№ 3075
гр. Варна, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20213110114968 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „АСВ“ ЕАД срещу М. Т. С.
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед № 4436/26.08.2021
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 12468/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, за
следните парични вземания: сумата от 300 лв., представляваща незаплатена главница
по Договор за паричен заем № 3571285 от 04.07.2019 г., сключен с „Изи Асет
Мениджмънт” АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 25.08.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 17,67 лв., представляваща договорна лихва за периода от
03.08.2019 г. до 02.10.2019 г. и сумата от 48,96 лв. – обезщетение за забава за периода
04.08.2019 г. до 24.08.2021 г., които вземания са прехвърлени на заявителя „АСВ“
ЕАД, съгласно Приложение № 1 от 01.02.2020 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за паричен заем № 357128/04.07.2019 г.
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставило на ответника в заем сумата от 300 лв.,
която следвало да бъде върната в срок до 02.10.2019 г., ведно с уговорената лихва в
размер на 17,67 лв., на 3 равни месечни вноски, всяка в размер на 105,89 лв. Излага се,
че ответникът не е извършил плащане по договора за заем, поради което дължи и
обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на 48,96 лв. за периода от
04.08.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Сочи се, че с Приложение №
1 от 01.02.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 16.11.2010 г. „Изи Асет Мениджмънт“ цедирало вземанията си
към ответника на „АСВ“ ООД, за което бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД с
уведомително писмо от 12.02.2020 г., което било получено от длъжника. Ищецът се
1
позовава на възможността ответникът да бъде уведомен за извършената цесия с
исковата молба, като бъде връчено уведомлението за това заедно с преписа от същата.
Тъй като ответникът не е заплатил дълга си по договора, ищецът депозирал заявление
по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена процесната заповед за
изпълнение срещу ответницата, връчена й по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради
последното за ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за
установяване спрямо ответницата дължимостта на сумите по издадената заповед за
изпълнение. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М. Т. С. не е депозирал отговор на
исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Възникването на претендираното от ищеца спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение по договор за паричен заем, по силата на
който кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем или
разсрочено плащане, а потребителят се задължава да върне получената сума съгласно
погасителния план и условията, уговорени в договора; 2) кредиторът да е предоставил
на потребителя уговорената сума; 3) кредиторът да е изпълнил задълженията си,
произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно
предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по
кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се
изменят; 4) индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да
обосноват договарянето на размера на лихвите и останалите разходи в съответствие с
типични разходи на кредитора и обичайна печалба и 5) наличие на валидно сключен
договор за цесия и съобщаването на длъжника за цесията.
Установява се от представения по делото Договор за паричен заем № 3571285 от
04.07.2019 г., представляващ потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, че между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника М. Т. С. е възникнало валидно облигационно
правоотношение, по силата на което ответникът е получил от кредитора сумата от 300
лв., със задължение да я върне при условията на договора. Съгласно чл. 3 от договора с
подписването му ответникът удостоверява, че е получил от кредитора заемната сума,
като договорът има силата на разписка за предаването, респ. получаването на сумата.
Според уговорените в чл. 2, т. 5 от договора дати на плащане крайният срок за
връщане на кредита е 02.10.2019 г.
Съгласно клаузата на чл. 2 от договора за кредит, уговореният размер на
погасителната вноска е 105,89 лв., фиксираният годишен лихвен процент е 35%, а
годишния процент на разходите по заема е 41,88%. Според същата клауза заемът
следва да бъде издължен на 3 броя равни месечни вноски по 105,89 лв., включващи
главница и лихва, или общият размер на дължимата възнаградителна лихва за целия
срок на договора възлиза на 17,67 лв. Уговорката за връщане на получен кредит на
месечни вноски с непроменлив размер и падежи изключва необходимост и от
съставяне на нарочен погасителен план. Лихвеният процент е фиксиран, затова и няма
основание да се изисква оповестяване на план, в който да се уточнява
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти (чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК), тъй като само
2
при уговорена променливост на възнаграждението на кредитора размерът му би
варирал в различните моменти от изпълнението на договора.
Не е спорно по делото, че процесните задължения за главница и лихва по
договора за кредит от 04.07.2019 г. не са погасени чрез плащане от кредитополучателя.
В първото по делото открито съдебно заседание ответникът е оспорил получаването на
кредита с твърдението, че заем в такъв размер е изтеглил през 2016 г., но не и през
2019 г. Дори и да се приеме, че изявлението му, че на всеки лист от договора е положен
различен подпис, представлява оспорване на истинността, в частност авторството, на
представения от ищеца договор за кредит, това възражение се явява преклудирано, тъй
като не е направено своевременно – в срока за отговора на исковата молба съгласно чл.
133 ГПК. От страна на ответника не са ангажирани никакви доказателствени средства,
опровергаващи горепосочените обстоятелства, за установяването на които ищецът е
представил надлежни писмени доказателства. При тези съображения съдът приема за
недоказани наведените от ответната страна твърдения относно липсата на сключен
между него и кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем от
04.07.2019 г. за сумата от 300 лв.
Представени са следните писмени доказателства – Рамков договор за продажба и
прехвърляне на задължения (цесия) от 16.10.2010 г., Приложение № 1/01.02.2020 г. към
същия рамков договор и потвърждение от „Изи Асет Мениджмънт“ АД за
прехвърлянето на ищеца вземанията, които има, посочени в Приложение №
1/01.02.2020 г., в т. ч. и спрямо кредитополучателя М. Т. С. по процесния договор за
потребителски кредит. Представено е и пълномощно (л. 17 от делото), с което цедентът
е упълномощил цесионера да уведоми, съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
всички длъжници за сключения Рамков договор за продажба и прехвърляне на
задължения (цесия) от 16.10.2010 г.
При съвкупния анализ на цитираните доказателства се установява, че
вземанията, дължими от страна на кредитополучателя, са прехвърлени на настоящия
ищец чрез цитирания договор за цесия. Видно от представените уведомително писмо
от 07.02.2020 г. и известие за доставяне от 13.02.2020 г. от „Български пощи“ АД,
ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия, съгласно чл. 99, ал. 3 пр.
първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
С оглед гореизложеното настоящия съдебен състав намира, че предявените
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9,
ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД за установяване на дължимостта на вземанията за главница в
размер на 300 лв. по Договор за паричен заем № 3571285 от 04.07.2019 г., и за
договорна лихва в размер на 17,67 лв. за периода от 03.08.2019 г. до 02.10.2019 г., се
явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
Предвид основателността на главния иск за главница по договора за кредит,
ответникът дължи обезщетение за причинени вреди поради неточно изпълнение на
паричните задължения в темпорално отношение, което е в размер на определената
законна мораторна лихва в чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съдът, съобразявайки се с размера на
основния лихвен процент, определен от БНБ, увеличен с 10 пункта, както и с нормата
на чл. 6 от Закона за мерките и действието по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., е изчислил размера на
мораторната лихва върху размера на неплатената главница, включена в месечните
вноски, изтекла за периода от 04.08.2019 г. до 24.08.2021 г., която възлиза на 48,96 лв.
В този смисъл основателна се явява и акцесорната претенция на ищеца за обезщетение
3
за забава, поради което следва да бъде уважена изцяло.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в исковото производство,
а именно сумата от 275 лв., представляваща сбор от заплатена държавна такса от 125
лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., както и сумата от 75 лв.,
представляваща направени в заповедното производство съдебни разноски.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК,
вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в отношенията между страните, че М. Т. С., ЕГН
**********, с настоящ адрес ***, дължи на „АСВ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща незаплатена
главница по Договор за паричен заем № 3571285 от 04.07.2019 г., сключен с „Изи Асет
Мениджмънт” АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 25.08.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 17,67 лв. (седемнадесет лева и шестдесет и седем стотинки),
представляваща договорна лихва за периода от 03.08.2019 г. до 02.10.2019 г. и сумата
от 48,96 лв. (четиридесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки) – обезщетение за
забава за периода 04.08.2019 г. до 24.08.2021 г., които вземания са прехвърлени на
заявителя „АСВ“ ЕАД, съгласно Приложение № 1 от 01.02.2020 г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., за които е издадена
Заповед № 4436/26.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 12468/2021 г. по описа на Районен
съд – Варна, 8 с-в.
ОСЪЖДА М. Т. С., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, да заплати на
„АСВ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 275 лв.
(двеста седемдесет и пет лева), представляваща сторени съдебни разноски в исковото
производство на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
ОСЪЖДА М. Т. С., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, да заплати на
„АСВ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 75 лв.
(седемдесет и пет лева), представляваща сторени съдебни разноски в заповедното
производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4