Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………….…/…………………………, гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в
публично заседание на единадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа
докладваното от съдията НДАХ № 2274 по описа за 2018год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на ЕТ „Трафик-П.Г.“ ЕИК *********
със седалище ***, подадена чрез П.Д.Г. - собственик, против НП №
03-008172 от 02.08.2017год. на Директора на Дирекция " Инспекция по
труда" гр.Варна, с което на ЕТ е било наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 5000лв. на основание чл. 414, ал.1 от КТ с
оглед нарушаване разпоредбата на чл.264 вр. чл. 128,
т.1 и т.2 и чл. 270, ал.3 от КТ.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно като навежда
доводи както за допуснати нарушения на процес. правила, не било ясно за какво
нарушение бил наказан, така и за нарушение на материалния тъй като той изобщо
не бил извършил нарушение, а възприетата от АНО фактическа обстановка изобщо не
била скрепена с доказателства. Моли НП да бъде отменено алтернативно да бъде
приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН вр. чл.415в
от КТ.
В съдебно заседание процесуалните представители на
въззивника поддържат жалбата. Същите оспорват фактическите констатации изложени
в НП, а във фазата по същество и двамата пледират отмяна на НП излагайки доводи
както за допуснати съществени нарушения на процес. правила така и за липса на
каквото и да било нарушение.
Процес. представител на въззиваемата страна оспорва
жалбата, а във фазата по съществото на делото моли НП да бъде потвърдено като
излага становище за безспорна доказаност на
извършеното нарушение.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата
на с.з. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед
основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното:
През месец юни 2017год. свидетелите И. и Н. извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на въззивният ЕТ. В хода на проверката по представените график
на работни смени за месец април 2017год., отчетна форма за явяване за месец
април 2017год., разчетно-платежна ведомост за същия
месец, както и фиш за същия месец било констатирано, че св. П.К.Д. – Г.,
назначена на длъжност „салонен управител“ е полагала труд на официални празници
– 14.04.22017год., 15.04.2017год. и 17.04.2017год. – Велики петък, Велика
Събота и Велики понеделник, като за работата й по време на посочените дати, не
й било начислено и изплатено трудово възнаграждение в дължимия размер – не
по-малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение за работата на всички
неработни дни на официални празници.
За констатираното нарушение на 26.07.2017год., св. И. съставил
срещу въззивният ЕТ АУАН № 03-008172, в който
посочил, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 264 от КТ вр.
чл. 128, т.1 от КТ, тъй като в качеството си на работодател не бил начислил и
изплатил за м. април 2017год. удвоения размер на трудовото възнаграждение на П.
…. за работа й на официални празници – 14.04.22017год., 15.04.2017год. и
17.04.2017год. – Велики петък, Велика събота и Велики понеделник.
Посочил, че нарушението е било извършено на 01.06.2017год.
Актът бил надлежно предявен и връчен на представляващия ЕТ,
който в срока по чл.44 от ЗАНН подал и писмени възражения срещу него навеждайки
от една страна факти за липса на извършено нарушение (заведението не работело
през посочените дни на официални празници), така и такива за маловажност по
смисъла на чл.28 от ЗАНН сочейки че лицето (работника) за когото се претендира
неизплащане на допълнително възнаграждение е негова съпруга.
На 02.08.2017год., въз основа на акта АНО, издал НП №
03-008172, приел е че въззивният ЕТ на 01.06.2017год.
е нарушил разпоредбата на чл. 264, вр. чл. 128, т.1 и
т.2, вр. чл. 270, ал.3 от КТ, тъй като не бил начислил и не бил изплатил не по-малко от удвоения
размер на трудовото възнаграждение за работа на официален празник на
14.04.2016год. (Велики петък), 15.04.2017год. (Велика събота) и 16.04.2017год.
(Велики понеделник) на П.К.Д. – Г., на длъжност „салонен управител“ в обект снек-бар „Викинг“, находящ се в гр.Варна **** и на
основание чл. 414, ал.1 от КТ му наложил адм.
наказание имуществена санкция в размер на 5000лв.
В съдебно заседание като свидетели са разпитани Н.И. и Е.Н.,
които в показанията си възпроизвеждат възприятията си и констатациите от
извършената проверка с нужната конкретика. И двамата
заявяват, че нарушението е било установено по документи, а св. И. заявява, че е
имало изплащан извънреден труд през месец април 2017год., но не бил за трите
дни на официалните празници, ами по-малко, както и че работничката на която не
било заплатено била съпруга на ЕТ работодател.
Като свидетел в хода на съдебното следствие е разпитана и П.Д.
– Г. (работничката за която се твръди, че не е било
начислено и изплатено допълнително възнаграждение), която в показанията си пред
съда заявява, че по време на великденските празници на 2017год. не е била на
работа, а заведението изобщо не е работело.
Като писмени доказателства към АНП са приложени: възражение
от въззивника срещу акта и приложени към него книга за дневните финансови
отчети от 01.01.2017год. дневен финансов отчет от
14.04.2017год., дневен финансов отчет от 15.04.2017год., дневен финансов отчет
от 17.04.2017год. фиш за заплата на П.К.Д. – Г. както и удостоверение за
сключен граждански брак № 0005678/24.11.1990год.; протокол №
ПР1724303/26.07.2017год. за извършена
проверка на ЕТ „Т.– П.Г.“; призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК;
идентификационна карта на ЕТ „Т.– П.Г.“, платежна ведомост за месец април
2017год., фишове за заплати за месец април в това число и такъв на П.Д. – Г.,
отчетна форма за явяване/неявяване на работа за месец април 2017год., график на
работните смени през месец април 2017год.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както
писмени, така и гласни (изключая показанията на св. П.Д.
– Г.) в частта в която заявява, че не е работела на Великденските празници през
2017год. – 14.04.2017год., 15.04.2017год. и 17.04.2017год., както и че на тези
дни заведението изобщо не било работело тъй като в тази им част показанията на
тази свидетелка се опровергават изцяло от всички събрани в хода на съдебното
следствие писмени доказателства от една страна – графици на смените и отчетна
форма за месец април 2017год. (в тях е отразено присъствие на работа на Д. – Г.
на три от дните представляващи Великденски празник – Велики петък, Велика
събота и Велики понеделник и разчетно-платежна
ведомост и фиш за заплата от които се установява, че на свидетелката Д.Г. е
била начислена заплата за 18 отработени дни както и начисляване на допълнително
възнаграждение за работа на официален празник) и на следващо място защото тази
свидетелка освен че се намира в трудовоправни
отношения с въззивника и към момента е и негова съпруга, поради което и е
мотивирана да дава показания в негова угода и интерес.
При извършена служебна проверка за законосъобразност съдът
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН. В същото време обаче
констатира, че в хода на адм. наказателното
производство е било допуснато съществено нарушение на процес. правила, а
именно: На първо място липсва яснота за какво точно нарушение е наказан
въззивника за това че не е начислил допълнително възнаграждение, за това, че не
е изплатил такова или и за двете. Тази неяснота идва както от това че в обст. части на акта и НП е посочено, че въззивника не бил
начислил и изплатил *** (т.е. описани са две деяния), а е наложена една
санкция, така и от сочените в акта и НП като нарушени норми – в акта – чл. 264
от КТ (вменяваща задължение за заплащане на възнаграждение в удвоен размер за
работа на официален празник) във вр. чл. 128,
т.1 от КТ (вменяваща задължение на работодателя
за начисляване във ведомостите за заплати на трудовите възнаграждения на
работниците), а в НП добавена и връзка с чл. 128, т.2 (задължение за
заплащане) и чл. 270, ал.3 от КТ отново
обвързана със задължението за плащане.
На следващо място както в акта така и в НП не са посочени
обстоятелствата при които е било извършено нарушението в частност
обстоятелствата, които да аргументират извода на актосъставителя и АНО, че
нарушението е било извършено на 01.06.2017год. Защо точно тази дата е приета за
датата на която е следвало да се извърши начисляването или изплащането на
заплатата в удвоен размер за работа по време на официални празници през месец
април може само да се гадае.
На следващо място съдът констатира и това, че в НП АНО е
приел фактическа обстановка и то такава свързана с основния предмет на
доказване която е различна от тази приета н акта, а именно в акта е посочено,
че на св. П. ** не било начислено и изплатено възнаграждение в удвоен размер за
работа по време на три дни от великденските празници в това число на
17.04.2017год. (Велики понеделник), а в НП тази дата е заменена с
16.04.2017год. която дата е също част от великденските празници, но не е Велики
понеделник както е посочено. На практика в НП АНО е приел за установени други
факти, които не са били предявени на въззивника с акта и то факти свързани с
основния предмет на доказване.
Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на процес.
правила са съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на НП на
процес. основание, тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на
въззивника. Същият е лишен от възможността да разбере в извършването на какво
нарушение е обвинен, при какви приети за установени факти за да организира
адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение. Вярно е, че в показанията си пред съда
актосъставителят заявява, че е съставил акта за неизплащане на възнаграждение.
Установяването на волята му обаче едва в хода на съдебното следствие е
абсолютно недопустимо.
От друга страна доколкото видно от показанията на
актосъставителя отговорността на въззивника е ангажирана за нарушение извършено
на 01.06.2017год. състоящо се в неизплащане на допълнително трудово
възнаграждение (възнаграждение в удвоен размер) за
работа на официален празник – Велики петък, Велика събота и Велики понеделник
(съответно 14.04.2017год., 15.04.2017год. и 17.04.2017год.) - факти относими и към посочените като
нарушени в НП чл. 264 вр. 128, т.2 и чл. 270, ал.3 от КТ съдът след преценка на събраните по делото доказателства счете, че НП е
издадено и в нарушение на материалния закон по следните съображения:
В случая съдът прие за безспорно установено от събраните в
хода на съдебното следствие доказателства, че през месец април 2017год. св. П.Д.
– Г. е полагала труд на официални празника – Велики петък, Велика събота и
Велики понеделник (съответно 14, 15 и 17.04.2017год.) като в тази връзка са
всички събрани писмени доказателства – отчетна форма, график на смените, разчетно- платежна ведомост. Видно от цитираните по-горе
график и отчетна форма на посочените дати именно Г. (и само тя) е отбелязана в
тях като присъствала на работа. От разчетно-платежната
ведомост и фиша за заплата на Г. за посочения месец е видно, че на същата е
било заплатено за отработени 18 дни. За това, че заведението е работело на
посочените дати свидетелстват и дневните финансови отчети от въведения в
експлоатация в обекта касов апарат от съответните дати. Видно от разчетно- платежната ведомост и фиша за заплата на Г. за
работата на официален празник през месец април 2017год. на Г. е било изплатено
и допълнително възнаграждение, но същото не покрива размера на три двойни
надници, а на две такива - при основна заплата 460лв. + клас 69лв. за
отработени 18 дни на Г. е изплатено допълнително възнаграждение за работа на
официален празник в размер на 58.72лв., която сума по същество представлява два
допълнителни надника, или за един от дните на
официалните празници не е било начислено и изплатено допълнително
възнаграждение.
По делото обаче не са налице каквито и да било
доказателства, че плащането е следвало да стане на 01.06.2017год. както се сочи
в акта и НП. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че е дал изрични
указания на въззиваемата страна, че следва да ангажира доказателства в тази
насока. Такива обаче не са представени. Представено е допълнително споразумение
към ТД №97/03.01.2017год. към ТД № 1/01.10.2000год., в което обаче липсва
периодичност на изплащане на трудовото възнаграждение. Такива данни не се
съдържат и в представените от страна на АНО вътрешни правила за работната заплата
в ЕТ „Трафик-П.Г.“. Фиксирана дата или срок за изплащане на трудовите
възнаграждения липсва и в раздел ІІ „Системи на заплащане на труда“ и раздел ІV
„Изплащане на трудово възнаграждение“ на глава 12 „Трудово възнаграждение“ на
КТ. Това обаче, не освобождава наказващия орган да обоснове защо приема, че
именно до 01.06.2017г. работодателят на св. Г. е трябвало да ѝ изплати
трудовото възнаграждение за м.април 2017г. в това число и трудовото
възнаграждение за официален празник.
И доколкото каквито и да било данни за уговорени между
страните по ТД срокове за заплащане на трудово възнаграждение по делото не са
налице и липсва изрична правна уредба по този въпрос и като се вземе предвид
изискването по чл.19 ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, според което: „когато работникът или служителят не е
отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от
Кодекса на труда се определя, като полученото среднодневно
брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия
месец“, може да се направи извода, че начисляването на работната заплата за
съответния месец се извършва след неговото изтичане и в сроковете за внасяне на
данък общ доход по чл.65 ал.11 от Закона за данъците върху доходите на
физическите лица и за внасяне на осигурителни вноски по чл.7 ал.1 от КСО, т.е.
до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, като
според счетоводните правила разходите за
заплата и осигуровки се признават в периода, за който се отнасят, независимо от
периода на плащането/уреждането им.
При липса на изрична уредба, при спазване на същата логика,
изплащането на трудовото възнаграждение
следва да бъде в срока по чл.65 ал.11 от ЗДДФЛ и чл.7 ал.1 от КСО – до
25-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен труда. В контекста
на изложеното по-горе ако и да има нарушение (доколкото действително има
отработен ден на официален празник за който няма изплатено допълнително
възнаграждение) то определено не е било извършено на 01.06.2017год. както се
сочи в НП, а на 26.05.2017год. към които момент заплатата вече трябва да е била
платена. В същност за това, че заплатите са се изплащали именно съобразно
сроковете предвидени в цитираните по-горе норми свидетелства и приложената към
делото декларация по чл. 402 от КТ изходяща от св. П.Д. – Г.. Видно от
последната в нея на 29.06.2017год. св. Д. – Г. е декларирала, че е получила
последното си трудово възнаграждение на 24.06.2017год.
На следващо място според настоящия съд дори и да се приеме,
че има осъществени признаци на състава на нарушението, то извършеното не следва
да се квалифицира като административно нарушение, т.к. е малозначително
по см.чл.9 ал.2 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН, поради явно
незначителната обществена опасност на деянието.
Нормата на чл. 264 от КТ охранява правото на
работника да бъде компенсиран за това че е лишен от преживяванията свързани с
официалния празник, от особената атмосфера на тържественост на общуването с
близките и др. подобни като целта на санкцията е да не се допуска престирането на труд в дните на официални празници без
компенсация за лишенията посочени по-горе.
В настоящия случай от всички събрани по делото
доказателства както писмени – акт за граждански брак, така и гласни,
показанията на св. Д. – Г., както и тези на св. И. се установява, че в случая
работничката която е полагала труд по време на Великденските празници е била
съпругата на ЕТ стопанисващ заведението – тя е била и единствения работник,
всички останали работници са били освободени за празника. На следващо място
видно от фиша за заплата и платежната ведомост и то точно от тези представени
по време на проверката, а не с възражението (макар че документите са идентични)
въззивникът е заплатил на съпругата си двоен надник
за два от дните на официални празници, като е пропуснал само един ден. За съда
няма никакво съмнение, че в случая липсват каквито и да било вредни последици
за работничката (съпругата на ЕТ) както от емоционален характер – свързани с
невъзможност да прекара празника със семейството си, така и от финансов, поради
което и са налице всички основания случаят да се прецени като малозначителен по см.чл.9 ал.2 от НК вр.
чл.11 от ЗАНН.
Следва да се
прави разлика между чл.415в от КТ, чл.28 от ЗАНН и чл.9 ал.2 от НК, като в първия случай има извършено типично
административно нарушение, но поради отстраняването му и липсата на вредни
последици, законодателят е предвидил привилегирован състав с много по- ниско наказание. Привилегированите
състави имат аналог в наказателното право, напр. чл.197 от НК. В случаите на
чл.28 ЗАНН отново става въпрос за
извършено нарушение, но поради по- ниската степен на обществена опасност, за
същото не се налага наказание. И това има аналог в наказателното право, където
за определени деяния, макар и да са престъпления, законодателят е
предвидил да не се налагат наказания по
НК, а административни такива. Чл.9 ал.2 се отличава от горните случаи, като
регламентира кога деянието не е престъпление/нарушение/, въпреки че признаците
на състава на това нарушение са
осъществени. Поради това ограничението за прилагане на чл.415в за този вид
нарушения не ограничава прилагането на чл.9
ал.2 от НК. В конкретния случай според настоящия съд обществена опасност изобщо
липсва или ако има такава, тя е явно незначителна по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК и налагането на административно наказание, особено в размера, определен от
АНО (имуществена санкция в размер на 5000лв), по-скоро би имало негативно, свръхрепресивно и самоцелно въздействие отколкото
поправително, възпитателно и възпиращо такова, каквито са целите както на ЗАНН,
така и на НК. И доколкото преценката на адм.
наказващия орган за приложението на чл. 28 от ЗАНН не е преценка по
целесъобразност и подлежи на съдебен контрол /в този смисъл са и задължителните
указания дадени в ТР № 1 от 12.12.2007 г. по тълк.д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС/ съдът счете, че в
случая НП се явява издадено и в нарушение на материалния закона и като такова
следва да бъде отменено.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете ,че
атакуваното НП е издадено в нарушение на материалния закон, същото страда и от пороци, които го правят
процесуално недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното Варненският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
03-008172 от 02.08.2017год. на Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" гр.Варна, с което на ЕТ „Трафик- П.Г.“ ЕИК *********, на основание
чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 5000лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: