РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 27.07.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, седми граждански състав, в
публичното заседание на тринадесети юли две хиляди и
шестнадесета год. в състав:
Районен съдия:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
При секретаря А.Е. като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N`1366 по описа за 2016год. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от от ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, гр.София, ЕИК ********* против
Община Враца, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3530,95
лева, от които 3202,15 лева представляващи размера на изплатено застрахователно
обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско”, обективиран в
полица № 930014002070, по повод настъпило на 15.05.2014 г., на бул.“Втори юни“,
срещу №113, пътно-транспортно произшествие,
и сумата 328,80 лева обезщетение за забава и ликвидационни разноски,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
иска до окончателното й изплащане. Претендират се и разноските по
производството.
В исковата молба ищецът твърди, че на 15.05.2014 г.
, на бул.“Втори юни“, срещу №113, лек автомобил „Мерцедес Е-350“ с
рег.№ВР0765ВН, собственост на „ПГ - 2002“ ЕООД е преминал през необезопасена и
необозначена неравност /дупка/ на пътното платно, в резултат на което са
нанесени щени по автомобила. Твърди се
още, че собственикът на увредения автомобил имал сключена застраховка „Каско“,
поради което по негово заявление в ищцовото дружество била образувана преписка.
Поддържа, че е извършен оглед на автомобила и оценка на щетите, стойността на
който, в размер на 3202,15 лева, е изплатена на собственика на застрахования
автомобил.
Предявените искове са с правно
основание чл. 213, ал .1 КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
В законовият срок от ответника е постъпил писмен отговор на исковата молба,
с който заявява становище за неоснователността му. Твърди се, че представените от ищеца
доказателства не установяват по безспорен начин настъпването на вредата.
За да се произнесе по основателността на иска, районният
съд направи самостоятелна преценка на доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, взе становищата на страните, въз основа на която прие за
установени следните обстоятелства:
Видно от данните по делото ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД е сключило застрахователна полица №930014002070/18.02.2014 г. по отношение
на лек автомобил "Мерцедес Е-350", с рег. № ВР0765ВН,рама WDD2120931A7677732 Срокът на договора и съответно на покритието е от
19.02.2014год. до 18.02.2015год.
На 19.03.2014 г. е сключен анекс към застрахователната
полица като полицата е прехвърлена на нов собственик „ПГ-
На 15.05.2014г. е съставен протокол за ПТП №149257 от Калин Крумов-Сектор
„Пътна полиция” при ОДП Враца, съгласно който, на същата дата водача на лек
автомобил "Мерцедес Е-350", с рег. № ВР0765ВН–П.Г. е попаднал в
несигнализирано и необезопасено препятствие на пътното платно/дупка/ с размери
и дължина 3.5м., ширина около 0.5м., дълбочина 0.15м., в резултат на което е
последвал удар в предна лява гума и джанта.
На 15.05.2014г. водача на лекия автомобил-П.Г. е съставил
уведомление до ищеца-застраховател за настъпило на 15.05.2014 г.
застрахователно събитие, в което е описано, че при пътуване по бул.”Втори юни”,
Г. е ударил в необезопасена дупка предна лява джанта и гума, в резултат на
което настъпили увреждания по МПС-гума, джанта, кора под двигантеля, броня и
др.
На 15.05.2014 г. от ищеца-застраховател е съставено
опис-заключение на щетите по увредения автомобил като е описано, че щетите са
настъпили по предна броня, ляв праг, гума, спорт, предна лява джанта, преден
ляв подкалник-предна част, подкалник преден ляв-задна част, кора по
двигателя-предна част, кора под двигателя-задна част, кора по праг ляв, кора
под праг десен.
На 16.06.2014 г. от застрахователя е съставена експертиза
по щета №0601-1261-14-403823, в която са включени поставените нови части по
автомобила, калкулиран е труда, боята и материалите като обезщетението е
изчислено на 3202.15лв.
По делото е приложена и сравнителна експертиза по щетата,
в която подробно са калкулирани стойността на резервните части по отношение на
увредените части от автомобила като общата сума е 3202.15лв.
На 16.06.2016 г. е съставен по доклад по щета за сумата
от 3202.15лв.
С платежно нареждане в полза на собственика на увредения
автомобил „ПГ-
По отношение на застрахователното обезщетение са
представени две фактури.
До кмета на Община Враца на 26.09.2014 г. е изпратена
покана за доброволно плащане на изплатеното от застрахователя обезщетение в
размер на 3202.15лв.
По направено с отговора оспорване на начина на настъпване
на вредите върху автомобила и по искане на ищеца е назначена съдебно-техническа
експертиза, от заключението на която се установява, че ударът за лекия
автомобил «Мерцедес Е350» е в предната долна част и областта на предната броня,
двигателният обсег и пода на автомобила. Така в резултат на удара са нанесени
щети по автомобила. Основна причина за
настъпилото ПТП е разположената на пътя необозначена и необезопасена
неравност/дупка/ на пътя, и движението на автомобила управляван от водача без
да успее да спре. В експертиза е посочено, че от изследването на
доказателствата, се установява, че описаните в опис заключението на
застрахователя щети са в областите на настъпилият удар в резултат от механизма
на ПТП. Разгледаният снимков материал показва наличието на увреждания (пукнатини
и липсващи парчета) по предната и задната кора под мотора, предната и задната
част на левият подкалник, корите под левият и десният праг, и срязана в
следствие удара в ръба на дупката предна лява гума, като материалът на
увредените детайли и вида на увреждането са такива, че се налага подмяната им с
нови. Също така се вижда и наличие на нарушено лаково покритие на предната
броня в областта на долният ръб, левият праг в предната част отдолу и предна
лява джанта, което е причина за необходимостта от пребоядисване на детайлите. От
заключението на назначената от съда съдебно-техническа експертиза се
установява, че механизмът на пътно транспортното произшествие е свързан с
праволинейно движение на автомобила преминавайки от един вид пътна настилка към
друг с разлика в денивелацията между тях по голяма от клирънса на автомобила. В резултат от това преминаване части
от автомобила намиращи се в предната му долна част претърпяват удар и приплъзване
с пътната настилка, което може да доведе до огъвания, разкъсвания и натрошаване
на компонентите в най-ниските части на автомобила. Увреждане на гумата от своя
страна е причинено от последващото преминаване на колелото от настилка с
по-ниска, към настилка с по висока денивелаця (при излизане от дупката) и
съпроводеният с това удар в ръба между двете настилки. Увреждане на гумата от
своя страна е причинено от последващото преминаване на колелото от настилката с
по-ниска, към настилка с по-висока денивелация/при навлиза от дупката/ и съпроводеният
с това удар в ръба между двете настилки.
Този удар е довел до претоварване и увреждане/срязване борда/ на гумата. В
заключение е посочено, че във връзка с описания механизъм на ПТП и настъпилите
увреждания може да се заключи, че е
налице причинно-следствена връзка между описаното в протокола за ПТП и
настъпилите щети на увредения автомобил. Вещото лице е посочило, че до
взаимовръзка между случилото се ПТП, уврежданията на автомобила и механизмът на
причиняването им се стига и от изследването на снимковия материал.
В заключението е посочено, че и калкулацията на щетите е
направена на база установените щети и опис заключението по щета, където на
позиция ”
При така
установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Няма спор, че
повредите върху автомобила в срока на действие на застрахователния договор и
наличието на покрит риск съобразно този договор е било основание за
възстановяване на щетите /в размер на исковата сума/, при което не се оспорва и
регламентираното с нормата на чл. 213, ал.1/ от Кодекса на застраховането отм.
регресно/суброгационно/право, което е налице при валидно застрахователно
правоотношение между застрахования и застрахователя при изплащане на
застрахователното обезщетение от страна на застрахователя в полза на
застрахования - пострадал, в изпълнение на задължението му по застрахователния
договор.
С плащането на
застрахователното обезщетение, респ. със заплащане на стойността на ремонтните
действия, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя,
отговорен за вредата и има вземане срещу причинителя на вредите за изплатената
сума. В случая, се твърди, че причинител на вредата е Община Враца, която е
отговорна за привеждане на пътната настилка в добро състояние годно да поеме
безпрепятствено пътния трафик и която в конкретния казус чрез бездействието си
и допускайки съществуването на вдлъбнатата неравност /дупка/ в пътното платно,
в които е попаднал процесния автомобил, е причинила настъпили вреди по
автомобила.
Следва да се отбележи, че предпоставките за уважаване на
претенцията на суброгиралия се в правата на застрахования застраховател са: 1/
застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2/ в
изпълнение на този договор застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение, респ. да е възстановил щетите върху автомобила 3/
отговорност на прекия причинител на вредите по правилата на деликта, за които
следва да бъдат установени в процеса: деяние, вреда, противоправност, причинна
връзка и вина.
В настоящия случай са налице всички кумулативни
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника.
Между застрахователя и собственика на автомобила е
съществувал застрахователен договор като
в изпълнение на този договор застрахователят е заплатил стойността на ремонта
върху автомобила.
Безспорно е доказана и третата предпоставка.
За да е налице отговорност за собственика и лицето, под чийто
надзор се намира вещта, за причинените вследствие на недобро стопанисване на
вещта вреди, е необходимо да се установят наличие на претърпени реални вреди,
противоправно поведение, което е в причинна връзка с вредите и установяване, че
вещта е собственост на лицето, под чийто надзор се намира тя.
От събраните писмени доказателства, в тази част и от
протокола за ПТП и заключение на експертизата се доказа по безспорен начин, че вредите, настъпили
върху лекия автомобил, застрахован при ищеца, са възникнали именно в резултат
на попадането на автомобила в необезопасената неравност на пътното платно.
Изяснен е механизмът на причиненото
увреждане и причинно-следствената връзка между настъпилите повреди и ПТП.
Съдът приема, че механизмът на ПТП, описан в протокола за
ПТП както и наличието на причинна връзка между този механизъм и вредите, е
категорично доказана от заключението на вещото лице. Относно съществуването на
дупка на пътя преценявайки събраните по делото доказателства и с оглед всички други данни и доказателства
по делото, съдът намира и това обстоятелство за доказано. Събраните по делото
доказателства за начина на причиняване на повредата върху автомобила
кореспондират с установеният механизъм на причиняване и причинно-следствената
връзка между повредите на автомобила и попадането му в дупка обсъден в
назначената и приета съдебно-автотехническа експертиза. Поради това съдът намира за доказано, че
процесното ПТП е причинено в резултат на намиращата се на пътя необезопасена и
несигнализирана дупка, която водачът не е могъл да избегне. По делото се установи, че лекият автомобил е
бил увреден при ПТП, а от заключението на експерта - че от техническа гледна
точка вредите върху автомобила са в причинна връзка с установения механизъм на
ПТП. В назначената експертиза е посочено, че механизмът на пътно транспортното
произшествие е свързан с праволинейно движение на автомобила преминавайки от
един вид пътна настилка към друг с разлика в денивелацията между тях по голяма
от клиренса на автомобила като в резултат на това преминаване части от
автомобила намиращи се в предната му долна част претърпяват удар и приплъзване
с пътната настилка. Последвал е рязък удар на ходовата част на автомобила в
дупката, в резултата на което са настъпили повреди върху автомобила.
Видно от
представеното по делото копие от платежно нареждане от 25.06.2014 г., застрахователното
обезщетение от 3202.15лв. е преведено на собственика на автомобила.
При така изложените съображения представените документи
установяват по безспорен и категоричен начин, както обстоятелствата, при които
е настъпило ПТП, така и факта, че твърдените вреди на МПС са именно в резултат
на преминаването през препятствието на
пътя.
Съгласно чл.30, ал.1 ЗП, ремонтът и поддържането на
републиканските пътища са възложени на Агенция „Пътна инфраструктура”. По
отношение на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии,
нормата на чл.30, ал.3 ЗП установява правилото, че агенцията и общините
осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането,
поддържането и ремонта им при условията и по реда, определен с правилника за
прилагането на закона. Съгласно чл.48, т.1 от ППЗП, Националната агенция ”Пътна
инфраструктура” осъществява дейностите по поддържане на републиканските пътища,
включително и текущия ремонт, които са извън границите на урбанизираните
територии и в платната за движение на републиканските пътища в границите на
селата и селищните образувания. На основание чл.48, т.2, б.„в” от ППЗП на
общините са възложени същите дейности за републиканските пътища, които са в
границите на градовете, а Агенция „Пътна инфраструктура” участва във
финансирането на тези дейности. Финансовото участие е със средства в размер
на средногодишните разходи за поддържане на един километър от съответния клас
път, предвидени в бюджета на фонда за текущата година. Изложеното налага
извода, че задължението по поддържането, включително текущия ремонт на
републиканските пътища, които се намират в границите на градовете, безусловно
тегне върху общините. В посочения смисъл съществува практика
на ВКС, обективирана в решение № 227/12.02.2014 год. по т.д.
№ 769 по описа за 2012 год., касаещо сходен с настоящия казус. Така и в чл.19, ал.1
от ЗП, е вменено задължение - общинските пътища
да се стопанисват от кметовете на съответните общини, като по силата на
чл.3 от ЗП да имат задължението да ги поддържат в изправност с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по
тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване
на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни
средства. С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът приема, че улицата върху която се намира необезопасената дупка
в резултат, на която е настъпило ПТП е собственост на Община Враца В
чл.31 от ЗП е предвидено, че ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините. В същото време, чрез
чл.167, ал.1 от ЗДвП е вменено
задължение за лицата, стопанисващи пътя,
да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията
по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като в чл.167 ал.2 от ЗДвП се регламентират
правомощията на кметовете на общините във връзка със създаването на служби за
контрол, които да следят за състоянието и изправността на пътната настилка в
населените места. Ето защо отговорността на общината следва да бъде ангажирана
на основание чл.49 от ЗЗД за всички вреди, произлезли в резултат на противоправното поведение на нейни служители, които не са
изпълнили вменените им законови задължения по сигнализиране и отстраняване на
препятствията по пътя, какъвто е съществуващата дупка. В този смисъл са
указанията, дадени на съдилищата с ППВС№17/1963г., където се приема, че за
възникването на отговорността от вещи, е необходимо наличието на вреда,
вредоносно противоправно причиняване от вещ и
причинна връзка между вредата и вредоносното действие на вещта. Вина в тази
хипотеза не се изисква, отговорността е обективна, независима от вината. В
настоящия случай от доказателствата по делото се установява, че ПТП, при което
са настъпили увреждания на автомобила, за които е изплатено застрахователно
обезщетение, е било причинено при попадане в дупка, която по смисъла на
закона(§1 т.19 от ДР на ППЗДвП) е „препятствие на
пътя”, създаващ опасност за движението. Общинският път в участъка на ПТП не е
бил в изправно състояние, като наличното по него препятствие не е било
сигнализирано съобразно изискването на закона. Предвид проявеното бездействие
от общинските служители, натоварени да поддържат пътя в изправно състояние, да
сигнализират препятствията по него, то общината следва да носи отговорност за
претърпените щети на товарния автомобил.
Поради това и
същата отговаря за вредите, настъпили вследствие бездействието й при
стопанисването на пътните настилки и непривеждането им в годно състояние.
Ищецът доказа при условията на пълно и главно доказване, че именно въпросната
пътна неравност /дупка/ находяща се в пътен участък, за който ответникът е носил
отговорност за надлежната му изправност обезпечаваща безпроблемното движение на
МПС по него са причина за повредите върху автомобила.
При доказване на кумулативните предпоставки за уважаване
на иска по чл. 213 КЗ отм., Община Враца
следва да бъде осъдена да заплати на Застрахователна
Компания Лев Инс сумата от 3202.15лв.-главница-представляваща размера на
платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски представляваща
щета по регресен иск, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба-24.03.2016г.до окончателното й изплащане.
При определянето на основателността на иска съдът
съобрази и че ползваната от вещото лице методика, както е видно и от заглавието
на Наредбата, с която е приета, се прилага само при задължителните застраховки,
а не и при доброволните такива имуществени застраховки, каквато е процесната
застраховка „Бонус Каско”, сключена между ищеца и собственика на увреденото при
ПТП МПС. Методиката се прилага като минимална долна граница в случаите когато
не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС и
за случаите, когато обезщетението се определя по експертна оценка на самия
застраховател. Съпоставката на тези норми от посочената Наредба със
законоустановеното правило на чл. 208, ал. 3 от КЗ отм., показва, че обезщетението
по имуществената застраховка трябва да бъде равно на размера на вредата към
деня на настъпване на събитието, тоест да обхваща действителната й стойност,
налагат само извода, че ползваната при този отговор на вещото лице методика в
посочената наредба, не може да дерогира приложението на чл. 208, ал. 3 от КЗ
отм. В случая ищецът е представил фактури за стойността на ремонта на увредения
при ПТП от ответника автомобил, при което съдът следва съгласно чл. 208, ал. 3
от КЗ да приеме, че това е действителната стойност на нанесените при процесното
ПТП имуществени вреди на последното от ответника, а не посочената в
съдебно-автотехническата по - ниска такава от 2570.39 лева. В този смисъл е
установената съдебна практика.
При тези съображения предявеният иск за сумата от
3202.15лв.-застрахователно обезщетение, включващо и ликвидационни разноски
следва да бъде уважен изцяло.
Ищецът е претендирал и мораторна
лихва в размер на 328,80 лева за периода от 29.09.2014 г. до 24.03.2016 г. Този
иск също е основателен. С плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на увредения, но това само по себе си не
поставя длъжника в забава, тъй като нито закона, нито страните по спорното
отношение определят срок за изпълнение на паричното задължение. Ето защо и на
общо основание длъжникът изпада в забава след покана -
чл. 84, ал.2 от ЗЗД. Такава
покана ищецът изпратил до ответника /на л.7 от делото/ като същата била връчена
на последния 29.09.2014 г. От тази дата се дължи и мораторната лихва.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените по делото пред настоящата инстанция такси и разноски в
размер на 869.09лв.
Мотивиран от всичко гореизложено, Врачанският районен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Враца, БУЛСТАТ ********* ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Черни връх” №51Д, ЕИК ********* сумата от 3202.15
лева, представляваща размера на изплатено застрахователно обезщетение по
договор за имуществено застраховане „Каско” по отношение на лек автомобил
„Мерцедес Е-350“ с рег.№ВР0765ВН по повод настъпило на 15.05.2014 г., в гр.Враца
на бул.“Втори юни“, срещу №113, пътно-транспортно произшествие, сумата от
328.80лв.-мораторна лихва за периода от 29.09.2014 г. до подаване на исковата
молба-24.03.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане, както и сумата от 863.09лв.
съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в двуседмичен срок от
съобщението му на страните.
Районен съдия: