Р Е Ш Е Н И Е
№ 260487
гр. Пловдив 30.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХVІІ н. с., в публично заседание на шестнадесети
юни две хиляди и двадесета година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при участието на
секретаря ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 2109/2020
г. по описа на РС Пловдив – ХVІІ н. с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 19-1030-013160/07.02.2020 г. на Началник Група
при Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Б.Г.И. с ЕГН **********
*** са наложени административни наказания глоба в размер на 100 /сто/ лева за
нарушение по чл.5 ал.3 т.2 от ЗДВП /Закон за движение по пътищата/ на основание
чл.177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДВП и глоба в размер на 20 /двадесет/ лева за
нарушение по чл.105 ал.1 от ЗДВП на основание чл.185 от ЗДВП.
Жалбоподателят Б.Г.И. не се явява в
съдебно заседание. Чрез упълномощен процесуален представител и по съображения,
изложени в жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно
и незаконосъобразно – твърдят се допуснати в хода на административното
производство нарушения на материалния и процесуалния закон. Претендират се
разноски за процесуално представителство от адвокат, като размерът се
конкретизира да е 100 лв.
Въззиваемата
страна Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив не изпраща представител
в съдебно заседание.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било
санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят Б.Г.И. *** е правоспособен водач на моторни превозни
средства от 2007 г. с придобити категории „В”, „М” и „АМ”, като до м. декември
2019 г. бил наказван със 7 наказателни постановления и 11 фиша за нарушения на
правилата за движение по пътищата като водач на пътни превозни средства.
На 26.12.2019 г. И. *** моторно превозно средство – лек автомобил „БМВ
530Д“ с рег. № ****, който автомобил бил регистриран като собствен на
търговското дружество „Айгруп-2016“ ЕООД гр. Пловдив. Около 17.00 ч. в гр.
Пловдив водачът на лекия автомобил с рег. № **** Б.И. бил спрян за полицейска
проверка при управление на автомобила на кръстовището на бул. „Шести септември“
с бул. „Източен“ в града от полицейски служители към Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР гр. Пловдив, сред които ***** Й.И.. При проверката на документите за
водача и за моторното превозно средство, както и след справка с ОДЧ в Сектор
„Пътна полиция“ гр. Пловдив полицейският
служител установил, че автомобилът „БМВ 530Д“ с рег. № **** към момента на
управлението му от жалбоподателя бил спрян от движение на 01.10.2019 г. Със
Заповед № 19-1030-001447/01.10.2019 г. на Началник Група при Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив била наложена за собствения на „Айгруп-2016“
ЕООД гр. Пловдив автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № **** принудителна административна
мярка по чл.171 т.2 б.В от ЗДВП – временно спиране от движение на пътното
превозно средство до сключване от собственика на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите – заради установено към 01.10.2019
г. нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ. Още същия ден на установяване на нарушение
по чл.638 ал.3 от КЗ и на издаване на Заповед № 19-1030-001447/01.10.2019 г. –
01.10.2019 г., от страна на собственика на автомобила били предприети действия
по сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите –
сключена застраховка със ЗД „Бул Инс“ АД по
застрахователна полица № BG/02/119002787919
– със срок на действие от 18.26 ч. на 01.10.2019 г. до 23.59 ч. на 30.09.2020
г. От страна на собственика на автомобила „Айгруп-2016“ ЕООД, въпреки
сключването на застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – като
основание да отпадне наложената със Заповед № 19-1030-001447/01.10.2019 г.
принудителна административна мярка по чл.171 т.2 б.В от ЗДВП – временно спиране
от движение на пътното превозно средство, не било подадено изискуемото се
съобразно действащата към м. октомври 2019 г. разпоредба на чл.44 ал.1 т.4 от Наредба
№ І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредба № І-45/24.03.2000
г./ писмено заявление и застраховка „Гражданска отговорност“, за да се пусне в
движение временно спрения автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № ****. За това и ***** И.
при проверката на кръстовището на бул. „Шести септември“ с бул. „Източен“ в гр.
Пловдив около 17.00 ч. установил наличното в базата данни на АИС КАТ временно
спиране от движение на управлявания в това време и място автомобил от
жалбоподателя И..
За нарушаване на забраната в чл.5 ал.3 т.2 от ЗДВП за управление на
пътно превозно средство, което е спряно от движение на водачът Б.И. бил
съставен акт – АУАН № 368974/26.12.2019 г. Освен нарушение по чл.5 ал.3 т.2 от
ЗДВП на същото лице нарушител в акта било вписано, че е извършило и нарушение
по см. на чл.105 ал.1 от ЗДВП, състоящо се в ограничаване видимостта на
предните странични стъкла на автомобила чрез фолио, като за това констатирано
ограничаване на видимостта не били сторени никакви действия по установяване
степента на ограничаването – на процента пропускливост
на стъклата. При предявяване на АУАН жалбоподателят вписал, че има възражения,
каквито писмени възражения Б.И. подал до Началника на Сектор „Пътна полиция“
гр. Пловдив в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Във възражението лицето
посочило, че била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, копие от полицата за която приложил, както и насочил на
вниманието на административно-наказващият орган за наличие на изключения по
чл.105 ал.2 и ал.3 от ЗДВП. По повод подаденото писмено възражение била
извършена допълнителна проверка за случая в Сектор „Пътна полиция“ гр. Пловдив,
след която административно-наказващият орган уведомил жалбоподателя, че ще бъде
издадено наказателно постановление.
Въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка
било издадено атакуваното наказателно постановление, в което обстоятелствата на
приетите за извършени от нарушителя И. нарушения по чл.5 ал.3 т.2 от ЗДВП и по
чл.105 ал.1 от ЗДВП били изложени по сходен като в акта начин.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на ценените като годни писмени доказателства – АУАН,
справка за регистрация на моторно превозно средство, уведомление, докладни
записки, възражение, справка за нарушител/водач, оправомощителна
заповед, заповед за налагане на принудителна
административна мярка, застрахователна полица, съдебно решение.
Въз основа на наличните и кредитирани доказателства по делото и при
така установената и изложена откъм фактология
обстановка съдът прие, че жалбоподателят Б.Г.И. с поведението си на 26.12.2019
г. като водач на пътно превозно средство – на лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег. №
****, собствен на търговското дружество „Айгруп-2016“ ЕООД гр. Пловдив, е
управлявал в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Шести септември“ с бул.
„Източен“ в града, около 17.00 ч. същото пътно превозно средство, което пътно
превозно средство е било спряно от движение /със Заповед №
19-1030-001447/01.10.2019 г. на Началник Група при Сектор „Пътна полиция” при
ОД на МВР гр. Пловдив за налагане на принудителна административна мярка по
чл.171 т.2 б.В от ЗДВП – временно спиране от движение/, въпреки забраната за
това. Нито качеството на водач на наказания И. към 26.12.2019 г. на пътното
превозно средство лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № ****, нито времето и
мястото на управление – около 17.00 ч. на 26.12.2019 г. в гр. Пловдив на
кръстовището на бул. „Шести септември“ с бул. „Източен“, нито пък наличието на
издадена за същото превозно средство заповед за налагане на принудителна
административна мярка временно спиране от движение по чл.171 т.2 б.В от ЗДВП се
оспорват от страна на санкционирания чрез жалбата му и чрез процесуалния му
представител в съдебно заседание. За тези приети от съдебния състав за
безспорни факти доказателствата са категорични и несъмнени. Категорично се
приема от съда и това, че още към датата на издаване на Заповед №
19-1030-001447/01.10.2019 г. на Началник Група при Сектор „Пътна полиция” при
ОД на МВР гр. Пловдив за налагане на принудителна административна мярка по
чл.171 т.2 б.В от ЗДВП – временно спиране от движение – 01.10.2019 г., е била
сключена и задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите – сключена застраховка според налично по делото заверено копие
на застрахователна полица – със ЗД „Бул Инс“ АД по
застрахователна полица № BG/02/119002787919
– със срок на действие от 18.26 ч. на 01.10.2019 г. до 23.59 ч. на 30.09.2020
г. Съгласно чл.171 т.2 б.В от ЗДВП „За осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни
административни мерки: т.2. временно спиране от движение на пътно превозно
средство: б.В) на собственик, който няма задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, до сключването й;“. Наличието на вече сключена
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – със
срок на действие от 18.26 ч. на 01.10.2019 г. до 23.59 ч. на 30.09.2020 г. по
застрахователна полица № BG/02/119002787919,
е налагало отмяна на наложената за пътното превозно средство принудителна
административна мярка, но наличното основание за такава отмяна според съда не
следва да се разбира като принудителната административна мярка да е отпаднала с
простото действие по сключване на застраховката „Гражданска отговорност“ –
както се иска да се приеме с жалбата и в съдебно заседание от процесуалния
представител на жалбоподателя. Редът за спиране от движение и пускане в
движение на пътни превозни средства е детайлно уреден в подзаконов нормативен
акт – с Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, която
Наредба № І-45/24.03.2000 г. е издадена на основание чл.140 ал.2 и чл.142 от
ЗДВП. Съгласно чл.44 ал.1 т.4 от Наредба № І-45/24.03.2000 г. – в редакцията към
процесния момент – 26.12.2019 г. „За пускане в движение на превозно средство
собственикът представя: т.4. застраховка „Гражданска отговорност“ и двустранен
протокол за ПТП;“. Това условие, регламентирано в чл.44 ал.1 т.4 от Наредба №
І-45/24.03.2000 г., според доказателствата по делото /докладни записки от
служители на Сектор „Пътна полиция“ – изготвени след подаденото възражение от
жалбоподателя против АУАН/ не е било изпълнено от страна на собственика на
пътното превозно средство „Айгруп-2016“ ЕООД, а доколкото и информацията за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не е била
подавана пак към същия процесен момент 26.12.2019 г.
по служебен път от информационните системи на Гаранционен фонд /така както е
регламентирано с промяна в Наредба № І-45/24.03.2000 г. – с ал.3 на чл.44 – с
ДВ бр.47 от 2019 г., в сила от 01.07.2019 г./, както и това, че по делото няма
никакви доказателства Заповед № 19-1030-001447/01.10.2019 г. да е била
атакувана пред съответния съд относно нейната законосъобразност и действие до
датата 26.12.2019 г., то и се приема от настоящия съдебен състав, че принудителната
административна мярка „временно спиране от движение“ за пътното превозно
средство лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № **** към 26.12.2019 г. е
продължавала да съществува, т. е. към тази дата 26.12.2019 г. управляваното от Б.И.
пътно превозно средство все още е било спряно от движение. Поради това пък и
съдът счете, че от страна на лицето жалбоподател е бил осъществен откъм всички
елементи от обективна и субективна страна съставът на нарушението, за което
лицето е подведено под административна отговорност с обжалваното наказателно
постановление по пункт І-ви от същото – нарушение по чл.5 ал.3 т.2 от ЗДВП.
Всички обстоятелства на нарушението по пункт І-ви от НП – по чл.5 ал.3
т.2 от ЗДВП, са изложени в описателната част на наказателното постановление,
изложени са и преди това в описателната част на АУАН – така че субектът на
административна отговорност да не е бил ограничен във възможността да е наясно за
какво е подведен под административна отговорност по конкретното
административно-наказателно производство.
Правилно според съда е приложена и съответната на нарушението по чл.5
ал.3 т.2 от ЗДВП санкционна разпоредба – на чл.177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДВП, а относно
размерът на административното наказание глоба – 100 лв. – същият е в размер на
минимално предвидения от законодателя размер /предвижда се глоба от 100 до 300
лв./, поради което и този размер не може да бъде променян от съдебната
инстанция в насока евентуално на неговото намаляване.
По отношение на вмененото спрямо жалбоподателя Б.И. административно
нарушение по пункт ІІ-и от НП – по чл.105 ал.1 от ЗДВП, съдът счете, че
наличните по делото доказателства само за това, че И. на 26.12.2019 г. е
управлявал като водач пътно превозно средство – лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег.
№ ****, собствен на търговското дружество „Айгруп-2016“ ЕООД гр. Пловдив, в гр.
Пловдив, на кръстовището на бул. „Шести септември“ с бул. „Източен“ в града,
около 17.00 ч., на което пътно превозно средство е била ограничена видимостта
през стъклата на предните врати чрез поставяне на фолио, не налагат
ангажираната административна отговорност да бъде реализирана до край, така че
лицето нарушител да търпи и наложеното му административно наказание – в случая
глоба в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДВП, като наказателното
постановление в тази му част според съдебния състав следва да бъде отменено.
Като основание за този извод на съда се прие недоказаността на вписаното в АУАН
и в НП ограничение на видимостта на страничните стъкла на предните врати чрез
поставено фолио, да е дотолкова намаляващо прозрачността на стъклата, че да е
извън допустимите за това – изведено от ал.3 на чл.105 от ЗДВП вр. Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на
Организацията на обединените нации – да е по – малка от 70% - т.6.3.1.1.1. Служителят на Сектор „Пътна полиция“ И. не е извършил
замерване пропускливостта на стъклата на мястото на
проверка към 26.12.2019 г., нито е извършвана такова замерване при последваща проверка по автомобила, нито пък е било
изземвано фолио /част от такова/, което е било поставено върху стъклата към
26.12.2019 г. – с цел последващото му изследване.
Всяко поставяне на фолио върху обзорно стъкло би ограничило пропускливостта
на светлината, но дали това ограничение ще бъде извън границите на стойностите
въведени с Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на
обединените нации е необходимо да бъде преценяно със
съответната техническа обезпеченост към всеки отделен случай и момент, а за
процесния това не е било сторено – доказателствата не сочат за такова. Липсата на доказателства за стойностите на
намаляване на прозрачността на стъклата на предните врати на лекия автомобил
„БМВ 530Д“ с рег. № **** при управлението на автомобила от жалбоподателя И. на
26.12.2019 г. и въведената от законодателя възможност за такова намаляване на
прозрачността да определени гранични стойности /ал.3 на чл.105 ал.1 от ЗДВП/
мотивираха съда да приеме, че наказателното постановление в тази му част – по
пункт ІІ-ри – за нарушение по чл.105 ал.1 от ЗДВП, следва да бъде отменено –
поради недоказаност осъществяването на обективната съставомерност
на административното нарушение от наказаното лице.
Наказателното постановление според съдебния състав е издадено от
компетентен орган в кръга на правомощията му, при спазване на сроковете по
чл.34 от ЗАНН, при изпълнение на задълженията на актосъставител по чл.40 и
чл.42 от ЗАНН и на административно – наказващ орган по чл.57 от ЗАНН.
Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода
на административното производство, който да опорочават атакуваното наказателно
постановление изцяло като неправилно и/или незаконосъобразно. Посочената
недоказаност на извършване на нарушение по пункт ІІ-и от НП – това по чл.105
ал.1 от ЗДВП налага отмяната на НП само в тази му част. В останалата част – по
пункт І-ви – за нарушението по чл.5 ал.3 т.2 от ЗДВП, както се посочи и по –
горе НП следва да бъде потвърдено.
Относно стореното с допълнителна жалба и претендирано
и в съдебно заседание от процесуален представител искане за присъждане в полза
на жалбоподателя на разноски по делото – за адвокатско възнаграждение по
процесуалното представителство по делото, съдът счете, че искането се явява
неоснователно при този изход на административно-наказателното производство –
без да отпадне административно-наказателната отговорност спрямо наказания Б.Г.И.
изцяло – при потвърждаване на НП в частта за нарушението по пункт І-ви, поради
което и не следва да се уважава.
Мотивиран от горното РС Пловдив ХVІІ н. с.
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1030-013160/07.02.2020
г. на Началник Група при Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив, с
което на Б.Г.И. с ЕГН ********** *** са наложени административни наказания глоба
в размер на 100 /сто/ лева за нарушение по чл.5 ал.3 т.2 от ЗДВП /Закон за
движение по пътищата/ на основание чл.177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДВП и глоба в
размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение по чл.105 ал.1 от ЗДВП на основание
чл.185 от ЗДВП, като ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1030-013160/07.02.2020
г. в частта, с която на Б.Г.И. с ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева за нарушение по чл.5 ал.3 т.2 от
ЗДВП на основание чл.177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДВП, и ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 19-1030-013160/07.02.2020 г. в частта, с която на Б.Г.И. с ЕГН ********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 20 /двадесет/ лева за
нарушение по чл.105 ал.1 от ЗДВП на основание чл.185 от ЗДВП.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.
Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.