№ 137
гр. Варна, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502699 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Oбразувано e по постъпили:
1/ въззивна жалба вх. № 292 354 /28.06.2021г., подадена от Д. ИВ. СТ., ЕГН
********** и Д. АТ. СТ. , ЕГН **********, и двамата с адрес: ******************, срещу
решение № 261 956 / 14.06.2021г., постановено по гр.д. № 20818 / 2019г. на ВРС, 30 с-в, В
ЧАСТТА, с която е ОБЯВЕНА, на осн. чл. 135, ал.1 от ЗЗД, ЗА ОТНОСИТЕЛНО
НЕДЕЙСТВИТЕЛНА спрямо АД „З. и Партньори" ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 277. представлявано от И.К.З., ЕГН
********** следната разпоредителна сделка: договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №156, том III, per. №7355, дело
№361 от 16.12.2014 г. на нотариус с район на действие района на Варненски районен съд -
П.М. на следния недвижим имот, находящ се в землището на гр. Аксаково, общ. Аксаково,
обл. Варна, ЕКАТТЕ 00182, а именно Поземлен имот № 030030, образуван от ПИ № 030025,
с площ по док. -1.000 дка. местност - „Кум тепе", начин на трайно ползване: тр. насаждения,
категория на земята при неполивни условия: пета, при граници: Имот №030024 -тр.
насаждения, имот №030018 - тр. насаждения, имот №030017 - тр. насаждения, имот
№030031 - тр. насаждения и имот №030029, , обл. ВАРНА, общ. АКСАКОВО, гр. Аксаково,
сключен между „МА-БС Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна; ул. „Баба Тонка'' 14, Вх. Б, Ет. 7. Ап. 74, представлявано от
1
управителя си Д. ИВ. СТ., ЕГН **********, в качеството на продавач и Д. АТ. СТ., ЕГН
**********, в качеството на купувач при продажна цена от 500,00 лв. Жалбоподателите са
осъдени да заплатят и сторените съдебно-деловодни разноски.
2/ въззивна жалба вх. № 293 992 /13.07.2021г., подадена от Адвокатско Дружество
„З. и Партньори“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик“ 277, представлявано от адв.И.К.З., ЕГН **********, срещу
решение № 261 956 / 14.06.2021г., постановено по гр.д. № 20818 / 2019г. на ВРС, 30 с-в, В
ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН предявеният от ищеца АД „З. и Партньори“ срещу
ответниците Д. ИВ. СТ., ЕГН **********, Д. АТ. СТ., ЕГН ********** и двамата с адрес:
************************ и „МА-БС Инвест" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Баба Тонка“ 14, Вх. Б. Ет. 7. Ап. 74, представлявано от
управителя си Т.М.И.в, ЕГН **********, иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.З от ЗЗД
за обявяване на нищожно поради накърняване на добрите нрави договор за покупко-
продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №156,
том III, per. №7355, дело №361 от 16.12.2014 г. на нотариус с район на действие района на
Варненски районен съд - П.М. на следния недвижим имот, находящ се в землището на гр.
Аксаково, общ. Аксаково, обл. Варна, ЕКАТТЕ 00182, а именно Поземлен имот № 030030,
образуван от ПИ № 030025. с площ по док. - 1.000 дка, местност – „Кум тепе“, начин на
трайно ползване: тр. насаждения, категория на земята при неполивни условия: пета, при
граници: Имот №030024 - тр. насаждения, имот №030018 - тр. насаждения, имот №030017 -
тр. насаждения, имот №030031 - тр. насаждения и имот №030029, обл. ВАРНА, общ.
АКСАКОВО, гр. Аксаково, сключен между „МА-БС Инвест“ ЕООД. ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна; ул. „Баба Тонка“ 14, Вх. Б. Ет. 7, Ап. 74,
представлявано от управителя си Д. ИВ. СТ., ЕГН **********, в качеството на продавач и
Д. АТ. СТ., ЕГН **********, в качеството на купувач при продажна цена от 500.00 лв.
3/ частна жалба вх. № 297 838 /10.09.2021г., подадена от Д. ИВ. СТ., ЕГН
********** и Д. АТ. СТ. , ЕГН **********, и двамата с адрес: ******************, срещу
Определение No 265 574 / 27.08.2021г., постановено по гр.д. № 20818 / 2019г. на ВРС, 30 с-
в, с което е ОСТАВЕНА без уважение подадената от Д. ИВ. СТ., ЕГН ********** и Д. АТ.
СТ., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Аксаково, ул. „Марциана“ № 14, молба с вх.
№292353/28.06.2021 г., с която се иска изменение на Решение № 261956/14.06.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 20818/2019 г. на ВРС, 30 състав, в частта за разноските, на осн. чл.
248 от ГПК.
Във въззивната жалба вх. № 292 354 /28.06.2021г., подадена от Д. ИВ. СТ. и Д. АТ.
СТ., се излага, че решението е недопустимо, евентуално неправилно и незаконосъобразно.
Сочат, че според тях съдът е объркал основанията за допустимост с възраженията им по
същество за основателността на исковете по чл. 135, ал. 1 ГПК, които били уважени, без да
бъдат разгледани всички предпоставки за уважаването им и без да се обсъдят всички техни
възражения. Не били разгледани следните възражения: 1/ за липса на правен интерес от
водене на производството с мотиви, че имотът, обект на сделката, отдавна не е в
2
патримониума на семейство С.и, т.е. те са се разпоредили с него преди завеждане на
настоящото дело и вписване на исковата молба, поради което исковете не могат да
постигнат желания ефект, да върнат имота в техния патримониум, тъй като третите
добросъвестни лица ще запазят правата си.; 2/ възраженията им за неоснователност на
исковете; 3/възражението за погасяване на исковете по давност, тъй като сделката е
сключена на 16.12.2014 година, а исковете са предявени на 18.12.2019 година, т.е. два дни
след изтичане на петгодишния давностен срок.; 4/ възражението, че сделката не е с
увреждащ характер, доколкото се преценява по това дали длъжникът има друго имущество
към момента на извършването й, което би могло да покрие задължението. Сочи, че тази
предпоставка по основателността на исковете е била разгледана от ВРС като предпоставка
за допустимост на исковете. В тази връзка и не е обсъдено възражението, че към момента на
извършване на процесната сделка адвокатското дружество е разполагало със значителна
сума на ООД - длъжник, с което е можело да си удовлетвори вземането, а вместо това е
влязло в поредица от схеми, чрез които е целяло да създаде привидност, че не дължи
задържаната от адвокатското дружество значителна сума.
Твърдят, че категорично сделката няма увреждащ характер. Към момента на
възникване на вземането и към момента на установяването му по съдебен ред длъжникът е
имал достатъчно имущество, за да покрива задълженията си. Сочи, че адвокатското
дружество и до днес държи средства на длъжника, които не било възстановило по
неизвестни причини - сумата от 104814 евро, от която е можело да се удовлетвори и с която
към момента на възникване на вземането е било възможно извършване на прихващане.
Моли съда да отмени решението в обжалваната част.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Адвокатско Дружество „З. и Партньори“, с който се оспорват
доводите изложени във въззивната жалба. Прави възражение за недопустимост на
подадената въззивна жалба поради депозиране извън срока. Твърди, че постановеното от
Районен съд гр.Варна в обжалваната от Д.С. и Д.С. решение е правилно и законосъобразно.
Сочи, че е налице правен интерес от водене на производството, като се позовава на т.3 от ТР
№ 2 от 09.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК. Въззивниците С.и били направили
оплакване, че възраженията им за неоснователност на исковете не били разгледани, но тези
възражения се заключавали всъщност в едно единствено възражение, че сделката нямала
увреждащ характер, а това обстоятелство било разгледано подробно от съда. Неоснователно
било възражението за изтекла погасителна давност. Исковата молба е депозирана по пощата
на 16.12.2019 г. и делото е образувано на 18.12.2014 г., докато процесната сделка е
изповядана на 16.12.2014 г. и вписана на 17.12.2014 г., което означавало, че не бил изтекъл
петгодишния погасителен срок. Твърди се, че правно издържано е становището на съда, че е
ирелевантно дали длъжникът е имал друго имущество, достатъчно да удовлетвори
кредитора от една страна, а от друга страна, доказателствената тежест за твърдения от
въззивниците С.и положителен факт, не би могла да лежи върху друг освен на тях, тъй като
всеки трябва да докаже твърденията, от които черпи за себе си изгода. Моли се по тези
3
съображения за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част и
присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.
Във въззивната жалба вх. № 293 992 /13.07.2021г., подадена от Адвокатско
Дружество „З. и Партньори“, се излага, че в обжалваната част решението е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи, че за да отхвърли иска с правно основание чл. 26 ал.1 предл.3 от
ЗЗД, ВРС не бил съобразил признанието на иска от „МА-БС Инвест" ЕООД, а то доказвало
нарушението на добрите нрави. Ответниците С.и оспорвали, защото само те били
облагодетелствани. Сочи, че е налице значително несъответствие между девет и
седемнадесет пъти спрямо пазарната стойност на имота в настоящия случай, което било
достатъчно да обоснове нищожност. Освен значителното несъответствие, ВРС не бил
съобразил, а е следвало да съобрази специфичните особености на конкретното договаряне -
преследваната от страните цел. Събраните по делото доказателства установявали, че
управителят на „МА-БС Инвест" ЕООД Д.С. бил разпоредил дружествено имущество в своя
и на съпругата си С. полза, което С.и придобиват в СИО. Продажната цена в размер на 500
лева, не се доказа да е била отчетена от С. на дружеството продавач. Установява се и че не е
имало решение на общото събрание на съдружниците по чл. 137, ал. 1, т.7 ТЗ, което да
овластява управителя за сделката, правещо процесната сделка нищожна на това основание, а
за основанията за
нищожност е налице задължение да се следи служебно, въпреки, че основанието за
нищожност не е било въведено в спора. ВРС не бил съобразил и обстоятелството, че
процесната сделка е била извършена при непогасени големи публични задължения на
дружеството ответник, останали непогасени и досега. Моли за отмяна на
първоинстанционното решение в тази обжалвана част и за постановяване на друго, с което
съдът да уважи исковата претенция на посоченото основание.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Д. ИВ. СТ.
и Д. АТ. СТ. , с който се оспорват доводите изложени във въззивната жалба. Твърди, че
постановеното от Районен съд гр.Варна решение в тази обжалвана част е правилно и
законосъобразно. Сочат, че липсва правен интерес от водене на иск за нищожност поради
накърняване на добрите нрави за адвокатското дружество - ищец. Такъв има само
контрагент по сделката, за която се твърди, че е сключена при нееквивалентност на
престациите. Не било ясно как твърдяната нееквивалентност на престациите касаела ищеца,
при положение, че не бил страна по сделката. Исковете по чл. 26, ал. 1 ЗЗД били и
неоснователни. Оспорват пазарната цена към момента на сделката да надвишава значително
цената по сделката. В случая нямало доказателства страните по сделката да са преследвали
недопустими от морала и закона цели. Престация била налице и тя била достатъчна, за да
направи сделката възмездна - цената е два пъти по-висока от данъчната оценка, а
сравняването й с пазарната цена било доста относително. Без значение било, че сегашният
управител на дружеството е „признал" исковете. Това признание следвало да се цени наред с
другите доказателства, ако касаело признание за факти, а не за тяхното правно значение.
Молят съда да остави без разглеждане нововъденето фактическо твърдение, че липсвало
4
решение на ОС на дружеството за продажба на имота. Не било въвеждано такова основание
на иска с исковата молба, като сочат и в условията на евентуалност, че това твърдение е
невярно. Молят съда да потвърди решението в обжалваната част.
В частната жалба вх. № 297 838 /10.09.2021г., подадена от Д. ИВ. СТ. и Д. АТ. СТ.,
се сочи, че обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК е неправилно и
незаконосъобразно. Твърдят, че се касае за искове с коренно различно правно основание, а
не за главен и евентуален иск на подобни прани основания /например нищожност на
различни основания/. Защитата по исковете била съвсем различна и имала различни правни
последици, поради което и за защитата срещу всеки от тях се дължала д.т. С исковата молба
по настоящото дело били предявени два съединени в условията на евентуалност искове,
като жалбоподателите се били защитавали и срещу двете групи искове и съобразно
отхвърлителната част им се дължали разноски в размер на половината от адвокатския
хонорар и разноските за хонорари на вещи лица. Съответно, в полза на ищеца се дължали
разноски само в размер на половината от претендираната от тях сума, тъй като главните им
искове били отхвърлени. Молят за отмяна на постановеното определение и за намаляване на
присъдените в полза на ищеца разноски, съответно за присъждане на разноски в тяхна
полза.
В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК, е постъпил отговор на частната жалба от
Адвокатско Дружество „З. и Партньори“, с който се оспорва частната жалба като
неоснователна. Излагат, че определението на съда е правилно и законосъобразно.
Преписи от жалбите са изпратени и на въззиваемата страна „МА –БС Инвест“ ЕООД,
които не изразяват становище и не депозират отговор.
В открито съдебно заседание, за въззивника Адвокатско дружество „З. и партньори“
се явява законния представител – адв. З., който поддържа подадената от тях въззивна жалба,
оспорва въззивната жалба на насрещната страна и моли за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част и за уважаване на иска с правно основание чл. 26 ал.1 предл. 3
от ЗЗД, както и за присъждане на разноски. За въззивниците Д.С. и Д.С. се явява
процесуален представител, който поддържа подадената от тях въззивна жалба, оспорва
въззивната жалба на насрещната страна и моли за отмяна на първоинстанционното решение
в обжалваната част, както и за присъждане на разноски.
За да се произнесе по подадените въззивни жалби, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по искова молба,
подадена от АД „З. и Партньори" , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: в
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик" № 277, представлявано от И.К.З. срещу Д. ИВ. СТ.,
ЕГН ********** и Д. АТ. СТ., ЕГН **********, и двамата с адрес:
************************ и „МА-БС Инвест" ЕООД. ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна; ул. „ Баба Тонка" 14, Вх. Б, Ет. 7. Ап. 74, представлявано от
управителя си Т.М.И.в, ЕГН **********, с която са предявени в условията на обективно
евентуално и субективно кумулативно съединяване искове, както следва:
-с правно основание чл. 26, ал.1, предл. трето от ЗЗД съдът да обяви за нищожен
5
Нотариален акт за покупко-продажба № 156, том III, peг. № 7355, дело № 361 от 2014 г. на
нотариус П.М., per. № 478 на НК, с район на действие района на Районен съд - Варна, вписан
в АВп - акт № 115, том LXXVI, дело 15988, дв. вх. peг. № 28766 от 17.12.2014 г. на Служба
по вписванията -Варна, с който третият ответник продава на първите двама ответници,
следния свой собствен недвижим имот: Поземлен имот, Пл. № 030030, площ по док. -1.000
дка, местност - „Кум тепе*', образуван от ПИ № 030025, обл. Варна, общ. Аксаково, гр.
Аксаково, поради противоречие с добрите нрави, и
-в условията на евентуалност, иск с правно основание чл.135, ал.1 и ал.З от ЗЗД за
обявяване на относително недействителна спрямо АД „З. и Партньори", ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 277, покупко-
продажбата на Поземлен имот, Пл. № 030030, площ по док. - 1.000 дка, местност - „Кум
тепе", образуван от ПИ № 030025, обл. Варна, общ. Аксаково, гр. Аксаково, обективирана в
Нотариален акт за покупко-продажба № 156, том III, peг. № 7355, дело № 361 от 2014 г. на
нотариус П.М., per. № 478 на НК, с район на действие района на Районен съд - Варна, вписан
в АВп - акт № 115, том LXXVI, дело 15988, дв. вх. peг. № 28766 от 17.12.2014 г. на Служба
по вписванията - Варна, с който третият ответник продава на първите двама ответници като
увреждаща ищеца в качеството му на кредитор на третия ответник „МА-БС Инвест““
ЕООД, ЕИК *********.
В исковата си молба ищецът твърди нищожност на договора въз основа на
драстичната разлика в стойността на насрещните престации, тъй като продажната цена е
500 лева при данъчна оценка 225 лева, като твърди, че пазарната стойност на имота
надвишава продажната цена няколко пъти. Обосновава правният си интерес от факта, че тъй
като при установената изначална нищожност на сделките, прехвърлените недвижими имоти
биха служили като общо обезпечение на кредиторите на „МА - БС ИНВЕСТ“ ЕООД, то
ищецът, като негов кредитор, има правен интерес да се позове и иска прогласяване на
нищожността, въпреки че не е страна по тези сделки, тъй като този порок на сделките е
обективен факт, който може да бъде установен по искане на всяко лице, което обосновава
защитим от закона правен интерес за това. От значение в тази насока е и обстоятелството, че
срещу незначителни суми цялото имущество на дружеството „МА - БС ИНВЕСТ“ ЕООД е
прехвърлено. Предявява именно този иск като главен поради това, че останалите искове по
чл. 135 от ЗЗД предполагат изначално действителна сделка, но страдаща от порок
относителна недействителност. В случая, договорът бил сключен с цел да бъдат увредени
интересите на ищеца, тъй като с нея се намалява патримониума на дружеството длъжник.
Твърди, че към момента на сделката, тогавашният управител на „МА - БС ИВЕСТ“ ЕООД -
Д.С. е бил в граждански брак с Д. АТ. СТ., на която е било известно, че дружеството,
представлявано от съпруга й е длъжник не само на ищеца, но и на НАП, поради което
процесната сделка е с цел увреждане на кредиторите.
Излага се, че ищцовото дружество е кредитор на „МА - БС ИВЕСТ" ЕООД въз основа
на Решение № 1979/22.12.2014 г. по гр. д. № 1939/2014 г. по описа на ВОС и на Решение №
80/22.05.2015 г. по в.гр.д. № 150/2015 г. на ВАпС, гр.о., влязло в законна сила на 30.06.2015
6
г. и на осн. чл.404, т.1 и чл.405. т.1 от ГПК, длъжникът „МА - БС Инвест" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Аксаково, ул. „Марциана“ 14,
представлявано от управителя Д. ИВ. СТ., по силата на което ответникът „МА - БС ИВЕСТ“
ЕООД е осъдено да заплати на АД „З. и Статев", Булстат *********, с адрес в гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик" 277, ет. 4. ст. 21, представлявано от И.К.З., следните суми:
-сумата в размер на 1175.50 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за
производството пред Окръжен съд гр. Варна;
- сумата в размер на 1332 лева, представляваща сторените в производството пред
въззивната инстанция разноски на осн. чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК
и въз основа на Решение № 418/25.05.2015, постановено по в.т.д. № 471/2015 г. по
описа на ВОС, т.о., образувано по гр. д. № 9489/2014 г. по описа на PC Варна, 17 с/в,
образувано въз основа на възражение по чл. 414 от ГПК по ч.гр.д. № 7087/2014 г. по описа
на ВРС и въз основа на Заповед № 3892/02.06.2014 г. по ч.гр.д. № 7087/2014 г. на ВРС, XI с,
влязло в законна сила на 04.09.20115 г., по силата на което „МА - БС Инвест" ЕООД, ЕИК
********* е осъдено да заплати на АД „З. и Статев", Булстат *********, следните суми:
-сумата в размер на 23 077лв., от които адвокатско възнаграждение -11500 лв. и
разноски за държавна такса – 11577 лв. за подаване на искова молба по Договор за правна
защита и съдействие, от 05.07.2012 г., на осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 37 от ЗА, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2014 г. до окончателното й изплащане;
-сумата в размер на 2 229.92 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 07.07.2012 г. до 31.05.2014 г. по издадената по чл. 410 от ГПК
Заповед № 3892/02.06.2014 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 7087/2014
г. по описа на ВРС, XI с.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника „МА - БС ИВЕСТ" ЕООД, в който
излага, че предявеният иск е основателен.
В срока за отговор е постъпил такъв и от ответниците Д. ИВ. СТ., ЕГН ********** и
Д. АТ. СТ., ЕГН **********, и двамата адрес: гр. Аксаково, обл. Варна, ул. „Марциана" №
14. В отговора ответниците оспорват изцяло предявените искове. По отношение на
предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД се прави
възражение за погасяване на исковата претенция по давност.
От фактическа страна излага следното:
В периодите 29.06.2011 год. - 30.07.2013 год. и 20.05.2014 год. - 04.05.2016 год.
според вписванията в TP, Д.С. бил управител на третия ответник -ООД. След 2016 год. като
собственик на дружеството последователно са вписани три други лица.
Адв. Илия З. и неговото адвокатско дружество бил процесуален представител на „МА
- БС Инвест" ЕООД, ЕИК *********, през 2012 год. по т.д. 1806/2012 год. на ВОС, до
изричното оттегляне на пълномощното му през юни на 2012 год., а окончателно по всички
производства - с нотариална покана от 11.06.2014 год. на нотариус рег.№ 478 на НК.
7
След сключено споразумение от 11.05.2012 год. „МА - БС Инвест" ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от Д. ИВ. СТ. и „Промови прожектс България" ООД, и
„Промови проджектс" С.Л., Барселона, Испания за уреждане на отношенията помежду им в
полза на „МА-БС Инвест" ЕООД, гр. Аксаково била преведена по сметка на ЧСИ
Станислава Янкова по изпълнително дело 20127190400198 значителна сума, от която 130
000 евро са преведени по клиентска сметка на АД „З. и Статев", гр. Варна, от която част от
104 814 евро са неизразходвани по клиентската сметка на АД „З. и Статев", гр.
Варна. Тази сума и до днес не е отчетена към дружеството, дори и след решението на
ВАдвС, че е неправомерно задържана.
От 2013 год. до 2015 год. срещу Д.С. било водено наказателно производство, по
което той бил оправдан на три инстанции. Атакуваната сделка била сключена именно в този
период и не касае отношенията на ответниците с адв. З.. Цената на сделката била договорена
в размер, позволяващ възнаграждаване на усилията на Д.С. като управител на дружеството
и осигуряване на семейството му, в което няма нарушаване на морални норми.
По ч.гр.д.№ 7377/2014 г. на ВРС, г.к., VIII с. в полза на АД „З. и Статев“, гр. Варна, била
издадена Заповед № 4059/06.06.2014 г., съгласно която ответникът „МА - БС Инвест“
ЕООД, ЕИК ********* бил осъден да заплати на Адвокатско Дружество „З. и Статев“,
Булстат ********* сума в размер на 28 946.30 лева, с която било извършено плащане на
задължение на ответника -парична гаранция по сметка на ВОС, определена от съда по
търговско дело № 1806/2012 г. и сумата от 155,00 лева платени като разноски в
производството, сумата от 4 543 лв., представляваща мораторната лихва върху главницата,
начислена за периода от 17.11.2012г. до 02.06.2014 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда -02.06.2014г. до
окончателното й изплащане.
Във връзка с пълномощното към Договора за правна защита и съдействие от 05.07.2012
г. било образувано гр.д.№ 1806/2012г. по описа на ВОС.
С решение 1979/22.12.2014 год. на ВОС, ГО, по гр.д. 1939/2014 год. на ВОС, в сила от
30.06.2015 год. било прието за установено съществуването на вземането в полза на
Адвокатско Дружество „З. и Статев“, Булстат *********, към „МА - БС Инвест“ ЕООД.
ЕИК *********, за сумата от 33 645,25 лева /тридесет и три хиляди шестстотин четиридесет
и пет лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща сбор от 28 946,30 лева - незаплатен
размер на дължимата по обезпечително производство гаранция по т.д. № 1806/2012г. на
ВОС, 155,95 лв. - незаплатен размер на дължимите разноски, платени от адвокатското
дружество по Договор за правна зашита и съдействие от 05.07.2012 г.. на осн. чл.422 от ГПК
във вр. с чл.37 от ЗА и 4543.00 лв.. представляваща мораторната лихва върху главницата,
начислена за периода от 17.11.2012г. до 02.06.2014 г., ведно със законната лихва върху всяка
от главниците, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 02.06.2014г. до
окончателното й изплащане, на осн. чл.294, ал. 1 от ТЗ, за които вземания в полза на
Адвокатско Дружество „З. и Статев“ била издадена заповед № 4059/06.06.2014 г. по ч.гр.д.
№ 7377/2014 г. на ВРС, г.к., VIII с. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
8
Със същото решение било осъдено „МА - БС Инвест“ ЕООД. ЕИК ********* да заплати на
Адвокатско Дружество „З. и Статев“ сумата от 3826 лева, представляваща направени
разноски, на осн. чл.78, ал.З от ГПК.
С решение №418/25.05.2015 год.на ВОС, ТО, по в.т.д. 471/2015 год., в сила от
10.09.2015 год. било потвърдено Решение № 5857/08.12.2014 г., постановено по гр.д. №
9498/2014 г. на ВРС, XVII с, в останалата му обжалвана част, която е установена
дължимостта на вземанията на Адвокатско дружество „З. и Статев“ към осъдено „МА-БС
ИНВЕСТ** ЕООД по иск с правно основание чл.422. ал. 1 ГПК, за сумите: - 23 077.00 лв.
(двадесет и три хиляди седемдесет и седем лв.), от които 11 500.00 лв. - договорено
адвокатско възнаграждение и 11 577.00 лв. - разноски за държавна такса по Договор за
правна защита и съдействие от 05.07.2012 г., на осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 37 ЗА, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК в съда -31.05.2014 г. до окончателното изплащане; 2229.92 лв. - обезщетение за
забава върху главницата за периода 07.07.2012 г. -31.05.2014 г., по издадена Заповед по чл.
410 ГПК, по ч.гр.д. № 7087/2014 год. по описа на ВРС, XI с, като било осъдено „МА-БС
ИНВЕСТ“ ЕООД да заплати на АД „З. и Статев", със седалище и адрес на управление гр.
Варна, представлявано от Илия З. сумата 3 000,97 лв. (три хиляди лева и 97 ст.),
представляваща разноски за първа и въззивна инстанции, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
С решение от 04.06.2015 год. на Дисциплинарния съд при АК Варна, първи състав на
Дисциплинарния съд, по дисциплинарно дело №61/2014 год., потвърдено от решение от
09.10.2015 год. на Висшия дисциплинарен съд на Адвокатурата на РБ, по д.д.62/2015год., в
сила от 09.10.2015 год., адвокат И.К.З. бил признат за виновен в това, че е допуснал
пропуски, причинили накърняване на правата и законните интереси на клиента му „МА -БС
Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, задържайки негови средства в особено големи размери и
недавайки отчет - нарушение по чл. 132, т.2 от Закона за адвокатурата, и не е изпълнил
нормативно вмененото му задължение да упражнява съвестно професията си и да бъде
достоен за необходимите за професията му доверие и уважение /чл. 40, ал. 1 Закона за
адвокатурата/, както и в това, че е нарушил изискванията на чл. 19, ал. 1 т.4 от Етичния
кодекс на адвоката - клиентските средства да се предават на клиентите при поискване или
според определените от тях условия, поради което му е наложено наказание по чл. 133, ал.1,
т.2 от Закона, лишаване за определен срок от правото да упражнява професията и глоба в
размер на 8 минимални работни заплати.
По иска с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД.
Ответникът твърди, че искът за нищожност поради накърняване на добрите нрави е
недопустим, като излага, на първо място, че ищцовото дружествов не е доказало
правоприемство между адвокатското дружество „З. и Статев“ и адвокатското дружество „З.
и партньори“. На второ място, ако такова правоприемство е налице по отношение на
претендиралите вземания, към момента на възникване на вземанията и към момента на
атакуваната сделка дружеството-длъжник е имало достатъчно имущество, с което да
удовлетвори вземането на адвокатското дружество, като сочи, че за да се обоснове правен
9
интерес от водене на настоящото производство, би следвало да се установи, че сделката е
довела до невъзможност адвокатското дружество да удовлетвори вземането си и че е
насочена именно към такава увреждаща цел, каквито твърдения липсват в исковата молба.
Счита, че не е ясно и как твърдяната нееквивалентност на престациите касае ищеца, при
положение, че не е страна по сделката.
Твърди, че исковете по чл. 26, ал. 1 ЗЗД са и неоснователни, като оспорва пазарната
цена към момента на сделката да надвишава значително цената по сделката, като сочи, че в
случая е формирана цена два пъти по-висока от данъчната оценка, а с оглед близките
отношения между управителя на дружеството и продавача, според трайната практика на
ВКС е допустимо и значително намаляване на пазарната цена.
По ИСКА с пр.основание чл. 135, ал.1 ЗЗД:
Ответниците твърдят, че са погасени по давност, тъй като са изминали повече от пет
години от момента на извършване на сделката /16.12.2014 год./, в който е възникнала и
възможността искът да бъде предявен, а исковата молба е входирана на 18.12.2019
год.Твърдят, че липсва и правен интерес, тъй като имотът, обект на сделката, отдавна не е в
патримониума на семейство С.и, тъй като те са се разпоредили с него преди завеждане на
настоящото дело и вписването на исковата молба.Твърдят, че исковете са и неоснователни,
тъй като не са налице всички визирани от чл. 135 от ЗЗД предпоставка за уважаването им:
сделката да цели увреждане на интересите на кредитора; купувачите по сделката да знаят за
увреждащата цел. Оспорват категорично сделката да има увреждащ характер, като сочат, че
към момента на възникване на вземането и към момента на установяването му по съдебен
ред длъжникът е имал достатъчно имущество, за да покрива задълженията си. Освен това,
адвокатското дружество и до днес държи средства на длъжника, които не е възстановило по
неизвестни причини, а именно сумата от 104814 евро, от която е можело да се удовлетвори и
с която към момента на възникване на вземането е било възможно извършване на
прихващане.
В открито съдебно заседание се явява законният представител на ищеца – адв. З.,
който поддържа исковата молба, моли за уважаване на исковите претенции и за присъждане
на разноски. Ответниците Д.С. и Д.С. не се явяват, като се представляват от процесуален
представител – адв. Х., която оспорва исковете, поддържа подадения отговор, моли за
отхвърляне на претенциите и за присъждане на разноски.
Във връзка с постановеното по делото решение е подадена молба по реда на чл. 248 от
ГПК от ответниците С.и, с която се иска изменението му в частта за разноските. С
определение No 265 574 / 27.08.2021г. е оставена без уважение молбата на ответниците, като
в законоустановения срок е подадена и частна жалба срещу постановеното определение.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирани
лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустими са и отговарят на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъдат
разгледани по същество. Допустима е и подадената частна жалба, поради което и същата
10
подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
От страна на ответниците, в подадения от тях отговор на въззивната жалба,
депозирана от ищеца, се поддържат направените с отговора на исковата молба възражения
за недопустимост на производството по предявения главен иск за нищожност на сделката,
които настоящият въззивен състав приема за неоснователни. Налице е правен интерес от
водене на производството по главния иск, независимо от това, че ищецът не е страна по
сделката. Надлежно легитимиран да предяви установителен иск за нищожност на сделка е
този, чието право се засяга от правния спор и затова интерес от предявяването имат не само
субектите на спорното материално правоотношение, но и всички трети, външни за
последното лица, чиито права зависят от съществуването или несъществуването на това
правоотношение. В конкретния случай ищецът твърди, а и е безспорно установено, че се
явява кредитор на прехвърлителя, който отчуждава свое имущество, от което ищецът като
кредитор би могъл да се удовлетвори. В този смисъл е налице и правен интерес от водене на
производството. Останалите възражения за недопустимост, които ответниците релевират в
отговора на исковата молба не се поддържат от тях в отговора на въззивната жалба, поради
което и съдът няма да ги обсъжда, а и същите по естеството си са възражения, които следва
да се обсъдят по съществото на спора, а не по допустимостта на производството.
С отговора на исковата молба ответниците са направили възражение за
недопустимост и на производството по предявения в условията на евентуалност иск, като
това възражение се поддържа и в подадената въззивна жалба пред ВОС. Твърдението е за
липса на правен интерес, поради обстоятелството, че процесният имот бил прехвърлен
впоследствие и на трето лице, като решението нямало да засегне неговите права. Въззивният
съд намира и това възражение за неоснователно.
С т.3 на Тълкувателно Решение 2/2017 от 09.07.2019 год. на ОСГТК на ВКС, се
приема, че защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка,
извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез
предявяване на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД за недействителност по отношение на него, не само
на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които
го увреждат. Исковете могат да бъдат предявени и самостоятелно, но при наличие на
предпоставките на чл.213 ГПК следва да бъдат разгледани в едно производство. В мотивите
към т.3 са развити съображения, че кредиторът може да се защити срещу увреждането му
поради извършеното последващо прехвърляне от съконтрахента на длъжника с иск
по чл.135 ЗЗД не само по отношение на сделката, сключена между длъжника и неговия
съконтрахент, но и по отношение на последващите сделки, сключени с приобретатели, за
които кредиторът твърди, че са недобросъвестни – знаели са за неговото увреждане. В този
смисъл и предявеният иск се явява допустим. А, отделно и ответниците не са ангажирали
доказателства за твърдението си, че с процесния имот са извършени последващи
11
разпоредителни сделки.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбите оплаквания, а в случая релевираните от въззивниците такива се свеждат до
неправилност на изводите на съда.
И двете подадени въззивни жалби, разгледани по същество се явяват неоснователни,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №156, том III, peг.
№7355, дело №361 от 2014 г. на нотариус с район на действие района на Варненски районен
съд - П.М., на 16.12.2014г. „МА-БС ИНВЕСТ" ЕООД чрез управителя Д. ИВ. СТ. прехвърля
на Д. АТ. СТ. следния недвижим имот, находящ се в землището на гр. Аксаково, общ.
Аксаково, обл. Варна, ЕКАТТЕ 00182, а именно Поземлен имот № 030030, образуван от ПИ
№ 030025. с площ по док. - 1.000 дка, местност - „Кум тепе", начин на трайно ползване: тр.
насаждения, кетогория на земята при неполивни условия: пета, при граници: Имот №030024
- тр. насаждения, имот №030018 - тр. насаждения, имот №030017 - тр. насаждения, имот
№030031 - тр. насаждения и имот №030029, обл. Варна, общ. Аксакова, гр. Аксаково при
продажна цена от 500 лв. и данъчна оценка на имота от 225 лв.
По делото са ПРИЕТИ ЗА БЕЗСПОРНИ и НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ
следните обстоятелства:
1/ по ч.гр.д.№ 7377/2014 г. на ВРС, г.к., VIII с. в полза на АД „З. и Статев", гр. Варна
е издадена Заповед № 4059/06.06.2014 г., съгласно която ответникът „МА - БС Инвест"
ЕООД, ЕИК ********* е осъден да заплати на Адвокатско Дружество “З. и Статев", Булстат
********* сума в размер на 28 946.30 лева, с която било извършено плащане на задължение
на ответника - парична гаранция по сметка на ВОС, определена от съда по търговско дело
№ 1806/2012 г. и сумата от 155 лева, платени като разноски в производството и сумата от 4
543 лв., представляваща мораторната лихва върху главницата, начислена за периода от
17.11.2012г. до 02.06.2014 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда - 02.06.2014г. до окончателното й изплащане.
2/ С решение №1979/22.12.2014 год. на ВОС, Г.О., по гр.д. №1939/2014 год. на ВОС,
което е влязло в законна сила на 30.06.2015 г. е прието за установено съществуването на
вземане в полза на Адвокатско Дружество „З. и Статев", Булстат *********, към „МА - БС
Инвест" ЕООД, ЕИК ********* за сумата от 33 645,25 лева /тридесет и три хиляди
шестстотин четиридесет и пет лева и двадесет и пет стотинки/ (представляваща сбор от 28
946.30 лева - незаплатен размер на дължимата по обезпечително производство гаранция по
т.д. № 1806/2012г. на ВОС: 155,95 лв. - незаплатен размер на дължимите разноски, платени
от адвокатското дружество по Договор за правна зашита и съдействие от 05.07.2012 г., на
осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗА и 4 543,00 лв., представляваща мораторната лихва
върху главницата, начислена за периода от 17.11.2012г. до 02.06.2014 г.), ведно със
12
законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на депозиране на заявлението
в съда - 02.06.2014г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.294. ал. 1 от ТЗ, за които
вземания в полза на Адвокатско Дружество „З. и Статев" била издадена заповед №
4059/06.06.2014 г. по ч.гр.д.№ 7377/2014 г. на ВРС, г.к., VIII с. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК. Със същото решение било осъдено „МА - БС Инвест“ ЕООД,
ЕИК ********* да заплати на Адвокатско Дружество „З. и Статев", сумата от 3 826 лева,
представляваща направени разноски, на осн. чл.78, ал.З от ГПК.
3/ С решение №418/25.05.2015 год.на ВОС, Т.О., по в.т.д. №471/2015 год., в сила от
10.09.2015 год. било потвърдено Решение № 5857/08.12.2014 г., постановено по гр.д. №
9498/2014 г. на ВРС, XVII с. в останалата му обжалвана част, в която е установена
дължимостта на вземанията на Адвокатско дружество „З. и Статев" към осъдено „МА-БС
Инвест" ЕООД по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, за сумите, както следва: 23
077.00 (двадесет и три хиляди седемдесет и седем) лв., от които 11 500.00 лв. - договорено
адвокатско възнаграждение и 11 577.00 лв. - разноски за държавна такса по Договор за
правна защита и съдействие от 05.07.2012 г., на осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 37 ЗА, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК в съда - 31.05.2014 г. до окончателното изплащане; 2 229.92 лв. - обезщетение за
забава върху главницата за периода 07.07.2012 г. -31.05.2014 г. по издадена Заповед по чл.
410 ГПК, по ч.гр.д. № 7087/2014 год. по описа на ВРС. XI с; като било осъдено „МА-БС
Инвест" ЕООД да заплати на Адвокатско дружество „З. и Статев", със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, представлявано от Илия З. сумата 3 000,97 лв. (три хиляди лева и 97
ст.), представляваща разноски за първа и въззивна инстанции, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Установява се от издадената служебна бележка от Съвета на Варненска адвокатска
колегия, че АД „З. и Статев“ е старото наименование на АД „З. и партньори“. В регистъра на
адвокатските дружества към Варненска адвокатска колегия е вписано Адвокатско дружество
с наименование „З. и партньори", с личен № ********** и адрес на кантора: гр. Варна, бул.
"Владислав Варненчик" № 277 А, ет. 4, стая 21. Съдружници и управители на адвокатското
дружество са адвокат И.К.З., личен № ********** и адвокат Димитър Проданов Проданов,
личен № **********. Адвокатското дружество е вписано в регистъра въз основа на решение
на Адвокатски съвет от 04.08.2006 г. с наименование Адвокатско дружество „З. и Статев"
със съдружници и управители адв. И.К.З. и адв. Михаил Николаев Статев въз основа на
подадено заявление с вх.№ 1823/04.07.2006 г. С решение на Адвокатски съвет от 03.07.2015
г. е вписан адв. Ивайло Венко Иванов като съдружник в Адвокатско дружество „З. и Статев"
въз основа на подадено заявление с вх. № 680/25.06.2015 г. С решение на Адвокатски съвет
от 23.07.2015 г. е вписан адв. Димитър Проданов Проданов като съдружник в Адвокатско
дружество „З. и Статев" въз основа на подадено заявление с вх. № 823/22.07.2015 г. С
решение на Адвокатски съвет от 06.10.2015 г. адв. Михаил Николаев Статев е заличен като
съдружник и управител на Адвокатско дружество „З. и Статев" и е вписана промяна в
наименованието на Адвокатско дружество „З. и партньори" въз основа на подадено
заявление с вх. № 1127/16.09.2015 г. С решение на Адвокатски съвет от 30.03.2016 г. адв.
13
Ивайло Венков Иванов и адв. Димитър Проданов Проданов са вписани като управители на
Адвокатско дружество „З. и партньори" въз основа на подадено заявление с вх. №
322/16.03.2016 г.
Видно от издаденото от Община Варна съдебно удостоверение, Д. ИВ. СТ. е сключил
граждански брак с Д. АТ. СТ. на 15.09.2007г.
От направената от съда служебна справка по партидата на дружеството-ответник в ТР,
се установява, че в периода от 20.05.2014г. до 04.06.2016г. представляващ дружеството е
именно първият ответник – Д. ИВ. СТ..
От страна на ответниците С.и са ангажирани писмени доказателства за
взаимоотношенията между страните и с които се цели да се установи, че дружеството
ответник е разполагало с достатъчно средства към датата на процесната сделка. Представена
е жалба, изходяща от “МА – БС Инвест” ЕООД срещу АД “З. и Статев”, адресирана до
Адвокатска колегия Варна и депозирана на 22.05.2014г., в която се твърди, че адв. З., като
представляващ АД “З. и Статев” е задържал, получена по клиентска сметка сумата от
104 814 евро, като не я е върнал на клиента “МА – БС Инвест” ЕООД.
Представено е и решение от 04.06.2015г. на Дисциплинарния съд при АК – Варна, с
което адв. З. е признат за виновен в това, че е допуснал пропуски, причинили накърняване
на правата и законните интереси на клиента му – “МА – БС Инвест” ЕООД, задържайки
негови средства в особено големи размире и недавайки му отчет – нарушение по чл. 132 т.2
от Закона за адвокатурата, и не е изпълнил нормативно вмененото му задължение да
упражнява съвестно своята професия и да бъде достоен за необходимите за професията му
доверие и уважение / чл. 40 ал.1 от ЗАдв./; както и в това, че е нарушил изискванията на чл.
19 ал.1 т.4 от Етичния кодекс на адвоката – клиентските средства да се предават на
клиентите при поискване или според определените от тях условия, поради което и на адв. З.
му е наложено максимално предвиденото в закона наказание – лишаване от право да
упражнява адвокатска професия за срок от 18 месеца, както и глоба в размер на 8
минимални работни заплати в страната. Решението е потвърдено с Решение от 09.10.2015г.
на Висш Дисциплинарен Съд на Адвокатурата в България, което е окончателно.
От страна на ищеца е ангажирано възражение, подадено пред АК – Варна,
Дисциплинарен съд, в хода на производството, с което адв. З. оспорва повдигнатото
обвинение, като излага подробни доводи, вкл. че адвокатското дружество не е задържало
суми на клиента “МА – БС Инвест” ЕООД.
С нотариална покана, изходяща от “МА-БС Инвест” ЕООД, връчена на АД “З. и Статев”
на 02.09.2013г. юридическото лице кани адвокатското дружество да му отчете сумата от 104
814 евро, като я преведе на посочена в поканата банкова сметка, както и да си уредят
доброволно отношенията помежду си. На 20.09.2023г., за когато е определена срещата, за
адвокатското дружество не се явява представител.
От представената от страна на ищеца Спогодба, сключена на 12.02.217 г. между
Адвокатско дружество „З. и партньори" и „МА-БС Инвест“ ЕООД се установява, че със
14
спогодбата „МА-БС Инвест“ ЕООД признава, че дължи на Адвокатско дружество „З. и
партньори" посочените в спогодбата вземания, сред които са и процесните / с които ищецът
се легитимира като кредитор на ответника „МА-БС Инвест" ЕООД/. Посочено е още, че
„МА-БС Инвест" ЕООД признава направеното прихващане чрез изявление от Адвокатско
дружество „З. и Статев" с телепоща, получена от „МА-БС Инвест" ЕООД на 10.03.2015г.,
като по делото не е налично доказателство за съдържанието на изявлението за прихващане
от страна на Адвокатско дружество „З. и Статев". Спогодбата е представена в заверен
препис, нотариално удостоверен към 05.05.2017г. В рамките на производството е открито
производство по реда на чл. 193 от ГПК по оспорване на истинността на представената
спогодба по отношение на подписа, положен за лицето Тихомир Георгиев Бойчев –
управител на „МА-БС Инветс“ ЕООД. Във връзка с оспорванията е изслушано и прието
заключението на вещото лице Емил Атанасов по съдебно-почерковата експертиза, от което
се установява, че оспорените подписи са изпълнени от лицето Тихомир Георгиев Бойчев,
поради което и съдът приема, че не се установява твърдяната от ответниците неистинност на
документа и същият следва да се цени като доказателство по делото. От ответниците е
оспорена и достоверността на датата на подписаната спогодба, като съдът намира, че датата
се установява да е достоверна към 05.05.2017г.
С договор за продажба на дружествен дял от 26.04.2016г. Д. ИВ. СТ., като продавач,
прехвърля чрез продажба на Павел Антонов Павлов, като купувач, притежаваните от него
100% от капитала на „МА- БС Инвест“ ЕООД, за сумата от 5200 лв. Това обстоятелство е
отразено в Търговския регистър към АВ на 04.05.2016г.
От представените от ищеца удостоверения за наличие или липса на задължения и
обезпечителни мерки /общо четири на брой, като три от които са с дата 19.11.2015г. и с
идентично съдържание, а четвъртото е от дата: 01.11.2016г./ се установява, че към
посочените дати ответното дружество „МА –БС Инвест“ ЕООД има задължения към
държавата, както и образувани изпълнителни дела срещу него за събиране на вземанията.
По делото от вещото лице инж. Иванова е изготвена съдебно оценителна експертиза,
която определя стойността на процесния имот по метода на пазарните аналози в размер на
8 300 лв. Експертизата е оспорена от ответниците и е изготвено повторно заключение от
вещото лице инж. Дамянова, която като използва три метода – определя стойността на
процесния имот към датата на сключване на оспорената сделка в размер на 4600 лв.
Повторната експертиза не е била оспорена от страните, като вещото лице използва три
метода, по които определя стойността, поради което и настоящият състав кредитира
заключението на в.л. Дамянова, като възприема стойността от 4600 лв. за пазарна стойност
на имота към датата на процесната сделка.
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
Жалби са подадени и от двете насрещни страни в производството, поради което и
предмет на разглеждане в рамките на настоящото производство са и двата предявени иска –
главен по чл. 26 ал.1 предл. трето от ЗЗД и евентуален по чл. 135 от ЗЗД.
15
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД:
Съгласно чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД нищожни са договорите, които накърняват
добрите нрави. Според константната практика на ВКС, добрите нрави са неписани
общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от
тях и са критерии за оценка на сделките. Приема се, че нееквивалентността на престациите е
пример за нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сделката по
смисъла на чл.26 ал.1 ЗЗД, като за преценката са необходими да са налице определени
възприети от практиката критерии, по които съдът да преценява, доколкото в противен
случай /при липсата на тези предпоставки/ преценката на съда би заменила
волята на страните и би се накърнил установения в чл. 9 от ЗЗД
принцип на свободата на договарянето. Като критерий е възприета изключително голямата
разлика в престациите, като тази неравностойност би следвало да е такава, че практически
да е сведена до липса на престация-т.е. значителна и явна нееквивалентност на насрещните
престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице,
когато насрещната престация е практически нулева.
Следва да се съобрази, обаче, че при преценката дали една сделка е недействителна
поради нарушение на добрите нрави, съдът не трябва да се ограничава единствено и само до
простото сравняване на уговорената престация с пазарната стойност на имота,
предмет на сделката. Продажбата на вещ на цена, която е по-ниска от пазарната не е
несъвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност.
Непротиворечивата практика на ВКС, обективирана в решение № 452 от 25.6.2010 г по гр.
дело № 4277/2008 г на ВКС, I ГО; решение № 24 от 9.2.2016 г по гр. дело № 2419/2015
г на ВКС, ГК, III ГО и решение № 65 от 21.3.2017 г по гр. дело № 639/2016 г на ВКС, IV ГО,
приема, че щом не се нарушават императивни разпоредби и законът изрично предвижда
възможност да се договоря цена, равна на данъчната оценка или по-ниска от нея, то не е
налице значителна нееквивалентност на ответната престация, водеща до абсолютна,
изначална, непоправимо нищожност поради накърняване на добрите нрави, а Законът за
местните данъци и такси и Законът за нотариусите и нотариалната дейност изрично
допускат възможността сделки да се сключват и под данъчната оценка, като държавната
такса се плаща по нея.
При така констатираните обстоятелства и в съответствие с изложените правни
съображения, настоящият съдебен състав намира, че с договорът за покупко-продажба от
16.12.2014 г., с който третият ответник „МА – БС Инвест“ ЕООД е продало на втората
ответница Д. АТ. СТ. по време на брака й с първия ответник Д. ИВ. СТ., процесния
имот на цена по-ниска от пазарната му стойност, но надвишаваща данъчната оценка, не води
до нищожност на сделката поради накърняване на добрите нрави, с оглед
принципа на свободата на договарянето, прогласен в чл. 9 от ЗЗД, доколкото
еквивалентността на престациите следва да се преценява от страните и се съобразява с
техния правен интерес, а не с интереса на кредитора на една от страните по сделката.
Законът изрично предвижда възможност да се договоря цена, равна на данъчната оценка
16
или по-ниска от нея, а в конкретния казус продажната цена надвишава два пъти данъчната
оценка на имота.
Възраженията, че страните са договоряли във вреда на ищеца като кредитор, и които
биха могли да имат отношение към действителността на сделката като противоречаща на
добрите нрави, са направени за първи път с въззивната жалба, подадена от ищеца. В
исковата молба тези твърдения се навеждат във връзка с иска, предявен в условията на
евентуалност, а не и по главния иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД. Дори и да се
приеме, че тези възражения са направени с исковата молба и по отношение на главния иск,
обаче, то същите не се доказаха. Значителната липса на еквивалентност в насрещните
престации при двустранни договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави,
доколкото те са определени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9
ЗЗД. Свободата на договарянето е лимитирана от императивните разпоредби на закона, като
при преценка действителността на посочените видове договори следва да се преценява
действителната воля на страните съгласно чл. 20 ЗЗД. Твърденията, че действителната воля
на ответниците е била да увредят ищеца като кредитор не се установяват от събраните
доказателства по главния иск, а законът не въвежда презумпция за знание или в случая за
намерение, както е в хипотезата на чл. 135 от ЗЗД.
В този смисъл и не е налице значителна нееквивалентност на ответната престация,
водеща до абсолютна, изначална, непоправима нищожност поради накърняване на добрите
нрави, независимо, че договорената от страните цена е по-ниска от продажната такава.
Следователно, предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло. В този случай и следва да се разгледа
предявеният в условията на евентуалност иск.
По евентуалния иск с правно основание чл. 135 ЗЗД:
С отменителния иск по чл. 135 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът и
третото лице, с което той е договарял, са знаели за увреждането при извършването на
възмездна сделка. В случаите, когато сделката е със съпруг, низходящ, възходящ, брат или
сестра на длъжника, то знанието се предполага до доказване на противното.
С доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал на
ищеца кои са елементите от фактическия състав, които следва да установи, както и на
ответника – кои фактите по възраженията му са възложени в негова доказателствена тежест.
Елементите от фактическия състав за успешното упражняване на правото по чл. 135, ал. 1
ЗЗД са: ищецът да е кредитор на длъжника, длъжникът да е извършил конкретно,
увреждащо кредитора действие и знание за увреждането.
Ответниците не спорят, че ищецът е кредитор на търговското дружество ответник,
като възражението, което са направили, че ищецът и АД „З. и Статев“ са различни правни
субекти не се поддържа с въззивната жалба. Но дори и да се поддържаше, то от
представените доказателства безспорно се установи, че АД „З. и Статев“ е старото
17
наименование на АД „З. и партньори“. Не се спори от ответниците, а предвид и
законоустановената презумпция за знание, която не е оборена, настоящият състав приема за
установено и знанието за увреждане. Първият и вторият ответник са съпрузи, а първият
ответник е и управител и представляващ на третия ответник по време на извършване на
процесната сделка. Оборимата презумпция за знание на увреждането, установена с
разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, намира приложение и по отношение на юридическите
лица, чиито собственици и управители са от кръга на лицата по чл. 135, ал. 2 ЗЗД./ в този
смисъл е Определение № 316 от 29.03.2016 г. по гр. д. № 1006 / 2016 г. на Върховен
касационен съд, IV ГО, 4-то гр. отделение/.
Спорно е дали сделката е действие, което уврежда кредитора, като ответниците
твърдят, че ищецът е задържал средства на „МА – БС Инвест“ ЕООД в размер на 104 814
евро, от които е можел да се удовлетвори. В тази връзка и съдът съобрази, че
предназначението на Павловия иск е кредиторът да се легитимира с право да се удовлетвори
от имуществото, предмет на разпоредителното действие на неговия длъжник, по начина по
който би се удовлетворил и ако това действие не беше извършено. С евентуалното
обявяване на относителна недействителност би се постигнал ефекта на възстановяване в
отношенията между кредитора и длъжника на имущественото състояние на последния по
времето на възникване на задължението, когато имуществото, предмет на разпореждането, е
притежавано от длъжника и по правилото на чл. 133 ЗЗД е служело за общо удовлетворение
на кредитора. В този смисъл и в константаната практика на ВКС се приема, че увреждащо
кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха
осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така,
увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по
какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, независимо дали получава
вместо него насрещно благо (увеличава актив) или погасява задължение (намалява пасив)
или разпореждането му е изцяло безвъзмездно /Решение № 639 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 754/2009 г., IV г. о., ГК/. Оттук и изводът, че е ирелевантно дали към датата на
увреждането ищецът е задържал сумата от 104 814 евро.
Настоящият състав достигна до извода, че прехвърлянето на имота, извършено между
ответниците, съставлява действие, което следва да бъде обявено за недействително спрямо
ищеца-кредитор, при наличие на всички елементи от фактическия състав на Павловия иск.
Увреждането в случая безспорно е налице, тъй като в резултат на прехвърлянето се
намалява имуществото на длъжника, поради което и искът следва да бъде уважен.
Неоснователно е възражението за погасяване на Павловия иск по давност с
изтичането на пет години от датата, на която е изповядана сделката. Действително искът
по чл. 135 ЗЗД се погасява с изтичане на 5-годишен давностен срок, като началото на този
срок е извършването на предполагаемия увреждащ акт или в случая това е подписването на
договора за покупко – продажба на недвижимия имот на 16.12.2014г., вписан в Имотния
регистър към Агенцията по вписванията на 17.12.2014г. Исковата молба е входирана в
деловодството на ВРС на 18.12.2019г., но същата е била изпратена по пощата, като датата на
18
пощенското клеймо е 16.12.2019г., с което и съдът намира, че искът е предявен в рамките на
петте години, поради което и искът не може да се приеме за неоснователен и като погасен
по давност.
С оглед на горното и изводите на въззивната инстанция съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което и решението следва да бъде потвърдено в неговата
цялост, доколкото и въззивните жалби обхващат целия предмет на решението.
По подадената частна жалба:
Депозираната частна жалба е неоснователна.
В рамките на производството са предявени и разгледани главен иск с правно
основание чл. 26 ал.1 предл. трето от ЗЗД и в условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 135 от ЗЗД.
От двама от ответниците по делото е подадена молба с правно основание чл. 248 от
ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, която е оставена
без уважение с определение от 27.08.2021г. Съдът е приел, че в случаите, в които главният
иск бъде отхвърлен или производството прекратено, тогава отговорността за разноски по
делото се определя от изхода на евентуалния иск.
Въззивният съд намира за правилно разрешението на въпроса, дадено от ВРС. При
отхвърляне на главния иск съдът се счита сезиран с евентуално съединения иск и съответно
отговорността за разноски по делото се определя от изхода на делото по евентуалния иск.
Когато между същите страни са предявени алтернативно или евентуално съединени искове
дължимата такса е една, едно е и адвокатското възнаграждение. /в този смисъл определение
№284/06.04.2012г. по ч.гр.д. № 238/ 2012 г. на ВКС, IV г.о/. В процесния случай, интересът,
който защитава ищецът по главния и по евентуалния иск е един и същ, ответниците и по
двата иска са едни и същи лица, съответно и държавната такса е една, което води до извода,
че отговорността за разноските ще се разпредели според изхода по делото по евентуалния
иск. В този смисъл и частната жалба срещу постановеното от ВРС определение по реда на
чл. 248 от ГПК е неоснователна.
По разноските:
За въззивната инстанция съобразно изхода на спора, разноски биха се дължали на
Адвокатско Дружество „З. и партньори“, като въззиваема страна. По представения от
страната списък, обаче, същата претендира сумата от 1000 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение и 25 лв. – заплатена държавна такса за въззивната жалба. Заплатената
държавна такса е за подадената от ищеца въззивна жалба, която е неоснователна, поради
което и разноски за същата не му се следват. Претендираното адвокатско възнаграждение
също не следва да му се присъжда, доколкото адв. З. представлява Адвокатското дружество
-въззивник по закон, а отделно и от представения договор не се установява уговореното
адвокатско възнаграждение да се дължи за защитата срещу неоснователната въззивна жалба
на насрещната страна, доколкото е подадена въззивна жалба и от Адвокатското дружество,
която също е неоснователна. По изложените съображения и разноски не следва да се
19
присъждат в полза на Адвокатското дружество.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261 956 /14.06.2021г., постановено по гр.д. № 20
818/2019г. на Районен съд - Варна, 30ти с-в.
ПОТВЪРЖДАВА определение No 265 574 / 27.08.2021г., постановено по гр.д. № 20
818/2019г. на Районен съд - Варна, 30ти с-в.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20