Р Е Ш Е Н И Е
№ 533
гр. Горна
Оряховица, 18.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, трети състав, в
публично съдебно заседание на
осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Цветелина Цонева
при
секретаря Снежана Георгиева като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1549 по описа на Районен съд –
Горна Оряховица за
Искова претенция
по чл. 55, ал.1, предл 1 от ЗЗД.
Депозирана е
исковата молба от А.А.Д. чрез адв. Т. против „А1 България”ЕАД- гр. София.Ищецът твърди,
че с ответника „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД (предишна фирма „МОБИЛТЕЛ” ЕАД) сключил
Договор № ********* за предоставяне на електронни съобщителни услуги чрез една
или няколко електронни съобщителни мрежи, при условията на посочения договор и
общите условия между оператора и потребителите на съответната услуга и/или
мрежа. Договорът е подписан на 10.02.2017 г. и влязъл в сила от 07.03.2017 г.
за срок от 2 години, впоследствие удължен и действащ и към момента. Съгласно
договора ищецът ползва тарифен план Мтел безкрай 2XL, условията за ползване на
който са уредени в подписано от страните Приложение № 1. Подписано било и
Приложение № 3 към договора, представляващо ценоразпис на „Мобилтел” ЕАД за
ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги, съгласно който цените,
посочени в него, се прилагат единствено, ако страните не са се съгласили
изрично за прилагане на друга цена.
Твърди се, че
страните сключили процесния договор „от разстояние”, а именно: получено
обаждане от служител на ответника с предложение за сключване на договор по
тарифен план Мтел безкрай 2XL, изразено съгласие от ищеца, както и уговорка
договорът да бъде предоставен за подписване и върнат обратно на ответника чрез
куриер. Ищецът подписал предоставените от куриера - договор, приложение № 1 и
Приложение № 3 към него. Твърди, че не е подписвал никакви други приложения,
анекси, тарифни планове, ценови листи и пр. Договорът влязъл в сила и страните
започнали да изпълняват престациите си по него.
За ползваните
услуги от абоната за периодите 07.01.2018 г. - 06.02.2018 г.; 07.02.2018 г. -
06.03.2018 г.; 07.03.2018 г. - 06.04.2018 г.; 07,04.2018 г. - 06.05.2018 г.;
07.05.2018 г. - 06.06.2018 г.; 07.06.2018 г. - 06.07.2018 г.; 07.07.2018 г. -
06.08.2018 г. и 07.08.2018 г. - 06.09.2018 г. били издадени фактури: №
**********/09.02.2018 г. на стойност 25,39 лв. с ДДС; № **********/09.03.2018
г. на стойност 21,56 лв. с ДДС; № **********/10.04.2018 г. на стойност 32,99
лв. с ДДС; № **********/10.05.2018 г. на стойност 24,56 лв. с ДДС; №
**********/11.06.2018 г. на стойност 34,36 лв. с ДДС; № **********/10.07.2018 г. на стойност 35,68
лв. с ДДС; № **********/10.08.2018 г. на стойност 25,00 лв. с ДДС и №
**********/10.09.2018 г. на стойност 89,78 лв. с ДДС.
Сочи се, че фактурите били заплатени, като във всяка една
от тях ответникът включил като задължение за ищеца заплащането на сумата 1,66
лв. без ДДС, или 1,99 лв. с ДДС, на „Други общи такси и услуги (1 бр.)”.
Съгласно представените приложения А към всяка фактура, таксата съставлява Такса
уведомяване за просрочено задължение.
Ищецът твърди, че в сключения между страните договор и
приложение № 1 и № 3 към не било уговорено съществуването и плащането на тази
такса, както и кога се дължи и нейния размер. Ищецът по никакъв начин не бил
изразил съгласието си да заплаща такава такса.
Съгласно чл. 4.8
от Приложение № 1 към Договора, за услугите по това приложение се прилагат
Общите условия на взаимоотношенията между „Мобилтел” ЕАД и абонатите и
потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел” ЕАД по
стандарти GSM UMTS и LTE (наричани за краткост „Общи условия”). Твърди се, че
посочените Общи условия не са му връчени и той не е обвързан от тяхното
съдържание. В Допълнение към Приложение № 1, типизиран образец, едностранно
изготвен от Оператора, ищецът декларирал, че от страна на Оператора са му предоставени
Общите условия, въпреки че такива не са му предоставени.
Сочи се, че
съгласно разпоредбата на чл. 147а, ал. 5 от Закона за защита на потребителите
клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на получаването
им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е доказателство за
действителното приемане на общите условия и получаване на екземпляр от
потребителя. Общите условия не обвързват Абоната, в тях не се съдържа подробно
описание на посочената такса - при какви условия се начислява, какъв е нейният
размер и как се събира от Абоната.
Твърди се, че
Операторът едностранно начислил посочената такса без каквото и да било писмено
съгласие от страна на Абоната, произволно е определил стойността ѝ и я претендира като
задължение на Абоната по договора.
Сочи се, че
всяка фактура има 20-дневен срок за плащане след издаването ѝ, като крайният срок за
заплащане на сумите по всяка е конкретно посочен в нея.
Абонатът следва
да изпълнява задължението си до крайната дата на плащане и след тази дата
вземането става изискуемо, като Кредиторът по никакъв начин не е длъжен да
кани, за да му бъдат заплатени сумите, още повече да таксува тази покана.
Длъжникът е обвързан от първоначалния срок, не от поканата на кредитора. Сочи
се, че поради това, за длъжника не може да възникне задължението да заплаща
такси, които кредиторът сам е определил и то за извършване на действия, които
не е длъжен да извършва, и които страните по правоотношението не са уговорили
на нито едно място.
Твърди се, че
дори такава клауза в договора и/или приложенията към него, разписани от
Абоната, да е съществувала, то тя категорично е неравноправна клауза, наложена
от Оператора в тежест на Абоната и то на няколко от възможните основания,
посочени в чл. 143 от Закона за защита на потребителите.
Посочената такса
уведомление - 1.99 лв. с ДДС е повече от 10% от стойността на месечната такса,
над 6 пъти стойността на изходящ разговор към всички стационарни мрежи и 10
пъти стойността на изходящ от ищеца смс към всички мобилни оператори.
Посоченото уведомление за просрочено задължение се материализира в кратко
изпратено съобщение (смс) от Оператора до Абоната.
Счита се, че
подобна такса не се дължи, тъй като тя не е уговорена между страните, а и
същата ощетява Абоната, както и съставлява средство за допълнителното
облагодетелстване на Оператора за сметка на Абоната. Неплащането на таксата би
довело до прекъсване от Оператора на електронните услуги, а абонатът няма
интерес да оспорва таксата предварително, тъй като през времето на оспорването
и неплащането ѝ, няма да ползва
телекомуникационните услуги.
Поради
таксуването от ответника на ищеца 8 пъти с посочената такса, последният
заплатил наред с месечната такса по посочения тарифен план и потреблението си,
още 1,99 лв. с ДДС по всяка фактура повече, или общо 15,92 лв. с ДДС за
едностранно въведената и начислена от Оператора такса без правно основание,
което поражда правния интерес на ищеца от предявяване на иска за осъждане на
ответника да му върне даденото му без правно основание.
Налице са предпоставки за обогатяване, а именно:
обедняване на ищеца със заплащането на ответника на сумата от 15,92 лв., която
сума не е дължима, обогатяване на
ответника с горепосочената сума, получавайки я без правно основание, наличие на
причинна връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника.
Плащането на
сумите е установено, както и получаването им от ответника. Налице е липса на
валидно съществуващо задължение за плащането на сумата 1,99 лв. с ДДС по всяка
от осемте процесни фактури.
Ищецът моли да
бъде постановено решение, с което да бъде осъдено „А1 България” ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на ищеца А.А.Д. сумата в общ размер на 15,92 лв., платени
от ищеца и получени без основание от ответника 8 броя „Други общи такси и
услуги (1 бр.)” всяка на стойност 1,99 лв. с ДДС, начислени по фактура №
**********/09.02.2018 г.; фактура № **********/09.03.2018 г.; фактура №
**********/10.04.2018 г.; фактура № **********/10.05.2018 г.; фактура №
**********/11.06.2018 г.; фактура № **********/10.07.2018 г.; фактура №
**********/10.08.2018 г. и фактура № **********/10.09.2018 г., издадени от
ответника на ищеца на основание Договор № ********* за предоставяне на
електронни съобщителни услуги.
Претендира
сторените в производството разноски.
Посочва се
банкова сметка ***: IBAN: *** –”Първа Инвестиционна Банка” ЕАД.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от
ответното дружество. Признават и не оспорват наличието на договорни отношения
между „А 1 България” ЕАД (предишно име „Мобилтел” ЕАД), в качеството му на
Оператор, и А.А.Д., в качеството му на Потребител (Абонат) по договор №
*********/10.02.2017 г. (Договор № *********) за електронна съобщителна услуга
и приложения към него, както и наличие на заплатена сума от ищеца в общ размер
на 15,92 лв., която е сбор от 8 бр. „други общи такси и услуги 1 бр.”, всяка на
стойност 1,99 лв., начислени в 8 бр. фактури.
Счита се искът
за неоснователен и недоказан. Посочените представляват такси уведомяване за
просрочено задължение, като единичната цена на тези такси е посочена в действащ
ценоразпис на „А1 България” (Мобилтел към момента на сключване на договора),
намиращ се на интернет страницата на дружеството, като към него реферира
разпоредбата на чл. 3.2. от Договор № *********, която гласи, че „всяка услуга
или пакет от услуги, в това число срок на ползване, ценови условна, приложими
общи условия и др., се описват в приложения, представляващи неразделна част от
договора, както и на интернет страницата на оператора”. Също така в чл. 4.7. от
Приложение № 1 към Договора е посочено, че „всички останали услуги, които не са
посочени в това приложение, се таксуват, съгласно действащия ценоразпис на
Мобилтел за съответната услуга, публикуван на www.mtel.bg”.
Посочва се, че
посочените смс-и, които представляват самото уведомяване и чрез които се
начислява процесната такса уведомяване за просрочено задължение не са първите
смс-и, които се изпращат на абонат с просрочени задължения. В конкретния
случай, на ищеца, всеки път, когато е имал просрочие на задължение му е
изпращан смс с текст: „Здравейте, към дата .... имате просрочено задължение на
стойност .... лв. с ДДС. При наличие на депозит ще се използва за плащане.
Следващо напомняне се таксува 1,99 лв. с ДДС по ценова листа на Мтел.” Твърди
се, че този смс е безплатен и за него абонатът не дължи нищо. На ищеца са
изпратени 8 бр. такива смс-а всеки път, когато е имал просрочие на задължение.
Всеки от тези смс-и предхожда смс-те, с които се начислява такса уведомяване за
просрочено задължение. В конкретния случай смс-те са изпратени, както следва:
- на 31.01.2018
г. за уведомяване за просрочени задължения към тази дата в размер на 23,61 лв.
с ДДС и че при следващо уведомяване ще бъде таксуван 1,99 лв. с ДДС по ценова
листа на Мтел. На 02.02.2018 г. е изпратен втори уведомителен смс за
просроченото му задължение, който е таксуван;
- на 02.03.2018
г. за уведомяване за просрочени задължения към тази дата в размер 23,61 лв. с
ДДС и че при следващо уведомяване ще бъде таксуван 1,99 лв. с ДДС по ценова
листа на Мтел. На 02.02.2018 г. е изпратен втори уведомителен смс за
просроченото му задължение, който е таксуван.
- на 31.01.2018
г. за уведомяване за просрочени задължения към тази дата в размер на 25,39 лв.
с ДДС и че при следващо уведомяване ще бъде таксуван 1,99 лв, с ДДС по ценова
листа на Мтел. На 04.03.2018 г. е изпратен втори уведомителен смс за
просроченото му задължение, който е таксуван.
- на 30.03.2018
г. за уведомяване за просрочени задължения към тази дата в размер в размер на
21,56 лв. с ДДС и че при следващо уведомяване ще бъде таксуван 1,99 лв. с ДДС
по ценова листа на Мтел. На 01.04.2018 г. е изпратен втори уведомителен смс за
просроченото му задължение, който е таксуван.
- на 01.05.2018
г. за уведомяване за просрочени задължения към тази дата в размер в размер на
32,99 лв. с ДДС и че при следващо уведомяване ще бъде таксуван 1,99 лв. с ДДС
по ценова листа на Мтел. На 03.05.2018 г. е изпратен втори уведомителен смс за
просроченото му задължение, който е таксуван.
- на 31.05.2018 г. за уведомяване за просрочени задължения
към тази дата в размер в размер на 24,56 лв. с ДДС и че при следващо
уведомяване ще бъде таксуван 1,99 лв. с ДДС по ценова листа на Мтел. На
02.06.2018 г. е изпратен втори уведомителен смс за просроченото му задължение,
който е таксуван.
- на 02.07.2018
г. за уведомяване за просрочени задължения към тази дата в размер на 34,36 лв.
с ДДС и че при следващо уведомяване ще бъде таксуван 1,99 дв. с ДДС по ценова
листа на Мтел. На 04.07.2018 г. е изпратен втори уведомителен смс за
просроченото му задължение, който е таксуван.
- на 31.07.2018
г. за уведомяване за просрочени задължения към тази дата в размер на 23,61 лв.,
с ДДС и че при следващо уведомяване ще бъде таксуван 1,99 лв. с ДДС по ценова
листа на Мтел. На 02.08.2018 г. е изпратен втори уведомителен смс за
просроченото му задължение, който е таксуван.
Сочи се, че така
начислените такси са уговорени, както като задължения, така и като размер,
указано е кога са дължими и са уговорени с ясното съгласие на ищеца А.А.Д.,
който чрез полагането на подписа си под Договор № ********* и приложенията към
него изрично се е съгласил с тяхното съдържание.
Моли се искът да
бъде отхвърлен като неоснователен.
От фактическа страна съдът установи следното:
Съгласно
нормата на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД подлежи на връщане полученото при
начална липса на основание / в тази насока е Постановление № 1 от 28.V.1979 г.
по гр. д. № 1/79 г. на Пленума на ВС/. За успешното провеждане на иск с
посоченото основание, ищецът следва да докаже факта на имуществено разместване
между него и ответника. От своя страна ответникът следва да докаже, че
престацията е получена на годно основание.
Безспорен факт е, че са налице договорни
отношения между страните,ищецът е заплатил обща сума от 15,92 лв., по издадени
8 броя фактури от ответното дружество, за „други общи такси и услуги”- такса
уведомяване за просрочено задължение, както и че преди да получи този
уведомителен и платен есемес, абонатът получава есемес с указание, че ще бъде
таксуван при следващо уведомяване за просрочено задължение.
Спори
се съществува ли валидно задължение и основание за плащане на посочената сума-
включена услуга
срещу заплащане, без искане от страна на потребителя .
По
делото липсват доказателства потребителят, ищец да е поискал или активирал такава услуга срещу заплащане,
напротив търговецът е активирал предоставяне на услуга чрез есемес срещу
допълнително заплащане без искане от страна на потребителя.
Съдът не възприема изложените от страна на
ответника твърдения, че всички услуги, които не са посочени, се таксуват
съгласно действащия ценоразпис на оператора, както и че полагайки своя подпис
към приложенията по договора, ищецът се е запознал с Общите условия на
договора. Дори и Общите условия и Ценоразпис да са оповестени на интернет
страницата на дружеството, ищецът не е
длъжен да ги познава, още по-малко да ползва услуга, която не желае, а в
резултат на това и да бъде ощетяван чрез заплащането й.Ищецът е сключил
индивидуален договор с ответника при ценови условия и включени услуги, при
които като абонат изрично се е съгласил. С оглед на изложеното, съдът счита, че липсват
правни основания, които да дават право на ответника да начислява подобни такси,
като този факт не се променя от представения ценоразпис.
Доколкото ищцовата страна в
исковата си молба оспорва основанието за заплащане на посочената такса,
твърдейки, че начисляването на такива
суми за услуги, не е уговорено между страните, не е поискано и заявено от него
като потребител, то в тежест на ответника бе да установи факта на съществуване
на законово основание да начислява в
процесните фактури- такса за просрочено задължение. При наличието на предприето
от другата страна оспорване ответникът следваше да установи по пътя на пълното
и главно доказване основанието, въз
основа на което претендира и ангажира отговорност на ищеца за товзи вид услуги,
каквото не успя да докаже.
С оглед на това
при първоначална липса на основание, ищцовата
претенция следва да бъде уважена, като бъде осъден „А1 България” ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на ищеца А.А.Д. сумата в общ размер на 15,92 лв., платени
от ищеца и получени без основание от ответника 8 броя „Други общи такси и
услуги (1 бр.)” всяка на стойност 1,99 лв. с ДДС, начислени по фактура №
**********/09.02.2018 г.; фактура № **********/09.03.2018 г.; фактура № **********/10.04.2018
г.; фактура № **********/10.05.2018 г.; фактура № **********/11.06.2018 г.;
фактура № **********/10.07.2018 г.; фактура № **********/10.08.2018 г. и
фактура № **********/10.09.2018 г., издадени от ответника на ищеца на основание
Договор № ********* за предоставяне на електронни съобщителни услуги.
С
оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 350
лева/ триста лева заплатено адвокатско възнаграждение и 50.00 лева, заплатена
от ищеца държавна такса/. Във връзка с
направено пред ГОРС възражение за прекомерност на заплатеното
адв.възнаграждение, то съдът като съобрази, че същото с оглед цената на иска е
определено към минимума, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от
09.07.04г. за минималните размери на адв.възнаграждения, както и фактическата и
правна сложност на делото, намира, че не са налице основания за намаляване на
същото по реда на чл.78, ал.5 ГПК.
Разноски
на ответника не се следват.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 55, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите, Горнооряховски районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ответника А1 България” ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, 1309, район Илинден, ул.” Кукуш”№1,
представлявано заедно от А.В.Д. и М. М.ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца А.А.Д. ЕГН **********,
постоянен адрес ***, на основание чл.55, ал.1 от Закона
за задълженията и договорите сумата сумата в общ
размер на 15,92/ петнадесет лева и деветдесет и две стотинки/ лв., платени от
ищеца и получени без основание от ответника 8 броя „Други общи такси и услуги
(1 бр.)” всяка на стойност 1,99 лв. с ДДС, начислени по фактура №
**********/09.02.2018 г.; фактура № **********/09.03.2018 г.; фактура №
**********/10.04.2018 г.; фактура № **********/10.05.2018 г.; фактура №
**********/11.06.2018 г.; фактура № **********/10.07.2018 г.; фактура №
**********/10.08.2018 г. и фактура № **********/10.09.2018 г., издадени от
ответника на ищеца на основание Договор № ********* за предоставяне на
електронни съобщителни услуги., както и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ДА
ЗАПЛАТИ направените от ищеца по делото разноски в общ размер на 350 /триста и петдесет/
лева .
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните, чрез връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..................