№ 13508
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20251110117048 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „**********“ ЕАД срещу Л. Г. Н., с
която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
с искане да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца следните задължения
за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***********, с абон. № *********, а именно: 7
186.99 лв. – цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г., ведно със законната лихва от 14.02.2024 г. до изплащане на вземането; 906.12 лв. –
мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 30.01.2024 г.; 81.15 лв. – цена на извършена
услуга дялово разпределение през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 14.02.2024 г. до окончателното плащане; 14.93 лв. – мораторна лихва за
периода от 16.07.2021 г. до 30.01.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9069/2024 г. по описа на СРС, 85 състав.
Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице договорно отношение за продажба на топлинна енергия
за битови нужди с ответницата в качеството й на собственик на топлоснабдения имот през
процесния период, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за исковия период топлинна
енергия за имота, като ответницата не е заплатила дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „**********“ ООД по реда
за дялово разпределение. Излага, че ответницата е изпаднала в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Л. Г. Н. е подала отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на
договорно отношение с ищеца, във връзка с което твърди, че имотът има вещен ползвател и
1
че не е приела наследството на своя наследодател. Оспорва количеството и цената на реално
потребената топлинна енергия в имота през исковия период. Възразява, че не е спазена
нормативната уредба относно измерването, отчитането и разпределението на топлинната
енергия. Акцентира върху отмяната на т. 6.1.1. от методиката, уреждаща формулата за
определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Оспорва
дължимостта на суми за дялово разпределение на ищеца, след като услугата е извършвана от
трето лице, както и размера на това задължение. Оспорва да е изпаднала в забава в
плащането на главниците. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „**********“ ЕООД не изразява
становище.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване
дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9069/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими
като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение
срещу заповедта /с оглед Определение № 2056/03.02.2025 г. по в. ч. гр. д. № 659/2025 г. по
описа на СГС/ и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед
по чл. 410 ГПК.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на
следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за
доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, размерът
на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК
установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие. Следва да се посочи, че в тази хипотеза липсва
възможност за избор от страна на ищеца срещу кое от тези лица да предяви своята
претенция, а при наличието на учредено върху имота вещно право на ползване клиент на
топлинна енергия по смисъла на посочената законова разпоредба, респ. страна в
отношенията с топлофикационното дружество, е титулярът на вещното право на ползване,
2
който съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗС е длъжен да плаща разноските, свързани с
ползването на вещта.
В случая от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 146, том 7, дело №
1392/1994 г. на нотариус при СНС, се установява, че ответницата е придобила собствеността
върху процесния имот през 1994 г. Същевременно от същия е видно, че в полза на
********* Н. е учредено върху имота пожизнено вещно право на ползване. От Препис –
извлечение от акт за смърт на л. 29 от делото обаче се изяснява, че ползвателката е починала
на 14.11.2015 г., от което следва, че нейното право на ползване е погасено на основание чл.
59, ал. 1 ЗС. Следователно единственото лице, което е материалноправно легитимирано да
отговаря за задължението за доставената в имота топлинна енергия през исковия период, е
ответницата.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало
през исковия период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия,
който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „**********“ ЕАД на клиенти в град София,
одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. Договорът касае доставка на топлинна
енергия до следния обект: апартамент № 51, находящ се в гр. *********, с абон. №
*********.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обем, съответстващ на
претендираната цена, включително за доказване на правилното отчитане, разпределение и
остойностяване на доставената топлинна енергия през процесния период, са представени
писмени доказателства от дружеството, извършвало дяловото разпределение на топлинна
енергия, сред които са и изравнителните сметки, както и е прието заключението на съдебно-
техническата експертиза.
Заключението на вещото лице Т. е обективно, компетентно и обосновано. В
съответствие с изричните указания на съда вещото лице е проверило всички намиращи се
както при ищеца, така и при третото лице – помагач, документи, относими към поставените
му задачи. Предвид това и доколкото ответницата не представя по делото, нито сочи като
намиращи се при трето лице, други документи, чиято проверка да е необходима на вещото
лице за отговор на задачите, съдът приема, че заключението е изготвено въз основа на
всички относими документи, които вещото лице е интерпретирало с прилагане на
специалните му знания от областта на топлотехниката, за да отговори на поставените му
задачи. От заключението се изяснява, че за периода редовно са отчислявани за сметка на
ищеца технологичните разходи на абонатната станция, като по този начин е формирана
топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост. Топломерите в
абонатната станция през исковия период са били изправни, тъй като са преминали проверки,
които макар и понякога да са извършвани след законовия срок, винаги са приключвали със
заключение за съответствие. Остойностяването на потребената топлинна енергия е
извършвано на база прогнозни стойности с годишно изравняване от фирмата за дялово
разпределение „**********“ ООД. През процесния период в имота е имало 6 бр. радиатори
3
с индивидуални разпределите на разходите за отопление с ампули и щранг-лира в банята без
индивидуален разпределител на разходите за отопление, за която е начислявана от фирмата
за дялово разпределение служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на
сградата. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване през периода е начислявана
по показанията на 1 бр. водомер за топла вода в имота. Абонатът е осигурил достъп до
имота за отчет, а записаното в главните отчети съвпада с отразеното в изравнителните
сметки. Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като тя е била
изчислена по нормативно установена формула и е разпределена между всички абонати
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, а изчисленията са
правилно извършени. Вещото лице Т. дава заключение, че дяловото разпределение е
извършвано в съответствие с нормативните разпоредби.
Макар с Решение № 1037/10.02.2025 г., постановено по адм. д. № 85/2024 г. по описа на
ВАС, съдът да е оставил в сила Решение № 7276/03.07.2023 г. на ВАС, 3 – членен състав на II
отделение, постановено по адм. д. № 746/2021 г., с което е отменена т. 6.1.1 от Методиката,
Приложение към чл. 61, ал. 1, както и § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г.
на министъра на енергетиката, съгласно ТР № 2/27.06.2016 г. на ВАС – ОСС от I и II колегия,
съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен
акт, няма обратно действие по силата на чл. 195, ал. 1 АПК, а до отмяната му актът поражда
правни последици и съществуването на тези правни последици не се засягат от отмяната на
нормативния акт. В случая исковият период е преди отмяната на т. 6.1.1 от Методиката,
поради което отмяната й е без значение за настоящото дело.
След като по делото е установено наличието на валидно договорно правоотношение
между ищеца и ответницата за доставка на топлинна енергия през исковия период, както и
действителното доставяне на такава, то искът за нейната цена е доказан по основание.
Обстоятелството какво количество топлинна енергия е доставено в имота е от значение
единствено за доказване размера на вземането на ищеца, като евентуалната недоказаност на
този размер не може да доведе до отхвърляне на иска предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК.
Ответницата дължи цената на реално потребената топлинна енергия в имота през
исковия период, поради което при определянето й следва да се вземат предвид не
стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът кредитира напълно
заключението на съдебно-техническата експертиза. В него е отчетено именно реално
доставеното количество топлинна енергия през периода, чиято обща цена възлиза на сумата
от 7 197.24 лв. В случая ищецът претендира цена в по-малък размер, поради което и с оглед
принципа на диспозитивното начало съдът не може да му присъди вземане в по-голям
размер.
Ответницата не твърди и не доказва плащане, поради което искът е изцяло
основателен, като върху главницата тя дължи и законната лихва за периода от 14.02.2024 г.
до окончателното плащане.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху
4
цената на доставената топлинна енергия предпоставя наличие на главно задължение и забава
в плащането му. В случая е установено наличието на главен дълг в претендирания размер.
По отношение на забавата в плащането му съдът намира следното: Съгласно чл. 33, ал. 1 от
общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33,
ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32,
ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32, ал. 3 гласи, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.
1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Следователно обезщетение за забава се дължи само за
изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-дневен срок. В случая ответницата е
изпаднала в забава в плащането на задължението предвид липсата на извършено плащане в
уговорения срок. Началото на забавата е 15.09.2022 г. за главницата за периода от м. 05.2021
г. до м. 04.2022 г. и 15.09.2023 г. – за главницата за периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2023 г.,
тъй като съобщенията към фактури са съответно от 31.07.2022 г. и от 31.07.2023 г. Размера
на дължимата от нея мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 30.01.2024 г. съдът
определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва и
приема, че възлиза на сумата от 820 лв. Следователно искът за мораторна лихва върху
цената на доставената топлинна енергия е основателен до посочения размер, а за разликата
над него до пълния предявен размер подлежи на отхвърляне.
Съобразявайки изложените от ищеца фактически твърдения и формулирания петитум,
съдът счита, че искът за цената на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
намира своето правно основание в чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 139, ал. 2, пр. 1 ЗЕ.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а в ал. 2 е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради – етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а. В случая от писмените доказателства по делото се установява, че клиентите в сградата
– етажна собственост са избрали услугата дялово разпределение да се извършва от
„**********“ ООД /с предишни наименования „********“ ООД и „******** България“
ООД/, като не се твърди и не се установява след изтичане на срока на сключения Договор №
384/07.08.2001 г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ чрез система за
индивидуално отчитане и разпределяне на топлинна енергия клиентите да са избрали друго
дружество, с което да са сключили договор.
В случаите, когато дяловото разпределение се извършва от лице, на което е възложена
5
тази дейност, топлопреносното предприятие сключва писмен договор за извършване на
услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите, по реда на чл. 139б /при
общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на клиентите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 ЗЕ лицето по чл. 139б,
ал. 1 ЗЕ предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез
упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение. Следователно по силата на закона възниква
система от две относително независими договорни правоотношения, чиито страни и
предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното
дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение, на цената на
услугата дялово разпределение, а по второто клиентите дължат заплащане на сумите за тази
услуга на топлофикационното дружество. В този смисъл е и чл. 22, ал. 2 от приложимите
общи условия, съгласно който клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвано от избрания от тях търговец.
Ето защо съдът приема за доказано наличието на задължение на клиента на топлинна
енергия да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято
цена се определя от договора между двете дружества. Без значение е дали
топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е
платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение. Единственото основание
за задължението на клиентите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
В случая е установено по делото, че през исковия период третото лице – помагач е
извършвало дяловото разпределение на топлинна енергия за процесния имот, като са
издавани индивидуални справки за използвана топлинна енергия за имот с абон. №
*********. Предвид изложеното съдът счита, че за ищеца е възникнало вземане за цената на
извършената от „**********“ ООД услуга дялово разпределение на топлинна енергия.
Съгласно чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия клиентите заплащат цена за
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността й се
формира от: 1. цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на клиента; 3. допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача,
за отчитане на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати. Според
чл. 36, ал. 2 редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определят от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
В чл. 3.1. от Договор с рег. № Д-0-72/09.06.2020 г., сключен между „**********“ ЕАД и
третото лице – помагач, е уговорено, че възложителят заплаща извършената услуга съгласно
ценоразпис – Приложение № 2, въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за
6
дялово разпределение в тях. Приложение № 2 обаче не е представено по делото.
Съгласно чл. 162 ГПК, когато искът е установен в своето основание, но няма
достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема
заключението на вещо лице. В случая искът е доказан по основание, но липсват
доказателства за размера на вземането за исковия период. Същевременно размерът не може
да се установи чрез заключение на вещо лице, защото за установяването му не са
необходими специални знания, доколкото се касае за писмено уговорена между ищеца и
третото лице – помагач цена на извършваната от последното услуга. При това положение
размерът на вземането следва да бъде определен по преценка на съда, като в случая съдът
счита, че той възлиза на претендирания размер от 81.15 лв.
Що се отнася до иска за мораторна лихва върху горепосочената главница, следва да се
посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане на
задължението за услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответницата покана за
заплащането му. От това следва извод, че тя не е изпаднала в забава по отношение на тази
главница, респ. искът срещу нея за мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение е неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски съразмерно на уважената част от исковете. Ответникът му дължи
следните разноски: за заповедното производство – разноски в общ размер на 211.64 лв.
/162.14 лв. – държавна такса, и 49.50 лв. – юрисконсултско възнаграждение/; за исковото
производство – разноски в общ размер на 558.15 лв. /162.15 лв. – държавна такса; 297 лв. –
депозит за вещо лице; 99 лв. – юрисконсултско възнаграждение/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв на
процесуалния представител на ответницата се дължи адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ за исковото производство. От Решение от 25.01.2024 г. на
СЕС по дело C-438/22 следва, че съдът не е обвързан от посочените в Наредба №
1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. След постановяването
му съдебната практика приема, че посочените в наредбата размери могат да служат
единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда, и те подлежат на преценка от
съда при определяне стойността на предоставените услуги, като от значение следва да са
видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото. В случая извод за осъществената правна помощ
и за размера на съответстващото й възнаграждение съдът прави въз основа на данните по
делото. Негов предмет са няколко съединени иска, по които има обилна съдебна практика,
като всички искове в крайна сметка почиват на едни и същи твърдения, поради което делото
не се отличава с никаква правна сложност. То е лишено и от фактическа сложност –
проведено е само едно открито заседание, приети са неголям обем писмени доказателства и
е изслушано едно заключение на вещо лице. Извършените по делото действия от адвоката на
ответницата са минимални, защото се свеждат до изготвяне на отговор на искова молба и
7
подаване на молба преди откритото съдебно заседание, в което дори не се е явил. Ето защо
съдът счита, че съответстващото адвокатско възнаграждение е в общ размер на 400 лв., като
в случая се дължи част от него, съразмерна на отхвърлената част от исковете, т.е. сумата от 4
лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК искове, че Л. Г. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ************,
дължи на „**********“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
********, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 139, ал. 2, пр. 1 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД следните задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***********, с абон.
№ *********, а именно: 7 186.99 лв. – цена на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 14.02.2024 г. до изплащане на
вземането; 820 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 30.01.2024 г.; 81.15 лв. –
цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г., ведно със законната лихва от 14.02.2024 г. до окончателното плащане, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
9069/2024 г. по описа на СРС, 85 състав, като ОТХВЪРЛЯ, както следва: частично иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху цената на доставената топлинна
енергия – за разликата над 820 лв. до пълния предявен размер от 906.12 лв.; изцяло иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 14.93 лв. – мораторна лихва за периода от
16.07.2021 г. до 30.01.2024 г. върху цената на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА Л. Г. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ************, да заплати
на „**********“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ********,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 211.64 лв. – разноски за заповедното
производство, и сумата от 558.15 лв. – разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „**********“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. ********, да заплати на адв. С. К. К. от САК, със съдебен адрес: гр. ************, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от 4 лв. – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Л. Г. Н..
Решението е постановено при участието на „**********“ ООД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8