не знае някой да се е противопоставял и да е заявявал, че е собственик. Ищцата обработвала имота доста отдавна, още когато свидетелката отишла в с.*** ищцата помагала на своите родители за обработването на имота, но свидетелката не знае точно кога ги е наследила. Имота бил ограден и в него имало лозе и овошки. В имота се влизало откъм градината на ищцата. Преди време част от големия имот бил продаден на друг човек и след това към процесния имот се влизало между двата имота. Друг вход имало през градините, през дола, където не било заградено.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Съгласно разпределената между страните доказателствена тежест, за уважаване на предявения положителен установителен иск, в тежест на ищцата бе да докаже процесният имот да е бил частна собственост в периода след 1950г. до предявяване на иска; в периода от 1975г. до предявяване на иска владение върху имота да е осъществявано лично от ищцата, както и владението да е осъществявано явно, непрекъснато, необезпокоявано и спокойно.

Съгласно легалната дефиниция на „владението“ дадена в чл.68, ал.1 от ЗС, то е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. За да е налице фактическият състав на владението кумулативно следва да са налице и двата признака – обективния (corpus) и субективния (анимус). Владението, като елемент от фактическия състав на придобивната давност трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно /да не е установено и поддържано с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по скрит начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене/.

В тежест на ответника бе да докаже твърдените с отговора на исковата молба факти, които твърди да изключват правата на ищцата - наследодателите на ищцата К.Н. и Г.К. да са внесли в ТКЗС притежаваните от тях имоти към ***г., както и към коя дата е влязла в сила КВС на с.***, с оглед възражението, че давност е могла да тече след тази дата.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че имот № *** по регулационен кадастрален план с.***, одобрен със заповед № ***г., респ. дворище ***, в кв.*** по Кадастрален и регулационен план на с.*** одобрен със заповед № ***г., част от който е процесния имот не е внасян в ТКЗС и е бил частна собственост в периода след 1950г. Липсват преки доказателства имота да е внесен в ТКЗС от наследодателите на ищцата, а в показанията си и двамата разпитани по делото свидетели посочват, че процесния имот не е внасян в ТКЗС, а е обработван от родителите на ищцата и от техните родители. Доказателство в тази насока е и снабдяването с нотариални актове за собственост по отношение на части от имота през 1967г. и през 1986г. В този смисъл не са налице законови пречки имота да бъде придобит по давност, включително и преди приемане на КВС за землището на с.***.

Вида и обема на търсената защита се определя от ищеца с исковата молба и съдът дължи произнасяне по конкретен правен спор между страните. Границите на правния спор се определят първоначално от ищеца с исковата молба, като в негова тежест е да докаже твърдяното основание на исковата си претенция. При предявен положителен установителен иск за собственост съдът проверява и дължи произнасяне дали ищецът притежава собствеността върху имота само и единствено на твърдяното от него правно основание.

В настоящето производство ищцата твърди да е придобила собствеността върху процесния имот, чрез лично осъществявано владение на имота в периода от 1975г. до 2018г. Началният момент на твърдяното владение е определен с навършване пълнолетие от ищцата.

В показанията си водените от ищцата свидетели твърдят, че имота е обработван като собствен от бабата и дядото на ищцата, след това от нейните родители, а едва след това и от ищцата и съпругът ѝ. Показанията на свидетелите са дадени под страх от наказателна отговорност, от незаинтересовани от изхода на спора лица и за пряко и непосредствено възприети факти и обстоятелства. Показанията на свидетелите в тяхната цялост не си противоречат и не противоречат на другите събрани в производството доказателства, поради което няма основание да не бъдат кредитирани. И двамата свидетели са възприели от кого е обработван Г-образния имот, част от който е процесния, както и продажбата на част от този имот на друго лице. Не съществуват и съществени противоречия при описване на процесният имот и достъпа до него, който е бил от двора на ищцата, а след това между двата имота – този на ищцата и този, който е бил продаден на трето за спора лице.

Осъществяваното от ищцата, а преди това от нейните възходящи по права линия владение върху имота е било постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено в периода след 1950г. и ответната община не е могла да стане собственик на посоченото в съставения акт за частна общинска собственост правно основание.

Предмет на правния спор обаче не е отричане правата на ответника, а доказване правото на собственост на ищцата над процесния имот и то придобито на конкретното посочено правно основание – осъществявано владение в периода след 1975г. Това твърдяно правно основание за придобиване собствеността върху имота от ищцата остана недоказано и дори опровергано в хода на производството, което води до извод за неоснователност и недоказаност на предявения иск и до отхвърляне на същият.

Както сочат свидетелите владението на имота от страна на ищцата е започнало едва след смъртта на нейните родители, като до този момент ищцата е помагала в обработването на градината, но не като своя собствена, а като собствена на родителите ѝ. В подкрепа на този извод е съставения на ***г. нотариален акт за собственост, с който не ищцата, а нейната майка Р.С.Н. е призната за собственик по давностно владение на част от Г-образния имот, част от който е и процесния. На ***г. ищцата е придобила парцел *** по плана от 1981г. на с.*** чрез покупко-продажба, което още веднъж потвърждава, че както за ищцата, така и за нейната майка и за трети лица, каквито са водените от ищцата свидетели, давностно владение върху Г-образния имот е осъществявано от родителите на ищцата, а едва след тяхната смърт ищцата е владяла имота с намерение за своенето му. В този смисъл владението на ищцата е започнало след смъртта на нейната майка през ***г. и до съставянето на акта за частна общинска собственост от ответната община не е изтекъл предвидения в закона 10-годишен срок за придобиване правото на собственост над имота по давност, т.е. не се установява ищцата да е придобила собствеността върху имота на твърдяното в настоящето производство правно основание. Придобиването на правото на собственост на различни от заявените от ищцата правни основания е процесуално недопустимо да бъдат разглеждани и обсъждани при решаване на спора.

След като не се установи ищцата лично да е осъществявала владение върху имота с намерение да го свои за изискуемия от закона период, след който може да придобие собствеността върху имота, то исковата претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

В полза на ответника следва да се присъдят поисканите и доказано сторени разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК, които разноски да се възложат в тежест на ищцата.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Г.К., с ЕГН ********** *** срещу Община Долни чифлик с адрес гр. Долни чифлик,  пл. „Тича“ №1 и БУЛСТАТ: ********* иск за приемане за установено, че ищцата е собственик на недвижим имот  с пл.№ *** в землището на с.***, общ. Долни чифлик, с площ от 3.194 дка, при граници и съседи: имоти №№ ***, *** и ***, като е придобила собствеността въз основа на лично осъществено давностно владение върху имота в периода от 1975г. до 2018г.., на основание чл.124, ал.1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА В.Г.К., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Община Долни чифлик с адрес гр. Долни чифлик,  пл. „Тича“ №1 и БУЛСТАТ: *********  сумата от 100 /сто/ лева, представляваща сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: