№ 575
гр. Сливен, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20212230103003 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Е.“ ЕООД, с която
срещу М. Х. Ц. „Г.“ ООД е предявен осъдителен иск с правна квалификация
чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 8 000 лв. - главница, представляваща незаплатена част от
дължимо възнаграждение на основание чл. 17 от Договор за консултантски
услуги от 03.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 03.12.2018 г. между ответното
дружество, в качеството на възложител и ищцовото дружество, в качеството
на консултант, бил сключен Договор за консултантски услуги, по силата на
който ищецът се задължил да предостави консултантски услуги за подготовка
и подаване на проектно предложение и пълна документация за
кандидатстване по Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност“ 2014 - 2020, процедура за подбор на проекти
BG16RFOP002-2.024 - „Насърчаване на предприемачеството“ за обявена
втора конкурсна сесия /10.12.2018 г./. Между страните било уговорено
възнаграждение по чл. 17 от договора в общ размер на 17 000 лв. без ДДС,
платимо съгласно клаузите на чл. 17, ал. 1, б. А - Г от договора. Ищецът
1
твърди, че изготвеният от него проект по договора бил одобрен от УО на
ОПИК, съгласно списък на предложените за финансиране проектни
предложения от 16.05.2019 г. След одобрението на проекта бил сключен
договор от 09.08.2019 г. между Министерство на икономиката и ответника.
Излага също, че е изпълнил качествено консултантската си работа по
договора, за което бил подписан двустранен приемо - предавателен протокол
от 10.12.2018 г. Описва, че в изпълнение на задължението си по договора,
ответникът заплатил възнаграждения в размер на 1000 лв., 700 лв. и 7300 лв.
За остатъка от възнаграждението от 8000 лв. ищецът издал фактура от
05.03.2020 г. и я изпратил на ответника, ведно с писмо - покана за плащане.
Въпреки това ответникът не заплатил сумата. На изложените основания
претендира ответникът да бъде осъден да заплати остатъка от дължимото
възнаграждение в размер на 8000 лв. по чл. 17 от Договора за консултантски
услуги от 03.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, с който
излага становище за неоснователност на иска. Не оспорва обстоятелствата, че
между ищеца, в качеството на консултант и ответника, в качеството на
възложител, бил сключен Договор за консултантски услуги от 03.12.2018 г.,
по който ответникът заплатил на ищеца възнаграждения в размер на 1000,00
лв., 700,00 лв. и 7300,00 лв. Признава също, че е получил плащания по
проекта, но твърди, че до плащането се е стигнало единствено благодарение
личната активност на ответника и собствените му действия, като ответникът е
поискал услугите на ищеца за изпълнение на изискванията на управляващия
орган за предоставяне на разяснения и допълнителни документи, но ищецът
не е предоставил съдействие и дори престанал да отговаря на опитите за
свързване с него. На изложените основания твърди недължимост на
претенцията за възнаграждение по договора поради неизпълнение от страна
на ищеца на задълженията му по чл. 8, ал. 1, т. 6 и т. 15 и чл. 8, ал. 3 от
договора. Заявява и писменият отговор на исковата молба да се счита за
волеизявление за разваляне на договора поради виновно неизпълнение на
посочените договорни задължения на ищеца. Моли искът да бъде отхвърлен и
претендира присъждане на направените по делото разноски.
2
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, се
представлява от своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа
предявения иск, моли да бъде уважен и претендира направените по делото
разноски.
Ответното дружество, редовно призовано, се представлява от своя
пълномощник - адвокат, чрез който оспорва предявения иск и моли да бъде
отхвърлен. Представило е и писмена защита в срок.
Като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, вр. чл.
266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8 000
лв. - главница, представляваща незаплатена част от дължимо възнаграждение
на основание чл. 17 от Договор за консултантски услуги от 03.12.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Безспорни са между страните, а се установяват и от писмените
доказателства по делото обстоятелствата, че между ищеца, в качеството на
консултант и ответника, в качеството на възложител, бил сключен Договор за
консултантски услуги от 03.12.2018 г.
Предметът на договора бил уреден в чл. 1, ал. 1, а именно
възложителят възложил, а консултантът се задължил да извърши и
предостави на възложителя консултантски услуги за подготовка и
подаване на проектно предложение и пълна документация за кандидатстване
по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 - 2020,
процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.024 - „Насърчаване на
предприемачеството“ за обявената втора конкурсна сесия /10.12.2018 г./.
Консултантът поел задълженията, подробно описани в раздел III от
Договора, като в чл. 8, ал. 1 от Договора били описани конкретно
3
консултантските услуги във връзка с изготвяне на проекта, в ал. 2 било
описано задължението консултантът да попълни и подготви за внасяне в
ИСУН формуляр за проектно предложение, а в ал. 3 било уговорено
задължението на консултанта да извършва и допълнителни консултантски
услуги при необходимост в рамките на Оценка на административното
съответствие и допустимост и Техническа и финансова оценка на
проекта.
В чл. 10 от Договора консултантът поел задължението да дава пълни и
изчерпателни консултации по всеки един от поставените му от възложителя
въпроси, свързани с предмета на договора.
В чл. 17, ал. 1, б. „А“ от Договора било уговорено възнаграждение в
общ размер на 8,5 % от максималния допустим размер на безвъзмездната
помощ от проекта - 17 000 лв. без ДДС, платимо на вноски, уговорени в чл.
17, ал. 1, букви от „Б“ до „Г“.
Страните не спорят по обстоятелствата, че в изпълнение на
задълженията си по чл. 17, ал. 1 от Договора, ответникът е заплатил на ищеца
сумите от 1000,00 лв., 700,00 лв. и 7300,00 лв., които, съпоставени с клаузите
на договора, представляват съответно 0,85 % от максималния допустим
размер на безвъзмездната помощ от проекта по чл. 17, ал. 1, б. „Б“ и 3,65 % от
одобрената финансова помощ по проекта по чл. 17, ал. 1, б. „В“ от договора.
В чл. 17, ал. 1, б. „Г“ от Договора било уговорено, че последната част
от консултантското възнаграждение в размер на 4 % от одобрената финансова
помощ по проекта била дължима в срок до 5 /пет/ работни дни от датата на
получаване на първо плащане по проекта.
В чл. 18, ал. 1, т. 1 от Договора страните уговорили срок за извършване
на консултантските услуги по подготовка и подаване на проектното
предложение и пълната документация за кандидатстване до 10.12.2018 г.
Видно от подписания от страните приемо-предавателен протокол от
10.12.2018 г., това задължение било изпълнено от консултанта качествено и в
срок. Срокът за извършване на допълнителни консултантски услуги при
необходимост в рамките на Оценка на административното съответствие и
допустимост и Техническа и финансова оценка на проекта бил уговорен до
4
30.05.2020 г., съобразно чл. 18, ал. 1, т. 2 от Договора.
В чл. 20, ал. 1 от Договора страните уговорили, че при забавяне на
изпълнението на договора в указания срок консултантът не получава
договорената в чл. 17, б. „В“ и „Г“ сума.
Няма спор, че изготвеният от ищеца проект по договора бил одобрен
от страна на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност“ 2014 - 2020 /ОПИК/ и бил сключен административен
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с №
BG16RFOP002-2.024-1913-C01 с бенефициент ответното дружество.
Посоченото обстоятелство се установява и от показанията на
разпитаната по делото свидетелка З. М. К., които съдът кредитира изцяло като
обективни и логични, последователни и непротиворечиви. От показанията й
се установява, че свидетелката е участвала в подготовката на документите за
участие в проекта, заедно с представител на ищцовото дружество. Свид. К.
описва, че документите за проекта са били подготвени в срок, съвместно с
консултанта, който е входирал проектното предложение в системата на
ИСУН. След одобрението на проектното предложение ответното дружество
подписало договор с управляващия орган и започнало да изпълнява
дейностите по проекта. Свидетелката изтъква, че в момента, в който поискали
първо междинно плащане и подготовка на междинен отчет, лицето,
представител на консултанта, с което комуникирали, преустановило
комуникацията, не оказало консултантски услуги по повод зададеното от
управляващия орган искане за допълнително уточнение и документи и свид.
К. сама изпратила исканата документация. Благодарение на това ответното
дружество приключило проекта успешно, получили финансиране. Свид. К.
описва, че последната вноска действително не е платена на консултантското
дружество, защото не си изпълнили докрай задълженията по консултирането.
Съдът намира възраженията на ответното дружество за
неизпълнение на задълженията на консултанта, описани в чл. 8, ал. 1, т. 6 и
т. 15 и чл. 8, ал. 3 от договора за неоснователни.
Задълженията на консултанта по договора включват дейностите по
изготвяне на проекта, входирането му и оказване на допълнителни
5
консултантски услуги в рамките на Оценка на административното
съответствие и допустимост и Техническа и финансова оценка на проекта.
Всички тези етапи предхождат сключването на административния договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
На етапа на Оценка на административното съответствие и допустимост
се оценява дали проектното предложение отговаря на всички критерии,
описани в Условията за кандидатстване. Когато при оценката на проектните
предложения се установи липса на документи и/или друга нередовност,
комисията изпраща на кандидата уведомление за установените нередовности
и определя разумен срок за тяхното отстраняване, който не може да бъде по-
кратък от една седмица. Уведомлението съдържа и информация, че
неотстраняването на нередовностите в срок може да доведе до прекратяване
на производството по отношение на кандидата.
Техническата и финансова оценка е оценка по същество на проектните
предложения, която се извършва в съответствие с критериите за оценка,
описани в Условията за кандидатстване. Техническата и финансова оценка на
проектните предложения включва и оценка на реалистичността,
ефективността и допустимостта на всички предвидени дейности и разходи.
Критериите за оценка не подлежат на изменение по време на провеждането на
процедурата. Когато при оценката на проектните предложения се установи
липса на документи и/или друга нередовност, комисията изпраща на
кандидата уведомление за установените нередовности. Оценката се
документира чрез попълването на оценителни таблици в системата ИСУН
2020.
Съгласно чл. 29, ал. 2 от Закона за управление на средствата от
европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ при
процедура чрез подбор на проектни предложения се извършва: оценяване на
всяко проектно предложение, което включва: а) оценка на административното
съответствие и допустимостта; б) техническа и финансова оценка. Следват
класиране на одобрените проектни предложения в низходящ ред и определяне
на проектни предложения, за които се предоставя финансиране. В чл. 34 от
ЗУСЕСИФ е предвидено, че въз основа на извършената проверка за
административно съответствие и допустимост, комисията по чл. 33 от закона
6
изготвя списък на проектните предложения, които не се допускат до
техническа и финансова оценка. В списъка се посочват и основанията за
недопускане. Съгласно чл. 35 от закона техническата и финансовата оценка
се извършва по критерии и методика, определени в документите по чл. 26, ал.
1. Въз основа на резултатите комисията по чл. 33 изготвя оценителен доклад,
който включва: списък на предложените за финансиране проектни
предложения, подредени по реда на тяхното класиране и размера на
безвъзмездната финансова помощ, която да бъде предоставена за всеки от
тях; списък с резервните проектни предложения, подредени по реда на
тяхното класиране, които успешно са преминали оценяването, но за които не
достига финансиране и списък на предложените за отхвърляне проектни
предложения и основанието за отхвърлянето им.
При одобрен оценителен доклад кандидатите от списъка по чл. 35, т. 1
от закона се поканват да представят в 30-дневен срок доказателства, че
отговарят на изискванията за бенефициент, включително на условията,
посочени в документите по чл. 26, ал. 1, ако същите не са приложени към
формуляра за кандидатстване. В двуседмичен срок от одобряването на
оценителния доклад, съответно от представянето на доказателствата по чл.
36, ал. 2, ръководителят на управляващия орган взема решение за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по всяко проектно
предложение, включено в списъка по чл. 35, т. 1. Решението на ръководителя
на управляващия орган да предостави безвъзмездна финансова помощ се
обективира в административен договор с бенефициента, съответно в заповед.
Одобреният проект и документите по чл. 26, ал. 1 в частта, определяща
условията за изпълнение, са неразделна част от договора, съответно от
заповедта.
Предвид изложеното, задълженията на консултанта по процесния
договор за консултантски услуги от 03.12.2018 г. са приключили след
включването на изготвения проект в списъка на предложените за
финансиране проектни предложения. По време на търсеното от свид. К.
съдействие от консултанта, а именно при заявяване на първо междинно
плащане по вече сключения административен договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, консултантът не е имал задължение да
оказва последващи консултантски услуги. Търсените от свид. К. по повод
7
междинното плащане консултантски услуги не се обхващат и от
задължението на консултанта по чл. 10 от Договора - да дава пълни и
изчерпателни консултации по всеки един от поставените му от възложителя
въпроси, свързани с предмета на договора, тъй като предметът на договора е
ясно очертан в чл. 1, ал. 1 от Договора, а именно да извърши и предостави на
възложителя консултантски услуги за подготовка и подаване на проектно
предложение и пълна документация за кандидатстване, а не и обслужване на
проекта след одобряването му за финансиране.
Неоснователни са и възраженията на ответното дружество за
недоказаност на настъпилата изискуемост на претендираното от ищеца
вземане, както и че е възможно изискуемостта да е настъпила след датата на
прекратяване на действието на консултантския договор между страните -
30.05.2020 г.
Съгласно разпоредбите на ЗУСЕСИФ /чл. 60 и сл./, управляващите
органи извършват авансови, междинни и окончателни плащания въз основа
на искане на бенефициента. Междинни и окончателни плащания се
извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на
извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на
проекта. Управляващият орган извършва плащането в 90-дневен срок от
постъпване на искането за плащане на бенефициента. Управляващият
орган може да изисква допълнително представяне на документи във връзка с
искания за междинни и окончателни плащания, както и на разяснения от
бенефициента. За представяне на документите и разясненията управляващият
орган определя разумен срок, който не може да бъде по-дълъг от един месец.
90-дневният срок спира да тече до представянето на документите и
разясненията, но общо за не повече от един месец.
От приетото по делото Искане за пояснения и допълнителни
документи (л. 28 от делото) се установява, че искането за междинно плащане
е отправено от ответното дружество на 11.12.2019 г., тоест дори и 90-
дневният срок за плащане да е бил удължен с предоставения от управляващия
орган срок за представяне на документите и разясненията, за който
свидетелства свид. К., то във всички случаи междинното плащане е получено
от ответното дружество преди изтичане срока на консултантския договор на
8
30.05.2020 г.
От друга страна, свид. К. признава, че ответното дружество е получило
първо междинно плащане, което води до изискуемост на уговореното в чл. 17,
ал. 1, б. „Г“ от консултантския договор задължение за заплащане на
възнаграждение на консултанта.
Ищцовото дружество е издало и Фактура № **********/05.03.2020 г.
за сумата от 8000 лв., представляваща окончателно плащане по договора за
консултантски услуги, както е предвидено в чл. 17, ал. 2 от консултантския
договор.
На последно място, неоснователно е и възражението на ответника за
недоказаност на размера на исковата претенция. След като ответното
дружество доброволно е заплатило сумата от 7300 лв., представляваща 3,65
% от одобрената финансова помощ по проекта, следователно размерът на
възнаграждението по чл. 17, ал. 1, б. „Г“ от договора, в размер на 4 % от
одобрената финансова помощ по проекта, възлиза точно на 8 000 лв. без
ДДС, колкото е и претенцията на ответника.
Предвид изложеното, съдът намира предявения осъдителен иск за
изцяло доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените разноски
по делото в общ размер на 1150,00 лв., от които 320,00 лв. заплатена
държавна такса и 830,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Х. Ц. „Г.“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление ********* ДА ЗАПЛАТИ на „Е.“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление *********, на основание чл. 79, ал. 1,
вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, сумата от 8 000,00 лв. /осем хиляди лева/ - главница,
9
представляваща незаплатена част от дължимо възнаграждение на основание
чл. 17 от Договор за консултантски услуги от 03.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба -
13.07.2021 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 1 150,00 лв. /хиляда сто и петдесет лева/, представляваща
направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните чрез техните
пълномощници.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
10