№ 684
гр. Бургас, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря ЖАНА ЗЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20242120201729 по описа за 2024
година
Производството е образувано по повод жалба на Р. Г. Д., ЕГН ********** против
наказателно постановление № 23-0769-****** от ********г., издадено от Началник на Група
към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП
на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП на Р. Г. Д. е наложена „глоба“ в размер на
1700 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
С жалбата жалбоподателят счита, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно. Оспорва да е налице повторност. Оспорва се възможността да се
установи нарушението с АТСС, което е мобилно. Оспорва да е управлявал автомобила.
Както и възможността да се ангажира отговорността му в последствие. Моли за отмяна на
НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редово призован не се явява.
За Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител,
депозирано е писмено становище, с което се оспорва жалбата, моли за потвърждаване на НП,
претендират се със становище разноски и се прави възражение за прекомерност.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима.
На ********г. св. С. Д. изпълнявал служебни задължения като младши автоконтрольор
като в служебен автомобил с рег. № ******* било поставено АТСС TFR1-M ***/14 и било в
режим на работа от 21,00 часа до 23,00 часа в гр. Бургас по бул. „Т.А.“ в посока от
кръстовище с ул. „С.“ към надлез „В.П.“ като на посоченото място в 22:12 часа с АТСС
TFR1-M фабр. № ***/14 било установило движение на МПС лек автомобил „Сеат Ибиза“ с
рег. № ******* с наказуема скорост 118 км/ч, при ограничение на скоростта в населено място
до 50 км/ч. Нарушението било установено и заснето с АТСС TFR1-M ***/14, с отчетен
толеранс на измерената скорост от -3%.
1
Като собственик на МПС бил установен Р. Г. Д., който декларирал, че МПС е било
управлявано лично от него на дата ********г. около 22,12 часа като декларация попълнил на
********г., както и му била връчена покана за съставяне на АУАН. В негово отсъствие на
********г. бил съставен АУАН като е посочено, че се касае за виновно нарушение на чл. 21,
ал. 1 ЗДвП и е приета повторност на нарушението с ЕФ К № ******* влязъл в сила на
********г. АУАН бил изпратен за връчване и на ********г. му е връчен.
На ********г. било издадено обжалваното наказателно постановление, с което
наказващия орган приел, че е налице нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, поради което на
основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП наложил на Р. Г. Д. глоба в размер на 1700лева,
както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
За използваното техническо средство е представено Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № ********. Представя се протокол № ****/********г. за извършена
последваща проверка на мобилната система за видеоконтрол.
Представен е и протокол приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/********г. като е посочено разположението на уреда, ограничение чрез въведен пътен
знак на мястото на разположение, ограничението на скоростта от 50 км/ч, населено място,
посока на движение – приближаващ се автомобил, началото и край на работата на АТСС.
Представена е и снимка на разположението на уреда.
С ЕФ ******* на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП е
наложена глоба в сила от ********г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. Те са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги
кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти. Показанията на актосъставителя Д. са последователни,
безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи: Спазени са
сроковете по чл. 34 ЗАНН за образуване на административнонаказателното производство и
за съставянето на НП. АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в предвидените по
закон правомощия. АУАН е издаден след установяване на нарушителя като са спазени
сроковете и за издаване на НП.
На първо място съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
неправилно спрямо него е издадено НП като не били спазени изискванията за това. В случая
спрямо жалбоподателя не може да се издаде ЕФ, защото за установеното нарушение законът
предвижда и лишаване от право да управлява МПС (ЛПУМПС). Съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП - при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. В конкретния случай предвид предвиденото наказание ЛПУМПС
правилно е бил съставен АУАН, а след това НП, но нарушението е установено посредством
АТСС, за което липсват законови пречки. Настъпилата законодателна промяна в чл. 189
ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), налагат извод, че
използването на мобилната техническа система е допустимо, като законът и Наредбата
изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и
възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
2
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава
електронен фиш. § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална
дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и системи“. Това са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно
Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В
конкретния случай - видно от приложеното удостоверение– мобилната система за видео-
контрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M е автоматизирано техническо
средство по смисъла на закона, като цялостната обработка и формиране на доказателствения
видеоматериал се извършва от специализирана програма, а операторът в патрулния
автомобил има възможност единствено за визуален преглед на качеството на заснетия
видеоматериал. Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата),
по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и
заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да
влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с
мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта
и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от
системата радар-камера-компютър, поради което и при липсва пречка да се ангажира
отговорността на нарушителя при установено с АТСС превишение на скоростта. Съгласно
чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административно-наказателния процес. С оглед на това обаче, че се касае за
нарушение във връзка с повторност и се налага и ЛПУМПС, то правилно нарушителят е
поканен за съставяне на АУАН и такъв е бил съставен.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на
нарушителя, като изключение от този принцип е въведен с нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН,
която изисква нарушителят да е неизвестен, да не може да се намери или след покана да не
се яви. В случая АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, но това по никакъв начин не е
ограничило правото на защита на санкционираното лице. Поканата за съставяне на АУАН е
била изпратена заедно с декларацията по чл. 188 ЗДвП и се е върнала попълнена декларация
от лицето, собственик на автомобила, на жалбоподателя не се е явил и АУАН е бил съставен
в негово отсъствие. Не е налице нарушение и на разпоредбата на чл. 188 ЗДвП, тъй като
законодателят предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. В случая от собственика е
налице признание, че в конкретния ден и час именно той е управлявал МПС. В указания
срок лицето не се е явило за съставяне на АУАН и той е съставен в присъствието на двама
други свидетели, след което е бил връчен на нарушителя, за да се запознае.
Ясно е посочено нарушението, обстоятелствата при които е извършено - ясно е
посочено мястото на нарушението и кога е извършено, посочена е и посоката на движение,
разпознат е номерът на автомобила.
Скоростта е установена с АТСС, за което е съставен съответния протокол по Наредба №
8121з-523 от ********г. В протокола е посочено конкретно АТСС, мястото на поставяне,
посока на задействане, ограниченията, както и е представена снимка на разположението на
уреда. Техническото средство е от одобрен тип и е преминало проверка, което го прави
годно да установи нарушението. Същото е от одобрен тип средство за измерване съгласно
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и е преминало проверка.
3
Посочено е в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-523 от ********г. въведеното
ограничение на скоростта и същият е официален документ, чиято доказателствена сила не е
оборена. Към протокола е изготвена и снимка за разположението на АТСС като съдът счита,
че следва да се довери изцяло на посоченото в протокола поради липсата на причини, които
да будят съмнение в неговата достоверност и същият като официален удостоверителен
документ обвързва съда.
Не се касае и за нарушение на правото на защита на санкционираното лице да разбере в
какво нарушение се обвинява.
Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДвП когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Правилно
нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл.21 ал.1 от ЗДвП, като
нарушението е ясно и точно описано и се забранява движение в населено място над 50 км/ч.
Въпреки въведеното ограничение жалбоподателят се е движил със скорост от 122 км/ч
и след отчитане на толеранс е санкциониран за движение с наказуема скорост от 118 км/ч.
Безспорно е установено в хода на административнонаказателното производство, че на
инкриминираните място, дата и час именно Р. Г. Д. е управлявал процесния автомобил. Това
е доказано по надлежния ред, чрез попълнена от него декларация по чл.188 от ЗДвП, в която
сам е посочил, че е управлявал автомобила на процесната дата.
От събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността
на констатираното нарушение, тъй като автомобилът, който е управлявал жалбоподателя е
заснет при движение с наказуема скорост от 118 км/ч.
Санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП предвижда, че водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 km/h с
глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като
за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.
В случая наказуемата скорост е 118 км/ч, поради което размерът на наказанието е в
размер на 850 лева, както правилно е определил и АНО, както и три месеца лишаване от
право да управлява МПС.
Освен това обаче се касае и за нарушение, което е извършено в условията на
повторност.
Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП – „повторно“ е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов
водач. В случая наказващия орган е посочил ЕФ с оглед на който настоящото се явява в
условията на повторност, а именно ЕФ К ******* който съгласно събраните доказателства е
влязъл в сила на ********г. за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП. Настоящото е за
същото по вид нарушение извършено на ********г., т.е. в едногодишен срок от влизане в
сила на ЕФ, с което му е наложено наказание за същото по вид нарушение, поради което и
правилно отговорността на жалбоподателя е ангажирана в условията на повторност. Следва
да се посочи, че е без значение за съставомерността по чл.182 ал.1 и ал.2 от ЗДвП дали
ограничението на скоростта е въведено с пътен знак или следва да се спазват ограниченията
на чл.21, ал.1 от закона, защото според състава на чл.182 ал.1 деянието се състои в
превишаване на установената за населено място скорост, а размера на наказанието е
диференциран според стойността на превишението. Аналогична е техниката на законодателя
при формиране на състава на чл.182, ал.2 от ЗДвП, предвиден за превишение на
ограниченията за скорост извън населено място. Главното фактическо обстоятелство, което
определя извършеното в условията на повторност, не е дали предходното представлява
превишение на скоростта в населено или извън населено място, дали е въведено
4
ограничение с пътен знак или следва от правилата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, а дали представлява
неспазване на правилата на чл.21 от ЗДвП. Вида на нарушението, както и при
престъплението се определя от защитения обект и това в случая са обществените
отношения, регламентиращи управление на МПС при спазване на правилата за скорост и
свързани със задължението за спазване на чл.21 ал.1 и ал. 2 от ЗДвП. Настоящото е за
същото по вид нарушение, поради което и правилно отговорността на жалбоподателя е
ангажирана в условията на повторност (така и в Решение № **** от ******** г. по к. адм. н.
д. № **** / 2023 г. на XXVI състав на Административен съд – Бургас; Решение № *** от
******** г. по к. адм. н. д. № *** / 2023 г. на XIII състав на Административен съд – Бургас;
Решение № *** от ******** г. по к. адм. н. д. № **** / 2022 г. на XIV състав на
Административен съд – Бургас и пр.).
Съгласно чл. 182, ал. 4 ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е
повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за
повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба
в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три
месеца.
Ето защо и наказващия орган правилно е определил размера на санкцията, той е
фиксиран и правилно е наложил наказание ЛПУМПС за срок от три месеца, което е
предвидено като кумулативно наказание предвид значимостта на засегнатите обществени
отношения.
По тези съображения наказателното постановление следва да се потвърди.
Съдът дължи произнасяне по разноските.
С оглед изхода на спора право на разноски има наказващият орган и искането на
представителя на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява
основателно и следва да се уважи. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63д
от АПК предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от
юрисконсулт /както е в случая/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който
възнаграждението е в размер от 80 до 150 лева. Предвид правната сложност и извършените
действия, съдът счита, че справедливият размер на конкретното възнаграждение се явява 80
лева.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0769-****** от ********г.,
издадено от Началник на Група към ОДМВР Бургас, с-р „Пътна Полиция“ Бургас, с което за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП на Р. Г. Д.,
ЕГН ********** е наложена „глоба“ в размер на 1700 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА Р. Г. Д., ЕГН ********** да заплати на ОД МВР БУРГАС разноски в
размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5